Сюзън Джонсън
Любов извън закона (7)

Глава седма

Късно вечерта на шестия ден от задържането на Елизабет в Голдихаус пристигна вестоносец, изпратен от лорд Годфри. В съобщението се казваше, че лордът е съгласен с посоченото време и място за размяната на двамата заложници.

След като се увери, че неговите хора са готови за предстоящата среща с враговете на следващата сутрин, Джони се отправи към покоите на Елизабет, за да я уведоми за предстоящото й избавление. Той изпрати първо един от слугите, за да не нахълта така неканено в покоите й посред нощ. Трябваше да й предостави време да се облече, за да осигури собственото си благоразумно поведение. След като предпазливо изчака около половин час, той се изкачи до стаята в кулата.

Когато почука на вратата, отвори му Хелън и усмихната приветливо, почтително се поклони.

Всички свещи бяха запалени и стаята излъчваше особена топлина, а светлосенките от кадифените покривки на мебелите й придаваха още по-тържествен вид. Разноцветните персийски килими грееха от отразената светлина в меки полутонове на червеното и тъмносиньото. Самият таван също бе придобил някакво ново излъчване, а висящите свещници и фруктиерите бяха подходяща украса на обстановката.

Елизабет Греъм бе предпочела да го посрещне права. Косата й бе спусната на вълни върху голите рамене. Той забеляза набързо оправеното легло и струпаните на купчина възглавници. Явно преди да я обезпокоят, тя бе вече легнала да спи. Джони почувства силно вълнение и се размърда, за да го прикрие. Искаше му се да каже това, за което бе дошъл, и да напусне тази стая възможно най-бързо. Странно, но в същото време се стремеше да запечата в съзнанието си гледката на тази стая за цял живот.

Елизабет бе наметнала светлозелен халат над нощницата си, чиито дантели се подаваха изпод връхната дреха. Въпреки огъня в камината и многобройните горящи свещи, в стаята бе студено, необичайно за времето през месец март.

Е, навярно само на нея й бе студено.

На Джони в този момент дори му беше горещо.

Хипнотизирана от мъжественото му тяло, Елизабет се чудеше каква ли е причината за среднощното му посещение. Така застанал, той изглеждаше като великан в тази иначе просторна стая. Атлетичното му, изваяно като на древногръцки бог тяло я възхити за кой ли път.

Тя забеляза колко фино очертани са веждите му и как му подхожда светлосинята яка на ризата.

За миг Елизабет си помисли какво ли щеше да бъде усещането, ако можеше да прокара пръст по веждите му? Как би реагирал Джони на допира на нейните ръце? Някъде дълбоко в нея нещо типично женско я подтикваше към нежна ласка и интимност, а защо не и взаимност на изпитаното чувство…

Джони се отнасяше открито с жените. Това бе неговата истинска същност. Навярно със същата откритост и всеотдайност той приемаше и женската любов.

Същата свобода на чувствата й предоставяше и сега… въпреки че не изразяваше гласно онова, което изпитваше.

Тя успя да потуши напиращите в гърдите й хаотични чувства. Не искаше и не можеше да си позволи да заприлича на Джанет Линдзи — жена, готова да му услужи с тялото си за през нощта. Той щеше да я забрави много скоро, а гордостта не й позволяваше да се унижи.

Той бе толкова очарователен и обаятелен, и едва ли имаше нужда от молби и преклонение, за да го има една жена.

Джони просто винаги бе готов да откликне на женската любов.

Елизабет обаче нямаше да се унижи да поиска това от него.

Твърдо бе решила да се възползва от огромното си богатство, спечелено доста трудно, и да построи добре защитена райска градина в Нортамбрия, в която да прекара остатъка от живота си сама и необезпокоявана от никого. Един толкова прагматичен и прославен с любовните си постижения мъж като Джони Кари нямаше място в нейните планове за щастливото райско местенце.

И така, тя успя да си наложи израз, който ни най-малко не издаваше нейните мисли, и попита с твърд, спокоен глас:

— Имате някакво съобщение?

— Да, баща ви се е съгласил с мястото и времето на размяната — отвърна Джони, като се стараеше да звучи напълно безразлично, точно като нея. — Утре сутринта ще поемем за Раундтри, за да осъществим размяната. Мислех, че е по-добре да ви предупредя тази вечер.

— Значи брат ви скоро ще си бъде отново у дома.

— Да — отвърна Джони и се усмихна щастливо.

— Тогава нека отсега ви благодаря за гостоприемството, защото утре несъмнено ще бъде доста напрегнато и в суматохата може да не успея.

— Да, утре несъмнено ще бъде напрегнат ден — съгласи се Джони и отново се усмихна. — „Тази жена е изключителна“ — помисли си той. Възхищаваше го умението й да запази хладнокръвие и спокойствие при всякакви ситуации. Дали тази студенина и умението да се владее бяха резултат от брака й, лишен от страст и чувственост? Как ли се е чувствала на шестнайсет години в леглото на седемдесет и три годишен старец? Съвсем различно би било, ако бе спала с осемнайсетгодишен или двадесет и четири годишен мъж.

За момент Джони се замечта да й покаже огромната разлика, но сам се стресна като усети колко дръзки и арогантни са мислите му. Навярно Елизабет добре познаваше възможностите на младите любовници.

— Имали ли сте любовници досега? — внезапно попита той, без изобщо да се замисли, а въпросът му съсече като светкавица тишината в стаята.

Думите му отекнаха като гръм в сърцето й, но Елизабет потисна треперенето и вълнението си, и за разлика от Джони, успя да прецени евентуалните последици от този въпрос. С крайно студен тон тя каза:

— Моля, не чух добре?

За повечето мъже такъв хладен, презрителен отговор би бил достатъчен. За Джони обаче, той не означаваше нищо.

— Кажи ми — настоя той.

Елизабет се изпъна, сякаш позата можеше да й послужи за самозащита от евентуална атака, или поне да възпре лудешки разтуптялото се сърце.

— Не мисля, че съм длъжна да ти отговоря. И, ако ми позволиш да ти напомня… не сме сами в стаята.

Джони бързо погледна към Хелън, за която бе забравил до този момент. Когато я съзря, й нареди:

— Отивай си!

— Остани! — бързо се намеси Елизабет.

Джони бе смаян, защото за пръв път в живота му някой си бе позволил да изрече команда, която противоречи на неговата. Никой досега не се бе осмелявал да му се противопостави, след като преди осем години се бе върнал от Париж по повод смъртта на баща си и стана негов законен наследник като леърд на Рейвънсби. Той се поколеба няколко секунди, след което само кимна с глава в посока към вратата.

Хелън отправи жалък, умоляващ за прошка поглед към Елизабет и напусна стаята.

— Ще ме изнасилваш ли? — попита Елизабет с глас, в който пролича саркастичен гняв. Също като Джони, през последните няколко години никой не й се бе противопоставял, с изключение на редките случаи, когато Хотчейн й налагаше някакви угнетяващи съпружески ограничения.

— Разбира се, че не — отвърна Джони, смаян от подобно предположение. — Но искам да ми отговориш.

— Имаш предвид моите любовници? — Елизабет успя надменно да прояви арогантност, свойствена на една богата наследница, каквато всъщност беше.

— Да, разбира се — потвърди Джони със смекчен тон.

Сега, когато си бе възвърнал самообладанието и знаеше, че е майстор в изкушаването, той се бе поуспокоил.

— Имаш ли много мъже?

— Защо те интересува това?

— Не зная. Всъщност не би трябвало да ме интересува.

— Тогава няма смисъл да ти отговарям.

— Защо се опитваш да се защитиш? — нежно я попита Джони. — Аз не те осъждам. Напротив, далеч съм от подобна мисъл.

— А може би не желая да обсъждам личния си живот с теб?

В момента, в който Елизабет каза това, Джони отново си я представи в леглото, прелестно изтегната в очакване, и пристъпи към нея, като едва не я сграбчи в ръцете си.

В последния миг той се овладя. Вместо това се отправи към едно от меките кресла и се отпусна в него.

— Аз съм на двайсет и пет години.

Елизабет прекрасно разбираше какво точно иска да каже той с тези думи, сякаш току-що й бе прочел подробно есе за своите чувства. Самата тя отчаяно се бореше с обзелото я вълнение и хаотичните чувства, нахлули в душата й.

— Значи съм твърде стара за теб.

— Така ли? Защо?

— Мъжете предпочитат по-младите жени.

Джони се разсмя и подхвърли:

— Колко добре защитена си била…

— Може би по-скоро съм реалистка.

— Не мислиш ли, че е възможно да грешиш? — Като си спомни, че не само Джанет Линдзи, а и други жени, които го бяха забавлявали в леглото, бяха доста по-възрастни от него, Джони продължи: — Ти си много красива и предполагам, че всички кандидати за женитба, които баща ти така усилено ти води, не са заслепени само от огромното ти богатство.

— Да не би да ми предлагаш ръката си? — запита Елизабет със закачлив тон.

— Не. Не ми трябват парите ти. Нито пък имам нужда от съпруга.

— Ти и бездруго крадеш всичко, каквото пожелаеш, не съм ли права!

— Аз съм почтен търговец — отвърна кротко Джони.

— И търговията ти се свежда до обира на нечие притежание, нали?

— Вземам само онова, което е било отнето от мен самия, като се старая да защитавам семейството и земята си. Търгувам с едър рогат добитък, овце, вълна и вино — отговори Джони с усмивка. — Флотилията от търговски кораби, които са мое притежание, в момента се опитва да убегне на английската флота. Сега на Стария континент има много печалба след двегодишната война.

Джони изглеждаше невероятно привлекателен в креслото, в което се бе отпуснал небрежно. Беше с меко шотландско наметало от кариран плат. Изпод бричовете му измъкваха мускулестите дълги крака, протегнати напред. Токите на обувките му бяха диамантени и Елизабет не се усъмни нито за миг, че наистина няма нужда от пари.

Ясните му очи се вгледаха в нейните и с мек тон той каза:

— Мисля, че зная отговора на този въпрос. Ела да седнеш при мен.

— Не — каза почти шепнешком Елизабет. — Не искам.

— Напротив, искаш.

Откъде можеше да знае, че наистина иска да седне при него?! Елизабет неволно пристъпи крачка назад, сякаш това щеше да увеличи разстоянието помежду им и Джони нямаше да може да я достигне.

Джони се изправи, без да се приближава към нея, за да не я изплаши още повече.

— Толкова време се опитвах да те избягвам — каза тихо той. — Никога досега не съм постъпвал така спрямо която и да е жена.

Той замълча, сякаш за да подреди хаотичните си мисли и чувства. В същото време осъзнаваше, че единственото му желание е да я сграбчи в прегръдката си.

— Роби ми е по-скъп и затова успях да се предпазя от теб. Имах намерение да се сдържа и тази вечер. Затова изпратих първо слугата да те предупреди за моето идване тук, което никак не е лесно за мен самия.

Джони прокара тревожно пръсти през косата си, забравил, че я бе вързал на опашка.

— О, господи! — възкликна той, едновременно изненадан от това, че е раздърпал косата си, и от безпомощното състояние, в което се намираше. — Ти наистина ме подлудяваш! — призна той, като сам се чудеше каква сила го възпира, за да не я сграбчи в ръцете си. — Страхуваш ли се от мен?

Самата тя бе изненадана от собствените си объркани чувства и уязвимостта си. Между тях настъпи пълна тишина.

— Кажи ми нещо — помоли Джони, обезпокоен от нейното видимо объркване и бушуващите в душата й чувства.

— Не се страхувам от теб… по-скоро от самата себе си — прошепна накрая Елизабет, като се пресегна към един от близките столове, за да се подпре и спре треперенето на тялото си. Тя вече не можеше да прецени до каква степен я привлича и изкушава Джони. Нито един мъж досега не й бе въздействал по такъв начин.

А бе виждала много и всякакви мъже, канени от баща й като кандидати за ръката й. Никога при вида на мъж не се бе вълнувала така, че цялото й тяло да трепери. Никога, преди да срещне Джони, сърцето й никога не бе туптяло с такава скорост.

Лицето й бе поруменяло от вълнението. Елизабет почувства как я залива мощна гореща вълна на непознати досега страсти…

Очите му се сведоха за миг към ръцете й, обхванали здраво облегалката на стола, след което той отново я погледна.

— Позволи ми да те прегърна — каза Джони с тих, развълнуван глас и протегна ръка към нея.

Нито един мъж не бе казвал тези думи на Елизабет. Никога преди не бе чувствала нежността и ласката на мъжките ръце. Като много други млади момичета, тя просто бе продадена на възможно най-високата цена, макар самата женитба да бе сполучливо прикритие на тази най-обикновена сделка.

— Няма да ти причиня никаква болка — увери я Джони и като се приближи до нея, нежно освободи стиснатите й около облегалката пръсти.

Елизабет му вярваше, въпреки огромния му ръст и силата, която излъчваше жилавата мъжка ръка, обхванала нейната. Беше се надвесил над нея и тя се опитваше да разбере що за човек е всъщност Джони Кари — прославеният бандит от границата, разбойникът, който носи обувки с диамантени токи и изтънчено облекло, или…

— Не ме е страх, че ще ми причиниш болка — каза Елизабет и го погледна право в очите, усещайки топлината на неговите длани, обхванали ръцете й. После тя се усмихна очарователно и зелените й очи проблеснаха като изумруди под гъстите мигли. — Страх ме е, че лесно и бързо ще бъда забравена.

Джони се усмихна ведро, при което очарователното му лице се открои на фона на разрошените тъмни коси. Когато той ги отметна небрежно назад, Елизабет забеляза за пръв път една златна обица, дискретно закачена на лявото му ухо.

— Аз никога не забравям — каза той с тона на дете, което уверява майка си в своята обич и преданост.

Допадна й начинът, по който той й отговори — просто и откровено. Това я накара да му повярва… макар че трябваше да признае пред себе си, колкото и цинично да бе това, че поради собствените си чувства към Джони можеше да приеме и друг отговор.

— Ти си много галантен — каза Елизабет и докосна с едната си ръка извитата тъмна вежда на Джони. — Знаеш ли, че доста време мечтаех да направя това.

— Това е само началото — усмихна се Джони, при което прекрасните му снежнобели зъби блеснаха на светлината на свещите. — А аз твърде дълго мечтаех да те видя как лежиш на това легло.

При тези думи той стисна леко ръката й. Без дори да се опита да се престори на скромна и свенлива дама, Елизабет отвърна:

— Тогава ще трябва да останеш през нощта.

Имаше нещо властно и решително в тона, с който тя изрече тези думи.

Без сама да подозира, Елизабет Греъм току-що бе предложила на Джони да прекара нощта като в рая. Той умело прикри вълнението си. Внезапно обхванат от непреодолима възбуда, Джони я притегли към себе си и миг преди да я целуне, каза:

— С удоволствие…

Вкусът на устните й бе невероятно опияняващ, както Джони бе предполагал.

С безсрамна радост Елизабет установи колко опитен е той в сладострастните целувки. Доловила вкуса на превъзходното рейнско вино, Елизабет тихо му прошепна колко й допада това, но когато Джони предложи да й налее чаша от божественото питие, тя отказа. И без това вече бе пияна от изгарящата страст и желание за любов.

С типичните за познавача на женските души умения, Джони със задоволство установи, че Елизабет изобщо не бе имала любовници. Това направо го подлуди и той изтръпна от желание да я люби цялата нощ.

Нямаха време за целувки и любовна игра. И двамата бяха крайно възбудени и нетърпеливи. „Не мога повече да чакам“ — бе казала тя тихо, замаяна от вълнение, докато Джони бързо разкопчаваше халата й. В същото време той се наведе, прихвана я под коленете и я вдигна на ръце.

Докато я отнасяше до леглото, Елизабет се притисна към него и обсипа лицето му с целувки. Вече не я интересуваше дали Джони ще я помисли за безсрамна. Никога не бе изпитала върховна възбуда от млад силен мъж и чувството, което сега я обземаше при допира до неговото мъжествено атлетично тяло, направо я подлудяваше.

Джони бързо се придвижи до леглото и нежно я постави върху избродираната покривка и дантелените възглавници, след което бе принуден да се отпусне върху нея, понеже Елизабет не бе пуснала ръце от врата му. Докато се освобождаваше от прегръдката й, Джони я целуна нежно.

— Никъде няма да избягам — успокои я той, когато Елизабет простена, после ръцете й се отпуснаха и тя го освободи от прегръдката си. — Тук съм. Оставам при теб — продължаваше да я успокоява Джони, докато се питаше колко ли години е била лишена от истинската наслада.

— Помогни ми — простена Елизабет, чието желание да се люби с Джони вече бе преодоляло всички нейни предразсъдъци, гордостта и самоувереността й. Беше обладана от едно-единствено желание — да се отдаде на този мъж, който едва ли щеше да я помни следващата седмица.

— Сега ще си помогнем един на друг — увери я Джони, докато нежно очертаваше с пръст формата на нейните сочни устни. — Само още няколко секунди — каза той и пъхна ръка под халата й, опитвайки се да я освободи от дрехите, като ги придърпа нагоре към главата й. Когато пръстите му докоснаха бедрата й, Елизабет изстена от вълнение.

Очите й се изпълниха със сълзи след всичко… недовършено. Не така, както бе очаквала.

— Не плачи — каза Джони с нежен глас. — Следващия път ще се почувстваш още по-добре.

В този момент ресниците й се повдигнаха и в дълбоките й зелени очи той прочете очаквания въпрос.

— Ще има следващ път, скъпо дете — уверяваше я с тих глас Джони, който имаше чувството, че е цяла вечност по-голям от тази неопитна, невинна жена. Той нежно погали бедрото й и усети топлината, която се излъчваше от тялото й.

Елизабет изстена от удоволствието, което предизвика допирът на пръстите му по кожата й. В следващия миг той придвижи ръката си навътре между краката й.

— Ето, сега сме само двамата с теб и никой друг… Никакви правила… Никакви ограничения! — Гласът му я успокояваше с нежността и топлината си, а това, което Джони правеше с ръцете си, заличи всички онези неща, на които я бяха учили, докато бе малко момиче.

— За теб никога не е имало каквито и да е правила — прошепна Елизабет, омаяна от ласките и вълшебството на тяхната любовна игра. — Аз не съм така опитна като теб…

Ако Джони не бе толкова учтив и деликатен, щеше направо да й каже, че изобщо няма никакъв опит, но този факт го възбуди повече от цяла дузина жени от типа на Джанет Линдзи.

— Сега ние двамата ще се постараем да се справим с това — каза Джони, докато се наслаждаваше на голото тяло на Елизабет, открито от краката до закръглените й гърди.

— Аз няма да се моля — каза Елизабет с глас, който накара Джони да си помисли, че често пъти в живота й преди се е случвало да я принуждават да се подчинява.

— Кажи ми, когато си готова. Аз съвсем не съм егоист, за какъвто ме мислиш. И ако нямаш нищо против, този път ще позабавим темпото, мила Елизабет.

— Нима от мен се очаква да се извиня? — попита Елизабет със закачлив тон.

— Никога не бива да се извиняваш, когато си в леглото — правило номер едно. И всъщност мисля, че това ще е единственото правило, с което ще се съобразяваме, и ако нямаш нищо против… — при тези думи Джони погледна към мястото между краката й — сега ще позабавим ритъма за следващия път.

На самия него му трябваше съвсем малко време, за да се съвземе и отново да събере сили, въпреки че не показваше това, и за разлика от Елизабет, можеше да се контролира. Толкова дълго бе мечтал да легне с нея.

Джони се пресегна към копчетата на бричовете си.

Нейните малки ръце незабавно се включиха да му помогнат.

Неопитна и развълнувана, Елизабет едва успя да разкопчае две от копчетата, когато Джони пое ръцете й и ги постави на раменете си, като сам довърши разкопчаването бързо и елегантно. Ако сега не действаше бързо, щеше да се изложи като млад юноша, на когото за пръв път се случва да спи с жена. След шест дни невероятно търпение и бягство от Елизабет желанието му да почувства върховна наслада от сливането на телата им бе неизмеримо. Джони бързо се приведе над нея и се насочи към топлината между краката й.

Елизабет покорно и грациозно изви тялото си към неговото и когато го обви с краката си, за да го придърпа по-силно навътре, Джони изпита невероятно блаженство, а по тялото му пробягнаха тръпки на наслада и удоволствие. Обзет от вълнение и истинско щастие от възможността да осъществи мечтата си, той проникваше още по-дълбоко в нея. Усети как ръцете й обхванаха врата му и го придърпваха в унисон с такта на тласкащите се едно към друго тела. Всяко негово оттегляне и последващото по-силно и дълбоко проникване й приличаха на невероятен любовен танц, който видимо доставяше огромно удоволствие и на двамата. Джони учестяваше движенията с всяка измината секунда, докато почувства конвулсивното потрепване на тялото й под себе си и приглушения й вик.

Секунда след това самият той достигна върха на собственото си удоволствие и почувства готовност да я ощастливи за трети път.

Елизабет се изви нагоре и обсипа цялото му тяло с целувки, прекъсвани единствено от благодарните думи на истинското щастие и блаженство.

Джони сам чувстваше невероятно удовлетворение от това, което двамата бяха изпитали току-що и едновременно с това усещаше нова възбуда. Очароваха го нежните й целувки и обичта, която бликаше от цялото й същество. Потръпвайки от удоволствие, докато Елизабет галеше с пръсти гърба му, Джони набързо прецени колко часове оставаха до настъпването на утрото.

— Нима е възможно… — прошепна тя и се озърна в окъпаната от златисти отблясъци стая. — Не зная… Не ми се иска да изглеждам ненаситна, но ти наистина си толкова опитен… Исках да ти кажа, че… Имам предвид, мислиш ли, че…

— Скъпа, можем да продължим да се любим цяла нощ — отвърна й Джони, изпълнен с вълнение и задоволство. — Това ли се опитваш да ме попиташ?

Елизабет разтвори очи от почуда и удивление.

— Цяла нощ?! — възкликна тя, удивена от това, което Джони току-що й каза.

— Да, цяла нощ, скъпа — нежно я увери той. — Освен ако не считаш, че си прекалено стара за такова нещо.

Елизабет му се изплези закачливо.

— Ти си великолепна — нито си твърде млада, нито си твърде стара. Безгрешна си във всяко едно отношение, освен…

— Освен в какво? — неуверено и малко арогантно запита Елизабет.

— Твърде много дрехи имаш по себе си — каза бързо Джони.

— О! Това ли имаш предвид? А аз се изплаших, да не би да съм извършила някоя ужасяваща грешка, докато се любихме. Мислиш ли, че жените могат да молят и да искат? — Тя видя изкушаващата усмивка по лицето на Джони и продължи: — Всъщност, защо да не молят и да не пожелават каквото и да е, когато са с теб в леглото, нали?

— Аз съм доста добър и любознателен ученик — призна той.

— Колко скромно от твоя страна! — подметна Елизабет.

— Да, това е една от многото ми добродетели — увери я Джони с такава лъчезарна усмивка на лицето, като че ли някой можеше да си помисли противното.

— Е, аз поне в този момент не се вълнувам от твоите добродетели, най-малко от посочената — подхвърли Елизабет с предизвикателен тон на изкусителка.

— Проявяваш своеволие. Това е добре — каза Джони и я погледна с блеснали от възбуда и оживление очи.

— Да, наистина е добре — съгласи се Елизабет, доволна от щастието, което й обещаваше тази вълнуваща нощ. Беше се наситила на горчив и безрадостен живот. — А сега, ако ми позволиш, бих искала да разбера как ще реагираш на някои мои предложения… — Тя се измъкна изпод тялото на Джони, оттласна го по гръб и се изхлузи от леглото.

Джони се разсмя гръмогласно, видимо зарадван от това, което ставаше помежду им. После той се облегна на една страна, подложи ръка под главата си и огледа с усмивка Елизабет, която бе започнала да разкопчава дрехите си.

— С нетърпение очаквам да видя на какво ще ме научиш! Хотчейн беше ли добър учител?

— Това изобщо не ти влиза в работата — отвърна закачливо Елизабет. — Нима мъжете са единствените познавачи в тази област и жената трябва да е винаги зависима?

Джони повдигна невинно вежди и махна с ръка.

— Е, не знам, аз поне не претендирам за нищо.

— Добре.

Елизабет бе търпяла твърде дълго господството на баща си и възрастния си съпруг. Затова сега искаше да извоюва други позиции. Отпусна дрехите си, които с лекота се свлякоха на пода. Съвсем гола, тя се изправи пред него. Стройната й фигура порази Джони.

— Сега пък ти си с повече дрехи — каза Елизабет с кокетен, закачлив глас.

Джони бързо се подчини и с готовност хвърли останалите си дрехи. Само след секунди той отново се излегна, като древногръцки бог на любовта, великолепен и изкусителен, и разтвори широко ръце, за да поеме тялото на Елизабет, която почти на шега скочи върху него. Като се прекатуриха няколко пъти в широкото легло, направено още през времената, когато семейните двойки са спали заедно, двамата си размениха куп целувки, примесени със смях и радостни закачки.

Елизабет бе ту закачлива и игрива, ту сериозна и любвеобилна до безкрайност, сякаш изцяло разкрепостена от новото непознато чувство на взаимна наслада, която двама души можеха да изпитат.

— Може ли? — бе попитала плахо тя, докато гледаше мъжкото му достойнство, а после се осмели да го докосне с пръсти и да го погали едва-едва, сякаш бе нещо опасно. Това нейно действие предизвика невероятно вълнение у Джони и той си спомни за първите си любовни постижения с младата херцогиня д’Артоа, още от времето на своето следване в Париж.

— Още и още, и още… — шептеше Елизабет през дългите нощни часове, докато си разменяха целувки и нежности. Джони също бе ненаситен, готов да й достави цялата наслада и удоволствие, на които бе способен. Той бе удивен от всеотдайността и неподправената й, искрена радост. Възхити го нейното щастие от общуването с него. Дълго след полунощ, когато свещите догаряха и в стаята се стелеше полумрак, а Елизабет лежеше задоволена и щастлива в прегръдките му, свита на кълбо до топлото мъжко тяло, тя му каза:

— Никога не съм предполагала, че мога да изпитам такова върховно удоволствие. Моите разбирания за измеренията на човешката наслада се промениха изключително много тази нощ. Благодаря ти, Джони! — Тя се изправи и го целуна нежно.

При тази неочаквана откровеност и наивитет, сравним с този на децата, Джони неочаквано се замисли колко мимолетни и безсмислени връзки с жени бе имал досега. Тази нощ неговите чувства се пробудиха и той дори изпита самосъжаление, че твърде дълго бе изпитвал само животинска радост от секса. Безрезервната всеотдайност и дълбочината на нейните чувства го трогнаха.

— Никога не съм предполагала… — продължаваше да мърка Елизабет, докато накрая се унесе в сън. С усмивката на щастлива жена, тя се бе сгушила до Джони. Косите й бяха разпилени върху рамото му, а равномерното й дишане се усещаше като тих топъл повей по гърдите му. — А сега вече знам… — прошепна тя със сладка въздишка и заспа.

По-късно, в съня си, Елизабет протегна ръка и потърси лицето му.

— Тук съм — каза тихо Джони, пое ръката й и нежно целуна дланта.

Елизабет се усмихна признателно.

 

 

Когато се бе наситила на цялото щастие, с което Джони можеше да я дари, Елизабет заспа спокойно, без да се буди. Тогава Джони установи, че не може да заспи.

Странно, но той, който бе способен да задреме за броени минути и на гърба на коня си, докато язди, сега изобщо не можеше да мигне. Не знаеше защо. По-скоро предпочиташе да не знае защо.

Той остана буден, докато слънцето изгря, след което целуна Елизабет вместо „добро утро“ и двамата се любиха, преди Джони да си тръгне. При мисълта, че трябва да напусне стаята й, той усети дълбока мъка.

Такова нещо се случваше за пръв път в живота на Джони Кари.

Двамата трябваше да се сбогуват с ясното съзнание, че политическите противоречия остават между тях. Също така знаеха, че врагове от години едва ли щяха да се сдобрят и помирят, само защото двама влюбени са прекарали една вълшебна нощ.

В реалния живот помежду им стояха цели стени от различия. Разделяха ги враждуващите нации, на които поотделно принадлежаха. Разделяха ги причини и мотиви с писани и неписани закони.

Двамата прекрасно разбираха това.

— Бих искала да ти благодаря най-сърдечно — каза Елизабет накрая, когато двамата започнаха да се сбогуват, сякаш без да забелязват, че лежат голи и прегърнати. — Благодаря ти за тази незабравима нощ — уточни Елизабет.

Джони я погледна в очите и се опита да прецени какво точно имаше предвид тя. Нито една жена не му бе благодарила по този начин.

Елизабет се усмихна и положи глава на гърдите му, уютно свита на кълбо в прегръдката му.

— По израза на лицето ти разбирам, че не ти се е случвало преди някоя жена да ти благодари.

Джони се усмихна приветливо и призна:

— Всъщност ти си първата, която го прави. Но ти благодаря за това. И ако границата, която ни разделя, не бе толкова огромна и далечна, бих те поканил да ме навестиш и друг път, когато пожелаеш…

— Със сигурност бих се изкушила да го сторя, ако не съществуваше реалната опасност това да предизвика някой сериозен конфликт между държавите.

Джони също се изкушаваше при мисълта да я види отново. Само да не беше баща й.

— Дискретността на нашите срещи можеше да е сигурна, защото и бездруго често прекосяваме границата, но…

— Да, знам, баща ми — каза Елизабет и в гласа й се долови студенина и неприязън към стария Годфри.

— И той, и неговите пазачи. От миналогодишното решение на парламента досега проклетите англичани само търсят поводи за провокации. А аз не искам да се превърна в тяхна жертва.

— Дали Шотландия наистина ще се бори за независимостта си?

Елизабет си спомни, че първият насрочен от 1689 година насам шотландски парламент отново бе отсрочил разглеждането на тези въпроси. Няколко враждебни спрямо Англия акта бяха изпратени до Лондон. След стотици години управление на един общ монарх и при факта, че континенталният Върховен съд се интересуваше от обстоятелствата в Шотландия, воден само от лични пристрастия и интереси, сега възможността за изравняване на позициите на двете страни бе наистина реална.

Джони въздъхна леко, като показа неохота да обсъжда каквито и да е политически въпроси с Елизабет, независимо от интимните им отношения. Тя си оставаше дъщерята на неговия враг.

— Много хора се надяват и мислят така — обобщи той кратко.

— А ти самият?

— Нима мислиш, че бих могъл да отговоря на този въпрос, и то точно на англичанин? — При тези думи Джони притисна нослето й с пръст. — Дори и да е така привлекателен като теб!

— Наистина ли мислиш, че съм привлекателна? — запита Елизабет с любопитството на развълнувано малко момиче.

— Сигурен съм, че и други мъже са ти го казвали.

Тя се умълча, сякаш се опитваше да си спомни дали някой й бе казвал подобно нещо.

— Никой мъж преди не ми е казвал това — кратко отвърна тя.

Джони бе шокиран.

— Нима Хотчейн те заключваше в някоя стая?

— Не, но аз и без това бях негово притежание.

— И никой никога не ти е правил поне комплимент?!

— Да, така беше — промълви тихо Елизабет, но само след секунда вдигна гордо глава и войнствено изгледа Джони. — И навярно никога вече няма да ми се случи след тази нощ.

— Защо казваш това толкова убедено? — попита я Джони с явно любопитство.

— От осемте години „свобода“ се убедих колко безценна е независимостта и самостоятелността — отвърна му Елизабет.

— Тогава ти желая късмет — каза Джони, пресмятайки наум ограниченията на женската свобода и независимост от онова време. Не му се искаше да я обезкуражава.

— Няма нужда да ми пожелаваш късмет, като знаеш какво наследство имам.

— Може би не е чак толкова голямо — каза Джони, с ясното съзнание, че след тази единствена нощ вече няма да може да си позволи да й влияе. Когато жените изберат свободата и самотата, това означаваше, че сами доброволно се обричат на опасността от насилие. Той бе виждал не една жена, която бе станала залог на безскрупулното си семейство.

— Хората на Хотчейн от армията на Редсдейл са моята защита и подкрепа.

— Да, разбира се — съгласи се Джони, въпреки че добре знаеше какво искат воините — на тях им трябваше мъж-предводител, който да подхранва честолюбието и кесиите им с постоянни, доходоносни обири и нападения. Знаеше, че някои от членовете на фамилията на Хотчейн вече се надпреварваха за това място.

— Имаш ли си своя група телохранители? — попита той, докато си мислеше колко много й дължи за удоволствието и щедростта, с която го бе дарила в тази любовна нощ.

— Един малък отряд — отвърна Елизабет.

— Колко са? — заинтересува се Джони, като сам пресмяташе колко мъже са действително необходими за гарантиране на нейната безопасност.

— Шейсет.

Толкова хора изобщо не можеха да гарантират живота на лейди Греъм. Тя очевидно знаеше колко рисковано е да се надява на такава групичка хора.

— Можеш ли да им имаш доверие?

— Безгранично при това — отвърна Елизабет.

Джони се поизправи леко и седна, като повдигна Елизабет и я постави в скута си. Искаше се невероятна мъжка сила, за да повдигне тялото й така, както седеше, но той го стори с лекота.

— Звучиш ми доста самоуверено — каза той. — Откъде си толкова сигурна в тяхната лоялност?

Кръвожадните и алчни роднини на Хотчейн определено представляваха доста голяма опасност за Елизабет. Размерите на нейното богатство я правеха доста примамлива и уязвима.

— Те ме охраняват от осем години насам. Вярвам им безгранично.

Шейсет верни и предани воини на Редсдейл можеха наистина да я опазят, помисли си Джони. Още повече, че Елизабет бе наистина убедена в тяхната лоялност.

— Нали знаеш, че синовете на Хотчейн ламтят за парите ти?

— Списъкът на хората, жадуващи да ме лишат от парите ми, е безброен и начело стои собственият ми баща. Ти сигурен ли си, че не искаш малко пари? — запита тя шеговито и се отпусна гальовно в ръцете му, чувствайки се съвсем сигурна, макар да осъзнаваше факта, че теоретически двамата са врагове.

— Не вземам пари от жени — каза тихо и категорично Джони, — дори и да ми трябват. Нещо, което досега не ми се е случвало.

— Богат шотландец. Това е някакво изключение — подразни го Елизабет, преизпълнена от неизпитвано досега щастие и задоволство.

— Да, има неколцина като мен, въпреки унищожителните търговски условия на Англия по отношение на Шотландия.

— Съжалявам, не исках да те засегна — извини се Елизабет, която определено добре познаваше враждебната политика на Англия и особено неблагоприятните обстоятелства около колонията Дариен, чието окаяно положение още повече бе утежнило съдбата и на Шотландия. — Прости ми нетактичността.

— Прощавам ти — каза Джони с усмивка. — А сега, ако нямаш нищо против… При положение, че държа в ръцете си една очарователна жена, не мога да продължа да обсъждам политика. — Той я целуна нежно и прошепна: — Остават ни още десетина минути да бъдем заедно…

— Какво щастие — промълви Елизабет, като обгърна с ръце раменете на Джони и целуна устните му. — В такъв случай, изобщо не ме интересува дали баща ми ме очаква с нетърпение…