Джак Ванс
Лунният молец (6)

* * *

Дните отминаваха с равномерна безгрижност: два, после три, четири, пет. И всеки ден Тисел слизаше на брега и посещаваше тримата подопечни чужденци.

Всеки от тях по своему реагираше на визитите му. Ролуър се дразнеше, Уелибас външно проявяваше добро домашно възпитание, Кершуъл разговаряше меко, но с показна сдържаност.

Тисел напълно равнодушно понасяше насмешките на Ролуър, веселите огънчета в очите на Уелибас и лаконичността на Кершуъл. И когато се връщаше на джонката си, прибавяше по нещо в графиката си.

Мина шестият ден, последва седмият ден, заточи се осмият. Ролуър с груба откровеност попита, не иска ли Тисел да поръча билет за „Бонавентура“. Консулът се замисли, преди да отвърне:

— Да, защо не. Резервирай едно място.

— Завръщане в света на лицата! — сгърчи се Ролуър. — Лица! Навсякъде ще срещаш бледи лица с рибешки очички! И устните им меки като скапан плод! Носовете ги виждам извити и продупчени! И всичко това без никакво смислено изражение. Съмнявам се, че ще мога да живея там след годините, прекарани на Сирена. Ти си щастлив човек, Тисел, че не се превърна в истински туземец.

— Аз никъде няма да летя — отсече Тисел.

— О, аз помислих, че запазваш мястото за себе си.

— Не. За Хаксо Ангмарк. Той ще се върне на Полиполис в карцера на звездолета.

— Е, посмали малко — каза Ролуър. — Нима наистина си го намерил?

— Разбира се. А ти не успя ли?

Директорът неволно сви рамене.

— Доколкото разбирам, той се представя или за Уелибас, или за Кершуъл. Но това няма за мен никакво значение, докато носи маската и изобразява някой от тях.

— А за мен има, и то голямо — отвърна Тисел. — Кога ще стартира планетолетът?

— Точно по разписание, в единадесет и двадесет и две. Ако Хаксо Ангмарк има желание да лети, кажи му да не закъснява.

— Той ще дойде навреме — обеща Тисел.

И както обикновено, посети останалите двама, върна се на джонката и попълни графиката си с последните три знака.

Доказателството беше пред него: просто и убедително. Е, наистина не беше съвсем неопровержимо, но звучеше достатъчно ясно и можеше напълно да оправдае последния ход. Тисел провери изправността на излъчвателя си. Утре нещата ще се решат. Той не бива да греши!

Денят започна с ярка зора. Небето приличаше на вътрешността на бисерна мида. Мирейла изгря, обвита в мъгла като пурпурна мантия. Тоби и Рекс привързаха джонката към пристана. Другите три джонки на чужденците сънливо се полюляваха на малките равномерни вълни.

Тисел внимателно следеше една джонка — тази, на която Хаксо Ангмарк бе убил притежателя и бе хвърлил тялото му във водите на залива. И точно тази джонка плаваше сега към брега и Хаксо със собствената си персона стоеше на палубата в маска, която Тисел досега не беше виждал. Конструкцията от черно стъбло размахваше весело снопчета пурпурночервени пера и остри като бодли зелени коси.

Консулът не преставаше да се възхищава от престъпника. Той измисли хитър план и ловко го осъществи, но претърпя поражение, като се натъкна на непреодолима преграда.

Ангмарк напусна палубата. Джонката му се прилепи към пристана, робите хвърлиха въжетата и спуснаха стълбата. Тисел побърза да скочи на брега. Оръжието се намираше във вътрешния му джоб, готово за изстрел. Той се изкачи на палубата на джонката и отвори вратата на салона. Мъжът на масата рязко повдигна червено-черно-зелената си маска.

— Ангмарк — каза Тисел, — моля, не се съпротивлявай и не прави никакви…

Отзад нещо прошумоля, удариха го с твърд предмет по главата, захвърлиха го на пода и две ловки и силни ръце измъкнаха излъчвателя от дрехите му.

Задрънка химеркин и нечий глас пропя:

— Завържи ръцете на този идиот!

Мъжът на масата стана, сне червено-черно-зелената си маска и под нея се видя черното платно на робското покривало. Тисел се обърна. Над него се извисяваше Хаксо Ангмарк и го гледаше през маската Укротител на дракони, изкована от черен метал, с нос като острието на нож, хлътнали страни и три гребена, които минаваха през темето.

Маската закриваше лицето на престъпника, но в гласа му звучеше истински триумф.

— Нещо много лесно те хванах.

— Има нещо вярно в това — съгласи се Тисел.

Робът спря да връзва краката му и си тръгна, като се подчини на тракането на химеркина.

— Стани! — заповяда Ангмарк. — Седни на този стол.

— Какво чакаме? — попита Тисел.

— Нашите земляци са още във водата. Те не ми трябват за това, което съм замислил да направя.

— Какво е то?

— Като дойде време, ще разбереш — отсече Ангмарк. — Имаме на разположение още един или два часа.

Тисел се опита да се дръпне, но въжето го държеше здраво и не му позволи да постигне някакъв успех. Ангмарк се настани срещу него.

— Как ме разкри? — запита той. — Признавам, че ми е интересно. Е, де — гласът му бе леко укорителен, когато разбра, че Тисел няма намерение да отговори. — Нещо не можеш да се примириш със загубата си, нали? Не си влошавай повече положението.

Тисел само сви рамене.

— Аз приложих фундаменталния принцип: човек може с маска да прикрие лицето си, но не и своята личност.

— Ахаа! — произнесе престъпникът. — Колко интересно. Моля, продължавай.

— Както знаеш, аз ви помолих да ми услужите с по един роб и внимателно ги разпитах. Какви маски са носили господарите им месец преди твоята поява? Построих графика и нанасях на нея отговорите. Ролуър е носил Свободната птица през четири пети от това време, а остатъка е делил между Софистичната абстракция и Черната сложност. Уелибас харесва героите от Кандаханския цикъл. През шест дни от осем носи Халаакун, Безстрашния княз и Морската гордост. В останалите — Южния вятър или Веселия събутилник. Кершуъл е по-консервативен и предпочита Пещерната сова, Звездния странник и още две или три маски, които слага през различни промеждутъци от време.

Тисел пое дълбоко въздух и продължи да говори:

— Тази информация получих от най-сигурния източник — робите. Следващата ми крачка бе внимателно да ви наблюдавам. Всеки ден проверявах какви маски носите и сравнявах с графиката. Ролуър употреби Свободната птица шест пъти, Черната сложност — два. Кершуъл бе пет пъти с Пещерната сова и по веднъж с Куинкункс, Звездния странник и Идеалът на съвършенството. Уелибас бе по-равномерен: два пъти с Изумрудената планина, три с Тройния феникс, само веднъж с Безстрашния княз и два пъти с Бога-Акула.

Ангмарк замислено кимна.

— Сега си виждам грешката. Аз избирах от маските на Уелибас, но по свой вкус и като резултат се издадох. Но, признай истината, само на тебе — той стана и се приближи до прозореца. — Кершуъл и Ролуър слизат на брега, след малко ще минат край нас и ще се заемат с работите си. Впрочем съмнявам се, че те биха пожелали да се намесят — и двамата са станали истински сиренци.

Тисел мълчаливо чакаше. Изминаха десет минути. Най-после Ангмарк протегна ръка и взе един нож, погледна пленника си и заповяда:

— Стани!

Тисел бавно се надигна. Престъпникът се приближи отстрани, преряза връзките и смъкна от главата му Лунния молец. Пленникът извика и се опита да хване маската си, но беше прекалено късно: лицето му се откри!

Ангмарк се обърна, сне своята маска и вместо нея надяна Лунния молец. После издрънка на химеркина поредната си заповед. В салона влязоха двама роби и замряха като закопани на вратата.

Химеркинът отново задрънча, но този път като съпровод на човешки глас.

— Изнесете този човек на палубата.

— Ангмарк — сърцераздирателно завика Тисел. — Аз съм без маска!

Робите хванаха пленника под мишниците и без да обръщат внимание на отчаяното му дърпане, го изкараха на палубата, а оттам и на брега.

Ангмарк надяна на шията на Тисел тънка, но достатъчно здрава примка и заговори с наслада:

— Сега ти си Хаксо Ангмарк, а аз естествено Едуар Тисел. Уелибас е мъртъв и теб скоро ще те постигне същата участ. Няма да ми е трудно да се справя с твоите задължения. Ще свиря на всички инструменти като Човек на нощта и ще пея като скърцаща врата. Ще нося Лунния молец, докато почтената маска не се разпадне, и тогава ще си взема друга, а към Полиполис ще политне съобщение, че Хаксо Ангмарк е мъртъв. И всичко ще бъде наред!

Тисел почти не го слушаше.

— Ти не можеш да направиш това — прошепна той. — Моята маска, моето лице…

И докато произнасяше тези думи, една дебела жена със синьо-розова маска вървеше край брега. Тя видя голото лице на Тисел, пронизително извика и падна на земята като подкосена.

— Е, да вървим — весело подвикна Ангмарк.

Той дръпна въженцето и повлече Тисел по крайбрежието.

Някакъв човек с маската на Капитана на пиратите слизаше от джонката си и когато погледът му срещна объркания вид на Тисел, замря вкаменен.

Ангмарк засвири на зашинкото си и запя:

— Хора! Вижте закоравелия престъпник Хаксо Ангмарк. Това име проклинат по всички планети, а сега той е хванат и го чака позорна смърт. Гледайте с двете си очи! Това е Хаксо Ангмарк!

Те започнаха да вървят по надлеза. Заплака изплашено дете. Мъжки глас извика нещо неразбрано. Тисел се спъна. Сълзи като ручеи се лееха от очите му и той виждаше само размити силуети и неясни цветове.

Ангмарк продължаваше високо да реве:

— Вижте галактическия разбойник! Вижте Хаксо Ангмарк! Елате и се наслаждавайте на екзекуцията му!

Тисел викна със слаб глас:

— Аз не съм Ангмарк! Аз съм Тисел, Едуар! Той е престъпникът Ангмарк — но никой не го слушаше.

Видът на голото му лице предизвикваше само ужас, възмущение и отвращение.

— Дай ми маската, дай ми някаква маска — молеше той, — дори да е на роб…

А през това време Ангмарк тържествено пееше:

— Той живя в позор, в позор ще умре!

Пред Ангмарк се спря Горският дух.

— Ние отново се срещнахме, Лунен молец!

Ангмарк запя:

— Приятелю, дръпни се, аз трябва да изпълня наказанието на този престъпник. Той живя в позор, в позор ще умре!

Тълпата бързо се увеличаваше. Маските се кокореха на Тисел с болезнена възбуда.

Горският дух изтръгна въженцето от ръката на Ангмарк и го хвърли на земята. Тълпата възбудено зарева. Някакъв глас допълни:

— Не искаме дуел! Екзекуция на чудовището!

Някой хвърли на главата на Тисел парче плат. Той очакваше удар на меч, но вместо това го освободиха от вървите. Той мигновено закри лицето си и запоглежда през гънките.

Четирима мъже бяха хванали Хаксо Ангмарк. Горският дух застана пред него и засвири на скарания:

— Преди седмица ти протегна ръка да ми свалиш моята маска и виждам, че сега ти си успял да въплътиш в дела гнусните си желания!

— Но той е престъпник! — завика Ангмарк. — Закоравял престъпник!

— Какво престъпление е извършил? — пропя Горският дух.

— Убийства, предателства, унищожаване на кораби, шантажи, мъчения, грабежи, търговия с роби. Той…

— Мен съвсем не ме интересуват вашите религиозни проблеми — прекъсна го Горският дух. — Но ние сме в състояние да изброим твоите неотдавнашни престъпления!

От тълпата се измъкна конярят и гневно запя:

— Този противен тип, Лунният молец, преди девет дни поиска да си присвои най-хубавия ми жребец!

Последва го мъж в маската на Всезнаещият:

— Аз съм майстор Създател на маски и познавам този чужденец — Лунен молец! Не много отдавна влезе в магазина ми и се надсмя на изкуството ми. Смърт за него!

— Смърт на чуждоземното чудовище! — зарева тълпата.

Живата вълна се надигна, тръгна напред, проблесна със стоманените си остриета и… край!

Тисел гледаше и не намираше сили да се помръдне. Горският дух го приближи и в съпровод на стимик започна да пее:

— Ние те съжаляваме, но те и презираме. Истинският мъж не би допуснал такъв позор! Истинският мъж не би преживял такъв позор!

Тисел въздъхна дълбоко, протегна ръка към пояса си и взе зашинкото.

— Ти, приятелю, се опитваш да ме очерниш! Нима не си в състояние да оцениш истинската храброст? Кажи ми какво би предпочел: да загинеш в борбата или да минеш без маска по надлеза?

Горският дух запя:

— Има само един отговор: ще загина в борбата, понеже не бих намерил сили да преживея такъв позор!

— Аз се оказах пред избор — отговори Тисел. — Можех да се боря с вързани ръце и да загина. Но можех мълчаливо да понеса позора си и благодарение на това да победя врага си! Ти преди малко призна, че не притежаваш достатъчно „стракх“ да извършиш такова нещо. Аз доказах, че съм герой! Има ли сред вас още някой, който ще се осмели да последва моя пример?

— Да се осмели? — повтори Горският дух. — Аз не се боя от нищо, дори от смъртта, която носят Хората на нощта!

— Тогава отговори!

Горският дух отстъпи и засвири на двойно камантиле:

— Това е истинско мъжество, ако са те ръководили такива подбуди.

Конярят извлече поредица приглушени акорди от хомапарда си:

— Никой от нас не би се осмелил на това, което извърши този мъж, лишен от маска.

Тълпата заръмжа одобрително. Създателят на маски се приближи до Тисел и унизено заглади двойното си камантиле:

— Велик герой! Бъди добре дошъл в моя магазин! Смени този нищожен парцал с маска, достойна за твоите достойнства!

Друг майстор на маски му пригласяше:

— Преди да направиш избора си, Велик герой, погледни и в моя магазин!

Мъж в маската на Пробляскващата птица почтително се приближи до Тисел.

— Аз току-що завърших великолепна джонка, която започнах преди седемнадесет години. Окажи ми чест — вземи я! Нека този великолепен кораб ти служи достойно. На борда му те чакат внимателни роби и мили девойки, в трюма има достатъчно вино, а палубата е постлана с меки копринени килими.

— Благодаря — отвърна Тисел, като удряше силно и уверено зашинкото. — Приемам с удоволствие. Но най-напред ми дайте маската!

Създателят на маски накара хомапарда да изпълни въпросителна мелодия.

— Великият герой нали няма да сметне маската Укротител на морски дракони прекалено оскърбителна за достойнството му?

— В никакъв случай — отвърна Тисел. — Смятам я за напълно подходяща. А сега нека отидем и я погледнем.