Нора Робъртс
Даровете на слънцето (14)

Глава 14

Беше затрупан с работа. Същата вечер в училището се бе състояла демонстрация на танца степ. Сякаш половината село бе решило след това да се отбие в кръчмата на Галахър, за да изпие някоя и друга халба. Някои от момичетата отново облякоха костюмите, с които бяха танцували, за да изнесат представление за посетителите.

Това означаваше приятна музика и препълнено заведение.

Разнасяше халби и с двете ръце, водеше едновременно три разговора и държеше всичко под око. Но му идеше да се застреля, задето даде почивен ден на Дарси.

Шон влизаше и излизаше от кухнята, а щом времето му позволяваше, помагаше на бара и при сервирането. Но се увлече в танците и доста често забравяше да се върне зад тезгяха.

— Не е събиране за забавление — напомни му Ейдан за пореден път.

— А на мен ми прилича на такова. Всички изглеждат доволни. — Шон кимна към тълпата, наобиколила три танцьорки. — Момичето на Дъфи най го бива, според мен. Просто й иде отвътре.

— Престани да ги зяпаш, ако обичаш, и иди в другия край на бара.

Резкият тон накара Шон да се усмихне.

— Май ти липсва дамата. Не те виня. Много е мила.

Ейдан въздъхна и подаде препълнените чаши в очакващите ги ръце.

— Нямам време да ми липсва каквото и да било, когато съм потънал в бира.

— Жалко, защото тя току-що влезе свежа и хубава като картинка, независимо от часа — отбеляза Шон и Ейдан рязко извърна глава.

Беше се старал да не мисли за нея. Искаше да разбере дали ще успее. Справи се относително добре, макар да трябваше да прекъсва мечтите за нея почти двадесетина пъти през деня.

А ето я сега тук с прибрани коси и усмивка за него. Докато си пробиваше път към бара, усмивката й стана още по-широка и той напълно забрави халбата, която наливаше.

— Как е?

Наложи се почти да извика и да се наведе напред, за да я чуе. Беше толкова близо, че долови уханието и тайнствеността, които буквално се излъчваха от кожата й.

— Получи се май нещо като забава. Ще ти налея вино само да се видя със свободни ръце.

Би предпочел да използва ръцете си, за да я сграбчи, да я прехвърли през тезгяха и да я прегърне.

Здравата и истински си хлътнал. Галахър, помисли си. Усещането беше страшно приятно.

— Е, добре ли прекара в Дъблин?

— Чудесно. Купих всичко, което ми попадна пред очите. При най-малкото колебание Дарси ме поощряваше.

— Бива я да харчи пари — подметна Ейдан, но изведнъж се усети: — Дарси ли? Слава Богу, че се е върнала. Още един чифт ръце ще са ми нужни да изкарам вечерта, без се стига до бунт.

— Разполагаш с моите.

— Моля?

— Мога да взимам поръчките. — Идеята се оформи съзнанието й спонтанно. — И да сервирам.

— Скъпа, не мога да искам това от теб. — Отдръпна се, понеже някой дойде на бара да поръча газирана вода.

— Ще ми бъде приятно. Ако оплета нещата, хората просто ще си помислят колко е бавна американката и тогава ще извикаш Дарси.

— Била ли си някога сервитьорка? — Усмихна й се снизходително, което я накара мигом да изправи рамене.

— Не може да е особено трудно — сряза го тя и за да докаже, че е права, тръгна да си пробива път към една масите, за да започне.

— Не взе нито бележник, нито табла. — Докато изпълняваше поръчката, Ейдан погледна към клиента си за съчувствие. — А ако сега повикам Дарси, тази ще ми изяде главата за закуска.

— Жените — философски обобщи клиентът, — са опасни същества при всякакви обстоятелства.

— Вярно е. Съвършено вярно. Но тази обикновено е с благ нрав. Пет лири и осем пенса. — Връщайки рестото продължи: — Но именно жените с благ нрав са готови да ти прережат гърлото по най-бърз начин, когато ги ядосаш.

— Ти си мъдър мъж, Ейдан.

— Да. — Ейдан си даде секунда пауза и пое дъх. — Достатъчно мъдър да не викам Дарси, та да не ми се налага да се справям с две жени едновременно.

Реши да отпусне на Джуд четвърт час, за да разбере сама как е затънала. В края на краищата тя е разумна жена. После ще я поуспокои: ще й обясни, че не е била типична вечер за кръчмата; ще й благодари за трогателното й предложение да му помогне и така нататък и така нататък, докато я вкара гола в леглото.

Доволен от перспективата, Ейдан изпълни следващата поръчка развеселен. И чакаше Джуд с усмивка, когато тя си проби път обратно до бара.

— Ей сега ще ти сипя вино — посрещна я той.

— Не пия, докато работя — отвърна тя наперено. — Искам две халби светла бира и две уискита, една тъмна бира, две коли и един джин. — Усмихна му се изкусително. — И бих се възползвала от една от онези сервитьорски престилчици, ако имаш някоя под ръка.

Докато изпълняваше поръчката, прочисти гърлото си, за да отбележи:

— Не знаеш цените.

— Нали имаш ценоразпис. Сложи го в джобчето на престилката. Събирам, и то доста добре. Ако разполагаш със свободна табла, докато изпълниш поръчката, ще събера разните чаши, преди да се счупят.

Четвърт час, помисли си отново той; извади меню и престилка и ги сложи до таблата.

— Много мило, че се включваш, Джуд Франсис.

Тя вдигна вежди.

— Мислиш си, че няма да се справя — заяви тя и се отдалечи победоносно.

— Боли ли? — попита Шон зад гърба му.

— Кое?

— Да те зашлевят по този начин. Обзалагам се, че действа като юмрук в челюстта. — Ухили се широко, когато Ейдан го сръга с лакът. — А и изглежда съвсем самоуверена — добави той, наблюдавайки как Джуд разчиства една от масите и бъбри със седналото там семейство. — С удоволствие ще я махна от ръцете ти, ако… — Млъкна, малко стреснат от свирепия поглед, който Ейдан му хвърли. — Просто се пошегувах — промърмори той и се отправи към другия край на бара.

Джуд се върна, остави празните чаши и пое първата поръчка.

— Халба и чаша „Гинес“, две оранжади и чай, едно уиски.

Преди Ейдан да проговори, тя вдигна таблата и я разклати точно толкова, че да накара дъхът му да секне; после тръгна да сервира.

Беше й страшно приятно. Превърна се в център на събитията, част от тях. Музика, движение, шумни разговори смях. Хората се обръщаха към нея по име и я питаха как се чувства. Никой не изглеждаше ни най-малко изненадан, виждайки я да приема поръчки и изпразва пепелници.

Е, не притежаваше елегантната похватност и стила на Дарси, но се справяше. И ако почти разля халба бира върху господин Дъфи, беше факт, че точната дума е почти. Той подхвана чашата, намигна й, ухили й се и изрази предпочитанието си да излее бирата в себе си, а не върху себе си.

Справяше се и с парите. Според нея не допускаше груби грешки. Един от джобовете на престилката се издуваше от бакшиши, които я караха да сияе от гордост.

По някое време Шон я покани на бърз танц; тя бе прекалено изненадана, за да се смути.

— Не знам как.

— Знаеш, разбира се. Ще дойдеш ли пак да посвириш музиката ми, Джуд Франсис?

— Ще ми бъде приятно. Но сега ме пусни. Оставам без дъх и постоянно те настъпвам.

— Ще те целуна, за да накарам Ейдан да закипи от ревност.

— Не е възможно.

— Наистина ли?

Като видя лъчезарната му усмивка, тя обяви:

— Аз ще те целуна, защото си страшно привлекателен.

Той зяпна от изненада, а тя го целуна по бузата и подхвърли:

— Е, отивам да работя. Шефът ще ми намали надницата, ако продължавам да танцувам с теб.

— Момчетата Галахър са безсрамни — обясни й Кати Дъфи, докато Джуд събираше празните чаши. — Бог да ги благослови, но е така. Две добри жени сигурно ще им помогнат да се укротят, но не и дотам, че да не са интересни.

— Ейдан е като венчан за кръчмата — отбеляза Кевин Тъфи, докато палеше цигара. — А Шон изцяло е потопен в музиката си. Много години ще минат, преди някой от тях да помисли да се задомява.

— Но нищо не би попречило на едно умно момиче да опита, нали? — попита Кати и й намигна.

Джуд успя да изобрази усмивка. Насочи се към друга маса, продължавайки да се усмихва, докато приемаше следващата поръчка. Но в главата й се възцари пълен хаос.

Това ли си мислят хората, питаше се тя. Опитва се да оплете Ейдан? Да се омъжи за него? Подобно нещо и през ум не й минаваше. Поне не сериозно. Почти не. И той ли си мисли същото?

Хвърли му поглед крадешком. Видя как пълни халбите и разговаря със сестрите Рилен. Не, разбира се, че не мисли така. Просто двамата се забавляват. Наслаждават се един на друг. Ако мисълта за брак е минавала през ума й, това е естествено. Но не бе се задълбочавала по въпроса.

Истината е, че не желаеше да го прави. Минала е вече по този път и се натърти при удара.

По-добре е да се забавлява. Липсата на обвързаност и на очаквания действа освобождаващо. Изпитват взаимно уважение и привързаност, и ако тя е влюбена в него… Това само прави нещата по-романтични.

Няма да предприеме нищо, с което да развали положението. Напротив — ще направи всичко по силите си, за да го насърчи, да изцеди всяка капка удоволствие от времето, с което разполага.

— Когато се върнеш от страната на мечтите, Джуд, бих изпил още една халба преди затваряне.

— Моля? — Сепна се и погледна надолу към широкото, търпеливо лице на Джак Бренан. — Извинявай.

Вдигна празната му халба и изведнъж се намръщи.

— Не, не съм нещастен — увери я той. — Сърдечната ми рана зарасна. Наистина не знам защо се докарах дотам заради някаква жена. Но ако се притесняваш, попитай Ейдан дали да ми дадеш още една халба.

Толкова е симпатичен, помисли си тя, и едва се въздържа да не го потупа по главата като едро, добродушно куче.

— Не изпитваш никаква потребност да му счупиш носа, нали?

— Е, трябва да призная, че донякъде винаги съм го искал, просто защото така и никога не успях. А той счупи моя преди време.

— Ейдан ти е счупил носа? — Струваше й се страховито.

— Не нарочно — уточни Джак. — Бяхме на петнадесет и играехме футбол. Стана някак от само себе си…

— От само себе си ли?

— Да. — Джак се засмя гръмогласно. — А и доколкото знам, не се е забърквал в побой от месеци. Май му е наближило времето, но сега е прекалено зает да те ухажва и няма кога да го стори.

— Не ме ухажва.

По лицето на Джак се изписа нещо средно между загриженост и изненада.

— Не си ли падаш по него?

— Аз… — Какво да отговори? — Много го харесвам. Най-добре да отида да ти донеса халбата. Скоро ще затварят.

— Вероятно едва се държиш на краката си — отбеляза Ейдан, хлопвайки вратата след последния посетител. — Седни, Джуд, а аз ще ти налея вино.

— Не бих възразила.

Трябваше да признае, че работата си беше сериозна. Възхитителна, но изтощителна. Мускулите я боляха от носенето на тежките табли. Ясно, прецени тя, защо ръцете на Дарси са така добре оформени.

А краката й? Дори не смееше да мисли колко я болят пулсиращите й стъпала.

Настани се на стола и разкърши рамене.

В кухнята Шон почистваше и пееше някаква песен. Въздухът бе син от цигарения дим и все още миришеше на бира и уиски.

Намираше обстановката за доста уютна.

— Ако решиш да се откажеш от психологията — обяви Ейдан, поставяйки чаша вино пред нея, — бих те наел при мен.

Каквото и да беше казал, нямаше да я зарадва повече.

— Добре се справих, така ли?

— Справи се великолепно. — Взе ръката и й я целуна. — Благодаря.

— Допадна ми. Не съм приемала чак толкова много гости. Аз винаги съм се притеснявала. Бях постоянно в състояние на стрес. Но сега беше все едно приемаш гости без всичките излишни нерви. И… — Раздрънка монетите в джоба на престилката. — Дори ми платиха.

— Поседи спокойно и ми разкажи за деня си в Дъблин, докато поразчистя.

— Ще ти разкажа, докато ти помагам да разчистиш.

Реши да не рискува да разваля доброто й настроение, впускайки се в спор, но възнамеряваше да не й позволи да направи нищо по-сложно от прибирането на празните чаши и поставянето им на тезгяха. Тя обаче се оказа по-бърза отколкото предполагаше — вече бе запретнала ръкави, докато той довършваше работата си зад бара.

С кофа и парцал, взети от Шон, започна да бърше масите.

Слушаше как гласът й ту се извисява, ту се снишава, докато описва видяното и стореното през деня. Думите не бяха важни, прецени Ейдан. Беше успокояващо просто да я слуша.

С всичките си действия тя сякаш внасяше блажено спокойствие.

Захвана се с пода, като работеше рамо до рамо с нея. Странно бе, мина му през ума, колко лесно тя се вмести в неговия ритъм. Или той се нагаждаше към нейния? Не успя да определи. Но на негова територия, в неговия свят, тя изглеждаше така естествено. В целия му живот, ако трябваше да е откровен докрай.

Никога не си я бе представял да разнася табли или да връща ресто. Не е създадена, разбира се, за това, но се справи отлично. Възприемала го е като забавление, предположи. Определено не би приела всяка вечер да забърсва разлята по масите бира. Но сега го правеше с такава лекота, че изпита умиление. Поиска му се да я вземе в обятията си.

Поддаде се на желанието си — обгърна с ръце талията й и я привлече към себе си. Тя се сгуши в прегръдката му.

— Толкова е хубаво — промълви Джуд.

— Така е. Но не бива да те държа будна до късно, и да те карам да вършиш мръсната ми работа.

— Харесва ми. Сега, когато е така тихо и всички са се прибрали да си легнат, мога да помисля за думите на Кати Дъфи, за шегата на Дъглас О’Брайън, да послушам как Шон пее в кухнята. В Чикаго щях вече да съм заспала, след като съм проверила курсовите работи и прочела глава от хубава книга, получила бляскави отзиви в печата. — Обви ръце около кръста му. — Така ми е много по-добре.

— А когато се върнеш… — допря с буза косите й, — … Ще си намериш ли кръчма в квартала, където да прекарваш по някоя и друга вечер?

От самата мисъл тежка тъмна стена се спусна пред бъдещето й.

— Разполагам с доста време преди да реша какво ще правя по-нататък. Наслаждавам се да живея ден за ден.

— И нощ за нощ.

Обърна я и я поведе във валсова стъпка, в ритъма на песента на Шон.

— Нощ за нощ… — Повтори тя. И добави: — Отвратителна танцьорка съм.

— Не е вярно.

Тя все още не се отпускаше, сякаш бе неуверена в себе си.

— Наблюдавах те как танцуваш с Шон, а после го целуна пред Бога и всички присъстващи.

— Каза, че ще те накара да закипиш от ревност.

— И би станало, ако не бях сигурен, че мога да го смажа от бой при необходимост.

Тя се засмя — наслаждаваше се на начина, по който помещението се въртеше, докато той я водеше в танца.

— Целунах го, защото е привлекателен. И ти си привлекателен. Бих целунала и теб, стига да ме помолиш.

— Щом раздаваш така лесно целувки, дай ми една.

За да го подразни — не е ли възхитително откритието, че можеш да подразниш един мъж — тя го целуна небрежно по бузата. После го целуна нежно по другата буза. Той се усмихна и я завъртя, а тя отмести ръка от рамото му и я зарови в косите му, без да откъсва поглед от очите му. Надигна се на пръсти и притисна устни към неговите.

Този път тялото му потрепери. Свари го неподготвен.

Целувката от топла стана гореща; от небрежна — изпълнена със страст. Дъхът му, кръвта му, умът му се изпълниха с нея. Остана потресен.

— Май е време да си вървим. Имай грижата да заключиш, Шон — провикна се той, без да откъсва очи от лицето на Джуд.

— Добре. Лека нощ, Джуд.

— Лека нощ, Шон.

Подсвирквайки си, Шон дискретно дръпна резетата и затвори вратата след себе си, а брат му и Джуд продължаваха да стоят по средата на измития под.

— Изпитвам страхотна нужда от теб — призна Ейдан и я притисна, за да я целуне отново.

— Страшно се радвам.

— От време на време ми е трудно да бъда нежен.

— Тогава недей. — С всеки изминал миг я обземаше все по-голямо вълнение. Очарована от собствената си дързост, тя отстъпи и започна да разкопчава блузата си. — Можеш да правиш каквото поискаш. Да имаш всичко.

Никога не се бе събличала пред мъж с цел да го възбуди. Виждайки очите му да притъмняват, нервите, които свиваха стомаха й, затрептяха в чисто женска наслада.

Черният дантелен сутиен бе дълбоко изрязан и в съблазнителен контраст с млечната й кожа.

— Господи! — едва промълви той. — Опитваш се да ме убиеш.

— Само да те съблазня. — Започна да сваля обувките си. За пръв път ми е. — По-скоро от неопитност, а не преднамерено, разкопчаваше панталоните си бавно. — Затова… се надявам да ме извиниш.

Устата му пресъхна в очакване какво щеше да последва.

— Прекрасна си. А и ролята на изкусителна ти се удава съвсем лесно.

Макар и малко вдървени, пръстите й се справиха с панталона и го оставиха да се свлече. Видя се още черна дантела. Пликчетата представляваха малък триъгълник отпред и бяха дълбоко изрязани при бедрата.

Не събра кураж за жартиерите и прозрачните черни чорапи, които Дарси я убеди да купи, но като видя изражението на Ейдан, й хрумна да ги пробва следващия път.

— Днес пазарувах доста…

Той не бе уверен, че ще успее да проговори. Тя стоеше насред кръчмата със скромно прибрани назад коси, замечтани очи на морска богиня, обвита единствено с черна дантела, и го зовеше да я люби.

— Страх ме е да те докосна — промълви замаян.

Джуд освободи глезените си от панталона и пристъпи към него.

— Тогава аз ще те докосна.

С разтуптяно сърце обви врата му и вдигна устни към неговите.

Толкова бе възбуждащо да се притиска към него полугола, а той да е напълно облечен. Чувстваше невероятна мощ, усещайки как тялото му потреперва до нейното, като се бори със свирепа и неутолима страст.

Желаеше тази страст да се развихри — нищо друго не се мяркаше в освободеното й съзнание.

— Вземи ме, Ейдан. — Леко ухапа долната му устна. — Вземи всичко, което желаеш.

Той напълно изгуби контрол. Знаеше, че е груб, но не бе в състояние да се сдържа, макар да усещаше как ръцете му я нараняват, а устните му грубо завладяват нейния вик. Сепнатото й възклицание само наля масло в огъня, докато я полагаше на пода.

Претърколи се с нея; едва се сдържаше да не я смачка. Полудял да получи повече, и то веднага, впи устни в дантелата на гърдите й.

Тя се изви нагоре, изпълнена с наслада и превъзбудена от сладката болка. Чувстваше как във вените й кръвта тече на мощни тласъци. Съзнаваше, че е способна да го предизвика да прекрачи нормите на всичко цивилизовано…

И то само защото е тя. Защото му се предлага.

Копнееща не по-малко от него да го докосне, разкъса ризата му и впи пръсти в плътта му.

После впи устни, зъби.

Разгорещени и загубили всякакво търпение, това не бяха сдържаният мъж и плахата жена, а двама души, отдадени на примитивни инстинкти. Тя изпитваше невероятен възторг и възприемаше всяко усещане, жадна да му отвърне.

Първият оргазъм за нея бе като изригването на слънцето.

Още, бе единствената мисъл, която се въртеше в главата му. Още и още. Искаше да я изяде жива, да я погълне, та вкусът й завинаги да остане в него. При всяко потреперване на тялото й, при всяко нейно простенване, той я желаеше все повече и повече.

Потребността да се слеят течеше като неутолима жажда във вените му. Проникваше в нея все по-напористо и мощно, а тя само простенваше името му. В следващия миг напълно се сля с неговия ритъм. Очите му се замъглиха — лицето й, очите й, разпилените й коси се мяркаха през мека мъгла.

Животинското у него взе връх — тогава всичко изчезна и погълна и двамата.

 

 

Тя лежеше просната върху него, изтощена, натъртена и усмихната. Той лежеше под нея потресен и безмълвен.

Беше я обладал на пода на кръчмата. Не успя да се въздържи. Целият контрол му се изплъзна. Не прояви никакъв финес, никакво търпение. Не беше никакво правене на любов, а примитивно съвокупление.

Собственото му поведение го шокира.

Мислите на Джуд бяха сходни. Същевременно остана очарована както от неговото поведение, така и от своето.

Той дочу дълбоката й въздишка и трепна: трябва да направи нещо, за да се чувства тя удобно, мина му през ума.

— Ще те отнеса горе.

— Добре.

Надяваше се да го стори, за да повторят всичко отначало.

— Искаш ли гореща вана и нещо за пиене, преди да те изпратя?

Тя въздъхна и сви устни. Идеята й се стори чудесна.

— Ти искаш ли да се изкъпеш?

— Хрумна ми, че ще се почувстваш по-добре.

— Едва ли е възможно да се чувствам по-добре, отколкото съм сега.

Той се раздвижи и понеже тя не оказа никаква съпротива, съвсем лесно я обърна и я сгуши в обятията си. Единствената й реакция бе да му се усмихне и да положи глава на рамото му. Той поклати глава.

— Какво ти става, Джуд Франсис Мърей? Сложила си бельо, предназначено да ме влуди, а после позволяваш да те обладая на пода.

— Имам още.

— Какво още?

— Още бельо — отвърна тя. — Купих цели торби.

Беше негов ред да отпусне глава върху рамото й.

— Господи.

— Започнах с черното, защото според Дарси с него нямало грешка.

Той едва не се задави при думите й. Доволна, тя се сгуши по-плътно към него.

— Беше като восък в ръцете ми. Допадна ми. И ти заявявам, че искам да ме отнесеш горе. Страшно ми харесва когато го правиш — чувствам се женствена. Отведи ме в леглото си.

— Е, щом трябва — трябва.

Огледа се наоколо и видя разхвърляните дрехи. Ще се върне да ги прибере по-късно, каза си.

Когато го стори след известно време, нежно опипа дантелата, отнасяйки горе бельото. Джуд Франсис бе определено пълна с изненади, мина му през ума.

Срамежливата роза разцъфваше.

Настанена удобно, сега тя спеше в леглото му. Мястото сякаш й подхождаше, реши той, приседнал на леглото. Точно както изглеждаше естествено, докато разнасяше питиета в кръчмата или работеше в градината си, или разхождаше с кучката на О’Тул по петите й.

Наистина се бе вписала в живота му. И защо, запита си той, да не стане част от него. Защо да се връща в Чикаго, щом тук е щастлива и той е щастлив с нея?

Време беше да си намери съпруга, нали? Да създаде семейство. Досега не бе открил друга, която да прави перспективата така слънчева, както Джуд.

Нали досега все чакаше нещо? И ето — през една дъждовна вечер тя се появи в кръчмата. Съдбата винаги действаше по този начин.

Тя може и да не смята така, но ще я убеди.

Това не означава, разбира се, Джуд да се откаже от работата си, макар да му се искаше да разбере кое точно занимание я удовлетворява най-много. А и тя, в края на краищата, е практична жена и сама ще прецени какво да избере.

Изпитва силни чувства към него, прецени той, играейки си с косите й. Както и той към нея. Корените й са тук. Също като неговите. И всеки вижда, че сега, когато е открила тези корени, тя разцъфтява.

Във всичко това има логика и той е уверен, че тя ще я приеме. Е, той вероятно е малко притеснен, но какво по-естествено за мъж, обмислящ подобна огромна промяна в живота си? Все пак е готов да поеме всички отговорности, свързани със съпруга и деца.

И въпреки че малко е смутен, няма защо да се безпокои толкова. Ще го измисли и ще продължат да действат нататък.

Удовлетворен, се плъзна в леглото до нея и след време заспа.

Докато той спеше, Джуд сънуваше Карик, възседнал белия си кон — преминаваше над земята и водата, устремен към небето. И докато яздеше, събираше скъпоценни камъни от слънцето, сълзи от луната и от дълбините на морето.