Алън Фолсъм
Денят след утре (120)

120.

20:57

Джоана четкаше тъмносиния фрак на Либаргер и мислеше за кученцето, което в момента летеше нейде над Атлантическия океан. Утре щеше да си го прибере от аерогарата в Лос Анджелис. Внезапно на вратата се почука и в стаята влязоха близнаците, следвани от Ремер и Шнайдер. Зад тях стояха телохранителите на Либаргер и двама души от охраната на двореца.

— Чичо! — развълнувано възкликна Ерик. — Тези хора са от полицията, искат да те видят за малко.

— Guten abend — усмихна се Либаргер.

В момента той взимаше витамини. Слагаше хапчетата в устата си едно по едно и отпиваше малки глътки вода.

Ремер пристъпи към него.

— Хер Либаргер, моля да ни извините за безпокойството.

Усмихнат и деловит, той внимателно огледа Либаргер. Ръст малко под метър и седемдесет, тегло около шейсет и осем килограма, стройна и мускулеста фигура. Официална риза с колосан нагръдник и бяла папийонка. Поне от пръв поглед Либаргер изглеждаше точно това, за което го представяха — мъж в добро здраве на около петдесет и пет години, който се подготвя за реч пред високопоставена аудитория.

Либаргер приключи с хапчетата и се обърна.

— Ако обичаш, Джоана.

Той протегна ръце назад и Джоана му помогна да облече фрака.

Ремер веднага разпозна жената, която според ФБР се наричаше Джоана Марш, рехабилитаторка от Таос, Ню Мексико. Беше се надявал да срещне и другия човек от видеозаписа, за когото Нобъл подозираше, че е обучен в Спецназ. Но Фон Холден не се появи в стаята.

— Какво означава всичко това? — запита Ерик. — Чичо ми се подготвя за важна реч.

Ремер се обърна и пристъпи в средата на стаята, привличайки към себе си вниманието на близнаците и охраната. Шнайдер незабелязано мина назад, озърна се и хлътна в банята. Само след миг отново излезе.

— Получихме информация, че може да има проблеми с личната опасност на хер Либаргер — обясни Ремер.

— Какви проблеми? — сепна се Ерик.

Ремер с усмивка разпери ръце.

— Както виждам, информацията е била погрешна. Още веднъж извинете за безпокойството, господа. Guten Abend. — Докато се обръщаше, Ремер погледна Джоана и се запита какво знае и доколко е замесена в играта. — Приятна вечер — добави той на английски и двамата с Шнайдер напуснаха стаята.