Стоян (Народна песен)

Мама Стояна люляла,

люляла и му пяла:

— Нани ми, синко Стоене,

да растеш, да си порастеш,

царството да си отървеш,

царството и боярството

от тези ръце душмански,

че царство ти е бащино,

бащино, още майчино!

Стоян мами си думаше:

— Майно ле, мила майчице,

като ми рече таз дума,

много ми сърце нарани;

като ме тъкмиш, майно ле,

царството да си отърва

от тези ръце душмански,

че ми е било бащино,

бащино, още майчино —

имам ли пушка бойлия,

и остра сабя френгия

и чифте кобур пищове?

Мама Стояну думаше:

— Всичко е, синко, готово,

току си расти, порасти;

като си, синко, порастеш,

отбор дружина избери,

в зелени гори заведи,

по планини ги нареди,

сардисай всички боази,

пресечи царски друмове,

заварди Стара планина,

не давай птичка да мине,

камо ли поща и хазна…