Катрин Харт
Изкушение (27)

Глава двадесет и седма

Когато се върнаха вкъщи, Чалмърс ги посрещна с телеграма за Тед. Новините бяха добри. Назначението му в Уест Пойнт беше одобрено благодарение на това, че офицерите и Грант бяха изпратили толкова бързо препоръчителните писма. Вместо да се присъедини към частта си и да се отправи за западната граница, той трябваше да се яви във военната академия на петнадесети октомври, което му даваше право на още един месец отпуска в „Мисти Вали“.

Бетси не беше на себе си от радост. За голямо разочарование на Грант, между нея и брат му имаше нещо повече от харесване, обаче Грант не можеше нищо да каже, след като той самият беше се оженил за комарджийка от параход. Точно това беше чул от Тед, когато се опита да изкаже гласно неодобрението си от засилващата се връзка между него и Бетси.

— Защо, когато съдиш другите, забравяш себе си? — попита го Тед. — Ако Аманда е достатъчно добра за теб, то тогава и Бетси е достатъчно добра за мен. Макар че в твоя случай мисля, че е точно обратното. Не мога да разбера, защо тази жена се е съгласила да се омъжи за теб.

— Не е чак толкова просто, колкото си мислиш, Тед. Аз компрометирах Аманда толкова много, че дори един от моите работници се опита да я изнасили. В момент на ярост се изтървах пред Дарси, който по това време я ухажваше, и казах, че съм спал с нея. След тоя случай и малкото уважение, което можеше да очаква от другите, изчезна. Тъй че, както разбираш, бракът ни беше повече въпрос на чест, отколкото на някакви романтични преживявания, както си мислиш.

— Може би, що се отнася до тебе. Но не и до Аманда. А и не можеш да ме убедиш, че единствения ти аргумент да се ожениш за нея е бил да успокоиш съвестта си. Много добре те познавам, скъпи братко.

— Вземайки името ми, Аманда получи уважението на хората. Тя винаги е искала да бъде дама и никога не е успявала. По този начин аз й помогнах.

— В такъв случай ти си този, който никога не е успявал да разбере някои неща, а също и този, на който му липсва малко разум. Ти сляп ли си, Грант? Не виждаш ли, че тази жена те обожава? Освен това аз мога да се обзаложа, че много преди да вземе твоето почитано име, Аманда е била дама. Хората просто не искат да приемат този факт. Той не отговаря на закостенелите им разбирания. В крайна сметка, какво означава „дама“? — продължи той. — Една дама грациозна ли е? Хубава ли е? Щедра ли е? Не притежава ли Аманда всичките тези качества? Една дама вярна ли е? Обична ли е? Къде е писано, че една дама трябва да бъде богата, с потекло и родословното й дърво да види корените си от дните на цар Соломон? Трябва ли да се ограничава с това да пее и да свири на пиано, да клюкарства за последната мода? За бога, Грант! Не мога да повярвам, че не виждаш това, което е пред очите ти! Аманда е едно безценно съкровище, един необработен диамант. Би ли заменил такъв камък за някакво обикновено стъкълце?

— Като зрял човек ли говориш — попита го Грант саркастично, защото се чувстваше ужасно неловко от това, че разговорът се обърна към него, — или като човек с опит, който се е клел в любов безброй много пъти, докато е бил млад? В края на краищата, ние се откъснахме от темата на разговор, а тя беше Бетси, не Аманда.

— Чудесно. Хайде да ограничим разговора си върху Бетси. Нашата връзка и това, докъде се е задълбочила, изобщо не те интересува. Можеш да владееш „Мисти Вали“, но правата ти се простират единствено върху земята, конете, бизнеса и донякъде върху жена ти, ако може да те накара да вярваш в това. Нямаш нищо общо с личния ми живот. Тъй че гледай си работата и ме остави и аз да си гледам моята.

След този случай Грант се поколеба дали да даде съвет на брат си. Не искаше повече да бъде поучаван от някакво си дете, на което млякото му беше още по устата! Не беше необходимо и да го слуша, а също така и всеки, който хвалеше Аманда! Това направо го дразнеше! Притесняваше го толкова, колкото и собствените му объркани чувства.

Той не правеше нищо друго, освен да се мотае в състояние на пълно объркване. През по-голямата част от времето си се опитваше и не можеше да си спомни истинските мотиви, поради които беше се оженил за Аманда, макар че досега всичко му изглеждаше толкова просто. Дали беше единствено заради „Мисти Вали“? Дали съзнанието беше проговорило у него и го беше подтикнало към това? Или пък причината беше в желанието му към нея и изостреното чувство за притежание? А може би някъде дълбоко в сърцето му се криеше нещо друго, нещо, което подозрително напомняше за любов?

Колкото повече Грант се замисляше върху тези въпроси, толкова повече се чудеше как животът му е станал толкова объркан. Отговорът винаги беше един и същ — причината беше Аманда.

 

 

Всичко беше спокойно в продължение на няколко дни. Когато отново ги сполетя беда, никой не очакваше, че ще бъде от такова естество.

Кланси беше оседлал Тайнствената лейди за Аманда, която искаше да язди. Сега, когато най-после свикна с язденето, тя почти му се наслаждаваше и можеше да се отпусне спокойно на гърба на кобилата. Разбира се, тъй като напоследък имаше неприятности, Аманда отново трябваше да язди само в околността, но това не й пречеше.

И този път преди язденето Аманда и Тайнствената лейди минаха през обичайния ритуал. Първо, Аманда даде на кобилата малко парче ябълка. След това, докато Тайнствената лейди кротко ядеше, Аманда я галеше, милваше я по дългия врат и по кадифения нос, докато кобилата започнеше да я побутва по рамото, сякаш я подканяше да се качи на седлото.

Всичко беше наред до момента, когато Аманда яхна коня. Без някаква причина Тайнствената лейди започна да се бунтува. Тя се тръскаше напред-назад, като се изправяше и подскачаше. Изплашена, Аманда опита всички трикове, които знаеше, за да успокои животното — говореше му тихо, милваше го, но Тайнствената лейди продължаваше да беснее и Аманда, понеже се уплаши за пръв път от доста седмици насам, бързо слезе от седлото.

Веднага след това кобилата се успокои и Аманда напълно се обърка. След няколко минути, тъй като Тайнствената лейди не показа признаци на странно държание, Аманда се качи отново. Но в момента, в който седна на седлото, кобилата стана неспокойна и този път реагира по-остро. Като започна да цвили високо в знак на протест, кобилата се отправи към най-близката ограда и се опита да свали Аманда от гърба си.

Като нададе уплашен вик, Аманда скочи на земята и почти падна. Тя с облекчение забеляза през сълзи, че Грант идва към нея.

— Какво става тук? — попита той.

— Не ми позволява да я възседна — оплака се Аманда и брадичката й се разтрепери. — По-точно позволи ми да я възседна, но след това ми даде да разбера, че не иска да стоя на гърба й. Не знам какво да правя. Защо започна да се държи така?

Като се намръщи, Грант огледа вече успокоената кобила.

— Не знам, скъпа. Никога преди не е реагирала по този начин. Откога не си я яздила?

Аманда повдигна рамене.

— Не мога да си спомня точно. От две-три седмици може би.

— Е, може би се чувства малко неспокойна, щом не си я яздила толкова време. Защо не ме оставиш да опитам и аз? След това няма да имаш проблеми да я яздиш.

— Моля те, опитай — съгласи се бързо Аманда.

Тайнствената лейди стоеше спокойно до момента, в който Грант я възседна. Тогава тя направо полудя. Започна да се мята още повече отпреди, когато на гърба й беше Аманда, и правеше всичко възможно, за да събори ездача на земята. Грант хвана поводите и отказа да слезе. Тогава Тайнствената лейди се изправи на задните си крака. Тя направи това няколко пъти, докато най-накрая Грант слезе.

— По дяволите! — каза той и поклати глава. — Не мога да разбера, защо прави това!

Като реши този път да направи всичко постепенно, Грант отново се приближи към кобилата, помилва я и я успокои с нежни думи и ласки. Тайнствената лейди се държеше така, сякаш бяха първи приятели, и се радваше на докосването му. Бавно, внимателно, Грант пъхна единия си ботуш в стремето и отпусна цялата тежест на тялото си върху този крак. Кобилата все още беше спокойна. Той преметна и другия си крак, като разпредели тежестта си на двата крака. Нищо не се случи, докато не седна на седлото. Отново Тайнствената лейди започна да се мята като побесняла, хвърляше къчове и се изправяше.

Грант слезе и започна да проверява поводите. Като не видя нищо обезпокояващо, свали седлото, за да провери чула под него.

— Понякога чулът се набира — обясни той на Аманда, която стоеше и гледаше отстрани. — Това може да причини болка в гърба на коня, а някои животни са много чувствителни. Никога не съм си мислил, че Тайнствената лейди е толкова чувствителна, но нали винаги нещо става и за първи път.

Платът си беше, както трябваше да бъде, независимо от бунтуването на кобилата. Понеже беше озадачен, Грант прокара ръка по гърба й, за да види дали няма нещо, което да я боде — някоя сламка или нещо, което би могло да се е забило в чула. Не откри нищо, но знаеше, че животното не може да реагира така без причина, и махна чула с намерение да го провери от вътрешната страна.

Тогава той видя по гърба на Тайнствената лейди рани, от които течеше кръв.

— По дяволите!

Той прокара ръка по гърба й, но не усети нищо, освен раните. В чула също нямаше нищо обезпокояващо. Оставаше само седлото. Тъй като подозрението му нарасна, Грант обърна седлото. Там, във вътрешната страна, бяха поставени четири от най-дългите, най-острите бодили, които някога беше виждал!

— О, господи! — възкликна Аманда, като се приближи до него. — Ето защо се е държалата така! Не мога да си представя каква болка сме й причинявали всеки път, когато се качвахме на гърба й!

— Аз мога — отговори Грант и в очите му се четеше гняв. Той хвърли седлото настрани и се изправи. — Сигурен съм, че ако беше някой друг кон, ти можеше вече да не си между живите. Щеше да те убие! Но това, което стана, стана с твоя кон, който само ти яздиш. И това ми подсказва, че някой нарочно се опитва да ти навреди, Аманда. Някой, който толкова те мрази, че иска да те види или инвалид, или мъртва.

Ако Аманда беше изплашена до този момент, сега тя вече се ужаси.

— Но кой? Защо? — попита тя с треперещ глас, а очите й изглеждаха огромни на пребледнялото лице.

— Анабела? — подхвърли Грант, тъй като точно това име не му излизаше от главата.

— Не може да бъде — оспори го Аманда. — Знам, че ме ненавижда, но ако искаше да ме нарани, щеше да го направи отдавна.

— Може би иска да нарани и двама ни сега, когато всичките й планове се провалиха. Сега, когато си моя съпруга.

— Но оградата, сеното? — попита Аманда, като не можеше да се отърси от шока. — Би ли могла да успее да направи сама всичко това? Нима знае как да го направи?

— О, разбира се, че знае. Тя е отраснала около коне и е стояла в конюшните, откакто е проходила.

Грант вече беше тръгнал към конюшнята. Изражението му беше мрачно и зловещо. Аманда се затича след него.

— Грант! Какво си намислил да правиш?

— Ще отида до семейство Фостър да поговоря малко с тях и независимо по какъв начин, но ще получа отговор на някои въпроси.

— Но, Грант, не можеш да отидеш там и подтикнат от мъст да я обвиниш! Тя може да не е виновна, независимо от това, че ме мрази и в червата!

— Може и да е така, но това е единствения начин, по който мога да съм сигурен, че не е тя.

Без да й каже нищо повече, той я придърпа към себе си за кратка целувка. Помилва с ръка бузата й и я погледна, като замълча за малко.

— Докато се върна, няма да се отделяш от Тед — каза й той с дрезгав глас. — Няма да се бавя.

Малко по-късно Грант се върна и изглеждаше страшно озадачен. До този момент дълбоко в себе си той мислеше, че е открил виновника. А сега отново беше объркан.

Анабела не беше вкъщи. Всъщност тя не беше в Кентъки или в околността от повече от три седмици. Разстроената мисис Фостър му беше казала през сълзи, че бащата на Анабела я е изпратил на юг. След всичко, което беше се случило, и при пълна тайна, бащата беше се спазарил да даде дъщеря си за жена на един застаряващ плантатор в Алабама, който не можел да има деца и който щял да приеме Анабела и да каже на всички, че детето е от него.

Това обясняваше, защо дори слугите не бяха виждали момичето от доста време. Това също означаваше, че някой друг, а не Анабела беше отговорен за неочакваните „злополуки“, които бяха сполетели „Мисти Вали“. Грант беше стигнал дотам, откъдето бяха започнали.

 

 

Животът и работата във фермата продължаваха, макар и не постарому. Бяха поставени повече постове, които дежуреха ден и нощ. В настоящия момент, докато заминеше за академията, Тед трябваше да се грижи за Бетси и Аманда, но най-вече за Аманда, когато Грант не беше с нея.

Макар че Аманда обожаваше и двамата и нямаше нищо против компанията им, тя скоро започна да се чувства ненужна на влюбените. Освен това с ограниченията, които й бяха наложени сега, тя беше лишена от предишната си свобода и от възможността да прави каквото си иска. Затова, за да избегне своите стражи, тя започна да си измисля извинения и прекарваше повечето от времето си, като следваше Грант по петите, защото това поне й даваше една илюзия за свобода и й позволяваше достъп до конюшните. Бетси, с деликатните си крачета, категорично отказа да пристъпи прага на някой обор.

И така за първи път Аманда стана свидетелка на чифтосването на кобила с жребец — нещо, което по-рано й беше забранено да гледа.

— Нещата може да загрубеят, скъпа, и няма да е никак приятно — предупреди я той. — Може би е по-добре да се прибереш вкъщи.

— И какво да правя вкъщи? Да готвя? Да се уча да плета? Да си подремна в девет часа сутринта? За бога, Грант, аз съм голямо момиче. Толкова време съм чела за това в книгите и сега мога да го видя на живо.

Той се съгласи, макар и неохотно.

— Добре, но искам да стоиш настрана, зад оградата. И да не си гъкнала през цялото време. Не се шегувам, Аманда. Или ще правиш това, което ти казвам, или се прибираш вкъщи.

— Оставам.

Отначало всичко започна много безобидно. Кобилата беше заведена в едно заградено място. Аманда видя как двама работници влязоха при нея с въжета, които прикрепиха от всяка страна на оглавника. След това я заведоха в единия край на ограденото място. Макар че беше странно, че ще използват въжета и толкова много хора ще ги държат, Аманда си спомни, че обеща да не задава никакви въпроси.

Веднага след това други двама работници доведоха жребеца. Той направо гореше от нетърпение да се срещне с кобилата. Аманда погледна и видя, че веднага щом усети миризмата й, жребецът беше готов да изпълни дълга си.

Въздухът трептеше от напрежение. Кобилата усети присъствието на жребеца. За голямо учудване на Аманда, тя започна да се държи суетно пред него, сякаш беше някоя девица, която изпращаше сигнали на своя любим, но при нея всичко беше по-грубо. Тя се изправи на задните си крака, тръсна гривата си, изцвили и повдигна опашката си, за да покаже влажните си, подути от възбуда полови органи.

Жребецът отговори с изцвилване, ноздрите му трептяха, мускулите му бяха напрегнати. Изведнъж реши да се отскубне от въжетата, които го спираха, и повлече след себе си тези, които ги държаха.

Когато конете бяха близко един до друг, кобилата рязко промени държанието си, като демонстрира безразличие към току-що влезлия жребец. Тя се отдръпна и само въжетата, с които беше вързана й попречиха да избяга.

Жребецът беше достатъчно близко до нея, за да покаже, че това не му харесва, и я ухапа до задницата с големите си зъби. Тя също се опита да го ухапе, но той беше зад нея, а тя беше заградена от оградата и от въжетата, с които я държаха.

За момент цялата тази сцена замря, макар че се усещаше лекото вибриране на въздуха. Сърцето на Аманда учестено биеше в гърдите й, тя затаи дъх и продължи да гледа. Лицето й беше пламнало и тя усети някакво напрежение в слабините, предизвикано от очакването на това, което щеше да последва. Каквото и да бяха й предложили в този момент, за нищо на света тя не би откъснала очи от тези великолепни животни.

Кобилата изглежда отново промени решението си и изведнъж прояви желание да бъде яхната от жребеца, желание, което не беше по-слабо от неговото. Точно пред муцуната му тя вдигна опашката си нагоре, като по този начин му осигури достъп. Като тръсна главата си назад, жребецът се изправи и обкрачи гърба й с предните си крака. Тя коленичи и той я захапа със зъби за гърба и влезе в нея.

Всичко беше толкова бурно, толкова естествено. Аманда разбра защо използваха въжета и защо мъжете бяха толкова внимателни, докато държаха кобилата. Беше необходимо да се осигури безопасността на двете животни по време на разгорещеното им съвкупление. Конете цвилеха, докато се чифтосваха лудешки, и всичко, което правеха, беше инстинктивно, естествено и макар че беше грубо, беше и красиво.

Когато най-после Аманда успя да откъсне очите си от тях, погледът й беше привлечен от този на Грант, който сякаш мълчаливо я беше заставил да го погледне. Зелените му очи горяха и техният пламък преминаваше през разстоянието, което ги разделяше, и достигайки до нея, направо я изгаряше. Тя знаеше, че това, което той виждаше на лицето й, беше отпечатано и на неговото. Ноздрите му трептяха и тя се чудеше дали и той, както жребецът, не усещаше пулсиращото й желание.

Гърдите й болезнено копнееха за ласката на ръцете му, на устните му. Тя цялата трепереше, усещаше слабините си горещи и беше влажна от плътското си желание. Невероятно, но направо го усещаше между краката си, усещаше как прониква в нея, как влиза, как я обладава.

Докато беше заета с мислите си, той се пресегна и я хвана за ръката. Бързо, без да проговорят и дума, той я поведе към къщата. Едва затворили врата на спалнята, те се нахвърлиха един върху друг, като започнаха да си разкъсват дрехите. Треперещите й пръсти се вкопчиха в ризата му, тя я дръпна и навсякъде се разхвърчаха копчета. Той разкъса роклята й, шевовете се пукаха, панделките се цепеха, дантелата ставаше на парченца. Тя се опита да му събуе панталоните, но видя, че ботушите са все още на краката му, и ги смъкна само до прасците.

Повече не можаха да издържат. Ботушите си останаха на краката му и той я понесе към средата на стаята. Хвърли я на леглото и тя изпищя. Тогава той се стовари върху нея. Зажаднелите му устни поеха навътре зърната на гърдите й и Аманда си помисли, че ще умре от ужасното желание, което вибрираше в нея. Той откри с пръсти влажната й женственост и едва я докосна, когато Аманда експлодира и всичко около нея се разпръсна в хиляда трептящи искри.

Тялото й беше все още обхванато от вълните на блаженството, когато той нахлу в нея. Нежното й дупе трептеше и това го възбуждаше още повече. Тя направо го засмукваше, като го караше отново и отново да влезе в жадната й плът — по-дълбоко, по-силно, по-бързо, докато накрая и двамата бяха обзети от такава лудост, че се сляха в необуздан екстаз и доволно нададоха един последен вик на възторг.

След това, малко учудено и притеснено, те видяха последиците от страстното си съвкупяване. Грант беше целият изпохапан и изподран, а той беше оставил по Аманда следи от своята страст на някои места, които се виждаха, и щеше да й се наложи да носи много скромни рокли, с висока дантела около врата, а ако той не искаше работниците му да се сръгват, като го видят, дълго време не трябваше да маха ризата си никъде другаде, освен в спалнята.