Мама Иванчу думаше (Народна песен)

Мама Иванчу думаше:

— Иванчо синко, Иванчо,

като си ходиш през море,

мама не те е питала

какво ти, синко, хареса?

— Майно ле, стара майно ле,

като ме питаш, да кажа,

да кажа, да те не лъжа;

мене ми, мамо, ареса

едно момиче презморче,

нийде му нема хубостта,

ни в града, ни в Цариграда.

В море биволи поеше,

за злат ги синджир държеше,

на море заря даваше,

слънцето надделяваше,

месеца пресполвяваше —

ако не ми го земете,

аз ща далеко да бегам.

Мама Иванчу думаше:

— Иванчо синко, Иванчо,

майка ти й жена вдовица,

не може сватба да дигне

през море за мома да ходи.