Марио Кроненберг
Върни се…

Обичам те, това е моята присъда —

да си винаги далеч от мен

Тъжен и самотен пак да бъда —

на очарованието ти във плен…

 

Върви си — каза ми спокойно,

изтръгни ме ти от твоето сърце

Обичай друга и люби я двойно

Не искам да ме милват твоите ръце

 

Мъчително и бавно започнах да съзнавам —

магията изчезна между нас…

Аз сигурно и бавно полудявам

без вълшебството на твоя глас…

 

Върни се ти, магьоснице прекрасна!

Озари ме пак със твоите лъчи!

Обещавам — до нивото ти аз ще порасна

Живота си за теб ще дам — не ме мъчи…