Марио Кроненберг
На един измислен Сънчо

Остави ме!

Остави ме със моята мъка сама…

Остави ме с горчивата без теб тишина

Остави ме да бъда безразлична и сама

 

Аз знам,

Душата ми, ограбена и бяла

Сърцето ми за ласки оглушало

Познава само думичката: край

 

Не бива да си тръгваш и не искам,

А трябва. И не мога да те спра.

Ще си отидеш и ще стане пусто.

В душата ми ще бъде тишина