Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Island Pirates, 1868 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- , ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Детска и юношеска литература
- Колониален приключенски роман
- Морски приключения
- Пиратски роман
- Приключенска литература
- Робинзониада
- Уестърн
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 11гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Майн Рид. Дяволския остров
„Тренев & Тренев“, София, 1992
Редактори: Нина Захариева, Методи Бежански
Илюстрация за корицата: Емилиян Станкев
Художник-редактор: Лили Басарева
Коректор-стилист: Мери Илиева
Графично оформление: Стефан Узунов
ISBN 954-06-0044-8
История
- —Добавяне
Глава седемнадесета
По волята на вълните
За щастие мократа ми мушама се беше закачила за клоните на дървото и ме бе предпазила да не се изтърколя във водата. Припадъкът ми не беше траял дълго, както разбрах от разстоянието, дето бях изминал, влачен от течението.
Когато се свестих, ми се стори, че дървото все още плава, но после го видях спряло край брега, закачено за нещо.
Наоколо беше съвсем тъмно, по-тъмно отпреди, и аз разбрах, че се намирам под надвесено над реката дърво. Щом очите ми свикнаха с тъмнината, с радост забелязах, че се намирам под клоните на грамадния кипарис, към корените на който Джек беше привързал лодката, когато ходихме на Дяволския остров за белоглави орли. Дървото, на което лежах, се беше вплело в клоните на кипариса. Като че нещата отиваха на добре. Но трябваше да бъда предпазлив. Знаех, че тук течението не е така силно, ала все пак трябваше по-скоро да напусна дървото, без да правя резки движения. Най-малкият тласък можеше да освободи дървото и аз щях да бъда отнесен кой знае къде.
Откачих полека дрехата си от клона, за който се беше захванала, напипах един корен и силно го сграбчих със здравата си ръка. Предпазливо станах и се прехвърлих на кипариса. Всичко това успях да направя с много усилия, тъй като ранената ръка много ми пречеше. И най-лекият допир до някой клон ми причиняваше страшна болка и ме караше да стена.
Не зная колко време изгубих, докато от корен на корен се докопам до твърда земя, където се строполих безсилен.
Не можех да помръдна ни ръка, ни крак. Обяснявах си тази слабост с голямото количество кръв, която бях изгубил.
Когато се посъвзех, раздрах ризата си и превързах раната. След това съблякох мокрите дрехи и ги проснах да съхнат.
Не беше много студено, околните дървета ме пазеха от вятъра и лека-полека се унесох в тревожен, неспокоен сън. Събуди ме силен шум. Като че дочух изстрел от револвер, а след това вик на смъртно ранен човек. Дълго се вслушвах, ала отново всичко бе тихо. Чуваше се само монотонното цвъртене на щурците и квакането на блатна жаба. Помислих, че гърмежът и виковете са били само в моето въображение, халюцинации на един болен мозък. Но бях почти убеден, че ме събуди гърмеж.
Дори и не помислих да търся връзка между това и случилото се с мен на платнохода. Мистър Блен и негрите трябваше да са вече много далеч, за да мога да ги чуя. Струваше ми се, минали са часове и аз съм на острова от дълго време.
Раната започна много да ме боли. Не можех да спя и се замислих: „Защо Блен искаше да ме убие? Не може причината за това да е само нашата взаимна антипатия.“
Нищо не можех да разбера от цялата история. Спомних си странното поведение на моя водач Джек, когато идвахме на Дяволския остров, както и разказа му за тайнствените звуци, чувани тук нощно време. Значи в легендата имаше част от истина.
До разсъмване вече не заспах. За пръв път в живота си бях изпълнен със суеверен страх. А когато през гъстите клони на дърветата се промъкнаха първите лъчи на дневната светлина, бях неизказано щастлив.