Марио Кроненберг
Търся те…

Търся те, отчаяно те търся — без да спра

Цял живот се мъча аз да те намеря

И ще продължавам докато умра —

така желая те, че целия треперя…

 

Нощем… ах, нощем аз те чувам как крещиш

на моята душа във коридорите безкрайни.

Безмилостно се носиш и фучиш —

разтърсващ плач на вятъра, изпълнен с тайни…

 

Понякога те виждам — ти си светлина —

сияние, блуждаещо във мрака.

Безмилостно красива, прелестна жена,

която със протегнати ръце ме чака…

 

Уви, изплъзваш се, отново си отиваш — там…

Оставяш ме във плен на твоята усмивка.

Внезапно осъзнавам, че съм сам

и продължавам да те търся — без почивка…