Мери Джо Пътни
Защото вярваш в любовта (6)

5

Беше късно след полунощ, когато Майкъл отвори вратата на кухнята и застина на мястото си от изненада.

— Прощавайте, не очаквах, че ще намеря някого тук в този късен час.

Катрин вдигна глава от печката, където добавяше дърва.

— Не се извинявайте. Всички разумни граждани са в леглото. — Тя се надигна и изтри ръцете си. — Херцогът ви товари прекалено много. Тук сте от цяла седмица, а само веднъж сте вечеряли с нас.

Най-умното беше да се оттегли, но не биваше да бъде неучтив. Майкъл влезе в кухнята.

— За съжаление трябва да ходя на забавите, уреждани от членове на английската аристокрация. Нали знаете колко много хора дойдоха в Брюксел с надеждата да преживеят нещо вълнуващо.

— Така и предположих. Уелингтън винаги е настоявал високопоставените офицери да изпълняват и обществени функции, особено сега, когато не иска цивилните да се тревожат от военната ситуация. — Тя го дари с нежна усмивка. — Сигурна съм, че сте желан кавалер на всички балове и други забавления. За да им придадете блясък.

Майкъл изкриви лице.

— Права сте. Но защо не ви видях в нито един салон? Уелингтън много държи да присъстват красиви дами. Според мен вие, Ан и съпрузите ви трябва да сте на първите места в списъка.

— Канят ни често, но Колин обикновено е… зает другаде. — Катрин разбърка супата на огъня с дървена лъжица. — Ан и Чарлз обичат да излизат и обикновено ходя с тях, но в последно време Ан се уморява бързо и страни от шумните компании. Затова нямам възможност да излизам. Е, когато самият херцог урежда забава, нямам право да отсъствам. Там ходят всички.

Майкъл се поколеба, но все пак произнесе предложението, което на всяка друга жена би направил автоматично и без изобщо да се замисли.

— Ако имате нужда от придружител, за мен ще бъде чест да бъда на ваше разположение.

Катрин вдигна бързо глава и го погледна право в очите. Очевидно доволна от онова, което видя, отговори сърдечно:

— Много ви благодаря. Има забавления, които не бих искала да пропусна, но не мога да отида сама.

— Чудесно. Кажете на ординареца ми Брадли на кои празненства искате да отидем и ще се постарая да изпълня желанието ви. — Той вдигна ръка към устата си, за да прикрие прозявката си. — Знаете ли, днес бях в Гент и се върнах късно следобед. Не съм хапнал нищо от закуска. Затова реших да опустоша килера ви. И вие ли дойдохте да си потърсите нещо за хапване?

Катрин преметна дългата си плитка през рамо и отново се наведе над тенджерата. Тъмни къдрички галеха стройната шия.

— Не можах да заспя и слязох да си стопля мляко, но тази супа мирише толкова примамливо, че промених мнението си.

Бледият край на нощницата се подаваше под лекия памучен халат. Макар че дрехата я покриваше почти като нормална рокля, въздействието й беше обезпокояващо интимно. Кухнята беше осветена само от две свещи и огъня в печката и сенчестият мрак беше като в спалня…

Майкъл отмести поглед.

— Какво наказание се предвижда за нощна кражба на продукти?

— О, никакво — каквото и да намерите, се смята за законна плячка. На огъня винаги има супа. Днес сме приготвили пиле със зеленчуци. — Тя посочи вратата на килера. — Там ще намерите студено месо, сирене и хляб. Вземете си, а аз ще сложа масата.

— Не искам да ме обслужвате.

— И защо не? — Тя отиде до бюфета и започна да изважда чинии и прибори. — Аз познавам кухнята си, освен това не съм имала труден ден като вас.

— Според мен възпитанието на децата е най-трудната работа на света.

Катрин вдигна вежди.

— Мъжете не би трябвало да го знаят.

— Една жена ми довери тази тайна в пристъп на слабост.

Тя го огледа замислено.

— Бих могла да си представя, че жените винаги ви доверяват тайните си.

Той предпочете да направи разговора по-безличен и се запъти към килера със свещ в ръка.

— Белгийските сирена са отлични, нали? Хлябът също.

— Тук умеят да се хранят и почти разбирам французите, които твърдят, че тази страна трябва да стане част от Франция. Искате ли вино? В ъгъла стои глинена стомна с чудесно местно вино.

— Звучи прекрасно, но трябва да ви предупредя, че след две чаши ще заспя на масата.

— Ако наистина заспите, ще ви покрия с одеяло, за да не настинете — отговори спокойно тя. — Нашето домакинство е много практично.

Когато Майкъл излезе от килера, масата беше сложена и в чиниите димеше супа. Кенет беше прав — Катрин беше експерт в умението да прави мъжете щастливи и да ги храни добре. Тя би била голяма печалба за всеки мъж, даже да не беше красива.

Той наряза сиренето и чу скимтене на куче. Погледна под масата и откри Луи, който го наблюдаваше с жален поглед. Хвърли му парченце сирене и кучето го улови още във въздуха.

— За животно, които се нарича Луи Ленивия, това куче е забележително добро в умението си да се появява винаги там, където има хора или храна.

Катрин избухна в смях.

— Луи принадлежи към стара френска раса ловни кучета, наричани „басе“, защото са дребни на ръст. Подобно на френските войници на полуострова, Луи е първокласен опустошител. Постоянно се бие с котката за най-добрите късчета.

Учтиво мяукане издаде, че котката е побързала да се присъедини към съперника си. Майкъл й хвърли парченце студено месо и се зае със супата си.

През следващите минути се възцари тишина. Макар че ядеше усърдно, той усещаше през цялото време, че Катрин седи срещу него, чуваше тихото й преглъщане, в което имаше нещо невероятно еротично. В същото време присъствието й му беше безкрайно приятно. Любовницата му Каролайн беше безкрайно предизвикателна, но никога просто приятна.

Катрин видя, че е опразнил чинията си, и попита:

— Желаете ли още супа?

— Моля ви.

Тя взе чинията и отиде до печката, достатъчно голяма, за да се опече цяло теле. Когато се наведе над тенджерата, гърдите й се очертаха примамливо под меката материя на халата. Майкъл замръзна на мястото си, неспособен да отмести поглед.

Луи се надигна и я последва с надежда.

— Махни се, куче — нареди му строго тя, докато пълнеше чинията.

Без да обърне внимание на заповедта, Луи се надигна на задни лапи и главата му се удари в чинията. Когато се размърда, супата опръска печката. Катрин се отдръпна и продължи строго:

— Очевидно имаш нужда от още няколко урока по добри маниери, Луи. — Кучето сведе виновно глава и в този жест имаше нещо безкрайно комично.

Майкъл проследи сцената с усмивка. Чувстваше се много по-добре, отколкото на блестящите светски забавления от миналата седмица и се стараеше да запази контрол над чувствата си.

Катрин напълни чинията и се обърна към него. Тъй като беше съсредоточил цялото си внимание в лицето й, той забеляза твърде късно, че левият ръб на халата й се е запалил и пламъците пълзят по тънката материя. Сърцето му направи огромен скок. При завъртането халатът й беше минал през жаравата.

Майкъл скочи и заобиколи масата.

— Халатът ви гори, Катрин!

Тя погледна надолу и изпищя ужасено. Чинията падна на пода и Луи избяга моментално, но Катрин не се помръдна. Стоеше като вкаменена и се взираше в жълтооранжевите пламъци, които поглъщаха жадно светлосиния памучен халат.

В секундите, които Майкъл изразходва, за да прекоси кухнята, огънят стигна почти до лакътя й. Той отвърза колана и дръпна халата от раменете й с такава сила, че едва не я преобърна. Пазейки я с лявата си ръка, запрати горящата дреха в печката и от огъня се издигна фонтан искри.

Без да обръща внимание на опарените си пръсти, Майкъл издърпа Катрин от печката и я обърна към себе си.

— Добре ли сте, Катрин?

Глупав въпрос. Тя беше в шок Лицето й беше бяло като нощницата. От страх, че ей сега ще рухне в краката му, той я грабна в прегръдката си. Сърцето й биеше с такава сила, че той го усети в ребрата си, но тя изобщо не забеляза къде се е озовала.

— Опасността отмина, Катрин — обясни ясно и отчетливо той. — Сега сте на сигурно място.

Тя скри лице в рамото му и се разхълца. Майкъл я държеше здраво и шепнеше утешително в косите й. Коприненомеката плитка милваше ръката му. Изпълнен с чувство за вина, той усещаше всеки сантиметър от тялото й, притиснато до неговото — аромата на розова вода, меката гръд, която се вълнуваше до неговата.

Никога нямаше да бъде по-близо до нея. Но не можеше да й се наслади, не можеше да изпита искрена радост от близостта й, когато тя не беше на себе си.

Постепенно сълзите й пресъхнаха, но тя все още беше уплашена, дишането й беше бързо и повърхностно. Майкъл помилва раменете й и я поведе към близкия стол. Тя зарови лице в ръцете си и разкри крехката извивка на тила си.

Майкъл свали жакета си и в този миг забеляза тъмните ореоли на гърдите й под муселинената нощница. Гледката беше невероятно възбуждаща.

Боже, нима беше такова животно да изпита плътско желание към жена, която трепереше от страх? За да я стопли, но и за да прикрие голотата й, той я наметна с тежкия платнен жакет. Тъй като й беше твърде голям, той закри гърдите й с богато украсените ревери, като се стараеше да не ги докосва. Тя го погледна като упоена, все още неспособна да заговори.

Майкъл коленичи пред нея и взе ръцете й. Тъмнозеленият жакет подчертаваше още повече забележителните сини очи.

— Да повикам ли съпруга ви?

— Колин не е вкъщи — отговори с треперещ глас тя.

— Да събудя ли Ан?

— Недейте, вече съм по-добре. — Тя се опита да се усмихне. — Не е нужно да ги безпокоим.

— Лъжкиня. — Той започна да разтрива студените й пръсти. — Рядко съм виждал човек който да изглежда толкова зле.

Катрин се засмя със задавен от сълзи глас.

— Аз съм позор за армията, нали? — Ръцете й се свиха в юмруци. — Иначе съм разумна, но… родителите ми загинаха при пожар.

Майкъл потрепери. Най-после бе разбрал разтърсващата й реакция след малката злополука.

— Много съжалявам. Как се случи?

— Бях шестнадесетгодишна — заразказва колебливо тя. — Полкът на татко беше в Бирмингам. Бяхме наели чудесна стара вила, цялата обрасла с виещи се рози. Искаше ми се да остана завинаги там. Но дойде зимата и една нощ камината се подпали. Събудих се, защото ми замириса на дим. Изпищях, поисках да събудя родителите си, но пожарът се разрасна много бързо. Стаята ми беше на партера и успях да се прехвърля през прозореца. — Тя затвори очи и се разтрепери. — Родителите ми спяха горе. Събудих половината село, войниците се втурнаха да гасят, но… мама и татко никога не се събудиха.

Майкъл стисна ръцете й и стана.

— Дали ще намеря малко бренди в шкафа на салона?

— Да, разбира се. Но наистина не е нужно…

Без да обърне внимание на протестите й, той продължи:

— Нали ще ме изчакате спокойно да донеса бутилката?

Катрин кимна и в очите й се появиха весели искрици.

— Обещавам да не върша глупости.

Майкъл измъкна котката изпод масата и я пусна в скута й.

— Дръжте я здраво. Според мен мъркането на една доволна котка е най-утешителното нещо на света. — Той взе една свещ и се запъти с дълги крачки към дневната.

Катрин се облегна назад и помилва меката котешка козина. Майкъл беше постъпил много умно, като й даде котката, защото едва възстановеното й душевно спокойствие изчезна с излизането му. Не бе разбрала колко сигурна се е чувствала с него, докато не бе излязъл.

Когато се погледна и видя опърлените краища на нощницата, в гърдите й отново се надигна паника. Уви се в жакета на Майкъл, за да спре треперенето си. Топлината на тялото му я поуспокои. Когато бе наметнал раменете й със собствената си дреха, нежността на жеста бе извикала сълзи в очите й. Много отдавна беше забравила колко е приятно да се наслаждава на нежни грижи.

Неумолима към себе си, тя си напомни, че не се е случило нищо лошо и няма извинение за истерията й. Грабна оставената на стола кухненска кърпа и изтри сълзите от лицето си. После съсредоточи вниманието си в успокояването на изнервената котка. Когато Майкъл най-после се върна, котката мъркаше доволно и Катрин изглеждаше външно спокойна.

— Изпийте го. До дъно. Имате нужда от нещо силно. — Той й подаде чашата, наля малко и на себе си и седна насреща й. Изглеждаше съвсем спокоен, но бдителният му поглед беше устремен в лицето й.

— Благодаря. — Катрин отпи голяма глътка бренди и се наслади на топлината, която се разпространи в тялото й. — Тъй като не можем да живеем без огън, се научих да потискам страха си. Нямах представа, че в сърцето ми се е насъбрал такъв ужас. Ако не бяхте тук, сигурно щях да си остана на мястото като вцепенено зайче, докато изгоря.

— Страхът ви е оправдан — отговори спокойно той. — Дори ако изключим трагедията с родителите ви, има твърде много жени, които са пострадали тежко при злополуки с огън.

— Благодарение на вас не се случи нищо лошо. — Тя облегна глава на стола, пийна още малко бренди и помилва котката под брадичката.

Огънят, който до преди минута я ужасяваше, изведнъж стана много приятен. Червеникавите му отблясъци се отразяваха в косата на Майкъл. При първата среща тя бе обезпокоена от строгия, внушителен вид на офицера. Заприлича й на фино наострен меч, качество, което беше наблюдавала у много други мъже, родени воини. Много бързо откри чувството му за хумор, но очевидно трябваше да се случи тази почти-катастрофа, за да открие, че е способен и на нежност.

Тя забеляза, че е изпразнила чашата си едва когато той се надигна и й наля още. Очите й изразиха съмнение.

— Ще се напия.

— Може би, но с малко повече късмет ще спите добре.

Тя си припомни кошмарите след смъртта на родителите си и отпи голяма глътка. Потърси друга, по-безопасна тема и попита:

— Чарлз Моубри спомена, че сте член на група, известна като „Падналите ангели“. Клуб ли е това?

Майкъл направи неопределен жест.

— Това е само глупаво название, дадено ни от аристократичното общество. Основава се върху факта, че двама от нас носят имената на архангели, а другите двама, Люсиен и Никълъс, получиха злокобните прякори Луцифер и Олд Ник.

Катрин се усмихна.

— Познавам много млади офицери и ако съдя по наблюденията си, вие сте се наслаждавали на дяволската си слава.

В очите му грейна усмивка.

— Наистина беше така, но сега съм почтен възрастен и не ми се ще да го призная.

— Все още ли сте приятели?

— О, да. — Лицето му се разведри. — Клер, жената на Никълъс, казва, че сме се осиновили един друг, защото не сме доволни от семействата си. Мисля, че е права. Всъщност тя винаги е права.

Непрекият коментар накара Катрин да се замисли за семейството му. Спомни си, че винаги когато споменаваха благородния му произход, той се затваряше в себе си, ставаше едва ли не неучтив. Не й беше трудно да си го представи като паднал ангел, красив и опасен.

— Какви са приятелите ви?

Майкъл се усмихна.

— Представете си дълъг зид, който блокира пътя в двете посоки. Никълъс би вдигнал рамене и би решил, че не е нужно да мине по този път. Рейф ще намери човека, който отговаря за стената, ще поговори с него и ще мине покрай нея. А Люсиен ще намери таен път, за да мине под стената, без да го видят.

— А вие?

Усмивката му угасна.

— Аз ще се втурна право срещу зида и ще го блъскам, докато се срути.

— Чудесна черта за войник — засмя се Катрин.

— За трети път съм в армията — призна Майкъл. — На двадесет и една години си купих офицерски патент. Тогава ситуацията беше ужасна и се върнах в цивилния живот само след година.

Катрин се опита да пресметне.

— Когато Уелингтън навлезе в полуострова, вероятно сте купили втори патент.

Майкъл кимна.

— Изкуших се, когато разбрах, че херцогът е решен да действа енергично срещу Наполеон. — Изражението му стана неразгадаемо. — Имаше и… други причини.

Болезнени, ако се съди по израза на лицето му.

— Отказали сте се след абдикацията на императора, после отново сте дошли. — Катрин склони глава. — Защо мъжете отиват на война?

Майкъл я погледна замислено.

— Тъй като сте прекарали живота си между войници, вероятно знаете отговора.

— Не.

— Е, армията и флотата предлагат на джентълмените, особено на непървородните синове, какъвто съм аз, възможност за почетна кариера, особено когато е необходимо да се освободим от някои… затруднения — обясни сухо той.

— Да, но това не обяснява защо много мъже изпитват радост от целия този ужас. — Тя си припомни лазаретите, в които беше работила, и потрепери. — Половината войници, които познавам, чакат с нетърпение нова възможност да бъдат разкъсани на парченца.

Майкъл разклати брендито в чашата си.

— Войната е най-големият ужас, който познавам. Едновременно с това обаче човек се чувства жив като никъде другаде. Живее по-висш живот и заедно с това бяга от реалността. То е като наркотик.

— И с вас ли е така?

— Не, но имаше опасност да се увлека. Затова се отказах. — Лицето му се промени. — Защо ви разказвам всичко това? Сигурно ви доскуча.

— Съвсем не. Току-що научих повече за същността на войната, отколкото знаех досега, макар че съм прекарала целия си живот сред военни. — Тя въздъхна. — Отговорът ви обяснява защо винаги има мъже, горящи от желание да се бият, макар че съществува риск да бъдат убити.

Настъпи тишина. Тя се облегна по-удобно на високата облегалка и впери поглед в замисленото лице на събеседника си. Той беше наистина красив, строен и мускулест като пантера. Можеше да го наблюдава с часове, да следи движенията на тънките бръчици около очите му, начина, по който силните рамене опъваха бялата риза. Когато дългите пръсти помилваха козината на Луи, тя си представи как ли щеше да ги почувства върху кожата си…

Катрин разтърси глава и с ужас осъзна, че ленивата топлина в крайниците й означаваше желание. Чувство, което отдавна си мислеше, че е забравила.

За щастие тя не беше страстна натура. Дори на шестнадесет, когато вярваше, че е влюбена в Колин, здравият човешки разум напълно владееше поведението й. След като бракът я научи, че страстта е само измама, никога не беше изпитала изкушение да реагира на мъжете, които искаха да я убедят да изневери на мъжа си.

Отрано се бе научила, че външността й кара мъжете да се държат като идиоти и това е не само неприятно, но и опасно. На два пъти се беше налагало Колин да се дуелира с офицери, позволили си да досаждат на съпругата му. За щастие и двамата се извиниха и не се стигна до бой, но случилото се й показа, че трябва да намери начин да държи мъжете на сигурно разстояние.

Когато стана на деветнадесет години, тя вече знаеше какво да прави. Славата на непоколебима добродетел беше част от метода й, съчетана със сестринско поведение и пълен отказ от флиртове. Щом разберяха, че никога не могат да я имат за любовница, мъжете я оставяха на мира или ставаха приятели и закрилници. Бяха минали години, откакто мъжете й създаваха трудности, а Майкъл беше твърде много джентълмен, за да го промени.

Тъй като й се дощя да чуе отново дълбокия му глас, попита:

— Споменахте, че един от падналите ангели си е оженил. И другите ли имат съпруги?

— Люсиен се ожени миналата Коледа. — Майкъл се усмихна с копнеж. — Жена му се казва Кит и прилича на газела. Има дълги крака и плах поглед. В същото време умът й е остър като бръснач и е смела като лъвица. Не знам дали Рейф някога ще се ожени. Мисля, че предпочита да си живее, както досега.

— А вие? — Катрин веднага съжали, че е попитала. Само изпитото бренди обясняваше защо бе поставила този личен въпрос.

— Исках да прекарам пролетта в Лондон и да пообиколя пазара за булки, но Наполеон сложи кръст на плановете ми — обясни спокойно Майкъл.

— Той осуети плановете и на много други хора.

— Надявам се да не трае дълго — вдигна рамене мъжът. Мисълта, че Майкъл си търси жена между аристократичните красавици, беше странно болезнена. Тя се бе запознала с Колин малко преди смъртта на родителите си и се омъжи за него месец след трагедията. Тогава вярваше, че силата и любовта му ще й помогнат да преодолее тъгата. Не мина много време обаче и разбра, че чувствата му не са дълбоки и тя е много по-силна от него.

Нямаше право да се оплаква — но имаше периоди, когато копнееше да има до себе си силно мъжко рамо, на което да се облегне. Инстинктът й подсказа, че ако се беше омъжила за човек като Майкъл, щеше да има съпруг, който да носи заедно с нея товара на живота — да я подкрепя, когато се чувства твърде уморена, за да продължи.

Съзнавайки, че не е редно да има такива мисли, тя се надигна и остави котката на затопления стол.

— По-добре да си легна, докато още мога да се кача по стълбата.

Катрин направи крачка и се олюля. Светът се завъртя. Майкъл скочи и я подкрепи. Тя се облегна на рамото му и зачака главата й да се проясни.

— Извинете — прошепна неловко тя. — Не понасям алкохол.

Той я поведе към стълбата, като я придържаше за лакътя.

— Аз трябва да се извиня, че ви изкуших да пиете.

Докосването му изведнъж й напомни как беше плакала в прегръдките му. С мъка и страх, но и с наслада, с истинско блаженство. Защо си припомни не мъката, а насладата?

Стараейки се да изглежда безгрижна, тя каза:

— Глупости. Не знаете ли, че ме наричат Света Катерина? Аз съм напълно неподкупна.

Майкъл се усмихна утвърдително и в зелените му очи светна нежност. Интимната сърдечност на лицето му отново подкоси коленете й. Стомахът й се преобърна и тя осъзна, че се чувстваше силно привлечена от този мъж. Не беше изпитвала това чувство дори когато вярваше, че е влюбена в Колин.

Добре, че Майкъл нямаше нечестни намерения спрямо нея. Възхищаваше се на външността й, но беше човек с чувство за чест и не проявяваше интерес към омъжена жена. Сигурно щеше да бъде много верен съпруг, когато се ожени. Бъдещата му съпруга беше щастливка.

Тъй като с Майкъл никога нямаше да станат любовници, трябваше да го направи приятел. Така щеше да бъде най-добре, защото приятелството траеше дълго и не причиняваше болка като страстта.

Ала когато я придружи до стаята й, тя затвърди увереността си, че ако някой мъж е в състояние да я прелъсти, това е само той.