Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Island Pirates, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 11гласа)

Информация

Сканиране и начална корекция
vens(2009)
Корекция
soniamit(2009)
Корекция
D0rian(2009)

Издание:

Майн Рид. Дяволския остров

„Тренев & Тренев“, София, 1992

Редактори: Нина Захариева, Методи Бежански

Илюстрация за корицата: Емилиян Станкев

Художник-редактор: Лили Басарева

Коректор-стилист: Мери Илиева

Графично оформление: Стефан Узунов

ISBN 954-06-0044-8

История

  1. —Добавяне

Книга трета
Ловци на китове

Глава първа

Лично за мен на земята няма по-интересен кът от Луизиана. Там за пръв път стъпих на американския материк. Напуснах училище, завладян от страстна любов към природата. И сега тук можех да се наслаждавам на неповторими и девствени природни красоти.

В това отношение Луизиана може да предложи всичко. Нейната обширна територия, много по-голяма от Англия, е покрита ту с гъсти гори, ту с прерии, където често пъти няма да видиш дори конска пътека, а нерядко гората и прериите преминават в непроходими блата. Тук растителността е пищна, изобилна, почти тропическа. Могат да се изброят повече от сто вида тукашни дървета, между които: магнолията, която много прилича на лавъра, с листа като че ли лакирани и огромни цветове; палми с ветрилообразни листа; мрачни кипариси, чиито клони са декорирани със сребрист мъх. Ако растителното царство на Луизиана ми доставяше истинска наслада, то какво да кажа за царството на животните? Безчислени стада от елени бродеха по саваните; из горите се разнасяше ръмженето на пуми, които властваха необезпокоявани над по-малките животни; вълци, рисове, лисици, порове, еноти.

В реките, заливите и лагуните царуваше чудовищният алигатор, който всяваше ужас сред рибите, четириногите, водните птици и сред всичко живо, което би имало нещастието да се приближи към неговата уста или да попадне под ударите на ужасната му опашка. Близо до водите живееха големи птици с блестящи пера, като белия рибар, луизианските жерави, синия рибар и най-блестящия от всички останали, облечения в червено фламинго.

За мен, страстния ловец, Луизиана беше обетована земя. Още с пристигането си се впуснах в обиколка, за да изследвам най-дивите части на нейните блата, равнини и гори. Но все още Не бях удовлетворен. Нито веднъж не срещнах фламинго. Почти се отказах да видя наред с другите си ловни трофеи и фламинго когато случаят ми помогна. В хотел „Сен Шарл“, където живеех, срещнах един господин. В него нямаше нищо забележително. От останалите го отличаваше само военната му униформа. Запозна ни общ приятел. Така започна приятелството ми с капитан Меси, командир на митническия катер „Бдителни“, пуснал котва в устието на Мисисипи.

Веднъж, когато обядвахме заедно, разговорът засегна лова. Заговорихме за животните, които се срещат из тази страна. Признах пред него, че имам силно желание да посветя част от времето си на лов за фламинго, както и досегашните си неуспешни опити. Дори изразих съмнение в съществуването на фламинго в Луизиана.

— Фламинго! — извика капитан Меси. — Аз настоявам, че тук ги има. Лично аз съм стрелял по цели ята!

— На кое място? — попитах аз.

— По целия бряг на изток от устието на Мисисипи. Срещат се главно в околностите на остров Баратария. Навярно знаете този остров, където старият пират Лафит обикновено пуска котва.

Това неочаквано разкритие усили желанието ми да отида отново на лов за фламинго. Вече бях взел решение да направя пътешествие до острова на пиратите.

— Ако, разбира се, това е възможно? — изказах аз известно съмнение.

— Защо мислите, че не е възможно? — попита капитанът. — Ако сте човек, който би се задоволил с гостоприемството на един митнически кораб, то бихте били желан гост на „Бдителни“. На моя кораб можете да прекарате седмица, дори месец, стига да желаете. Аз се ангажирам да ви заведа на такива места, където можете да убиете достатъчно фламинго, за да напълните с тях цяла лодка!

Приех с радост поканата. Двадесет и четири часа след това бях вече на палубата на кораба и ние отплавахме към устието на Мисисипи.

Верен на своето обещание, капитан Меси ме заведе в онези места, където живееха птиците фламинго. След като направих голям лов на фламинго и задоволих любопитството си, оставих птиците на мира. Освен интересите на ловеца и естественика сега в мен се събудиха и други интереси. Тези брегове будят исторически спомени: за проучванията на Луизиана от испанеца Де Сато и колонизацията на страната, ръководена от французина Ласал. Но капитан Меси ми разказваше не само за Луизиана я за нейното минало. Научих за няколко приключения, в които той беше участвал. Капитанът бе играл не една роля в живота, но, както скромно добавяше той, тези роли никога не са били блестящи! Той бе взел участие във всичките войни в Тексас. На младини беше се включил в революционните войни на Южна Америка. А много по-рано, още като юноша, беше преживял редица приключения, не по-малко интересни от разказите му за обсади и сражения. Тогава е бил китоловец. На колко много опасности и рискове е бил изложен животът му! Изтръпвах, слушайки го, но същевременно научавах много интересни сведения и описания на моретата и животните, които живеят в тях. И искам да съобщя всичко това на моите млади или стари читатели. Това, което имам желание да ви разкажа, са неговите приключения, изложени в същия ред, в който той сам ми ги разказа.

И така, читателю, вече си предупреден. Не ти разказвам аз самият, а капитан Меси, който действително е ходил на лов за китове.

— Родих се на село, в глуха гора — започна капитан Меси своя разказ. — За първи път моите очи видяха светлината в източния окръг на щата Ню Йорк. По онова време там беше рядко населено. Въпреки това още от най-ранно детство чувствах влечение към морската служба. Вероятно това свое желание съм наследил от баща си, който също бе морски офицер. Но тъй като баща ми бе починал по време на корабокрушение, майка ми не искаше да стана и аз моряк.

Морето й бе отнело съпруга и тя твърдо вярваше, че то не ще пощади и сина й.

Не мога да кажа, че познавам баща си. Бях малък, когато морето го отне завинаги от нас. Но в детските си години бях слушал много неща за него и само едно добро нещо: „Истински моряк от главата до петите“. Тази фраза винаги се повтаряше, когато ставаше дума за баща ми.

Вълнението, което изпитвах от разказите за неговите подвизи, разкри моето призвание. Слушах тези разкази всеки път, когато идваше някой гост в нашата къща. Моята страст към морето растеше от година на година въпреки усилията на майка ми да я пресече и да ме отклони от морето. Тя мечтаеше да стана юрист. Ето защо се стремеше да ме възпита в това направление. Мъчех се да убедя майка ми да ми позволи да постъпя моряк. Но тя остана глуха към моите молби. Органичната й омраза към морето беше по-силна от моите молби.

В продължение на няколко години този въпрос често пораждаше спорове помежду ни. Понякога ставаха доста бурни. Аз се защитавах с най-различни аргументи — майка ми мъжествено посрещаше моите атаки и обикновено тя излизаше победителка. Най-после, след като се убедих, че никога не ще отстъпи да стана моряк, избягах от къщи.

Отпътувах за Ню Йорк. Нямах никакво намерение да остана в този град, но оттам всекидневно отплаваха кораби към всички краища на света. Няма друго пристанище, където биха могли да се видят наведнъж толкова много кораби с различни знамена.

Докато се настаня като моряк, изпитах редица затруднения, които едва не ме доведоха до отчаяние. Бях на шестнадесет години и макар да бях напреднал доста в учебните занятия, нямах понятие за нищо друго, бях напълно неспособен да си изкарвам хляба както на сушата, така и по вода…

Бих се съгласил на всичко вече, когато съдбата ме срещна с един човек, който за щастие или за нещастие оказа решаващо влияние върху съдбата ми.

Този човек беше капитан на китоловен кораб. Не се запознах с него на кораба му, тъй като той бе закотвен на Нюбедфорското пристанище. Запознахме се на крайбрежната улица в Ню Йорк. Бях ходил на борда на един параход, който заминаваше за Западна Индия, и си предложих услугите, но както винаги получих отказ. Вървейки по улицата, се бях замислил за печалната си съдба, когато чух глас зад себе си:

— Хей, млади човече, елате насам, искам да ви кажа няколко думи!

Тъй като наоколо нямаше никой друг, за когото да се отнасят тези думи, аз се спрях. В същия момент познах човека, който говореше с капитана на парахода, който бях напуснал преди малко. Този господин се приближи до мен и каза:

— Наистина ли искате да пътувате по море? — И без да ми даде време да отговоря, продължи:

— Зная много добре, че имате силно желание да пътувате по море. Няма ли да ви бъде приятно да направите едно малко пътешествие с мен? Имате изнежен вид, но това не е толкова важно. Не сте само вие такъв на борда на „Летящият облак“. Там е безопасно и не е така лошо. От време на време работата е тежка, но мисля, че вие няма да обърнете внимание на тази дреболия. Това не трябва да ви спира, ако у вас тече кръвта на моряк. А аз съм уверен, че това е така. Достатъчен ми е само един поглед, за да разбера това. И така, бихте ли имали нещо против, ако ви предложа да станете blubber hunter[1]?

През време на този странен разговор, от който разбрах само половината, той не преставаше да мести цигарата си от единия ъгъл на устата в другия. Всичко това ме накара да помисля, че може би се подиграва с мен. Неговият последен въпрос затвърди това мое мнение. Нямах ни най-малко понятие какво е „blubber hunter“.

— He! — сухо и отсечено отговорих аз. — Всичко, каквото желаете, мога да бъда, само не и „blubber hunter“ — завърших аз с дълбоко презрение.

Готвех се да му обърна вече гръб и да си тръгна, но последният ми поглед, отправен към този оригинал, изведнъж промени мнението ми за него. Той беше в разцвета на силите си, около четиридесет — четиридесет и пет години. В израза му нямаше нищо, което да отблъсква. Изглеждаше весел, дори комичен благодарение на маниера, с който пушеше цигарата си. Тази цигара, здраво стисната между зъбите му, винаги образуваше остър ъгъл с повърхността на лицето му. Горящият край на цигарата ту се издигаше до края на носа му, ту се спускаше по-ниско от брадичката му. Той изслуша моя сух и груб отговор, изгледа ме от главата до краката и проговори:

— Значи всичко друго, само не и „blubber hunter“? Да, вие наистина сте чудак! Значи тъй! Приемате да служите на кораб при каквито и да е условия. Не отричайте. Сам чух какво говорехте.

Значи твърдо отказвате да станете китоловец? Позволете ми да ви кажа, младо момче, че може да получите още по-лоша служба и че въпреки надутата ви външност моите юнаци от „Летящият облак“ имат право да се смятат не по-малко важни от вас.

Той се обърна и с бързи крачки започна да се отдалечава. Тогава разбрах грешката си. И наистина, от мига, в който извади от устата си „снаряда“, изразът на лицето му съвсем се промени. В него нямаше вече нито следа от ирония или глупост. Лицето му стана решително и сериозно.

— Моля, господине! — извиках аз след него с тон на разкаяние и извинение. — Виждам, че стана недоразумение. Моля да бъда извинен. Съвсем не ви разбрах, че под думите „blubber hunter“ разбирате китоловец. Ако знаех, че това е така, веднага щях да се съглася. Ще бъда много щастлив, ако ми дадете тази длъжност.

— Да, мое момче — отговори той, като се спря. — Аз също схванах, че между нас стана недоразумение. Оставям настрана всички неясни изрази и отново ви предлагам: искате ли да станете китоловец?

— За мене няма нищо по-приятно от това, господине! Предпочитам да бъда китоловец.

Говорех истината, тъй като по онова време професията на китоловеца, поне в Съединените щати, бе на голяма почит. От нея можеше да се направи състояние. Но не това ме съблазняваше. Бях привлечен от романтичната страна на професията, приключенията, опасностите, дръзките начинания и въобще от целия този свят, в който често се случва да чувстваш, че животът ти виси на косъм.

— До утре! — каза капитанът. — Ще ви дам всички необходими указания. Ще ме намерите в хотел „Кораб и котва“ на пристанището Пек. Попитайте за капитан Дринкуотър от „Летящият облак“. Корабът е на котва в Ню Бедфорд. Ще ви очаквам в десет часа, мое момче. Бъдете точен, ако желаете да станете китоловец!

След това той пак захапа цигарата и ме остави сам на крайбрежната улица.

Бележки

[1] Blubber hunter — Ловец на китове (англ.). Б.пр.