Алън Фолсъм
Денят след утре (131)

131.

Фон Холден се събуди точно в шест. Отсреща Вера продължаваше да спи. Той стана, мина в тясната тоалетна и затвори вратата.

Докато се бръснеше, мислите му се върнаха към Шарлотенбург. Колкото повече разсъждаваше, толкова по-силно ставаше убеждението му, че ударът е бил дело на предател или дори група предатели в най-висшите кръгове на Организацията. Спомни си за зловещата поява на Залетл край мавзолея. Докторът беше прекалено нервен, докато му съобщаваше, че са пристигнали полицаи със заповед за арест на Шол. И прекалено категорично му бе наредил да чака в Кралските покои, с което го обричаше на неминуема гибел, ако Фон Холден не бе напуснал двореца на своя глава.

Но мисълта за предателство на Залетл изглеждаше абсурдна. Докторът участваше в Übermorgen още от самото начало на плана в края на 30-те години. Лично бе надзиравал цялата медицинска част, включително обезглавяването на набелязаните индивиди и експерименталните операции. Как би могъл да унищожи в най-върховния момент онова, за което се бе борил повече от половин век? Абсурд! Ала кой друг освен него можеше да има свободен достъп не само до Шарлотенбург, но и до най-съкровените тайни на Übermorgen?

Свирката на влака го изтръгна от размислите. След четирийсет минути щяха да пристигнат във Франкфурт. Вече бе решил да избягва летищата и да разчита на влаковете докъдето е възможно — тоест до крайната цел, ако не се случеше нещо непредвидено. В 7:46 от Франкфурт тръгваше експрес за Берн. Щяха да пристигнат там в 12:12. След това имаха още час и половина път до Интерлакен, където трябваше да се прехвърлят на зъбчатата железница за последното шеметно изкачване по алпийските склонове към връх Юнгфрау.