Хедър Греъм
Предателката (2)

2

През целия си живот Риса не помнеше да се е чувствала толкова неловко — с разкъсани дрехи, полугола и завързана. Освен това Джером си мислеше, че ако Иън беше на негово място, тя не би се противила на решението му, както правеше сега. Беше безсмислено и абсурдно да му обяснява, че дори и да беше Иън, нещата нямаше да бъдат по-различни. Всъщност не дължеше никакви обяснения на този нещастник! А той възнамеряваше да я държи като затворничка! Най-лошото беше, че се налагаше да понася всяко негово докосване — ето защо трябваше да се измъкне от окаяното положение, в което бе попаднала.

— Наистина ли? — отвърна тя, влагайки в гласа си цялото високомерие, на което беше способна. — Ще ме държите като заложница? А цяла вечер ли ще ме държите така?

Той повдигна вежди и по лицето му пропълзя едва забележима усмивка.

— Мислете си, че съм Иън, ако това ще ви накара да се почувствате по-добре.

— Оставете ме да се изправя! Къде се дяна южняшката ви чест?

— Това е гостоприемство, скъпа.

— Искам да стана!

Изведнъж млъкна, защото той рязко се изправи и нещо в изражението му й подсказа, че е размислил. Сякаш беше котка, уморена от играта с мишка. Дори не успя да скочи сама от кушетката, защото Джером й подаде ръка и я издърпа.

— Бъдете така добра да отидете в гостната. В гардероба ще намерите дрехи. На вратата на стаята, а и на входната порта ще пази стража, в случай че ви хрумне да избягате. За ваша лична безопасност ви предупреждавам, че местността е много неприятна, особено за новаци като вас. Ако искате да оцелеете във войната, по-добре ще е да приемете нашето гостоприемство.

— Почакайте!

— Не мога. Ако искам да открия Иън и Алена, трябва да тръгвам веднага. Нали затова дойдохте? За да й спасите живота? Ако наистина е така, по-добре ще е да ми сътрудничите, вместо да ми пречите.

Изгледа го разгневено и стискайки зъби, промълви:

— Имам един въпрос.

— Какъв?

— Къде е гостната?

Посочи й коридора. Тя тръгна натам, знаейки, че Джером я следва по петите; въпреки това не се обърна, само усещаше огнения му дъх по гърба си. Искаше й се да спре и да се извърне, притеснена от близостта му, ала не посмя.

— Наляво — отсече той и Риса се озова в приятна стая, осветена единствено от лампа, поставена върху дрешника. Под красивата коралова полица огънят бумтеше весело и Риса си помисли, че това място е изключително уютно, въпреки че се намираше насред непроходими тресавища и гори. Стените бяха целите в сини тапети, а балдахиненото легло беше застлано с грижливо изпънат дебел юрган. Удобствата в помещението се допълваха от гардероб, умивалник, красив параван и куфар. Застанала в средата на стаята, Риса погледна към Джером, който я гледаше, предизвикателно присвил очи.

— Искам само да ви напомня, че въпреки обстоятелствата Иън и Алена са женени.

Никога през живота си Риса не бе имала толкова силно желание да удари някого. Свивайки юмруци, тя събра цялото си достойнство, за да не се нахвърли отгоре му.

— Можете да говорите каквото си искате, мистър, аз нямам власт над вашите думи. И все пак направихте доста лицемерно изявление. По-добре вие си припомнете, че са мъж и жена, когато намерите Алена.

Макар да се усмихна, той не изглеждаше ни най-малко впечатлен от злъчната й забележка.

Риса сви рамене, готова да хлопне вратата под носа му. Но остана на място, припомняйки си изминалите часове като в сън. Опита се да анализира положението си и с огромно чувство на вина си спомни за Фин.

— Чакайте! — изкрещя Риса точно преди вратата да се затвори. Завтече се подире му, но той чу вика й и се върна.

— Да? — попита Джером леко развеселен.

— Какво стана с Фин?

— Фин ли?

— Приятелят ми. Младежът, с когото бях в лодката.

— А, Фин — промърмори Джером, поклащайки тъжно глава. — Ами, сигурно ще го обесят.

— Да го обесят?! — беше направо смаяна. — Не ставайте смешен! Защо ще го бесят? Какво е направил?

— Във война сме, и макар че нито вие, нито моят нещастен братовчед го осъзнава, ние сме в южен щат. Приятелят ви е шпионин на янките, нали?

— Разбира се, че не. Това са пълни глупости. Та той дори не е военен.

— Трудно е за вярване.

— Какво невероятно има? Казвам ви истината. Проклет да сте! Въпреки че съм от Севера, предприех това рисковано пътуване, за да спася една въстаническа шпионката с какво се отблагодарявате вие, южняците? Искате да обесите невинния младеж!

— Вие казвате, че е невинен.

— Да, твърдя го.

Джером я наблюдаваше мълчаливо. Само ме предизвиква, помисли си тя. Силно я блазнеше идеята да го удари с всичка сила — само благоприличието й попречи да го направи. Заповяда си да остане спокойна. Как бе възможно Иън да има такъв ужасен братовчед?

Риса кръстоса ръце върху гърдите си.

— Е, признавам, че всичко е доста относително. Не искам този младеж да увисне на бесилката, както и не желая да ви държа тук затворена, но просто нямам друг избор. Не мога да ви пусна да си вървите — знаете прекалено много. От друга страна, трябва да намеря Иън и Алена. Не ще допусна да станете причина за кръвопролитие между нас. Е, изясних ви ситуацията и сега вече можем да преговаряме.

— Да преговаряме? Не разбирам.

— Тогава помислете по въпроса. Умна жена сте, макар снощните ви прояви да поставят под съмнение този факт.

— Как смеете! — изсъска Риса злобно.

— Мога ли да довърша?

— Само ако ме уверите, че няма да падне и косъм от главата на Фин!

— Не мислите ли, че вече е твърде късно?

Търпението й се изчерпа. Искаше й се да удуши този нещастник, само чувството на вина към Фин я накара да замълчи.

— Искате да спасите живота на приятеля си, нали? Тогава ще сключим сделка. От вас се иска само да стоите кротка като агънце и да не създавате напрежение в семейството ми. Закълнете се, че когато се върна, няма да се хвърлите в обятията на братовчед ми, молейки за помощ. Разбрахте ли?

Кръвта се отдръпна от лицето на Риса и свеждайки поглед, тя продума:

— Не можете да убиете човек само защото отказвам да ви съдействам.

— А вие не можете да ми нареждате какво да правя и какво не — беше категоричният му отговор. — Във война сме, мис Магий, а на острова е още по-напечено. Не само животът на приятеля ви е в опасност. Ако се оплачете на Иън, ще ни докарате много по-големи неприятности. И въпреки че братовчед ми е враг, от когото се страхувам, сигурен съм, че и той не би искал да ми се изпречи на пътя. Ако наистина искате Алена да оцелее, а кръвта на Иън да не бъде пролята напразно, вслушайте се в съвета ми.

С тези думи той тръгна към вратата.

— Чакайте! — извика тя отново.

— Сега пък какво?

— Жив ли е Фин?

— Да.

— Закълнете се.

Изгледа я кисело:

— Заклевам се.

— А как мога да ви вярвам?

— Нали ме накарахте да се закълна? Дадох ви дума.

— Вашата дума! А досега само се преструвахте, нали?

— Не съм се преструвал, мис Магий. Вие ме мислехте за друг човек. Винаги държа на думата си. А вие?

— Какво аз?

— Ваш ред е да се закълнете, че няма да създавате проблеми.

— Но… не мога… не знам.

— Сигурен съм, че приятелят ви много ще се разстрои, като разбере, че сте се поколебала да спасите живота му.

— Проклет да сте, Джером Макензи! — Нищо не искаше да му обещава. — Както желаете! — надяваше се, че това ще му бъде достатъчно.

Но явно грешеше.

— Моля?

— Съжалявам. Много съжалявам.

— Мис Магий, дайте ми думата си!

— Добре! Имате я!

Той кимна, оглеждайки я подозрително.

— Не забравяйте, че аз държа на своята дума. Същото очаквам и от вас. А сега ме чака дълъг път. Трябва да побързам, ако искам да ги открия живи и здрави.

— Но аз не мога просто да седя тук като затворник.

— Тогава недейте. Молете се да намеря Иън и Алена. И двете с нея сте избрали да играете опасна игра.

С тези думи Джером хлопна вратата зад себе си и я остави сама. Поспря се за малко, усещайки как целият трепери. Проклета война! Горчиво съжаляваше, че е взел страна в нея, съжаляваше и Алена, за това, че беше такава самонадеяна глупачка. Стана му съвестно, че те с Иън бяха врагове. Проклинаше дори самоувереното червенокосо същество в съседната стая. Без малко да я убие. Много се уплаши, когато при опита си да я задържи в лодката, тя си беше ударила главата. За щастие остана жива. Едва успял да поговори с нея, тя го сбърка с Иън и разби на пух и прах всичките му планове да превземе „Салемската девица“.

Ето че вече познаваше Риса. Жената, за която Иън възнамеряваше да се ожени, преди да се намеси съдбата. „Остави това на Иън“, рече си той сърдито. Риса беше красива, страстна и необуздана като самия дявол. Изглежда, все още бе влюбена в братовчед му, но сега беше негова заложница и застрашаваше сигурността на всички наоколо. Родителите на Джером бяха принудени да изоставят дома си на север, за да се грижат за къщата на Алена — изпитание, което поеха, тъй като останалите от семейството воюваха от двете страни на фронта. Ако Риса спечели благоразположението на майка му или потърси сестра му за помощ, наистина ще навлече големи неприятности на семейството. Положението беше изключително напрегнато. Но сега това нямаше значение, помисли си той мрачно. Трябваше да бърза.

Дръпна се от вратата, но се поколеба за част от секундата. Не притежаваше достатъчно власт, за да влияе на затворничката си. Заканите му бяха просто блъф — нямаше никакво намерение да обеси горкия Фин; що се отнасяше до Риса — тя беше сериозна заплаха и Джером знаеше, че е готова да направи всичко в името на Съюза дори с риск за живота си. Но щом изнудването я правеше по-благоразумна, той нямаше нищо против да го използва. Не можеше да допусне тя да избяга. Сигурно съществуваше и по-безболезнен начин да я накара да мирува.

Джером напусна къщата в лошо настроение, давайки последни нареждания на хората си.

 

 

След като той замина, Риса започна да крачи из стаята. Не можеше да стои на едно място — беше твърде нервна, за да мисли за бягство. Чувстваше се неудобно в полуизсушените от огъня дрехи, пропити от солената влага. Подтикната от внезапен импулс, тя отвори раклата. Алена беше дребничка, а Риса — висока, но все щеше да се намери нещо по-прилично от дрипите си. Забеляза, че в гардероба има и чужди дрехи. Откри кюлоти и долна риза, както и много рокли, които й бяха точно по мярка. На умивалника беше оставена пълна кана с чиста вода. Изплакна лицето си. После свали втвърдените от солта дрехи. Изми се от глава до пети. Изсуши тялото си и си хареса нови одежди, без да се замисля на кого принадлежат. Вероятно този нещастник — братовчедът на Иън, имаше любовница. Надяваше се тази жена да побеснее, като види, че дрехите й липсват, и това да му вгорчи живота.

Може пък да беше женен. Във всеки случай женен мъж не би се държал по този начин.

Бузите й пламнаха от срам. Не искаше да си спомня за предната нощ. Трябваше да помисли за жалката си участ. В какво всъщност се бе заклела? Той поиска думата й, но какво му обеща?

Да не създава проблеми.

Е, сега го нямаше. Можеше да прави каквото си иска. Приближи се до прозореца, дръпна завесите и погледна в тъмното.

Луната светеше отвисоко, обагряйки нощта в омайно виолетово. Зачуди се дали не можеше да пропълзи по перваза и да намери начин да избяга. Тъкмо обмисляше тази възможност, когато някой мина отдолу — страж с пушка на рамо.

Е, поне се надяваше да не я застрелят и да не обесят горкия Фин.

Обърна се и тръгна нерешително към салона. Тъкмо бе стигнала до вратата, когато се почука. Риса замръзна на мястото си.

— Да — каза предпазливо.

— Може ли да вляза?

Това беше женски глас. Може би на Алена, а може би не.

Втурна се към вратата и я отвори. На прага стоеше висока слаба жена с екзотична хубост. Косата й беше гарвановочерна, очите й имаха цвят на лешник. Чертите на лицето й бяха нежни.

Докато влизаше в стаята, от нея се разнесе лек аромат на парфюм. Походката й беше изключително грациозна. Имаше индианска кръв — ето защо притежаваше такава необикновена красота. Риса отстъпи назад, припомняйки си, че всеки в къщата можеше да й бъде враг.

— Приятно ми е, мис Магий. Аз съм Дженифър.

Риса нито помръдна, нито отговори.

— Братовчедка съм на Иън и доведена сестра на Джером — обясни жената.

Името й беше познато. Дженифър беше много добра приятелка на Алена. Мъжът й бе убит в Манапас още в началото на войната. Загубата я бе довършила.

— Разбира се. Дженифър. За мен е удоволствие — измънка Риса.

Дженифър се усмихна.

— Джером ми каза, че заминаваш с него веднага щом се върне. Помислих си, че може да спиш. Затова се колебаех дали да те безпокоя. Но исках да се уверя, че си намерила чисти дрехи. Брат ми ми разказа за злополуката в морето. Съжалявам много. Изключително благородно е от твоя страна да дойдеш тук от името на Алена. Каква добра приятелка си! Нищо чудно, че Иън толкова много те обичаше! А също и Алена. Е, в началото страшно ревнуваше от теб, но после ми писа колко добре се отнасяш с нея. Господи, говоря празни приказки, но войната е виновна за всичко. Стига толкова, приготвила съм ти обяд. След като си будна, ще ти го донеса.

— Благодаря, но моля те, остани да си поговорим. Злополука с лодка, така значи!

— Нека донеса подноса.

— О, не се притеснявай. Мога и сама да отида до кухнята.

— Няма нужда. — Дженифър се обърна и излезе от стаята. Риса понечи да я последва, но точно в този момент на вратата застана един от мускулестите моряци на Джером Макензи — симпатичен момък със сламеноруса коса и едва набола брада.

— Извинете — обърна се тя към него.

— Страхувам се, че не е позволено.

В гласа му се долови искрено съжаление, но остана непреклонен. Риса се върна разочарована в стаята.

След миг Дженифър се върна с подноса.

От него се разнесе апетитна миризма. Дженифър постави таблата на една от подпорите на леглото с изящен жест.

— Прясна риба, гарнирана с резенчета тропически плодове. Хляб, салата от домати и лимонов пай, приготвен специално от малките лимонови дръвчета на остров Беламар. Джером настоя да опиташ и бялото вино, с рибата върви добре.

— Няма ли да ми правиш компания? — започна Риса, но внезапно млъкна, защото в къщата се разнесе пронизителен вик.

— О, скъпа, опасявам се, че това е Антъни, синът ми — засмя се Дженифър. Добър апетит! — Усмихвайки се топло на Риса, сякаш тя наистина беше гостенка в къщата, младата жена изчезна, оставяйки вратата отворена. Риса побърза след нея.

На прага се появи същият моряк. Вратата се затвори. Проклинайки, Риса се вторачи в нея. Каква благодарност за доброто приятелство! После я ритна, обърна й гръб и се облегна на нея, изкушена от мисълта, да хвърли подноса с храната на пода.

Но изведнъж осъзна, че умира от глад. Седна на леглото, огледа подноса и опита от рибата. Беше много вкусна. Изяде я до половината и жаждата я накара да посегне към виното.

Поколеба се. Гостоприемството на Джером. Искаше й се да го удави в чашата. Отпи глътка, после още една. Виното също беше много хубаво. Просто прекрасно. Бунтовникът явно имаше вкус. Е, нищо чудно — все пак беше от рода Макензи — макар и от дивашкия клон на родословното им дърво.

Когато свърши с обяда, си помисли, че занапред ще е важно да се храни добре. Трябва да бъде силна, за да успее да избяга. Постави подноса върху раклата, и отново закрачи из стаята. Това, което чу снощи, беше изключително важно. Направи каквото можа за Алена. Сега трябваше да се добере до своите сънародници и да предотврати нападението над „Салемската девица“.

Продължи да обикаля из стаята, а в главата й се въртяха какви ли не мисли. Изведнъж усети, че й се завива свят. Едва се добра до леглото, светът около нея се завъртя и потъна в мрак.

Падайки на меката завивка, Риса се зачуди с досада как ще избяга оттук, след като дори не може да се изправи.

Точно така. Беше невъзможно да избяга.

Чувстваше се като упоена. Сигурно е имало приспивателно във виното.

Стори й се, че някъде далеч в къщата се отвори врата. Помъчи се да разтвори очи.

— О, тя спи — прошепна мек женски глас.

— Да, наистина — отвърна друг глас, дълбок и дрезгав. На Джером Макензи. Беше се върнал.

Риса отново се опита да се събуди. Трябваше да разбере какво става, но не можеше да повдигне клепачи. Беше като няма и дори не успя да помръдне.

— Тръгваме веднага щом се събуди.

— Горкичката! Няма да се чувства добре на бунтовнически кораб.

— Тя разбира моето положение.

— Наистина ли трябва да заминеш толкова скоро?

Вратата се затвори. Не се чуваше нищо. Риса понечи да стане, но усилията й се оказаха напразни.

Внезапно нещо изшумя. Гласове. Идваха от страната на салона. С голяма мъка Риса отвори очи. Помъчи се да стане, но главата й натежа.

— Май се справя много добре.

Въобще не се справям добре, рече си тя, но се досети, че не говорят за нея. Чуваше се Дженифър, а в отговор се обаждаше възрастна жена с меки нотки в гласа. След това в разговора се включи плътен мъжки глас и сърцето й заби лудо.

Иън беше тук! Гласът наистина беше негов. Той беше тук!

Алена явно липсваше. Отново прозвуча нежният напевен глас на възрастната жена.

— Момчета, тя ще се оправи. Раната е почистена, пулсът е нормален. Иън, погрижи се за себе си. Тя диша дълбоко и спокойно. Това е само драскотина, нищо повече.

През тялото на Риса премина вълна на облекчение, осъзнавайки, че говорят за Алена. Джером беше открил и Иън, и Алена и сега и двамата бяха тук. Също и останалите от семейството му. Не можеше да я държи повече като заложница!

С огромни усилия се помъчи да се изправи, но стаята се завъртя около нея. Отново се чуха гласове — този път от вратата. Риса чу плътния тенор на Джером Макензи, който говореше със стражата:

— Спи ли мис Магий? — попита капитанът.

— Като ангелче.

— Върни лодката с провизиите на „Лейди Варина“, а ние с още един моряк ще дойдем преди зазоряване. Какво стана със „Салемската девица“!

— Тръгнал е насам. Нашите хора настигнаха разузнавателната шхуна, както наредихте, и я закотвиха в една плитчина. Капитанът се оказа много разбран човек — предаде се веднага и ни увери, че това, което чакаме, скоро ще дойде.

— Някакви загуби? Има ли ранени?

— Един убит янки в първата схватка. Джими Майерс отнесе куршум в крака, но се отърва. Като изтрезнее, ще се оправи.

— А янките?

— На брега са с провизиите и водата. О’Хара каза вие да прецените кога да се обадите на техните хора да дойдат да ги приберат. Разбира се, това ще стане, след като сложим ръка на „Салемската девица“.

Настъпи тишина. Риса се опита да седне, мигайки и въртейки глава. Всяко движение й струваше огромна болка и тя се зачуди какво, за бога, й бе сипал във виното онзи нещастник.

Трябваше да стане по някакъв начин, да се добере до салона и да се махне оттук — или да намери Иън.

Най-после се изправи. Беше голям подвиг, от нейна страна. Заклатушка се към вратата, отвори я и с изненада откри, че никой не я пази. Протегна трепереща ръка към стената и подпирайки се на нея, се запъти към салона. Погледът й се премрежваше, усещаше как тъмни вълни връхлитат отгоре й и заплашват да я повалят отново. Внезапно замръзна на място.

Чу гласа на Иън и от очите й закапаха горчиви сълзи. Поспря в сенките на коридора, за да може да погледне в салона, осветен единствено от догарящия огън в камината. Видя Иън и Джером да разговарят до кораловата полица.

Едва сега тя разбра защо сбърка толкова лесно единия с другия. Двамата бяха еднакво високи, с широки рамене и мускулести, но снажни фигури. От две години участваха във войната и бяха заякнали в битките. И все пак косата на Джером имаше червен оттенък. Когато се обърна, индианската му кръв пролича много ясно във високите скули. На светлината на огъня лицето му бе поразително красиво.

— Не знам как да изразя благодарността си — рече Иън на Джером.

Джером сви рамене и се ухили.

— Понякога кръвта се оказва по-силна от войната.

Иън кимна, усмихвайки се.

— Понякога кръвта е по-силна от всичко. Жалко, че войната не може да свърши още сега.

— И двамата знаем, че не можем да я спрем — отвърна Джером меко.

— Така е — съгласи се Иън. — Леля Тийла каза, че Риса спи. Няма да я безпокоя. Предай й от мое име, че й благодаря от все сърце.

— Сигурен съм, че Риса знае колко си й задължен.

— Тя ще отплава с теб, нали?

— Така се разбрахме. Ще я отведа на неутрална територия възможно най-скоро.

— Но да пътува на вражески кораб…

— Тя разбира в какво положение се намирам — отвърна неочаквано сухо Джером.

— Да, Риса би направила това — забеляза Иън.

„Не, не бих го направила“, помисли си тя.

Все пак в гласа на Иън се прокрадна тъга. Риса знаеше, че той обича жена си. Но преди много време се бе влюбил в нея и те заедно правеха големи планове за бъдещето си. За съжаление всичко това беше минало.

Джером стисна силно подадената му от Иън ръка.

— Пръв казвам довиждане — рече Иън. — Трябва да съобщя на моите хора, че съм жив и здрав. Дженифър и останалите ще се грижат за Алена, докато се върна.

След кратко колебание той продължи меко:

— Грижи се за Риса. Сигурно ще й бъде трудно — все пак е от Съюза; но съм сигурен, че е съгласна да пътува с теб, не би допуснала да се избием помежду си.

Риса не откъсваше очи от братовчедите. Проклинаше и двамата. Внезапно те млъкнаха и се ослушаха — явно бе издала някакъв шум, криейки се в коридора, защото те се разделиха и тръгнаха в нейна посока. Най-неочаквано Джером се озова до нея и я притегли към себе си.

— Мис Магий, вие сте будна.

— Странно, нали? — промърмори тя, взирайки се изпитателно в него.

Той се стегна и присви очи, прикривайки я с тялото си така, че Иън да не може да я види.

— Дяволски странно — съгласи се Джером, снишавайки гласа си. — Не смей да се оплачеш на Иън. Уморен е от сраженията. Даде ми дума. Дръж си езика зад зъбите или ще те обеся със собствените си ръце! Кълна се!

— Не ме заплашвай!

— Ще направя дори нещо повече!

— Ти сложи приспивателно във виното ми!

— Беше необходимо. Съжалявам. Но очевидно не е било достатъчно. Внимавай много! Предупреждавам те!

Риса не успя да му отвърне, защото Иън дойде при тях.

— О, много се радвам, че те виждам — сините му очи заискриха от щастие. Косата му беше разчорлена, имаше тъмни кръгове под очите. Сякаш бе минал през самия ад. Издърпа я от ръцете на Джером и я притегли към себе си, радвайки й се като на стар приятел. — Благодаря ти много!

— Най-важното сега е, че Алена е добре — отвърна тя.

Риса почувства устните му върху челото си и едновременно с това ръката на Джером около китката си.

— По-добре да тръгваме — каза Джером.

Иън я гледаше като омагьосан и в очите му се четеше тъга. Докосна с пръсти лицето й.

— Сигурна ли си, че…

Можеше още в този миг да излее душата си. Да я защити, бе негов морален дълг. Тя знаеше плановете на Джером, той нямаше да я пусне. А и някой можеше да умре — нечия кръв можеше да бъде пролята тук и сега.

— Ще се оправя, Иън — отвърна тя, задушавайки се от напиращите сълзи. Затвори очи, като през цялото време не спираше да мисли какво би могло да се случи. Когато ги отвори, него вече го нямаше.

— Къде… — промърмори тя.

Джером стоеше срещу нея и я наблюдаваше.

— Никой от нас не знае къде отива другият. Никой не пита. Беламар е свещен, неутрален за рода Макензи. По-добре и ние да тръгваме.

— Чакай! — извика Риса, докато Джером я буташе към вратата. — Още не съм видяла Алена. Нямах сили да…

— А имаше сили да стигнеш до хола и без малко да настроиш Иън срещу мен! — обвини я той.

— Аз просто…

— Опитваше се да избягаш. Обеща ми нещо, не помниш ли? Трябваше да си мълчиш, а аз да пощадя живота на приятеля ти.

Тя присви очи:

— Не се опитвах да избягам. Просто вървях по коридора. Предупреждавам те, само ако сториш нещо на Фин…

— Мис Магий, лъжеш ме най-нагло в очите. Мъчеше се да избягаш. Но да знаеш — не съм имал никакво намерение да убивам Фин.

— О, как смееш да ми говориш така!

— По принцип говоря истината.

— Твоята истина! Няма да дойда с теб. Лошо ми е.

— Ще дойдеш, и още как!

— Нямам сили, само ще съм ти в тежест. Чувствам се ужасно.

— Престани да се оплакваш, мис Магий! — заповяда й Джером, пронизвайки я с кобалтовосиния си поглед. После, въпреки протестите й, я вдигна на ръце и я понесе навън в аления здрач на пукващата зора.