Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сага за Ирландия (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Jewels of the Sun, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 155гласа)

Информация

Разпознаване и първоначална корекция
Xesiona(2009)
Корекция
Abalone(2009)
Сканиране
?
Допълнителна корекция
Джейн(2011)

Издание:

Нора Робъртс. Даровете на слънцето

ИК „Бард“

История

  1. —Добавяне
  2. —Добавяне на анотация (пратена от lenitooo)
  3. —Корекция

Глава 13

Преживявам любовна връзка.

Джуд Франсис Мърей е в страстна връзка с фантастичен, очарователен, сексапилен ирландец.

Божествено се чувствам дори докато пиша това.

Едва си налагам да не се държа като ученичка и да не изписвам отново и отново името му.

Ейдан Галахър. Какво възхитително име.

Толкова е привлекателен. Знам, че е страшно плиткоумно да се занимаваш с външността да даден човек, но… Ако не си позволя да съм глуповата върху страниците на собствения си дневник, тогава — къде?

Косите му са с плътен, богат махагонов цвят, а слънчевата светлина подчертава червенината им. Очите му са великолепни — тъмни и искрящо сини. Когато ги извърне към мен и ме погледне — а го прави често — цялата закипявам и се размеквам. Лицето му има силни черти. Добра костна система, както би казала баба. Устните му се разтягат в бавна сърдечна усмивка, а на брадичката има малка трапчинка.

Тялото му… Почти не мога да повярвам, че е било върху моето, под моето. Толкова е мускулесто и силно. Май „мощно“ е най-точната дума.

Любовникът ми е великолепно сложен.

Това, предполагам, е още едно потапяне в плиткоумието.

Е, какво от това… Такъв е.

Другите му качества са не по-малко впечатляващи. Много е внимателен и добър, има живо чувство за хумор. Слуша ме. Това е сложно изкуство, но Ейдан го владее.

Поддържа дълбоки и здрави връзки със семейството си. Работата му е възхитителна. Има превъзходен ум, разказва легенди по невероятен начин. В състояние съм да го слушам с часове.

Доста е пътувал, виждал е всевъзможни места, които само съм мечтала да посетя. Родителите му са се установили за постоянно в Бостън и сега той е поел семейният бизнес. Заел е ролята на глава на семейството, налагайки спокойствие и непринуден авторитет.

Съзнавам, че не биваше да се влюбвам. Между мен и Ейдан се установи удовлетворяваща физическа връзка, допълнена от истинско и топло приятелство. И едното, и другото е невероятно ценно и би трябвало да е достатъчно за всекиго.

Но съм безсилна да овладея чувствата си към него. Влюбена съм.

Започвам да мисля, че всичко написано за любовта е абсолютна истина. Въздухът е по-сладък, слънцето по-ярко. Според мен краката ми от дни не са се докосвали до земята.

Страхотно е. Великолепно.

Никога не съм се чувствала така. Не съм подозирала за съществуването на подобни емоции у мен. Страстни, замайващи и напълно лишени от разум чувства.

Знам, че съм същият човек. Поглеждам се в огледалото и виждам себе си. И въпреки това у мен сякаш има и нещо друго. Все едно скрити досега частици изведнъж са попаднали на мястото си.

Напълно наясно съм с физическите и емоционалните подбуди, зареждането с адреналин… О, да върви по дяволите. Това няма нужда да бъде анализирано и квалифицирано. То просто е налице.

По невероятно романтичен начин той идва пеша до къщурката ми вечер. Приближава се в тъмнината и почуква на задната врата. Носи ми полски цветя, мидени черупки или красиви камъчета.

С тялото ми прави неща, за които единствено съм чувала. О, Господи, сега четеното ми изглежда така безсмислено…

Чувствам се необуздана. Иде ми да се присмея сама на себе си. Джуд Фринсис Мърей е обсебена от сексуални щения. И няма никакви признаци те да заглъхнат.

Никога не съм се забавлявала така.

Никога не съм допускала, че романтиката е забавна. Защо никой никога не ми го е казал?

Когато се погледна в огледалото, се виждам красива, невероятно усещане. Чувствам се красива. Днес ще мина да взема Дарси с колата. Ще отидем в Дъблин на пазар. Възнамерявам да накупя всевъзможни екстравагантни неща.

Обърната към морето, къщата на семейство Галахър — древна и прекрасна — бе кацнала на хълм в края на селото. Ако Джуд беше попитала, щяха да й кажат, че синът на Шамъс — и той се е казвал Ейдан — я е построил в годината, когато се е оженил.

Семейство Галахър не си изкарваха прехраната от морето, но се наслаждаваха да го гледат. Самата къща, сякаш без определен стил, бе изградена от тъмно дърво и пясъчник. Джуд я намери интригуваща и уникална. Беше на два етажа, с широка веранда, която се нуждаеше от боядисване, и изтъркана от употреба каменна алея. Дограмата разчленяваше прозорците като диаманти и Джуд си представи колко е трудно да се подържат чисти.

Струваше й се старомодна и същевременно величествена. А с разстлалата се наоколо сутрешна мъгла — и малко тайнствена.

Питаше се как ли се е чувствал Ейдан през детството си тук, в тази голяма къща, на хвърлей място от плажа и достатъчно близо до селото, за да нахлуват тълпи приятели.

Градината се нуждаеше от повече грижи, както забеляза новообразованото око на Джуд, но пък истина бе, че у всички представители на семейство Галахър имаше нещо диво и невъздържано.

На алеята мързеливо се протегна черна котка и изгледа Джуд с жълтеникавите си очи. С надеждата, че няма да я одраска, тя приклекна и я почеса предпазливо между ушите.

Котаракът възнагради вниманието й, присвивайки очи и тихо замърка.

— Това е Бъб. — Шон стоеше на прага на предната врата. Усмихна се. — Съкратено от Белзебъб, защото по нрав е същински дявол. Влез да пием чай, Джуд. Ако си очаквала Дарси да е готова навреме, не си познала.

— За никъде не бързаме.

— Това е добре, защото тя се оглежда поне час преди да отскочи да купи половинка мляко. Господ знае колко време ще й е нужно да се приготви за пътуване до Дъблин.

Отстъпи, за да даде възможност на Джуд да влезе, и се провикна нагоре по стълбището:

— Джуд е тук, Дарси, и казва да размърдаш суетното си дупе, ако очакваш да стигнете до Дъблин.

— Не съм казала такова нещо — смутено възрази Джуд.

Това накара Шон да се засмее и да я придърпа вътре.

— Тя и без това няма да обърне никакво внимание думите ми. Да ти донеса ли чай?

— Не, благодаря.

Огледа се и забеляза, че всекидневната встрани от антрето е претъпкана, но изглежда удобна.

Дом, помисли си тя отново. Лъхаше на дом и семейство. И те караше да се чувстваш добре дошъл.

— Ейдан е в кръчмата да приеме доставките. — Той хвана ръката й приятелски и я въведе във всекидневната. Отдавна искаше да прекара известно време насаме и да прецени жената, която така бе омаяла брат му. — Затова ще трябва да се задоволиш с мен.

— Е, не ми звучи чак толкова лошо.

Той отново се засмя, а тя си даде сметка, че допреди няколко месеца никога не бе флиртувала с подобна лекота. И определено не го бе правила с човек с лице на ангел, готов да извърши всякакви бели.

— Досега брат ми не ми е дал възможност да разменим повече от няколко думи. — В очите на Шон се появиха весели пламъчета. — Държи те единствено за себе си.

— Когато дойда в кръчмата, ти си винаги в кухнята.

— Държат ме затворен там. Но сега може да наваксаме пропуснатото.

И той флиртуваше открито с нея, съобрази тя. Но това не я правеше нервна. Не я притесняваше. Просто се чувстваше удобно.

— Тогава ще започна с това, че имате великолепна къща.

— На нас ни харесва. — Отведе я до стол, тя седна, а той се настани удобно на облегалката до нея. — Дарси и аз успяваме да я поддържаме.

— Предвидена е за повече хора. Голямо семейство, много деца…

— Често е било така. Баща ни е бил едно от десет деца.

— Десет? Господи!

— Имаме чичовци, лели и братовчеди навсякъде. И по линия на рода Галахър и от рода Фицджералд. И ти си от тях — добави той и се засмя. — Помня как в детството ми от време на време пристигаха на тълпи в къщата и тогава спях в леглото си с братовчед я от Уиклоу, я от Бостън, я от Девъншир.

— А сега продължават ли да ви навестяват?

— Понякога. Ето, ти например, братовчедке Джуд. — Хареса му усмивката, с която посрещна думите му: сладка, малко стеснителна. — Но напоследък в къщата сме повечето Дарси и аз. И така ще бъде, докато някой от трима ни не реши да се ожени и да създаде семейство. Къщата ще бъде на онзи, който пръв го стори.

— Другите двама няма ли да имат нищо против?

— Не. Такива са правилата в семейство Галахър.

— Но ще знаеш, че тук винаги си добре дошъл и че това продължава да е твоя дом, така ли?

— Точно така. — Изрече го тихо, защото умееше да долавя интонации и нюанси; усети копнежа й за собствен дом. — Ти имаш ли жилище в Чикаго?

— Апартамент — отвърна тя. Изведнъж изпита безпокойство и се надигна. Апартамент, покрив над главата й. Точно така го усети в момента. — Мястото тук е чудесно. И изгледът към морето е великолепен.

Пристъпи към прозореца, но вниманието й прикова старо очукано пиано. Клавишите бяха пожълтели, а някои дори олющени.

— Кой свири?

— Всички. — Шон застана до нея, плъзна дългите си пръсти по клавишите и изсвири няколко бързи акорда. Пианото можеше да е очукано на вид, но тоновете бяха мелодични и верни. — И ти ли свириш?

— Малко. И не много добре. — Въздъхна и си напомни да не е такава стеснителна глупачка. — Да.

— Какво „да“?

— Да, свиря.

— Е, хайде тогава да те чуем.

Побутна я и двамата се озоваха седнали на пейката. Не съм свирила от месеци — подхвана тя, но той вече разлистваше нотните листове, докато откри каквото търсеше.

— Да опитаме това.

Понеже възнамеряваше да изсвири само няколко акорда, не си даде труда да си сложи очилата. Без тях й се налагаше да се навежда напред и да присвива леко очи. Чувстваше се като кълбо от нерви. Забърса потните длани в бедрата, напомняйки си, че не е на детски рецитал, навремето това я плашеше до прилошаване.

И все пак й се наложи да си поеме два пъти дълбоко дъх, от което устните на Шон се извиха в лека усмивка, преди тя да засвири.

— О! — Тя преминаваше от един акорд към друг. — Прекрасно е. — Напълно забрави за нервите си и се потопи в удоволствието от музиката. Беше така прелестна, че я накара да се размечтае. Гърлото й се стегна от удоволствие. — Толкова е хубава, че дъхът ти секва.

— Така е замислена. — Той наклони глава. Продължаваше да я слуша и внимателно да я изучава. Лесно разбра с какво е привлякла вниманието на брат му. Хубаво лице, скромни маниери и изненадващо изразителни, замъглени очи.

Да, помисли си Шон, подобна комбинация е в състояние да привлече вниманието на Ейдан, а после да заплени сърцето му. Що се отнася до нейното сърце — то бе пълно с копнеж. Това той бързо разбра.

— Наистина свириш доста добре, Джуд Франсис. Защо казваш, че не можеш?

— Все ми се струва, че не върша много умело нещата, и това най-често отговаря на истината — отвърна тя разсеяно, потопена в музиката. — Всеки може да свири по този начин. Музиката наистина е чудесна. Каква е?

— Още не съм й дал заглавие.

— Ти ли си я писал? — Спря да свири и се вторачи в него. Творци от всякаква област я изпълваха със страхопочитание. — Наистина ли? Шон, фантастична е.

— О, не започвай да го ласкаеш. Той и без това се надува достатъчно.

Брена стоеше на прага с ръце в джобовете на торбестите си джинси.

— Тази представителка на семейство О’Тул никак не цени музиката, освен ако не е бунтовническа песен и тя не надига халба бира.

— Когато и ти напишеш такава, ще вдигна халба бира и в твоя чест.

Заяждането им звучеше съвсем дружелюбно.

— Какво правиш тук? Доколкото знам няма нищо счупено.

— Да не би да съм със сандъчето за инструменти в ръка? — Никога ли няма да я погледне истински, запита се тя. Проклет сляп глупак. — Отивам до Дъблин с Джуд и Дарси. — Брена сви рамене. — Писна ми Дарси да ми опява непрекъснато. Предадох се. — Извърна се и извика нагоре: — Дарси, за Бога, какво ти отнема толкова много време? Чакам те от час.

— Ще трябва да се изповядаш за тази лъжа пред отец Клуни, — обърна й внимание Шон, — защото току-що влезе.

— Лъжата ми е простима. Само така има шанс Дарси да слезе, преди да е започнала идващата седмица. — Отпусна се на един стол. — Защо не си в кръчмата да помагаш на Ейдан? Днес е ден за доставки.

— Защото ме помоли да остана да правя компания на Джуд, докато Дарси благоволи да се яви. Но след като ти си тук, тръгвам. Ела пак да посвириш, Джуд Франсис. — Ставайки, се усмихна. — Истинско удоволствие е да слушам как някой, който има отношение към музиката, свири мелодиите ми.

На излизане спря до стола на Брена колкото да нахлупи кепето й върху очите. Тя го вдигна отривисто.

— Държи се все едно продължавам да съм на десет и да го ритам по задника, когато играем футбол. — После се ухили, а в очите й се появиха весели пламъчета. — А задникът му е хубав, нали?

Джуд се засмя и стана да оправи нотните листове.

— И останалата част от него си я бива. А и пише чудна музика.

— Да, притежава редки таланти.

Джуд се извърна. Веждите й бяха вдигнати.

— Не мислеше така допреди минута.

— Ако му го кажа, ще се надуе и ще стане по-невъзможен от обикновено.

— Предполагам, че го познаваш от векове.

— Така е — съгласи се Брена. — Разликата ни е четири години и той се е появил първи.

— И си била в тази къща безброй пъти. Влизаш, сякаш е твоя, защото е толкова гостоприемна.

Джуд тръгна да се разхожда — искаше да разгледа пръснатите из стаята семейни фотографии, поставени в разнородни, не винаги подходящи рамки, старата кана с нащърбен чучур, в която бяха натопени свежи пролетни цветя. Тапетите бяха избледнели, килимът — износен.

— Тук сигурно съм била толкова пъти, колкото на Дарси братята й у дома — обади се Брена. — Госпожа Галахър навремето ме налагаше по дупето точно както и собствените си деца.

Джуд се зачуди малко на чутото. Никой никога не я бе налагал по дупето. Дисциплината винаги бе съпроводена с разумни доводи и я изпълваше с пасивна вина.

— Било е чудесно да пораснеш тук, заобиколен от музика.

Обиколи стаята, забеляза износените възглавници на дивана и потъмнялото дърво. Е, несъмнено се нуждаеше от малко освежаване, помисли си тя, но лъха на дом, семейство, традиции.

Да, това е място за семейство, за деца, както нейната къщурка е за усамотение и размисъл.

Представи си как стените на тази къща съхраняват ехото на извисили се от гняв или радост гласове, на припряно всекидневие.

Шумът по стълбите я накара да се извърне и да види как Дарси бърза към тях с разпилени по раменете коси.

— Цял ден ли ще мързелувате — настойчиво попита тя, — или ще тръгваме за Дъблин?

Пътуването до Дъблин по нищо не приличаше на пристигането тук. Разговорите и бъбренето в колата не спряха. Джуд нямаше възможност да се притеснява или изнерви. Дарси знаеше всички селски клюки. Младият Дъглас Брайън бил вкарал в беля Маги Бренан и в най-скоро време щеше да има сватба. Джеймс Бренан бил бесен, защото дъщеря му се е забъркала с Дъглас, и се напил юнашки, но през нощта спал на изтривалката, понеже жена му заключила и не го пуснала да се прибере.

— Чух, че господин Бренан тръгнал да издирва младия Дъглас, а той се скрил в плевнята на баща си — където, мнозина се обзалагат, е започнала цялата работа и изчаква кризата да премине. — На задната седалка Брена се протегна като мързелива котка. — Маги ще си даде сметка какво е направила, когато коремът й започне да се подува, а ботушите на Дъглас са под леглото им.

— И двамата още нямат двадесет — добави Дарси и поклати глава. — Малко тъжен начин да започнеш живота.

— Защо трябва да се оженят? — попита Джуд. — Прекалено са млади.

Дарси я зяпна.

— Ще имат бебе. Какво друго да направят?

Джуд отвори уста, но я затвори, преди да изтъкне логично наличието на алтернативи. Тук, припомни си тя, е Ирландия. Затова опита друг подход.

— Ако се окаже, че си бременна, и ти ли би постъпила така, Дарси?

— Първо ще внимавам да не правя секс с човек, с когото не съм готова да живея. И второ — обяви тя след известен размисъл, — на двадесет и четири съм и имам работа, затова не се страхувам толкова много от селските клюки. Мога да отгледам детето сама, ако стане белята. — След това извърна глава към Джуд: — Ти не си бременна, нали?

— Не! — Джуд за малко да изскочи от пътя, преди да се съвземе. — Разбира се, че не.

— Защо пък да се разбира, след като от една седмица всяка вечер спиш с Ейдан? Да се пази човек е хубаво, но няма сто процента гаранция, нали?

— Не, но…

— О, престани да я плашиш, Дарси. Правиш го от завист, защото тя има редовен сексуален живот, а ти — не.

Дарси метна презрителен поглед към задната седалка.

— Нито пък ти, моето момиче.

— За което съжалявам. — Брена се наведе напред и опря лакти на облегалката. — Е, разкажи на нас, горките лишени от мъжка ласка жени, за секса с Ейдан. Бъди приятелка.

— Не — възрази Джуд, но не се въздържа и се разсмя.

— О, не се превземай. — Брена я сръга в рамото. — Бавно и грижливо ли го прави, или е член на Клуба ирландските креватни герои?

Клуб на ирландските креватни герои ли?

— О, не си чула, значи — попита Брена съвършено сериозно, докато Дарси се хилеше. — Бойният им вик е „Дръж се, Бригит“ и са влезли и излезли преди пяната на бирата им да спадне.

За своя изненада Джуд избухна в див смях. После успя да вметне:

— Не ме нарича Бригит.

— Господи, тя изрече шега! — смая се Дарси и избърса от окото си въображаема сълза на умиление. — Нашата Джуд. Какъв величествен момент.

— Такъв е — съгласи се Брена. — Но все пак кажи, Джуд, той бавно ли я кара, гали и целува ли съответните места, или е разгорещен и бърз и свършва, преди да успееш да извикаш, че си видяла Господ?

— Не мога да говоря за секса с Ейдан пред сестра му.

— Ами тогава да я изхвърлим от колата и ще го споделиш само с мен.

— Защо да не можеш да говориш за това? — настойчиво попита Дарси, хвърляйки свиреп поглед към Брена. — Знаем, че прави секс. Но ако те притеснява, не мисли за мен като за негова сестра, а като за твоя приятелка.

Попаднала в капан, Джуд въздъхна.

— Добре. Ще кажа само, че е най-добрият, с когото някога съм го правила. С Уилям бе някак като… дирижиран военен марш — определи тя и отново остана шокирана от себе си. — А преди това съм била само с Чарлс.

— Чарлс, така ли? Брена, нашата Джуд има минало!

— И кой е Чарлс? — подкани Брена.

— Занимаваше се с финанси.

— Значи е богат — обади се Дарси, омаяна от думата.

— Семейството му — да. Запознахме се през последната ми година в колежа. Физическата връзка с него беше… да кажем, че когато приключвахме, всички цифри идваха на мястото си, но процесът бе доста отегчителен, а с Ейдан е романтично.

Приятелките й започнаха да възклицават и тя отново се разхили неудържимо.

— Престанете. Няма да ви кажа думичка повече.

— Каква си кучка! Да ни дразниш по този начин — обяви Брена и дръпна косата на Джуд. — Я ни дай един пример за романтичната му натура, свързана с добрия секс.

— Един ли?

— Само един и ще бъдем удовлетворени. Нали Дарси?

— Разбира се. Няма да се ровим в интимния ти живот, я.

— Добре. Първия път ме взе на ръце и ме отнесе горе. Чак до спалнята.

— Както Рет понесе Скарлет ли? — попита Дарси. — Или през рамо, все едно си торба картофи?

— Както Рет отнесе Скарлет.

— Добре е постъпил — обяви Брена и опря брадичка върху ръката си. — За това получава точки.

— Отнася се с мен все едно представлявам нещо специално.

— Че защо да не го прави? — учуди се Дарси.

— Никой никога не го е правил. И, понеже сме на тази тема, а не е тайна какво става, ще добавя, че не притежавам нищо… сексапилно: имам предвид красиво бельо и такива неща. Мислех си дали не бихте ми помогнали да си избера…

— Знам най-подходящото място — обяви Дарси и само дето не потри доволно ръце.

 

 

— Похарчих две хиляди лири за бельо.

Замаяна, Джуд вървеше по оживената Графтън стрийт. Навсякъде имаше тълпи. Купувачи, туристи, групи тийнейджъри и както й се струваше — през няколко метра музиканти, които свиреха за дребни монети. Шумовете, цветовете и формите действаха зашеметяващо.

— Две хиляди. Само за бельо.

— И си струва всяко пени — вметна Дарси. — Ще го превърнеш в свой роб.

Бяха отрупани с торби и пакети и макар Джуд да се бе впуснала в пътуването с намерението да харчи безразсъдно, Дарси оцени представата й за разточителство като напълно консервативна. За два часа натрупа цял нов гардероб с всевъзможни аксесоари благодарение на фантазията на Дарси.

— Не съм в състояние да нося нито един пакет повече.

— Чакай.

Дарси спря, взе няколко от пакетите и ги връчи на Брена.

— Аз не съм купила нищо — възрази Брена.

— Значи ръцете ти са свободни. О, вижте тези обувки. — Дарси се шмугна в тълпата, устремила се към целта, и за малко да се сблъска с трима свирещи цигулари. — Прекрасни са.

— Искам си чая — мърмореше Брена, поглеждайки намръщено черните обувки с шестсантиметров ток, привлекли вниманието на Дарси. — Ще ти излязат пришки, а ходилата ти ще изтръпнат, преди да изминеш и километър на тези кокили.

— Те не са за ходене, идиотко. Ще ги купя. — Дарси влезе в магазина.

— Никога няма да получа чая си — оплака се Брена. Ще умра от глад и обезводняване, а вие двете дори няма да го забележите, защото ще бъда затрупана под камара пакети, сред които, държа да отбележа, няма нито една моя вещ.

— Ще пием чай, щом пробвам обувките. Хайде, Джуд, тези са за теб.

— Не са ми нужни повече обувки. — Но прояви мекушавост и се настани на един стол. После откри, че внимателно разглежда чифт кафяви обувки. — Прекрасни са, но ще ми е нужна и чанта за тях.

— Чанта ли?

Брена забели очи и омаломощена се отпусна на стола зад нея.

Купи обувките и съответната чанта, както и чудесно сако от магазинче в края на улицата. После попаднаха на смешна сламена шапка, абсолютно необходима й за работата в градината. Понеже бяха претоварени с пакети, гласуваха, и след като се оказа, че само Брена е против, се върнаха до колата, за да приберат покупките в багажника, преди да потърсят място да хапнат.

— Благодаря на Светата майка и всички светии. — Брена се разположи в сепарето в малкия италиански ресторант, където ухаеше приятно на чесън. Прималяла съм от глад. За мен халба бира — поръча тя при появата на сервитьора, — и пица с всичко на нея, само без мивката от кухнята.

— Нищо подобно. — Дарси разгъна салфетката си и така се усмихна на сервитьора, че той моментално се влюби в нея. — Всяка ще вземе пица само с две гарнитури. И аз ще пия бира, но чаша.

— Тогава аз искам с гъби и наденица.

— Добре — кимна Дарси на Брена. — А аз — с черни маслини и зелени чушки. Джуд?

— Минерална вода и… — Улови погледа на Брена и едва сдържа усмивката си, докато приятелката й отчаяно отваряше уста и безмълвно произнасяше: „пеперони и кашкавал“… нека бъде с пиперони и кашкавал — поръча тя невинно.

Въздъхна и се облегна назад. Краката я боляха; не си спомняше дори и половината неща, които току-що купи. От глад и от несекналите разговори леко я болеше главата, но се чувстваше радостна и щастлива.

— Днес е първият ми ден в Дъблин — отбеляза Джуд. — Не влязох в нито един музей или галерия, не направих нито една снимка. Не видях и колежа „Тринити“. Срамота.

— Защо? Дъблин си е тук. — Дарси прекъсна флирта си със сервитьора. — Можеш да се върнеш и да го направиш, когато пожелаеш.

— Сигурно си права. Но при други обстоятелства определено щях да постъпя така. Бях планирала всичко, изучих туристическите справочници, направих списъци и график. Времето за закупуване на сувенири бе някъде към края.

— Е, просто си подхванала списъка отзад напред — отбеляза Дарси и дари сервитьора с още една сияйна усмивка, когато им поднесе питиетата.

— Всичко се преобърна наопаки. Почакай. — Сграбчи китката на Брена преди тя да отпие от халбата.

— Джуд, имай милост. Гърлото ми е пресъхнало сякаш съм осемдесетгодишна девственица.

— Просто искам да кажа, че никога не съм имала приятелки като вас.

— Разбира се, защото втори като нас няма — намигна Брена и обърна очи, а Джуд пусна ръката й.

— Исках да кажа… Никога не съм имала близки приятелки, с които да си бъбря за секс, да ям пица или да ми помагат в избора на луксозно бельо.

— О, не ставай сантиментална. Бъди добро момиче. — Брена я потупа покровителствено по ръката. — Изглеждаш готова да се разплачеш.

— Извинявайте. — Но беше прекалено късно. Очите й вече бяха насълзени. — Просто съм невероятно щастлива.

— Стига, стига… — Дарси й подаде книжна кърпичка. — И ние сме щастливи. Да пием за приятелството.

— Да, за приятелството. — Джуд леко въздъхна, когато чашите се чукнаха. — Slainte.

Все пак, след като изядоха пиците, видя малко от Дъблин. Джуд най-после извади фотоапарата и си направи удоволствието да заснеме някои мостове и препълнените с цветя кошници, висящи пред кръчмите.

Спря се да гледа как уличен художник рисува изглед на морето и импулсивно купи картината за Ейдан.

Накара Брена и Дарси да й позират десетина пъти, а накрая ги подкупи с еклери, за да й позволят да изучи града още малко.

Дори връщайки се с бавна крачка към паркинга, кипеше от енергия. Имаше чувството, че е в състояние да върви безкрай. Когато поеха от Дъблин, небето бе обагрено с цветове, обещаващи вечност.

С наближаването към Ардмор луната изплува и огря нивите.

Остави приятелките си по къщите им и помогна на Дарси да отнесе пакетите в стаята си, а все още не се чувстваше изморена. Почти с танцова стъпка влезе в къщурката си и качи покупките си горе. По стълбите весело извика:

— Върнах се и прекарах великолепно.

И не възнамеряваше да престане. Най-трудната й задача, прецени тя, е да реши какво да облече под новата копринена блуза.

Възнамеряваше да удължи вечерта с посещение на кръчмата на Галахър. И да флиртува открито и невъздържано с Ейдан.