Марио Кроненберг
Пламъкът на любовта

Тишината е около мен — тя ме обгръща

Запълва тя всичко — отнема дъха ми

Сетивата крещят в мълчаливата къща,

и с писъка свой заглушават гласа ми

 

Не мога да мисля, аз плувам в безкрая —

отвъд хоризонта на мойте надежди

Дали съм буден или сънувам не зная —

към мене ти идваш във бели одежди

 

Като пролетен бриз любовта ти ме гали…

твоят шепот уби тишината

Със твоите устни пожара запали,

и в пламъка буен изгоря ми душата