Марио Кроненберг
Шанс за любовта

Мила, ти си тъй неуловима —

неспокойствието е във твоя ген

Но винаги отново се завръщаш

в тихото пристанище — при мен

 

Пътят ми към теб бе доста труден —

ти си толкова загадъчна жена

но препятствията ме държаха буден

и полекичко разклатих аз високата стена

 

Знам, че ний във всичко сме различни —

всеки търси своята мечта

Но трябва ли да бъдем безразлични

или да дадем шанс на любовта?