Хедър Греъм
Бегълката (22)

20

Завръщането вкъщи беше по-прекрасно от всеки друг път. Питър пое конете, а Джийвс обяви тържествено, че банята на мисис Макензи е готова. Тя му се усмихна с благодарност, качи се в спалнята си и бързо съблече мръсните, разкъсани дрехи. Докато седеше във ваната, дойде Кота и съобщи, че докато господарката е отсъствала, тя е ушила няколко от красивите нови модели, които са били оставени скроени.

— Много ти благодаря, мила — усмихна се Тара и се отпусна в горещата вода. Тя обичаше от цялото си сърце тази къща с всичките й слуги, обичаше слънцето и реката, зелените палми и кипарисите, цветята, които я радваха през цялата година. Обичаше индианските си роднини, дори алигаторите и змиите. А най-вече обичаше Джарет.

Кота й показа къде е прибрала новите дрехи, а именно в раклата в края на леглото и в големия гардероб. После отиде до прозореца и изведнъж извика изненадано.

— Какво има? — попита загрижено Тара.

— Видях кораб!

По дяволите, каза си ядосано Тара и затвори очи. Какво искаше Тайлър Аргоси? Може би просто беше дошъл да узнае как са протекли преговорите с Оцеола. Не й беше приятно да посрещне в дома си капитана, който вероятно беше дошъл отново да й отнеме мъжа, но нямаше как. Тя излезе с въздишка от ваната, уви се в голямата хавлия и отиде при Кота, която все още стоеше до прозореца. Корабът беше хвърлил котва в реката и тя видя, че е една от военните шалупи от Тампа.

Както винаги, пръв на сушата слезе Аргоси. А след него… Тара спря да диша. О, не! Той я бе проследил чак до Симарон! Нямаше съмнение. Каква глупачка беше да повярва, че тук ще бъде на сигурно място! Очевидно Клив беше претърсил Ню Орлиънс и бе открил, че бегълката се е омъжила за Джарет Макензи. Защо беше дошъл чак сега? Вероятно е бил принуден да действа предпазливо, след като е узнал, че Джарет е богат, влиятелен мъж. Затова е изчакал да се сдобие с подходящите оръжия, за излезе спокойно срещу Джарет Макензи и жена му.

След капитан Аргоси на сушата слезе Клив Картър — рус, едър на ръст, облечен в елегантен червен жакет, съвършеният джентълмен. След него ситнеше вечният му помощник Дженсън Джоунс, дребен, набит мъж, с лице обсипано с белези от едра шарка. Разбира се, Клив не можеше да се яви в къщата на един от могъщите мъже на Флорида без своя основен свидетел, мировия съдия от Масачузетс. Само той можеше да му помогне да вземе Тара оттук и да я предаде в ръцете на палача, разбира се, ако тя не започнеше да моли за милост и не се съгласеше с условията му.

Тара трепереше с цялото си тяло. По-скоро щеше да скочи в реката, отколкото да му позволи да я докосне!

Рютгер, който бе слязъл да посрещне посетителите, ги поведе по пътеката към къщата. Джарет се появи на верандата, готов да ги приеме. Застанал пред домакина, облечен в сив панталон и скромна бяла риза с черно елече, опакованият в кадифе и брокат Клив изглеждаше като надут паун редом с горд орел.

Тара не посмя да остане по-дълго до прозореца. Върна се в стаята и отвори раклата, в която бяха прибрани новите рокли. Извади тъмнорозов костюм за езда, издърпа бельо от чекмеджето и се облече колкото можеше по-бързо. После повика младата италианка, която я наблюдаваше смаяно.

— Трябва да ми помогнеш, Кота! Иди веднага при Питър и му кажи да ми оседлае отпочинал кон. Никой не бива да узнае, че излизам на езда, дори мастър Джарет. Иначе ще се изложа на голяма опасност. Върви бързо в обора, моля те, Кота!

Младото момиче я погледна подозрително, но Тара не й даде време да задава въпроси или да протестира, а буквално я избута в коридора.

След това обу високите ботушки за езда и излезе безшумно от стаята. Ослуша се към първия етаж, но не чу гласове. Мъжете още не бяха влезли в къщата. Вероятно само след секунди щяха да минат през задната врата.

Тара се спусна надолу по стълбата и отвори предпазливо тежката входна врата.

Тъкмо когато я затвори зад гърба си, посетителите влязоха през другата врата. Това вече нямаше значение — тя бе успяла да избяга. Спря за малко и пое дълбоко дъх. Господи, дали Джарет щеше да повярва на ужасните обвинения, които Клив беше подготвил срещу нея? Не смееше дори да мисли за тази възможност. Надяваше се на бъдещето — на щастливото бъдеще с любимия мъж. Но сега не биваше да остава тук. Клив беше пристигнал с подкрепата на военните и властите и Джарет беше с вързани ръце, макар че всички го познаваха и уважаваха. Затова Тара трябваше да бяга, да се скрие на сигурно място.

 

 

Макар че беше напълно объркан, Джарет разсъждаваше усилено, за да разбере онова, което му разказваше Аргоси, докато вървяха към къщата. Значи този надут пуяк беше дошъл да вземе Тара! А грозният, бледен дребосък със свински очички и белези от едра шарка носеше заповед за задържане. Двамата твърдяха, че Тара е убила някакъв бивш сенатор.

Никога нямаше да предаде жена си в ръцете на тези хора. Не знаеше какво точно е сторила, но беше твърдо решен да се бори за нея. Първо трябваше да събере достатъчно информация. Знанието беше най-доброто оръжие. Ала му беше дяволски трудно да се овладее и да не удуши негодника.

Сърцето му пулсираше от болка. Защо Тара не беше посмяла да му се довери? Защо го бе изложила на този шок?

Под предлог, че ще им сервират напитки, той забърза по коридора, извика Джийвс и го замъкна в библиотеката. Разбира се, Тайлър щеше да се сети, че приятелят му е замислил нещо, но щеше да си мълчи — защото и той като Джарет не вярваше във вината на Тара.

— Потърсете жена ми! — зашепна настойчиво Джарет и сложи ръка на рамото на иконома си. — Кажете на Питър да я отведе в гората и да я скрие добре. Той познава всяко дърво и ще намери удобно място.

Джийвс кимна и излезе от библиотеката, без да задава излишни въпроси. Влезе Тайлър, следван от двамата посетители от Бостън.

— Заповядайте, джентълмени! — Джарет посочи креслата и кожения диван. — Какво желаете за пиене? Може би по чаша уиски?

— За мен двойно — помоли глухо Тайлър.

— Ние също имаме нужда от нещо силно — отбеляза Клив Картър и се отпусна на дивана. Докато наливаше питиетата, Джарет го наблюдаваше внимателно. Синът на високоуважавания бивш политик Джулиън Картър беше забележително красив мъж с гъста руса коса. Джарет не се интересуваше особено от федералната политика, но беше винаги добре осведомен за събитията във Вашингтон, особено когато решенията на конгреса засягаха родината му. От време на време дори си пишеше със стария си приятел Джаксън. От него знаеше, че сенатор Картър се ползва с голямо уважение както от страна на приятелите, така и на неприятелите си.

Семейство Картър беше завоювало слава и богатство още преди цял век — както се твърдеше, чрез търговия с роби. Но никой в Бостън, където противниците на робството бяха много силни, не смееше да произнесе това открито.

Всъщност сега това нямаше значение. Важна беше връзката между Клив Картър и Тара. Джарет отпи голяма глътка уиски и се опря на перваза на камината. Най-после щеше да получи отговор на измъчващите го въпроси. Пред него стоеше мъжът, който беше преследвал Тара. Тя се боеше от него и го презираше. Беше рискувала много, за да му избяга — дори да работи в кръчма и да се омъжи за непознат мъж.

— Е, джентълмени — заговори учтиво той, — бих желал да чуя историята от самото начало. Мистър Картър, вие твърдите, че мистър Джоунс е упълномощен да арестува жена ми, тъй като тя е обвинена в убийството на баща ви.

— Точно така, сър. Боя се, че това е чистата истина — въздъхна Клив и направи гримаса, която би трябвало да изразява дълбока тъга.

— Откъде познавате жена ми, сър?

— Очевидно вие не знаете нищо за миналото на Тара. Аз я преследвам отдавна. В Ню Орлиънс я изпуснах само за минути. А след това следата й ме доведе до вас.

— Обяснете за какво точно става дума! — помоли нетърпеливо Джарет.

— Мис Брент беше артистка и баща ми я взе под крилото си. Тя доведе трупата си в къщата му, за да представят комедия, написана от един млад поет, който също се ползваше с благоволението на баща ми. Впрочем, той е брат на Тара. Добротата на татко беше заплатена с куршум, който го улучи право в гърдите.

— Значи вие сте убеден, че именно Тара е изпратила този куршум? И каква според вас е причината?

— Тя обвиняваше татко, че се опитва да й заповядва как да живее, макар че той беше искрено загрижен за бъдещето й и искаше да я види щастлива. Затова го застреля пред цялата публика. Всички видяхме как от раната избликна кръв. Имам достатъчно свидетели. В залата седяха най-известните членове на бостънското общество.

— Ако всичко това не беше вярно, аз нямаше да нося заповед за арестуване, мистър Макензи — намеси се с крива усмивка съдията Джоунс.

Двамата лъжат, реши спокойно Джарет. Тара не отричаше, че е обвинена в някакво престъпление, но непрекъснато твърдеше, че е невинна. Неговата задача обаче беше да докаже, че я обвиняват несправедливо.

Тайлър взе думата и веднага стана ясно, че се чувства ужасно неловко.

— Боя се, че жена ти трябва да бъде изправена пред съда, Джарет. Доказателствата са срещу нея.

— Баща ми беше влиятелен човек… — започна самохвално Клив.

— Познавам го — прекъсна го спокойно Джарет. — Веднъж го срещнах във Вашингтон, докато разговарях с президента Джаксън. — Разбира се, той нямаше да спомене, че в момента не се разбираше особено добре с Анди Джаксън заради войната с индианците. Но щом Клив беше решил да се изфука с връзките си, той нямаше да му отстъпи по нищо.

— Сър! Има достатъчно свидетели. Дори президентът не може да я спаси от заслуженото наказание.

— Не съм и намеквал за намеса на президента. Но ако жена ми трябва да се яви пред бостънски съд, аз изисквам да ми дадете достатъчно време, за да подготвя защитата й. И най-вече да разпитам лично свидетелите.

Клив присви очи и в погледа му блесна жестокост. Май не бащата се беше опитал да ръководи живота на Тара, а синът му.

— Направете всичко, което смятате за правилно, Макензи. Но се налага да ви разкрия още една неприятна тайна.

— И коя е тя?

— Жена ви ще бъде обвинена и в двуженство. Аз се венчах за нея само няколко дни преди смъртта на баща ми в частна церемония.

— Какво? — Джарет примигна изумено. Това беше пълна глупост!

Картър се покашля и даде знак на Джоунс. Съдията стана безмълвно и извади от чантата си документ, който предаде на Джарет.

Документът приличаше твърде много на легално издадено брачно свидетелство, но Джарет разбра веднага, че е подправен.

— Аз не искам да видя Тара на бесилката, мистър Макензи — увери го тържествено Клив. — Аз ще я защитавам, макар че уби баща ми. Няма да я обвиня официално в двуженство. Вие вероятно сте джентълмен, сър, и няма да споменете пред съда незаконната си женитба. Вижте, аз познавам най-добрите бостънски адвокати и ако има хора, способни да спасят Тара, това са само те — и аз, разбира се. Трябва само да я заведа в Бостън.

— Значи вие твърдите, че Тара е ваша жена? — попита ледено Джарет.

— О, сър, нали ви представих съответния документ?

— Значи сте живели като мъж и жена?

— Точно така, макар че се постарахме да го запазим в тайна. Баща ми желаеше този брак. Той обичаше Тара и искаше да осигури бъдещето й.

— Аха. И Тара беше толкова щастлива от грижите му, че го застреля?

— Вижте, той поиска от нея да се откаже от професията на артистка. Това не е подходящо занимание за снахата на един сенатор, нали разбирате? Тара беше сигурна, че ще промени мнението му — и ще ме накара да се оженя за нея. И успя, защото аз се влюбих с цялото си сърце. И все още я обичам, макар че уби баща ми. Готов съм да сторя всичко, което е по силите ми, за да я спася.

— Това е пълна глупост — отговори подигравателно Джарет и посочи документа в ръката си. — Или вие сте импотентен. — Той видя как Клив побледня и продължи със злобно задоволство: — Джентълмени, в сватбената нощ жена ми — как да се изразя по-дискретно? — беше девица.

Картър отново присви очи, но успя да обуздае гнева си.

— Не забравяйте, че жена ми е артистка, мистър Макензи. Тя имитира всеки акцент, всички пози. Много лесно й е било да се престори на невинно момиченце!

— Жената може да се преструва в определени ситуации само когато е омъжена за идиот — а аз не съм такъв, сър!

— Нима ме наричате лъжец? — изфуча Клив Картър.

Джарет вдигна властно ръка.

— Никога не бих нарекъл лъжец сина на баща ви. Не знам защо ми наговорихте всичките тези глупости. Сигурно страдате от някаква мания.

Тайлър се покашля многозначително.

— Все пак господин Джоунс има заповед за задържане, Джарет.

— В момента това няма значение. Жена ми не е тук.

— Това е мръсна лъжа! — изкрещя Картър.

Джарет го погледна втренчено и вдигна вежди.

— Очевидно този изискан бостънски господин не знае как се държат гостите на добрите семейства в южните щати.

— Как смеете! — Картър скочи и закрачи заплашително към Джарет, който само чакаше удобен случай да му разбие носа.

Тайлър побърза да застане между двамата мъже.

— Моля ви, джентълмени! Въпросът трябва да бъде решен с мирни средства.

— Искам да ми върнете жената! — изрева Картър. — Ако не ми помогнете да получа правото си, капитан Аргоси, ще се погрижа да ви понижат и да прекарате остатъка от живота си в чистене на казармените клозети!

— Направете всичко, което смятате за правилно — отговори невъзмутимо капитанът. — Щом мистър Макензи казва, че жена му не е тук, това е истината. Думата му е достатъчна.

— Къде е Тара? — извика гневно Клив.

— В гората, при индианците. Знаете, че семинолите са поели по пътеката на войната и унищожават всички бели, които срещнат по пътя си.

— Тогава ще тръгна да я търся — реши Картър. — А армията ще се погрижи за онези жалки червенокожи. Предупреждавам ви, Макензи. Щом намеря Тара, ще се върна и ще ви поискам сметка. Заповядайте да претърсят къщата, капитане!

— Нали ви казах… — започна гневно Тайлър.

— Иди и се поогледай — прекъсна го меко Джарет. — Знаеш, че няма да намериш Тара.

— Къщата трябва да бъде претърсена от тавана до мазето! — изкрещя вбесено Картър и изскочи от библиотеката, следван по петите от Джоунс.

Джарет въздъхна и вдигна рамене.

— Ти знаеш, че тук няма мазе, нали, Тайлър?

Приятелят му направи опит да се усмихне.

— По дяволите, Джарет, той има заповед за задържане…

— Заповедта изглежда истинска, но брачното свидетелство е фалшифицирано. Не видя ли подписа?

— Мировият съдия е ужасно неприятен човек. Твърди, че именно той е сключил брака им.

— Свидетели са били Джулиън Картър и някоя си Сара Тийсдейл. Старият Картър е мъртъв, но аз трябва да намеря тази Сара и да я разпитам.

— Това е добре, но заповедта за задържане е в сила.

— Тя не го е направила, Тайлър.

— За бога, Джарет, и аз искам да вярвам в невинността й! Ала Джулиън Картър е бил убит пред десетки свидетели.

— Тара е невинна.

— Какво ще правим сега? Картър настоява да го придружа в гората и да му помагам в търсенето.

Преди Джарет да е успял да отговори, в библиотеката влезе разтревоженият Джийвс.

— Сър, госпожата е изчезнала!

— Какво? — прошепна отчаяно Джарет.

— Когато отидох в стаята на мисис Макензи, тя беше празна.

По дяволите… Джарет стисна ръце в юмруци. Сега трябваше той лично да потърси жена си и да я открие, преди Картър да е стигнал до нея.

— Джарет, ти знаеш, че съм длъжен да арестувам Тара — заговори енергично капитанът. — Нямам друг изход. Затова ще ти дам добър съвет: трябва да намериш най-добрия адвокат на Съединените щати и да го натовариш със защитата й.

— Разбира се, че ще й намеря адвокат. Но още не се е стигнало дотам. Първо трябва да я намеря, и то преди твоите войници да са я измъкнали от гората. Едно обаче е сигурно, Тайлър. Моята Тара никога не е била жена на този надут пуяк и аз мога да го докажа!