Метаданни
Данни
- Серия
- В смъртта (6)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Ceremony in Death, 1997 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Весела Прошкова, 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 82гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция
- ultimat(2009)
- Сканиране
- ?
- Сканиране и разпознаване
- savagejo(2009)
- Допълнителна корекция
- ganinka(2014)
Издание:
Издателство Златорогъ, 1997
История
- —Добавяне
- —Корекция от ganinka
Четиринайсета глава
Фийни реши първо да поговори с Уитни, но не като с командир, а като с дългогодишен колега. Ето защо рано на следващата сутрин се озова пред двуетажната му къща в едно от предградията. И друг път беше идвал тук, тъй като жената на командира обичаше да устройва тържества.
Ала днес настроението му беше мрачно. Крачеше с каменно изражение по пътеката към къщата. Наблизо лаеше някакво куче и по звука Фийни позна, че това не е дроид, а истинско животно.
Вятърът навяваше сухите листа върху моравите пред къщите, които в подобни квартали се поддържаха фанатично от собствениците на домовете.
Фийни не можеше да си представи да живее в предградие и да се занимава с косене на моравата и с поливане на градината. Животът в големия град му допадаше, а когато търсеше отмора, отиваше в някой обществен парк. По дяволите, защо да не се възползва, след като тъй и тъй плаща за поддържането на парковите площи? Той неспокойно се огледа — тишината го изнервяше. Когато позвъни, самата Ана Уитни му отвори вратата. Въпреки че едва ли беше очаквала гости в този ранен час, тя беше облечена в елегантен костюм с панталон. Русата й коса беше фризирана, а лекият й грим беше безупречен. Щом видя госта, тя приветливо се усмихна. В очите й проблесна любопитство, но като съпруга на полицай Ана знаеше, че не бива да задава излишни въпроси.
— Фийни, радвам се да те видя. Заповядай в кухнята. Джак тъкмо се канеше да пие кафе, ще му правиш компания.
— Извинявай, че идвам без предупреждение, Ана. Трябва да поговоря насаме с командира.
— Моля те, не се притеснявай. Как е Шийла? — попита го, докато вървяха по коридора към кухнята.
— Благодаря, добре е.
— Последният път, когато я видях, изглеждаше прекрасно. Новият й фризьор е истински гений. Джак, имаме гости. — Щом влязоха в кухнята, тя забеляза изненадата на съпруга си и тактично побърза да го остави насаме с Фийни. — Моля да ме извините, но имам да свърша милион задачи, Фийни, предай най-сърдечните ми поздрави на Шийла.
— Непременно. — Без да откъсва поглед от лицето на командира, ирландецът изчака вратата да се затвори, сетне избухна: — Не съм го очаквал от теб, Джак!
— Служебните въпроси се обсъждат в кабинета ми, Фийни.
— Не разговарям с теб като с началник, а като с човек, с когото се познаваме от двайсет и пет години и който познаваше Франк. Защо ме отстрани от разследването? Защо нареди на Далас да ме излъже?
— Прецених, че така е по-добре, Фийни. Исках възможно най-малко хора да знаят, че разследваме наш колега, при това вече покойник.
— И аз съм бил сред онези, които е трябвало да останат в неведение.
— Точно така. — Уитни скръсти ръце на гърдите си.
— С Франк бяхме почти роднини. Децата ни израснаха заедно, дъщеря му Алис беше моя кръщелница. С него работихме рамо до рамо цели пет години. Съпругите ни се обичат като сестри. Кой си ти, та да решаваш, че не трябва да науча за разследването?
— Аз съм твой командир — рязко изрече Уитни и отмести чашата с димящо кафе. — Отстраних те от разследването именно поради причините, които току-що изтъкна.
— Струва ми се, че решението ти вреди на работата. Много добре знаеш, че в подобни случаи не можете да се справите без хората от моя отдел. Необходима ви е била пълна информация.
— Точно в това е проблемът. В медицинския картон на Франк нямаше данни да е страдал от сърце. Липсваха каквито и да било сведения за личните му или професионални отношения с добре известна пласьорка на наркотици.
— Той никога не би се забъркал в нещо незаконно.
— Не открихме нищо — продължи Уитни. — Тогава ми хрумна, че най-близкият му приятел е компютърен гений.
Очите на Фийни се разшириха от изумление, лицето му се зачерви от ярост.
— Нима мислиш, че съм заличил информацията? Затова ли си накарал Далас да ме елиминира?
— Убеден бях, че не си го сторил, но хората от отдела по вътрешна безопасност подозираха именно теб. Ако беше на мое място, кого би избрал да извърши разследването? — попита Уитни и направи знак на Фийни да не го прекъсва. — Знаех, че няма по-съвестно ченге от лейтенант Далас; знаех още, че тя ще направи всичко възможно да снеме подозренията срещу теб и Франк. Известно ми беше, че тя има… човек, който ще й осигури достъп до необходимата информация.
Задушаван от гняв, Фийни му обърна гръб и се доближи до прозореца, откъдето се виждаше градината с великолепни есенни цветя. След няколко секунди проговори:
— Злоупотребил си с нея, Джак. Нима един командир трябва да жертва подчинените си?
— Да, понякога съм изправен пред дилема. — Уитни прокара пръсти през гъстата си прошарена коса. — Изпълнявам дълга си, макар да знам, че понякога ще страдам заради решенията си. Служителите от вътрешна безопасност ми дишаха във врата. Най-важното беше да докажа невинността на Франк и да спестя на семейството му допълнителни тревоги. Избрах Далас, защото ти си я обучавал.
— Да — прошепна ирландецът и сърцето му се сви от мъка.
— Кажи ми честно как би постъпил на мое място? Служител на полицията бил видян да купува дрога от пласьор, който е под наблюдение. Същият полицай внезапно умира и аутопсията показва, че е вземал наркотици. Шестото чувство ти подсказва, че колегата ти е невинен. Сърцето ти говори същото, спомняш си как заедно с покойния сте кръстосвали улиците на Ню Йорк като начинаещи полицаи. Ала служителите от отдела по безопасност не вярват в предчувствия и догадки, а във факти. Е, как би постъпил на мое място?
Фийни, който не беше мигнал цяла нощ и си бе задавал същия въпрос, безпомощно поклати глава.
— Нямам представа. Знам само, че за нищо на света не бих заел твоя пост.
— Вярвам ти, иначе щях да те помисля за умопобъркан. — Изражението на Уитни се поразведри. — Далас работи едва от седмица по случая и още първия ден доказа невинността ти. Благодарение на събраната от нея информация успях да приспя подозренията на момчетата от отдела по безопасност. Вбесени са, че Франк е започнал собствено разследване, но за щастие престанаха да ме подлагат на натиск.
— Слава богу. — Фийни пъхна ръце в джобовете си и се обърна с лице към Уитни. — Далас е отлично ченге, Джак. Съжалявам, че така се нахвърлих върху нея.
Командирът свъси вежди.
— Сгрешил си. Трябваше да поискаш обяснение от мен. Лейтенантът само изпълнява заповедите ми.
— Приех постъпката й за лична обида, почувствах се предаден от нея. — Той печално въздъхна, като си спомни мъртвешки бледото й лице и безизразните й очи. Познаваше това изражение — така изглеждаха хората, които са свикнали да понасят удари и не очакват нищо хубаво от живота. — Трябва да й се извиня.
— Тя ми се обади малко преди да дойдеш. Съобщи ми, че днес ще работи вкъщи.
Ирландецът кимна, сетне промълви:
— Ще ми разрешиш ли да отсъствам няколко часа от службата?
— Съгласен съм.
— Искам още нещо — да участвам в разследването.
Уитни се облегна на стола и се замисли.
— Нямам право да се бъркам в работата на Далас. Тя отговаря за случая и сама подбира сътрудниците си.
— Пийбоди, моля те, обади се — каза Ив, без да откъсва поглед от монитора. Учудваше се колко хора от списъка на Рурк познава лично. Допреди година не би й хрумнало, че е възможно да се движи в обществото на политици, банкери и сенатори, ала бракът й изцяло бе променил живота й. — Лекари, адвокати… — промълви тя. — Господи, този сме го канили на вечеря. Ето още едно познато име. Дамата е прочута балерина. Подозирам, че е била любовница на Рурк.
— Обажда се Надин — обяви Пийбоди, питайки се дали лейтенантът говори на себе си или иска да сподели с нея пикантната информация. Изкашля се, кихна и уточни с прегракнал глас: — Надин Фарст.
— Идеално. — Ив за всеки случай изключи монитора и се обърна към видеотелефона. — Е, Надин, какво ново ще ми кажеш? Каква новина ще ми съобщиш?
— „Новината“ си ти, Далас. Двама мъртъвци в един ден. Май става опасно за всички, които те познават.
— Доколкото виждам, ти си жива и здрава.
— Поне засега. Слушай, предлагам ти сделка. Разполагам със сведения, които положително ще те заинтересуват.
— Какви са условията ти?
— Предаване на живо от дома ти. Ще го излъчим по обяд, а ти ще информираш обществеността за хода на разследването на двете убийства.
— Няма да стане. Предлагам ти интервю за вечерните новини, което ще проведем в кабинета ми в управлението.
— Първият мъртвец е бил открит в дома ти. Искам да заснема мястото.
— Намериха го на тротоара. Откажи се от идеята да проникнеш в дома ми.
Надин се намръщи, макар да знаеше, че едната й гримаса няма да накара Ив да промени решението си.
— Държа интервюто да бъде излъчено по обяд — настоя тя.
Ив погледна часовника си, замисли се, после отсече:
— Чакам те в кабинета ми в дванайсет без четвърт. Ако успея, ще бъда там. В противен случай…
— По дяволите, трябва ми повече време. Петнайсет минути не са достатъчни…
— Достатъчни са за репортер от твоята класа. Но прави му сметка, ако си ме измамила и сведенията ти са безполезни.
— А пък ти се постарай да не изглеждаш като вехтошарка — не й остана длъжна Надин. — За бога, защо поне не се подстрижеш?
Вместо отговор Ив прекъсна връзката, нервно разроши косата си и процеди:
— Господи, какво ги е прихванало всички, та непрекъснато критикуват прическата и облеклото ми…
— Мейвис ми каза, че няколко пъти ви записва час при фризьорката, но вие не се появявате — плахо се обади Пийбоди. — Леонардо е отчаян.
— Да не би да си се сприятелила с Мейвис?
— Ходих един-два пъти в клуба. — Пийбоди кихна няколко пъти и си каза, че патентованите лекарства са пълен боклук. — Стилът й на пеене ми допада.
— Все не ми остава време за фризьор — намръщи се Ив. — Но преди няколко дни се подстригах сама.
— Личи си — усмихна се по-младата жена, ала като видя присвитите очи на началничката си, побърза да добави: — Новата прическа ви отива, лейтенант.
— Подмазвачка такава! — сопна се Ив и отново включи монитора. — Ако си приключила с критиките относно външността ми, може би ще благоволиш да осигуриш подробна информация за няколко лица.
— Някои имена са ми познати. — Пийбоди се загледа в монитора. — Лоуис Тривейн: прочут адвокат, чиито клиенти са най-големите звезди в шоубизнеса. Мариана Бингсли: богата наследница, която сменя любовниците си като носни кърпи. Карло Майчини пък е доктор по медицина и собственик на верига от клиники за пластични операции, където се приемат само свръхбогати пациенти.
— Аз също ги познавам, Пийбоди. Искам подробности за личния им живот, за физическото и финансовото им състояние, дали някога са били арестувани. Интересуват ме имената на брачните им партньори и на децата им, дори на домашните им кучета. Искам да науча кога и как са се свързали със Селина и защо са решили, че си падат по Сатаната.
— Работата ще ми отнеме поне една седмица — заяви Пийбоди и печалното й изражение напомни на Ив за Фийни. — Дори ако използвам компютъра на МИЦК.
Ив си замълча. Международният информационен център по криминалистика беше създаден от Фийни и ирландецът се гордееше с него.
— Ще ми се да привлека някого от компютърния отдел — замислено изрече сътрудничката й. — С негова помощ ще осигуря информацията само за два-три дни. — Тя вдигна рамене. — Откъде да започна?
— Имаме нещичко за Уайнбърг. Предлагам първоначално да проучиш него и Лобар. Сетне продължи с хората от началото на списъка, а аз ще се заема с онези в края му. Когато се „срещнем“, ще знаем всичко необходимо. Проверявай дали периодично са теглили от банката големи суми.
Присви очи и се замисли. Нито една банка нямаше право да й даде сведения за влоговете на сектата. Ала все пак съществуваше минимален шанс Селина Крос да е проявила непредпазливост и да е внесла големи суми по личната си сметка.
Това можеше лесно да се провери, но само Рурк можеше да го стори. От друга страна, внимателно трябваше да прецени дали получените сведения могат да послужат за уличаване на магьосницата.
Реши да изчака ден-два, докато разбере какви суми е прибирала в джоба си Селина Крос от членовете на братството.
Трудно щеше да убеди прокурора, че магьосницата е изнудвала щедрите дарители, но това все пак беше някаква отправна точка.
— След като имам доказателства за връзката между Уайнбърг и Селина, вече мога да я повикам в управлението за официален разпит. Ще го насрочим за единайсет и половина.
— Не забравяйте, че Надин ще бъде в кабинета ви в дванайсет без четвърт.
— Не съм забравила. — Ив широко се усмихна. — Имам си някаква цел.
— Нима?
— Каква вина имам, ако някоя любопитна репортерка узнае, че разпитвам Селина Крос и свърже това с факта, че разследвам две убийства?
— И ако направи известни намеци в репортажа си, който ще се излъчи в най-гледаното време.
— Сигурна съм, че някои стълбове на обществото, които са привърженици на сатанизма, доста ще се изплашат. А изплашените хора стават много разговорливи.
— Моите уважения за плана ви.
— Запази си хвалбите, докато се убедим, че сме на прав път. Използвай този компютър. Аз ще работя на някой от компютрите на Рурк. — Точно когато поиска разпечатка на списъка, вдигна поглед и видя кой стои на прага. Веднага нареди на компютъра да се изключи и се подготви за новите нападки на Фийни.
Ирландецът, чиито очи бяха зачервени от безсъние, се обърна към Пийбоди:
— Искам да поговоря насаме с Далас.
По-младата жена стана и въпросително погледна началничката си.
— Почини си, Пийбоди. Ако искаш, приготви си кафе.
— Слушам. — Преди да излезе, тя усети напрежението между двамата.
Ив остана безмълвна. Ирландецът забеляза, че е леко приведена, но не да се отбранява, а да понесе следващия удар. Изражението й беше невъзмутимо, ала ръката й трепереше. За миг Фийни впери поглед в тази нежна ръка и се засрами, че е довел любимата си ученичка до нервна криза. После смутено избърбори:
— Вашият… хм… Съмърсет ми каза да се кача направо при теб. — В помещението беше топло, но той не свали палтото си, а пъхна ръце в джобовете му. — Дойдох да ти кажа, че вчера не бях прав. Не биваше да се нахвърлям върху теб. Трябваше да се досетя, че изпълняваш заповедите на командира.
Видя как устните й потрепнаха, сякаш се канеше да му отговори. После здраво ги стисна и не каза нищо. Хрумна му, че прилича на пребито куче.
„Ти сломи сърцето й.“
„Баща й я пребивал, измъчвал и системно я изнасилвал.“
„В продължение на десет години ти й беше като баща.“
Не можеше да забрави думите на Рурк и се чувстваше още по-виновен.
— Наговорих ти какви ли не врели-некипели. — Той извади ръце от джобовете си и уморено потърка лицето си. — Извинявай, Далас.
— Искам да знам дали действително ме обвиняваш и ме мислиш за предателка? — извика тя, не успявайки да се овладее. Вдигна ръка, обърна се и се втренчи през прозореца.
— Искаше ми се да си изкарам яда върху теб. Бях вбесен. — Приближи се до нея и продължи: — Поведението ми беше непростимо. — Докосна я по рамото и като опарен отдръпна ръката си, когато младата жена потръпна. Пое си дълбоко въздух и повтори: — Поведението ми беше непростимо. Имаш право да страниш от мен. Допуснах грешка и сега ще плащам за нея.
— Знам, че никога повече не ще ми се доверяваш. — Ив засрамено избърса с опакото на дланта си сълзата, която се стичаше по страната й.
— Говориш глупости, Далас. В целия свят няма човек, на когото да имам по-голямо доверие. Знаеш ли, че не бих се извинил на жена ми, дори ако допрат оръжие до слепоочието ми? А ето че на теб поднасям най-искреното си извинение. — Нетърпеливо я хвана за ръката и я обърна с лице към себе си. Тя се вцепени. В очите й блестяха едва сдържани сълзи. — За бога, Далас, само не плачи. Сърцето ми се къса, като те гледам. — Повдигна брадичката си и извика: — Хайде, удари ме! Няма да те издам, че си нанесла побой на по-висш офицер.
— Не искам.
— По дяволите, изпълнявай заповедите на началството.
По устните й заигра едва забележима усмивка. Фийни изглеждаше толкова смешен, когато се ядосаше и в кротките му очи проблясваха гневни пламъчета.
— Съгласна съм да те ударя, но след като се избръснеш. Страхувам се, че четината ти ще смъкне кожата на пръстите ми.
Ирландецът почувства как тежкото бреме се смъква от плещите му, но заядливо промърмори:
— Станала си мекушава. Навярно е от разкоша, който ти е осигурил онзи богат негодник.
— Снощи буквално съсипах от бой един от най-скъпите спаринг дроиди — последно изобретение на компанията на Рурк.
— Сериозно ли говориш? — Кой знае защо Фийни се почувства горд от постъпката й.
— Съвсем. Представях си, че се бия с теб.
Той се усмихна, извади от джоба си пакетче със захаросани бадеми и го поднесе към нея, сетне заяви:
— Детективите от компютърния отдел не използват юмруците си, а умовете си.
— Но ти ме научи да използвам и двете.
— Както и да се подчиняваш на заповеди — добави Фийни и впери поглед в лицето й. — Щях да се срамувам, че си моя ученичка, ако не беше го сторила. Постъпи правилно, Далас, помогна на Франк. И на мен. — Очите й отново се наляха със сълзи и той възкликна с треперещ глас: — Недей! Да не си посмяла да се разплачеш. Заповядвам ти да престанеш!
Младата жена избърса носа си с опакото на дланта си.
— Виж, не плача.
Ирландецът изчака за миг, докато се убеди, че тя няма да избухне в ридания и да постави в неловко положение не само него, но и себе си. Когато очите й се проясниха, кимна с облекчение и одобрително заяви:
— Така те искам. — Посочи към чантата си и добави: — Ще ме вземеш ли в екипа си?
Младата жена понечи да му отговори, но замълча.
— Разговарях с Уитни — обясни Фийни, а вътрешно почувства удовлетворение — беше я обучил прекрасно. — Направо му свих сармите.
— Така ли? — Ив повдигна вежда. — Съжалявам, че не съм присъствала — гледката не е била за изпускане.
— Лошото е, че като си изкарах яда върху него, разбрах, че е прав. Избрал е най-доброто ченге за тази деликатна задача. Известно ми е какви усилия си положила да отстраниш момчетата от отдела по безопасност и да снемеш подозренията от Франк и от мен. И че се стараеш да откриеш кой е убил нашия колега и внучката му Алис. — Замълча, задавен от скръб, сетне продължи: — Искам да ти помогна, Далас. Ще бъда честен с теб — трябва да участвам в разследването, за да отмъстя за близките ми хора. Уитни каза, че ти избираш сътрудниците си.
Ив усети как напрежението я напуска. Трябваше да му прости в името на старото им приятелство.
— Да се залавяме за работа — промълви тя.
Ив беше толкова доволна от идеята си официално да призове Селина Крос в полицейското управление, че беше пропуснала важна подробност, която й достави голямо удоволствие. Оказа се, че адвокат на магьосницата е самият Лоуис Тривейн. Тя влезе в помещението за разпит, закодира вратата и сияйно се усмихна на Селина и нейния защитник.
— Госпожице Крос, радвам се, че се отзовахте на повикването ми. Добър ден, господин Тривейн.
— Здравей, Ив.
— Наричайте ме лейтенант Далас — заяви тя и усмивката й помръкна. — Не се намираме на прием.
— Нима се познавате? — Селина Крос прониза с ледения си поглед адвоката.
— Вашият защитник и съпругът ми са се срещали, тъй като се движат в едно и също общество. Самата аз познавам мнозина адвокати, госпожице Крос, ала това не пречи нито на мен, нито на тях съвестно да изпълняваме задълженията си. — Включи записващото устройство, съобщи на Селина правата й, сетне се настани до масата и се обърна към магьосницата:
— Използвала сте правото си на защитник.
— Разбира се. На два пъти ме подлагаш на тормоз, Далас. Предпочитам това да бъде записано в протокола.
— Аз също. — Ив се усмихна. — Познавахте ли Робърт Матиас, известен още като Лобар?
— Предпочитам да използваш само името Лобар. Той го предпочиташе.
— Въпросният Лобар сега се намира в моргата, както и Томас Уайнбърг. Познавахте ли последния?
— Мисля, че не съм имала удоволствието да се запозная с него.
— Не може да бъде. Уайнбърг е членувал във вашата секта.
Селина вирна брадичката си и нетърпеливо отблъсна Тривейн, който се наведе да й прошепне нещо.
— Нима очакваш да знам имената на всички членове на братството, Далас? Та ние сме… — Тя разпери ръце и добави: — Ние сме стотици.
— Може би това ще опресни паметта ви. — Ив отвори някаква папка, извади една фотография и я подаде на Крос, като си помисли, че снимките на мъртъвци винаги са ужасяващи.
Селина разгледа фотографията, сетне леко се усмихна.
— Не съм сигурна, че познавам този човек. По традиция ние провеждаме сбирките си на тъмно.
— А пък аз съм сигурна. Двамата с Лобар са принадлежали към вашата секта, и двамата са били убити с нож, който използвате при ритуалите ви.
— Този нож се нарича „атаме“ — спокойно уточни магьосницата. — Ние не сме единствената религия, която го използва при церемониите си. Убедена съм, че след подобно насилие върху членовете на нашето братство полицията трябва да ни защитава, вместо да ни обвинява. Очевидно някой е решен да ни злепостави или да си разчисти сметките с нас.
— Хм, а пък аз си мислех, че сте недосегаеми. Нима вашият Господар не защитава привържениците си?
— Иронията ти издава твоето невежество.
— А пък ти си най-интелигентната, след като си правила секс с осемнайсетгодишен престъпник. — Ив не издържа и започна да й говори на „ти“, въпреки че заради протокола спазваше официалното обращение. — Правила ли си го и с Уайнбърг?
— Вече обясних, че името му ми е непознато. Но ако този човек е член на нашето братство, вероятно съм имала полов контакт с него…
— Селина! — рязко я прекъсна Тривейн. — Подвеждате клиентката ми, лейтенант. Тя заяви, че не е сигурна дали е познавала жертвата.
— И двамата сте познавали Уайнбърг. Той беше „невестулка“, което на полицейски жаргон означава доносник. — Ив стана и се приближи до Селина. — Сигурно доста си се разтревожила, като си разбрала, че съм разговаряла с него. Питала си се какво ми е казал. Затова ли заповяда да го убият? Навярно си накарала някой да го проследи. — Изгледа изпод око Тривейн и добави: — Може би пускаш шпиони след всеки свой последовател.
— Всичко, което ми е необходимо, виждам в дима.
— Да, остава само да ти повярвам. Уайнбърг рискува много, като дойде на поклонението. Защо ли е искал да види мъртвата Алис? Може би защото е бил в дома ти в нощта, когато девойката е била упоена и изнасилена. Позволи ли му да прави секс с нея?
— Алис беше член на братството и дойде при нас съвсем доброволно.
— Тя беше дете, объркано дете. Обичаш да примамваш млади хора, нали? Те са далеч по-интересни от надути пуяци като Уайнбърг. Харесваш гъвкавите им, мускулести тела, харесва ти да влияеш върху неоформеното им съзнание. Господа като Уайнбърг и тук присъстващия велик адвокат са ти необходими, защото парите им ти осигуряват живот сред разкош. А девойки като Алис са толкова нежни, толкова съблазнителни.
Селина лукаво я изгледа изпод гъстите си тъмни мигли, сетне промълви:
— Действително беше съблазнителна. Отдаваше се и се наслаждаваше на плътската любов. Изобщо не съм я примамвала, Далас. Тя сама дойде при мен.
— А сега е мъртва. За кратко време загинаха трима души. Членовете на сектата ти май започват да се изнервят. — Ив ехидно се усмихна на адвоката. — На тяхно място аз също бих се страхувала.
— Историята познава много мъченици, Далас. Векове наред хора са били убивани заради религиозните им убеждения. Ала вярата винаги е успявала да възтържествува. Рано или късно ние също ще победим враговете ни.
Ив извади нова фотография и я подхвърли на масата с думите:
— За този младеж вече няма надежда.
Обезобразеното тяло на Лобар беше осветено от силните прожектори, които полицаите използваха на местопрестъплението. Огромната рана на шията му зееше като уста на крещящ човек.
Ив наблюдаваше Тривейн и видя как той смаяно премигна, сетне лицето му се изкриви от ужас. Пребледня като мъртвец и задиша на пресекулки.
— Той никога няма да тържествува, нали, Селина?
— Лобар загина в името на вярата си и никога няма да бъде забравен.
— Имаш ли в дома си атаме?
— Разбира се, притежавам няколко ритуални ножове.
— Като този ли? — Ив извади нова фотография, на която в едър план беше заснето оръжието, забито в слабините на Лобар. Острието беше покрито със засъхнала кръв.
— Притежавам няколко ножове — повтори магьосницата. — Естествено, някои са подобни на този. Но точно това оръжие не ми е познато.
— В кръвта на младежа бяха открити халюциногени. Знам, че използвате опиати по време на ритуалите.
— Да, но повечето са на билкова основа, а синтетичните са напълно безобидни.
— Не всички наркотици, открити в кръвта на Лобар, са разрешени от закона.
— Не отговарям за постъпките на други хора.
— Били сте заедно в нощта, когато е бил убит. Какво беше пил?
— Вино, което е традиционно при извършване на ритуал. Ако е взел нещо друго, то го е сторил тайно от мен.
— Осъждана си за търговия с наркотици.
— Да. Смятам, че съм платила дълга си към тъй нареченото общество. Нямаш никакви улики срещу мен, лейтенант.
— Имам трима убити, които са принадлежали към сектата ти. Сигурна съм, че са виновна за гибелта им, както и за смъртта на моя колега Франк. Кръгът около теб постепенно се затваря, Селина.
— Не си пъхай носа в моите работи.
— Какво, ако го сторя?
— Знаеш ли що е нетърпима болка, Далас? — Селина беше снишила глас и почти шепнеше. — Познаваш ли болката, която изгаря стомаха ти като киселина? Би дала всичко на света за миг да престане, но тя не спира. Превръща се в агония, напомняща удоволствие. Накрая болката става толкова нетърпима, че ако в ръката ти попадне нож сама би разпорила корема си, за да се избавиш от нея.
— Нима? — попита с леден тон Ив. — Сигурна ли си?
— Ще ти причиня тази болка.
Ив се усмихна, но очите й останаха сериозни.
— Приемам думите ти като заплаха, отправена към полицай. Което означава, че ще прекараш известно време в ареста, докато господин адвокатът те освободи под гаранция.
— Мръсница такава! — Селина скочи на крака. Беше вбесена, че така лесно е попаднала в клопка. — Нямаш право да ме задържиш.
— Имам и ще го упражня. Селина Крос, арестувам ви по обвинение, че заплашвате да нанесете телесна повреда на полицейски служител.
Магьосницата реагира мигновено, ала Ив имаше отлични рефлекси. Успя да блокира първия й удар, сетне Селина впи дългите си нокти в гърлото й. Ив долови миризмата на собствената си кръв и изпита неописуемо удоволствие, когато заби лакътя си в брадичката на Крос.
Черните очи на магьосницата се изцъклиха.
— Прибавям още едно обвинение: оказване на съпротива при арест. През следващите два часа ще имаш доста работа, господин адвокат.
Ала Тривейн дори не помръдна. Седеше неподвижно и се взираше в снимките на мъртвеца. Фийни се появи, последван от полицай. Ив нареди на униформения:
— Арестувайте тази жена. Обвинена е в заплашване на полицейски служител и в оказване на съпротива. — Изправи Селина на крака и я предаде на униформения. Магьосницата залитна, сетне погледът й се проясни и тя втренчи в Ив изпълнените си с омраза очи. Заговори едва чуто и монотонно, сякаш припяваше. Докато полицаят я извеждаше, Селина обърна глава и продължи да наблюдава Ив. Младата жена докосна шията си и потръпна, когато видя окървавените си пръсти.
— Разбра ли какво бърбореше? — попита тя Фийни.
Ирландецът й подаде носната си кърпа, сетне отвърна:
— Стори ми се, че говори на развален латински. Почти съм сигурен, защото като малък съм изучавал този език. Майка ми мечтаеше да ме направи свещеник.
— Прослушай записа и виж дали ще разбереш нещо. Може би ще успеем да й лепнем още едно обвинение… По дяволите, здравата ме е издраскала. — Внезапно се досети, че не е изключила записващото устройство и добави: — Разпитът е приключен. — Обозначи часа и датата, сетне се обърна към адвоката: — Тривейн, искаш ли да поговорим?
— Моля? — сепна се той, преглътна и поклати глава. — Ще се срещна с клиентката си веднага щом издадете заповедите за арест. Сигурен съм, че обвиненията срещу нея ще отпаднат.
Ив заяви:
— Не бъди толкова сигурен. Погледни, Лоуис. — Приближи се до него и му показа окървавените си пръсти. — Може би ти ще бъдеш следващата жертва.
— Ще отида при клиентката си — повтори адвокатът и побърза да излезе. Ив забеляза, че все още беше блед като платно.
— Тази жена е напълно откачена — заяви Фийни.
— Не ми казваш нищо ново.
— Мрази те в червата — добави ирландецът и се почувства щастлив, че отново работят заедно. — Предполагам, че и това ти е известно. Ненапразно ти направи магия.
— Какво?
— Прокле те. Нали ще ми кажеш, ако те заболи стомахът… Шегата настрана, Ив, но ми се струва, че започваш да й действаш на нервите.
— Едва ли ще я пречупя скоро. Адвокатът е много по-лесен. Предлагам денонощно да го следим. Не искам да го убият, преди да ни е казал всичко, което знае. Направи ми впечатление как гледаше снимката на Лобар. Отначало беше потресен, сетне позна кой е мъртвецът. Не бива да го изпуснем. — Тя погледна часовника си и възкликна: — Приключихме точно на време за моето интервю с Надин.
— Погрижи се за раната на шията ти. Изглежда доста дълбока.
— По-късно — заяви тя и забърза към канцеларията си. Знаеше, че зоркият поглед на репортерката няма да пропусне дълбоките драскотини на шията й. Всъщност камерата щеше да покаже нараняванията й на милиони зрители из цялата страна.
— Дявол го взел, какво се е случило с теб? — смаяно попита Надин, престана нервна да крачи из тясното помещение и многозначително показа часовника си.
— По време на разпита възникна малък проблем.
— Добре, че все пак се появи, Далас. Има само две минути до включването. Не остана време да се измиеш.
— Няма значение.
— Включи светлините — обърна се Надин към операторката, извади пудриера и докато поправяше грима си, промълви: — По всичко личи, че те е нападнала жена. Подобни дълбоки бразди остават след одраскване с дълги нокти.
— Права си. — Ив притисна към раната кърпичката, която вече беше изцапана от кръв. — Ако някой проявява любопитство, може да надникне в ареста и да научи интересни подробности.
Очите на репортерката засияха.
— Положително ще се намери любопитен журналист. По дяволите, нали ти казах да направиш нещо с косата си!
— Подстригах се сама.
— Нямах това предвид. Старт след трийсет секунди. Готова ли си, Сюзан?
Операторката утвърдително вдигна палец и заяви:
— Кръвта придава драматизъм. Зрителите ще бъдат заинтригувани.
— Радвам се. — Ив се настани на стола и кръстоса крака. — Не разполагам с много време, Надин. Освен това още не си ми съобщила твоите сведения.
— Тъй като излъчването започва след секунди, затова ще ти задам една гатанка. Познай кой човек, занимаващ се с бяла магия, е син на масовия убиец Дейвид Бейнс Конрой, който излежава доживотна присъда при строг режим на затворническа станция „Омега“?
— Кой е…
— Пет секунди до старта. — Надин доволно се усмихна, защото беше привлякла вниманието на Ив. — Четири, три…
В последната секунда си придаде сериозно изражение и се втренчи в камерата.
— Добър ден. Аз съм Надин Фарст. Включваме се на живо от централното полицейско управление, откъдето ще ви предадем интервю с лейтенант Ив Далас от отдел „Убийства“…
Ив беше подготвена за въпросите й. Познаваше прекалено добре стила на репортерката и съвсем не беше объркана от шокиращата информация, която Надин й беше поднесла секунди преди включването. Отговаряше кратко на въпросите и знаеше, че благодарение на нея рейтингът на Канал 75 и на Фарст се повишава с всяка изминала секунда.
— Веществените доказателства ни карат да вярваме, че между двете убийства има някаква връзка. Използвани са различни оръжия, но от един и същи вид.
— Опишете ги, моля.
— Невъзможно е. Не бива да издавам служебни тайни.
— Научихме, че убийствата са извършени с ножове.
— Използвани са били остри инструменти. Нямам право да навлизам в подробности, за да не затрудня разследването.
— Да поговорим за втората жертва. Вярно ли е, че сте преследвала този човек и че е бил убит едва ли не пред очите ви?
Ив очакваше подобен въпрос и беше измислила как да извлече полза от него.
— Томас Уайнбърг ми беше намекнал, че ще ми даде информация, която ще улесни разследването.
— Каква информация?
„Хвана се“ — помисли си Ив, но не издаде радостта си.
— Нямам право да ви я съобщя. Ще ви кажа само, че докато разговаряхме, господин Уайнбърг стана много неспокоен и внезапно побягна, а аз хукнах след него.
— И само след няколко минути е бил убит, така ли?
— Да.
Изнервена от гласа на режисьора в слушалките, който й съобщи, че времето й изтича. Надин побърза да приключи интервюто. Отпрати операторката, облегна се на стола, кръстоса елегантните си крака и лукаво се усмихна на Ив, когато забеляза нетърпението й. Сетне реши да задоволи любопитството й.
— И така Чарлс Форт официално е приел фамилията на майка си дванайсет години, след като баща му е бил осъден за ритуално убийство на петима души. Говори се, че жертвите му са били многобройни, но вината му не е била доказана. Труповете не са били открити.
— Историята на Конрой ми е известна. Не знаех, че е имал дете.
— Благодарение на специалния закон това е останало в тайна. Не са искали да забъркват семейството. Съпругата се развела с Бейнс няколко години преди да го заловят. Напуснала го заедно с шестнайсетгодишния им син. След пет години бащата бил уличен в престъпленията. Източникът ми твърди, че синът не е пропуснал нито едно съдебно заседание.
Ив си спомни за дребния, невзрачен човечец, с когото се бе запознала на поклонението пред ковчега на Алис. Никога не би си помислила, че е син на чудовище. Дали престъпните наклонности се предаваха по генетичен път? Внезапно се досети за собствения си баща и потръпна.
— Благодаря ти, Надин. Дано информацията ни помогне при разследването.
— Имам и сведения за много от сектите в Ню Йорк. Ако се интересуваш, ще ти ги предоставя. Един последен въпрос. Доколкото видях, разпитваният се е опитал да ти пререже гърлото. Това означава ли, че вече подозиращ някого?
Ив сведе поглед към ръцете си и разсеяно си помисли, че все не намира време за маникюр.
— Не мога да ти отговоря. И още нещо — в ареста е забранено да се снима с камера.
— Колко жалко. Благодаря за интервюто, Далас. Ще поддържаме връзка, нали?
— Непременно. — Ив я проследи с поглед. Беше сигурна, че репортерката ще отиде право в ареста и че името на Селина Крос ще бъде съобщено до края на обедните новини.
Хрумна й, че общо взето беше свършила добра работа тази сутрин. Потръпна от болка и затърси из чекмеджетата си чантичка с материали за първа помощ.