Катрин Харт
Изкушение (17)

Глава седемнадесета

Уроците по езда бяха почти единственото време, когато Сладкобузко не придружаваше Аманда. Всяка сутрин, станал рано, Грант доволно влизаше в ролята на учител на Аманда.

— Накрая ще си ми благодарна.

— Ако първо не се поддам на изкушението да те удуша — отвърна тя.

Тя вече се гордееше със себе си, независимо колко мразеше уроците и превъзходството, което Грант демонстрираше. Беше цяло постижение да може сама да се качва на кобилата, като използва няколкото стъпала, и да не плаши животното или пък бързо да се убеждава, че не трябва да бяга вкъщи и да се заключва в стаята до края на деня. Макар че стомахът й беше свит от притеснение и че постоянно бършеше нервно потта от челото и ръцете си, вече не й се струваше, че всеки момент може да избухне в сълзи, само защото е на гърба на звяра.

Освен това Тайнствената лейди се оказа една много мила, послушна и търпелива кобила, подходяща за уроци. Независимо от това, колко неумела беше Аманда и колко много грешки допускаше, независимо от обърканите сигнали, които даваше на клетото животно, Тайнствената лейди се справяше. Това още повече помогна на Аманда да напредне, макар и бавно. Сега, две седмици след като беше започнала уроците, тя вече сама можеше да язди коня из оградената поляна, без някой да я води или да стои до нея, но когато трябваше да пробва някой по-бърз ход, Аманда се чувстваше по всеки друг начин само не и грациозна и спокойна.

— Веднага щом се научиш да яздиш с увереност и умение — й каза Грант, — ще те махна от тази черна работа в обора. Веднъж да преодолееш страха си и да се научиш да се отнасяш към конете спокойно и със сигурност, ще можем да започнем да тренираме и други дейности: като чесане на коне и оседлаване, и по-късно може би ще помагаш при загряването им. Но докато не се освободиш от този страх, това няма да стане и ще си стоиш в миризливите обори.

— Някога да си искал да станеш военен? Лично аз смятам, че от теб ще излезе чудесен офицер. По този начин ще можеш да крещиш на хората по цял ден и да им заповядваш каквото ти се прииска. Дори ще ти плащат за това. Ще си паднеш на мястото.

— Престани да се заяждаш и да отговаряш, а се качвай на коня, Аманда.

През следващия час тя язди в ограденото място, а Грант й обясняваше как да държи юздите така, че да кара коня да се обръща в различни посоки. Отново и отново той я обучаваше. Спри. Върви. Наляво. Надясно. Ляво. Ляво. Ляво. На Аманда почти й се зави свят и тя се чудеше дали не беше така и с Тайнствената лейди.

Тогава Грант реши, че е време да я упражни в различните походки и да кара кобилата да преминава от една в друга. За да й покаже това, за нейна огромна изненада, той се качи зад нея на седлото.

— Добре, Аманда — нареди той грубо, като се приближи толкова, че тя се уплаши, че телата им ще се слеят в едно. — Внимавай, докато демонстрирам. — Ръцете му бяха на поводите близо до нейните. — Внимавай какво правя с ръцете си. Усети как движа краката си, къде са ми коленете.

Как нямаше да усети! Господи, та той беше толкова близо до нея, че можеше да усети как сърцето му тупти на гърба й, как дъхът му издухваше къдриците коса на тила й! Бедрата му направо се сливаха с нейните, да не говорим за оная издатина в панталоните му, която се притискаше в задните й части.

По-късно Аманда едва ли би могла да си спомни нещо от това, което се беше опитал да й обясни. Но формата на тялото му беше се запечатала на седлото зад нея и в съзнанието й нахлуваха възбуждащи представи. Когато слязоха от коня, тя вече тръпнеше от желание. Сърцето й биеше лудо, коленете й се подкосяваха и не можеше да диша нормално.

По време на урока Грант с нищо не показа, че изпитва желание, но докато й помагаше да слезе на земята, ръцете му се задържаха на кръста й.

— Е, не беше ли приятно? — подразни я той, очите му бяха станали по-тъмни, ноздрите му разпалено потрепваха, сякаш искаха да усетят възбудата й. — Ще се върнем на това отново утре и на следващия ден, и на по-следващия, докато се научиш да направляваш коня сама. Може да се окаже много интересно по няколко причини, не мислиш ли? Особено щом толкова бавно запомняш.

— Дано потънеш вдън земя, Грант! — озъби се Аманда, като махна ръцете му от себе си. — Играй си тези игрички с твоята годеница, но не и с мен. Можеш да ме дразниш и да ме възбуждаш, докато пукнеш, но по този начин ще измъчваш и себе си, а няма защо. Няма да ти стана любовница.

— До утре, скъпа! — Думите му я последваха, когато тя си тръгваше. — И не закъснявай.

Ядосана и разочарована, почти разплакана, Аманда се обърна към него и го погледна.

— Станфорд Дарси ми предложи брак — информира го тя кратко. — Знаеш ли това? Той очаква моя отговор. По всяко време, когато поискам, мога да приема предложението му. Мога да стана съпруга на един уважаван мъж, Гарднър. Не е необходимо да съм поставена на второ място в нечий живот. Особено в твоя. Разбери това и го запомни!

Тя беше хвърлила ръкавицата, беше го предизвикала, макар че той нямаше да й достави удоволствието да види как думите й го бяха разтърсили, не беше сигурен дори, защо се почувства така. Всичко, което знаеше, беше, че мисълта Аманда да се омъжи и да спи с някой друг му причини неочаквана болка някъде дълбоко в сърцето.

— Ще приемеш ли предложението му, Аманда? Би ли се осмелила? Или само се забавляваш, като караш бедния човек да върви подире ти? Вие изобщо не си подхождате, нали знаеш — продължи той властно. — Особено сега. Дарси ще те отегчи до полуда само за месец и накрая сигурно ще пукнеш от скука, тъй като той счита, че най-вълнуващото нещо на света е някой труден спор в съдебната зала. Той няма да има и най-малката представа, какво да прави със страстна жена като тебе.

— Тогава ще трябва да го науча, нали? Може да бъде забавно.

— Не можеш да научиш някого на нещо, което ти самата не знаеш напълно, скъпа. А аз още не съм започнал да те обучавам както трябва. Но и това ще направя. Бъди сигурна, че ще го направя, Аманда. Междувременно ще продължим с уроците ти по езда и можеш да позволиш на Дарси да се мотае тук още малко. — Той изчака, докато тя се обърна и тръгна, после добави злобно: — Трябва да те предупредя, обич моя, че ако решиш да приемеш предложението на Дарси, преди аз да съм готов да ти позволя да го направиш, ще бъда принуден да му кажа, че съм спал с теб. И то два пъти.

— Тогава със сигурност и Анабела ще разбере същото, Грант! — напомни му тя, без да спира да върви ядосано. — Ще си сложиш сам въжето, ако се опитваш да ме заплашваш. Да не си посмял да го направиш отново!

 

 

Няколко дена по-късно Аманда изсипваше зоб за конете, а Сладкобузко беше се свил в джоба на престилката й, когато тя чу някакво необичайно раздвижване в другия край на обора. Обзета от любопитство, отиде да види какво става. Там, в най-крайната конюшня, намери Пади, Арън и Грант да се опитват да успокоят един разбеснял се кон.

Грант се приближи към младото животно внимателно и каза с мек като кадифе глас:

— Хайде, Претенденте, успокой се, момчето ми. Не боли толкова, колкото си мислиш. Арън иска само да ти подмени подковите. И друг път го е правил и знаеш, че няма защо да се страхуваш. — Той се пресегна да хване повода, който висеше от оглавника, но конят се дръпна в последния момент, очите му изпъкнаха диво и той застана на задните си крака.

— По дяволите! — изпсува Грант тихо, като бързо се отдръпна от мятащите се във въздуха копита. — Създаваш ни повече грижи, отколкото радости, Претенденте. Започвам да си мисля, че единствения начин да те поохладим, е да те кастрираме. Тъпо животно! А като имам предвид генетичните ти заложби, наистина не бих желал да стигна до такива крайни мерки, особено когато резултатът не е гарантиран.

— Мога да говоря с Кланси да му сложи малко успокоително в храната — предложи Пади тихо, защото не искаше повече да плаши коня.

— Може и да се наложи — съгласи се Грант, — но не ми се иска. Човек никога не знае точно колко едно животно може да поеме без никакъв риск, а тези чистокръвни коне са направо непредвидими в това отношение.

Като се чувстваше на сигурно място извън конюшнята, Аманда се обади:

— А какво ще стане, ако опитате всичко и нищо не помогне?

— Тогава ще трябва да го продам, ще му взема парите и това е.

— Ил това, ил да гу застреляме — измърмори Арън, като гледаше жребеца с отвращение. — Тоз приятел сигур е решил да ми прави неприятности винаги кат трябва да му слагам нови подкови. Мек като агне други път, а лош като дявол, когат стане да го кова. Той сигур не знай, че трябвъ да побеждава други коне, а не да ме рита.

Грант направи още един опит да го хване за повода, но Претендента отново не му позволи. С пронизително изцвилване той се дръпна настрани, оголи предупредително зъбите си, а ноздрите му трептяха и бълваха огън.

— Ти си най-глупавия кон, който някога съм срещал — изръмжа Грант и още веднъж се отдръпна. — В крайна сметка може и да се съглася с предложението на Арън.

Аманда беше се приближила внимателно и сега стоеше до Пади, но зад затворената врата на конюшнята. Тя напълно беше забравила за Сладкобузко, когато той внезапно изскочи от джоба й и се втурна през пръчките на вратата в конюшнята на Претендента. Жълтото пухче на патенцето се втурна направо през сламата към побеснелия кон.

Без да мисли за нищо друго, освен да спаси любимото си мъниче, Аманда дръпна вратата побесняла.

— Не! — извика тя, като се препъна вътре. — Сладкобузко, не!

Претендента изцвили изплашено, танцуваше и се изправяше нервно на задните си крака и копитата му стъпваха на опасно близко разстояние до малкото беззащитно патенце, когато Грант сграбчи Аманда за ръката и я издърпа, запушвайки с ръка устата й да не крещи и да не плаши вече побеснелия кон. Тогава, когато всички бяха сигурни, че клетото патенце всеки момент ще бъде стъпкано, Сладкобузко започна заповеднически да писука, вдигнал глава нагоре към страшния кон.

За момент Претендента спря и предните му крака застинаха във въздуха. Бавно, сякаш контролиран от някакви вътрешни сили, той постави копитата си на земята, без да направи нищо на патенцето. Наостри уши и очите му сякаш щяха да изскочат, когато наведе огромната си глава, за да види нахалника.

Когато муцуната на Претендента съвсем се приближи до малкото пате, Аманда се сви от страх, сигурна, че ужасното чудовище има намерение да изяде Сладкобузко пред очите й. Писъкът й се чу като болезнен стон, но беше заглушен от ръката на Грант. Тя и другите гледаха безпомощно как устните на Претендента трептяха и се разтвориха, за да покажат големите, силни зъби. Точно когато Аманда щеше да си затвори очите, за да не стане свидетел на тази ужасна трагедия, Претендента бутна с муцуна пухената топка и патето падна на дупето си.

Преди някой да може да асимилира какво става, Сладкобузко се изправи, тръгна смело към Претендента и го клъвна с човка по муцуната, когато стигна до него. След това изписука някаква друга команда и застана неподвижно.

Бедният Претендент! Изглеждаше толкова объркан.

Той поклати глава, разтръска грива и се втренчи в патето. Сладкобузко отговори, като започна безгрижно да се разхожда между предните крака на Претендента, докато озадаченият кон опъваше врат, за да види какво прави важната птица под тялото му.

Аманда затаи дъх, като гледаше и не вярваше на очите си. Същото важеше и за другите. Никой не говореше, никой не се движеше, докато Сладкобузко се мотаеше под огромното тяло на Претендента. Всеки път, когато патето се докоснеше до краката на коня, той трепваше, но нито един път не се опита да го ритне. И когато най-накрая Сладкобузко се настани на една купчинка сено точно под главата на Претендента, голямото животно въздъхна силно, погали патето още по-нежно и в отговор получи клъвване от оранжевата човчица. За няколко секунди Претендента се успокои, мускулите му видимо се отпуснаха под лъскавата кожа, ушите му увиснаха сънливо и клепачите му почти се затвориха.

— Аманда, скъпа — каза Грант тихо и провлечено и най-после махна ръката си от устата й. — Искам да извикаш Сладкобузко тук. Направи го много тихо и спокойно. Не трябва отново да плашим Претендента.

— А какво ще стане, ако той не дойде при мен? — прошепна тя в отговор. — Никога не ми се е налагало да го викам. Той просто ме следва, където отида.

— Тогава привлечи вниманието му и излез от конюшнята. Върви бавно и тръгни направо към работилницата на Арън.

— Защо? — попита Аманда, цялата обзета от подозрение.

— Защото, макар че звучи налудничаво, мисля, че Сладкобузко е ключът към доброто държание на Претендента. И преди се е случвало такова нещо, но не и в „Мисти Вали“. Най-добрите чистокръвни породи коне, които са с труден характер, изведнъж могат да се сприятелят с друго животно, било то котка или куче, или дори друг кон и се чувстват спокойни, когато новият им приятел е наблизо. Досега обаче не бях чувал някой кон да си харесва патенце — допълни той, като повдигна объркано рамене. — Обзалагам се, че ако Сладкобузко те последва, Претендента ще последва патето като кротка овчица.

Тя го погледна с недоверие.

— Ако се опитваш да бъдеш остроумен, не виждам на какво да се смея, Грант. И ако наистина говориш сериозно, мисля, че си започнал да се побъркваш. Никога не съм чувала толкова налудничаво нещо.

— Вярно е, мис Аманда — увери я Пади и кимна с глава. — Бъдете сигурна. Виждал съм го и преди със собствените си очи.

— И какво ще стане, ако грешите? — попита Аманда, която не знаеше дали да им вярва. — Какво ще стане, ако този случай не е такъв? Какво ще стане с Претендента и със Сладкобузко? Предположете, че конят се разбеснее и ме нападне? Може и да не ви е скъп животът ми, но, за бога, аз не искам да го рискувам!

Като се отскубна от ръцете на Грант, тя излезе от конюшнята с намерението да се махне от всички тях, преди да са я убили. Не беше направила и десет крачки, когато чу звук, който накара сърцето й да бие лудо, а челото й се покри със студени капки пот. Хладни тръпки я полазиха по ръцете и се плъзнаха по тялото й от врата чак до края на гръбнака й. Зад нея се чуваше равномерното чаткане на копитата на Претендента, придружено от непрекъснатото писукане на Сладкобузко.

Грант или усети, че Аманда скоро ще се паникьоса, или видя как трепери тялото й, но гласът му й вдъхна малко кураж, когато го чу тихо зад гърба си:

— Чудесно се справяш, Аманда. Продължавай да вървиш, скъпа, бавно и спокойно.

В случая нямаше голям избор. Единствената й надежда да се отърве от този конвой зад себе си беше да се отправи към ковачницата и да се моли да не му хрумне нещо на Претендента, докато стигнат до там или когато стигнат там.

Извади късмет. Стигнаха ковачницата безпрепятствено, но веднага, когато Аманда понечи да тръгне и Сладкобузко я последва, Претендента започна да подскача и да цвили с нова сила.

— Ще трябва да останеш, докато Арън приключи — каза й Грант.

— А, не! — отговори Аманда, като го гледаше лошо. Хвана с шепа Сладкобузко и го пусна в ръцете на Грант. — Сладкобузко може да остане, но аз си тръгвам.

Но Сладкобузко си имаше свои планове. Той нададе такъв писък, че би събудил и мъртвец, и дори реши, че трябва да отхапе малко месо от пръста на Грант.

— Ух! Този отвратителен навлек ме ухапа!

Междувременно Арън и Пади едва успяваха да удържат побеснелия кон. Нещата толкова бързо се развиваха от зле към по-зле, че Грант пусна гърчещото се пате в ръцете на Аманда, заведе я безцеремонно до една обърната кутия за гвоздеи до вратата на ковачницата и й заповяда:

— Сядай, затвори си устата и не мърдай или се кълна, че на вечеря ще ядеш супа от пате и пържола от кон.

Тя седна.

Сладкобузко веднага спря да пищи и се успокои.

И Претендента се кротна, а Арън се зае да замени подковите на жребеца.

След това Аманда ги поведе обратно към конюшнята на Претендента. Този път Сладкобузко предпочете да стои на рамото на Аманда, откъдето можеше да се гледа с новия си приятел. Всичко вървеше добре, докато Претендента не реши да си поиграе. Като се приближи до Аманда, конят я бутна с муцуна. Съвсем неподготвена за такова нещо, тя залитна и щеше да се простре на земята, ако Грант не я беше хванал за ръката и не я беше изправил. Като се завъртя ядосано, изплашена и претърпяла достатъчно, тя видя, че Грант се смее. Претендента си тресеше главата, цвилеше, оголил зъби, и Аманда би заложила всичко на това, че и конят се смее. Дори Сладкобузко надаваше някакви странни писукания, които никога преди не беше чувала, нещо смесено между хълцане и кикот.

Аманда искаше да им го върне. Вместо това, за свое голямо учудване, а и на Грант, тя започна да се смее — отначало по-тихо, после от сърце. Смехът й идваше на весели вълнички от гърлото. За свое още по-голямо учудване тя видя, че се приближава с протегната ръка към носа на Претендента. Когато конят зарови муцуната си в ръката й, тя въздъхна, треперейки, и го погали.

— Трябваше да те нарекат Неприятност — каза тя и колебливо издърпа повода от ръцете на Грант: — Аз ще го заведа, ако позволиш.

— Сигурна ли си?

— Не много, но Сладкобузко ще ме защитава. Освен това, щом едно безпомощно патенце може да се оправи с този голям звяр, то и аз би трябвало да мога. Може би Сладкобузко ще ми помогне да излекувам страха си.

— Ти не си страхливка, Аманда. Страхливците бягат от това, от което се страхуват. За да се справиш със страха си, е необходима много смелост. — Той приближи ръката си, пръстите му нежно я помилваха по бузата, а очите му я гледаха замислено. — Не, моя сладка картоиграчке. Когато се стигне до нещо, което си заслужава, което наистина желаеш, ти би победила, не би побягнала, нали? Сигурен съм, че би се обзаложила и с дявола, ако държиш по-добрата ръка.

— Само ако съм сигурна, че ще победя. Аз не съм глупачка, Грант.

— Не си — съгласи се той тихо. — Ти си много умна и много красива — а това е една много опасна комбинация, скъпа моя. Може би затова продължаваш толкова да ме интригуваш. Все едно, че съм до пламък — знам, че може да ме стопли, но може и да ме изгори, и се чудя колко мога да се приближа, без да рискувам.

 

 

След случая с Претендента, Аманда наистина се почувства по-уверена в себе си, когато беше близо до конете — или поне докато Сладкобузко беше с нея. Освен това, както Грант беше обещал, вече не трябваше да върши черна работа и беше издигната до чесач на коне, сега, когато не се страхуваше да влиза в конюшните, когато животните бяха вътре. Можеше свободно да ги докосва, без да се парализира от страх, макар че правеше това доста предпазливо и със страхопочитание. Дори язденето й доста се подобри.

Междувременно тя продължаваше да чете книгите на Грант за това, как се отглеждат коне и как се ръководи ферма. Тя бомбардираше Грант с какви ли не въпроси, а когато беше твърде зает, питаше Пади или Кланси. Освен това внимателно преглеждаше тефтерите, проверяваше разходите, приходите и всички други сметки, интересуваше се откъде и кога купуват зърно, кои култури отглеждат във фермата и как, а също така и кога се събира реколтата. Имаше си отделен тефтер за изчисления и накрая на всяка седмица го сравняваше с този на Грант, за да проверява всичко два пъти и да е сигурна, че не греши.

Отначало намираше малки грешки и ги посочваше на Грант. Нейните изчисления винаги бяха по-правилни и тя ги правеше два пъти по-бързо от него. Изглежда, че талантът й не се ограничаваше единствено до сметките при игра на карти и с всеки изминат ден ставаше все по-ценна за фермата. Още преди Грант я беше натоварил да изчислява парите за плащане на работниците. След това той напълно й предаде счетоводните книги, като се чувстваше доволен, че не трябва да си губи времето и силите за такива неща, макар че всяка седмица проверяваше нейните сметки.

— Нямаш ли ми доверие, Грант?

— Имам ти доверие, както виждаш, но не съм чак толкова сигурен — отговори той с кисела усмивка. — Осъзнавам, че нещата вървят все по-добре и че ти се превръщаш в една неочаквана скъпоценност за фермата, но не мога да забравя по какъв начин си се сдобила с половината от „Мисти Вали“, скъпа моя.

— Все още си мислиш, че съм измамила брат ти, така ли? — отговори тя, като се намръщи. — Страхуваш се, че ще направя същото и с теб?

— Не, но както казва поговорката, на вълка му е як врата, защото сам си върши работата. Просто не искам да ти дам такава възможност.

— Да те излъжа, би означавало да излъжа и себе си, Грант.

Докато продължаваше да преглежда сметките, той се пошегува:

— Тази нощ ще спя по-спокойно, като знам, че си осъзнала това, Аманда.

— Грант? — Тя се беше надвесила над рамото му и го гледаше как работи.

— Какво? — Понеже тя не отговори веднага, той вдигна очи от листите и тъмните му вежди се повдигнаха въпросително нагоре.

Като издаде брадичката си властно напред, сбръчка носа си и събра очите си, тя му се изплези.

Той се засмя.

— Това ли е всичко, което искаше да кажеш, котенце?

— Мисля, че е достатъчно.

— Съвсем не.

Без да я предупреди, той плъзна ръката си по кръста й. В следващия момент тя се озова на коленете му и столът се заклати заплашително под тежестта им.

— Предупредих те, малко немирно дяволче, да не си показваш изкусителното езиче, ако нямаш намерение да го използваш. — Пръстите му нежно хванаха брадичката й. — И зная точно как трябва да го използваш, моя мила Аманда.

Топли, властни, завладяващи, устните му се насочиха към нейните и се сляха с тях. С малко усилие пое езика й в топлата си уста, там, където той започна да се преплита интимно с нейния. Под ребрата й се появи силно трептене, което следваше ритъма на смучещите му устни и на лудото биене на сърцето й. Пръстите му пуснаха брадичката й, плъзнаха се надолу, като следваха извивката на деликатната й шия, спряха за малко там да усетят пулса й, продължиха по крайчеца на сърцевидното й деколте, като се спуснаха под плата, за да открият сочните плодове — възбуждащи, изкушаващи — докато тя започна да трепери от удоволствие и надигащо се желание, и ръцете й се обвиха по-силно около врата му.

Другата му ръка се плъзна от кръста й, за да си проправи път под полите й. Пръстите му бяха толкова твърди, толкова топли, загрубели от работа и толкова познати, о, толкова познати!

Със стон на отчаяние и отвращение от себе си, Аманда откъсна устните си от неговите. Сне ръцете си и го блъсна в гърдите.

— Не! По дяволите, Грант! Казах ти, че повече няма да го правя, и наистина точно това искам. Хайде, пусни ме да стана!

— А ако откажа? — попита той подигравателно. Очите му блестяха като смарагди, а усмивката му беше като на котарак, който си играе с мишка. — Скъпа, ти си толкова гореща, готова си да пламнеш като сухо дърво. Защо си отказваш това удоволствие, защо го отказваш и на мен?

Ръцете й се спуснаха от гърдите му и за момент той си помисли, че тя ще се отдаде на взаимното им желание, но я чу да казва с леденостуден глас:

— Казах: не! Предупреждавам те, Грант! Знам, че никога не съм виждала как кастрираш някой от твоите жребци, но съм сигурна, че мога да го направя с твоята мъжественост, ако продължаваш!

Тогава той усети леко боцване. Премести очи, внимателно погледна надолу и видя острието на собствения си нож за хартия, насочен към най-ценната част от мъжкото му тяло.

— Няма да го направиш — промърмори той, като едва дишаше.

— Хайде да пробваме — блъфира тя, като го гледаше направо в очите, показвайки твърдото си намерение, макар че се молеше той да не разбере как вътрешно трепери.

Грант бавно дръпна ръцете си от роклята й, отпусна ги от двете страни на стола и се предаде.

— Чудесно. Свободна си. Вземай си оръжието и се махай, злобарка такава!

Тя бързо скокна от коленете му и хвърли ножчето на бюрото. Няколко секунди те се гледаха.

— Защо, Аманда? — попита Грант с любопитно изражение. — Защо си толкова упорита сега, когато знаеш какво удоволствие можем да си доставим? В края на краищата, не е, защото искаш да си запазиш репутацията.

— За което трябва да ти благодаря — напомни му тя.

— Тогава защо?

В този момент се намеси провидението и Чалмърс почука на вратата да съобщи, че Анабела е дошла. Аманда стрелна Грант с мрачна усмивка.

— Ето защо. Причината току-що се появи безсъмнено да уточнява плановете си за женитбата. И ако искаш да се наслаждаваш на медения си месец с нея, ще си държиш настрана лапите от полата ми, невярно чудовище.