Любен Каравелов
Било е време…

Било е време, когато си и ти

бил горделив юнак,

когато е врагът ти падал

пред твоят байрак;

било е време, когато си и ти

мислил за своят род,

когато си кръв проливал

за своят народ;

било е време, когато си и ти

знаял що е добро,

когато честността ти не е била

ни злато, ни сребро!…

То е било златно време,

век за нас щастливи:

децата ни не са биле

така гуреливи,

майките ни не са биле

като сухи сливи,

бащите ни не са биле

въшкави и диви,

сестрите ни не са биле

турски гевендии,

братето ни не са биле

наши кеседжии.

Но тогава не е живял

Златев, Базлибанчо,

не издаде народът си

ни чифут Иванчо,

не е лаял ни Генович

с своята дружина

за две пари, за комад хляб,

за мръвка сланина;

да ви кажа още това,

че в онова време

българинът не е искал

да спи и да дреме,

а е блъскал с топорът си

сяка вонещица,

която е кости гризла

из чужда паница.