Любен Каравелов
Пролет дойде и пиленце…

Пролет дойде и пиленце

по Балканът пее;

зеленее са тревица,

слива са белее;

а Мургаш е още черна,

като черна врана,

тя жалостно и печално

гледа кам Балкана,

па му казва: „Ох, Балкане,

побратиме верни!

Темнее ми пред очите,

дните ми са черни!

Аз не мога и за напред

да търпа неволи

и да гледам как турчинът

детето ми коли;

аз не искам и за напред

мирно да робувам, —

за свобода, за щастие

само да бълнувам…

Не вярвам аз, че молитва

ще спаси раята:

свободата не ще екзарх,

иска Караджата“.