Алън Фолсъм
Денят след утре (66)

66.

Джоана имаше чувството, че в наркотичен транс е преживяла някакъв неописуем кошмар.

След сексуалния маратон в огледалната зала Фон Холден я покани да дойде с него в Цюрих. Първата й реакция бе да откаже с усмивка. Чувстваше се напълно изтощена. Днес бе работила седем часа с господин Либаргер, полагайки упорити усилия да му втълпи, че може да върви и без бастун. Искаше да се справи в безумния срок, поставен от Залетл — до идния петък. В 15:30 разбра, че силите му са на изчерпване и го изпрати да почива. Очакваше Либаргер да подремне, после да поръча лека вечеря в стаята и да си легне рано. Но ето че той се появи на вечеря с официален костюм, весел и достатъчно издръжлив, за да понесе безкрайното бръщолевене на Рита Баур, а после да се изкачи до втория етаж, където щяха да свирят Ерик и Едуард.

Щом господин Либаргер може, подкачи я Фон Холден, защо пък Джоана да не отскочи до Цюрих за един-два швейцарски шоколада? Още нямаше десет вечерта.

Първата им спирка бе на Рамищрасе, в любимия ресторант на Джеймс Джойс, където си поръчаха шоколад и кафе. После Фон Холден я откара да види нощния живот в някакво смахнато кафене на Мунцплац, близо до Банхофщрасе. След това пиха шампанско в бара на хотел „Централ Плаза“ и минаха през някаква кръчма на Пеликанщрасе. Накрая се отправиха да погледат луната над Цюрихското езеро.

— Искаш ли да видиш къде живея?

С лукава усмивка Фон Холден се облегна на парапета и хвърли монета във водата.

— Шегуваш се! — възкликна Джоана. Имаше чувството, че вече не е в състояние да направи и крачка.

— Няма шега.

Фон Холден посегна да я погали по косата. Джоана с изумление усети как отново я обзема възбуда и се изкиска.

— На какво се смееш?

— На нищо…

— Ела тогава.

Джоана го погледна.

— Ти си мръсник.

— Такъв съм си — усмихна се той.

Пиха коняк на терасата в апартамента му над Стария град и той й разказа за детството си в огромно аржентинско ранчо. После я отнесе в леглото и отново се любиха.

Джоана смътно си спомняше как се запита за кой път го правят. Спомняше си още как той се изправи над нея с отпуснат, но все още огромен пенис и смутено усмихнат я запита дали ще му се сърди много, ако завърже ръцете и краката й за колоните на леглото. После Фон Холден изрови от гардероба четири дълги ивици меко кадифе, които смяташе да използва. Каза, че сам не знаел защо, но открай време изпитвал такова желание. Мисълта го възбуждала неимоверно. А когато го погледна и видя какво означава „неимоверно“, тя се изкиска и отвърна, че няма нищо против, щом му доставя удоволствие.

Точно тогава, преди да го направи, той й каза, че никога не е срещал жена като Джоана. После обля гърдите й с коняк и бавно облиза всяка капка като разгонен Чеширски котарак. Когато легна до нея, в очите й вече танцуваха ослепителни искрици и главата й се замайваше както никога до днес. После усети тежестта му върху себе си, усети го как потъва в нея с цялата си огромна дължина. И с всеки тласък искриците ставаха все по-големи и по-ярки, а зад тях се рееха странни, фантастични купища от неописуемо пъстри облаци. Някъде, ако изобщо можеше да има „някъде“ сред сюрреалистичния калейдоскоп — в самия център на вихъра, в самия център на нейното същество — възникна чувството, че Фон Холден е изчезнал и на мястото му идва друг мъж. Борейки се срещу съня, тя опита да отвори очи, да види дали е вярно. Но будното съзнание бе нейде безкрайно далече и тя пропадна още по-дълбоко в еротичния водовъртеж от светлини и цветове на неописуемото видение.

Когато се събуди, вече наближаваше пладне и тя осъзна, че лежи върху леглото си в Анлегеплац. Когато стана, видя снощните си дрехи грижливо сгънати върху нощното шкафче. Сънувала ли бе?

Едва малко по-късно, докато се къпеше, тя забеляза драскотините по бедрото си. Огледалото й показа, че е издраскана и отзад, сякаш е тичала гола през тръни. После в главата й изплува съвсем неясен спомен как ужасена и гола бяга от апартамента на Фон Холден. Надолу по стълбите, през задния изход. Фон Холден тича подир нея и най-сетне я настига в розовата градина зад сградата.

Изведнъж й призля. Стомахът й се свиваше. Едновременно я обливаха горещи и студени вълни. Задави се, дръпна капака на тоалетната и повърна останките от снощния шоколад.