Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Семейство Маккензи (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Rebel, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 112гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona(2009)
Корекция
maskara(2009)
Сканиране
?

Издание:

Хедър Греъм. Бунтарката

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Иванова

ИК „Ирис“, 1999

История

  1. —Добавяне
  2. —Добавяне на анотация (пратена от bisyto)

15

Тя бе по-болна от всякога и имаше моменти, когато го осъзнаваше.

В други моменти не възприемаше абсолютно нищо. Животът бе само странна поредица от видения, някои истински, други само във въображението й.

Видя баща си. Бяха на някакво място, където фонът бе меко белезникаво синьо, бледо и нежно като очите на Теди. Тя постоянно го питаше как се чувства, много бе разтревожена. Смътно съзнаваше, че той е мъртъв и се чудеше как може да изглежда толкова добре и толкова спокоен.

— Никога не съм се чувствал по-добре, дъще — рече й той с негодувание. — И внимавай, Алена, виж какво съм отгледал от онова малко семенце, което ти показах?

После Теди си отиде. Войници маршируваха през някакво бяло поле, в редици и колони, ставаха все повече, един след друг. Не спираха да маршируват. Един сержант извика:

— Готови, за стрелба, огън! — и хиляди пушки сякаш избухнаха в откос от гърмежи…

Беше й горещо, после студено. Видя лицето на Иън — бронзово, изпито, очите му бяха яростни, сини и загрижени. Усети докосването му, чу гласа му:

— Изпий това, трябва да изпиеш това.

— Не…

Не можеше да пие, не можеше да преглъща. Той я накара. Беше й горещо. Толкова горещо. Не искаше да я докосват. Той постоянно слагаше върху нея влажни кърпи. Тя не можеше да понася допира им, викаше и се опитваше да се съпротивлява, като буташе кърпите настрани. Той ги слагаше обратно и остро извикваше името й. Тя отново срещна очите му, толкова яростни над нейните.

— Остави ги, трябва да се охладиш.

Иън го нямаше. На негово място дойде Дженифър. Дженифър, която се усмихваше и която бе толкова нежна. Алена затвори очи — Джен изчезна и отново се появи Иън. Дойде Джулиън, после Джером, а когато отново отвори очи, откри, че Тийла е там и нейните докосвания бяха най-нежни и най-опитни от всички.

Алена отново се разхождаше в облаци от лимонени дръвчета с Теди. Изглежда минаваха през хълмове и естествено тя знаеше, че на остров Беламар хълмове няма.

— Пий — чуваше тя за кой ли път. Десетки гласове.

Гласът на Иън.

А после, в лимоненото поле, Теди също я караше да пие и тя го стори.

Войниците маршируваха…

Но накрая звукът от стъпките им заглъхна и те започнаха да се замъгляват и да се стопяват до черно. Умирам, помисли си тя.

— Алена!

Гласът му бе остър. Очите му, толкова сини, я пронизваха. Той наля някаква течност между устните й, накара я насила да я изпие.

 

 

През третата нощ на боледуването й самият Иън бе омаломощен и в окаяно състояние. Когато Джулиън най-накрая му каза, че треската е преминала, той бе изтощен.

Бе стоял до нея през повечето дълги часове, когато тя се мяташе в леглото си и я оставяше само за кратко на грижите на семейството, на което толкова разчиташе. Когато леля му пристигна, той поспа няколко часа, като остави Тийла и Дженифър да й дават хладка вода, за да не позволяват на температурата й да става много висока.

— Тя е млада и силна и инстинктивно ще се пребори с това — уверяваше го Джулиън през цялото време. — Трябва само да й помогнем, не бива да допускаме треската й да се усили.

Разбира се имаше моменти, когато Иън се тревожеше за детето в утробата й. Джулиън бе честен, когато го попита дали е възможно бебето да оживее.

— Всичко е възможно. Бебета са оцелявали по време на невероятно тежки болести на майките. Алена е в сравнително напреднала бременност, което е добре. Но не знам. Ще видим.

Когато най-накрая треската отмина и Джулиън увери Иън, че Алена е заспала спокойно, той излезе в салона, благодарен, вцепенен. Уморен и небръснат, той седна пред огъня, като се проклинаше за болестта й. Тя бе твърде крехка след смъртта на Теди. Той я бе повлякъл във водата, бе я оставил да настине, беше се любил с нея прекалено скоро. В сърцето му се бе промъкнал сковаващ ужас, когато си помисли, че тя се е изплъзнала от живота и лежи неподвижна като мраморен ангел, а разрошената й слънчеворуса коса бе пръсната около фините й черти като лъчист ореол. Тя бе започнала да значи за него много повече, отколкото си бе представял. Бе открил много повече за нея като човек, макар че разбра почти инстинктивно, че копнееше да я прегръща, да я има, както човек копнее да диша въздуха, да пие от водата.

Дори това да го убие, закле се той наум, той щеше да стои на разстояние от нея. Докато тя не се примири със смъртта на Теди, докато не се излекува.

Докато не се роди детето им.

— Иън, знаеш, че макар и да седиш там и да се обвиняваш, ти не си виновен за това!

Изненадан, той се обърна. Джулиън бе излязъл от стаята на Алена.

— Тя…

— Тя е сравнително добре. Но престани да се самообвиняваш. За бога, Иън, ако някой от нас изобщо може да разбере какво предизвиква тези ужасни трески, можем да направим революция в медицината. Много доктори смятат, че треските се пренасят по въздуха и че единствената защита срещу тях е да спрем да дишаме. Естествено това е шега, понеже дори ние знаем, че човек трябва да диша, за да живее.

Иън поклати глава с уморена въздишка.

— Ако не съм я разболял, със сигурност съм допринесъл за лошото настроение, което я направи толкова уязвима! Първо Теди почина, а сега…

— Сега пък Линкълн.

— Да.

— И ти си разтревожен, защото не си готов да се откажеш от войската.

Иън поклати глава.

— Най-буйните ми приятели, останалите офицери и познати — всички подхождат внимателно към този въпрос. Вирджиния ще води Юга, струва ми се, а сега във Вирджиния се говори за умереност. Но Флорида е друга работа — в целия щат дори камъните са пристрастни! Много добре го знаеш. Като си тръгнахме от Сейнт Августин, приятелят ти Джон, щатският сенатор, казваше, че някои тихо приканвали да се почне подготовка за извънредно законодателно заседание, за да се гласува по въпроса за отцепване просто в случай, че изборите завършат зле! — той неспокойно поклати глава. — Аз не спирам да си повтарям, че не знам какво ще правя, ако Флорида се отцепи. И въпреки това, Джулиън, не мога да не смятам, че е грешно един човек да притежава друг, независимо какви са разликите в цвета и расата им. Никой не бива да има правото да продава жената — или детето — на някой друг. И наистина вярвам в светостта на Съюза.

— Твоите възгледи не бяха причината за болестта на жена ти.

— Да, но и няма да й помогнат да се възстанови.

— Още не съм виждал някой от вас да се уплаши от спор — посочи Джулиън. — Повярвай ми, много скоро тя отново ще е готова да се изправи срещу теб.

Може би. Иън стана, изтерзан от това, което се канеше да каже, но въпреки това уверен, че Алена се нуждае от известно време без него.

— Джулиън, можеш ли да останеш малко повече?

— Естествено, но…

— Трябва да се върна на служба и сега Алена в никакъв случай не би могла да ме придружи. Мислех, че може би след около месец вие с Джером можете да я доведете до Сейнт Августин, да я качите на някой параход заедно с Лили и да я пратите в Чарлстън. Аз ще я посрещна там и можем да прекараме един ден с Брент и Сидни. Ще ми бъде много по-лесно да си взема няколко дни отпуск до Чарлстън, отколкото да дойда дотук… Не искам да поемам повече рискове с живота й, нито с живота на детето.

— Както желаеш. Ще направя каквото мога.

— Благодаря, Джулиън. Ти си направо незаменим.

— Кога ще тръгнеш?

— Утре сутрин. Джером се кани да закара майка си вкъщи. Аз ще имам възможност да си взема довиждане с нея и с чичо Джеймс, понеже не знам кога ще мога да се върна отново.

— Смяташ ли поне да се сбогуваш с жена си? До утре сутринта тя ще се събуди с бистра глава и най-после отпочинала.

Иън мрачно кимна.

— Да, смятам да се сбогувам.

 

 

Алена се събуди много бавно и чу как някаква птичка пее някъде край къщата. Тя отвори очи. За нейна изненада клепачите вече не й тежаха. Тя примига само за миг от светлината, която се процеждаше през прозорците и обливаше меките бели завивки на леглото й и бродираната нощница, с която бе облечена. Тя вдигна поглед и видя една тъмна глава, наведена над вестника от Сейнт Августин.

— Иън! — промълви тя.

— Алена!

Вестникът се смъкна. Мъжът се изправи. Очите бяха същите — но не беше Иън.

— Джулиън? — рече тя.

Той седна до леглото и веднага пипна челото, страните и ръцете й. Усмихна се с явно задоволство.

— Не е останала и следа от треската! Слава богу, че брат ми ми се довери… Ти се съвзе прекрасно.

— Какво стана? — попита го тя.

— Имаше грип. Нямам представа какво точно беше — но моля те, не го повтаряй! Не мога да кажа какво го е причинило, но това, което го утежни бе фактът, че не си яла почти нищо в дните преди да се разболееш. А и бебето…

Начинът, по който изрече думите накара сърцето й да потрепери. Тя не можеше да повярва, че я обля толкова силна вълна от терзание и съжаление и бързо сграбчи ръката му.

— О, боже, убила съм го!

Той поклати глава, като стисна ръката й на свой ред.

— Не, не, Алена. Доколкото знам, бебето ти е съвсем наред. Усетих движение тази сутрин.

— Усетил си го… да се движи?

Той кимна.

— Да, естествено. Вече си минала средата, Алена. Момченцето — или момиченцето — става доста силно. Наистина е изумително колко можем да научим в медицинското училище от умрели зародиши. Жалко, че често са толкова много…

Той спря, внезапно осъзнал за необмислената посока на бръщолевенето си.

— Извинявай, Алена, извинявай. Естествено ти бе главната ни грижа. А сега, като почваш да ме гледаш право в очите и да говориш свързано, мога да ти кажа съвсем честно, че чак до снощи имахме съмнения дали ще те бъде! Но ти си истински боец.

— Джулиън, много съм ти благодарна — на теб и на семейството ти.

— Но това е и твое семейство, нали — попита я той нежно.

— Семейство назаем — съгласи се тя.

— Не назаем, понеже ти никога няма да ни върнеш — подкачи я той.

— Вероятно си много по-мил, отколкото заслужавам, Джулиън — каза му тя, като се опита да се надигне и да се облегне на възглавниците. Вече не изпитваше болка, но имаше чувство, че силата й е като на новородено коте. Обаче Джулиън забеляза намерението й и бързо й помогна да нагласи възглавницата, за да се облегне на нея.

— Джулиън, колко време бях болна?

— Три дни. Достатъчно дълго, за да уплашиш здраво всички ни.

— Някой друг разболя ли се? Иън… добре ли е?

— Здрав е като бик — увери я Джулиън. Той стана и наля една чаша вода от масичката до леглото й. — Изпий това бавно, после ще се потрудим над островитянската супа на Лили — това със сигурност ще ти възвърне силите.

Когато Джен влезе с леген, гъба и четка за коса, Джулиън остави двете жени сами. Джен седна на крайчеца на леглото, а очите й светнаха, като се наведе да целуне Алена по челото.

— Като нова! Изглеждаш прекрасно.

— Джен… не е възможно да изглеждам добре.

— И още как. Хубаво е да си жива — каза й Джен сериозно.

Алена се усмихна. Наистина бе хубаво да е жива и да се грижат толкова добре за нея.

— Ужасно ти благодаря — за всичко — каза тя на Джен. — Ти бе тук през цялото време. Прекрасна медицинска сестра си.

— Помагаха ми. Имам брат и братовчед, които са доктори и израснах с Тийла, която е истинска знахарка и твърди, че е научила за всички качества на билките от неин добър приятел по време на семинолската война. Аз все още съм убедена, че половината от постиженията й си е чиста магия от душата й.

— В нейната душа наистина има магия, както и в твоята — рече й Алена.

Дженифър я прегърна топло.

— Не се подценявай, Алена. Ти си се метнала на Теди. А никога не е имало по-мил човек от него.

На вратата леко се почука, а после се отвори. Алена с изненада установи, че сърцето й заби ускорено, като видя, че е Иън.

Бе облечен в униформа. Синият цвят на войската на Съединените щати. Колебливата усмивка, която се канеше да му отправи, угасна.

— Алена — промълви той, като се приближи до леглото и седна срещу Дженифър. Тази сутрин й се стори поразителен, толкова висок в униформата и редингота си, които му стояха много добре. Лицето му бе гладко обръснато, тъмната му коса все още бе леко влажна, сякаш току-що се бе изкъпал и облякъл. Ухаеше приятно на сапун, на кожа и на хубава боя за обувки. Ботушите му лъщяха, раменете му изглеждаха невероятно широки и тя усети някакъв странен трепет у себе си, странно желание…

Странна ревност и… собственическо чувство.

Очите му бяха остри, търсещи, пролазващи по Алена, поглеждаха към Дженифър за потвърждение, че жена му е толкова добре, колкото изглеждаше.

— Тя е наистина като излязла от гората! — рече Джен с усмивка и се надигна. — Е, ще ви оставя. — Тя тихо излезе и затвори вратата зад себе си.

Иън протегна ръка и докосна Алена по бузата. В жеста имаше нещо много нежно — и нещо, което я направи неспокойна.

— Иън.

— Ти се върна при нас — рече той тихо.

Тя кимна, но си нямаше доверие, за да отвори уста. Той бе бдял денонощно над нея, тя бе уверена в това.

Тиранин. Да я кара да предприеме стъпки, за да живее.

— Но сега ти си тръгваш — прошепна тя.

— Не бих искал да се изправям пред военен съд. Когато си в армията и ти е заповядано да се явиш на служба на определена дата, ти го правиш. Трябва да се върна, Алена, а ти няма да можеш да пътуваш известно време. Трябва да възвърнеш силите си.

Тя се насили да го погледне и успя само да кимне, макар че не се бе чувствала толкова ограбена, откакто разбра, че баща й е мъртъв. Бяха женени, станаха любовници и очакваха дете и тя знаеше, че винаги ще е неразривно свързана с живота му.

Но той някакси се бе отделил тази сутрин. Бе отстъпил крачка назад и бе издигнал стена помежду им и тя се запита дали не се е уморил от нея. Или може би я съжаляваше или просто бе решил, че тя е станала толкова крехка, че не смее да я докосне.

Тя погледна ръцете си.

— Съжалявам, че създадох толкова проблеми на Джулиън. Той има медицинска практика в Сейнт Августин.

— Джулиън се радва на възможността да постои на юг. Той обича да лови риба по крайбрежието и много обича да плува в топла вода — рече Иън, а пръстите му се сключиха върху нейните. — След още няколко седмици ще можеш да отпътуваш. Той ще те доведе до Сейнт Августин в началото на декември и ще те прати на парахода за Север.

— Аха. На Север до…

— Смятам да те посрещна в Чарлстън.

Тя почувства почти нелепо облекчение. Не смяташе да я изостави напълно.

— Е — промълви тя, решена да не упорства — ще бъде чудесно да посетя Чарлстън. И да видя Сидни.

— Мислех, че това ще ти хареса.

— Аз наистина обичам Чарлстън, това бе един от любимите градове на баща ми. Никога не съм била във Вашингтон, макар че не съм убедена, че това е най-доброто време да го посетя.

За миг Иън замълча.

— Всъщност ще мине известно време, преди Линкълн да положи клетва, Алена. Ще стигнеш до столицата, докато Бюканън все още е в Белия дом.

— Това означава ли, че ще сме готови да заминем до полагането на клетвата на Линкълн? — попита тя меко.

— Означава, че ще сме в града по време на големи вълнения — и катаклизми, предполагам.

Той стана и тя се разтревожи, като й се щеше да не бе отваряла уста. Не искаше да се карат. Но ако не искаше да се карат…

Тя бързо сведе клепки. Иън просто не искаше да види истината. Щатът му щеше да напусне съюза. Когато наистина го стореше, Иън щеше да приеме факта, че ще има разцепление. И тогава щеше да напусне.

Нямаше да я остави. И не искаше Иън да я запомни как му натяква като опърничава жена. Тя се насили да се усмихне. Погали опакото на ръката му с върха на пръстите си, свела поглед.

— После няма да имам търпение да стигна до Вашингтон, само дето…

— Да? — попита той.

— Иън, тогава детето ни може да се роди… на Север.

— Ще се роди на Север.

Тя леко потрепери и той се засмя.

— Ако две котки се чифтосат, любов моя, те ще продължават да са котки. Детето ни ще е от Флорида, каквото и да стане.

— А ти ще бъдеш ли от Флорида, каквото и да стане?

— Да, любов моя, каквото и да стане — и каквото и да си мислят хората — добави той тихо. Последните думи прозвучаха зловещо.

Тя не искаше да се кара, напомни си Алена. И въпреки това щеше да го предизвика, само че…

— Иън!

— Какво?

— Сега, Иън, сега. О, Иън, Джулиън е прав! Той — или тя — е жив и… силен. Пипни, Иън, пипни!

Тя притегли ръката му към себе си. За нейна радост детето в нея доста сговорчиво ритна силно.

Иън стоеше много неподвижно с ръка върху нея. После доста внезапно се дръпна, сякаш движението на детето го изгори.

— Иън…

— Наистина — рече той дрезгаво. — То е живо.

Сълзи на облекчение и щастие запариха в очите й. Тя запримигва бързо и ожесточено, за да ги скрие.

Тогава Иън се наведе над нея. Тя усети топлината му, вдъхна аромата му, прииска й се да я прегърне.

Той я целуна целомъдрено по челото. После се изправи, докосна периферията на шапката си, така че засенчи очите му.

— Грижи се за детето ни и за себе си. Пази се, любов моя — рече той.

И преди тя да успее да отвърне, той се обърна и излезе.