Хедър Греъм
Не предавай любовта (12)

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА

Наближаваше Коледа и напрежението в страната постепенно се уталожваше. В кръчмите продължаваха да държат речи на висок глас, но в същото време вдигаха тостове за новородената дъщеря на губернатора. В края на месеца падна първият сняг и Ерик реши да се прибират у дома. Аманда се зарадва на тази вест, защото Кемерън Хол бе започнал да й липсва.

В един слънчев ден, завити с дебели одеяла, те потеглиха през блестящия сняг към дома. В залата се бе събрала цялата прислуга, за да посрещне господарите с горещ пунш. Резултатът беше, че няколко часа по-късно Аманда седна на масата за вечеря със силно зачервени бузи. И когато вдигна очи и отправи на Ерик мила усмивка, изведнъж той осъзна, че обича жена си.

Никога не му се беше виждала по-хубава. Беше облечена в тъмнозелена кадифена рокля с дълбоко деколте, откриващо прекрасните й гърди. Ерик не пропусна да се възхити на прелестния контраст между бялата й кожа и тъмните рижи коси. Аманда опитваше от ястията, но междувременно умело флиртуваше с мъжа си, привличаше го с ведрата си усмивка, с погледите и изразителните движения на тъмните си мигли.

Ерик едва издържаше на едно място. По едно време остави приборите си и грабна Аманда, без да обръща внимание на слугите. Безмълвно я понесе към спалнята. Сложи я на леглото и коленичи, за да я отърве от кадифените й дрехи. В това време забеляза тъжния й поглед и осъзна, че въпреки всичко тя се бе омъжила за него против волята си. И все още той не бе чул от нея онези нежни слова, за които копнееше душата му.

Той поглади нежно гънката на челото й.

— Какво има?

Тя поклати глава и прелъстителното й ухание го обгърна целия. Той бавно разкопча корсажа й и смъкна роклята. Къдриците й се разпръснаха като пламъчета по голите рамене. Простенвайки от сласт, той зарови лице в гърдите й.

— Ти си магьосница, Аманда! — каза той и сам се учуди, че все още има сили за приказки. — Бих дал живота си за една твоя прегръдка! Аз съм твой, мила, твой завинаги!

Аманда изтръпна от думите му. Ласките все повече я възпламеняваха и тя се сгуши цялата в него, прегръщайки го страстно. Пуншът бе прогонил от главата й всички тъмни мисли. Сега тя се наслаждаваше единствено на любовта и в това опиянение също се закле на мъжа си във вечна вярност.

Ерик прокара пръст по страните й, после по устните.

— Моля те само за едно, Аманда, не ме шпионирай. Няма да мога да понеса такова предателство.

Преди тя да може да отвърне каквото и да е, той я привлече към себе си и бурната страст разпръсна мрака в душата й. Безцеремонно, и в същото време безкрайно нежно той я облада и с ритмични движения я водеше от един сладостен връх към друг, докато накрая и двамата изтощени потънаха в дълбок, спасителен сън.

Когато на другата сутрин Аманда отвори очи, Ерик вече бе станал. Той седеше до малката масичка, закусваше и разглеждаше вестник. Високите ботуши и дебелата връхна дреха на стола показваха, че се готви да излиза навън. В Кемерън Хол имаше традиция господарят лично да наобиколи работниците си и да ги покани на коледното празненство.

Ерик усети погледа на Аманда, обърна се към нея усмихнат, но очите му гледаха сериозно. Аманда се загърна в една завивка и се приближа към мъжа си откъм гърба му, за да погледне какво чете.

— Няколко от моряците на Дънмор са претършували стар склад на брега и са намерили струпано френско оръжие!

Аманда бе щастлива, че беше зад гърба му. Трепереща, тя се облегна на стола и в първия момент не можа да изрече нищо. Ерик все още не я подозираше в нищо.

— Добре, че никой не е убит или ранен — добави той, поклащайки глава. После стана от стола и я целуна по челото, без да влага много страст. — Трябва да тръгвам. Би било хубаво, ако утре сутринта ме придружиш.

Аманда кимна мълчаливо. Ерик й отпрати дълъг и изпитателен поглед.

— Или има нещо, което те спира?

— Аз… аз не разбирам какво искаш да кажеш? — отвърна тя и в гласа й се чувстваше несигурност.

— Питам само дали не си бременна.

— О! — Тя тръсна глава с облекчение и даже леко се изчерви. — Не, не!

Ерик я прегърна и започна да я целува с такава страст, че коленете й омекнаха, тя също започна да го желае и безсилно се отпусна на леглото. Но в същото време някой дискретно почука на вратата и те трябваше да се разделят, което им струваше доста голямо усилие.

На другата сутрин Аманда изпълни желанието на Ерик да го придружи. Яздиха през заснежените поля и зъзнеха от студения вятър откъм реката. Зимата идваше неумолимо и в това време беше хубаво да стоиш в кухнята, където винаги се събираха много хора и беше топло. Навсякъде ги приемаха сърдечно, а радостните викове на децата дълго продължаваха да кънтят в ушите им. Жак ги придружаваше навсякъде и Аманда усещаше как очите му с хубавите дълги мигли не се откъсваха от нея. „Той ме гледа по същия начин, както аз него“ — мислеше си Аманда. Но това не я дразнеше, напротив — даже й харесваше.

Най-после дойде Коледа. След черковната служба всички, дошли от близо и далеч, се събраха в Кемерън Хол. Къщата беше украсена с палмови листа, венци, панделки, свещи, във всяка камина грееше огън, а освен това беше нает малък оркестър, който свиреше популярни стари валсове. Аманда танцува с всички поред. Отначало с Том, после с малкия дебеличък готвач и накрая с плахия коняр. Ерик стоеше подпрян до камината и оттам наблюдаваше веселата навалица. Когато празничното настроение вече бе достигнало връхната си точка, на вратата се почука. Ерик даде знак на Касиди и Том, че сам ще отвори. Малко по-късно се чу боботещият глас на бащата на Аманда.

— Здравей, скъпа дъщеричке! — викна той, докато в залата влизаха придружителите му лорд Хейстингс, лорд Тейритън и съпругата му.

Музиката изведнъж секна и усмивките замръзнаха по лицата на присъстващите. Настана тишина.

— Добър ден, татко — поздрави Аманда студено, а ръцете й се разтрепериха. Угризения раздираха душата й, като се сети за скривалището и за това, че бе предала любимия си човек. О, Господи, защо лорд Стърлинг трябваше да дойде точно сега! Така си мислеше Аманда, когато усети студените му устни на бузата си. Том събра шапките и връхните дрехи в антрето, а Аманда покани гостите в салона, където бяха подредени ястията и напитките. През цялото време усещаше върху себе си замисления поглед на Ерик и се чудеше какво ли си мисли сега.

Вървейки зад гостите си, тя усети встрани странно движение и се обърна. Ужасена видя, че Ерик беше стиснал Жак за гърлото, а той отчаяно се бранеше. Въпреки всичко обаче Ерик успя да се усмихне.

— Върви напред, моя мила, аз идвам!

— Но, Ерик…

— Ако обичаш, погрижи се за гостите!

Аманда видя, че Даниел се приближи до Жак Бисе и започна да му говори нещо успокояващо. Объркана, тя се подчини на Ерик и затвори вратата зад себе си.

— Ан, вие трябва непременно да опитате от нашия пунш! И останалите, разбира се, също! — с тези думи тя взе сребърната кана и напълни чашите, където преди това сложи мъничко канела.

Ерик влезе в стаята. Беше съвсем спокоен, сякаш нищо не се бе случило.

— Добре дошли! — приветства той гостите и с подобаваща учтивост целуна ръка на Ан. Може би малко по-учтиво, отколкото на Аманда й се искаше. — Радвам се да се запозная с вас. За съжаление не можах да присъствам на сватбата ви, но всички казват, че било събитието на века! — Очите на Ерик блеснаха лукаво. — Имам ли право или са ме заблудили?

— О, така беше. — С тези думи Робърт се приближи до жена си и я прегърна през раменете. — Ние вече очакваме първото си дете.

— О, това е чудесно! — Аманда вдигна чаша. — Моите поздравления!

— Моите също! — присъедини се Ерик и настани младата жена удобно до камината.

Не мина много и Найджъл започна да разказва за някаква среща на избрани хора, която в момента се подготвяла.

— Съвсем скоро всеки от нас ще трябва категорично да реши дали е с краля, или с неговите врагове.

По начина, по който Ерик се размърда, Аманда разбра, че тези думи го засегнаха.

— Неотдавна се върнах от похода на Дънмор срещу индианците и бих желал да разбера защо се обръщате към мен с тия думи.

— Защото трябва да се опълчите срещу предателите! Вашата сила и влияние са в състояние да вразумят размирниците, а вие заставате на тяхна страна.

— Даже ги и подтиквате към действия! — добави Тейритън остро.

Всичко беше ясно — Ерик беше открито обвинен в предателство!

— Няма дълго да търпя подобни разговори! — намеси се енергично Аманда. — Това е моят дом, а днес е Коледа. Който не иска да се държи прилично, моля да напусне къщата! Тук не е кръчма! Разбрахте ли? Като мой баща вие сте добре дошъл по всяко време, но не и като скандалджия.

За няколко секунди настъпи пълна тишина.

— Аманда… — започна Стърлинг колебливо.

— Чухте какво каза жена ми — Ерик хвърли към Аманда благодарен поглед. — Коледният празник има дълга традиция в този дом. Искаме и тази година да празнуваме така, както винаги сме го правили. Лейди Ан, тази песен е бавна, подарете ми един танц!

Робърт сякаш само това чакаше. Той грабна ръката на Аманда и също я завъртя насред стаята.

— Женитбата ви се отразява добре, Аманда. Изглеждате по-хубава от всякога!

— Благодаря за комплимента и още веднъж моите благопожелания за бебето!

— А при вас как стоят нещата? Спите ли с вашия юнак?

— С най-голямо удоволствие — отвърна тя, усмихвайки се сладко.

— Лъжете! — просъска той и я притисна още по-здраво.

— Не бих могла да си представя по-добър любовник!

— Още не сте ми простили, но аз знам, че тайно продължавате да ме обичате. Ще дойде и нашето време!

— Така ли?

— Британските войски скоро ще бъдат тук и тогава вашият съпруг ще си има доста сериозни грижи!

Аманда щеше да му отвърна с хаплива забележка, но в това време се приближи баща й и я покани за следващия танц.

— Браво, детето ми! — прошепна Стърлинг. — Сведенията ти бяха точни.

— Значи вече сме квит — каза Аманда, която се чувстваше ужасно.

— И дума да не става! Ти ще продължаваш да правиш това, което аз ти заповядам!

— Не забелязваш ли, че времената се промениха, татко! Получават се заповеди за арест, които никой не изпълнява. Хората се отдръпват от фанатици като теб.

— Да се обзаложим ли, че и занапред ще ми служиш така, както досега? — ухили се той и без да пита за разрешението й, я тласна към лорд Хейстингс.

Аманда се опита да се усмихне учтиво, но не се получи, тъй като циничните думи на баща й все още звучаха в ушите й. Едва издържа нахалните пръсти на лорд Хастингс да се плъзгат по роклята й и веднага, щом музиката свърши, го пусна и излезе от стаята. На верандата взе шепа сняг и разтри страните си. Студът й подейства успокояващо. Свечеряваше се. Аманда си спомни с тъга за прекрасното начало на деня.

— Аманда.

Обърна се и с изненада видя, че мъжът й я беше последвал. Не изглеждаше да му е студено, въпреки че бе само по риза. Вятърът развяваше косите му. Той я приближи и прегърна.

— Какво става? Защо дойде баща ти?

— Нали е Коледа.

Той я погледна строго в очите. Аманда усети, че сега е моментът, в който тя можеше да го прегърне и да му признае всичко. Но страхът за братовчед й я спря. Тя облиза устните си. Какво наистина щеше да се случи, ако избухнеше война? Беше женена за мъж, който бе готов на всичко, само и само да наложи възгледите си. Дали би жертвал и нея? А какво щеше да направи самата тя? Не й беше лесно да си го признае, но тя го обичаше. И то още по-отчаяно, отколкото преди време си представяше.

— Мисля, че е дошъл само за да ме ядоса.

— А какво ще кажеш за Тейритън? — Ерик я притисна още по-силно. — Наблюдавах те, докато танцуваше с него.

— Няма нищо за казване. Неприятен ми е.

— Ей, Богу, вярвам ти!

Аманда се дръпна гневно назад.

— Всъщност ти никога не си ми казвала, че ме обичаш — припомни й той и отново я притегли към себе си.

— Той е женен мъж и освен това скоро ще става баща.

— И какво от това? Ти също си омъжена жена.

— Как смееш…

С дива ярост тя се отскубна от него и изтича обратно в къщата, където празненство вече бе към края си. Прислугата разтребваше и почистваше. Аманда се сбогува с гостите си, които искаха да стигнат до Уилямсбърг преди да се мръкне съвсем. По някое време се появи и Ерик и изпрати групата до вратата.

Аманда използва един удобен момент и тихичко се оттегли. Смени официалната си рокля с дебела фланелена нощница, седна пред огледалото и се зае да разплита прическата си. Малко по-късно в стаята влезе Ерик, който тази вечер беше пил повечко от обикновено. Отпусна се тежко на леглото и измъкна ризата си през глава.

— Защо още нямаме дете? — попита той, докато си изуваше ботушите.

Ръката на Аманда замръзна насред движението си.

— Нямам представа, това е Божа работа.

Ерик скочи нетърпеливо. Измъкна четката от ръката й, погледна я право в очите и рече:

— А може би ти му пречиш? Правиш ли нещо?

— Разбира се, че не — скочи тя ядосано. — Как можеш да ме подозираш в такова нещо? Откакто се оженихме, ти почти никога не си в къщи.

Изведнъж чертите на лицето му се смекчиха и той стана изключително нежен.

— Това означава ли, че преди да заспиш, си мечтаеш дукесата скоро да се помине?

— Как можа да си го помислиш? — ужасена извика тя и се дръпна назад, но той я хвана и натисна надолу към стола. Това докосване й дойде твърде много. Гореща страст премина през тялото й и тя наведе глава и я подпря в корема на Ерик. После нежно започна да го гали с език, разтвори панталона му и продължи надолу, докато най-после той не издържа, хвана я с ръце и я прегърна. Вдигна я нагоре и още в същия миг проникна в нея, така че вълните на екстаза тутакси я обляха. След като и Ерик изживя своята наслада, тя отблъсна тялото му от себе си и засрамена се сви настрани. Как можеше едновременно да го мрази и да копнее за ласките му?

— Аманда… — Ерик се опита да я издърпа обратно.

— Не!

— О, ще видиш! — противопостави й се той. После я целуна нежно по челото. — Може би след тази нощ ще ме разбереш по-добре. Отчаяно те желая и в същото се време се презирам заради слабостта си. Ярост, страст, любов и болка — всичко е оплетено в едно кълбо.

Аманда се сгуши до него и усети дъха му в косата си.

— Да можеше времето да спре така — въздъхна той. Аманда леко потрепери, затова той я прегърна още по-здраво и попита дали й е студено.

— Не — излъга тя и смени темата. — Какво всъщност се бе случило с Жак?

— Искаше да убие баща ти. Едва го спрях.

Аманда се изправи и невярваща се втренчи в Ерик.

— Защо?

— Бог знае — каза спокойно Ерик и я погали по брадичката. — Понякога и на мен ми се ще да сторя същото. Не може да се каже, че е много приятен човек, нали? — Ерик отново притисна Аманда към себе си. — Но ти не можеш да бъдеш отговорна за него — приключи той темата.

— Наказа ли Жак?

— Да го накажа ли? Защо, той е свободен човек.

— Как го успокои?

Ерик мълча известно време.

— Казах му, че аз ще убия баща ти — рече той накрая и хвана Аманда още по-здраво, тъй като тя пожела да се измъкне от прегръдката му. — А сега спи, мила. Денят беше доста уморителен.

Аманда притихна в ръцете му, но за сън и дума не можеше да става.

 

 

Новата 1775 година посрещнаха в Уилямсбърг, където губернаторът ги беше поканил на голямо празненство. Въпреки политическото напрежение бяха се събрали доста гости. Аманда се чувстваше неспокойна. Плъзна поглед по насъбралите се с усещането, че това ще е последният празник за много дълго време напред. Видя Дамиен да се смее, докато танцува с Жьонвиев и после, когато той се приближи, за да покани и нея на танц, тя го смъмри, че не й се е обадил на Коледа. Но младият човек прие забележката изключително сериозно и почти се отдръпна от Аманда, а на нея й се прииска да му изтегли ушите. Ако не беше той, сега тя нямаше да се намира в това заплетено положение. Тъкмо да му се скара, Дамиен я пусна, тъй като баща й го потупа по рамото.

— Имам нужда от още нещо — рече й Стърлинг, завъртайки я в танца.

— Моля?

— В Бостън се събират британски войски. Страхувам се, че няма да дойдат тук, защото не можем да им предоставим доказателства, че и при нас положението е опасно.

— Откъде да ги взема тия доказателства? Ерик е у дома съвсем отскоро.

— Помъчи се и измисли нещо.

— Не!

— Ще видим — отвърна й той почти равнодушно и я остави насред танцуващите.

Аманда се приближи до отсрещната маса, където наливаха пунш и попадна точно в ръцете на Тейритън.

— Имате нужда от нещо подсилващо, така ли, любов моя?

— Не съм ваша любов!

— Нашето време ще настъпи съвсем скоро — каза той, наблюдавайки над чашата си къдриците й, спускащи се по голите рамене. — През март ще има събрание на избрани хора и то в Ричмонд. Губернаторът все още нищо не знае.

— Не ще да е съвсем вярно, тъй като мистър Рандолф се с обърнал с молба за избори към губернатора.

— Вашият съпруг също е поканен.

— Моля? Мислех, че става дума за затворено общество.

— В никакъв случай. Знам от сигурно място, че съпругът ви е приел — Той се поклони усмихнат. — Ще видите, че ще излезе истина — прошепна и преди да се смеси с тълпата, пусна в чантичката й някаква бележка.

Малко по-късно Аманда видя Ерик, потънал в разговор с един от членовете на камарата на общините. Почувства се двойно измамена и поиска палтото си, за да излезе навън за глътка свеж въздух. Бродеше безцелно между замръзналите лехи, които бяха вкочанени като нейното сърце. Значи все пак мнението й за Ерик се оказа вярно! Но защо все пак го обичаше?

Изведнъж викове откъм оборите я извадиха от мислите й. Изтича по посока на шума и видя как един възрастен мъж дава напътствия на няколко коняри. Те бяха наобиколили един оседлан кон, проснат на земята, сякаш заспал.

— Какво има? — попита Аманда.

Възрастният мъж избърса потта от челото и каза учтиво:

— Страхувам се, че няма да можем да помогнем на бедничкия. Нямам представа какво му е станало. Просто изведнъж се срути. Конят е на мистър Дамиен Розуел.

С общи усилия конярите успяха да вдигнат животното на крака. Огромните му тъмни очи се въртяха като подивели, после изведнъж станаха стъклени, предните крака се подгънаха и прекрасното животно падна на земята.

Аманда се отдръпна ужасена. Конят на Дамиен бе мъртъв! Ако не послушаше баща си, и на Дамиен щеше да му се случи същото.

— Милейди! — извика някой, но в този миг Аманда загуби съзнание…

Когато отвори очи, видя, че се намира сред много хора и че Ерик я носи на ръце. Недоверие и тревога се четяха по лицето му.

— Моля те, заведи ме в къщи — прошепна тя и се притисна към гърдите му, за да не вижда разтревожената физиономия на Дамиен.

У дома я съблякоха и я сложиха в леглото. След това дойде Ерик с чаша димящ китайски чай, който неговият кораб внасяше направо от Китай. Поиска да разбере причината за тревогата й.

— Конят умря пред очите ми.

— Това не би могла да бъде цялата причина.

— Това можеше да се случи на Жьонвиев или на Ан. Гледката не е подходяща за жена.

— Но ти си издялана от кораво дърво. Ти съвсем не си толкова нежно създание и не си никаква лейди.

Тя ядосано замахна към него, така че той едва не изтърва подноса.

— Аманда…

Тя зае предизвикателна поза.

— Бях твърде изненадана, като разбрах, че се готвиш да ходиш до Ричмонд!

Ерик не бе предвидил, че разговорът може да получи такъв обрат и я погледна поразен.

— Да, предполагам, че си научила това от стария си любовник. Забележителен шпионин си!

— Не съм! — просъска тя и го удари по гърдите. — Затова пък ти си…

Той хвана китките й, а очите му се свиха до малки процепчета:

— Знам, аз съм предател! Какво всъщност се случи с коня на Дамиен?

Тя се опитваше отчаяно да измъкне ръцете си, като през цялото време избягваше погледа му, тъй като нямаше сили да му каже, че това, което сполетя коня, може да се случи и на него и Дамиен.

— Уморена съм, Ерик.

— Аманда…

Без много да му мисли, тя намери спасение в една опашата лъжа, от която сама се разтрепери, докато я изричаше.

— Не се чувствам добре. Може би… може би и аз очаквам дете.

Ерик я освободи веднага и се отпусна назад на възглавницата, молейки се това да се окаже истина.

— Мислиш ли, че действително е така?

— Не мога да кажа със сигурност — отвърна тя измъчено. — Моля те, остави ме, чувствам се ужасно уморена!

— Ще спя в друга стая — успокои я той и я целуна безкрайно дълго и нежно по челото и устните.

Тя го гледаше, докато той излизаше от стаята, а сърцето й се свиваше от непоносима болка. После дълго лежа будна в леглото. Въртя се на всички страни, опитвайки се да избяга от мъчителните мисли. По някое време стана и бързо се облече. С треперещи ръце измъкна от чантичката си бележката, която бе пуснал там Робърт. Нямаше защо да я крие, тъй като такава хартийка можеше да бъде намерена и на пода в някоя кръчма.

Безшумно се измъкна навън и няколко къщи по-надолу изведнъж щеше да извика от ужас, тъй като от стената се отдели тъмна фигура, която се приближи към нея и й препречи пътя.

— Бях абсолютно сигурен, че ще направиш нещо за мен — каза баща й.

Тя хвърли листчето в краката му.

— Това е всичко. Повече няма. Разбра ли ме?

— Какво е това?

— Доколкото разбирам, начертан е план на скривалища за оръжие по брега. И това е краят на нашите взаимоотношения.

— А ако се стигне до война?

— О, остави ме на мира!

Тя се обърна и като понесена от вихър, хукна обратно към къщата. Смехът му обаче продължаваше да ехти подире й. Пред вратата тя спря за миг и затвори очи. Нищо друго не й оставаше, освен да се надява, че за няколко месеца ще я остави на спокойствие.

Аманда отвори очи и тръгна нагоре по стълбата. Леден ужас пролази по гърба й. На стълбата стоеше Ерик и това не беше сън, а голата истина. Беше наметнал халата си явно така бързо, че не беше успял да го закопчее на гърдите си. Дланта му така бе обхванала перилото, сякаш това беше нейната шия. Очите му бяха тъмни от яд.

— Къде беше?

— Излязох на чист въздух.

— Каза, че си много уморена. Къде беше?

— Един джентълмен не задава подобни въпроси.

— На всички е известно, че аз не съм никакъв джентълмен. Къде беше?

— Навън! — Тя отстъпи назад, тъй като той заплашително я приближаваше. — Не можеш да ме принудиш да ти кажа. Не можеш…

Ерик застана съвсем близо пред нея и тогава Аманда панически започна да го удря с юмруци. Той само се наведе и я метна на рамото.

— Не! Пусни ме веднага! Ще ни чуят. Престани!

Удари я силно по задните й части.

— Все ми е едно къде си била! Може би наистина не мога да те принудя да кажеш къде си ходила и какво търсиш нощем по улиците, но ще извикам дявола в себе си и ще те изгоня от спалнята си!

Аманда продължаваше да блъска диво по гърба му, но нищо не помагаше. Беше съвсем безпомощна. Той я завлече горе и я хвърли в леглото. Тогава тя си спомни думите му, че яростта и страстта са много близки една до друга. Неговите устни се притиснаха бясно до нейните. Тя понечи да се съпротивлява, но съвсем скоро желанието пламна и у нея.

На сутринта, когато Аманда отвори очи, Ерик вече бе излязъл. В писмо той й съобщаваше, че е заминал за едно събиране и й заповядваше да се прибере у дома. Изразяваше надеждата, че тя ще му се подчини, иначе слугите ще я принудят да изпълни заповедите му.

Със силен вик на отчаяние Аманда се хвърли върху възглавницата. Току-що покълналата й любов трябваше да загине на бойното поле на революцията!