Алън Фолсъм
Денят след утре (71)

71.

Берлин, понеделник, 10 октомври

22:15

— Es ist spat, Uta^[1] — раздразнено каза Конрад Пайпер.

— Извинявайте, хер Пайпер. Но вярвам, че разбирате, нищо не мога да сторя — отвърна Ута Баур. — Сигурна съм, че ще пристигнат всеки момент.

Тя се озърна към доктор Залетл, който продължаваше да мълчи.

Тази вечер двамата бяха пристигнали с личния реактивен самолет на Елтон Либаргер и от летището бяха дошли право тук за последни приготовления преди появата на останалите. При други обстоятелства Ута би започнала още преди половин час. Гости като тези, които се бяха събрали в частната зала на петия етаж на „Галерие Памплемус“ — пететажна галерия за „neue kunst“^[2] на Курфюрстендам — не бяха свикнали да ги карат да чакат, особено толкова късно вечерта. Но и двамата закъснели не бяха от ония, които някой би дръзнал да оскърби, като си тръгне, без да ги дочака. Особено ако поканата идва от тях.

Облечена както винаги в черно, Ута стана и прекоси залата към страничната маса, където имаше грамадна сребърна кана с прясно бразилско кафе, подноси с разнообразни миниатюрни сандвичи, сладкиши и бутилки минерална вода, за чието непрестанно подновяване се грижеха две красиви млади сервитьорки с тесни джинси и каубойски ботуши.

— Сменете кафето, моля — подхвърли Ута с камшичен тон на едната от тях. — Не е достатъчно свежо.

Момичето незабавно грабна каната и изчезна в служебната кухничка.

— Давам им още петнайсет минути, не повече. Не разбират ли, че и аз съм зает? — Ханс Дабриц включи хронометъра си, сложи няколко сандвича върху чиния и се върна на място.

Ута си наля минерална вода и огледа нетърпеливите гости. Имената им бяха като справочник на видните личности в днешна Германия. Представяше си кратките им описания в подобен справочник.

Ханс Дабриц — дребен, брадат, петдесетгодишен. Бизнес с недвижими имоти и задкулисни политически игри. Недвижимите имоти включват големи жилищни комплекси в Кил, Хамбург, Мюнхен и Дюселдорф, индустриални складове и многоетажни административни сгради в Берлин, Франкфурт, Есен, Бремен, Щутгарт и Бон. Притежава цели квартали в центровете на Бон, Франкфурт, Берлин и Мюнхен. Един от директорите на най-голямата банка в Германия — франкфуртската „Дойче банк“. Неуморен и щедър спонсор на множество местни политици; контролира повечето от тях. Според една често подхвърляна шега най-голямо влияние в германския Бундестаг има един от най-дребните германци. В хладнокръвните и трезвомислещи среди зад кулисите на германската политика Дабриц се смята за кукловод номер едно. Почти никога не пропуска да постигне каквото е решил.

Конрад Пайпер, трийсет и осем години (който преди два дни бе посетил с жена си Маргарете тържествената вечеря на яхтата по случай завръщането на Елтон Либаргер), президент и главен изпълнителен директор на „Голц дивелопмънт груп“ (ГДГ) — втората по големина германска търговска компания. Под прикритие основал в Лондон холдинговата група „Люсън интернешънъл“. Чрез „Люсън“ ГДГ създава мрежа от петдесет малки и средни германски компании, които стават основни доставчици на „Люсън интернешънъл“. От 1981 до 1990 под прикритието на „Люсън“ ГДГ продава на богатия Ирак стратегически материали за производство на химическо и биологично оръжие, компоненти за балистични ракети и ядрени технологии. По време на операция „Пустинна буря“ Ирак загубва почти всичко получено, но това няма значение. Пайпер е утвърдил ГДГ като оръжеен доставчик от световен мащаб.

Маргарете Пайпер, двайсет и девет години, съпруга на Конрад. Дребничка, чаровна, страстно посветена на работата си. Още на двайсет години е композитор, продуцент и личен мениджър на три от най-известните рок-групи в Германия. На двайсет и пет притежава изцяло най-голямото германско звукозаписно студио „Синдерела“, две запазени марки за звукозапис и къщи в Берлин, Лондон и Лос Анджелис. В момента президент, основен акционер и движеща сила на Агенцията за електронни изкуства — огромна световна организация за издирване на таланти, включваща знаменити писатели, певци и специалисти по звукозапис. Според познавачите гениалността на Маргарете Пайпер идва от факта, че душата й е винаги настроена на „вълната на младостта“. Злонамерените критици се отнасят към нейната способност да задържа властта си над непрестанно растяща младежка аудитория не толкова с изумление, колкото с ужас, защото онова, което върши, балансира на ръба между творчески гений и откровено манипулиране на масите. Обвинение, което тя категорично отхвърля. Твърди, че просто се е отдала изцяло и завинаги на изкуството и народа.

Запасният генерал-майор от авиацията Матиас Нол, шейсет и две години. Уважаван политик. Блестящ оратор. Привърженик на мощното германско движение за мир. Отявлен критик на всякакви бързи промени в конституцията. Дълбоко уважаван от значителен брой германци в напреднала възраст, все още измъчвани от вина и срам за престъпленията на Третия райх.

Хенрик Щайнер, четирийсет и три. Размирник номер едно сред клокочещите профсъюзни борби в нова Германия. Баща на единайсет деца. Широкоплещест, невероятно приятен събеседник. Сякаш излян по калъпа на Лех Валенса. Динамичен и извънредно популярен политически организатор. Разполага с моралната и физическа подкрепа на на неколкостотин хиляди работници от автомобилната и стоманодобивна промишленост в новите източни провинции, водещи борба за икономическо оцеляване. Осъден на осем месеца лишаване от свобода за подтикване на триста шофьори към протестни стачни действия срещу опасните и лошо поддържани магистрали. Само две седмици след излизането му от затвора петстотин полицаи от Потсдам организират под негово ръководство символично спиране на уличното движение, чрез което протестират срещу бюрократичното забавяне на заплатите им с повече от месец.

Хилмар Грунел, петдесет и седем години, главен директор на „ХГС-Байер“ — най-голямото германско издателство за вестници и списания. Бивш посланик в Съединените щати и гръмогласен консерватор, лично упражнява всекидневен контрол над отпечатването и съдържанието на единайсет големи вестника, всичките с подчертано десни позиции.

Рудолф Кес, четирийсет и осем години. Специалист по монетарните проблеми от Института за икономически проучвания в Хайделберг и пръв икономически съветник в правителството на Кол. Единствена кандидатура за представител на Германия в ръководството на новата централна банка на Европейската икономическа общност при нейното откриване на 1 януари 1994. Горещ поддръжник на идеята за единна европейска валута, отлично знае до каква степен германската марка вече е завладяла Европа и смята, че новата единна валута само ще допринесе за укрепване на германската икономическа мощ.

Гертруде Бирман (също гостенка на яхтата в Цюрих), трийсет и девет години. Неомъжена, с две деца. Водеща сила в Зелената партия — радикално левичарско движение, възникнало в началото на 80-те години при опитите да бъдат премахнати от Западна Германия американските ракети „Пършинг“. Силно влияние над германското обществено мнение, изпитващо тревога от всеки опит за по-тясно военно привързване на Германия към западните съюзници.

Раздаде се тихо бръмчене и Ута видя как Залетл вдига телефонната слушалка. Той послуша за миг, после затвори и се обърна към нея.

— Ja.

След секунда вратата се отвори. Фон Холден влезе, бързо огледа залата и се дръпна настрани.

— Hier sind sie^[3] — обяви Ута на гостите, като същевременно хвърли строг поглед към сервитьорките, които незабавно изчезнаха през страничния изход.

След миг в залата влезе поразително красив и елегантен мъж на седемдесет и пет години.

— Дортмунд ще се забави в Бон. Започваме без него — изрече Ервин Шол на немски, без да се обръща конкретно към някого, после отиде да седне до Щайнер.

Ставаше дума за Густав Дортмунд, председател на централната германска банка „Федерал бундесбанк“.

Фон Холден затвори вратата и пристъпи до масата. Наля чаша минерална вода, подаде я на Шол и пак се отдръпна към изхода.

Шол беше висок и слаб, с късо подстригана побеляла коса, загоряло от слънцето лице и поразително сини очи. Възрастта и богатството само бяха подсилили волевите черти на неговото скулптурно лице с широко чело, аристократичен нос и дълбока трапчинка на брадичката. С маниерите си на военен от старата школа бе завладял всеобщото внимание още от първия миг.

— Започнете, ако обичате — тихо каза той на Ута.

С тази странна смес от грижливо репетирана скромност и абсолютно високомерие Ервин Шол бе типична илюстрация на мита за страната на неограничените възможности: беден германски имигрант успява да изгради огромна издателска империя и се превръща във филантроп, основател на фондации и личен приятел на всички американски президенти от Дуайт Айзенхауер до Бил Клинтън. Както повечето присъстващи, той дължеше богатството и властта си на масите, но бе избрал чрез грижлива манипулация да остане почти напълно неизвестен.

— Bitte^[4] — изрече Ута в микрофона.

Стаята незабавно притъмня и абстрактната картина върху стената в дъното се раздели на три части, разкривайки плосък телевизионен екран с размери два и половина на три и половина метра.

Мигновено се появи кристално ясна картина. Футболна топка в едър план. Внезапно в кадъра стремително нахлу нечий крак. Камерата рязко разшири ъгъла, обхващайки безупречно поддържаната морава на Анлегеплац и племенниците на Елтон Либаргер, увлечени в закачлива игра. Сетне се завъртя настрани, където стояха Либаргер и Джоана. Ненадейно един от младежите ритна топката към тях и Либаргер с енергичен шут я върна на племенниците си. После погледна Джоана и се усмихна с нескрита гордост. Джоана му отговори със същата победоносна усмивка.

После кадърът прекъсна и Либаргер се появи в своята аристократична библиотеката. Облечен с обикновен пуловер и панталон, той седеше пред камината и подробно разговаряше с някого извън обхвата на камерата за новата ос, която бяха изковали помежду си Париж и Бон в борбата за изграждане на Европейската икономическа общност. Доказваше съвършено ясно и убедително, че избраната от Великобритания роля на „необвързано морално превъзходство“ просто превръща тази страна във „вечен недоволник“. Подобно поведение не би подпомогнало нито самата Великобритания, нито Икономическата общност. Според него, за да се превърне Общността в икономически гигант, както е замислена, трябва непременно да има сближаване между Бон и Лондон. Разсъжденията му завършваха с шеговита нотка, но това съвсем не бе шега. „Естествено, исках да кажа, че трябва да има сближаване между Берлин и Лондон. Защото както знаят всички, мъдрите законодатели не пожелаха да спрат часовника на германското единство и в отговор на четирийсетгодишните всеобщи молби обещаха до 2000 година да върнат столицата в Берлин. Като по този начин отново го превърнаха в сърце на Германия.“

После образът на Либаргер се замъгли и бе заменен от нещо друго. Отвесно и леко извито, то заемаше почти цялата височина на екрана. За момент не се случи нищо, после предметът се завъртя, трепна и решително се насочи напред. В този миг всички разбраха какво е това. Напълно възбуден, ерегирал пенис.

Камерата рязко се прехвърли към силуета на мъж, наблюдаващ неподвижно от полумрака. После нов кадър разкри пред зрителите Джоана, гола и разпъната върху грамадно старинно легло, с ръце и крака вързани за колоните на леглото. Пълните й гърди висяха настрани като зрели плодове, краката й бяха широко разтворени и тъмният триъгълник между тях лекичко потръпваше от инстинктивния ритъм на бедрата й. Устните й бяха влажни. Очите й, отворени и изцъклени, бяха отметнати назад, може би в очакване на приближаващия екстаз. Същинско въплъщение на доброволно желана наслада, тя с нищичко не подсказваше, че събитията се развиват против нейната воля.

После мъжът и неговият пенис се озоваха над нея и тя го пое изцяло и охотно. Сложна комбинация от зрителни точки регистрираше автентичността на акта. Тласъците на пениса бяха дълбоки и мощни, целенасочени и спокойно деловити, а Джоана реагираше само с нарастващо удоволствие.

Нов кадър показа другия мъж, застанал на втори план. Беше Фон Холден, съвършено гол. Скръстил ръце на гърдите си, той безучастно наблюдаваше акта.

После камерата се върна към леглото и в горния десен ъгъл на екрана се появи електронен часовник, отчитащ до стотна от секундата времето от проникване на пениса до настъпване на оргазъм.

4:12:04, визуално се регистрира първият оргазъм на Джоана.

6:00:03, горе в средата на екрана се появява електроенцефалограма на нейните мозъчни вълни. От 6:15:43 до 6:55:03 се регистрират седем отделни скока на бурна мозъчна активност.

6:57:23, в горния ляв ъгъл на екрана се появява електроенцефалограма, отразяваща мозъчните вълни на партньора й. До 7:02:07 те са нормални. Междувременно при Джоана се отбелязват още три скока на мозъчна активност.

7:15:22, мозъчната активност на мъжа нараства трикратно. Камерата се прехвърля към лицето на Джоана. От очите се вижда само бялото, зениците са изчезнали под горните клепачи, устата е разтворена в безмълвен вик.

7:19:19, мъжът изпитва пълен оргазъм.

7:22:22, Фон Холден пристъпва в кадъра и извежда мъжа от стаята. Докато двамата излизат, две камери едновременно се насочват към човека, който е извършил полов акт с Джоана. Няма съмнение в документалното доказателство, че мъжът от леглото е същият, който сега напуска стаята. Неоспорима е неговата самоличност, както и фактът, че изцяло и докрай е извършил половия акт.

Това е Елтон Либаргер.

 — Eindrucksvoll!^[5] — изрече Ханс Дабриц, когато лампите светнаха и триъгълниците от абстрактна живопис се върнаха на място пред екрана.

— Но ние няма да показваме видеозапис, нали, хер Дабриц? — рязко отвърна Ервин Шол. Погледът му се стрелна към Залетл. — Ще може ли да изпълни каквото трябва, докторе?

— Бих предпочел да разполагам с повече време. Но както видяхте, той е забележителен.

Във всяка друга компания забележката на Залетл би предизвикала смях, но не и тук. Тия хора не бяха настроени за веселие. Току що бяха видели медицинско изследване, върху което да основат решението си. Нищо повече.

Синият поглед на Шол пронизваше Залетл като рапира.

— Докторе, запитах ви дали ще бъде готов да извърши каквото трябва.

— Да, ще бъде.

— Без бастун! Без някой да го подкрепя! — настоя Шол.

— Да. Без бастун. Без някой да го подкрепя.

— Danke^[6] — високомерно изрече Шол. Стана и се обърна към Ута. — Нямам забележки.

След тия думи Фон Холден бързо отвори вратата пред него и той напусна залата.