Нора Робъртс
Даровете на слънцето (12)

Глава 12

Докато Ейдан се върне, за да поемат с колата му, Джуд имаше време да се успокои и да размисли.

Смущение е бледа дума. Нахълта в кръчмата и се нахвърли със сексуалните предложения върху този мъж на работното му място. Вероятно след време след двадесет-тридесет години, прецени тя, случката ще й се стори впечатляваща и дори забавна. Ала в момента бе направо унизителна.

Нещо повече, започна да беснее, да реве, да говори безспир и да кълне. Не се сещаше какво би го шокирало още повече, може би само ако се бе съблякла и затанцувала гола на барплота.

Майка и я поздрави за запазеното достойнство, докато е била под ужасен стрес. „Е, майко — помисли си тя, слава Богу, че не можеш да ме видиш в този момент.“

И ето Ейдан я кара към къщи, защото е тъмно и дъждовно, а той е толкова добър.

Но сигурно няма търпение да се отърве от нея.

Докато колата подскачаше по пътя към къщурката й, тя премисли десетина начина как да замаже излагането си, но всички й се сториха неподходящи или глупави. Все пак се налагаше да каже нещо. Би се показала като пълна страхливка, а и е невъзпитано да не го стори.

Пое си дълбоко дъх, но бързо издиша.

— Видя ли я?

— Кого?

— На прозореца.

Джуд се пресегна и го стисна за ръката, без да откъсва поглед от фигурата на прозореца на къщурката й. Той вдигна глава и леко се усмихна.

— Да. Чака. Чудя се дали времето има значение за нея, дали една цяла година не е като един ден?

Изключи двигателя. Останаха в колата, докато фигурата не избледня. Дъждът потропваше по тавана.

— Наистина я видя, нали? Не го казваш ей така.

— Видях я, разбира се. Случвало ми се е и преди и пак ще ми се случи. — Извърна глава и се загледа в профила на Джуд. — Не се чувстваш неловко, нали, да стоиш тук с нея?

— Не. — Осъзнала колко лесно й се удаде отговорът, се засмя. — Дори никак. Би трябвало, предполагам, но не чувствам ни най-малко неловко тук с нея. Понякога…

— Какво понякога?

Тя отново се поколеба, повтаряйки си, че не бива да задържа Ейдан повече. От друга страна обаче бе така уютно да седи в топлата кола, да слуша дъжда и да наблюдава стелещата се мъгла.

— Ами понякога я усещам. Като нещо във въздуха. Някакво — не знам как да го обясня — раздвижване на въздуха. И това ме натъжава, защото долавям, че и тя е тъжна. А и него съм виждала.

— Него?

— Принца на феите. Вече два пъти, когато ходих да сложа цветя на гроба на Мод. Звучи налудничаво, съзнавам го. Сигурно трябва да отида на лекар за изследвания, но…

— Да съм казал, че звучи налудничаво?

— Не. — Тя отново изпусна сподавен дъх. — Вероятно затова ти го доверих — защото няма да го наречеш така. Няма дори да си го помислиш. — А и за нея важеше същото, вече.

— Срещнах го, Ейдан. — Размърда се на място. Когато се обърна с лице към него, очите й сияеха. — Разговарях с него. Първия път го взех за някой, който живее наоколо. Но втория път бе почти сън или транс, или… Имам нещо — обяви тя импулсивно. — Бих искала да ти го покажа. Навярно бързаш да се прибереш, но ще отнеме само минута…

— Каниш ме да вляза ли?

— Да, бих…

— Разполагам с достатъчно време.

Излязоха от колата и минаха под дъжда. Малко нервна, тя отмести влажните кичури от челото си, когато се озова в къщурката. — Горе е. Сега ще го донеса. Искаш ли чай?

— Не, добре ми е така.

— Просто ме изчакай — помоли тя и бързо се запъти към спалнята — бе прибрала камъка между бельото си.

Когато се върна, стиснала го в ръка, която държеше зад гърба си, Ейдан вече палеше камината. Светлината го обливаше и сърцето на Джуд неволно подскочи.

Привлекателен е като Принца на феите, мина й през ума. Светлината на огъня подчертаваше дълбокото червено в косите му и си играеше по извивките на лицето, правейки прекрасните му очи още по-сини.

Чудно ли е, че е влюбена в него?

О, Господи, наистина е влюбена в него! Силата на прозрението й подейства като удар в корема и за малко да простене. Още колко идиотски грешки е в състояние да направи за един-единствен ден?

Не може да си позволи да се влюби в някакъв прекрасен ирландец, да си разбие сърцето, да се представи като пълна глупачка. Той търси съвсем друг човек и не го крие. Иска секс, наслада, развлечение и забавление. И другарство също, помисли си тя. Но не му трябва някаква мечтателка, влюбена в него, особено такава, провалила се вече в единствената сериозна връзка, която някога е имала.

Той търси приключение, а то е коренно различно от любовта. И ако тя иска да постигне успех с него, да си позволи удоволствието от връзка с него, наложително е да се научи да разграничава едното от другото.

Няма да усложнява нещата. Няма да се хвърля да ги анализира. Няма да допусне да се разруши това, което се случва.

Затова, когато той се надигна и се извърна, тя му се усмихна.

— Чудесно е да имаш запален огън в камината в дъждовен ден. Благодаря ти.

— Тогава ела по-близо.

Хвана я за ръката.

Сякаш направо влизаше в огъня, помисли си тя. И пет пари не даваше дали ще се изгори. Приближи, без да откъсва очи от неговите. Бавно изтегли ръката иззад гърба си и разтвори пръсти. Диамантът лежеше в дланта й и пръскаше светлина и блясък.

— Боже милостиви! — Ейдан се взря в него и премигна. — Дали е онова, което си мисля?

— Изсипа ги като бонбони от торбата си. Толкова искрящи скъпоценни камъни, че очите ме заболяха. И гледах как разцъфват като цветя върху гроба на Мод. С изключение на този. Той си остана такъв. Почти не е за вярване — промълви тя, мислейки не само за камъка в ръката си, но и за любовта. — Но ето го.

Той го пое, за да го разгледа на светлината на огъня. Камъкът сякаш запулсира, а после се успокои.

— Съдържа всички цветове на дъгата. Направо е вълшебно, Джуд Франсис. — Вдигна поглед. — Какво ще го правиш?

— Нямам представа. Смятах да го занеса на златар, мислех и самата аз да се прегледам. Но после промених решението си. Не желая да го оглеждат, изучават, документират и оценяват. Достатъчно е да го имаш, съгласен ли си? Просто да знаеш, че съществува. Не съм разчитала много на вярата в живота си. Искам да променя това положение.

— Мъдро решение. И смело. Вероятно по тази причина ти е даден да го съхраняваш. — Взе ръката й и я обърна с дланта нагоре. Положи камъка и сви отгоре пръстите й. — Той и вълшебството, което съдържа, са за теб. Радвам се, че ми го показа.

— Нужно ми бе да споделя с някого. — Държеше здраво диаманта и макар да съзнаваше колко е глупаво, й се стори, че камъкът й влива смелост. — Прояви толкова разбиране и търпение към мен, независимо че се държах безобразно… Не знам как да ти се отблагодаря.

— Не водя счетоводство.

— Знам. Не си такъв човек. Ти си най-милият мъж, когото познавам.

Той се постара да не трепне видимо.

— Мил ли?

— Да, много.

— И пълен с разбиране и търпение?

Устните й се извиха в усмивка.

— Да.

— Нещо като брат, може би?

Постара се усмивката да не изчезне.

— Ами аз…

— Навик ли ти е да се хвърляш в обятията на мъже, на които гледаш като на братя?

— Трябва да се извиня, задето се държах така.

— Не ти ли споменах, че се извиняваш прекалено често? Просто ми отговори на въпроса.

— Ами… Всъщност не съм се хвърляла в обятията на друг.

— Сериозно? Тогава съм поласкан, въпреки че, когато го направи, беше изпаднала в отчаяние.

— Да. Така беше.

Камъкът тежеше като олово в ръката й. Извърна се, доволна да остане за момент с гръб към Ейдан, и остави диаманта върху полицата над камината.

— В момента отчаяна ли се чувстваш?

— Не. Благодаря ти. Добре съм.

— Тогава да опитаме отново. — Завъртя я с лице към себе си и когато устните й се разтвориха от изненада, ги залови. Тялото й потрепери и това му подейства възбуждащо. — Сега намираш ли ме за мил и търпелив? — промърмори той и леко я ухапа по шията.

— Въобще не съм в състояние да мисля.

— Добре. — Ако съществува нещо по-въздействащо от жена, която се препъва в собствената си страст, предстоеше му да го открие. — Така ми допадаш повече.

— Мислех, че ще ми се сърдиш или…

— Пак ли започна да мислиш? — С целувки придвижи устните си към слепоочието й. — Налага се да те помоля да престанеш.

— Добре. Съгласна съм.

Едва прошепнатите й думи го изпълниха с копнеж.

— Mavourneen dheelish. Позволи ми да те имам тази вечер. — Устните му се върнаха върху нейните и станаха причина и без това хаотичните й мисли да изчезнат. — Нека е сега. Нямам вече сили само да мечтая за теб.

— Все още ме желаеш?

Изненаданото удоволствие в гласа й го накара да се свлече на колене. Умили го тоталната й липса на суета.

— Искам те цялата. Не ме отпращай.

Последва сърцето си, когато дойде тук и откри Ейдан. Сега отново възнамеряваше да последва сърцето си.

— Няма. — Прокара пръсти в косите му и посрещна устните му с цялата новооткрита страст. — Не си отивай.

Можеше да я положи на пода и да я обладае. И на двамата щеше да им е приятно пред горящия в камината огън. Не бяха деца, а и двамата се желаеха. Но се сети за обещанието си и я взе на ръце. Щастливата изненада, изписана по лицето й, му подсказа, че постъпва правилно.

— Дадох ти дума първият път да бъде бавно и сладко! Държа на нея.

Никой никога не я бе носил на ръце. Романтичното начало я потресе като еротична фантазия с позлатени краища. Докато я отнасяше нагоре по стълбите и по късия коридор към спалнята, чуваше ударите на сърцето си като гръмотевици.

Изпита благодарност, че е тъмно. Щеше да се чувства по-малко неловко в мрака. Положи я на леглото и тя затвори очи, ала мигом ги отвори, той светна лампата до леглото.

— Хубавата ми Джуд промълви той и й се усмихна. — Постой за секунда. Ей сега ще запаля огъня.

Огън, мярна се в ума й. Щеше да е хубаво. Стисна ръце и се опита да успокои нервите си, да овладее чувствата си. Запаленият огън ще допринесе за атмосферата. Господи, защо не й хрумва нищо, което да каже? Защо няма някаква прелестна нощница или бельо, с които да го смае?

Безмълвна го наблюдаваше как се изправи, след като огънят в камината лумна, и започна да пали поставените на всевъзможни места из стаята свещи.

— Тази вечер се канех да те поканя на вечеря.

Изненадана от думите му, тя го зяпна.

— Така ли?

— Ще го отложим за друг път. Държеше я под око — забеляза нервността й и леко се развесели. Изгаси лампата. Игривите сенки и потреперващите пламъчета изпълниха стаята.

— Не съм особено гладна.

Той се засмя.

— Тогава бързо да променим това положение. — За огромна нейна изненада той приклекна и започна да събува обувките й. — А аз имам апетит за теб от първата ти поява в кръчмата.

Тя преглътна. Силно. Не бе в състояние да направи нищо друго. Той прокара пръст по извивката на голото й ходило и дъхът в гърлото й секна.

— Имаш хубави стъпала.

Подхвърли го небрежно, а очите му се смееха, докато повдигаше крака й и леко гризна пръстите. Дъхът изскочи и тя впи пръсти в дюшека.

— Но трябва да призная, че след като тази сутрин видях нежните ти порозовели рамене, ги предпочитам.

— Моите как… О… — Беше насочил вниманието си към другото и стъпало и в ума й нямаше нито една ясна мисъл. — Какво?

— Раменете ти. Харесват ми. — Понеже говореше самата истина, той се изправи и вдигна краката на Джуд — вече бяха изтръпнали. — Стройни са, но са и силни.

Докато й говореше, разкопчаваше ризата, която тя взе назаем от дрешника му. За да изтормози и двамата още малко, не я съблече, а само я отметна от раменете, за да направи онова, което си бе представял — да прекара език по извивката им.

— Господи…

Усещанията заливаха тялото й и в един момент вече не се съмняваше, че цялата сияе. Вкопчи се в бедрата му, за да запази равновесие, а той се впусна да изследва с език линията от раменете към брадичката й подобно на човек, бавно вкусващ разнообразните блюда по време на пир. Предизвикателно докосна устни до нейните и събуди всичките й възможни желания. Долови го в тихото й простенване и се върна към устните й отново, за да им се наслади за по-дълго.

Ръцете й се плъзнаха по гърба му и тя в изнемога прилепи тяло към неговото. Главата й се килна назад — предаде му се изцяло.

Бавно, повтори си той, и сладко. Точно така. Пламъчетата на свещите танцуваха, дъждът тихо ромолеше, а в съзнанието й започнаха да се мяркат нейните собствени видения. Целувките ставаха по-дълги и по-чувствени, цялото й тяло бе нащрек — сега, когато усещаше напълно неговата дълбочина и съвършенство на мъж. Най-сетне той свали ризата; Джуд издаде неволен стон на удоволствие и плъзна ръце по гърба му, наслаждавайки се на потреперващите му мускули.

Сърцето му пулсираше до нейното. Бавните, колебливи пробягвания на пръстите й по гърба му го влудяваха. Устните й бяха така меки, отдаващи се. А и как само потреперваше — от възбуда и очакване когато разкопча панталона й и го остави да се плъзне на пода. При вида на кожата й нова вълна топлина заля тялото му. В съзнанието му изплуваха нежни старинни думи; езикът му обхождаше лицето и, плъзгаше се по шията, по възхитителните й рамене, докато потреперванията й станаха по-силни, въздишките — по-дълбоки.

Забави темпото, забави темпото, напомняше си. Откъде можеше да предположи колко силна и внезапна е потребността му от нея — почти не е в състояние да я контролира. С надеждата да не я изплаши, прилепи устни към извивката на шията й и я задържа силно притисната към себе си, та да поутихне вилнеещата в душата му буря.

Опиянена и изцяло обзета от всевъзможни емоции, не забеляза промяната в ритъма. Замечтано извърна глава, устните й намериха неговите и се впусна да го целува. Сякаш костите й се размекваха, а натискът в корема й бе невероятен. Където й да я докосваше, някаква частица в нея трепваше.

Това е да се любиш, бе единствената мисъл, която витаеше в съзнанието й. Най-после го получи. Как е могла да го сбърка с нещо друго?

Той изпитваше желание да получи повече. Отметна ризата от раменете й и остана очарован от гледката на обикновения бял сутиен. За да си достави още по-голяма наслада прокара пръст по извивката на гърдите й, леко заобиколи малката бенка.

Краката й не я държаха.

— Ейдан…

— Когато днес сутринта видях тази малка точица — промълви той взрян в лицето й, — исках да те ухапя. — Тя само премигна насреща му; той се ухили и разкопча сутиена. — Здравата се зачудих какви други дребни сексапилни тайни криеш под спретнатите си дрехи.

— Нямам никакви сексапилни тайни.

Сутиенът падна на пода. Ейдан сведе поглед и се загледа как бледата руменина плъзва по кожата й. Стори му с невероятно еротично.

— Грешиш — увери я тихо той и пое гърдите й.

Тя неволно потрепери; в очите й проблесна изненада.

Той прокара умело палци по зърната й, наблюдавайки как зелените й очи се замъгляват.

— Не, не ги затваряй — помоли той, докато я полагаш върху леглото. — Още недей. Искам да гледам какво ти става, когато те докосвам.

Наблюдаваше лицето й, наслаждаваше й се, изучаваше тайните, които тя твърдеше, че не притежава. Копринена кожа и разбъркани коси, ухаещи на дъжд. Меки извивки, великолепни гънки. Когато отрудените му ръце се плъзгаха по нея, тя неизменно потреперваше. А всяка тайна, която откриваше, се оказваше наслада и за двамата.

Вкуси я. Светът замря. Нищо друго, освен нейния пулс и горещите му устни по кожата й не съществуваше.

Узряла напълно за освобождение, тя се изви нагоре и се притисна към ръката му. Отъркваше се о него, докато леката болка от насладата стана непоносима. Устните му се впиха в нейните и уловиха надигналия се стон на удоволствие. Не преставаше да й дава все повече и повече, дъхът и съвсем се накъса, а тялото й се разтопи.

Очите, които така го привличаха, сега сякаш не виждаха, а кожата й бе влажна и лъскава. Не само нейният свят изчезна, но и неговият. Само тя съществуваше за него.

Промълви името й и се плъзна в нея. Горещина се сля с горещина; потребността — с потребност. Държеше я и я притискаше към себе си, докато навлизаше все по-силно и по-дълбоко.

Вече слели се, те се движеха едновременно — с бавни, продължителни, подхранващи душата движения. Замаяна, тя се усмихна. Светлината сияеше като диамантени отблясъци, докато устните му отвръщаха на нейните целувки.

Това, помисли си тя, е истинското вълшебство. Най-мощното, което някога е изпитвала. Вкопчи се в раменете му и се остави да бъде отнесена от този свят заедно с него.

Пламъчето на свещта потрепери. Огънят бумтеше, а дъждът се стичаше по прозореца. В леглото й имаше възхитителен, вълнуващ, обаятелен гол мъж.

Джуд се чувстваше като котка, току-що получила паничка сметана.

— Толкова се радвам, че Уилям ще си има бебе.

Ейдан извърна глава и откри, че лицето му е заровено в косите й.

— Какво общо, по дяволите, има Уилям?

— О, не си дадох сметка, че съм го изрекла на глас.

— Това е все едно да мислиш за друг мъж, докато аз все още не успявам да си поема дъх, след като съм те любил.

— Не мислех за него по този начин. — Стресната, тя се надигна, прекалено покрусена, за да се сети, че е гола. — Просто си помислих, че ако нямаше да има бебе, майка ми нямаше да ми се обади, аз нямаше да се разстроя и да дойда в кръчмата… Всичко доведе нещата дотук, до това — завърши тя немощно.

У него все още имаше сили да се държи арогантно. Вдигна вежди и отбеляза:

— Рано или късно щях да те имам.

— Радвам се, че стана тази вечер. Защото беше идеално. Извинявай. Глупаво бе да го кажа.

— Престани да смяташ, че всяка случайно мярнала се главата ти мисъл, която изричаш, е глупава. И понеже има логика в последните ти думи, предлагам да вдигнем тост за мъжеството на Уилям.

Облекчена, тя засия насреща му.

— Приемам, макар и да не е наполовина така добър в леглото, като теб. — Сияещата й усмивка мигом изчезна по лицето й се изписа ужас. — Господи, какво говоря!

— Ако си въобразяваш, че това ме обижда, грешиш. — Ейдан се засмя и също седна. Целуна я звучно. — Дори намирам за уместно да вдигнем втори тост: за глупостта на Уилям, който не е разбрал какъв скъпоценен камък държи, и така допусна да попадне в моите ръце.

Джуд го обгърна и силно се притисна към него.

— Никой никога не ме е докосвал като теб. Не съм си представяла, че някой някога ще го иска.

— Вече искам да го направя отново. — Зарови лице в извивката на шията й. — Защо не слезем долу — ще изпием онова вино, ще хапнем супа или нещо друго. После ще върнем и ще започнем отначало.

— Според мен идеята е чудесна.

Заповяда си да не изпитва смущение, докато става от леглото да се облече. Той и без това вече я бе видял гола, глупаво е да се притеснява.

Въпреки това изпита облекчение, когато се покри с неговата риза и панталоните си. Но щом посегна да прибере косите си с ластиче, Ейдан постави ръка върху рамото й, от което тя подскочи.

— Защо я прибираш?

— Защото е ужасна.

— Обичам да е така разбъркана. — Прокара пръсти през гъстите кичури. — Възбуждаща е с този наситен цвят.

— Кафява е — отбеляза тя. — Винаги бе смятала косата си обикновена като кора на дърво.

— Прелестна е, скъпа. — Целуна върха на носа й. — Какво ще правим с теб, Джуд Франсис, ако някога свалиш кепенците и наистина се погледнеш? Според мен ще откриеш, че си страхотна. Хайде, да спрем дотук — добави той и я придърпа към вратата. — Нали аз го виждам.

Чувстваше се прекалено доволна, за да възрази. Но в кухнята все пак заяви твърдо:

— Ти приготви закуската, сега ще сготвя аз. — Извади виното. — Не ме бива много-много, така че ще трябва да се задоволиш с импровизираното ми меню.

— Какво представлява?

— Супа от консерва и печени сандвичи със сирене.

— Звучи страхотно за дъждовна вечер. — Пое виното и се настани на стола до масата. — Освен това ще имам удоволствието да те наблюдавам.

— Когато за пръв път видях тази кухня, ми се стори очарователна. — Отиде до камината и я запали с лекота, която малко изненада Ейдан. — По-късно осъзнах, че няма съдомиялна машина, микровълнова печка, автоматична отварачка за консерви, кафемашина. — Засмя се, извади консерва супа от килера и се захвана да я отваря с ръчната отварачка. Да ти кажа право, изплаших се малко. Но вече доста пъти готвих тук и не само се наслаждавах на всеки миг, но и храната ми харесваше много повече от всичко сготвено в луксозния ми апартамент. А там кухнята е истинско произведение на изкуството. С всевъзможни модерни уреди.

Докато говореше, сложи супата да се стопли и извади от хладилника сирене и масло.

— Не съм се захващала с нещо сложно, разбира се. Събирам кураж за содена питка. Изглежда просто. Ако не се окаже много сложно дори ще се опитам да направя торта.

— Имаш ли тава за печене?

— Да, мисля. — Усмихна му се през рамо, докато мажеше хляба с масло. — Но е доста стряскащо, когато не си го правил преди.

— Няма да знаеш дали ти допада, докато не опиташ.

— Знам. Но ненавиждам да се провалям в начинанията си. — Поклати глава, докато включваше скарата. — Знам, че ми е проблем. Това е причината да не съм опитвала доста от нещата, които ми се е искало. Винаги успявам да се убедя, че ще се проваля и затова не се захващам. Така е, защото съм била срамежливо дете на самоуверени родители.

Сложи сандвичите на скарата и остана доволна, когато започнаха да цвърчат приятно.

— Но правя доста хубави сандвичи със сирене. Няма умреш от глад…

Извърна се и се блъсна здравата в гърдите му.

Устните му отново се спуснаха върху нейните: горещи, малко груби и силно възбуждащи. Когато я остави да поеме дъх отново, той кимна.

— Нямаше нищо срамежливо в това, а и въобще у теб, доколкото забелязах.

Доволен, той се върна при масата и продължи да занимава с бутилката.

Джуд се съвзе навреме, за да попречи на супата да изкипи.

Той остана през нощта; това й даде възможност да се сгушва в топлината му. На разсъмване, когато светлината започна едва-едва да нахлува през прозореца, той отново я пожела. Любиха се бавно и тя остана унесена в мечти.

По някое време Джуд се събуди отново. Той седеше до нея на леглото, държеше чаша кафе и я галеше по косите.

— О! Колко е часът?

— Минава десет. Разруших репутацията ти.

— Десет? — Надигна се бързо изненадана, но и благодарна за кафето. — Репутацията ми ли?

— Положението вече е непоправимо. Възнамерявах да си тръгна в зори, за да не видят колата ми на алеята ти. Но се разсеях.

Тя въздъхна.

— Спомням си.

— Сега ще се заговори как Галахър се е настанил при американката.

Очите й заблестяха.

— Наистина ли? Прекрасно.

Той се засмя и закачливо дръпна косата й.

— И на мен ми се стори, че ще ти е забавно.

— По би ми харесало, ако аз бях разрушила твоята репутация. Никога не съм разрушавала нечия репутация. Докосна лицето му и прокара пръст по трапчинката по брадата му. — А възможно е да се окажа американката с леки нрави, откраднала собственика на „Галахър“ изпод носа на всички местни дами.

— Е, щом си решила да си с леки нрави, ще се върна довечера, след като затворя. Ще ти предоставя възможност да се възползваш от мен всячески.

— С удоволствие.

— Остави светлините да светят за мен, скъпа. — Наведе се напред да я целуне, но се забави достатъчно дълго, за да почувства отново тръпката на възбудата. — Чака ме проклетата работа с цялата бумащина — промърмори той. — Налага се да я свърша. Нека ти липсвам, Джуд.

— Добре.

Той тръгна, а тя се настани удобно върху възглавниците. Чу как вратата се затваря след него, после как включва двигателя.

В продължение на цял час не предприе нищо. Седеше в леглото и си тананикаше.