Том Холанд
Вампирът (1) (Истинските странствания на Джордж Гордън, шести лорд Байрон)

Надмогнал свойта земна смърт

от този гроб за първи път

излизаш ти — един Вампир —

и вдигаш своя кървав пир.

Дори роднини не щадиш —

вред сееш кървави следи.

Но мразиш горкия си дял,

Сам друга орис би избрал,

че всяка жертва в своя час

те разпознава и без глас

проклина те. Кълнеш ти тях.

Цветята ти угасват в страх…

Иди при своя гроб такъв —

дъхтящ на смърт, окъпан в кръв

и с демоните зли до край

ти свойта участ изгуляй

дордето призрак по-свирец

не погне тях, а с тях и теб

лорд Байрон, „Гяур“^[1]

Мразя нещата, които са изцяло измислени… И най-ефирната структура би трябвало да стъпи на някаква основа, на житейски факт — чистата измислица е талант единствено за лъжеца.

лорд Байрон, писмо до неговия издател