Алън Фолсъм
Денят след утре (119)

119.

С широка холивудска усмивка Луис Гьоц слезе към хората, чакащи в подножието на парадното стълбище.

— Детектив Маквей — каза той и протегна ръка. — Аз съм Луис Гьоц, адвокатът на мистър Шол. Елате да поговорим.

Водени от него, четиримата минаха по лабиринт от коридори и се озоваха в дълга зала с полиран под от сивкав мрамор. В двата края имаше огромни мраморни камини. Едната стена беше покрита изцяло с тежки старинни гоблени, а от другата широки остъклени врати водеха към мрачната градина. Над вратата, през която бяха влезли, висеше портрет на дебелата пруска кралица Софие-Шарлоте.

Гьоц посочи високите столове около дълга маса, украсена с изящна дърворезба.

— Седнете, господа… Да му се не види, мистър Маквей, голяма каша забъркахте. — Едва сега Гьоц забеляза изгарянията по лицето на детектива. — Какво ви се е случило?

— Бях невнимателен с кашата — спокойно отвърна Маквей и седна. — Няма страшно, докторите казват, че ще оживея.

Озбърн и Ремер се настаниха срещу Маквей. Шнайдер остана прав до вратата.

— Мистър Шол ви беше определил среща днес следобед — каза Гьоц, сядайки в края на масата. — Боя се, че ще бъде зает през цялата вечер. А веднага след това отлита за Южна Америка.

— Мистър Гьоц, искаме да го видим само за няколко минути преди да отпътува — настоя Маквей.

— Няма начин. Може би след като се върне в Лос Анджелис…

— Кога ще е това?

— Догодина през март. — Гьоц се усмихна самодоволно и побърза да вдигне ръка. — Хей, не си правя майтап. Наистина е така.

— В такъв случай смятам, че ще е най-добре да се срещнем незабавно.

Гьоц усети, че Маквей говори напълно сериозно.

— Знаете ли кой е Ервин Шол? Знаете ли с кого разговаря там вътре? — Гьоц вдигна очи към тавана. — Да не си въобразявате, че ще зареже всичко и ще хукне да ви се порадва?

Някъде горе струнен оркестър свиреше валс от Щраус. Маквей си спомни радиото в стаята, където бяха открили трупа на Каду. Погледна към Ремер.

— Боя се, че хер Шол ще трябва да промени плановете си — каза Ремер и хвърли на масата пред Гьоц заповедта за арестуване. — Или ще дойде да разговаря с хер Маквей, или отива в затвора. Незабавно.

— Ама какви са тия скапани номера, мама му стара? С кого си мислите, че имате работа?

Дълбоко възмутен, Гьоц взе заповедта, погледна я и с отвращение пусна листа на масата. Всичко беше изписано на немски.

— С малко добра воля от двете страни бихме могли да спестим на вашия клиент значителни неприятности. Дори може изобщо да не нарушим разписанието му. — Маквей се размърда на стола. Болкоуспокояващите, които му бе дал Озбърн, започваха да отслабват, а не смееше да вземе нови. Трябваше да запази ума си бистър. — Защо просто не го помолите да слезе за няколко минути?

— А вие защо не вземете да ми кажете по човешки каква е тая шибана история?

— Бих предпочел да го обсъдя с мистър Шол. Разбира се, имате пълното право да присъствате. Или пък… можем всички заедно да придружим инспектор Ремер и да проведем разговора в далеч не тъй изискана обстановка.

Гьоц се усмихна. Насреща му седеше някакъв си държавен служител, който се опитваше да играе на чужда територия срещу един от най-могъщите хора на света. Неприятното беше, че имаха заповед. Никой не бе очаквал подобен ход — не биха могли да си представят, че Маквей ще убеди някой германски съдия да издаде подобен документ. Разбира се, тукашните адвокати на Шол веднага щяха да се заемат с въпроса. Но за това трябваше време, а Маквей явно не възнамеряваше да отстъпва. Гьоц виждаше само два начина за преодоляване на положението. Или да каже на Маквей да се пръждосва, или да помоли Шол да слезе и да омае натрапниците със сладки приказки до пристигането на адвокатите.

— Ще видя какво мога да сторя — каза той.

Стана, хвърли поглед към неподвижния Шнайдер и излезе.

Маквей кимна на Ремер.

— Мисля, че е дошъл моментът да потърсиш Либаргер.

* * *

На десетина пресечки от Шарлотенбург Фон Холден зави по една мрачна уличка. Намери свободно място край тротоара, спря таксито и изгаси светлините. Кварталът беше тих. В тази влажна мъглива вечер хората предпочитаха да си стоят у дома. Той отвори вратата, излезе и се огледа. Не видя никого. Наведе се, измъкна сака от колата и преметна дългия ремък през рамо. После метна ключовете в таксито и се отдалечи.

Десет минути по-късно пред него се появи Шарлотенбург. Фон Холден мина по пешеходния мост над Шпрее и наближи една малка вратичка в оградата зад двореца. Светлините на сградата едва се различаваха и той чак сега разбра колко се е сгъстила мъглата през последния час. Летищата сигурно бяха затворени и ако не настъпеше промяна във времето, полетите щяха да бъдат отменени до сутринта.

Пазачът го пусна да мине и той тръгна по дълга алея, оградена с кестенови дървета. Прекоси нов мост, зави наляво между високи борове и наближи мавзолея.

— Часът е девет. Къде бяхте? — долетя от мрака гневен глас и доктор Залетл излезе на алеята пред него. Беше мършав като вейка и облечен в черно, тъй че сред тъмнината се различаваше само костеливият му череп. — Дойдоха полицаи. Носят заповед за арестуване на Шол.

Залетл пристъпи напред. Фон Холден различи, че зениците му са се свили като точици и цялото му тяло е настръхнало от напрежение.

— Да, знам.

Залетл стрелна поглед към белия сак, преметнат през рамото му.

— Подмятате го като кошница за пикник.

— Съжалявам. Нямах друг избор.

— Засега церемонията в мавзолея се отлага.

— Кой нареди?

— Дортмунд.

— Тогава ще се върна в das Garten.

— Заповядано ви е да чакате в Кралските покои до ново нареждане.

Мъглата прелиташе на парцали между рододендроните около алеята. Отсреща като някакъв готически кошмар се издигаше грамадата на мавзолея и Фон Холден имаше чувството, че някаква невидима ръка го тегли натам. И внезапно пред него отново изникнаха чудовищните воали от зелено и пурпурно сияние, които бавно се люшкаха и изсмукваха разсъдъка му.

— Какво има? — рязко запита Залетл.

— Аз…

— Болен ли сте?

Полагайки отчаяни усилия да се изтръгне от видението, Фон Холден поклати глава. После дълбоко вдъхна прохладния нощен въздух. Сиянията изчезнаха.

— Не — отсече той.

— В такъв случай изпълнете нареждането.