Марио Кроненберг
Отвъд този свят…

Колко малко му трябва на човек,

за да стане отново щастлив…

Да погали ушите ти този глас мек…

и усещаш, че копнежът все още е жив

 

Да обичаш — о, господи, това е награда!

Да очакваш вълшебния знак…

И сърцето да тръпне в наслада,

когато устните се слеят във вечерния мрак

 

Нежна музика гали слуха ми…

Аз се рея отвъд този свят,

опиянен от допира на твоите длани

Как да се върна обратно назад…