Хедър Греъм
Не предавай любовта (10)

ГЛАВА ДЕВЕТА

На Аманда й се стори, че лети из облаците. Виждаше всичко наоколо в лека мъгла. Въпреки това обаче усещаше бриза, който повяваше през прозореца и караше светлинките на свещите да потрепват. Усещаше и тежестта на мъжкото тяло и топлината му, струяща през кадифения халат. Тя протегна ръце към Ерик, за да го възпре, но пипна косматите му гърди и разбра, че е ужасно възбуждащо да докосва тъмните косъмчета и да усеща как мърдат мускулите му под кожата. В този момент Ерик се засмя.

— Не ми се присмивай! — ядоса се тя на безпомощността си. Като за утеха той я целуна по челото и спусна устните си надолу към устните й, докато усети, че страстта й расте с всяка измината секунда.

— Прощавай, мила, не ти се присмивам!

— Нищо няма да ти простя! — възпротиви се тя. На светлината на свещите очите му грееха така прелъстително, че тя извърна поглед. Не стига всичко друго, ами трябва и да го гледа толкова отблизо.

— Вярвам ти на всяка дума, соколчето ми! Но в момента си само едно малко, беззащитно врабче.

— Врабче! — Тя се надигна със стон, но всичките й усилия отиваха напразно. Тежкото му тяло не й даваше много свобода на движенията. Тя напипа силните му мускули и разбра, че опитите й да се измъкне са безсмислени.

Разтрепери се от безпомощност, поиска да каже нещо, но той запуши устата й с целувка. Езикът му проникна навътре и сякаш докосна самата й душа. Толкова възбуждащо бавно и така навътре, че треперенето й прерасна в треска.

По едно време той все пак я пусна, отдръпна се назад и я загледа в тъмнината. Пръстите му я галеха нежно по устните.

— Още ли се страхуваш от мен?

— Не.

— Ще видиш, че нищо лошо няма да ти направя. Само ще ги докажа какво прекрасно нещо е любовта.

— Но не тази вечер! Това граничи с насилието. Никога не бих ти простила — каза тя с нарастваща паника. При това мушна юмрук между телата им, за да го отдалечи от себе си. След това събра сили и сложи коляно между краката му.

Отначало тя съвсем не схвана какво се бе случило. Виждаше само лицето му, изкривено от болка. Това продължи няколко мига, след това забеляза, че той я беше пуснал. С всичка сила тя се хвърли настрани, опитвайки се да се изтърколи от леглото, но чу как защипаната й нощница се разпра. Ерик веднага се хвърли пак отгоре й.

— Дали пък не си вещица!

— Не! — изшептя тя, без точно да знае дали му противоречи или пък се съпротивлява на тепърва случващото се. Тя събра нощницата на топка пред себе си, виждайки го как заплашително се изправя над нея. Трепереше неудържимо. Разбра най-после, че му е причинила болка. — Не исках да те заболи.

— Така ли? Това ли разбираш под женска нежност? Страхувам се, че ще трябва да те уча на много неща. Ела, стани, Аманда!

Аманда погледна изумена към протегнатата ръка, не разбираща за какво всъщност става дума. Ядосана, тя дръпна крайчето на нощницата си изпод краката му, скочи и хукна към противоположната стена. Гледаше го със страх, докато той заплашително я следваше. Ерик не я докосна, само опря ръцете си от двете й страни, за да не може да му избяга.

— Вече ти казах, че нищо, ама абсолютно нищо няма да може да измени заплануваното за тази нощ. Каквото и още да измислиш. — Преди тя да може да рече каквото и да е, той я вдигна и пак я понесе към леглото. Там отново се метна така бързо отгоре й, че тя вече не можеше да помръдне.

С едната си ръка той я затисна за китките високо над главата.

— Тази нощ ние ще се любим! — обеща й той с дива страст. С другата си ръка повдигна брадичката й и я целуна така жадно, че първо спря дъха й, после прекрати съпротивата й, а най-накрая надви волята й. Тя нямаше представа колко дълго продължи целувката, докато устните му се отделиха от нейните. Видя страстта в очите му и го мразеше, че притежава власт над нея. Въпреки това сърцето й биеше до пръсване — не можеше да се отрече, че тя също го желаеше.

Ерик бавно разхлаби хватката си около китките й, прокара ръка по нежната кожа на ръцете й и преплете пръсти с нейните. При това го напуши смях, защото видя как очите й бляскат диво и ядно изпод мокрите коси. Никога не я беше желал толкова неудържимо както сега, но нейната съпротива му пречеше да бъде нежен. Все повече трябваше да се сеща за думата „насилие“. Не, той не искаше да я превземе със сила, но бе решил да го направи по какъвто и да е начин.

— Без твоето разрешение няма да направя нищо — каза той с напрегнат, дрезгав глас — но бъди сигурна, че ще опитам всичко, за да изтръгна това разрешение.

Пръстите й здраво обгърнаха неговите.

— Никога няма да ти дам разрешението си!

— Тихо! Но ще трябва да изтърпиш целувките и ласките ми!

Той запуши протеста й с устни, след което продължи да я целува по лицето, стигайки до ушите. Безучастна, Аманда гледаше към тавана, а той все така я целуваше по шията, докато стигна до деколтето на нощницата. Тя усещаше топлия му, възбуден член до бедрото си, но подтисна треперенето, надявайки се, че всичко скоро ще свърши.

Но това все не се случваше. Без да обръща внимание на лудата си възбуда, Ерик се посвети на дългото, нежно целуване. Устните му обхождаха лицето й, следвани от пръстите. Аманда затвори очи и притаи дъх. Обля я горещина, когато пръстите му стигнаха до едната й гърда и започнаха да галят зърното. Тя простена и се сви, мушкайки глава в него. Така той можа да достигне и до другата й гърда и да я възбуди. После започна да ги редува, така че никое от розовите хълмчета да не остане пренебрегнато. Аманда се възбуждаше все повече и повече и когато Ерик най-после я пусна, тя беше омекнала като восък в ръцете му. Не желаеше да го погледне в очите, тъй като тялото й се притискаше към неговото по най-безсрамен начин.

Когато ръцете му започнаха да галят бедрата й, Аманда се опита да го възпре и хвана ръката му, но не успя да направи нищо. Без да обръща внимание на протестите й, Ерик продължаваше да я гали нежно по бедрата и корема.

— Ти каза, че ще чакаш, докато ти дам разрешението си!

— Това правя. Легни тихо и ме остави да те галя. Или не — може би обратното ще е по-добре! Когато се мяташ, тялото ти така сладко се притиска до моето!

Ако можеше, тя би го отблъснала от себе си, но силното му тяло я притискаше силно към леглото и всеки подобен опит от нейна страна предварително бе обречен на неуспех. Но изведнъж мисълта за бягство бе забравена, тъй като всеки поглед към косматия му крак, подаващ се изпод халата, предизвикваше у нея гореща вълна, която обливаше цялото й тяло. Топлината тръгна от корема й и вече гореше между бедрата й, като градусът се увеличаваше с всяка изминала минута. Тя тръпнеше и желаеше докосванията му, но в същото време примираше от страх. Преглътна мъчително, а Ерик наблюдаваше възхитен биещия пулс на шията й.

— Ерик…

— Тихо! — Той притисна силно устни в трапчинката и продължи да плъзга жадно ръце по тялото й. Ровеше с пръсти в тъмния триъгълник между краката й, после я галеше нагоре по корема до дълбоката вдлъбнатина между гърдите й. Несъзнателно Аманда също бе започнала да гали неговите раменете и да забива пръсти в мускулите му.

Изведнъж той се дръпна назад и съблече халата. Погледна към Аманда, която лежеше със затворени очи. Дългите й мигли хвърляха сенки позаруменялото й от възбуда лице, а забързаното й дишане караше гърдите й да потръпват. Къдриците й се разстилаха като огнени езичета по възглавницата и той отново почувства познатото желание, както когато я видя за първи път да танцувала с Дамиен. Лек трепет мина през тялото му, но той отново се наведе над нея, за да запази напредъка, който с толкова труд бе извоювал. Тя беше негова жена и той можеше да я притежава, ако желае. Но той искаше повече.

Нежно разтвори краката й, но когато се намести между тях, тя уплашено отвори очи. Но още преди да каже и една дума, той плъзна ръцете си под нея и нежно повдигна задничето й. Първо устните, а след това и езикът му потънаха в тъмния триъгълник, а Аманда вплете пръсти и косите му.

Объркана, тя се извърна встрани и извика:

— Не!

— Ще стане, моя мила! — промърмори той, близвайки меката й плът. Тя не можеше да мръдне от тежестта на широките му рамене, пък и той не искаше още веднъж да предаде завоюваните позиции.

Хвана заровените в косата му ръце и се опита да достигне най-чувственото място в триъгълника. Силен вик и дълбок стон показаха, че е достигнал целта си. Отначало тя се извиваше под него, мъчейки се да избяга, но колкото по-дълго продължаваше неговата игра с езика, толкова повече тялото на Аманда сякаш търсеше неговите ласки. Той усети горещата влага и чу тихите й стонове. Бедрата й започваха да се движат все по-ритмично, докато изведнъж тялото й се вцепени. Тя извика силно, сякаш най-после се освобождаваше от някакво вътрешно напрежение, което я разтърси на вълни.

Ерик не изгуби нито миг. Изправи се между разтворените й бедра.

— Искаш ли да спра? — позаинтересува се той.

Тя лежеше неподвижно и сякаш не го чуваше. Той се наведе над нея.

— Аманда, сега мога ли да те любя?

Устните й се помръднаха незабележимо, но едва когато той я погали нежно по гърдите, се чу нейното измъчено „Да.“ Зелените й очи му отправиха уплашен поглед, но после тя затвори очи и го прегърна.

Ерик напрегна мускули и стисна зъби, за да добие отново необходимата твърдост. Искаше да бъде много нежен и затова напредваше бавно, докато най-после достигна девствената й ципа. Но въпреки цялата подготовка в момента на пробива тя нададе силен вик, който той се опита да заглуши с нежна целувка. Аманда несъзнателно заби дълбоко нокти в раменете му, а главата й се отметна назад на възглавницата. Той продължи да прониква бавно в нея, докато тя го пое напълно. През цялото време не спираше да шепне мили думи в ухото й. Трудно му се удаваше да удържи страстта си и да се движи нежно, бавно и ритмично, но желаеше на всяка цена отново да върне възбудата й.

Не спираше да гали лицето и гърдите й, а когато понечи да я целуне по устните, тя ги разтвори без съпротива и с лек стон. Като светкавица го прониза усещането, че тя колебливо започва да следва ритмичните му движения, като все по-смело се притискаше към него. Последва бурна прегръдка, при която той я завладя напълно. Подтисканите досега страсти избухнаха и той заблъска с такава сила, че буквално експлодира в нея и после няколко минути не можа да се успокои.

Ерик бе дал толкова много от себе си в тази първа нощ, че едва след известно време успя да се свести, сякаш събуждайки се от дълбок сън. Първо усети, че пот се стича по гърдите му. Едва след това видя Аманда, която лежеше под него със затворени очи и без да помръдва, само леко потреперваше. Той я целуна нежно по челото и излезе от нея. Отдръпна се, за да се полюбува на голото й тяло на светлината на бавно гаснещия огън. Погали я нежно по бузата. Аманда отвори очи, но после веднага го отблъсна със стон.

Разтревожен, той я придърпа към себе си.

— Какво има?

Тя скри лице в гърдите му и прошепна дрезгаво:

— Не може да бъде! Какво направи с мен?

— Не те разбирам, любов моя, не съм направил нищо по-различно от това, което щяха на направят с теб Тейритън или пък Хейстингс с двойната гуша.

— Нямам предвид това.

— Тогава какво? Постарах се да не ти причинявам голяма болка. Имах усещането, че ти харесва.

— О! — простена тя и се хвърли обратно в леглото.

Но Ерик отново я притисна в прегръдките си. Опрял лице в нейното, той я погледна право в очите.

— Хайде, кажи какво има!

Аманда затвори очи. Лицето й издаваше мъка.

— Само точно определени жени се държат по начина, по който се държах и аз.

Ерик почти не разбра шепота й.

— Кой ти каза тази глупост? — извика той така, че тя отвори очи.

— Така е. Ти би трябвало да си възмутен от поведението ми.

— Първо, не е така, мила моя, и второ, не съм възмутен, а възхитен от теб. Ти си така прелестно възбуждаща и страстна! Възмутен съм по-скоро от факта, че трябваше така бързо да изляза от теб.

Огромните й очи го гледаха с болка, и той съвсем сериозно се запита кой ли й ги наговорил тези глупости и й е внушил страха. Прегърна я закрилящо и прошепна в ухото й:

— Кажи ми, кой ти е казал всичко това?

— Не мога — отвърна тя тихо, но този път не се отдръпна, а се сви до гърдите му. Той вдъхна омайния мирис на косите й и се закле да я закриля до края на живота си от всички злини на този свят.

Нежно прокара пръсти по косата й.

— Няма да настоявам повече. Един ден, когато ми имаш доверие, знам, че ще ми кажеш всичко — и след кратко колебание допълни: — Ти си много по-прекрасна, отколкото аз смеех да си мечтая. Не ти ли обещах, че ще бъде чудесно? — Той я погали по ухото и когато тя леко потрепери, той се засмя. — Кажи, че беше чудесно.

— Не бива да искаш от мен това!

— Тогава ще трябва още веднъж да ти покажа какво значи наслада! — съобщи й той и бързо се намери отново отгоре й. Очите й се разшириха от страх. Но още в следващия момент тя се усмихна и той я целуна. После я люби още веднъж и двамата отново изпитаха екстаза.

Съвсем изтощена, тя се отпусна в ръцете му и когато той вече си мислеше, че е заспала, тихо прошепна:

— Ерик…

— Да, моя мила?

— Да, мисля че… наистина беше чудесно!

Усмихнат, той затвори очи и заспа най-дълбокия сън в живота си.

В следващите няколко дни Аманда опозна Ерик като чувствителен, пълен с енергия и ненаситен мъж, който всеки миг й поднасяше изненади и освен това знаеше как да се наслаждава на живота. Тя вече не можеше да си спомни защо преди това го беше отхвърляла. Сутрин, когато се събуждаше, почти винаги установяваше, че той вече е станал и тренира със своите войници. Обличаше се старателно, но още преди да е слязла надолу по стълбата, той я пресрещаше и я прегръщаше усмихнат. Без да обръща внимание на протестите й, я връщаше обратно в стаята и секунди по-късно вече я беше съблякъл.

Двамата успяха да посетят всички негови земи и така Аманда се запозна с много фермери, градинари и търговци от околността. Навсякъде ги посрещаха сърдечно, но липсващият чай и ръчно тъканите платове показваха, че живеят в размирно време. Иначе разговорите се въртяха около земята и свързаните с нея проблеми. И разбира се, говореше се за състезателни коне, чието отглеждане беше страст за джентълмените от Тайдуотър.

Един следобед Ерик и Аманда се разхождаха по голямата поляна надолу към гробището, където той й показваше къде почиват роднините му и за първи път спомена за някаква леля, която се омъжила за индианец от племето на памунките. Предния ден в имението на Кларк Аманда се бе запознала с нейния синеок и русокос наследник. За да избягнат голямата горещина, те се спуснаха до брега на реката и навлязоха в редичка гора, откъдето още можеха да се чуят виковете на трениращите войници. С непозната досега страст Ерик се хвърли безмълвно върху Аманда и смъкна толкова бързо дрехите й, че тя не можа да схване какво се случва. След това я люби върху огряната от слънце трева сянката на храстите. Почти се беше стъмнило, когато се прибраха в къщата.

Тази вечер за първи път се скараха, въпреки че уж нищо не се беше променило. Малко преди това бе пристигнал Дамиен, който по поръчение на Ерик трябваше да командва един от отрядите. Аманда го посрещна изключително сърдечно. Младежът беше радостен, че получава задача от Ерик и възбуден започна да съобщава новини от Уилямсбърг. Там Патрик Хенри и Едмънд Пендлетън се бяха срещнали с Вашингтон и заедно бяха отпътували за Континенталния конгрес във Филаделфия. Шушукало се, че там нямало да се размине без опасни речи.

Ерик се беше облегнал на камината и пълнеше лулата си, докато Дамиен продължаваше да разказва.

— Мисля, че сме пред повратен момент. За бъдеще ще трябва да се озъртаме дали след нас не върви някой и не носи заповед за арестуване.

— Шепа войници не биха могли да арестуват цяло събрание — отбеляза Ерик.

— Всичко зависи от това дали органите на реда са на страната на короната или на страната на патриотите.

— Стига, Дамиен! — прекъсна го Аманда. — Държиш предателски речи.

— Манди, моля те! Не говори глупости! Волята на народа е решаваща. — Дамиен се наведе развълнуван напред. — Любопитен съм да узная какво ще постигнем на Запад. Ако успеем да усмирим чайените, може би ще успеем да сключим споразумение, което ще е много важно занапред. По брега има струпано много френско оръжие…

— Дамиен! — ядоса се Аманда и се обърна възмутена към мъжа си. — Ерик, затвори му устата!

Ерик вдигна учуден вежди.

— Но, Аманда, аз не бих могъл да му забраня да мисли!

— Можеш! В края на краищата той ти е подчинен! Настоявам този разговор за оръжия и война да спре на минутата!

— Това е моят дом, както знаеш — припомни й Ерик. — При цялото си уважение към теб не мога да сторя това, което искаш.

Аманда скочи ядосана и избяга от стаята. При това така тръшна вратата след себе си, че всеки в къщата разбра, че се случва нещо необичайно. Когато по-късно Даниел се качи да я вика за вечеря, Аманда отказа и пожела вана, която да й бъде донесена в гардеробната.

Тя току-що бе затворила вратата и се беше отпуснала в топлата вода, когато в стаята връхлетя ядосаният и сърдито гледащ Ерик. Аманда искаше отново да започне да ругае, но се овладя и не го направи.

— Заключената врата означава, че искам да остана сама — просъска тя.

— Ако не се лъжа, ние сме женени! Не можеш да ми попречиш да влизам, когато си искам в стаите на собствената си къща.

Той се приближи до нея така заплашително, че Аманда изскочи изплашено от водата.

— Ерик, не се приближавай към мен! Аз…

Без да обръща внимание на копринената си риза, той я хвана с ръка и я вдигна нагоре така мокра, както си беше. Аманда размаха крака като диво зверче, а като видя святкащите му очи, започна и да барабани с юмручета по гърдите му.

— Не! — изпъшка тя, когато той я метна на леглото и веднага след това се озова отгоре й. — Ще те разкъсам на парченца!

— Само опитай, съкровище, само опитай!

— О! — изпъшка тя гневно. — Ти си глупак! Тези речи са опасни за Дамиен, а и за теб също! Не искам да ви гледам на бесилката!

Той обхвана лицето й с две ръце и я погледна настойчиво в очите.

— Не искам политиката да влиза в леглото ми! — обясни й той сериозно.

— Знаеш, че политическите ми възгледи са по-различни от твоите и освен това ми обеща, че няма да ме принуждаваш да ти се подчинявам в това отношение.

— Изобщо нямам намерение да променям възгледите ти, просто искам да се разберем веднъж завинаги, че тия неща няма да бъдат обсъждани в леглото ни! И още — няма да ти позволя заради разминаваме в мненията да ми тръшкаш вратите. Разбра ли?

— Не! — просъска тя през стиснати зъби.

Ерик изглеждаше така заплашителен, че Аманда си помисли, че може всеки момент да я удари.

— Остави ме!

— Няма да стане! — Той хвана китките й в желязна хватка. Аманда продължаваше да се дърпа и да рита с крака. Устните му тръгнаха по познатите пътеки на лицето и гърдите й, като от време на време той я поглеждаше изпитателно.

Аманда не искаше да издаде мислите си и затова продължаваше да се съпротивлява, но Ерик най-после достигна устните й и я целуна дълго и горещо: Ръцете му шареха по тялото й, проникваха навсякъде, където можеше и мамеха към сладката игра. Най-накрая тя не издържа и му се отдаде доброволно. Коляното му се промъкна между бедрата й, тя изстена сладостно и вече отдавна бе забравила всякаква съпротива. Яростта я бе направила по-чувствена и възбудима от друг път и целувките му по шията и гърдите й събуждаха у нея невероятна страст. Ерик трескаво разкопча панталона си и невъздържано се втурна към меката й плът. За кратко време той достигна до върха. Аманда не разбра толкова бързо какво се бе случило, но инстинктивно усети, че не е както обикновено. Тя прошепна, че го мрази, но в същото време обви ръце около врата му и простена от удоволствие, когато сладостната вълна заля тялото й. Засега враждата бе пропъдена, но това не означаваше, че е отстранена завинаги.

Ерик изтри сълзите от лицето й и едва тогава тя разбра, че е плакала. Ерик се изправи бързо.

— Заболя ли те? — попита той загрижен.

Аманда разтърси глава, но не погледна Ерик в лицето.

— Аманда!

— Не, не! Не си ми причинил болка.

— Добре. Тогава ела да слезем долу — каза й той и се извърна, за да сложи в ред дрехите си. — Обещавам ти, че повече няма да разговаряме за оръжие. Ще внимавам за Дамиен, обещавам ти.

— Но измъквате оръжието, нали — прошепна тя.

— Моля?

— Нищо, съвсем нищо.

— Тогава тръгвай!

— Аз… не мога — каза тя. — Всички в къщата чуха как блъснах вратата.

С прелестна, съзаклятническа усмивка той прегърна Аманда.

— Не искам да кажа, че трябва да слезеш долу, за да искаш прошка. По-добре запази гордостта си както винаги и се усмихни!

Тя се опита да му се изплъзне.

— Сигурно вечерята вече е съвсем изстинала.

— Хайде, обличай се или аз ще те облека.

Аманда се обърна, но Ерик я последва, заплашвайки да осъществи заканата си и тогава тя реши, че няма смисъл да се съпротивлява повече. Той действително й помогна при обличането и даже старателно среса къдриците й.

— Знаеш ли, че си прелестна, любов моя? И освен това си и смела. Ти си наистина достойна стопанка на тази къща и ще си останеш такава, даже и ако мен действително ме обесят.

Аманда спря, тъй като въпреки спора им тези мисли я поласкаха. Пред вратата на трапезарията, където Том и Касиди ги очакваха с безразлични физиономии, Ерик се наведе над Аманда и нещо й прошепна, тя се засмя, изобщо двамата демонстрираха най-весело настроение, такова, както се очаква от младоженците. След вечеря Аманда каза, че се чувства уморена и помоли мъжете да не й се сърдят и продължат разговорите си без нея. На сбогуване тя притисна силно към себе си Дамиен, тъй като беше много загрижена за него.

— Прости ми! — прошепна Дамиен с искрено съжаление. — Но се страхувам, че ти и аз сме от различни страни на барикадата.

Никога досега Аманда не бе виждала Дамиен така сериозен, като възрастен човек. Без да каже нито дума повече, Аманда си тръгна. Не се сбогува и с мъжа си, тъй като навсякъде имаше нежелани свидетели.

Дълго време тя лежа с отворени очи и обмисляше ситуацията, докато неусетно заспа. Събуди се от горещи целувки по гърба. В полусън остави ръцете му да се плъзгат по нея, но когато изведнъж горещото му, възбудено тяло я затисна с цялата си тежест, тя поиска да му се изплъзне, ала силните му ръце й попречиха.

— Спокойно, Аманда, до сутринта все ще свършим.

В следващия миг той я притисна силно към себе си и покри шията и раменете й с целувки. Докато ръцете му галеха гърдите й, членът му проникна в нея. Аманда бе въодушевена и покорена от нежността му и прогони мислите си за бъдещите самотни нощи.

— Обаче аз няма да се предам при…

— Само не спирай! — допълни я той. Всъщност тези думи вече нямаха никакво значение, тъй като тя вече се бе предала. Но при всички случаи неговите трескаво прошепнати любовни слова и тихите въздишки от удоволствие събудиха у нея съмнението, че поражението може да означава и победа.

 

 

Когато Аманда се събуди на другата утрин, Ерик стоеше до прозореца, облечен с кожени дрехи и високи ботуши. Още сънена, Аманда го погледна с неразбиране, но после си припомни думите му. Ерик усети погледа й, обърна се и седна до нея на леглото. Гледаше я с нескрито възхищение, докато пръстите му се заравяха в косите й.

— Колко е трудно да те напусна! Бих изпратил хора да съобщят на Дънмор, че не искам да рискувам главата си, тъй като душата ми вече е във вериги!

При тези думи Аманда се изчерви и усети как палците му погалиха лицето й. Тя също би го помолила да не я напуска. Поне не сега, когато объркването в душата й е така безгранично. Тя го бе мразила, бе се страхувала от него, но също така и имаше нужда от присъствието му. Какво беше това? Нима любов? През изминалите дни тя не го беше изпускала от поглед. Виждаше елегантните движения на силното му тяло, харесваше светлата му усмивка, вече познаваше всяка гънка на тялото му. Беше сигурна, че той я желае, но постепенно и тя започна да изпитва същото. Поиска й се да го докосне и затова нежно положи дланта си върху прясно избръснатата му буза. Този жест вече дойде твърде много. Без да разбира какво точно върши, тя отхвърли одеялото, седна и го целуна, така че той разбра, че ще й липсва и че тя ще се моли за него.

След неизвестно дълго време устните им най-после се разделиха от продължителната целувка. Ерик хвана ръката й я целуна по дланта.

— Да се надявам ли, че няма да си особено разочарована, ако чайените не ми вземат скалпа? Въпреки тази нощ?

Аманда кимна, тъй като не можа да произнесе нито дума. Любовта й към Робърт й донесе само разочарования. Собственият й баща също я беше предал.

— Пази се, мила моя! Бъди внимателна! — предупреди я той.

— Бог да те закриля, Ерик — прошепна тя.

— Искам да зная как се чувстваш след внезапното си решение? Действително ли ме мислиш за по-добър от лорд Хейстингс с двойната брадичка? — попита Ерик съвсем близо до нейните устни.

— Аз… аз съм приятно изненадана — каза тихо тя. — А ти? — Тя повдигна мигли и го погледна право в очите.

— Пожелах те още от първия миг, в който те видях — устните му нежно галеха нейните. — Моля те, Аманда, не бъди мой противник! Това е всичко, което искам от теб. Не предавай доверието ми в теб! — С тези думи той се изправи и излезе бързо навън.

Аманда скочи светкавично от леглото, хвърли се към шкафа и трескаво зарови там, докато най-после откри халата си от бяло кадифе. Облече го и хукна след Ерик. В началото на стълбата стоеше Том и чакаше с обичайната чаша.

— Може ли аз? — попита Аманда, взе таблата и изтича към вратата, без да изчака отговора.

Ерик вече се бе метнал на големия си черен жребец, а след него беше подреден отрядът му в дълга редица. Аманда се спусна с развети коси към мъжа си. Офицерите я видяха и спряха командите си.

Този спомен щеше да го следва неотлъчно — нейната дива, огнена коса, зелените й очи, босите нозе и тънкото й тяло в белия халат. Аманда му подаде чашата и това предизвика възторжени викове сред войнишките редици. Докато Ерик пиеше, му се стори, че вижда в очите й сълзи. Но веднага след това впечатлението се стопи. Той остави чашата на таблата и се наведе, за да целуне за последен път Аманда.

— Щастливо връщане — извика тя след мъжете, които потеглиха на Запад.