Метаданни
Данни
- Серия
- В смъртта (6)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Ceremony in Death, 1997 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Весела Прошкова, 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 82гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция
- ultimat(2009)
- Сканиране
- ?
- Сканиране и разпознаване
- savagejo(2009)
- Допълнителна корекция
- ganinka(2014)
Издание:
Издателство Златорогъ, 1997
История
- —Добавяне
- —Корекция от ganinka
Петнайсета глава
— Няма да успея да се отбия вкъщи. — Ив се беше свързала с Рурк, докато компютърът издирваше цялата информация за Дейвид Бейнс Конрой. — Можеш ли да ме вземеш от управлението в шест, за да отидем на сбирката на Изида.
— Съгласен съм, но ще използваме моя кола, не полицейската таратайка. — Внезапно той се намръщи и промълви: — Приближи се до екрана. Сега пък какво?
— Не те разбирам. Не ми губи времето, заета съм.
— Какви са тези рани на шията ти?
— О, бях забравила за тях. — Тя докосна дълбоките драскотини. Така и не беше намерила превързочни материали. — Малко недоразумение. Аз спечелих спора.
— Не се съмнявам. Дезинфекцирай раните, лейтенант. Ще те взема в шест и половина. Ще хапнем нещо, докато пътуваме.
— Добре. Хей, почакай. Не искам да използваме лимузината.
Рурк се усмихна и повтори:
— Ще те взема в шест и половина.
— Слушай, не се шегувам. Не искам да… — Тя млъкна, когато екранът потъмня. Изруга, тежко въздъхна и отново се обърна към компютъра.
Международната компютърна мрежа разполагаше с огромно количество информация за Дейвид Бейнс Конрой, но Ив се спираше върху най-важните данни.
Разведен, с едно дете от мъжки пол на име Чарлс, родено на 22 януари 2025, настойничеството поверено на майката Елен Форт.
„Не се учудвам — помисли си Ив. — На масовите убийци не се разрешава попечителство над малолетни.“
— Искам сведения в какво е бил обвинен и какви присъди е получил — нареди тя на компютъра.
Обвинен и намерен за виновен в предумишлено убийство, при което жертвата Дорийн Хардън, двайсет и три годишна, от смесена раса, е била умъртвена по особено мъчителен начин, а после изнасилена и нарязана на парчета. Осъден е на доживотен затвор при строг режим без право на намаляване на присъдата.
Обвинен и намерен за виновен в предумишлено убийство на Ема Тангент, чернокожа, двайсет и пет годишна. Жертвата е била изнасилена, след това убита и разчленена. Осъден е на доживотен затвор при строг режим без право на намаляване срока на присъдата.
Обвинен и намерен за виновен в предумишлено убийство, изнасилване и убийство по особено жесток начин. Жертвата е Лоъл Макбрайд. Осемнайсетгодишен, от бялата раса, който след това бил нарязан на парчета. Убиецът е осъден на доживотен затвор при строг режим без право на намаляване на присъдата.
Обвинен и намерен за виновен в предумишлено убийство. Изнасилване, убийство по особено мъчителен начин на Дарла Фитц, от смесена раса, двайсет и три годишна. Осъден на доживотен затвор при строг режим без право на намаляване на присъдата.
Обвинен и намерен за виновен в предумишлено убийство, содомия, посмъртно изнасилване, убийство по особено мъчителен начин и разчленяване на Мартин Савой, от смесена раса, двайсетгодишен. Осъден на доживотен затвор при строг режим без право на намаляване на присъдата.
В момента излежава присъдата си на затворническа станция „Омега“.
Заподозрян е в още дванайсет убийства, но не е осъден поради липса на достатъчно доказателства. Възможна е връзка със следователите, които са работили по случаите.
— Искам списък с имената им — нареди на компютъра Ив, а когато забеляза, че следователите живеят в различни краища на страната, гневно промърмори: — Обичал си да пътуваш, а, Конрой?
Серийният убиец се беше подвизавал в годините, когато тя все още бе в юношеска възраст. Ив си спомняше мъгляво телевизионни интервюта с разплакани родители, които молеха Конрой да им каже къде е погребал децата им; спомняше си как намръщени полицаи даваха изявления пред репортерите; спомняше си и самия убиец с невъзмутимо лице, върху което проблясваха жестоки черни очи.
Всички го определяха като олицетворение на злото, наричаха го Антихриста. Навярно чрез това име се опитваха да изразят същността му и да го отличат от представителите на човешкия род.
Ала все пак това чудовище е било дотолкова човек, че да му се роди син. И този син беше в списъка на заподозрените лица. Ив мислено се упрекна, че беше съсредоточила цялото си внимание върху Селина Крос.
Синът е бил привлечен от проявата на сила, а магьосничеството дава свръхестествени сили на своите последователи. Чарлс е познавал поне една от жертвите, две от които бяха убити с нож. Според досието му, Конрой доста ловко е боравел с ножа.
„Освен това е твърдял, че е оръдие в ръцете на своя бог“ — спомни си Ив. Да, ето един запис на показанията му. Тя освети сектора и поиска от компютъра да пусне звука към записа.
— Аз съм силата, която ме подкрепя. — Конрой говореше с великолепна дикция, гласът му звучеше като музика. „Също като гласа на сина му“ — помисли си тя. — Аз съм оръдие в ръцете на бога на болката и отмъщението. Всичко, което правя в негово име, е велико и не подлежи на съмнение. Страхувайте се от мен, защото съм непобедим. Аз съм въплъщение на хилядите мои последователи…
— Ти си боклук — промърмори Ив. Досети се, че Крос също бе говорила за „хиляди последователи“. Интересно дали Конрой е бил привърженик на сатанизма и дали синът проявява същите влечения. И още дали Чарлс Форт знае за престъпленията на баща си и какво мисли за тях. — Компютър искам сведения за Чарлс Форт, жител на Ню Йорк, син на Дейвид Бейнс Конрой.
Докато четеше информацията, тя замислено барабанеше с пръсти по бюрото си. Майката беше завела момчето в Ню Йорк, което означаваше, че младежът се е върнал само за да присъства на съдебния процес. Вероятно го беше сторил против волята на майка си. Напуснал колежа през втория семестър. Следвал фармация. Хм, много интересно. Получил разрешително за помощник-фармацевт, работил върху клонирането на наркотици и производството им. Пътувал много, също като симпатичния си баща. После се установил в Ню Йорк и откупил половината от „Спирит Куест“.
Ив се приведе и машинално потърка наранената си шия. Чарлс не се беше женил, нямаше деца, никога не е бил арестуван. Хрумна й още нещо и нареди на компютъра:
— Искам данните от медицинския му картон.
Чарлс Форт, шестгодишен, счупване на ръката. На седем е претърпял леко мозъчно сътресение и е получил натъртвания в коремната област. На седемгодишна възраст е получил изгаряния от втора степен по ръцете и раменете. Същата година — мозъчно сътресение и счупена пищялка.
Списъкът продължаваше и ужасяващите факти накараха Ив да настръхне. Поиска от компютъра да изчисли каква е възможността детето да е било малтретирано. Отговорът беше „деветдесет и осем процента“.
— По дяволите, защо никой не го е забелязал?
Данните от медицинския картон показват, че в период от десет години момчето е лекувано в различни болници и в различни градове. Националната агенция за предпазване на малолетни от малтретиране не е поискала информация от съответните здравни заведения.
— Ама че идиоти! — Ив потърка челото си, опитвайки се да пропъди нетърпимото главоболие. Случилото се с Чарлс прекалено много й напомняше собственото й детство. Отново се обърна към компютъра: — Искам сведения дали субектът е бил подложен на психиатрично лечение и дали му е бил съставян психологически профил.
Субектът доброволно е постъпил в клиниката „Милър“ като външен пациент. Лекуващ лекар от февруари 2045 до септември 2045 доктор Ърнест Ренфру. Файловете са закодирани и до тях няма достъп. Няма друга информация.
— Добре, засега и това е достатъчно. Съхрани информацията, файл „Чарлс Форт“, препратка „Конрой“. Изключи се, когато свършиш.
Тя вдигна глава, когато Фийни застана на вратата и каза:
— Току-що освободиха Крос.
— Жалко, че хубавите неща свършват толкова бързо.
— Слушай, погрижи се за драскотините — има опасност да се инфектират.
— Добре. Имаш ли малко свободно време?
— Разбира се.
— Какво знаеш за Дейвид Бейнс Конрой?
Фийни подсвирна и приседна на ръба на бюрото й.
— Хей, та това беше преди години. Доколкото си спомням, този ненормалник нарязвал жертвите си на парчета и ги държал в хладилна чанта. Непрекъснато пътувал с караваната си из страната и проповядвал.
— Проповядвал ли?
— Е, думата не е съвсем точна. Конрой се обявил за Антихрист. Бил яростен защитник на анархизма и на свободата да се отдаваш на плътски удоволствия, обещавал да отвори вратите на ада. Навярно повечето от жертвите му са хора, които е качил на автостоп. Поне три от тях са били лицензирани компаньонки. Проститутките са най-честите жертви на психопатите.
— Обявили са го за вменяем и едва тогава да го изправили пред съда.
— Да, издържал е тестовете. От правна гледна точка е бил нормален, но всъщност е бил напълно умопобъркан.
— Имал е семейство.
— Да, имаше нещо такова. — Фийни затвори очи и се опита да си припомни подробностите. — По онова време още работех в отдел „Убийства“ и нямаше полицай, който да не се интересува от съдбата на безмилостния психопат. Доколкото ми е известно, този тип не се е подвизавал в Ню Йорк, ала кой знае защо още си спомням съпругата му. Беше дребничка и много изнервена жена с мъртвешки бледо лице. Мисля, че го напусна още преди да се разбере за зверствата му. Конрой имаше и малък син. Спомних си нещо странно.
— Какво?
— Очите на момчето бяха черни като на баща му. Само че бяха някак… мъртви. Тогава си мислех, че рано или късно ще тръгне по стъпките на престъпния си баща. После майката и синът сякаш изчезнаха от лицето на Земята и повече никой не ги видя.
— Ще ти издам една тайна — престорено равнодушно заяви Ив. — Довечера ще видя сина на Конрой. Поканена съм да присъствам на магьосническа сбирка.
Както и очакваше, Рурк дойде да я вземе с лимузината, което раздразни Ив. Ала раздразнението й се изпари, когато забеляза, че съпругът й е заредил автоготвача с ястия от италианската кухня.
Още преди да преминат по моста „Жаклин Онасис“, тя се беше нахранила до насита. Рурк понечи да й налее чаша бургундско, но Ив го спря с думите, че не пие в работно време.
— Е, аз не съм на работа. — Той с наслада отпи от виното, после докосна шията й. — Защо не си потърсила медицинска помощ?
— Бях заета с друго.
— Дори знам с какво. — Рурк доволно се усмихна, когато видя смаяното й изражение. — Докато пътувах към полицейското управление, гледах повторение на интервюто ти. Изненадан съм, че си се оставила на Надин да те придума.
— Не ме е придумала. Сключихме сделка и аз получих своето. — Приведе се и натисна някакво копче, чрез което се задействаше преградата между тях и шофьора. — Смятам, че е по-добре да ти разкажа всичко, преди да се появим на магьосническото сборище.
Описа разкритията на Надин и заключи:
— Сега подозренията падат не само върху Селина, а и върху Чарлс.
— Мислиш ли, че е генетично обременен?
— Нищо чудно.
За миг Рурк остана безмълвен. Темата беше особено болезнена и за двама им. После промърмори:
— Надявам се, че знаеш какво правиш, лейтенант. Питам се обаче дали обстоятелствата не са превърнали младежа в пълна противоположност на бащата престъпник.
— Фактите говорят, че може би е виновен. Познавал е Алис, а като човек, следвал фармация, е знаел доста за наркотиците. В кръвта на Франк бяха открити наркотици, а Алис халюцинираше. Другите двама мъртъвци са жертви на ритуални убийства, а Форт е член на секта. Не мога да пренебрегна всичко това.
— Според мен той изобщо не прилича на убиец.
Ив замислено изрече:
— Веднъж арестувах една стара дама, която изглеждаше като най-добродушната старица на света. Казваха, че прибирала вкъщи бездомни котки и черпела съседските деца със сладки, които приготвяла собственоръчно. На первазите на прозорците й имаше сандъчета с цветя. Оказа се, че докато я заловим, е успяла да подмами в апартамента си шест деца и е хранела котките с вътрешностите им.
— Много забавна история. — Рурк потръпна от отвращение и пъхна чинията си в специалния процеп. — Разбрах намека ти. — Той извади от джоба си амулета, който му беше подарила Изида и го окачи на шията на Ив.
— Защо го правиш?
— Отива ти повече, отколкото на мен.
Тя присви очи и възкликна:
— Глупости! Ей богу, не подозирах, че си суеверен.
— Не съм — излъга Рурк, обърна се към нея и заразкопчава блузата й.
— Хей, какво правиш?
— Измислих как да прекараме приятно времето. Ще пътуваме поне още час. — Опитните му ръце обгърнаха гърдите й.
— Отказвам да се любя на задната седалка като някоя тийнейджърка. Това е…
— Прекрасно — довърши той вместо нея и зацелува гърдите й.
Ив се чувстваше необичайно отпочинала, когато лимузината най-сетне зави по тясно локално шосе. От двете страни на платното се издигаха високи дървета и преплетените им клони образуваха арка. Въпреки че небето беше обсипано с ярки звезди, наоколо цареше пълен мрак. Някакво животно пробяга през шосето и Ив забеляза блестящите му златисти очи.
— Колата на Фийни и Пийбоди следва ли ни?
— Да, струва ми се. — Рурк напъха ризата в панталоните си, сетне се ухили и промълви: — Лейтенант, облякла си ризата си наопаки.
— По дяволите! — Тя обърна дрехата и отново я сложи. — Не бъди толкова самодоволен. Само се преструвах, че ласките ти ми доставят удоволствие.
— Скъпа моя! — Той целуна ръката й. — Прекалено добра си към мен.
— Знам. — Ив свали амулета и го сложи на шията му, преди Рурк да запротестира, тя обгърна лицето му с длани и настоя: — Моля те, носи го.
— Добре. И без това не вярваш във вълшебните му свойства.
— Не, но мисля, че ти си убеден в тях… Слушай, шофьорът знае ли пътя?
— Указанията на Изида са програмирани. — Той погледна часовника си и добави: — Смятам, че сме близо до местоназначението ни.
— Ако питаш мен, мисля, че сме се заблудили. — Ив се загледа през стъклото, но в мрака се виждаха само стволовете на високите дървета. — Не мога да повярвам, че само на два часа път от Ню Йорк се простира такава пустош.
— Не обичаш да напускаш големия град, нали?
— А ти?
Рурк сви рамене.
— Обичам да ходя в провинцията, но не издържам дълго там, макар тишината да ми действа успокояващо.
— А пък мен ме изнервя. — Лимузината зави по друг лъкатушещ из гората път. — Всичко ми се струва еднакво… с две думи — пълна скука. Друго си е да вървиш през Сентръл Парк — сто на сто ще те нападне крадец или наркоман. Най-малко ще налетиш на някоя проститутка или на хомосексуалисти. — Тя вдигна поглед и забеляза, че съпругът й се усмихва. — Защо се смееш?
— Животът с теб е толкова… интересен.
Ив презрително изсумтя и сложи кобура си.
— Не можеш да се оплачеш, че си живял скучно, преди да се запознаем. Богаташ като теб може да има всяка жена, която си пожелае. Животът ти е бил един безкраен празник.
— Досадата беше неописуема — въздъхна той. — Навярно щях да се побъркам, ако не ти беше хрумнало да ме заподозреш в убийство.
— Щастлив е бил денят, в който си ме срещнал — иронично промълви Ив, сетне забеляза някакви светлинки между дърветата и възкликна: — Слава богу, че не сме се загубили. Изглежда, че купонът вече е започнал.
— Не се отнасяй подигравателно към ритуалите им. Ще обидиш хората, които ни поканиха.
— Няма — обеща тя, въпреки че още отсега я напушваше смях. — От теб искам да наблюдаваш не само Форт, но и всички присъстващи. Незабавно ми кажи, ако видиш познато лице. — Ив извади от чантата си някакъв малък уред и го пъхна в джоба си.
— Не беше ли това миниатюрно записващо устройство — невинно попита Рурк. — Смятам, че използването му е противозаконно и е проява на неуважение към хората, които са ни поканили.
— Не знам за какво говориш.
— Пък и не ще се наложи да влезе в употреба — добави той. Натисна някакво копче на ръчния си часовник и продължи: — Това е много по-ефикасно. Знам каква е разликата, защото и двете устройства се произвеждат в моите заводи. — Колата спря край някаква полянка и Рурк се усмихна. — Мисля, че пристигнахме.
Ив най-напред забеляза Изида — прозрачната бяла роба на магьосницата сякаш проблясваше в мрака като лунен лъч. Дългата й коса беше разпусната и падаше върху раменете й. Главата й беше опасана със златен обръч, обсипан с цветни скъпоценни камъни. Стъпалата й бяха боси.
— Бъдете благословени — промълви тя и за огромна изненада на Ив я разцелува. Поздрави и Рурк по същия начин, сетне отново се обърна към съпругата му. — Някой те е наранил. — Преди Ив да отговори, Изида докосна дълбоките драскотини и промълви: — Отрова…
— Отрова ли? — Младата жена си помисли, че дългите нокти на Селина са били намазани с бавно действаща отрова, която постепенно прониква в тялото чрез кръвта.
— Не се безпокой, имах предвид отрова в преносния смисъл. Усещам се така, сякаш Селина е тук. — Без да откъсва очи от лицето на Ив, тя сложи ръка на рамото й. — Не бива да ви плаша. Мириам, посрещни нашите гости — обърна се тя към дребна, тъмноока жена, когато таратайката на Фийни се приближи по шосето. — Час ще се погрижи за раната ти, Ив.
— Още утре ще отида на лекар.
— Едва ли ще бъде необходимо. Моля, последвай ме. Не искам около себе си дори следа от Селина.
Тя поведе новодошлите през поляната. Ив забеляза широка окръжност, очертана от запалени бели свещи. Присъстващите стояха извън кръга и разговаряха, сякаш бяха на съвсем обикновено празненство. Носеха различни облекла — роби, костюми, дълги и къси поли.
Ив преброи общо двайсет души на възраст от осемнайсет до осемдесет години, от различни раси и полове. Наблизо бяха оставени термоси, от които членовете на групата си наливаха напитки. Разговорите бяха приглушени, от време на време се разнасяше смях.
Час, който стоеше до сгъваемата масичка, се обърна, щом новодошлите се приближиха. Носеше син гащеризон и платнени обувки в същия цвят. Усмихна се като забеляза с какво подозрение Ив оглежда вещите върху масичката, после поясни:
— Принадлежности, без които магьосниците не могат.
Върху масичката имаше червени шнурове и нож с бяла дръжка, който Ив разпозна — беше атаме. Видя още свещи, малък меден гонг, камшик, блестящ сребърен меч, разноцветни шишенца, купички и чаши.
— Интересно — промълви тя.
— Ритуалът е древен и за изпълнението му са необходими специфични оръдия… О, виждам, че някой ви е наранил. — Час пристъпи към нея и понечи да докосне дълбоките драскотини, ала Ив ледено го изгледа. Той отпусна ръка и промълви: — Извинете. Струва ми се, че изпитвате болка.
— Час е лечител. — Изида предизвикателно се усмихна. — Приеми, че е демонстрирал способностите си. Та нали си тук, за да ни наблюдаваш. Освен това съпругът ти носи нещо, което ще ви предпазва от злото.
„Аз също“ — помисли си младата жена и тайно докосна оръжието си.
— Хайде, покажи какво можеш. — Тя отметна глава, за да даде възможност на Час да огледа раните й.
Усети пръстите му върху шията си и с изненада установи, че от докосването му болката веднага намаля. Наблюдаваше очите му и видя как в тях проблеснаха странни пламъчета, после Час промълви:
— Провървяло ви е. Онзи, който ви е наранил, е имал много по-лоши намерения, отколкото само да ви издраска. Освободете съзнанието си от всякакви мисли. — Той впери поглед в лицето й, сетне произнесе с мелодичния си глас: — Съзнанието и тялото са едно цяло — мисълта ни напътства, но може и да лекува. Позволете ми да облекча болката ви.
Ив почувства, че сякаш от пръстите му се излъчваше топлина, която се разпростря по цялото й тяло. Усети, че всеки момент ще заспи, тръсна глава и забеляза кротката усмивка на Час, който прошепна:
— Няма да ви причиня нищо лошо. — Обърна се, взе кехлибарено шишенце и изля в шепата си някаква прозрачна течност с аромат на полски цветя. — Това е балсам, приготвен по много стара рецепта. — Заразтрива шията на Ив, като пръстите му се движеха по дълбоките бразди от ноктите на Селина. — Ще ви предпази от инфекция и ви гарантирам, че не ще изпитвате болки.
— Разбираш от химия, а?
— Балсамът е приготвен на билкова основа. — Час извади от джоба си кърпа и избърса ръцете си. — Но действително съм запознат с въздействието на много медикаменти.
— Точно за това искам да поговорим. — Ив изчака секунда и наблюдавайки реакцията му, добави: — Както и за баща ти.
Видя, че думите й са постигнали желания ефект, тъй като зениците му се разшириха. В този момент се появи Изида. Очевидно беше чула всичко, лицето й беше разкривено от гняв.
— Ти си наша гостенка, това място е свято. Нямаш право да…
— Успокой се, скъпа. — Час докосна ръката й. — Както всеки от нас младата жена има определена мисия. — Погледна към Ив, овладя се и промълви: — Ще разговарям с вас, когато пожелаете. Ала не бива да пренасяме злото и отчаянието тук, на това свято място. Церемонията ще започне всеки момент.
— Няма да ви попречим.
— Удобно ли ще ви бъде да поговорим утре сутрин в „Спирит Куест“. Да речем в девет часа.
— Съгласна съм.
— Винаги ли причиняваш болка на хората, които са били добри към теб? — гневно прошепна Изида, когато Час се отдалечи. После поклати глава и многозначително погледна към Рурк. — Разрешаваме на теб и на партньора ти да наблюдавате нашия ритуал. Надявам се да проявите уважение към вярванията ни. Напомням ви, че нямате право да престъпвате границите на магическия кръг.
Тя се отдалечи с гордо вдигната глава, а Ив пъхна ръце в джобовете си и заяви:
— Добре се наредих. Навлякох си омразата на две магьосници. — Вдигна поглед, когато Пийбоди се приближи.
— Днес ще приемат нов член на братството — прошепна сътрудничката й. — Научих го от онзи красавец с италианския костюм. — Тя се усмихна на изключително привлекателния мъж със златиста коса, който й отвърна със сияйна усмивка.
— Стегни се, Пийбоди. — Ив кимна на ирландеца, който също се беше приближил.
— Ако знаеше къде съм попаднал тази вечер, милата ми майчица щеше да каже поне половин дузина молитви — опита се да се пошегува Фийни, за да не издаде колко е нервен. — Доста кошмарно място. Наоколо е пустош, сякаш сме на края на света.
Рурк въздъхна, прегърна Ив през кръста и промърмори:
— С моята съпруга сте от един дол дренки. — После се обърна да наблюдава ритуала.
Младата жена на име Мириам застана извън окръжността, очертана от запалените свещи. Двама мъже я завързаха и поставиха превръзка на очите й. Всички присъстващи, освен наблюдателите, вече бяха голи. Под лунната светлина проблясваха тъмни, бели и бронзови тела. Откъм вековната гора долитаха крясъците на нощни птици.
Ив машинално докосна оръжието си.
Червеният шнур беше използван за завързване на Мириам, а единият му край висеше като повод. Когато мъжете привързаха глезените на младата жена, Час проговори:
— Краката ти не са завързани, но не са и свободни. — В гласа му се долавяше радост и благоговение.
Ив любопитно наблюдаваше първия ритуал. Трябваше да признае, че настроението беше празнично. Луната величествено плуваше сред кадифеното небе и посребряваше дърветата. Внезапно се разнесе пронизителният вик на бухал, който смрази кръвта на младата жена. Голотата очевидно не притесняваше никого. Нямаше неприлични подмятания и докосвания, каквито можеха да се чуят и видят във всеки секс клуб.
Час взе ритуалния нож и допря острието му до сърцето на Мириам, при което Ив сграбчи оръжието, скрито под якето й. Той заговори и думите му бяха понесени от лекия ветрец.
— Знам две пароли — отвърна му Мириам. — Съвършена любов и пълно доверие.
Час се усмихна.
— При нас са добре дошли всички, които обичат и се доверяват. А аз ще ти дам още нещо, за да преминеш през вратата на страха. — Подаде ножа на човека до себе си, сетне целуна Мириам както баща целува детето си. Заобиколи младата жена, прегърна я и леко я побутна да пристъпи заедно с него кръга. Човекът, който държеше ножа, замахна във въздуха с острието, сякаш да затвори невидима врата.
Когато новопосветената влезе в кръга, започна да преминава от едни в други ръце, обръщаха я и я побутваха, сякаш искаха да я накарат да загуби ориентация. Някаква камбана удари три пъти.
Час коленичи пред Мириам, прошепна й нещо, после целуна стъпалата и коленете й, корема, гърдите й, а накрая и устните й.
Ив си беше представяла, че ритуалът е свързан със секс, ала в действителност току-що беше видяла проява на чиста, непокварена любов.
— Как ти се стори? — прошепна тя на Рурк.
— Безкрайно завладяваща религиозна церемония. — Той нежно хвана ръката на Ив и я накара да пусне оръжието. — И напълно безобидна. Сексуалният елемент присъства, но ритуалът всява респект… Освен това видях неколцина познати.
— Интересуват ме имената им.
Церемонията продължи. Докато я наблюдаваше, Ив машинално докосна шията си и беше смаяна, когато разбра, че дълбоките рани са изчезнали.
Отпусна ръка, в този момент Час я погледна в очите и отново се усмихна.