Любен Каравелов
Зора са е зазорила…

Зора са е зазорила,

слънце е огряло;

а в гората славей птиче

песен е запяло…

Запяло е чудно, мило,

сладко, гласовито,

па са мъчи да пробуди

се що е убито.

„Я ставайте, черни робе, —

време е настало

да возкръсне сяко племе,

кое е паднало!

Возкръснаха талянците,

станаха свободни;

падна Пия деветият

пред гласът народни;

изгуби са Наполеон,

падна Изабела,

която е на един бал

цял остров изела…

Даже негрите в Хаити

юнашки са биха, —

с цели реки гъсти кръви

свобода добиха.

А пак вие, българете,

непробудно спите,

черни дни и черни мъки

от красти търпите!

Срам и укор! живи хора

да спат сън мъртвешки

и да влекат рабски живот —

живот нечовешки“.