Марио Кроненберг
Понякога…

Понякога си като утринна роса —

тъй нежна, мила и добра

Ти галиш ме със твоята коса

Безспирно те целувам — как да спра?

 

Понякога магията е жива —

тогава разцъфтява любовта

Очите ти искрят — ти си щастлива,

и се оставяш на вълните на страстта

 

Понякога тъгата ни забравя,

и с нас празнува радостта!

Този миг завинаги в сърцето ми остава,

за да запълни моята ужасна самота…