Катрин Харт
Изкушение (15)

Глава петнадесета

Там, в средата на залата, Грант спря от почуда. Той я погледна мълчаливо, не вярвайки на ушите си. Цяла вечер нарочно я изкушаваше, като се надяваше да я вкара в леглото си, да преживее отново върховното удоволствие, което бяха споделили предишния път. Обаче никога не беше очаквал тя толкова лесно да отстъпи и да се поддаде на чара му.

Да отстъпи? Не, в този случай тази дума не беше подходяща. Аманда беше отишла къде по-далеч. По някакъв начин тази привлекателна малка магьосница беше успяла да обърне нещата, сякаш тя го предизвикваше, а не той нея. Дали отново само го дразнеше, като го възбуждаше, преди да му откаже? Каква игра играеше този път?

— Езика си ли глътна? — подразни го тихо Аманда, а очите й се смееха.

Зад тях една друга двойка ги блъсна и това накара Грант да осъзнае, че те стоят неподвижно, докато другите танцуват около тях. Той автоматично навлезе отново в ритъма на валса, но мислите му бяха приковани върху красивата жена в ръцете му и върху обещаващите й очи.

— Никога не обещавай нещо, което не можеш или няма да направиш, Аманда — предупреди я той сериозно. — Особено неща от този род. Може да се окаже една много опасна грешка, особено ако мъжът, с когото флиртуваш, не е джентълмен.

Погледът й издържа на неговия, очите й светеха като запалени свещи в тъмна нощ.

— Покажи ми — промърмори тя отново и гласът й премина през него като топло уиски. Смел, дързък, предизвикателен глас, който го възбуждаше до краен предел.

— С удоволствие, изкусителко! — Без да изчака музиката да свърши, той я хвана за китката и бързо я изведе от залата, изгаряйки от нетърпение да остане насаме с нея, преди да е променила решението си.

— Запомни едно — ти реши това. И после си спомни, че и ти си го искала, така както и аз. Да няма на другия ден оплаквания и обвинения.

По целия път към стаята Аманда спореше със съзнанието си. Емоциите и задръжките й се бореха в нея.

Това, което искаше, беше неправилно.

Но беше толкова хубаво! Тя толкова много го желаеше, че чак беше болезнено.

А то беше грешно.

Заради това със сигурност ще отиде в ада, но щеше да намери рая в прегръдките, в целувките на Грант.

Той беше се обрекъл на друга жена.

Да, но той щеше да бъде нейн, само нейн тази вечер в леглото й и нямаше да мисли за никоя друга. Тя щеше да го накара да забрави всичко.

Както и всички останали, той искаше единствено тялото й, предлагаше й само една страстна нощ и изобщо не я смяташе за човек. През повечето време дори не я харесваше, постоянно я пренебрегваше и продължаваше да я лишава от уважението, с което се отнасяше към другите жени, отказваше да я възприеме за нещо друго, освен за обикновена проститутка. И като му се предложи тази вечер, нямаше ли да потвърди лошото му мнение за нея и всичко да бъде безвъзвратно загубено?!

Беше безразсъдно от нейна страна и въпреки това сърцето й беше избрало точно този мъж. За първи път в живота си тя бе лудо, безпомощно влюбена. Това нищо ли не означаваше? Нямаше ли право поне на малко щастие, на един върховен момент, независимо колко кратък щеше да бъде той. Една нощ на екстаз — само една чудесна нощ в прегръдките на мъжа, когото обичаше, една приказна нощ, споменът, за която да стопля дните й.

Когато той я бутна в стаята и я сграбчи в горещата си прегръдка, Аманда вече нямаше време за мислене. Устните му се сляха с нейните и той я придърпа по-близо до наведеното си мускулесто тяло и от този момент нататък всичко, за което тя мислеше, беше Грант. И нищо друго не я интересуваше. Той изцяло изпълваше сетивата й. Усещаше го с всяка фибра на тялото си. Погледът му я изгаряше, докато той развързваше пелерината й. Когато я свали от раменете й, тя се плъзна на земята. Тежестта на тялото му я притискаше до затворената врата.

Преди още Аманда да успее да се осъзнае, Грант вече беше успял да смъкне роклята й надолу, ръцете й все още бяха в ръкавите, а гърдите й се подаваха оголени над корсажа, очертани само от нежната дантела.

— Какви праскови със сметана и толкова апетитни — промърмори той, като гризна със зъби връхчето на едната и след това се прехвърли на другата, смеейки се нежно, гледайки ги как отвръщат на вниманието. Той намокри всяка с език, след това ги духна леко, при което те настръхнаха още повече.

Когато засмука едното й зърно навътре в горещата си уста, Аманда направо обезумя от желание. Извиваше се при всяко докосване като развратница, за каквато той я считаше. Скимтеше и пъшкаше. От главата до петите, от гърдите до бедрата тя представляваше една тръпнеща маса. Развълнувана, търсеща, горяща.

Когато пъхна ръце под полите й, като си прокарваше огнена пътечка чак до кръста й, краката й започнаха да треперят и да се подгъват. Слепешката, но сръчно, докато устните му все още се плъзгаха по гърдите й, той развърза панделките на колана на гащичките й. Преди те да паднат на пода, дланта му ги замести, като откри самата пъпка на желанието й. Аманда простена и размята ръце, сякаш че прави опит да го отблъсне.

— О, стига! Спри!

И да я беше чул, той с нищо не го показа. Пръстите му продължиха своята атака, независимо от нейната молба. По цялото й тяло затанцуваха вълни на удоволствие, които подпалваха кръвта й и я влудяваха неудържимо, докато достигна до най-върховния копнеж, който някога бе изпитвала. Беше гореща и влажна за него. Обезумяла от желание. Той я притисна и тя усети до корема си мъжествеността му, гола и пулсираща.

— Грант — каза тя задъхано. — Моля те… в леглото… сега…

Като пъшкаше, той плъзна ръцете си под дупето й и започна да го милва със своите дълги, загрубели от работа пръсти.

— Не мога да чакам толкова дълго — призна той с дрезгав глас. — Обгърни кръста ми с краката си.

Дори когато, освободена вече от гащичките, той я повдигна и се мушна между треперещите й бедра, тя каза задъхано:

— Не можем! Не тук!

— Можем. Точно тук. Точно сега! — Надвиснал над нея, с черната лепенка, която все още покриваше синината на едното му око, и със зелен пламък на желание в другото, той много приличаше на пират — на пират, който се е навел и се наслаждава на заграбеното съкровище. През тялото й премина тръпка на очакване.

В следващия момент тя получи каквото искаше.

Горещ, твърд, тресящ се, той се пъхна в нея и тя отново извика и сключи по-здраво краката си около него. Отново усети как лъскавият му член я изпълни, почувства как се отваря дори още повече за него.

— Готово, скъпа — каза той с изкушителен напев. — Поеми ме навътре. Погълни ме. Стопли ме. Стисни ме. О, господи, колко си сладка!

Дори и да искаше да отговори, тя не би могла, тъй като той беше покрил устните й със своите, езикът му се стрелкаше по отворените й устни в такт с движението на долната част на телата им. Гърбът й беше опрян на вратата, ръцете му я придържаха, краката й бяха увити около кръста му и тя се стискаше за него и трепереше. От време на време тя го придърпваше, като приветстваше всеки нов тласък на страст и насилие вътре в нея.

После, между два луди удара на сърцето, тя беше докарана до най-върховната възбуда на света, споделена и от Грант. Тя сякаш се издигна на златни крила, докато милиони бляскави слънца се изсипваха около нея, носейки се леко към земята на пухкави облачета.

Краката й, като се клатеха леко, се спуснаха надолу по кръста му. Само силните му ръце и тежестта на тялото му, което беше надвиснало над нея, я предпазиха от това да падне на земята. Изпотената му глава лежеше сгушена на рамото й, като всеки накъсан дъх се сливаше заедно с нейния.

От устата й се изплъзна кратък задъхан смях.

— О, господи! Никога не бих повярвала!

Той отговори със смях и леко пощипване по врата й, което накара хладната й кожа да настръхне.

— Няма да си правя труда да те питам дали ти хареса — каза той шеговито. — Ще е цяло чудо, ако поне половината хотел не те е чул и веднага щом ушите ми спрат да пищят, възнамерявам отново да те накарам да викаш по този начин.

— Не знам дали ще имам сили — призна си тя. — Всичките ми кости са омекнали.

— Скъпа, това беше само началото. Има още много неща, на които искам да те науча. — Той я вдигна на ръце с учудваща лекота.

Сепната, тя изписка.

— Грант Гарднър, само да си ме изтървал! — Тя не можеше да не се съмнява дали и неговите крака не бяха толкова омекнали като нейните.

— Престани да ме заплашваш — заповяда й той, като я погледна с порочна усмивка. — Просто се пресегни надолу, хвани колана на панталоните ми и ги издърпай нагоре, за да не ме спъват, иначе и двамата ще паднем на земята още преди да сме стигнали до леглото.

Те се отправиха към леглото: Грант носеше Аманда, а тя му държеше панталоните и двамата се хилеха като палави деца, които отиват да направят някоя пакост.

И наистина точно това направиха.

Когато слънцето се показа на хоризонта, Аманда вече не можеше да преброи колко пъти и по колко начина се бяха любили — най-често лудо, а понякога по-лениво, но увлечени от копнеж всеки да открие за себе си тялото на другия, да намери онези многобройни центрове на удоволствието, онези чувствителни зони, които задължително караха кръвта им да кипи и разпалваха страстите им.

През тези няколко часа тя научи за своето тяло повече, отколкото някога би могла да си представи. А също така научи и за неговото — какво му доставя удоволствие, как да го докарва до върховна възбуда, къде да го гали, как да го докосва. С устни, с ръце, с тяло. Отначало тя следваше инструкциите му, дадени шепнешком, а после собствените си природни инстинкти, като остави на любопитството и желанието да ръководят движенията й.

Наситена, изтощена по един прекрасен начин, Аманда лежеше сгушена в прегръдките на Грант, а главата й сънливо беше се отпуснала на раменете му, когато в стаята започна да става светло от раждащото се утро. Тя беше почти заспала, когато той я попита тихо:

— Какво те накара да си промениш решението?

— За кое? — промърмори Аманда, като прокара пръсти по къдравите косми на гърдите му и се наслаждаваше на това, как те гъделичкат дланта й.

— Да ми станеш любовница?

— Какво?! — Тя бързо седна в леглото, по лицето й се четеше и учудване, и неверие, и внезапен гняв. — Какво каза?

Устните му се извиха в усмивка на презрение и той също седна, като се наведе от своята страна на леглото, за да си намери панталоните.

— От твоята реакция разбирам, че си ме чула правилно, Аманда. А също така предполагам, че съм си направил грешно заключение от тази нощ.

— По дяволите, ти наистина грешиш! — отговори му тя ядосано, като придърпа чаршафа към гърдите си.

— Е, тогава как ще обясниш тази нощ?

Тя го погледна разярено и отметна една черна къдрица, която беше паднала на лицето й.

— Приеми я като временна загуба на разум. Считай я за моментна лудост. Мисли каквото си искаш, освен че ще ти…

— Че ще ми станеш любовница? — допълни той, като си обуваше панталоните. След това се пресегна за ризата си.

— Да! — просъска тя. — Всичко друго, освен това! И можеш да бъдеш сигурен, че по-скоро ще стане потоп, отколкото да те пусна отново в леглото си, долен червей! Глупак! Ти си… ти си мръсник!

— Чакай, чакай, Аманда. Не така ме наричаше тази нощ, любима.

— Не съм ти любима!

Той повдигна черните си вежди. Изражението на лицето му отричаше твърдението й.

— Никога няма да бъда отново твоя любима, нито любовница, обещавам ти!

— А аз ще направя всичко възможно, за да можеш да нарушиш това обещание, скъпа. Това пък мога аз да ти обещая.

— Можеш да се опитваш колкото си искаш, но няма да успееш, Грант Гарднър! Но ако ме докоснеш дори с един пръст, ще получиш един кървав кинжал и се смятай за мъртъв. Разбра ли ме?

— Мислех си, че тази сутрин няма да има никакви обвинения — напомни й той, като продължи да се облича. — Такова беше споразумението, доколкото си спомням.

— Никога не съм се съгласявала с това, ако си спомняш — тросна му се тя.

— Колко удобно за теб — каза той провлечено. — Мисля, че си ми седнала на пояса — добави, имайки предвид червеното парче плат, което беше увил около кръста си като част от пиратския си костюм. Със сподавен писък тя издърпа плата изпод себе си и му го хвърли, като се изчерви при спомена как той го беше използвал в любовната им игра тази нощ, как я гъделичкаше с крайчеца му, как го държеше и го размахваше като матадор, как го увиваше около тънкия й кръст, когато тя се преструваше, че наистина е пленена и че той е пират.

О, господи! Колко болезнено беше да мисли за такива неща сега, когато беше вече ден. А още по-лошо беше да си признае, дори и пред себе си, с какво удоволствие бе приемала любовните им игри, изпълнени с толкова страст. И наистина имаше такава страст, но тя се изпари като сутрешна роса. Може и да са били любовници за няколко кратки, чудесни часа, но сега те бяха отново врагове, съперници, живеещи в два различни свята.

— Ще бъдеш ли така любезен да си вдигнеш проклетите задни части от стаята ми? — озъби му се тя. — Получих достатъчно от теб, за да мога повече да те понасям!

— Това е точно обратното на казаното от теб само преди час — каза подигравателно той. — Тогава ти не можеше да ми се наситиш и нямаше да ти е достатъчно, дори щеше да умреш, ако спра. Правилно ли ви цитирам, мис Сайтс?

Лицето й пламна от унижението, което се криеше в думите му.

— Един джентълмен никога не би ми напомнил за тези неща.

— А една дама никога не би се държала като курва, скъпа. Нито пък щеше да използва такъв език, било то в леглото, или извън него.

— Ще съжалявате за думите си, мистър Гарднър! — предупреди го тя заплашително. — Както и аз съжалявам, че изобщо ви пуснах в леглото си или че си помислих дори и за момент, че сте почтен! През последните няколко дена бях започнала да вярвам, че може би, в края на краищата, вие имате сърце, макар че през повечето време не изглежда така.

Той се надвеси над леглото, ръцете му започнаха да търсят нещо под завивката и за момент тя си помисли, не вярвайки на очите си, че той има намерение отново да я люби.

— Какво си мислите, че правите? — изписка тя, като го плесна по пръстите, които докоснаха бедрото й.

— Съжалявам, че ще те разочаровам, скъпа — каза той, като се усмихна със сарказъм. — Просто си търся чорапа. — Той го измъкна и се наведе, разкопчаната му риза се разтвори и той целуна Аманда бързо по бузата. — Между другото, дъвката ти е на таблата на леглото. Не я забравяй, скъпа.

Тя присви очите си, докато заприличаха на две сини цепки, отлепи дъвката от мястото й и я размаза в средата на окосмените му гърди.

— Можеш да я вземеш — усмихна се тя самодоволно. — Много старание приложи, докато я изсмучеш от устата ми тази нощ. Значи можеш да си я запазиш.

Като направи гримаса, той издърпа лепкавата дъвка заедно с няколко косъмчета, като трепваше при всяко отскубнато косъмче, но доста голяма част от дъвката остана прилепнала към кожата му.

— Не е много, като се има предвид как се представих — каза той неуверено.

— Но това е всичко, което някога ще получиш от мен.

Погледът, с който се взря в нея, я накара направо да потръпне.

— Ще видим, нали? — отговори той меко и сериозно. — Ако първия път не завърши със забременяване, този път може и да е станало. — Тя пребледня и той й се усмихна тъжно. — О, разбирам, че това не ти е хрумвало, нали? За нещастие, ти ме накара толкова да те желая, че забравих да те пазя. Така че отново ще чакаме да видим дали глупостта ни няма да даде плод.

— Е, благодаря ви много за тази чудесна лекция, доктор Гарднър! Предполагам, че ще хвърлите цялата вина върху мен! А какво ще кажеш за себе си, похотлив козел такъв? Ти си този, който бъркаше под полата ми. Ти си този, който има опит. С твоята услужлива годеница… И Анабела ли трябва да слуша тази тирада всеки път, след като спиш с нея?

— Не — отговори кротко Грант, засегнат от последните думи на Аманда. За нейно объркване и без повече коментари, той си събра дрехите и веднага излезе, като тихо затвори вратата.

— Е, за какво беше всичко това? — учуди се Аманда, като се намръщи след него. — За какво бяха всичките тези приказки, след като после изведнъж млъкна и си затвори устата по-здраво, отколкото чекмеджетата на баба? Господи, никога няма да разбера какво мисли този мъж! А защо, по дяволите, ми трябва?

 

 

Докато Грант вървеше към стаята си, последната реплика на Аманда все още отекваше в съзнанието му. Той се притесни, като осъзна, толкова внезапно и неочаквано, че макар нито веднъж да не беше се увличал толкова по Анабела, не бе правил нищо, за да предпази двете жени от забременяване. Никога тялото му не беше властвало така над разума му, както ставаше, когато се докоснеше до Аманда. А след като беше се любил с Аманда, желанието му към студената блондинка, за която щеше да се жени, определено беше намаляло, и то толкова, че дори не го занимаваше мисълта да спи с Анабела, макар че няколко пъти тя твърде дръзко му беше намекнала за това.

Този факт го притесняваше, но това, което разбра за себе си, даде почва и за други мисли. Дали с Анабела не го свързваше само уважението му към нея и семейството й? Дали тайните му срещи с Анабела го караха да бъде по-внимателен, по-сдържан, отколкото той се чувстваше, когато беше с Аманда, и затова никога не беше се отпускал напълно и винаги беше нащрек? Или може би имаше по-малко страст между него и бъдещата му жена, отколкото искаше да си признае? По-малко огън? По-слабо желание? По-потиснати емоции?

Да, особено когато сравнеше това със силата, с която Аманда го привличаше. Тялото му реагираше винаги, когато тя беше в радиус от петнадесет крачки от него. Напоследък постоянно беше в съзнанието му, дори и когато не мислеше за нея, и това само по себе си правеше отношението му към Аманда уникално, защото никога преди не му се беше случвало с никоя жена. Тя дори се намесваше в съня му, завладяваше сънищата му. Сега, вместо сиви очи и руса коса, навсякъде му се привиждаха черна коса и сини очи, устни като череши и безкрайно дълги крака, които го мамеха любовно…

Като тръсна глава и изпсува, Грант разбра, че отново почваше да мисли за нея. Той си е фантазирал за тази малка магьосница с гарвановочерна коса!

— Върви по дяволите, Аманда! — изръмжа той. От яд удари с юмрук по стената на спалнята така, че мазилката се начупи и той се присви от болка. — Какво правиш с мене, Аманда? Какво направи със спокойния ми, добре подреден живот?

 

 

Както и преди, когато Аманда беше отхвърлила предложението му, Грант стана кисел и раздразнителен. През първите няколко дена, след като се върнаха вкъщи, се чувстваше по-зле дори и от пребито куче. Сопваше се и се озъбваше на всички, но най-вече на Аманда. Единствено с Анабела беше внимателен и Аманда предполагаше, че по този начин се опитва да я засегне още повече.

На всичкото отгоре Грант си спомни за обещанието да я научи да язди. И двамата не бяха много очаровани от тази идея, но Аманда го прие с още по-голяма неохота, защото беше сигурна, че Грант е решил да си счупи главата. Сутринта, когато Грант извика Аманда от обора, където тя грижливо почистваше, и я заведе в една малка конюшня, в която имаше оседлана кобила за първия й урок, Аманда веднага се опита да побегне. Тя заби токовете на ботушите си в пръстта, а Грант буквално трябваше да я влачи и да слуша как се оплаква, толкова уплашена, че изобщо не се притесняваше дали някой ще я помисли за страхливка.

— Няма да направя това, Грант. Не можеш да ме накараш!

— Вече трябва да си се научила да не ме предизвикваш напразно, Аманда — отвърна той, като я дърпаше към коня. — Ти ще яздиш Тайнствената лейди дори, ако трябва да те завържа за седлото.

Няколко работника му помогнаха да задържи отвратителната кобила, а друг му помогна да се справи с Аманда. Грант успя да я качи на седлото.

— Аманда! — изкомандва той остро, като я пусна и отстъпи назад, оставяйки я сама на коня, където нямаше за какво друго да се хване, освен за седлото. — По дяволите, успокой се! Плашиш Тайнствената лейди и само правиш нещата по-лоши.

Макар че беше ужасно уплашена, Аманда го чу и разбра, че казва истината. Тя спря да пищи и застана скована и неподвижна като статуя. Очите й изглеждаха толкова големи на бледото лице, че Грант се уплаши, че може да припадне още преди да е започнала първия си урок. Той смекчи тона си и каза със същия твърд, но успокоителен глас, който използваше при някой буен кон:

— Така е по-добре. Сега Пади ще води Тайнствената лейди из конюшнята, а всичко, което искам от теб, е да се концентрираш да стоиш на седлото. Стой изправена и се опитай да се отпуснеш, Аманда. Дръж краката си на стремето и просто се движи с коня. Можеш ли да направиш това, скъпа?

— Не съм ти скъпа! — каза Аманда през стиснати зъби. Грант й отвърна със смях, доволен от това, че тя набираше кураж, поне достатъчно, за да му се озъби.

— Добре тогава, хайде да опиташ. Сега се закрепи по-здраво с бедрата си и просто си стой и се наслаждавай на ездата. Аз ще бъда наблизо, ако започнеш да падаш.

— Това утеха ли трябва да бъде?

Пади подкани Тайнствената лейди да върви бавно и Аманда преглътна буцата от страх.

— О, Господи! О, Господи! О, Господи! — молеше се тя напевно, сякаш призоваваше Господ на помощ. После, когато по лицето й се стекоха сълзи, тя каза: — Ще ти го върна, Гарднър! Мисли му! Ако оживея, ще те накарам да ми платиш!

През тези петнадесет минути, които й се сториха най-дългите през живота й, Аманда се клатушкаше и се плъзгаше, като се молеше с всички сили. Няколко пъти Грант трябваше да я връща на седлото отново, когато тя започваше да се плъзга настрани. През целия урок той й даваше инструкции като сержант от армията по време на обучение.

— Свий си коленете! Изправи си гърба! За бога, Аманда, приличаш на гърбава бабичка! Ако ти е толкова трудно да яздиш така, направо се радвам, че не реших да те уча на дамско седло. Отпусни се, по дяволите!

Когато урокът свърши, тя беше се хванала толкова здраво за коня, че Грант буквално трябваше да откърти пръстите й и да я свлече от седлото. Тя беше потънала в пот, дишаше на пресекулки и трепереше толкова много, че едва можеше да стои на краката си, когато стъпи на земята.

— Хайде, Аманда. Не беше чак толкова лошо, нали? — Той се пресегна, за да избърше стеклите се по бузите й сълзи.

Пръстите му едва я бяха докоснали, когато Аманда използва юмрука си и го удари силно в окото — и то в здравото!

— Ау! — Той отстъпи, хвана с ръка пулсиращото си око и й каза гневно: — Дявол да те вземе! Какво се опитваш да направиш, да ме ослепиш?

— Това е най-малкото, което заслужаваш, звяр такъв! Надявам се и то да посинее като другото, безсърдечна невестулка!

Като каза това, тя се завъртя на токовете си и се отправи към къщата, като стъпваше нестабилно и се клатеше, а не с ядосаната крачка, с която искаше.

Грант гледаше гневно след нея и жулеше окото си.

— По дяволите, тази жена е откачила!

Той беше забравил за другите мъже, които бяха свидетели на цялата сцена, докато старият Кланси не се засмя тихо и каза:

— Знаете ли, чувал съм, ако не се лъжа, че някъде на запад се среща такава невестулка със сини очи. Да, чувал съм.

Грант се обърна към мъжете, които се хилеха, и ги погледна с присвити очи.

— Ако не искате всички да последвате тези невестулки, по-добре веднага се връщайте на работа. Всички! — предупреди ги той. — И само ако чуя дори една забележка за случилото се, ще ви одера живи и ще окача кожите ви да висят на обора. — Мъжете тръгнаха бавно, като все още се смееха. Страхотно ядосан, Грант изръмжа: — Заобиколен съм от глупаци! Ирландци и темпераментни жени! Достатъчно, за да накарат човека да се пропие!

Като си спомни бутилката с черешово бренди в барчето, той повдигна рамене и се предаде. Е, защо не? Щом няма какво друго да му помогне да облекчи болката си, която все още пулсираше в подутото му око.