Хедър Греъм
Предателката (22)

22

Джером изчезна, още преди Риса да е посегнала към нощницата си. Навлече я с треперещи ръце и хукна след него. Но когато откри пътеката към къщата, от гъсталака изскочиха двама войници янки и й препречиха пътя. Тя се сепна от уплаха и изпъшка, загледана в тях.

— Кои сте вие? Откъде се взехте?

— Не можете да отидете до къщата, мадам.

— Пуснете ме веднага! Моят…

— Не, мадам.

— Детето ми…

— Това е бунтовническо укрепление, което ще се срине всеки момент.

— Не, пуснете ме да мина…

— Риса, недей! — извика трети глас, който я накара да се обърне. По пътеката идваше още един мъж. Носеше униформа с майорски пагони.

— Добре! — рече единият войник. — Майор Макълоу ще ви обясни.

С мрачно и тържествено изражение на луничавото си лице Фин Макълоу почти беше стигнал до групичката. Усмихна се на отчаяния вид на Риса и й се поклони.

— Знаех си, че ще те изненадам, Риса. Глупавият доверчив Фин! Е, не се оказах чак такъв глупак. Зачислен съм към разузнавателната служба в армията на Потомак. Хукър успя да ни организира много добре и от известно време работим успешно под ръководството на Пинкертон. Ти ни беше изключително полезна, Риса. Даде ни всичко, от което се нуждаем. Знаех си, че мога да накарам съпруга ти да дойде отново при теб, ако те отвлека от територията на бунтовниците. Господи, откога чакам този миг! Направи огромна услуга на Съюза. Аз също.

— Нападнал си дома на мъжа ми, запалил си мирна къща! Детето ми е вътре. Други деца…

— Да не си се любила с врага, Риса! — укори я той и Риса забеляза нещо странно в погледа му. Фин поклати глава със съжаление. — Знаеш, преди бях влюбен в теб. Но ти никога не ме пожела. И изведнъж те отвлече някакъв си бунтовник полуиндианец, и ти му роди дете.

Фин Макълоу със сламенорусата коса и лунички по лицето. Фин, който нехаеше за войната, не се интересуваше на чия страна ще е победата, стига да може да си върши работата — гмуркач на потънали кораби. Помагаше в болницата, навсякъде бе добре дошъл. Риса го смяташе за приятел, почувства се адски виновна, че го използва да я заведе до залива Бискейн в нощта, когато тръгна да търси Алена.

Сега разбираше, че използваната е била тя. Дали Фин работи отдавна за разузнаването, зачуди се Риса. Или е решил да отмъсти лично на Джером, задето го плени в онази злополучна нощ? Колко глупаво от нейна страна да му се довери. Наистина беше причинила арестуването на мъжа си, макар и несъзнателно. По дяволите Фин и хората му! Къщата гореше, а детето й беше вътре. Хвърли поглед към войниците, които очевидно бяха подчинени на майора.

— Кълна се: само ако ме докоснеш, баща ми ще те прати на военен съд и ще увиснеш на бесилката! Янките не водят война срещу цивилни граждани и деца!

Обзета от страшна ярост, тя избута войниците и се втурна към къщата. До ушите й стигнаха далечните викове на Фин, но не даваше и пукната пара за него.

Лявото крило на сградата гореше в буйни пламъци. Чуха се изстрели и Риса видя как хората на Джером и семинолите пристигат с дълги лодки по реката. Гърмежите идваха от корабите, осъзна тя. Очевидно янките бяха започнали престрелка с „Лейди Варина“ в малкото пристанище — мястото, където Риса бе довела врага.

Със сигурност и Джером участваше в битката. Но какво ли се беше случило със семейството му? Господи, тя им беше причинила всичко това. Възможно беше и детето й, и роднините на Джером да са в опасност в опожарената къща.

Най-вероятно са избягали. Но трябваше да се увери. Застана на входната врата и изкрещя, но в отговор чу само пукането и съскането на огъня. Горещината беше непоносима. Беше безумно да влиза, но беше длъжна да го направи. Ами ако намери някой ранен или някой прострелян и кървящ на пода? Ами ако роднините на Джером са пострадали? Възможно ли е всички да са избягали и в бързината да са забравили Джейми…

Заряза моряците и войниците, които се сражаваха край водата, и забърза към къщата. Претърси приземния етаж, избягвайки гостната, откъдето идваха пламъците. Хукна нагоре по стълбището, нехаеща за пушека и жегата.

— Тийла! Джеймс! Има ли някой? Тук съм, чувате ли ме, къде сте?

Не последва никакъв отговор. Изтича до стаята на Джером, за да потърси Джейми, когото беше оставила да спи в креватчето. Минеа не би изоставила бебето за нищо на света. Тийла и Джеймс също не биха забравили спящото дете, повтаряше си Риса. Всички бяха избягали. Спалнята започна да се пълни с дим и тя извика отново:

— Джейми! Имали някой? Помощ! Има ли някой? Моля ви, къде е детето ми?

— Риса!

Обърна се и видя Фин Макълоу, който се вживяваше в ролята на военен все повече, и повече. Сега носеше револвер. Риса го погледна и осъзна, че е буквално притисната до стената.

— Риса, къщата гори.

— Така е. Но детето ми…

— Не ставай глупава. Взели са детето. Хайде, Риса. По дяволите, имам пистолет. Излизай!

— Да излизам? Ще ме застреляш, без да ти мигне окото, така ли?

Фин пристъпи напред и Риса се оказа неподготвена за удара, който й нанесе по челюстта. Главата й се завъртя и падна назад върху стената.

— Ще дойдеш с мен, Риса! — настоя Фин. — Повече няма да ме пренебрегваш. Горкият жалък Фин, който лесно можеше да въртиш на малкото си пръстче. Бях страхотен, Риса. Почти успях да хвана сестра му. Тогава щеше да разбере какво е да се страхува за жена, която обича. Трябваше да видиш лицето му, когато го изкарахме от къщата ти на Сейнт Огъстин. Наблюдавах те от известно време. Подслушах разговора ти с талантливия млад лекар Джулиън Макензи. Така узнах кога ще се качиш на борда на „Лейди Варина“ и кога можем да го нападнем. Сигурен бях, че Джером ще прекоси реката заради теб. Така успях да открия и двама ви. Огънят ще стихне, Риса. Не дойдохме тук заради имението на Макензи, а заради Джером и кораба му.

— Знаеш ли, може да имаш цяла дузина пушки, и пак няма да тръгна с теб! Обичам съпруга си, Фин. Това е нашият дом и детето ни е също тук!

— Риса, заблуждаваш се! Югът ще загуби войната. Джером ще изгуби всичко.

— Може да загуби войната, но ще запази сърцето, душата и любовта си. Винаги ще бъда до него.

— Идваш с мен! Вече губя търпение! — отсече Фин и я избута пред себе си. После опря дулото на пистолета до челото й. — Веднага!

Риса си помисли, че е странно неуравновесен. Може би войната бе размътила разсъдъка му. А може би просто разиграваше подла тактическа игра. Сигурно сега измисляше развръзката и нямаше да позволи на никой да му попречи да я осъществи.

Нещо изпращя и Риса погледна към вратата. На прага стоеше Джером. Импозантният му силует се очерта сред бушуващите златисти пламъци. Втурна се в спалнята с насочена срещу майора сабя.

— Пусни я, Фин!

— Махни се от пътя ми, Макензи. Иначе, кълна се, ще ти пръсна черепа. Взимам жена ти.

Джером се отмести и погледна към Риса.

— Трябва да се измъкнем от къщата, и то бързо.

Тя кимна. Устните й бяха твърде пресъхнали, за да говори.

— Хайде, Макензи, махай се от пътя ми. Риса, кажи му да се разкара. Ако не го направи…

Джером се приближи, свали сабята си и заобиколи Фин и Риса. Фин го гледаше сконфузено.

— Риса — рече Джером, трябва да знаеш, че онази нощ, когато ме отведоха от Сейнт Огъстин, беше невероятна. Струваше си месеците, прекарани в затвора.

— Млъкни, Макензи! — изкрещя Фин. — Мъртъв си, човече. Тя ще дойде с мен. Ще я отведа оттук, преди да успееш да нададеш бойния си индиански вик!

Джером не го слушаше.

— И аз те обичам, Риса. Независимо дали сме във война, или не.

— Няма да тръгна без теб, Джером! — изпищя Риса, когато Фин я стисна още по-силно. — Но щом стигне вратата, той ще стреля…

— Макензи! — изрева Фин. — Не мога да убия и двама ви, но ако не стоиш настрана, ще застрелям или тебе, или нея. Един от вас ще умре.

Джером все още изглеждаше спокоен.

— Няма да я убиеш. Ще те разкъсам на парчета, без значение колко куршума ще има в тялото ми. Хората ти бягат — рече той на майора. — Не могат да превземат това място. Никога не биха могли. Последното, от което се нуждаят Съединените щати в момента, е още една ожесточена, скъпо струваща война със семинолското население на Флорида!

— По дяволите! Млъкни, Макензи! — изсъска Фин. Премести дулото от главата на Риса и започна да стреля. Тя се вкопчи в ръцете му, но беше твърде късно. Джером падна на пода.

— Мръсник! — изпищя Риса, но той я удари с приклад по главата. Тя се олюля и Фин я метна през рамо. После се обърна и заслиза по стълбите.

Риса се помъчи да не губи съзнание, твърдо решена да се бори докрай. Люшкаше се между надеждата и отчаянието. Съзнаваше, че ако е загубила съпруга и детето си, няма за какво да живее.

Отначало не й достигаха сили. Виеше й се свят, главата й туптеше от болка. В очите й пареха сълзи, които се стичаха по лицето. Опита да се поизправи, да се бори с Фин, докато я мъкне из къщата. Той бързаше към дока, където чакаха лодки. Хората му все още стреляха по семинолите, скрити в страничните пристройки и близките гъсталаци. Но битката беше напълно безсмислена. Фин хвърли Риса в една от лодките и побърза да я избута във водата, скочи до нея и бутна лодката.

Загреба усърдно, забравил света около себе си. Риса успя да се изправи с мъка, но когато я видя, той мигом я перна с едно от греблата и светът отново се завъртя пред очите й. Догади й се, едва се овладя.

— По дяволите! Опитвам се да ти спася живота.

— Върви по дяволите, долен мръсник! Ти ограби всичко хубаво в моя живот!

— Това вече е минало, Риса. С този живот е свършено. Повече няма да се подчиняваш на врага!

— Ти го застреля, за бога! Ако наистина си го убил, ако е мъртъв или загине в пламъците, кълна се, че няма да се успокоя, докато не те видя на бесилката!

— Внимавай, Риса! Или ще прекараш остатъка от живота си под ключ!

— Не можеш да го направиш! Забравяш, че не съм от бунтовниците. Всички знаят колко съм вярна на Съюза, дъщеря на уважаван федерален генерал. Правителството…

— Правителството никога няма да узнае. — Предупреди я Фин и се усмихна.

Риса усети ледени тръпки по гърба си и осъзна, че Фин търсеше лично отмъщение. Не възнамеряваше да я върне в никое северно пристанище. Пленяваше я за свое удоволствие. Само бог знае къде ще я отведе и какво ще й стори.

Стисна зъби. Можеше да скочи във водата и да му избяга. Или да го удави. От опит знаеше как да се справя със силни и властни мъже. Първо трябва да се махне от лодката, да се върне в къщата и да се моли мъжът й да е там и да не е…

Мъртъв. Прострелян хладнокръвно. Защото бе довела врага право при него.

— Кажи ми, работеше ли към разузнавателната служба първия път, когато ме доведе на юг?

— Не точно — усмихна се Фин. — По това време все още се домогвах до този пост. Познавах когото трябваше. Освен това ми казаха, че морските офицери давали мило и драго да хванат Мокасин. Докато гниех на един остров в очакване да ме приберат, Макензи успя да ме хване. Е, подлагайки се на такива рискове, аз очаквах да получа богатство и слава. Разбира се, търсех и лично отмъщение. Ако бях хванал мис Сидни Макензи, щях да се погрижа да я върнат на любящото й семейство далеч по-смирена и послушна! Подходящата мъжка компания може неимоверно да предразположи една жена.

— Фин, не мога да крия, че беше добро момче. Вярвах в честността и благородството ти. Никога не съм предполагала, че можеш да бъдеш такова чудовище.

Той пак се усмихна.

— Ще ме харесаш, Риса. След известно време.

— Никога. Ще те презирам, докато умра.

— Не се заричай, Риса. Наближаваме моя кораб. Ще промениш мнението си преди зазоряване. Обещавам.

— Никога.

Тя понечи да скочи във водата. Фин вдигна греблото, за да й нанесе втори удар, но не улучи. Риса видя чифт ръце да се хващат за ръба на малката лодка. После на борда се появи Джером като разярен Нептун. От тялото му се стичаше вода, но това не му попречи да сграбчи ръката на Фин заедно с греблото. Когато Риса се понадигна, Джером изблъска Фин от борда и двамата изчезнаха под повърхността.

— Джером! — крещеше Риса, защото не можеше да различи главите им под водата. Изчака и се провикна отново. Здрачът се сгъстяваше. Реката беше мътна и непрогледна като нощ. Докосна нещо. Човешка коса. Нечии ръце се протегнаха и я дръпнаха надолу. Надолу…

Видя лицето на Фин. Давейки се, той се вкопчи отчаяно в нея. Посегна към лицето, към косата й…

Изведнъж падна назад, сякаш някой го дръпна силно. Риса успя да изплува, борейки се за въздух.

— Джером!

Ненадейно около кръста й се обвиха ръце. Зърна лицето на мъжа си — сините му очи отразяваха лунната светлина върху повърхността на водата.

— О, Джером…

Хвърли се в прегръдките му.

— Всичко е наред, любов моя. Всичко свърши.

— Фин… мъртъв ли е?

— Не знам. Тъкмо щях да го убия, когато мина Дейвид с лодка. Не исках повече смърт, Риса. Може би трябваше да го довърша.

Риса поклати глава.

— Толкова се уплаших, че си загинал, прострелян в къщата…

— Нужно беше да го измамя, да го накарам да стреля и да реши, че съм умрял. Легнах на пода, преди някой от куршумите му да ме е улучил.

— Слава богу. О, Джером. Детето ми. Нашето дете. Джейми…

— Той е на сигурно място — рече Джером нежно. После се извърна, търсейки с поглед малката лодка, отнесена от течението няколко метра навътре. — Хайде да се връщаме на брега.

Помогна и да се качи в лодката. После сам скочи в нея. Скоро стигнаха дока. Джером се изправи, загледан в догарящите пламъци. Риса го погали по бузата.

— Джером, ами семейството ти?

— Бяха извън къщата. Не се притеснявай — усмихваше се, но не я гледаше. — Майка ми изведе децата в гората. Признавам си, баща ми е един от най-свирепите бойци, които познавам. Сигурно повече няма да му се наложи да се сражава. Колкото до теб, много благородно, от твоя страна, че си отишла да ги потърсиш.

— Не, не беше благородно. Моя беше вината, че янките нападнаха имението.

Той поклати глава.

— Не. Чух почти всичко, което той каза. Фин беше като експлозив, готов да избухне всеки момент. Мога да ти обещая, че янките няма да изпращат повече хора и кораби насам. Хамлин отведе оцелелите на един остров, за да са на сигурно място. Има много жертви: петнайсет убити, десет ранени, един загубен кораб и разярени семиноли — точно когато правителството не иска никакви проблеми.

— Прекрасният дом на баща ти е опожарен.

— Ще го построи наново. Баща ми е от непобедимите. Никога не се предава — изправи се в лодката и й подаде ръка.

Джером й помогна да се качи на пристана и двамата тръгнаха към къщата. Джеймс и Тийла стояха пред нея. Всеки от тях държеше по едно бебе и с нищо не издаваха, че са разстроени заради разрушения им дом.

— Можем да спим в курника, както преди — рече замислено Тийла.

— Хм — промърмори Джеймс. — Всъщност има няколко здрави стени, които можем да спасим. За съжаление гостната е напълно разрушена.

— И без това тапетите бяха започнали да ми омръзват — каза Тийла.

— Ами, тогава ще сложим нови.

Джеймс се обърна, осъзнал, че с Тийла не са сами. Огънят беше стихнал. Къщата се извисяваше, макар да бе почерняла от барут.

Джеймс внимателно подаде бебето на Риса, и тя изстена от удоволствие и облекчение.

— Благодаря!

— Всичко е под контрол, нали сине? — попита бащата Джером.

— Да, всичко.

Четиримата стояха пред къщата, безкрайната земя се простираше пред тях. Океанът шумеше зад гърба им. Риса не можа да се сдържи:

— Толкова съжалявам…

— Недей — отвърна сухо бащата на Джером. — Тийла и аз научихме, че нищо в този живот не е незаменимо освен самия живот. Хайде, дъще.

Подаде й ръка.

— Ето защо толкова обичам това място. Тук се усеща духът на новото. Животът тук непрекъснато ще се ражда отново. Сега това място е твой дом. Дори и да не останеш веднага, един ден ще се върнеш. Това е наследството на сина ти — усмихна й се, целуна я по челото, после се отдалечи с жена си и детето.

Джером взе Джейми с едната си ръка, а с другата хвана Риса. Поведе я към пътечката сред боровете към езерцето.

— Джером, какво стана с хората ти, с кораба?

— Хамлин ще се погрижи за тях.

— Сигурно трябва да се извиня на хората на баща ти.

— Те не са хора на баща ми. Те са неговият народ. Борили са се заедно дълги години. Нямат нужда от извинения или благодарности.

Тя се умълча и го последва. Той седна на пясъчния бряг, люлеейки Джейми, и се загледа в луната.

— Красиво е, нали? Луната, отразена във водата, топлината, чуруликането на нощните птици. Понякога забравям какво е да си у дома.

— Да, прекрасно е.

Той се умълча за минута, после каза:

— Риса, обичам те.

— И аз те обичам. Ако нещо ти се беше случило, нямаше да има смисъл да живея. Господи, какво ще правим? Войната продължава.

— Ти си все още янки, а аз бунтовник.

— И какво ще правим?

— Ще оцелеем — каза той нежно, притегляйки я към себе си.

— Но ти ще отплаваш отново.

— Не и преди да съм помогнал на баща си да оправи къщата.

— Но тогава…

— Можеш да останеш тук.

— Бих могла. Но не че имам нещо против да остана на Юг. Обожавам това място. Може би затова успя да ме прелъстиш толкова лесно…

— Да те прелъстя? Мисля, че ти го направи.

— Не съм!

— Напротив. Беше невероятна. Наслаждавах се на всяка минута.

Риса се усмихна, съзнавайки, че я беше хванал в клопка.

— Обичам водата, бриза, палмите, пясъка, топлината на зимата. Бих останала тук с удоволствие. Но съм и добра медицинска сестра. Не войната е тази, която ще промени нацията. Мога да спасявам човешки живот. Ще те разбера, ако не искаш да заведа Джейми обратно при баща ми, но позволи ми да се върна на Сейнт Огъстин. Дори мога да се присъединя към Джулиън във вътрешността на щата. Мога да помогна…

— Мислиш ли, че бунтовниците ще те изтърпят?

— Джером!

— Просто се шегувам, любов моя — рече той, после въздъхна, — ако си при бунтовниците, мога да идвам да те видя.

— А ако не съм там? Ще отидеш ли при Жанин Томпсън?

— Казах ти истината…

— Аз също. Както винаги.

Той се разсмя и я притисна още по-силно. Остави Джейми долу, оформяйки малко легълце от одеялата му върху брега. После се обърна към Риса.

— Прости ми. Бях толкова наранен, толкова уплашен. Затова не ти дадох шанс.

— И ти ми прости.

— Обичам те. Никога не съм си представял, че мога да обичам толкова силно, че мога да се нуждая от някого така, както се нуждая от теб, с цялата си душа.

— О, любов моя! — прошепна тя и в очите й блеснаха сълзи.

— Очакват ни още бури, но мисля, че ще ги преодолеем. Вярвам в семейството си. Каквото и да се случи между нас, ще бъдем заедно до края.

— Винаги ще говоря това, което мисля.

— През цялото време ще ти казвам какво трябва да правиш.

— Най-вероятно да не те слушам.

Джером се засмя.

— Бях голям глупак. Сега ти вярвам. Вярвам в нас — той хвърли поглед към бебето, и отново се усмихна. — Каквото и да ни донесе войната, винаги ще те обичам. Не трябва да се съмняваш в мен, защото си единствената, с която искам да прекарам живота си.

— О, господи. И аз те обичам. Обичам те безгранично.

— Риса?

— Да?

— Рядко ни се отдава такъв шанс.

— Знам.

— И знаеш ли какво?

— Въпреки че сме политически врагове, създадохме прекрасно бебе.

— Вярно е.

— Можем да пробваме отново. Улови мига, яхни дивия вятър…

— Хм… — промърмори тя. — Да яхна вятъра? Южния, бунтовническия вятър, нали, любов моя?

Той не й отговори с думи. Повали я на пясъка и й отвърна със страстна целувка. Риса не знаеше какво ще им донесе бъдещето. Но тази нощ беше отдаване. И за двама им.