Дара Джой
Тази нощ или никога (16)

ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
ИМОРТЕЛА

— Тук? — промълви тя удивена. Само Джон бе способен да измисли подобно нещо.

— Да, тук — прошепна той.

Хлое огледа стаята, потънала в багри и аромати. Всякакви цветя и билки покриваха като килим каменния под, а на места се катереха дори по стените. Някои саксии висяха от тавана, а стеблата на растенията се проточваха надолу като лиани.

Там имаше малки розови рози, изпълващи въздуха с финия си аромат; саксии с уханна френска лавандула, с нейните сиви надиплени листенца и мънички синкаво-лилави пъпки; опияняващ жасмин преливаше от висящите кошници, а нежните му цветчета бяха с оттенъка на лунна светлина. Казваха, че неговото ухание притежавало вълшебна сила през нощта. Вдъхнала дълбоко от невероятния аромат, Хлое бе готова да повярва в това.

Погледът й се наслаждаваше и на истинската мирта с нейните големи брилянтнобели цветове, които излъчваха някакъв пикантен аромат, възпламеняващ сетивата.

Навсякъде имаше саксии с билките на баба й: розмарин, мащерка, френски босилек — бяха толкова много, че едва ли можеше да изреди имената им, макар че вече се учеше да ги различава.

Джон я притегли на пода.

Бяха в море от цветя, окъпани в лунна светлина.

Бял каменен фонтан — херувимчето в средата изливаше непрестанно вода — бълбукаше в ъгъла. Намираха се в центъра на една тайнствена нощна градина, вълшебно царство на покой.

Двамата коленичиха един срещу друг.

Джон безмълвно започна да разкопчава копчетата на гърба на роклята й. Хлое протегна ръце, за да свали сакото от раменете му.

Той хвана роклята й с две ръце и я изтегли през главата й. Тя откопча жилетката, после и ризата му и ги смъкна от тялото му.

Тогава той я целуна. Мускулестите му ръце се обвиха около нея, за да я притеглят по-плътно до голите му гърди. Тънката памучна тъкан на дългата й долна риза бе толкова фина, че почти не възпираше усещането при допир. Напротив, тази тънка преграда сякаш още повече засилваше насладата от докосването. Ръцете й се плъзнаха по раменете му, долавяйки скритата сила под тази гореща златиста кожа.

Досегът на устните му я накара да почувства вълна от мънички тръпки, които запълзяха по тялото й.

Джон я освободи от прегръдката си, и отново седна назад върху свитите си крака. После изтегли и ризата й нагоре, последната дреха на нея.

Все тъй безмълвно прокара пръсти през косите й и измъкна фибите, които придържаха прическата. Водопадът червена коса се разля по раменете и гърба й.

Тя седеше на колене пред него гола в изпълнената с цветя нощ. Очакваше го. Лунната светлина, проникваща през високите прозорци, трептеше като светулки около нея.

Джон никога не бе виждал нещо по-прекрасно. Той дълбоко си пое дъх.

Пръстите й докоснаха копчетата на панталоните му и сръчните й ръце започнаха да ги разкопчават.

Усещането, когато пръстите й леко го допираха там, му се стори едно от най-възбуждащите преживявания в живота му. Нещо толкова простичко го бе развълнувало така дълбоко.

Когато тя приключи с копчетата, ръцете й се плъзнаха под плата, отстрани на ханша и назад, докато обхванаха нежно таза му с длани.

Затворил очи при ласката й, Джон наведе глава и плени устните й в пламенна страстна целувка.

Тя отвърна на целувката, но в същото време смъкна панталоните от бедрата му, така че да може да се допре до него — кожа о кожа.

От гърдите му се чу приглушен одобрителен стон.

Той я пусна, за да събуе ботушите и панталоните си. После взе дрехите им и ги разстла върху каменния под, като така се получи прелестна разноцветна мозайка от платове. После внимателно я положи върху леглото, което току-що бе сътворил.

— Удобно ли ти е? — нежно я попита.

— Да — усмихна му се тя, вдигнала поглед към него.

— Добре… може да ни се наложи да поостанем тук известно време — и той й намигна закачливо.

На бузите й хлътнаха леките трапчинки.

— Ако те познавам добре, милорд — а аз вече добре те познавам — бих казала, че ще поостанем доста време.

— Подценяваш ме — провлачено рече той.

Очите на Хлое се разшириха.

Джон забеляза една от работните маси на баба й до прозореца, изправи се и отиде до нея. Взе няколко от малките тъмни шишенца там и започна да ги отваря и да помирисва съдържанието.

— Струва ми се, че е това — обяви и тръгна към нея с едно от шишенцата.

В този момент първите лъчи на зората блеснаха на хоризонта и се разляха през източните прозорци в оранжерията. В миг голото тяло на Джон бе окъпано в златиста светлина, като прелестна статуя сред екзотичните цветя и изобилната растителност.

Това бе невероятно еротична, чувствена гледка и Хлое моментално разбра, че ще запечата спомена за нея в съзнанието си завинаги. Нейният личен портрет на виконт Секстън.

Той коленичи до нея.

Хлое се намръщи.

— Какво ще правиш с това масло?

— Ще видиш — отвърна той тайнствено, като стисна миниатюрното шишенце, за да стопли съдържанието му.

Силната му длан върху гърдите й й попречи да се изправи.

Скоро отвори капачето, вдигна шишенцето над нея и започна да излива затопленото ароматно масло капка по капка върху гърдите й.

Хлое веднага разпозна този аромат — на гора и детелина — това бе личното ухание на Джон. И тъкмо когато се зачуди защо ли е избрал точно този парфюм, разтворената му длан — тази върху гърдите й — започна с кръгови движения да втрива маслото в кожата й.

— О, колко е хубаво!

Той отвърна на комплимента й с леко извиване на устните си.

Хлое преглътна. Пак бе намислил нещо.

Преди да продължи, върховете на пръстите му леко докоснаха къдравите червени косъмчета между краката й и разтвориха меките й гънки. Като се наведе над нея, той нежно я целуна там.

Хлое потръпна при този страстен жест.

— Прости ми — зелените му очи блестяха на утринната светлина. — Поувлякох се.

Но този негодник изглеждаше така, сякаш не желае прошка и не се разкайва. За нищо.

Върховете на пръстите му се плъзгаха по кожата й, като всеки техен допир я успокояваше и разпалваше едновременно. От раменете и шията й през стегнатите чувствителни връхчета на гърдите й те нежно прекосиха стомаха и се спуснаха около ханша й, настрани по бедрата и прасците, чак до фината дъга на стъпалото.

Където и да я докоснеше, вълна от топло уханно масло попиваше в кожата й.

Като остави настрани шишенцето, Джон пое стъпалото й в ръцете си и започна да масажира мускулите и сухожилията й със завидното умение на опитен сладострастник.

Палците му притиснаха и разтриха линията в средата на стъпалото й, където разпалиха някакви особено чувствителни точки на удоволствието. После той обхвана петата й в дланта си и като завъртя ръка, тя почувства как всички мускулчета по тялото й се отпускат.

Хлое имаше усещането, че се топи като масло под слънчевите лъчи.

Когато приключи с единия крак, той го подпря върху топлите си гърди, сякаш за да го запази отпочинал, и се зае с другото стъпало.

— Не мога да ти опиша колко приятно е това, особено като съм танцувала цяла нощ!

Джон просто се усмихна отново, без да каже нито думичка.

Хлое се усъмни още повече. Той определено бе намислил нещо.

Скоро сръчните му ръце започнаха да се движат нагоре по цялата дължина на тялото й, масажираха, галеха, докато тя се почувства толкова отпусната, че вече се съмняваше дали може въобще да помръдне.

Когато достигна раменете й, той с лекота я обърна по корем. Отметна косите от гърба й с нежно движение на дланта си.

Започна да капе от ароматното масло по гърба й, по задничето, върху прасците.

После дланите му отново бяха върху нея — масажираха я със сигурни плавни движения — от раменете до долната част на гърба. Тя почувства как маслото потече отстрани и под гърдите й. Ръцете му го последваха, като се плъзнаха под нея.

Хлое затаи дъх, но той не остана дълго там — само колкото да увеличи още повече възбудата й, като завъртя длан върху твърдите й зърна.

И още масло… и още ласки.

Тя бе прекалено унесена от плавните му движения и й бяха нужни няколко мига, за да осъзнае, че вече не разтрива маслото само с ръцете си.

Бе прилепил тялото си до нейното. Сега целият се плъзгаше по нея, като на равни интервали я притискаше по-силно. Тя бе покрита с неговия аромат и с него самия.

Горещи устни докоснаха извивката на гръбнака й и се плъзнаха до кръста й. И тогава тя изведнъж подскочи, тъй като езикът му лекичко близна задничето й.

— Дж-джон — сподавено възкликна тя.

— Ммм? — зъбите му лекичко захапаха дясното полукълбо.

Хлое рязко се отдръпна от него и се извъртя по гръб.

Той приглушено се засмя.

— Как възнамеряваш да станеш жена развратник, миличка, щом така се притесняваш от някои неща?

Лицето на Хлое пламна.

— Това не те засяга! Аз… аз… не ти влиза в работата!

Той повдигна вежди.

— Така ли?

Хлое не хареса изражението му. И преглътна.

— Т-точно така.

Той отново само се усмихна.

Хлое го наблюдаваше любопитно.

Той откъсна цвета на едно растение наблизо.

— Кое е това цвете?

— Наричат го имортела, или неувяхка… а някои му казват слънчево злато. Струва ми се, че баба го използва в твоя парфюм.

— Неувяхка — промълви той и като се наведе към нея, прокара нежно цветето по устните й. После, подпрян на една ръка на пода, я притегли към себе си с другата. Устните му безкрайно внимателно вкусиха нейните.

— Ето какъв бил вкусът на слънцето върху устните ти — прошепна.

Хлое потръпна при думите му. Той пак наведе глава, за да я вкуси отново.

Джон разпръсна цветчетата върху пъстроцветното ложе, което сам бе приготвил за двама им.

— Едно неувяхващо легло за теб, моя скъпа съпруго.

Той отново я положи върху постланите дрехи и я обърна настрани, за да се сгуши до нея. Силните му ръце обвиха кръста й и я притеглиха плътно до него. Пламналата му кожа се долепи до нейната.

Копринени устни запълзяха по заобленото й рамо. Едната му ръка масажираше гърдата й, а другата се промъкна между краката й.

Хлое се сгуши в него. Тази сутрин Джон бе в много странно настроение, но ако то раждаше подобно любовно поведение, тя нямаше нищо против него. Обикновено съпругът й бе много сладострастен. Но сега той сякаш се бе отправил към неизследвани досега пространства в чувствената наслада.

Той галеше с устни и леко смучеше извивката на рамото й.

— Хлое?

— Да, Джон? — простена тя.

— Криеш ли нещо от мен?

Още преди тя да успее да отговори, той бързо навлезе в нея. С едно плавно уверено движение.

Хлое замръзна, щом чу въпроса му, и едновременно с това ахна, изненадана от неочакваното му действие. Това бе опасно.

— Не, разбира се — успя да промълви.

Горещите му устни пробягаха отстрани на шията й.

— Сигурна ли си?

— Да… да, сигурна съм — стенеше тя. Ръцете й здраво стискаха мускулестите ръце около кръста й.

Джон уверено се плъзна в нея още два пъти, след което се оттегли. Най-неочаквано ръцете му обхванаха раменете й и я обърнаха по гръб.

Хлое го гледаше въпросително, докато той се надигаше над нея.

— Защото, ако аз криех нещо от теб, ти щеше да разбереш, нали, котенце?

Мощните му бедра се вмъкнаха между краката й, докато той се наместваше удобно върху нея.

Тя преглътна. Очите му издаваха всичко. Напрегнати, потъмнели, съсредоточени. Джон си бе поставил точно определена задача.

Хлое моментално разбра, че е загазила.

— Нали? — подкани я той, докато усърдно ближеше розовото връхче на гърдата й.

— П-предполагам.

— Със сигурност — и той се плъзна в нея с бавен мощен тласък.

И двамата простенаха.

Хлое затвори очи, когато почувства как той я изпълва. Усещането, когато Джон бе в нея, винаги я довеждаше до полуда.

— Погледни ме.

Очите й трепнаха и се отвориха с разширени зеници и премрежени от страст. За него. В един миг, когато погледите им се срещнаха, Джон почувства, че не може да диша.

Гласът му бе много дрезгав, когато прошепна:

— Целуни ме, мила моя… целуни ме.

Той наведе глава към нея, а медената му коса се спусна надолу и погали раменете й.

— О, Джон — отвърна трепетно Хлое.

— Не крий нищо от мен, скъпа, отдай се изцяло.

В отговор Хлое потръпна. Вече наистина чувстваше, че е в беда.

— Аз съм твоя. Твоя съм!

Той бавно се движеше в нея.

— Не. Не си.

— Джон, моля те…

— Предай се на мен. Не се бой. Аз ще се грижа за двама ни.

Той нежно се люлееше напред и назад в тялото й.

Да се предаде?

Понякога тази дума върви заедно със завоювам и прелъстявам. Както правят развратниците… Хлое се опита да събере сили и твърдост, за да устои на изкушението.

— Аз… аз…

— Това е нещо, което не мога сам да си взема от теб. Трябва ти да ми го дадеш.

За какво точно говори той? На челото й се появи бръчица.

— То е част от онова, което каза, че ще ми покажеш ли? Нещо, което трябва да знам за мъжете и жените заедно?

Той въздъхна тежко.

— Не. То е нещо, което аз искам. От теб.

Сега тя бе истински разтревожена.

— Не зная какво е това — отвърна уклончиво.

Джон се притисна силно в нея и завъртя бедрата си.

Хлое го притегли към себе си и простена името му. От горещината на телата им въздухът се бе изпълнил с аромата на имортелата, разпиляна по тяхното легло.

— Знаеш какво искам да кажа — настоя той дрезгаво.

— Не, аз…

Той навлезе в нея още мъничко, а след това притегли хълбоците й към себе си, за да й даде онази допълнителна дълбочина, която тя така обожаваше.

— О, Господи, моля те…!

Съединена с него и прикована под тялото му, Хлое знаеше, че сега е толкова лесно да загуби контрол. Когато той я изпълваше така, като част от нея, тя усещаше, че защитните стени около нея започват да се рушат.

Джон долови нерешителността й. Почувства тръпките, които вече се зараждаха в тялото й, докато тя все още се бореше срещу пълното отдаване и екстаза.

И той заговори до устните й, като не спираше да я целува и да се движи бързо в нея.

— Да, мила, да… не крий нищо… никога не крий нищо от мен…

И Хлое загуби контрол. Напълно. Превърна се в някакво диво създание, което го притискаше, хапеше го, хлипаше и викаше името му със сподавен глас.

Обезумял не по-малко от нея, разтърсен до дъното на душата си, Джон почувства как достига нови висоти. Нещо в него се бе раздвижило и бе запалило искрата на страстта, която се разгаряше все по-силно, и по-силно.

— Да, да, да — дишаше той до устните й. — О, боже, точно така.

За пръв път през живота си, докато се люби, Джон загуби представа за реалността, за това къде се намира, кой е той. Хлое се превърна в цяла вселена. Той не можеше да мисли. Можеше само да реагира с тялото си. Лорд Секстън я обладаваше, и самият той бе обладаван.

Желанието им бе много по-силно от страстта.

Никога преди не му се бе случвало подобно нещо. Джон не знаеше какво говори, нито какво пита. Бе изцяло погълнат от бушуващото чувство, което те двамата бяха създали.

Той стенеше, мъркаше, ръмжеше и се молеше.

Когато отново нахлу в нея и опиянен прошепна дрезгаво: „Дай ми дете, Хлое…“, последната й защитна стена рухна и тя издума онова, което бе крила от него през всичките тези години.

— Je t’aime! Je t’aime! Обичам те! Винаги съм те обичала, Джон! Винаги…

Тя се бе вкопчила в него и изливаше любовта си в една безкрайна песен на екстаза.

Явно не това бе очаквал да чуе Джон, защото при разкритието й разумът му се завърна.

За миг той сякаш се вкамени, преди физическата нужда да го надвие и той да достигне до края в един мощен и горещ поток на облекчение, извиращ нейде дълбоко в него.

Той лежеше върху нея злокобно смълчан, все още заровил лице в извивката на шията й.

Хлое не смееше нито да помръдне, нито да продума. Винаги когато се любеха, Джон след това я целуваше и прегръщаше и двамата се смееха. Често се случваше да започне отново, а той й казваше, че тя притежава рядката дарба да вдъхновява мъжа до безкрай.

Но този път беше съвсем различно.

Хлое се опита да преглътне буцата, заседнала в гърлото й. Сега, когато огънят на страстта вече бе изтлял, тя осъзна какво му е разкрила.

Какво сторих? Прекалено рано бе… прекалено рано.

Без да продума, Джон се откъсна от нея. Изправи се и се облече.

Хлое го гледаше въпросително, но той не срещна погледа й. Вдигна ботушите си от пода и отиде до стъклената врата, която водеше навън. Поколеба се за момент, после отвори и излезе в светлината на зората.

Като се приповдигна на лакти, Хлое се загледа в празната рамка на вратата, слисана, че него вече го няма там.

Всичко свърши. Тя бе загубила.

Сподавен вопъл се откъсна от гърдите й. Всичко свърши…

Тя се хвърли върху останките от многоцветното ложе, което той бе направил и което бяха топлили с телата си. А сега бе студено.

Само лекият аромат на маслото все още свидетелстваше за страстта, която току-що бяха споделяли.

Чудовищното значение на случилото се изведнъж се стовари върху нея като физически удар. Тя бе изгубила единствената си любов. Бе загубила Джон.

Сломена, тя се просна по очи, за да изплаче душата си.

 

 

Джон вървеше из лабиринта, като следваше лъкатушните му завои без затруднение, дори и при смътната утринна светлина. Когато стигна до сърцето му, той се отпусна върху каменната пейка.

Това бе същата пейка, на която седяха, когато тя бе предложила да се оженят.

Зашеметен, Джон се облегна на дънера на дървото, търсейки здравата опора на ствола.

Всичко е било предварително скроена хитрост.

Тя никога не е смятала да търси други мъже. Дори никога не е била с друг мъж!

Той затвори очи и се зачуди с какво ли е заслужил това. Защото повече не можеше да отрича истината.

Той обичаше Хлое с цялото си същество.

Винаги я е обичал и винаги ще я обича.

Като си пое дълбоко дъх, той отвори вратата на спомените, които през целия си живот се бе опитвал да потиска…

Баща му. Отвращението при мисълта за него. Болката, изстрадана от майка му… Болката, която самият той бе изпитал.

Предишният виконт имаше една ужасна слабост, разрушила семейството му. Джон винаги бе смятал, че най-лошото нещо, сторено от баща му, не бе това, че е изгубил имението си, а това, че ги е напуснал. Самоубийството му бе нещо, с което така и не успя да се примири. Защото то бе оставило неговата съпруга и малкия му син самички на света. Той никога не можа да му го прости. Защото бе видял какво бе причинило то на майка му.

Джон въздъхна тежко.

Майка му.

Тя бе обичала толкова силно. Една мила, любяща жена. Същата дълбока любов, с която бе дарявала съпруга си, бе дарила и на своя син. Толкова много се бе старала да се грижи за него след това.

Очите на Джон се навлажниха, когато заедно със спомените реши да се изправи и пред онова, което винаги бе отбягвал.

Всички винаги го приемаха за точно копие на баща си. Единствената разлика била в това, че не игралната маса, а жените привличат неудържимо младия виконт.

Но колко много се заблуждаваха само!

Той винаги бе приличал изцяло на майка си.

Тя често му казваше: „Джон, ти си наистина мой син“, преди да избърше сълзите му заради поредния удар по чувствителната му душа. Когато умря кучето му; когато съседското момче счупи крака си, той гангреняса и се наложи да му го отрежат; когато намери едно птиче със счупено крило и баща му го уби, за да го избави от мъките му… Той изпитваше толкова силна любов към всяка живинка около себе си.

Син на своята майка.

Но никога не искаше да свърши като нея. Сломена, самотна, умираща в бедняшка колиба. Все още викаща името на своя възлюбен…

Смъртта й бе оказала огромно влияние върху съзнанието му. Години по-късно той все още сънуваше кошмари за това.

Още съвсем млад, Джон бе решил никога да не изпитва толкова дълбоки чувства към когото или каквото и да е в живота си.

Опитвайки се да избяга от истинската си същност, бе спал с толкова много жени… Безсмислени боричкания, в които се изразходваше страстта, и толкоз.

Как може да е бил толкова сляп?

Е, повече няма да бяга.

Джон нахлузи ботушите си и се отправи обратно към къщата.

 

 

Тя бе в тяхната всекидневна.

Изумрудената рокля, която бе носила на бала, сега висеше върху тялото й, измачкана и разкопчана на гърба. Тя дори не се бе потрудила да я закопчее. Беше се облегнала на камината, а едната й ръка, протегната, стискаше здраво камъка, сякаш й трябваше опора, която да я държи на крака.

Когато го чу да влиза в стаята, тя го погледна над протегнатата си ръка.

Личеше, че е плакала.

Очите им се срещнаха за един безкраен миг. Нейните — изпълнени с несигурност и страх, а неговите — с болка.

После той просто разтвори ръце.

С вик, роден в дълбините на душата й, Хлое се втурна към него и се хвърли в прегръдката му.

— Джон, Джон — хлипаше тя, обвила ръце около врата му.

Той я притискаше силно към себе си.

— Бих умрял без теб.

Разтреперана, Хлое се разплака, а сълзите й намокриха врата му, понеже бе заровила лице в това топло местенце и не искаше да се откъсне от него.

— Шшт — той галеше косата й, за да я утеши. — Недей, любима, няма защо да плачеш.

Джон не вярваше на собствените си думи, защото дори и неговите очи някак подозрително залютяха. Как бе успяло това нежно девойче да го подчини?

— Как успя да го постигнеш? — попита той шепнешком.

Подсмърчайки, Хлое вдигна поглед към него, а върху сладкото й лице бяха изписани и любов, и нерешителност.

Сърцето му отново се разтопи от нежност.

— Хмм? — той целуна връхчето на носа й.

— Аз… — тя прехапа устни и се поколеба. — Прелъстих те, Джон.

Очите му се разшириха от учудване.

— Прелъстила си мен?

Тя закима енергично.

Той арогантно повдигна вежди.

— Мен, Лорд Секс?

— Да — и тя се усмихна трепетно.

— Е, тогава… — той се ухили, като показа двете си прелестни трапчинки. — Предполагам, че нещата говорят сами за себе си.

Радостният им смях се сля с безкрайните възможности пред тях, докато зората, златна и чиста, обливаше с многоцветната си светлина спящото имение.

И Джон осъзна, че любовта не означава тъмната пустота на една самотна нощ.

Тя бе утринен лъч, който събужда за живот.