Любен Каравелов
Останала България…

Останала България

дрипаво сираче,

па седнала на Витоша

и жалостно плаче:

„Деца мои, деца мои,

сирачета жални,

полуживи, окъсани,

мършави и гладни!

Що стоите, що чакате?…

Доста сте търпяле

и от свои, и от чужди,

доста сте бой яле!

Срамота е от хората,

грешно е от бога,

вие не сте скъсан дрипел,

не сте ни подлога;

а сте хора, живи хора,

от майка родени,

юнаци сте, ергене сте,

млади и зелени“.