Марио Кроненберг
Пролетен дъжд

Аз обичам внезапния пролетен дъжд

Той със сребърни нишки ме свързва със теб

Ти от мрака изплуваш пред мен изведнъж

Аз стоя, аз стоя и без думи те гледам

 

Но към теб щом протегна ръце

туй видение приказно мигом изчезва

И с пламтящо от болка неясно сърце

аз политам надолу към някаква бездна

 

Само бисерни капки притихват в дланта

и ми носят реалност със свойта прохлада

Аз си мисля — защо на дъжда песента,

тая весела песен е тъй безпощадна…