Катрин Харт
Изкушение (9)

Глава девета

Главното състезание, това, което някога беше определено като кентъкската версия на Белмонт Стейкс, щеше да започне скоро. На стартовата линия бяха събрани единадесет от най-добрите тригодишни чистокръвни коне, готови да се подложат на всякакво изпитание, само и само да донесат медала на славата за своите собственици. Между тях беше и Гордостта на султана, който беше възседнат от четиридесет и трикилограмов чаровник. Като хвърли бърз поглед през монокъла на Рут, Аманда си помисли, че в този момент Пади, облечен в зелена коприна, прилича повече на елф, отколкото на човек.

Както и преди, вълнението на Аманда достигна връхната си точка и я обзе цялата. Когато се чу изстрела за старт, тя скочи на крака, после извика от недоволство поради фалшивия старт. След няколко дълги минути конете отново бяха готови за състезанието. Всеки от тълпата затаи дъх. Стартът беше успешен, конете преминаха линията, жокеите бяха прилепнали към гърбовете им.

Аманда се страхуваше да мигне и за да не изгуби от поглед Пади в бъркотията от конска плът, тя закова очи върху слабото му приведено тяло, облечено в зелено, яхнало лъскавото мускулесто тяло на Султан. Изведнъж небето сякаш се разцепи от гигантски меч и се изля проливен дъжд. Не леко ромолене, не някакъв предупреждаващ ветрец, а истински порой, който напои всичко за няколко секунди. С разтуптяно сърце и прогизнала до кости, Аманда напрегна очи и видя през пороя как прахта се превърна в кал.

— Още няколко минути! — изръмжа Грант, като удряше с юмрук по парапета. — Ако беше се задържало само още няколко проклети минути, състезанието щеше да завърши. — Той също сложи ръка над очите си, тъй като бинокълът му в този момент се оказа безполезен.

— Султан е четвърти отзад напред и има един кон между него и оградата — каза му Аманда, като не обръщаше внимание на потоците вода, които се изливаха. — Това добре ли е или не?

— И двете — отговори той кратко, като гледаше как конете атакуваха края на кръга, откъдето бяха започнали състезанието и вече изминаваха две трети от маршрута. — Той не може да стои така заприщен. Трябва да успее да се отскубне за последната атака.

 

 

От другата страна Пади забеляза процеп и подтикна Гордостта на султана да се измъкне. Грант почти експлодира от чувство за безсилие.

— По дяволите, Пади! Какво, за бога, правиш, момче? Колко пъти съм ти казвал да не се отделяш от вътрешния кръг и да спестиш тези ценни секунди?

— Това беше единственото място, където можеше да се промуши, сър — обади се зад тях Чалмърс, затаил дъх.

Сърцата им биеха лудо и те гледаха с тревога как Гордостта на султана преминава покрай третия ездач, после дори се изравнява с втория жребец. Когато му оставаха само петдесет метра до финиша, Гордостта на султана се стрелна напред, като се носеше прилепнал до първия кон. Тълпата подлудяваше, пищеше и махаше. Сякаш всички бяха избягали от лудницата, без да ги е грижа, че направо ще се удавят в поройния дъжд, а Аманда крещеше толкова високо, колкото най-гръмогласните от тълпата.

Програмата й беше измокрена и разкъсана, тъй като постоянно удряше с нея Грант по ръката, гласът й стана дрезгав, докато тя викаше и подскачаше:

— Давай, Султан! Давай, Пади! Хайде! Хайде! Хайде!

Конете профучаха, чаткащите им копита хвърляха буци кал, които пръскаха зрителите. Аманда изобщо не обръщаше внимание на това. Султан водеше с половин глава! Той щеше да победи!

Толкова внезапно, че Аманда изобщо не разбра как стана, жребецът от дясната страна на Гордостта на султана се препъна и се блъсна силно в него, като го отклони от пътя му достатъчно, за да може конят, досега на втора позиция, да се стрелне напред и да прекоси финиша, печелейки състезанието само с една глава преднина. Султан и Пади бяха втори — само на няколко сантиметра зад победителя. Конят залиташе. Тогава, докато всички гледаха с ужас в очите, Султан падна, като прегъна предните си крака и повлече Пади, който изгуби равновесие и се плъзна в калта. Конят, който се блъсна в Султан, също беше паднал заедно с жокея си. Останалите осем коня се подхлъзнаха, стоварвайки се върху падналите коне и техните ездачи. Преди някой да успее да каже или да направи нещо, още две животни се стовариха на земята, като цвилеха от уплаха и болка, докато тълпата гледаше сцената със страх.

Грант, бял като платно от безпокойство, прескочи парапета и се втурна към Гордостта на султана още преди Аманда да се осъзнае. Тя го проследи с поглед, събра ръце пред устните си за молитва, а дъждът се стичаше по лицето й.

— О, господи, моля те, нека Пади да е добре! Моля те, не позволявай Султан да е наранен много лошо!

Тя изобщо не усети как Чалмърс покри със сакото си треперещите й рамене, нито пък че молитвите му се сляха с нейните.

Гордостта на султана се изправи, треперещ като мокро куче, още преди Грант да достигне мястото, където бяха паднали. Пади, освободил се от стремето, се надигна, като внимателно пое тежестта на тялото си върху левия крак, опитвайки се да хване юздите на раздразнения кон.

— Аз ще го отведа! — извика Грант. — Не мърдай, докато не ти доведа лекар.

Пади би се възпротивил, ако глезенът му не се беше подул и не изглеждаше двойно по-голям отпреди. Като куцаше и подскачаше, той успя да се добере до вътрешния кръг на хиподрума. Тръшна се на тревата и се хвана за главата с две ръце — представляваше жалка картина на нещастен човек.

Следващият половин час беше един от най-дългите и най-мъчителните часове в живота на Аманда. Тъй като не искаше Грант да поеме цялата отговорност върху плещите си, тя си проправи път до Пади и със съдействието на Чалмърс помогна на жокея да се подслони под стряхата. Франк Уиттейк, бог да го благослови, беше намерил по някакъв начин измежду публиката лекар, който установи, че глезенът на Пади не е счупен, а само лошо изкълчен.

Новината беше по-добра от тази, която бяха очаквали и която други щяха да получат за деня. Докато Гордостта на султана беше само с ожулен хълбок — там, където беше минало копитото на другото животно — два от другите жребци не бяха толкова късметлии. Единият имаше скъсано сухожилие и нямаше да се състезава поне до края на сезона. Другият си беше счупил предния крак и трябваше да се лекува. Един жокей имаше мозъчно сътресение, друг — пукнато ребро, трети — счупена ръка. Като цяло, това беше един черен ден за всички, които харесваха този спорт и се занимаваха с него, но „Мисти Вали“, за щастие, се измъкна леко.

Доста по-късно, след като Грант прегледа Гордостта на султана от главата до копитата и го върна на слугите, които се грижеха за него, Рут подбра измокрената до кости групичка към хотела да се преоблекат и да пият горещ пунш. Там направиха разбор и изразиха задоволството си:

— Можеше да бъде много по-лошо — изтъкна сенаторът. — Поне никой от ездачите не е толкова сериозно ранен.

— Благодаря на бога за това. На тези клети коне не им провървя много — допълни Рут.

— А глезенът на Пади не е счупен и той ще може да язди веднага щом отокът му спадне — обади се Аманда, като отправи тъжна усмивка към безутешния жокей, който беше седнал на другия край на приемната на семейство Уиттейк, вдигнал крака си, целия увит в кърпа с лед. Той беше облечен в дрехи, дадени му от сенатора — риза и панталон, на който беше навил крачолите. Франк беше дал и на Грант комплект сухи дрехи, за да стигне до хотела си.

— Ние почти победихме — каза унило Пади. — Щяхме да победим, ако не беше тоя гаден дъжд.

— Да си втори, изобщо не е поражение — каза сухо и подигравателно Чалмърс, като в него заговори желанието за надмощие на англичанина над ирландеца.

Грант се съгласи:

— Чалмърс е прав. Ние излязохме втори в дербито, а това не е малко постижение според който и да било. Фактът, че щяхме да победим, ако другият кон не се беше блъснал в нашия, ще остане в съзнанието на хората. Това изобщо не е лоша реклама за бизнеса ни. И което е най-важно, Гордостта на султана не е лошо ранен. Тъй като състезанието Прийкнес е само след две седмици, той ще е в отлична форма за него и тогава ще видим какво ще покаже пред нас и пред целия конен свят.

— Ще участваме в друго състезание само след две седмици? — Аманда попита с изненада. — Къде?

— В Мериланд и след още две седмици в Белмонт Стейкс в Ню Йорк. Това са важните състезания, в които реших да пусна Гордостта на султана — обясни Грант. — Има и няколко по-малки състезания този сезон, където искам да изпробвам отново Галантният момък, а също така и две от най-бързите ни кобили. Междувременно ще се срещам с купувачи, за да уговарям разпродажбата на едногодишните ни животни, и ще следя за други чистокръвни коне, с които да допълня конюшнята.

— О, колко зает човек сте! — възкликна Рут съвсем откровено. — Също като моя Франк. И колко сте щастлив, че имате Аманда до себе си да ви помага, тъй като тя отлично се справя със сметки. Разбира се, със сигурност вие вече сте разбрали това. И начинът, по който се държа днес, като се втурна на помощ, без изобщо да се оплаква от дъжда и калта, които се стичаха по роклята й! Е, трябва да кажа, че това е достойно за похвала!

Грант кимна с глава и отново изказа благодарностите си на всички, но най-вече на Аманда. Както Рут беше изтъкнала, новата му бизнес партньорка се беше оказала много полезна този ден. За голяма негова изненада, макар че тогава Грант нямаше време да размишлява върху това, тя беше запазила хладнокръвие по време на нещастието. За разлика от много дами тя изобщо не се разпищя, нито пък се престори, че изгубва съзнание, за да привлече внимание, когато той най-много се нуждаеше от нейната помощ. Вместо това се втурна към Пади и се опита да установи спокойствие и ред в хаоса.

Дори в момента — макар че беше отишла в стаята си и беше свалила прогизналите си дрехи, но косата й все още беше мокра и сплъстена — Аманда беше загрижена повече за Пади и за конете, отколкото за себе си. Въпреки че беше малко трудно за Грант да го признае, той трябваше да го стори, тъй като имаше основание:

— Оценявам помощта ти днес, Аманда — каза той искрено.

Аманда се усмихна.

— Няма защо, Грант. Радвам се, че съм била полезна, но трябва да призная, че ако се беше погрижил за Пади, а на мен беше оставил Гордостта на султана, изобщо нямаше да се справя. Горкичкият Султан, може би още щеше да си стои на дъжда, а аз все още щях да събирам кураж, за да се приближа до него.

Грант поклати глава.

— Аманда, какво ще правим твоя абсурден страх от конете?

— Нищо — побърза да каже тя. — Благодаря, но съм напълно доволна и ще продължавам по същия начин. Ти ще работиш с конете, а аз ще ги изучавам от книгите и ще им се възхищавам от безопасно разстояние.

— Скоро, някой от идните дни, ще те видя на седлото — предсказа той, напълно убеден. — И сама да се грижиш за конете с целия ентусиазъм, с който се отдаваш на изучаването на сметките.

— Като те видя да плетеш на една кука — отвърна му остроумно тя и всички, освен Грант, се засмяха.

 

 

Да бъде в Луисвил и толкова близо до реката, за Аманда означаваше завръщане вкъщи. Носталгията към „дома“ беше съвсем неочаквана, но затова пък — много истинска. Когато вечерта Арт Мейси влезе в ресторанта на хотела, тя почти извика, като се чувстваше едновременно щастлива и притеснена.

Той веднага я зърна, сякаш точно нея беше търсил, и по лицето му се разля широка усмивка, докато се приближаваше.

— Аманда, моя голяма и единствена любов! — подразни я той, като се наведе да й целуне ръка. — Не можах да повярвам на късмета си, когато те видях на състезанията този следобед, но после ти изчезна, преди да успея да поговоря с теб. Оттогава те търся.

Тя отговоря с дрезгав смях през сълзи:

— И ти си ласкател като Пади, кълна се! Ела, седни при нас — покани го тя, като се правеше, че не забелязва гнева, който се събираше в очите на Грант.

Мейси се настани до нея, като сложи още един стол и си направи място за сядане до масата.

— Кой е Пади? Някой от многото ти обожатели?

— Не. Той е нашия жокей, ездачът на Гордостта на султана. — Тя продължи да представя Мейси на другите около масата, като разбра, че той вече добре се познава със сенатора и мисис Уиттейк.

— Рут, вие сте зашеметяваща както винаги. Ако някога Франк ви изостави, знайте, че ви чакам с отворени обятия — й каза Мейси, като накара старата жена да се изчерви и да се изкиска като ученичка.

— А какво ще правим с Лорна? — пошегува се Рут, като напомни на Мейси за вечно вярната му съпруга.

— Това да е проблема — увери я Мейси, като й намигна.

— Не съм сигурен, че на жена ви ще й хареса — намеси се сухо Грант.

Без изобщо да се обиди, Мейси се засмя.

— Сигурен съм, че сте прав, Гарднър. Тя сигурно ще ми сложи главата под сатъра заедно с тези на пилетата си. — Като изпъна врат, Мейси се вгледа в Грант отблизо. — Гарднър — повтори той. — Защо това име ми звучи толкова познато?

Тъй като не искаше вечерта да се провали от неприятни реплики, Аманда ритна Арт под масата. Тя много се притесни, защото Мейси се намръщи, вдигна покривката на масата и надникна под нея, след това изкоментира многозначително:

— Мади, скъпа, щеше да има по-голям ефект, ако ме беше ритнала не боса, а с обувки. Макар че, ако искаше да ме подлудиш, успя, защото видях деликатните ти пръстчета.

Аманда го погледна ядосано, почервеня чак до корена на косите си, а Мейси щракна с пръсти.

— Точно така! Сетих се! Гарднър е името на оня младок, от който спечели фермата за коне. — Като се обърна към Грант, той попита: — Ваш роднина, предполагам?

— Брат ми — отговори Грант кратко, а зелените му очи хвърляха светкавици към Мейси.

— И как стана така, че вие и Манди сте познати?

— Ние сме нещо повече от познати, Арт — каза Аманда с въздишка. — Ние сме бизнес партньори въпреки нежеланието на Грант. Виждаш ли, Тед просто е пропуснал да спомене, че половината от фермата за коне, която загуби оная вечер на карти, е негова, а другата — на брат му.

— О, става все по-интересно! — Докато поднасяха кафето, Мейси извади пура. Преди да я запали, той се обърна към Рут: — Нямате нищо против да запаля, нали?

Като го погледна с раздразнение, Аманда каза язвително:

— Можеше да попиташ и мен дали имам нещо против, Мейси.

— Но, скъпа, след всичките нощи, които сме прекарали заедно, вече знам, че нямаш нищо против.

На Аманда й се прииска да потъне вдън земя. Като зяпна Мейси, без да може да намери думи тя си пожела да се превърне в малко къдраво облаче пушек и да изчезне. През масата тя чу как Рут ахна. Чалмърс или се беше задавил, или се изкашляше. Сенаторът, дискретен, както винаги, не каза нищо. Грант гледаше свирепо ту нея, ту Мейси.

— Мейси! — извика Аманда. — За бога, не разбираш ли какво си мислят всички? Би ли им обяснил, че ние само играехме на карти заедно?

— Ами да, разбира се. Какво друго може да са си по… О, небеса, извинявай много, Аманда. Извини както мен, така и неконтролируемия ми език. — Той се обърна към другите и добави: — Вижте, Аманда е една от малкото хора, които познавам, било то мъж или жена, които могат да превърнат в истинско предизвикателство играта на покер, и аз открих, че това е много приятен и изгоден начин, по който мога да убия свободното си време, когато пътувам по работа. Сега се сещам, че видях „Царицата на хазарта“, закотвена на пристанището. Някой не би ли искал да отидем на парахода и да прекараме вечерта на някоя от игралните маси?

Макар че му беше ужасно ядосана, Аманда с удоволствие научи, че „Царицата на хазарта“ е в Луисвил. Веднага й се прииска да се види отново с приятелите си, с „осиновеното си семейство“, със скъпата малка Бетси, с капитан Дансън, с Амос и Нети. Те толкова много й липсваха през последния месец, толкова, колкото никога не бе си представяла.

— О, аз наистина бих била много щастлива да видя приятелите си отново! — каза тя жаловито.

— Добре тогава, хайде да тръгваме — Мейси се пресегна да я хване за лакътя и да й помогне да стане.

Като дръпна ръката си, тя му се озъби:

— След всичко, което направи, и след ужасното впечатление, което създаде, не бих ти позволила да ме съпровождаш дори при борба с кучета, Арт Мейси! — Тя се обърна към Чалмърс. — Реджи, би ли дошъл с мен? Бих желала да те запозная с всичките си приятели на реката.

— Реджи? — повтори Грант като ехо, а погледът му шареше между верния му слуга и Аманда. — Ти го наричаш Реджи? — попита той с раздразнение. — Нещо се сближавате, така ли?

— Това касае само Реджи и мен — каза Аманда пренебрежително.

— Защо всички да не отидем? — предложи Рут спокойно, преди да е избухнал някакъв ужасен спор. — Аз бих желала отново да опитам късмета си на „Блек Джак“. Последния път тъкмо беше започнало всичко да ми става ясно.

Като се поклони на жена си в знак, че се подчинява на желанието й, сенаторът повдигна въпросително вежди към Грант.

— Ще дойдете ли с нас, Гарднър?

Грант рязко кимна и лицето му се изкриви от фалшива усмивка.

— Не бих пропуснал. От доста седмици копнея да видя Аманда в по-подходяща за нея среда.

 

 

Капитан Дансън се разтрепери от радост, като я видя.

— О, я вижте! Такава важна дама! — възкликна той.

Само Аманда чу недоволното изсумтяване на Грант при тази реплика.

— Дъл си съ върнала, Манда! — избумтя Амос и я прегърна радостно с големите си кафяви ръце, а очите му блестяха от удоволствие. — Втръсна ли ти онъз стара миризлива фермъ?

Сега дойде ред и Аманда да се пошегува:

— О, мисля, че мога да потърпя там още малко, Амос. Не, просто дойдох да ви видя, защото всички вие ми липсвахте ужасно много. — Сълзи замъглиха очите й и тя също го прегърна.

Като видя приятелката си, Бетси нададе такъв писък, че щеше да спука тъпанчетата на всички на борда на парахода. С толкова високи токчета, че сякаш се беше качила на кокили, тя се затича и малкото й, но все така приятно закръглено тяло се тресеше в стегнатата, деколтирана, крещяща и покрита с пайети рокля.

— Манди! Няма съмнение! Дори ако бях видяла някой дух, нямаше толкова да се изненадам! Не ми казвай, че онзи нехранимайко ти е оставил две скапани кранти и един куп дългове, или веднага ще се разпищя!

Характеристиката на Тед, която направи малката блондинка, а също така и крещящото й облекло веднага предизвикаха неодобрението на Грант. Като погледна изрисуваното лице на Бетси, фризираните й къдрици с цвят, който в никакъв случай не можеше да бъде естествен, той веднага я определи като алчна, устата проститутка — дори много по-лоша от Аманда, ако се съди по първото впечатление.

В отговор на това, на което всички бяха свидетели досега, Чалмърс подметна отстрани:

— Изглежда, че господарят Тед е направил доста силно впечатление на екипажа при последното си пътуване нагоре по реката.

— Ти си уволнен, РЕДЖИ! — изсъска Грант.

Понеже дочу разменените реплики, Аманда заяви:

— Не обръщай внимание на това, Реджи. Ти винаги ще имаш осигурено място при мен.

— Както и всеки друг мъж, когото срещнеш — каза злъчно Грант, като си изпроси няколко унищожителни погледа.

Докато Рут се отправяше към масата за „Блек Джак“, Чалмърс забърза към масата за фаро, като заяви, че ужасно отдавна не е имал удоволствието да натрие носовете на всички в тази игра.

Мейси и сенатор Уиттейк предпочетоха покера, като повлякоха Аманда и Грант със себе си.

— Не бихме могли да играем почтено, ако сме само двамата — каза Мейси убедително. — Освен това няма честна игра, ако Аманда не участва в нея.

— Но аз дойдох да видя Бетси и останалите си приятели, не да играя карти! — възпротиви се Аманда.

— Тогава ще помолим Бетси да води играта от името на салона и ще решим проблема. Освен това ще бърборите през цялото време на играта и аз ще изгубя всичко, защото няма да мога да се концентрирам.

— Точно това си заслужил — измърмори Аманда, защото все още не можеше да му прости онази ужасна грешка, която допусна на масата.

Грант отдавна очакваше именно такава възможност — да види Аманда в действие. Всеки толкова благоговееше пред умението й да играе карти и сега щеше да бъде неговият първи шанс да я наблюдава, ако изобщо имаше нещо, което би си струвало да се наблюдава. Той все още се съмняваше. Имаше всякакви комарджии, но само някои от тези, за които се говореше, че са най-добрите, бяха наистина такива. Обикновено славата им нямаше почти нищо общо с действителните им способности и той подозираше, че случаят с Аманда беше такъв. Тя може би е добра, но едва ли е нещо повече от другите. Беше като витрина на магазин — една красива атракция и красиво допълнение към играта, повече погледи от нейна страна, отколкото талант, макар че трябваше да играе разумно, за да поддържа представата, която беше изградила за себе си.

Когато играта започна, Грант трябваше да признае, че Аманда притежаваше професионален талант. Не пипаше постоянно картите и жетоните си, нито пък задаваше глупави въпроси относно картите или стойността на жетоните. Без да се колебае, тя се съгласи за залозите и с различните правила, които другите искаха да се спазват. Тъй като трябваше първа да раздава, тя размеси картите с оттренирана скорост, подаде ги на Грант да ги цепи, после продължи да ги раздава бързо и акуратно. Нито веднъж не попита до колко е залагането, не пропусна да отговори правилно на мизата, не попита кой печели, макар че изпи доста количество топла бира, докато играеше.

Докато Бетси, малката жива блондинка, която очевидно отлично знаеше тази игра, често забравяше кои карти са вече играни и чий ред е, Аманда никога не забравяше — независимо колко бързо играеха и колко внимание отделяше на разговорите, които постоянно водеше с Бетси. Тя сякаш винаги знаеше точно какво става, какви възможни ръце щяха да се обърнат и какви карти са все още в тестето. Имаше най-доброто лице за покер, което Грант някога беше виждал — никога не позволяваше на другите да се досетят по изражението й и по очите й какви карти държи, макар че говореше възбудено, смееше се, докато си говореше с Бетси и други нейни приятели, които се спираха около масата през цялата вечер.

Когато Рут се върна при тях, като се прозяваше сънливо, и им каза, че е време да тръгват за хотела, преди всички да са се превърнали в тикви, Аманда вече беше събрала доста солиден брой жетони. Това не се отнасяше за сенатора. Нито пък за Бетси, която заяви, че е много доволна, че не играе със собствени пари, а с тези на салона. Грант беше победен, дори само за тази вечер. За голямо удоволствие на Аманда, а и на Грант, макар че никога не би го признал гласно, Мейси беше този, който загуби всичко.

— Манди, скъпа — каза Мейси провлечено и сънливо, — трябва много скоро да се науча да не играя срещу тебе, защото иначе ще свърша в приют за бедни. Тогава Лорна със сигурност ще ме убие.

— Едва ли, макар че трябва да си призная, че има доза истина в това. — Аманда въздъхна, сякаш се бореше със себе си, след това се наведе и го целуна леко по бузата. — Ти си чаровен като змия, Мейси. Кажи ми тогава, защо въпреки всичко аз все още те харесвам?

— Не може ли да е за това, че си влюбена в мен? — попита той с надежда, като гледаше лицето й с обожание.

— Това може да стане само в мечтите ти, Мейси. Върви вкъщи при жена си, докато все още те търпи.

След дълго сбогуване, няколко сълзи на раздяла и с обещания да пише, Аманда остави Бетси на палубата.

— Много скоро ще ми дойдеш на гости, Бетс! Наистина!

— Обещавам. И не позволявай на никого, особено на този изискано говорещ и превзет твой съдружник, да се възползва от доброто ти сърце, чу ли?

Бетси отправи подозрителен поглед към Грант, последния от враждебните погледи, които си бяха разменяли цяла вечер. Беше очевидно, че и двамата не се харесаха и че не могат да си имат доверие един на друг, макар че Аманда хранеше точно обратните надежди.

— Чудесно! Ти каниш тази никаквица в дома ми — измърмори Грант, когато каретата тръгна от пристанището.

— Бетси не е никаквица и аз не съм съгласна да я наричаш така. Освен това мога да каня, когото си искам. „Мисти Вали“ е и мой дом.

— За голямо съжаление.

— Стига, деца — сгълча ги Рут от мястото си, където беше сгушила глава върху рамото на съпруга си. — Не може ли някой от двама ви да каже нещо мило на другия?

— Е, поне игра честно покер, Грант — заяви Аманда заядливо.

— Като за жена, и ти игра добре.

— Готов ли си да си признаеш, че не съм измамила брат ти?

Той беше толкова близо до нея, че тя почувства как вдигна рамене.

— Възможно е. Не съм убеден в нищо друго, освен в това, че по природа си заядлива и че пиеш прекалено много.

— Носи ми.

Той се изсмя тихо и подигравателно.

— Заради това ли си държиш ръката на крака ми сега? Защото си такава заядливка и можеш да носиш на пиене?

— Уф! — изпищя тя, като го ръгна с лакът между ребрата.

— Това пък какво е? — измърмори той, като се хвана за удареното място. — Мейси те обижда и получава целувки, а аз само направих малка забележка и получавам удар между ребрата!

— Има огромна разлика — поне за мен.

— Наистина ли? И каква е тя?

— Защото аз не… защото аз… защото… — Гласът й заглъхна, тя щеше да се разхълца от напиращите сълзи.

— Очаквам да чуя коя е огромната разлика, Аманда.

Тя само поклати глава и отказа да говори. Да чака колкото си ще. Не искаше да си признае какво току-що щеше да се изплъзне от устата й в този напрегнат момент — нещо, което внезапно я прониза в сърцето като кама!

От седмици се опитваше да намери извинение за силното си влечение към Грант, като го определяше като необосновано желание, породено отчасти от глупавите й момичешки фантазии за красивия, чаровен рицар от приказките, който неочаквано се е появил, за да я измъчва, макар че Грант през повечето време изобщо не беше чаровен, а направо непоносим.

Но тя не можеше повече да се мами или да лъже сърцето си. Причината, поради която толкова се обиди от забележката на Грант и от критиката му, причината, че толкова се засягаше от думите му, беше, че тя бе отчаяно, глупаво, безнадеждно влюбена в него! Да си признае това, беше направо ужасно. Да го признае на него? О, небеса! Какво нещастие би означавало това!