Към текста

Метаданни

Данни

Серия
В смъртта (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ceremony in Death, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 82гласа)

Информация

Корекция
ultimat(2009)
Сканиране
?
Сканиране и разпознаване
savagejo(2009)
Допълнителна корекция
ganinka(2014)

Издание:

Издателство Златорогъ, 1997

История

  1. —Добавяне
  2. —Корекция от ganinka

Двайсета глава

„Пациентката е склонна към само заблуда… поддава се на чуждо влияние… лесно може да бъде манипулирана, притежава социопатични наклонности…“ Ив захвърли доклада на доктор Майра. Не й беше необходимо заключение на психиатър, за да разбере, че Мириам е напълно побъркана и безскрупулна. Или пък че проявява особен интерес към окултизма, че притежава нисък коефициент на интелигентност и е способна на насилие.

Майра завършваше с препоръка пациентката да бъде подложена на допълнителни изследвания, след което да бъде изпратена в психиатрично заведение.

„Какъв парадокс!“ — мислеше си Ив. Мириам най-хладнокръвно бе нарязала на парчета жертвата си, а по всяка вероятност щеше да прекара живота си сред тишината на приют за душевноболни.

Резултатите от детектора на лъжата също бяха обезкуражаващи. Тестът бе показал, че Мириам казва истината, каквато си я представя болното й съзнание. В паметта й имаше петна, спомените й бяха объркани. „Никак не е чудно — каза си Ив, — след като тестът показа, че е натъпкана с поне шест вида незаконни наркотици.“

Пийбоди почука, влезе и изчака началничката й да вдигне поглед.

— Лейтенант, обади се Шулц от кабинета на главния прокурор. Адвокатката на Форт не е съгласна на никакво споразумение. Държи клиентът й да бъде проверен чрез детектора на лъжата, но засега Час отказва. Според Шулц тя печели време. Иска четирийсет и осем часа отлагане, за да се запознаела с всички заключения, експертизи и веществени доказателства. Шулц смята, че Форт е готов да направи самопризнания, ала тя не му разрешава.

— Нима Шулц ти каза всичко това?

— Да. Стори ми се, че му беше приятно да си поговорим. Разбрах, че наскоро се е развел.

— О, такава ли била работата? — Ив повдигна вежда. — Разведен и си пада по униформени дами.

— Мисля, че в момента би му харесала всяка жена. Но да се върнем на въпроса — според него довечера не ще можем да разпитваме Форт. Адвокатката е уредила клиентът й да използва правото си на минимална почивка. Шулц обеща утре отново да разговаря с нея.

— Може би така е по-добре. Възможно е очакването да ги изнерви. Предлагам да отидем при Изида и да се опитаме да изкопчим нещо от нея.

Пийбоди закрачи редом с нея и отбеляза:

— Случаят изглежда приключен. Надявам се да се поуспокоите и да се забавлявате на тържеството.

— Какво тържество? — Ив рязко спря. — Господи, съвсем бях забравила за празненството, което организира Мейвис. По дяволите, точно тази вечер не ми се излизаше!

— Говорите така, защото сте преситена — сухо отбеляза Пийбоди. — Аз пък се радвам, че съм поканена и смятам да се позабавлявам. Изминалата седмица беше отвратителна.

— Хелоуин е празник, на който най-много се радват децата, тъй като това е единственият ден в годината, когато им е разрешено да изяждат огромни количества сладкиши. Направо изтръпвам, като си представя как разумни мъже и жени се съгласяват да се издокарват с идиотски костюми.

— Може би не знаете, но Хелоуин се празнува и тачи векове наред…

— Не започвай поредната си лекция — предупреди я Ив, докато слизаха с асансьора към гаража. Внезапно й хрумна нещо и подозрително изгледа сътрудничката си. — А ти защо не си костюмирана?

— Защото единствено униформата ми може да накара малчуганите да ми отпуснат по някое шоколадче.

Магазинът „Спирит Куест“ и апартаментът над него тънеха в мрак. Когато никой не й отвори, след като бе позвънила, Ив замислено погледна часовника си.

— Ще я почакам. Нещо ми подсказва, че тази вечер трябва да я попритисна.

— Може би е на церемонията, която привържениците на уика устройват на Хелоуин.

— Не вярвам, че е в настроение да танцува гола по поляните. Не, ще я изчакам. А ти използвай обществения транспорт.

— Предлагам да остана.

— Не е необходимо. Ако Изида не се появи след един-два часа, ще дойда направо у Мейвис.

— Няма ли да се преоблечете? — Пийбоди огледа избелелите джинси и протърканото кожено яке на началничката си. — Не ви ли се иска да сложите нещо по… празнично?

— Престани да се занимаваш с мен. Ще се видим у Мейвис. — Ив се качи в колата и свали стъклото. — Е, няма ли да споделиш какъв ще бъде костюмът ти?

— Не. Искам да изненадам всички — усмихна се по-младата жена и тръгна към трамвайната спирка.

— Колко смешно е, когато големи хора постъпват детински — промърмори Ив и включи видеотелефона, за да се свърже с Рурк. Откри го в кабинета му в огромната сграда, намираща се в центъра на града.

— Тъкмо си тръгвах — каза той, сетне забеляза на монитора част от волана на колата. — Очевидно още не си се прибрала у дома, за да се подготвиш за празненството.

— Колко си проницателен. Слушай, имам още един-два часа работа, затова предлагам да се срещнем при Мейвис. Дано да успеем да си тръгнем по-рано.

— Виждам, че с нетърпение очакваш забавата.

— Кой е измислил тези глупави празници! — възкликна тя, докато наблюдаваше как един призрак, придружен от почти двуметров розов заек и мутант-травестит, пресякоха улицата.

— Скъпа Ив, за някои Хелоуин е повод да се позабавляват. За други е истински религиозен празник. Наричат го още Самхейн и с него келтите се ознаменували началото на зимата. Всъщност точно тогава настъпва преход: старата година още не е мъртва, а новата ще се роди след няколко месеца. През тази нощ излизат всички призраци и таласъми и преградата между реалността и измислицата почти не съществува…

— Майчице! — Тя се престори, че потръпва от ужас. — Здравата ме изплаши.

— Предлагам да използваме Хелоуин като повод да се позабавляваме. Искаш ли да се напием и да се любим до забрава?

Ив се усмихна.

— С удоволствие.

— Ако желаеш, ще започнем още сега. Малко секс по видеотелефона няма да ни навреди.

— Забравяш, че използвам служебен апарат. Освен това не съм сигурна, че диспечерката няма да й хрумне да ни подслушва.

— Тогава няма да ти кажа как копнея да те взема в прегръдките си. Да впия устни в твоите. Колко е възбуждащо, когато прониквам в теб, а ти се задъхваш и страстно се извиваш под мен.

— Не, не ми го казвай. — Тя усети, че го желае по-силно от всякога. — Ще се видим след няколко часа. А когато се приберем у дома, ще ми кажеш всичко, което сега премълча.

— Скъпа моя Ив…

— Какво?

— Обожавам те. — Той доволно се усмихна и прекъсна връзката.

— Кога ли ще свикна с нежността му? — прошепна Ив.

Сексът с Рурк беше зашеметяващ. Преди да се запознае със съпруга си, тя смяташе, че половият акт е необходим за изразходване на излишната енергия. Никога не беше предполагала, че само един негов поглед може да я накара да го пожелае. Ала най-странното бе, че Рурк беше успял да плени сърцето й и тя се чувстваше едновременно щастлива и изплашена от силата на чувствата си.

Доскоро не бе подозирала, че любовта може да обвързва.

Ив се намръщи и впери поглед в прозорците на апартамента. Изида беше силна жена. Възможно ли бе да е напълно заслепена от любовта? Разбира се, че беше възможно, но все пак младата жена изпита леко разочарование. Каза си, че не ще позволи на чувствата да диктуват поведението й. Пък и никога не се беше самозаблуждавала относно Рурк. Знаеше, че почти през целия си живот той беше престъпвал закона.

Знаеше, че малтретираното момче от бедняшкия дъблински квартал беше крало, мамило и дори убивало, за да оцелее. А когато беше пораснало, бе продължило да прави същото, но за да натрупа несметно богатство. Странното беше, че тя не го обвиняваше.

Но се питаше как би постъпила, ако разбереше, че любимият й съпруг използва властта си, за да убива. Щеше ли да престане да го обича? Не беше сигурна. Ала знаеше, че ще разбере за престъплението му и че съвестта й не би й позволила да прикрива един убиец.

Може би моралните принципи на Изида не бяха толкова непоклатими…

И все пак, докато седеше в мрака, а леденият вятър виеше из безлюдната улица, тя усети неясна тревога. Имаше чувството, че нещо важно продължава да й се изплъзва.

Побърза да си напомни, че Форт беше готов да направи пълни самопризнания. Упорството му се беше сломило, когато му беше показала робата. Не, не биваше да се самозалъгва. Преломът беше настъпил, щом беше заплашила да обвини Изида. Час беше готов да се жертва, за да я защити. Какво, ако действително беше невинен?

Ив излезе от колата и прекоси улицата, подтиквана от внезапно хрумналата й идея.

Покрай нея минаха няколко души, облечени в карнавални костюми; последваха ги младежи, които вдигаха толкова шум, че биха събудили дори мъртъвците. Никой не обърна внимание на жената с коженото яке, която изкачваше стъпалата към потъналия в мрак апартамент.

Ив спря за момент на площадката и огледа улицата, както и съседните сгради. И друг път беше попадала в подобни квартали и знаеше, че хората, живеещи тук, не проявяват излишно любопитство. Вероятно съседите на Изида бяха свикнали да виждат как в апартамента й влизат какви ли не странни птици.

Натисна дръжката. Външната врата беше заключена. Тя извади от джоба си шперц и за секунди се справи с ключалката. Сетне затаи дъх, очаквайки отвътре да прозвучи аларма.

Ала в апартамента цареше тишина.

Ив реши, че няма охранителна система и едва устоя на изкушението да влезе. Вярно бе, че само полицаите разполагаха с шперцове кодове, но имаше и други начини за отключване на апартаменти без алармена инсталация.

Досети се, че предишния ден в жилището е нямало никого. Колко лесно би било някой да се промъкне в апартамента и да остави окървавената роба на място, където да бъде лесно открита.

Ив затвори вратата и се замисли. Мириам беше обвинила Час, че я е подтикнал към убийство. Беше изрекла името му, докато коленичеше с окървавени ръце край изкормения труп. Едва сега й хрумна, че младата жена беше действала като робот, натоварен с определена задача.

Отново се досети за диагнозата на Майра, в която се казваше, че Мириам е социопатка, която се поддава на внушение.

Мислено изруга, слезе по стълбата, седна в колата и се замисли. Веществените доказателства уличаваха Форт. Той имаше мотив да убива, както и възможност да го стори. Накратко — всичко беше както трябва. Ив беше заловила дори съучастничката на убиеца, която беше направила пълни самопризнания. Мириам беше съобщила, че Час е използвал влиянието си, за да й осигури членство в братството, под носа на властната Изида.

Всичко беше като по схема от учебника по криминалистика и това тревожеше Ив. Имаше усещането, че ключът, който някой е пъхнал в ръката й, прекалено лесно се превърта в предварително смазаната брава. Ала авторът на сценария не беше взел предвид безкористната, искрена любов. Тогава ключът започваше да скърца и да заяжда.

Хрумна й, че някой я използва за собствените си зловещи планове. Ала тя не беше от хората, които се оставят някой да ги води за носа. Посегна към комуникатора, за да се свърже с Пийбоди, но в този миг дочу пронизителен писък. Сграбчи оръжието си и мигом изскочи от колата. Забеляза как някакъв човек с черна роба влачи съпротивляваща се жена.

— Полиция! — извика тя и се прицели. — Пусни жената!

Човекът се подчини и побягна. Ив се затича към непознатата, която лежеше по корем и стенеше, наведе се над нея и попита:

— Ранена ли сте? — Преобърна я по гръб и миг преди да види лицето й, в мрака проблесна нож.

— Препоръчвам ти да не мърдаш — иронично заяви Селина и допря ножа до корема на Ив. — Ако натисна лекичко, ще те разпоря. Повярвай, че ще го направя с удоволствие. Но засега си ми необходима.

Ив усети леко убождане по шията, след миг почувства, че главата й се замайва.

— Сега ще ми помогнеш да се кача в колата — продължи магьосницата — по-точно ще се правиш, че ми помагаш, ако някой ни наблюдава. — Усмихна се и прегърна Ив така, че отстрани изглеждаше сякаш краката й не допират земята. — Ако не изпълняваш дословно заповедите ми, ще те изкормя и ще избягам, преди да си осъзнала, че си мъртва.

Краката на Ив се подкосяваха, когато Селина я поведе по тротоара и й заповяда да седне зад волана. Тя машинално се подчини, въпреки че частица от съзнанието й протестираше. Като в сън дочу гласа на магьосницата:

— Май вече не си така наперена, лейтенант Далас. Ама че си глупава — попадна право в капана… Как да превключа на автоматично шофиране?

— Ами… — Ив не можеше да разсъждава, дори не изпитваше страх или гняв. Втренчи се в контролното табло, сякаш го виждаше за първи път и повтори: — Автоматично…

Колата се подчини на командата и двигателят се включи.

— Миличка, мисля, че не ще можеш да шофираш — изсмя се Селина. — Дай на робота моя адрес. Подготвили сме специална церемония в твоя чест.

Ив машинално повтори адреса и впери поглед в предното стъкло. Опита се да събере мислите си и прошепна:

— Убиецът не е бил Форт…

— Не ставай смешна. Този мухльо не може да убие дори муха, кацнала върху оная му работа. Всъщност силно се съмнявам, че той има мъжки атрибути. Зарекла съм се, че Час и неговата мелезка скъпо ще ми платят. Погрижила си се да ги вкараш в затвора, нали? Въобразяваха си, че могат да спасят бедната Алис. Онзи изкуфял старец, дядо й, имаше същите намерения. Нали видя какво се случи с тях? Наказвам със смърт всеки, който се опълчи срещу мен. Много скоро ще разбереш с каква сила съм надарена. Сигурна съм, че ще ме молиш да те убия, за да сложа край на мъките ти.

— Значи ти си отнела живота не само на Алис и на Франк, но и на Уайнбърг, Лобар, Тривейн…

— Точно така. Убила съм и множество хора, които не познаваш. Най-голяма наслада изпитвам, когато жертвите ми са деца. Толкова са… невинни. С дядото на Алис се справих лесно, използвах слабостта му към нежния пол. Определих му среща, разридах се и споделих, че се страхувам за живота си, че Олбан заплашвал да ме убие. После пуснах наркотиците в чашата му и го довърших. Жадувах да видя как кръвта му изтича, но се задоволих да наблюдавам очите му, когато осъзна, че часът му е ударил. Самата ти непрекъснато се сблъскваш със смъртта и знаеш, че очите умират първи, нали, Далас?

— Да. — Ив почувства, че съзнанието й се прояснява, вече можеше да движи крайниците си.

— Колкото до Алис, искрено съжалих, когато всичко свърши. Огромно удоволствие ми доставяше да я измъчвам ден подир ден. Забавно беше да я наблюдавам как стреснато подскача при вида на черните котки и враните. Разбира се, това бяха дроиди. През онази нощ използвахме черната котка, програмирахме я да проговори с моя глас… Очаквахме Алис да дойде при нас, бяхме й подготвили нещо специално, ала тя изскочи на улицата и попадна под колелата на колата. Затова днес ще изпълним с теб онова, което възнамерявахме да сторим с Алис… Ето че пристигнахме.

Когато колата се приближи до тротоара. Ив сви дланта си в юмрук и сляпо замахна. Усети, че ударът й попадна в целта. Сетне някой рязко отвори вратата на колата, тя усети как някой започна да я души.

Пред очите й се спусна черна завеса.

 

 

— Би трябвало вече да е тук. — Макар че апартаментът й беше пълен с шумни гости, Мейвис изглеждаше разочарована. — Обеща ми, че ще дойде.

— Сигурно всеки момент ще пристигне — опита се да я успокои Рурк и ловко отскочи встрани, за да избегне сблъскването с мъж, предрешен като бик. Покрай него премина ангел, танцуващ с обезглавен труп.

— Искаше ми се да се изфукам пред нея с новото ни обзавеждане. — Певицата обгърна с жест помещението. — Сигурна съм, че няма да познае старата си квартира.

Рурк огледа пурпурночервените стени, върху които се виждаха зеленикави петна и синьо-лилави отвесни линии. В чест на празника навсякъде бяха окачени оранжеви и черни гирлянди. Виждаха се танцуващи скелети, летящи магьосници и настръхнали черни котки.

— Не — откровено отвърна той. — За нищо на света Ив няма да познае бившия си апартамент. Постигнала си… чудесен ефект.

— Ние с Леонардо сме луди по този апартамент. При това имаме най-добрия хазяин на света. — Тя възторжено го целуна.

Надявайки се, че моравото й червило не е оставило отпечатък върху страната му, Рурк усмихнато промълви:

— А вие сте най-добрите наематели.

— Обади й се, Рурк. — Мейвис го дръпна за ръкава и той забеляза, че ноктите й също са лакирани в мораво. — Накарай я да побърза.

— С удоволствие. Погрижи се за гостите си и не се тревожи. След малко Ив ще бъде тук.

— Благодаря ти. — Певицата се отдалечи, като се полюшваше върху невероятно високите си токчета.

Той се огледа с намерението да открие някое по-закътано кътче, откъдето да се обади на Ив, но внезапно видя нещо, което го накара да онемее. Присви очи и колебливо попита:

— Пийбоди, ти ли си?

Грижливо гримираното й лице помръкна.

— Позна ме…

— О, беше ми много трудно. — Той леко се усмихна и отстъпи няколко крачки, за да я разгледа по-добре.

Пийбоди носеше перука, русите къдрици се спускаха по гърба й и почти покриваха сутиена й с чашки във формата на раковини. От кръста надолу тялото й беше обвито в блестяща зеленикава тъкан.

— Истинска русалка си.

— Благодаря. — Комплиментът повиши настроението й. — Необходими ми бяха няколко часа, докато се издокарам.

— По дяволите, как изобщо се движиш?

— Отзад има шлиц, който е прикрит от „опашката“. — Пийбоди тромаво се обърна и промърмори: — И все пак едва кретам. — Тя се огледа. — Къде е Далас? Държа да ме види.

— Още не е дошла.

— Така ли? — Пийбоди погледна часовника му. — Наближава десет. Ив каза, че щяла да почака Изида да се прибере, после щяла да дойде направо тук.

— Точно се канех да й се обадя.

— Прекрасна идея. — Пийбоди се опита да потисне предчувствието, че се е случило нещо лошо. — Може би лейтенантът иска да се появи колкото е възможно по-късно. Знам, че мрази празненствата.

— Права си — отговори Рурк и си помисли: „Но не би искала да оскърби Мейвис или мен с отсъствието си“.

Когато не успя да се свърже с нея по видеотелефона, той елиминира тайния код и я потърси чрез комуникатора й. Дочу жужене, което означаваше, че уредът е включен, но отново не получи отговор.

— Нещо не е наред — обърна се той към Пийбоди. — Ив не се обажда.

— Почакай да взема чантата си. Ще се свържа с Далас по комуникатора.

— Вече опитах — заяви той, без да й обяснява как го е сторил. — Не се обажда… Казваш, че останала да чака Изида пред „Спирит Куест“.

— Да, искаше да разговаря с нея… Почакай да съблека този идиотски костюм. Ще отидем да проверим какво се е случило.

— Не мога да те чакам! — извика той и си запробива път сред гостите. Пийбоди заситни след него, като се оглеждаше за Фийни.

 

 

Събуди се потънала в пот и отначало си помисли, че сънува. Главата й се въртеше, а когато се опита да повдигне ръката си, откри, че не може да се помръдне.

Обзе я паника. Ръцете й бяха завързани. В детството й баща й често я завързваше за леглото; затискаше с длан устата й, за да заглуши писъците й, когато я изнасилваше.

Опита да се освободи и усети болка от кожените каиши, които се впиваха в китките й. Удвои усилията си, но се задъха. Краката й също бяха завързани в глезените, а бедрата й бяха разтворени.

Завъртя глава, искаше й се да огледа помещението, където се намираше. Няколко дузини запалени свещи се опитваха да прогонят зловещите сенки. Ив видя отражението си в черната стъклена стена, напомняща огледало.

Внезапно разбра, че вече не е дете и че не баща й я е завързал. Постара се да овладее паниката си. Знаеше, че страхът е лош съветник. Опита да си припомни какво се бе случило. Бяха я упоили и довели тук, бяха я съблекли и я бяха проснали върху мраморна плоча.

Сигурна беше, че Селина Крос възнамерява да я убие или още по-лошо — да я подложи на неописуеми мъчения. Трябваше да мобилизира всичките си сили, да се съсредоточи. Докато трескаво размишляваше, продължи опитите да освободи ръцете си.

Къде ли се намираше? Най-вероятно в апартамента на магьосницата, въпреки че не си спомняше как се е озовала тук. Едва ли са я занесли в клуба, където биха могли да ги видят много хора. Навярно това беше стаята, където според Алис бе принесено в жертва дете.

Колко ли бе часът? Колко време беше прекарала в безсъзнание? Рурк щеше да й се разсърди… Прехапа до кръв устната си, за да не се разсмее истерично.

Щяха да забележат отсъствието й. Пийбоди щеше да съобщи къде са се разделили… щяха да започнат да я търсят. Ала никога нямаше да я открият.

Затвори очи и зачака да се успокои. Каза си, че не може да се надява на помощ. Ала нямаше намерение да се остави в ръцете на убийците.

Огледалната стена се разтвори и Селина влезе в стаичката. Носеше разкопчана черна роба.

— Виждам, че си се събудила. Исках да си в пълно съзнание, преди да започнем.

Олбан се появи след нея. Носеше същата роба и отвратителна маска, изобразяваща глиган с остри зъби. Безмълвно взе дебела свещ и я постави между бедрата на Ив. Отстъпи крачка назад, взе положения върху черна възглавничка ритуален нож с дръжка от слонова кост и вдигна ръка.

— Време е да започваме.

 

 

Рурк точно отваряше вратата на колата си, когато джобният му видеотелефон избръмча. Той побърза да го извади и нетърпеливо извика:

— Ив, къде си?

— Обажда се Джейми. Знам къде е тя. Отвлякоха я. Побързай.

— Къде е? — попита Рурк и седна зад волана.

— В апартамента на онази мръсница Крос. Почти съм сигурен, въпреки че изгубих връзка, когато я измъкнаха от колата.

Без да чака повече обяснения, Рурк натисна газта и се запровира през натовареното движение. Докато шофираше, продължи да разпитва Джейми.

— Каква връзка се е прекъснала?

— Ами… поставих подслушвателно устройство в колата й. Исках да бъда в течение на разследването. Чрез предавателя чух разговора в колата. Селина й каза да включи колата на автопилот и даде адреса си. Навярно бяха упоили Далас, защото говореше странно. После вещицата заяви, че е убила дядо и Алис. — Джейми се разплака. — Призна, че е убила не само тях, но и много деца… Господи…

— Джейми, къде си?

— Пред къщата на Крос. Сега ще вляза и ще намеря Далас.

— Недей! По дяволите, послушай ме! Не влизай. След две минути ще бъда при теб. Обади се в полицията. Кажи, че извършват обир… че е избухнал пожар… но ги накарай да дойдат. Ясно ли е?

— Тя е виновна за смъртта на сестра ми. — Момчето беше престанало да плаче и гласът му беше измамно спокоен. — Затова ще я убия.

— Не влизай в къщата! — повтори Рурк и изруга, тъй като момчето прекъсна връзката. Овладя се, обади се в дома на Мейвис и поиска да говори с Пийбоди, като се постара да не заскърца със зъби, щом чу смеха, разнасящ се в микрофона. Пийбоди се обади точно когато той спираше пред сградата на Селина.

— Рурк, къде се намираш? С Фийни тръгваме към „Спирит Куест“.

— Ив не е там. Вероятно е в апартамента на Крос. Отивам там.

— Не действай прибързано. Ще се обадя на патрулните коли в района. С Фийни тръгваме незабавно.

— В опасност е и животът на едно дете. Побързайте.

Без да се замисли, че не е въоръжен, той се втурна в сградата.

 

 

Двамата монотонно припяваха над нея. Олбан беше запалил огън в някакъв черен казан и стаята се изпълни с гъст, сладникав дим. Селина беше захвърлила робата си и втриваше в кожата си благовонни масла, докато говореше на Ив:

— Била ли си изнасилвана от жена? Ще го направя така, че да те заболи. Олбан също ще се позабавлява с теб. Няма да те убием бързо, както направихме с Лобар и както наредихме на Мириам да ликвидира Тривейн. Обещавам ти, че ще изпиташ нечовешка болка.

Съзнанието на Ив напълно се беше прояснило. Продължаваше опитите да освободи ръцете си, въпреки че кожата на китките й вече беше протрита до кръв. Повдигна глава и иронично проговори:

— Нима по този начин призовавате вашите демони? Не сте последователи на никаква религия, а сте най-обикновени мошеници. Харесва ви да изнасилвате и да убивате. По-долни сте от червеите, които пълзят сред нечистотии.

Селина й зашлеви плесница и възкликна:

— Да я убием още сега!

— Почакай, любов моя. Нека още малко да се насладим на удоволствието.

Обърна се и извади от голяма кутия жив черен петел. Птицата запляска с криле, когато Олбан я задържа над проснатата Ив. Той произнесе няколко думи на латински, взе ножа и отряза главата на петела. Кръвта обля Ив. Селина, която беше изпаднала в екстаз, изстена:

— Кръв за Господаря.

— Да, любов моя. — Той се обърна към нея. — Господарят иска кръв. — С бързо движение преряза гърлото й и промълви: — Толкова си… досадна. — Когато магьосницата се опита да спре кръвта, бликаща от раната, той повтори: — Беше доста полезна, но ужасно досадна.

Селина се строполи на пода. Олбан я прекрачи и свали маската си.

— Омръзна ми да спазвам езическите традиции. Селина ги намираше очарователни, но за мен са досадни. — Чаровно се усмихна и добави: — Не бой се, няма да ти причиня излишни страдания. Няма смисъл.

Ив усети, че й се повдига от миризмата на кръв. С огромно усилие се овладя и го погледна в очите.

— Защо я уби?

— Вече не ми е необходима. Повярвай ми, тази жена не беше с всичкия си. Предполагам, че прекалената употреба на наркотици беше повлияла на изкривената й психика. Знаеш ли, че ме караше да я бия, преди да правим секс? — Той поклати глава. — Понякога изпитвах удоволствие, особено докато й нанасях побой… Селина ми бе неоценим помощница. Имаше невероятни познания за синтетичните наркотици. — Олбан разсеяно погали бедрото на Ив. — Установих, че ако посвети усилията си на някаква кауза, тя работи неуморно и е много ловка в бизнеса. През последните две години натрупахме огромни суми благодарение на инвестициите й. Членовете на братството също допринасяха за увеличаване на богатството ни. Не можеш да си представиш какво са готови да платят някои хора заради секса и възможността да получат безсмъртие.

— Значи всичко е било само измама.

— Не вярвам да си толкова наивна, Далас. Призоваване на демони, продажба на души… — Той самодоволно се изсмя. — Не съм имал по-успешен номер, но възможностите му вече се изчерпаха. Обаче Селина… — Погледна към трупа на любовницата си и потърка с палец брадичката си. — Селина се увлече в играта и си въобрази, че притежава свръхестествени способности. Реши, че може да гадае по фигурите, които образува димът, да призовава дявола. — Усмихна се и почука с пръст по челото си, сякаш да подчертае, че Селина е била умопомрачена.

„Значи всичко е било само измама — помисли си Ив. — Хитроумен план, целящ да убеди наивниците да се разделят с парите си.“

— Повечето измамници не се осмеляват да принасят в жертва хора.

— Не съм обикновен мошеник, а церемониите доставяха удоволствие на Селина. Проливането на човешка кръв беше започнало да й харесва. На мен също. Чувстваш се всемогъщ, когато отнемеш живот. Освен това убийството ме възбужда. — Огледа проснатата пред него жена и като че едва сега забеляза красотата й и стегнатото й тяло, така различно от пищните форми на пълничката Селина. — Може би все пак ще се позабавлявам с теб. Ще бъде жалко, ако не се възползвам.

Ив потръпна от отвращение и реши да отвлече вниманието му като продължава да го разпитва.

— Сега разбирам, че ти си правил секс с Мириам, че си й заповядал да се присъедини към уиканите, да убие Тривейн.

— Мириам беше като глина в ръцете ми. Освен това забравяше определени факти, след като я дрогирах с подходящи наркотици или я подлагах на хипноза.

— Селина никога не е играела решаващата роля във фарса, който сте разигравали. Сгреших, когато те помислих за неин роб. Всъщност е било точно обратното.

— Браво на теб. От известно време забелязах, че тя започва да губи контрол. Знаеш ли, че уби ченгето по собствена инициатива? — Той гневно стисна устни. — Това беше началото на края на нашата игра. Разбрах, че трябва да се отърва от… партньорката си. Онзи старчок никога нямаше да се добере до истината. Рано или късно щеше да му омръзне да удря на камък и положително щеше да се откаже.

— Грешиш, Франк щеше да научи истината.

— Няма смисъл да спорим. — Олбан се обърна и взе някакъв флакон и спринцовка. — Ще ти инжектирам съвсем малко доза, колкото да не чувстваш страх. Намирам те за изключително привлекателна. Ако бъдеш послушна, ще те накарам да изпиташ неописуемо удоволствие.

— Няма да стане, дори да ми инжектираш всички наркотици на света.

— Отново грешиш — промърмори той и се приближи към нея.

 

 

Рурк застана пред вратата на апартамента и едва се въздържа да не се втурне вътре. Ала знаеше, че прибързаната му намеса само може да навреди на Ив. Тихо затвори вратата след себе си. Алармената система беше изключена, което означаваше, че Джейми вече е в жилището. И все пак, когато с периферното си зрение забеляза някакво движение, бързо се обърна и се вкопчи в гърлото на човека в тъмния коридор.

— Пусни ме! Аз съм, Джейми — изхриптя момчето. — Не мога да вляза в стаята. Поставили са нова система.

— Къде е входът?

— Вратата е в онази стена. Не съм чул нито звук, но съм сигурен, че са вътре.

— Заповядвам ти да ме чакаш пред къщата.

— Няма. Съветвам те да не губиш време в излишни спорове.

— Тогава се отдръпни — примирено нареди Рурк; знаеше, че хлапето няма да отстъпи.

Приближи се до стената и бавно я заопипва, въпреки че вътрешният глас му нашепваше да побърза. Сигурен бе, че електронното устройство е добре скрито. Извади от джоба си компютърния си дневник и въведе някаква програма. В този момент му се стори, че дочува далечния вой на сирени.

— Какво е това? — прошепна Джейми. — Господи, никога не съм виждал да монтират подобно приспособление в електронен дневник.

— Да не мислиш, че ти си най-добрият компютърен специалист на света? — Рурк прекара устройството по стената, като мислено го проклинаше заради бавното му действие. Внезапно уредът забръмча и Рурк възкликна: — Открих го!

Тайната врата бавно се плъзна встрани, а той се приведе, готов да нападне врага си.

 

 

Ив почувства как Олбан притиска спринцовката към рамото й, сетне убиецът ненадейно промени решението си. Засмя се и промълви:

— Не бива да правиш секс под наркоза. Ще бъде непочтено спрямо теб и спрямо мен — сигурен съм, че и така ще ти хареса, защото съм страхотен любовник. След това ще ти сложа толкова силна упойка, че няма да усетиш никаква болка. Това е най-малкото, което мога да сторя за теб.

— Защо не ме убиеш веднага, подлецо? — извика Ив. Напрегна всичките си сили, успя да освободи едната си ръка и го удари с юмрук в лицето. Посегна към ножа, който той беше оставил до нея, ала оръжието се изплъзна от пръстите й и падна на пода.

После се случи нещо, което за миг я накара да повярва, че магьосникът е успял да призове всички демони от преизподнята.

Видя как Рурк се нахвърли върху него като хищен вълк, издебнал жертвата си. Олбан политна назад, а свещите паднаха в локвите кръв.

Тя се опита да освободи другата си ръка и ненадейно забеляза Джейми, който онемял от ужас, наблюдаваше сцената. Паниката й беше толкова силна, че дори не се изненада от присъствието му, а извика:

— За бога, не стой така! Вземи ножа и ме освободи! Побързай!

Момчето изглеждаше така, сякаш щеше да припадне, но прескочи трупа на Селина, грабна ножа и преряза кожения ремък.

— Дай ми ножа! — изкрещя Ив, без да откъсва поглед от двамата мъже, вкопчени в безмилостна схватка. С крайчеца на окото си забеляза, че в ъгъла на стаята лумва огън, причинен от запалена свещ, която беше паднала на пода. Дочу вой на сирени и извика на Джейми: — Полицаите идват. Отиди да ги посрещнеш.

— Вратата е отключена — заяви момчето и преряза ремъците около глезените й.

Тя скочи от мраморния олтар и изкрещя на Джейми да изгаси огъня.

— Нека гори. Искам пожарът да изпепели до основи това дяволско свърталище!

— Изгаси го! — Тя се хвърли върху гърба на Олбан, като непрекъснато повтаряше. — Ще ти дам да разбереш, мръснико!

Хвана го за косата и повдигна главата му, в този момент Рурк го удари с юмрук в лицето и извика:

— Остави го на мен!

Вкопчени в Олбан, продължиха да се търкалят сред локвите кръв. След няколко секунди забелязаха, че магьосникът е припаднал.

Рурк сграбчи ръцете на Ив и извика:

— Наранил ли те е?

Тя погледна изкривеното му от злоба лице и си каза, че трябва да запази спокойствие. Страхуваше се какво би могъл да направи под въздействие на силния си гняв.

— Дори не ме е докоснал. Ти се появи точно навреме и ме спаси.

— Доколкото видях, успяваше да се справиш и без мен. — Вдигна ръката й, втренчи се в кръвта, която се стичаше от китката й. Целуна нараненото място и промълви: — Ще го убия само заради това…

— Престани! Сама съм си избрала опасна професия.

Той си каза: „Никога няма да се примиря с мисълта, че любимата ми жена ежедневно е изложена на смъртна опасност“. После свали сакото си, което беше подгизнало от кръв, и наметна с него Ив.

— Гола си…

— Да, забелязах. Не знам какво са направили с дрехите ми, но трябва да облека нещо, преди да са пристигнали полицаите. — Изправи се и установи, че не може да се държи на краката си. Тръсна глава, опитвайки да проясни съзнанието си и добави: — Бяха ме упоили.

Рурк й помогна да седне до стената, далеч от локвите кръв, сетне извика:

— Не мърдай от тук. Трябва да потуша пожара. — Грабна някаква роба и заудря по огнените езици, пълзящи по пода.

Ив дълбоко си пое въздух, сетне видя нещо, което я накара да скочи и да изкрещи:

— Не! Джейми, недей!

Ала беше прекалено късно. Момчето бавно се изправи, без да изпуска ножа, от който капеше кръвта на Олбан. Беше пребледняло като платно, очите му бяха разширени от ужас. Подаде на Ив оръжието и прошепна:

— Отмъстих заради дядо и Алис. Не ме интересува какво ще се случи с мен. Важното е, че той никога повече няма да убива.

Ив дочу стъпки на тичащи хора. Инстинктивно сграбчи ножа така, че нейните отпечатъци да останат на дръжката му, и извика на Джейми:

— Млъкни! Нито дума повече! — Обърна се към Пийбоди, която беше влетяла в стаята, и й нареди: — Намери ми някакви дрехи.

Сътрудничката й с ужас огледа кървавата сцена.

— Слушам, лейтенант. Добре ли сте?

— Нищо ми няма. Крос и Олбан ме отвлякоха, упоиха ме и ме доведоха тук. Двамата признаха, че са убили Франк Воджински, Алис Лингстром, Лобар и Уайнбърг, както и че са накарали Мириам да отнеме живота на Тривейн. Олбан преряза гърлото на Селина. Подробности ще съобщя в рапорта си. Самият той беше убит по време на схватката. Не знам какво се случи, всъщност няма никакво значение.

— Права си. — Фийни, който беше влязъл след Пийбоди, погледна към момчето, сетне към Ив. И разбра истината. — Хайде, Джейми, ела с мен. Обърна се към Ив и добави: — Лейтенант, мисля, че с Рурк трябва да се приберете у дома, да се изкъпете и да се преоблечете. Приличате на зли духове, появили се в нощта на Хелоуин.

Тя погледна към съпруга си и забеляза, че лицето му е покрито с кръв и сажди. Намръщи се и промълви:

— Изглеждаш ужасно.

— Ще се изплашиш, ако се огледаш, лейтенант. Фийни има право — трябва да се приберем у дома. Ще намеря някакво одеяло, за да се загърнеш. Иначе ще замръзнеш или ще те арестуват.

— Добре. Ще се върна след около час.

— Далас, присъствието ти не е наложително — опита се да я убеди ирландецът.

— Ще бъда тук след час — повтори тя. — Направете снимки, вземете отпечатъци, обадете се на съдебния лекар. Незабавно отведете момчето в болница. Изпаднало е в шок. Свържете се с Уитни и му съобщете какво се е случило. Искам Чарлс Форт незабавно да бъде освободен. — Тя загърна по-плътно сакото на Рурк и се обърна към Пийбоди: — Оказа се права. Той не е убиец. Инстинктът ти беше безпогрешен. Осланяй се на него.

— Благодаря, лейтенант.

— И още нещо: не обръщайте внимание, ако момчето каже нещо, което противоречи на моето описание на случилото се. Джейми преживява дълбока емоционална криза и не може да отговаря за думите си. Забранявам да бъде разпитван тази вечер.

Пийбоди кимна, опитвайки да запази невъзмутимото си изражение.

— Слушам. Ще се погрижа да го заведат у дома, а аз ще остана на местопрестъплението до завръщането ви.

— Разчитам на теб. — Ив се обърна и закопча сакото.

— Извинете, лейтенант…

— Какво има?

— Много ми харесва татуировката ви.

Ив стисна зъби, вирна глава и без да отговори, се отправи към вратата. Докато с Рурк вървяха по коридора, тя гневно възкликна:

— Знаех си, че ще бъда унизена заради глупавата татуировка!

— Не мога да повярвам на ушите си. Съблекли са те гола, завързали са те и за малко не са те убили, а ти се чувстваш унизена заради розичката на задните ти части.

— В моята работа трябва да съм готова на всичко, но татуировката не спада към рисковете на професията.

Рурк избухна в смях, притисна я до себе си и възкликна:

— Лейтенант, луд съм по теб!

Край
Читателите на „Ритуал в смъртта“ са прочели и: