Нора Робъртс
Скрита звезда (8)

ОСМА ГЛАВА

Значи това чувстваше една жена, притисната под мъжко тяло. Силно, твърдо мъжко тяло. На мъж, който те иска повече от всичко друго. За момента.

Бе задъхано и потресаващо, вълнуващо и свежо. Разтреперваше се от начина, по който бе заровил пръсти в косите й, докато устните му покриваха нейните. Усещането за устни върху устни, сякаш устните и езиците бяха създадени само за да вкусват любимия. И това, което я изпълваше, бе неговият вкус — силен, мъжки и истински.

Каквото и да е имало преди, каквото и да идваше след това, в момента значение имаше само това.

Тя прокара ръце по него и бе прекрасно. Формата на тялото му, широките му рамене, тесният кръст, твърдите и стегнати мускули. А когато дланите й се плъзнаха под ризата му, гладката топка кожа отдолу я очарова.

— О, как исках да те докосна. Страхувах се, че никога няма да мога.

— Желая те от първия момент, в който влезе през вратата. — Той се отдръпна само колкото да погледне очите й, дълбокия им разтопяващ кафяв цвят. — Преди да влезеш през вратата. Цял живот.

— Не разбирам. Ние не…

— Няма значение. Само това. — Устните му отново се затвориха върху нейните, целувката стана по-дълбока и вкусовете им се смесиха.

Кейд искаше да не бърза, да проточи всеки миг. Сякаш цял живот я бе чакал, така че сега имаше цялото време на света да докосва, за вкусва, да изследва. Всяко движение на тялото й под неговото бе дар, всяка въздишка съкровище.

Да я има така, когато слънцето струеше през прозореца, златистата й коса бе разпиляна върху стария юрган, а тялото й бе податливо и нетърпеливо, бе по-сладко от всяка мечта.

Те трябваше да бъдат заедно. Това бе всичко, което му трябваше да знае.

Всичко, което искаше, бе да я види, да разкопчае простата риза, която й бе избрал, да я разтвори сантиметър по сантиметър и да разкрие бялата й гладка кожа. Прокара пръсти по извивката на гърдите й и почувства как кожата й настръхна в отговор, видя как очите й потъмняха и се впиха в неговите.

— Ти си съвършена. — Гърдите й бяха малки, твърди и създадени за неговата длан.

Наведе глава и описа с устни където дантелата на сутиена й се допираше до плътта, после лениво ги плъзна нагоре, по шията, по брадичката и отново към нейните устни.

Никой преди не я бе целувал така. Бейли знаеше, че бе невъзможно някой друг да е бил толкова мил. Въздъхна леко и се отдаде на целувката, простена, когато разтвори ризата й, потрепери, когато разкопча дантелата и откри гърдите й.

И устните му…

Потъна в тъмната мъгла на усещанията. Нежно, после грубо, студено, после изпепеляващо, всяко усещане прерастваше в следващо и всички се сливаха в чисто удоволствие. Накъдето и да погледнеше, имаше нещо ново и вълнуващо. Когато разтвори ризата му, намери плътта му, плъзгаща се срещу нейната, интимността на сърце, притиснато към сърце.

А нейното сърце танцуваше под мелодията на неговите устия, на подлудя вашите му зъби, на измъчващия я език. Когато той смъкна панталоните по бедрата и, въздухът стана гъст като сироп, гъст и сладък. Тя с мъка го поемаше, но всяко вдишване бе все по-задъхано. Кейд я докосваше навсякъде и ръцете му бавно, ала безмилостно я издигаха все по-нагоре и по-нагоре, докато огънят стана нетърпим и я обхвана като горски пожар.

Бейли простена името му, вкопчи се в завивките и тялото й се изви отчаяно, за да достигне до нещо отвъд прегръдката му. Без да откъсва поглед от нея, той отново плъзна тялото си върху нейното, докато устните му се озоваха близо до нейните.

Тя извика неговото име, когато жаравата достигна до блясък, в неговото тяло се вкопчи, когато нейното потрепери. Това бе искал Кейд.

Името му още вибрираше върху устните й, когато той впи своите в тях, когато се претърколи с нея по леглото. Ослепял от страст, смъкна джинсите й, разтрепери се, когато Бейли зарови устни във врата му и се изпъна в трепетна покана.

Тя бе по-щедра от всяка фантазия. По-щедра от всяко желание. Повече негова от всяка мечта.

Обляна от светлина върху изпомачканите чаршафи, Бейли се разтвори за него, сякаш цял живот го бе чакала. Сърцето му бумтеше в главата, когато проникна в нея.

За момент замръзна шокиран, всичките му мускули се напрегнаха. Ала тя поклати глава и се обви около него.

— Ти… — Това бе всичко, което каза. — Само ти.

Кейд лежеше неподвижно, слушаше ударите на сърцето й и поглъщаше с тялото си треперенето на нейното тяло. Само той, помисли и затвори очи. Тя бе невинна. Недокосната. Чудо. И сърцето му се разкъсваше в две посоки от чувство за вина и чисто себично удоволствие. Тя бе невинна и той я взе. Тя не бе докосвана, докато той не я докосна. Искаше да я помоли да му прости.

Искаше да се изкатери на покрива и да крещи от радост.

Понеже не бе сигурен, че някое от тези неща би подхождало на ситуацията, Кейд внимателно опипа почвата.

— Бейли?

— Х-м-м-м?

— Ъ-ъ… Според моето професионално мнение като лицензиран детектив, смятам, че е изключително малко вероятно ти да си омъжена. — Усети я как се разтресе от безмълвен смях и вдигна глава да й се усмихне: — Ще го запиша в доклада си.

— Направи го.

Отметна косата от бузата й.

— Заболя ли те? Извинявай. Никога не съм мислил…

— Не. — Тя стисна ръката му. — Не ме заболя. Аз съм щастлива, зашеметена. Освободена. — Въздъхна. — И аз никога не съм мислила. Бих казала, че и двамата сме изненадани. — Изведнъж стана нервна. — Не си ли… Разочарован? Ако ти…

— Съсипан съм. Наистина се надявах да си омъжена и да имаш шест деца. Всъщност, обичам да правя любов само с омъжени жени.

— Не, имах предвид… Беше ли… Бях ли аз… Всичко ли беше наред?

— Бейли! — засмя се той и се обърна, така че да намести главата й на гърдите си. — Ти си съвършена. Абсолютно, напълно съвършена. Аз те обичам. — Тя замръзна и бузата й остана притисната към сърцето му. — Знам, че те обичам — каза Кейд тихо. — Знам го от момента, в който те видях.

Сега й се доплака, защото това бе всичко, което искаше да чуе, и нещо, което не можеше да приеме.

— Ти не ме познаваш.

— Ти мен също.

Бейли вдигна глава и яростно я заклати.

— Точно там е работата. Шегите не променят истината.

— Ето ти тогава истината. — Той седна и здраво хвана раменете й. — Аз съм влюбен в теб. Влюбен съм в жената, която държа в момента в ръцете си. Ти си точно това, което искам, от което имам нужда. И, миличка… — Целуна я леко. — Аз ще те задържа.

— Знаеш, че не е толкова просто.

— Не искам нещо просто. — Кейд хвана ръцете й. — Искам да се омъжиш за мен.

— Това е невъзможно. — Тя панически се опита да издърпа ръцете си, но той спокойно ги стисна и не ги пусна. — Знаеш, че е невъзможно. Аз не знам откъде идвам, какво съм направила. Запознах се с теб преди три дни.

— Всичко това е разумно, или би било, с изключение на едно нещо. — Привлече я към себе си и с една целувка прати разума по дяволите.

— Не го прави. — Разкъсана на парчета, Бейли обви ръце около врата му и силно го прегърна. — Не прави това, Кейд. Какъвто и да е бил животът ми, в момента е пълна каша. Аз имам нужда да намеря отговорите.

— Ще ги намерим. Обещавам ти. Ала има един отговор, който искам сега от теб. — Отдръпна главата й. Бе очаквал сълзите, знаеше, че те ще светят в очите й и ще ги превръщат в тъмно злато. — Кажи ми, че ме обичаш или че не ме обичаш.

— Не мога…

— Само един въпрос — прошепна той. — Не ти трябва утре, за да отговориш на него.

Не, не й трябваше нищо, освен собственото й сърце.

— Не мога да ти кажа, че не те обичам, защото не мога да те лъжа. — Тя поклати глава и притисна пръсти към устните му, преди да бе проговорил. — Няма да ти кажа, че те обичам, защото няма да е честно. Това е отговор, който трябва да почака, докато знам другите отговори. Докато знам коя е жената, която ще ти го каже. Дай ми време.

Щеше да й даде време, помисли Кейд, когато главата й отново се сгуши в рамото му. Защото, каквото и да намереха от другата страна на нейното минало, нищо и никой нямаше да я вземе от него.

Кейд обичаше да казва, че стигането до решение е въпрос само на изкачване на последователни стъпала. Бейли се чудеше колко още остават. Имаше чувството, че този ден бе изкачила една много висока стълба, и когато стигна до площадката, бе точно толкова объркана, колкото и преди.

Това не бе съвсем вярно, каза си тя, като се разположи до кухненската маса с бележник и молив. Дори желанието да направи списък на това, които знае, показваше, че бе организиран човек и обича да разглежда нещата в черно и бяло.

Коя беше Бейли?

Жена, която обикновено става от сън по едно и също време. Дали това я правеше скучна и предсказуема, или отговорна? Тя обичаше черно силно кафе, пържени яйца и средно опечени пържоли. Доста обикновени вкусове.

Тялото й бе стегнато, без да е особено мускулесто, и нямаше следи от слънчев загар. Значи не бе маниак на тема фитнес и не издигаше в култ слънцето. Може би работеше на закрито.

Което означаваше, помисли Бейли и се поусмихна наум, че не бе дървосекач или спасител на плажа.

Пишеше с дясната ръка, имаше кафяви очи и руса коса, и бе почти сигурна, че цветът на косата й бе естествен или близък до естествения.

Знаеше много неща за скъпоценните камъни, което можеше да означава, че за нея те са хоби, професия или просто нещо, което обича да носи. Притежаваше диамант, който струваше цяло състояние и го бе или откраднала, или купила — доста невероятно според нея — или бе попаднал по някаква случайност в ръцете й.

Бе станала свидетел на насилие, може би убийство, и бе избягала.

Тъй като от този факт слепоочията й отново започнаха да пулсират, тя го прескочи.

Тананикаше си класическа музика под душа и обичаше да гледа по телевизията класически черно-бели филми. И не можеше да разбере какво говори това за характера или произхода и.

Обичаше хубави дрехи и добри тъкани и избягваше ярките цветове, освен когато я насилеха.

Притесняваше я, че може да е суетна и лекомислена. Но имаше поне две приятелки, с които бе споделила част от живота си. Грейс и Емджей. Емджей и Грейс. Бейли отново и отново пишеше имената им в бележника си с надеждата, че самото повторение можеше да разпали нова искрица.

Те имаха голямо значение за нея, чувстваше го. Страхуваше се за тях и не знаеше защо. Съзнанието й може да бе празно, ала сърцето й казваше, че за нея те са много важни, по-близки от всеки друг на света.

Но се страхуваше да се довери на сърцето си. Нямаше любим. Не бе имало никой, когото достатъчно да е харесвала или който достатъчно да я е харесвал, за да стигнат до интимност. Може би в живота, който бе водила, е била прекалено разсъдлива, прекалено придирчива и нетърпима към слабостите на другите, прекалено погълната от себе си, за да приеме мъж в леглото си.

А може би е била прекалено обикновена, прекалено скучна, прекалено нежелана, за да я приеме мъж в своето легло. Във всеки случай, сега имаше любим. Защо самото любене не й се бе сторило непознато или плашещо, както й се струваше, че би трябвало? Да се люби с Кейд бе толкова естествено, колкото и да диша. Естествено, вълнуващо и съвършено. Той й бе казал, че я обича, ала как можеше да му вярва? Кейд познаваше само една малка част от нея, само част от цялото. Когато паметта й се възстановеше, той можеше да открие, че тя бе точно от типа жени, каквито не харесва.

Не, нямаше да го обвързва с това, което бе казал на тази Бейли, преди да бе опознала цялата жена.

А нейните чувства? Позасмя се и остави молива настрани. Бе привлечена моментално към него, повярва му напълно в момента, в който Кейд хвана ръката й. И се влюби в него, докато го гледаше как стои в кухнята и чупи кафяви яйца в бяла купа.

Но в този случай не можеше да вярва и на собственото си сърце. Колкото по-близо стигаха до намирането на истината, толкова повече се приближаваше времето, когато можеха да се отвърнат един от друг и да се отдалечат в различни посоки.

Колкото и да й се искаше, не можеха да оставят брезентовата чанта и съдържанието й в сейфа, да забравят за съществуването й и просто да си живеят живота.

— Забравила си някои неща.

Тя се обърна стреснато и се вгледа в лицето му. Колко ли време бе стоял зад гърба й и бе чел нейните бележки, докато Бейли мислеше за него?

— Мислех, че може да помогне, ако запиша какво знам.

— Това винаги е добра идея. — Той отиде до хладилника, взе си една бира, а на нея наля чаша чай с лед.

Тя сплете ръце в скута си. Чувстваше се глупаво и неловко. Наистина ли преди един час се бяха търкаляли голи по обляното в слънце легло? Как можеше човек да се справи с такава интимност в една миниатюрна кухня над студени напитки и загадки?

Кейд изглежда нямаше такива проблеми. Той седна срещу нея, вдигна крака на един празен стол и грабна бележника.

— Ти си човек, който много се тревожи.

— Така ли?

— Разбира се. — Отгърна една страница и започна нов списък. — Точно в момента например се тревожиш. Какво да кажеш на този мъж, след като вече сте любовници? След като вече знаеш, че той е лудо влюбен в теб и иска да прекара остатъка от живота си с теб?

— Кейд…

— Просто излагам фактите. — И си мислеше, че ако ги излага достатъчно често, Бейли постепенно ще ги приеме. — Сексът беше страхотен и беше приятно. Значи се тревожиш и за това. Защо си позволила на този човек, когото познаваш от три дни, да те заведе в леглото си, след като не си позволявала на никой друг мъж да се приближи толкова до теб? — Очите му светнаха. — Отговорът е елементарен. Ти си точно толкова лудо влюбена в мен, обаче те е страх да си го признаеш.

Тя взе чашата и разхлади гърлото си.

— Страхлива ли съм?

— Не, Бейли, не си страхлива, ала непрекъснато се безпокоиш дали не си. Ти си шампион по безпокойствата. И, струва ми се, си жена, която много малко цени силата си и много малко търпи слабостите си. Самокритична. — Записа и това, докато тя се мръщеше към думите на страницата.

— Струва ми се, че човек в моето положение трябва да се опитва да прецени себе си.

— Практична, логична. — Той продължи колонката. — Ти си състрадателна, отговорна, организирана. И си човек на навиците. Бих казал, че работиш на някаква длъжност, която изисква такива качества, както и добър интелект. Работните ти навици са възпитавани и точни. Имаш освен това тънко естетично чувство.

— Откъде си толкова сигурен?

— Бейли, от това, че си забравила коя си, не си се променила. Тук в разсъжденията ти има голям недостатък. Ако преди си мразила брюкселско зеле, вероятно още го мразиш. Ако си имала алергия към котки, ще продължаваш да кихаш, щом погалиш коте. А ако си имала силно, морално и нежно сърце, то още бие в теб. А сега ме остави да довърша.

Тя завъртя глава, като се помъчи да чете наопаки.

— Какво пишеш?

— Не можеш да пиеш. Вероятно въпрос на метаболизъм. И в момента си мисля по-късно да пием по едно вино, за да се възползвам напълно от това. — Кейд й се засмя. — Освен това се изчервяваш. Това е сладка и старомодна физическа реакция. Подредена си. Закачаш си кърпите, след като си взела душ, миеш си чиниите, оправяш си всяка сутрин леглото.

Имаше и други подробности, помисли той. Бейли си въртеше крака, когато бе нервна, очите й ставаха златисти, когато бе възбудена, гласът й ставаше леден, когато бе ядосана.

— Имаш добро образование, вероятно от север, ако се съди по начина ти на говорене и акцента. Бих казал, че като добро момиче си залягала над уроците и не си ходила много с момчета. Иначе нямаше да си девствена допреди два часа. Ето, отново се изчерви. Наистина обичам да го правиш.

— Не виждам какво общо има това.

— Ето го този студен любезен тон. Благодаря — добави Кейд и отпи от бирата си. — Имаш стройно тяло и гладка кожа. Или полагаш грижи и за двете, или имаш късмет с гените си. Между другото, твоят еднорог ми харесва.

Тя се прокашля.

— Благодаря.

— Не, аз ти благодаря — засмя се той. — Както и да е, ти имаш или печелиш достатъчно пари, за да си позволиш хубави дрехи. Тези класически италиански обувки, които носиш, вървят по около двеста и петдесет долара по суперите. И имаше копринено бельо. Бих казал, че коприненото бельо и еднорогът са в един и същ стил. Ти обичаш да си малко предизвикателна под традиционната фасада.

Бейли едва успя да затвори уста.

— Гледал си ми дрехите? Бельото?

— Колкото ги имаше, и всичко в името на разследването. Хубаво бельо — отбеляза Кейд. — Много сексапилно, много семпло и скъпо. Предполагам, че розовата коприна трябва да ти стои страхотно.

Тя издаде някакъв сподавен звук и потъна в мълчание. Наистина нямаше какво да каже.

— Не знам какъв е годишният доход на средния гемолог или бижутериен дизайнер, но бих се обзаложил, че си или едното, или другото. Склонен съм да мисля, че си учен по призвание и дизайнер като професия.

— Това е голям скок, Кейд.

— Не, не е. Просто поредната стъпка. Парченцата от пъзела ги има. Не мислиш ли, че диамант като онзи в сейфа изисква услугите на гемолог? Точно както ти вчера го удостовери и оцени.

Ръцете й трепереха, така че Бейли ги сложи в скута си.

— Ако това е вярно, то повишава вероятността да съм го откраднала.

— Не е така. — Той нетърпеливо потупа с молива по бележника. — Погледни другите факти. Защо не можеш да видиш себе си? Ти не би откраднала и една дъвка. Не го ли виждаш от начина, по който се терзаеш от чувство на вина при самата мисъл, че може да си направила нещо незаконно?

— Фактът е, Кейд, че диамантът е в мен.

— Да, и в твоя логичен, отговорен и подреден ум не се ли е появила мисълта, че ти може да го пазиш?

— Да го пазя? От…

— От онзи, който е убил, за да сложи ръка върху него. От онзи, който би убил и теб, ако те беше намерил. Това е нещото, което се връзва. А ако има три диаманта, тогава е много вероятно да знаеш къде са и другите два. Ти може да ги пазиш всичките.

— Как?

Той имаше някои идеи и по този въпрос, ала не мислеше, че тя е готова да ги чуе.

— Ще поработим върху това. Междувременно трябва да завъртя няколко телефона. Утре ни чака тежък ден. Полицейската художничка ще дойде сутринта, ще види дали може да ти помогне да възстановиш образите. И успях да измъкна един от подуправителите, или както там се нарича, от Смитсъновия институт. Имаме среща утре в един часа.

— Уредил си среща в почивен ден?

— Тук идват на помощ името и богатството на семейство Парис. Един малък намек за финансиране отваря много плесенясали стари врати. И ще проверим дали този бутик работи в неделя, за да видим дали някой си спомня да е продавал зелен костюм.

— Не ми се струва, че правим достатъчно.

— Миличка, постигнали сме голям напредък за кратко време.

— Прав си. — Бейли стана и отиде до прозореца. Един дрозд изливаше сърцето си, кацнал на кленовото дърво. — Дори не мога да ти кажа колко съм ти благодарна.

— Ще ти направя сметката за професионалните услуги — отсече Кейд. — А за останалото не искам благодарност.

— Аз трябва да ти я дам, независимо дали ще я приемеш, или не. Ти направи това поносимо, дори нещо повече. Не знам колко пъти ме накара да се усмихна или да се засмея или просто за малко да забравя всичко. Сигурно бих полудяла без теб.

— Аз съм до теб, Бейли. Няма да можеш да се отървеш от мен.

— Ти си свикнал да получаваш това, което искаш. Чудя се аз дали съм такава. Имам чувството, че не.

— Това е нещо, което можеш да промениш.

Бе прав. Това бе въпрос на търпение, упоритост, самообладание. И може би въпрос да се искат правилните неща. Тя искаше него, искаше да мисли, че един ден ще може да стои тук и да слуша лятната песен на дрозда, докато Кейд дреме в хамака. Това можеше да бъде тяхната къща, а не неговата. Техният живот. Тяхното семейство.

Ако това бе правилно, Бейли можеше да упорства.

— Ще ти обещая нещо. — Поддавайки се на импулса, се обърна към него и си позволи да бъде безразсъдна. Той бе точно това, което тя искаше, както бе седнал с прокъсаните на коленете джинси, бос, с малко прекалено дълга коса. — Ако, когато това свърши, когато са направени всички стъпки, всички парчета са на място, за да покажат цялото… Ако аз мога и ти все още ме искаш, ще се омъжа за теб.

Сърцето му изпърха в гърдите, гърлото му се сви от емоции. Той много внимателно остави бутилката и стана.

— Кажи ми, че ме обичаш.

Думите бяха там, в сърцето й, молеха да бъдат произнесени. Но Бейли поклати глава:

— Когато всичко свърши и ти знаеш всичко. Ако все още ме искаш.

— Това обещание не ме устройва. Никакви уговорки, Бейли. Никакви „когато“ и „ако“. Само ти.

— Това е всичко, което мога да ти дам. Всичко, което имам.

— Във вторник можем да отидем в Мериленд, да си извадим разрешително. Да се оженим до няколко дни.

Представяше си го — те двамата, пияни от любов, вдигат посред нощ някакъв сънлив мирови съдия от леглото. Хванати за ръце се заклеват в средата на хола, докато старото жълто куче спи върху плетената рогозка, а жената на съдията свири на пиано.

И когато сложи пръстена на нейния пръст и почувства как тя слага своя пръстен на неговия пръст, това ще е връзката, която ще ги обедини.

— В Мериленд не се искат изследвания на кръв — продължи Кейд. — Само попълваш няколко формуляра, и готово.

Говореше сериозно. Бейли с изумление видя в зелените му очи, че той вярва във всяка дума, която казва. Би я приел точно такава, каквато бе. Би я обичал точно такава.

Как можеше да му го позволи?

— И какво име ще напиша във формуляра?

— Няма значение. После ще имаш моето име. — Хвана я за раменете и я привлече към себе си. През целия му живот не бе имало друг човек, от когото толкова да се бе нуждаел. — Вземи моето име.

Просто го вземи, помисли тя, когато устните му покриха нейните. Вземи това, което ти се предлага — любовта, сигурността, обещанието. Остави миналото такова, каквото е, остави бъдещето да се носи по течението, и улови момента.

— Знаеш, че не би било правилно. — Бейли притисна буза към неговата. — Ти не по-малко от мен имаш нуждата да знаеш.

Може и да бе вярно. Колкото и да му харесваха тези фантазии за създаването на фалшива самоличност на Бейли, това не бе разрешението, от което който и да било от тях имаше нужда.

— Може да е забавно. — Кейд се опита да разведри настроението. — Като репетиция за истинското събитие. — Отново я привлече на една ръка разстояние и се вгледа в лицето й. Нежно. Разтревожено. Прекрасно. — Искаш портокалови цветчета? Бяла рокля и органова музика?

Тъй като сърцето й въздъхна при този образ, тя се насили да се усмихне:

— Мисля, че може и да искам. Май съм традиционалист.

— Тогава би трябвало да ти купя традиционен пръстен с диамант.

— Кейд…

— Просто размишлявах — прошепна той и вдигна лявата й ръка. — Не, колкото и традиционна да е душата ти, вкусът ти за бижута е уникален. Ще намерим нещо, което да му подхожда. Ала вероятно ще трябва да те запозная със семейството си. — Вдигна очи към нейните и се засмя:

— Господ да ти е на помощ.

Това е просто игра, помисли Бейли. Просто на ужким. Отвърна на усмивката му.

— С удоволствие бих се запознала със семейството ти. Искам да видя как Камила танцува с балетна рокля.

— Ако минеш през всичко това и все още искаш да се омъжиш за мен, ще знам, че си безнадеждно влюбена в мен. Те ще те подложат на кръстосан разпит, миличка. Много изискан, възпитан кръстосан разпит. В кое училище си учила, с какво се занимава баща ти, бридж ли играе майка ти, или тенис? И, между другото, на какви клубове си член, и не сме ли се срещали случайно на пистата в Сен Мориц миналия сезон?

Вместо да я направи нещастна, това я накара да се засмее:

— Значи по-добре да открия отговорите.

— Аз обичам да измислям отговори. На празненството по случай десетгодишния юбилей на Мъфи доведох една полицайка. Нямаше как да не я доведа. Казахме на всички, че тя е племенница на италианския министър-председател, учила в швейцарски пансион, и иска да получи диплома във Вашингтон. Тя вдигна вежди:

— О, наистина ли?

— Те всички само дето не се направиха на палячовци пред нея. Нищо общо с реакцията, която щяхме да постигнем, ако бяхме казали истината.

— Която беше?

— Беше униформен полицай, израснала в италианския квартал на Ню Йорк и прехвърлена във Вашингтон след развода с бившия си съпруг, който бе имал пицария близо до Бродуей.

— Хубава ли беше?

— Разбира се — усмихна се Кейд широко. — Страхотна. После имаше една певица, която…

— Не мисля, че искам да знам. — Бейли се обърна на другата страна, взе празната си чаша и старателно започна да я плакне. — Предполагам, че си ходил с много жени.

— Зависи какво според теб значи „много“. Вероятно бих могъл да направя списък с имената им, възрастта, описанието и последния известен адрес. Искаш ли да го напечаташ?

— Не.

Той доволно зарови нос в шията й.

— Само една жена съм молил да се омъжи за мен.

— Две — поправи го тя и остави блестящата вече чаша на плота.

— Една. На Карла не съм предлагал. Просто се получи някак от само себе си. А сега тя е щастливо омъжена, поне доколкото знам, за корпоративен адвокат, и е горда майка на момиченце на име Евгения. Така че това не се брои.

Бейли прехапа устни.

— Ти не искаше ли деца?

— Исках. И още искам. — Кейд я обърна към себе си и нежно я целуна. — Обаче никое от нашите деца няма да се казва Евгения. А сега какво ще кажеш да отидем на вечеря, на някое спокойно място, където ще можем да се целуваме на масата? После може да гледаме фойерверките.

— Малко е рано за вечеря.

— Затова казах, че трябва да помислим. — Грабна я на ръце. — Първо трябва да се качим горе и отново да правим любов.

Пулсът й с удоволствие прескочи и тя обви ръце около шията му.

— Трябва ли?

— Да убием времето. Освен ако предпочиташ да играем карти.

Бейли със смях обсипа с целувки врата му.

— Е, ако това са единствените ми възможности…

— Знаеш ли какво ще ти кажа, можем да играем на гол покер. Може и двамата да лъжем и по този начин… По дяволите. — Бе изкачил половината стълби и вече порядъчно възбуден, когато на вратата се позвъни. — Запомни докъде бяхме стигнали, а? — Остави я и отиде да отвори. Един поглед през страничното армирано стъкло го накара да простене. — В най-подходящия момент, както винаги. — С ръка на дръжката се обърна към Бейли: — Миличка, жената от другата страна на вратата е майка ми. Спомням си, че беше проявила някакъв слаб интерес да се запознаеш със семейството ми, но ти давам този шанс, защото те обичам, наистина. Затова те съветвам да избягаш, да се скриеш и да не поглеждаш назад.

Нервите й се опънаха, ала тя изправи рамене.

— Престани да се правиш на глупак и отвори вратата.

— Добре, но съм те предупредил. — Той се овладя и отвори с широка приветлива усмивка. — Здравей, майко. — Както се очакваше от него, я целуна по гладката буза. — Каква приятна изненада.

— Нямаше да има нужда да те изненадвам, ако беше отговорил на обажданията ми — заяви Лиона Парис и влезе.

Тя бе потресаваща жена, помисли Бейли. Разбира се, след като имаше три пораснали деца и няколко внуци, трябва да беше поне на петдесет. Би могла да мине за тридесет и петгодишна.

Косата й бе пищна, кестенява със златисти кичури, подредена в идеален кок, който допълваше опънатото й млечнобяло лице със студени зелени очи, прав нос и нацупени устни. Бе облечена в елегантен костюм в бронзови оттенъци, втален на тънкия й кръст.

Топазите на обиците й бяха с остеняване тип каре, големи колкото женски палец, и веднага спечелиха възхищението на Бейли.

— Бях зает — започна Кейд. — Имам два случая и някои лични ангажименти.

— Изобщо не искам да слушам за твоите случаи, както ти ги наричаш. — Лиона остави кожената си чанта на масичката в коридора. — И каквито и да са личните ти ангажименти, това не е никакво оправдание да пренебрегваш семейните си задължения. Постави ме в много неудобно положение пред Памела. Трябваше да измислям оправдания.

— Нямаше да трябва да измисляш извинения, ако не беше уговорила тази среща. — Той усети как старият спор напира в него и едва се сдържа да не падне в познатия капан. — Извинявай, че съм те поставил в неловко положение. Искаш ли кафе?

— Това, което искам, Кейд, е обяснение. На градинското увеселение на Мъфи вчера, на което ти също не дойде, Роналд ми разказа някаква безумна история, че си сгоден за жена, за която никога не съм чувала, роднина на принцесата на Уелс.

— Бейли. — Тъй като почти бе забравил за нея, Кейд се обърна с извинителна усмивка и протегна ръка: — Бейли, ела да се запознаеш с майка ми.

О, мили Боже! Това бе единственото, което можа да помисли Бейли, докато слизаше по стълбите.

— Лиона Парис, моята годеница Бейли.

— Госпожо Парис — произнесе Бейли с леко треперещ глас и протегна ръка. — Много се радвам да се запознаем. Кейд толкова ми е говорил за вас.

— Наистина ли? — Красива, определено, помисли Лиона. Добре поддържана, макар и малко скромно облечена.

— Боя се, че за вас той практически нищо не ми е говорил. Струва ми се, че не чух пълното ви име.

— Бейли е в Щатите едва от няколко месеца — намеси се Кейд весело. — Пазех я за себе си. — Обви собственически ръка около раменете на Бейли. — Имахме вихрен флирт, нали, миличка?

— Да — съгласи се Бейли с половин уста. — Вихрен. Може и така да се каже.

— И вие сте бижутериен дизайнер. — Прекрасни пръстени, забеляза Лиона. Уникални и красиви. — Далечна братовчедка на принцесата на Уелс.

— Бейли не обича да споменава имена — прекъсна я бързо Кейд. — Миличка, може би трябва да завъртиш тези телефони. Спомни си часовата разлика с Лондон.

— Къде се запознахте? — настоя Лиона.

Бейли отвори уста, като се помъчи да си спомни дали бяха стигнали до тази част в лъжата пред Роналд.

— Всъщност…

— В Смитсъновия институт — обясни Кейд. — Пред диаманта Хоуп. Аз разследвах един случай, а Бейли нахвърляше проекти. Изглеждаше толкова съсредоточена и артистична. Отне ми двадесет минути бързо говорене и ходене подире й… Помниш ли как заплашваше да повикаш охраната, миличка? Ала накрая я убедих да пие едно кафе с мен. А като заговорихме за кафе…

— Това е просто глупаво — прекъсна го Бейли. — Абсолютно глупаво. Кейд, това е майка ти и аз няма да го търпя.

— Обърна се и погледна Лиона в очите. — Не сме се запознали в Смитсъновия институт и принцесата на Уелс не е моя братовчедка. Поне аз сериозно се съмнявам в това. Запознахме се с Кейд в петък сутринта, когато аз влязох в неговия офис, за да го наема. Трябваше ми частен детектив, защото имам амнезия, син диамант и повече от един милион долара в налични.

Лиона изчака десет кънтящи секунди, през които потропваше с крак. После сви устни.