Х. Бийм Пайпър
Лорд Калван от друкога (18)

18

Птосфес беше потресен от загубите. Те действително бяха шокиращи — само четири хиляди и двеста останали в наличност от пет хиляди и осемстотин пехота и хиляда и осемстотин от малко над три хиляди кавалерия. Преброяването на телата обаче не съответстваше на последната цифра и той си спомни какво му бе казал саският офицер за преследването на Балтамес почти до дефилето на Есдрет. Повечето наемници на левия фланг просто бяха офейкали. Сега вече сигурно препускаха през долината на Листра и разпространяваха слухове за съкрушителното поражение на хостигите. Той изруга — нищо повече не можеше да направи.

Част от кавалерията се върна от дефилето на Есдрет: армията на Чартифон от Беш. Разказаха, че през нощта пехотата от Армията на Беш и Армията на Листра се изкачила от обратната страна на Тар-Есдет в Саск и го превзела с щурм точно преди разсъмване. Алкидес бил прехвърлил трите си осемнайсетфунтови и няколко по-малки оръдия в дефилето и го удържал от двете страни със смесена войска. Щом мъглата започнала да се вдига, значителна саскска кавалерийска част се опитала да си пробие път, но била отблъсната с оръдеен огън. Смутен от присъствието на неприятелски войски толкова дълбоко на север, той изпратил да разберат какво става. Изпратили конници да го увещават и да му наредят да се появи лично заедно с оръдията.

Хармакрос потегли в десет по главния път към град Саск заедно с лекоподвижната войска и всички четирифунтови оръдия. Всички пленени наемници се съгласиха да минат под знамената на принц Птосфес и бяха освободени под клетва и поставени в бойна готовност. Поданиците на Саск бяха разоръжени и ги накараха да копаят масови гробове и да събират трофеи. Митрон и персоналът му превърнаха по-сносните къщи и по-чистите обори в лазарети. Калван тръгна малко преди обяд с петстотин души от останалата част от кавалерията и остави Птосфес да изчака пристигането на Алкидес и осемнайсетфунтовите оръдия.

Гур беше пазарен град с пет хиляди жители. На площада видя трупове, на които бяха свалили бойните доспехи, а тълпа жители и разоръжени саскски пленници гасяха няколко пожара, охранявани от леко ранени конни стрелци. Той остави два взвода да им помогнат и продължи.

Мислеше, че познава този район — бе командирован в окръг Блер преди пет друкогашни години. Не беше се замислял колко е променена долината на Логан от дейността на Пенсилванската железопътна компания. Около мястото, където би трябвало да се намира Алигенската пещ, ги спря преден отряд от лекоподвижната кавалерия и ги предупреди да заобиколят надясно и да подходят към град Саск отзад. Тар-Саск или се държеше от или беше за принц Сараск и обстрелваше града. Докато разговаряха, той чу на няколко пъти далечния тътен на тежко оръдие.

Тар-Саск се възправяше в южния край на планината Бруш и върху наблюдателната кула се развяваше флаг със златно слънце на зелен фон. Придвижването на кавалерията му от противоположната страна на града явно не бе останало незабелязано. Четири тежкобойни оръдия мятаха сто и петдесет фунтови каменни гюлета по къщите. Това, помисли си той, не би допринесло особено за добрите отношения на Сараск с поданиците му. Хармакрос, който разполагаше единствено с четирифунтовите оръдия, което бе почти нищо, не отвръщаше. „Почакай — мина му през ума — да се появи Алкидес.“

„Тежкобойни оръдия, трийсет и две фунтови, шест на брой — да се излеят, щом заработи леярницата на групата на Въркън; лети снаряди — да направя нещо.“

В града нямаше стълкновения. Светкавичната атака на Хармакрос бе осуетила всякаква възможност за организиране на съпротива. Имаше малко обири — това трябваше да се очаква, — но нито един пожар. На палежи без сериозни тактически причини, както в Ностор, в армията на Хостигос не се гледаше благосклонно. В по-голямата си част цивилното население или бе напуснало града, или се криеше по мазетата.

Най-напред превзеха храма на Стифон. Издигаше се почти на мястото на съда в Холидейсбърг — кръгла сграда със златен купол с правоъгълни крила от всяка страна. Ако, както очакваше, куполът бе наистина златен, можеше да изиграе важна роля при заплащане на военните разходи. Някакъв пехотинец се бе покатерил на една стълба с ведро и четка и изписваше на стената „ДОЛУ СТИФОН“. Първото нещо, което видя вътре, беше двайсетметрова статуя с наскоро разбито лице и цялата надупчена от куршуми. Пуританите бяха любители на подобни упражнения, спомни си той, а така също и хугенотите. Имаше богата златна украса и бяха поставени стражи.

Завари Хармакрос в Най-вътрешния кръг — беше поставил шпорите си върху бюрото на върховния жрец. Той скочи на крака.

— Калван! Докара ли оръдия?

— Не, само кавалерия. Птосфес ще докара трите на Алкидес. Ще бъде тук след около три часа. Какво стана тук?

— Ами, както виждаш, Балтамес пристигна малко преди нас и се затвори в Тар-Саск. Изпратихме тукашния Вуйчо Вълк да преговаря с него. Казва, че държи двореца от името на Сараск и няма да отстъпи без заповед на Сараск, докато има огнено семе.

— Значи и той не знае къде е Сараск.

Възможно бе Сараск да е мъртъв и трупът му да е бил разсъблечен от обикновени войници — положително би си заслужавало труда — и захвърлен в някой масов гроб. Ако бе така, никога нямаше да узнаят със сигурност и през следващите трийсетина години от време на време в някое от Петте кралства щеше да се появява някой Лъжесараск и да изнудва глупаците да финансират негова военна кампания, за да се възкачи отново на трона си. Беше се случвало в друговремевата история.

— Залови ли и свещениците в храма?

— О, да, Зотнес и всички останали. Тъкмо си стягаха багажа, когато пристигнахме, и се караха какво да отмъкнат със себе си. Бутнахме ги оковани във вериги в градската тъмница. Искаш ли да ги видиш?

— Нямам особено желание. Утре или вдругиден, когато ни остане време, ще им отрежем главите. Какво е положението с мелницата за огнено семе?

Хармакрос се разсмя.

— Въркън я държи в обсада със стрелците си. Трябва да облечем десетина мъже в свещенически одежди и още стотина души да влязат с тях. Ако успеем така да ги накараме да отворят вратата, може да ги хванем, преди някой фанатик да е вдигнал всичко във въздуха. Някои от тия низши свещеници и послушници наистина вярват в Стифон.

— Тук какво намери?

Харакрос описа широк кръг с ръка.

— Всичкото това злато и украса. В мазетата има още злато, сребро, пари и кюлчета на стойност около петдесет хиляди златни унции, доколкото можах да преценя.

Това бяха много пари. Приблизително един милион щатски долара. Но можеше да се очаква: освен че се занимаваше с производство на огнено семе, Домът на Стифон беше и в лихварския бизнес с десет процента сложна лихва за лунен месец. „Закони срещу лихварството — да направя нещо.“ Освен няколко дребни собственици на заложни къщи свещениците бяха единствените лихвари в Саск.

— Плюс това — продължи Хармакрос — има фабрика и склад за оръжия. Още не сме направили инвентаризация, но има десетина тона огнено семе, триста-четиристотин стойки с аркебузи и огромно количество брони. Едно от крилата е натъпкано с всевъзможна стока, вероятно от рушвети. Дори още не сме ги огледали, но поставих стража. Има много бурета, сигурно с вино. Войската не бива да ги надушва засега.

Оръдията от Тар-Саск продължаваха да обстрелват нарядко, срутвайки от време на време по някоя къща. Нито едно гюле не бе паднало близо до храма. Балтамес явно все още изпитваше страхопочитание към Дома на Стифон. Основните сили пристигнаха към четири и половина. Алкидес разположи оръдията си и започна ответен обстрел. Не мятаха огромните гранитни кълба, които изстрелваха тежкобойните оръдия на Балтамес, но обстрелваха на всеки пет минути, вместо на половин час, с доста задоволителна точност. Малко след това дойде Въркън и съобщи, че мелницата е взета непокътната. Нямаше какво да каже за техническото оборудване — почти цялото производство се осъществяваше с робски труд, — но имаше в наличност двайсет тона огнено семе и над сто селитра и сяра. Наложило се да предотврати масово изколване на свещениците, когато освободили робите.

На смрачаване, в 18.15, пристигнаха конници от Есдрет и докладваха, че Сараск е заловен в долината на Листра, докато се опитвал да достигне границата на Ностор и да се остави под съмнителната закрила на принц Гормот.

— Бе пленен — каза накрая командващият сержант — от принцеса Рила и от Дала, съпругата на полковник Въркън.

Калван, Птосфес, Хармакрос и Въркън извикаха в хор. В същия миг оръдието на Алкидес изрева, сякаш изпращайки салют.

— И точно тази жена ме караше да стоя далеч от боя! — възкликна Въркън.

— Но Рила е на легло — възрази Птосфес.

— Това не мога да знам, принце — отвърна сержантът. — Вероятно принцесата нарича седлото легло, тъй като я видях да седи именно върху такова.

— А беше ли с кожена превръзка на крака? — попита Калван.

— Не, сър — с нормални ботуши за езда, със затъкнати в тях пистолети.

Двамата с Птосфес изругаха в един глас. Е, поне бяха успели да я опазят от безразборната касапница във Фик.

— Дайте сигнал „Прекрати огъня“, а след това „Преговори“ — нареди Калван. — Вуйчо Вълк да се качи отново на хълма и да съобщи на Балтамес, че сме хванали милото му тъстче.

Бе постигнато споразумение за преговори. Балтамес изпрати парламентьори и дипломатически посредници от други княжества да преговарят и наблюдават. Покрай пътя към двореца бяха запалени огньове. Бе паднал пълен мрак, когато пристигнаха Рила и Дала заедно със сборна рота от конна гарнизонна войска от Тар-Хостигос, избягали наемници, които бяха събрали по пътя, и грохнали селяни върху грохнали коне. Водеха със себе си стоте елитни гвардейци на Сараск в сребърни брони, които приличаха по-скоро на подноси за сервиране, отколкото на бойни доспехи. И самия Сараск в позлатената му броня.

— Къде е онзи шарлатанин Митрон? — викна Рила отдалеч. — Пипна ли го, хубаво ще го излекувам — двойна орхидектомия! Знаете ли защо? Как да не знаете — вие сте го подучили! Но Дала погледна крака ми тази сутрин и макар да е забравила повече за докторството, отколкото той някога е научил, ми каза, че това чудо е трябвало да го свалят от мен още преди половин луна.

— Добре, казвай какво стана — промълви Калван. — Как хванахте тази тълпа?

Той посочи към Сараск, който ги гледаше навъсено от седлото, и натруфените му в сребърни подноси гвардейци зад него.

— Всичко започна с тази банда герои, с които предпочетохте да тръгнете на бой, а мен да държите надалеч — отвърна сърдито Рила. — Около обяд пристигнаха с гръм и трясък в Тар-Хостигос — тези от тях с най-бързите коне и най-острите шпори — и се разкрещяха, че всичко е загубено, армията е разбита, ти си убит, баща ми е убит, Хармакрос е убит, Въркън е убит, Мнестрос е убит, че даже и Чартифон е убит чак на границата с Беща!

— Съжалявам, но Мнестрос наистина загина — промълви баща й.

— Изобщо не им повярвах, но все пак допуснах, че може да се е случило нещо лошо, тъй че събрах мъжете в двореца, които можеха да яхнат коне, назначих Дала за мой лейтенант — тя беше най-свестният мъж около мен — и препуснахме на юг, като подбирахме когото срещнем по пътя. Точно пред Даракс налетяхме на тази тълпа. Помислихме, че са прикритие за саскско нахлуване, и ги нападнахме. И тогава Дала плени принц Сараск.

— Не аз — отрече Дала. — Само застрелях коня му. Заловиха го няколко фермери, на които дължите доста пари или някой им ги дължи. Налетяхме на тази банда на пътя и имаше доста стрелба, а този едър мъжага с позлатената броня се хвърли насреща ми, размахал сабята си, която е по-дълга от мен. Стрелях, но конят му се вдигна на задните си крака и го улучих в корема. Конят падна по гръб и докато господинът се опитваше да се измъкне, няколко селяни се нахвърлиха с ножове и секири отгоре му, и той започна да крещи: „Аз съм принц Сараск от Саск — дават сто хиляди унции сребро за мен!“ В този момент те загубиха желание да го убият.

— Знаеш ли кои са? — попита Птосфес. — Ще се наложи да им направя тази добрина.

— Стифон ще плати — подхвърли Калван.

— И така би трябвало — нали той забърка Сараск в тази каша — съгласи се Птосфес. — После какво стана?

— След като Сараск бе заловен, останалите започнаха да си смъкват шлемовете, да вдигат сабите си с дръжките нагоре и да крещят: „Кълнем се в Галзар!“ Признаха, че са понесли огромно поражение при Фик и се опитвали да влязат в Ностор. Нали щеше да е доста приятно?

— Нашият брониран в злато приятел не искаше да тръгне с нас — добави Дала. — Рила му каза, че и без това е излишно, защото ще ни е по-лесно да донесем главата му, отколкото него целия. Нали знаете, принце, че дъщеря ви не обича да се шегува. Поне Сараск разбра това.

— После го качихме на един от конете на гвардейците му, който вече нямаше нужда от него — продължи Рила, — и го докарахме тук. Помислихме си, че може да му намерите някаква работа. В дефилето на Есдрет видях нашето знаме върху двореца на Саск. Стоеше много красиво, но Сараск не се съгласи…

— Принц Птосфес! — избухна Сараск. — И аз съм принц, както и вие. Нямате никакво право да позволявате на… тези момиченца… да се подиграват с мен!

— Те са точно толкова добри войници, колкото и вие — отвърна рязко Птосфес. — Те ви заловиха, нали?

— Истинните богове се подиграха с вас, принц Сараск! — заговори високопарно Калван, както пред пленените при Фик офицери, прибягвайки до изобличителния, проповеднически стил на починалия си баща. — И се моля на истинните богове, след като ви унижиха, да ви простят.

Сега вече Сараск се укроти. Беше изключително плашлив — точно толкова плашлив, колкото всеки грешник, над когото преподобният Александър Морисън бе изливал гръмотевични проклятия. От време на време поглеждаше страхливо нагоре, сякаш се питаше какво ли още ще стоварят боговете върху главата му.

Когато Калван и Птосфес най-после успяха да седнат насаме в една стаичка зад предназначените за високопоставени гости луксозни покои, бе вече почти полунощ. Тар-Саск бе паднал, войските бяха разквартирувани, наемниците бяха минали под знамената на Птосфес, саскските пленници бяха разоръжени и затворени. Пристигаха и заминаваха конници със съобщения. На границата с Беща Чартифон преговаряше с офицерите на Балтар за незабавно спиране на бойните действия и бе изпратил кавалерията да превземе оловните мини в долината Син-кинг. Щом нещата се стабилизираха, Калван щеше да прехвърли Армията на Беш под командването на заместника си и да се върне в град Саск.

Лулата на Птосфес бе угаснала. Прикривайки прозявката си, той се наведе, за да я запали от свещта.

— Държим змия за опашката тук, Калван, нали разбираш? — попита той. — Какво ще правим сега?

— Първо изчистваме Саск от Дома на Стифон. Ще обезглавим всички свещеници от Зотнес надолу. — Заедно с всички докарани от различните храмови стопанства излизаха към петдесет. Трябваше да се погрижат за палачи. — Отсега нататък това е политика. Няма да оставим жив нито един от тази шайка.

— О, разбира се — съгласи се Птосфес. — Трябва да бъдат изтрепани като гниди. Но какво ще правим със Сараск и Балтамес? Ако ги обезглавим, ще настроим останалите принцове срещу нас.

— Не, и двамата ни трябват живи — като твои васали. Балтамес ще се ожени за онази проститутка на Сараск, дори да се наложи да застана с пушка зад гърба му. Ще го направим принц на Саща и ще вземе цялата територия, която Балтар се съгласи да му отстъпи. За отплата той ще ни гарантира целия добив от оловните мини. Боя се, че оловото ще стане основният ни обменен метал за дълго време. А за да стане Саща по-мощно кралство, ще отстъпим малка част от Хостигос източно от планините — до ръба на Берънс, да кажем…

— Да не си луд, Калван? Да отстъпваме хостигска земя? Не и докато съм принц на Хостигос!

— О, съжалявам. Пропуснах да ти кажа. Вече не си принц на Хостигос. Аз съм принцът.

Птосфес го изгледа слисано. След миг скочи с ръка върху наполовина извадения си кинжал.

— Не ме разбра — продължи Калван, преди бъдещият му тъст да направи нещо глупаво. — Сега вие сте Негово величество Птосфес I, Велик крал на Хостигос. Като принц на старото княжество Хостигос и годеник на дъщеря ви, позволете ми пръв да поднеса почитанията си на ваше величество.

Птосфес отново седна, принуден единствено от земното привличане, взе чашата си и я изпразни.

Това вече беше друга работа.

— Ако хората там не желаят да живеят под управлението на Балтамес, за което не бих ги обвинил, ще ги откупим и ще ги заселим другаде. Ще напълним тази област с наемници, които са приключили с военната служба. Офицерите могат да станат барони, а всички редници ще получат по четирийсет акра и едно муле и ще им подсигурим нещо, с което да могат да стрелят. Това ще ги предпази от вредителство и ще създава постоянни грижи на Балтамес. Ако ни потрябват, винаги можем да ги свикаме. Както обикновено, ще плаща Стифон.

— Не знам колко време ще ни трябва да вземем Беща — вероятно около една луна — продължи той. — Ще оставим Балтар да разбере колко злато и сребро измъкваме от този храм. Балтар обича парите и след като скъса с Дома на Стифон, ще проумее, че трябва да се присъедини към нас.

— Както и Арманес — каза замислено Птосфес, като си играеше със златната си верига. — Той дължи на Дома на Стифон много пари. Как ще постъпи в този случай Каифранос?

— Няма да се зарадва много, но какво от това? Разполага само с някаква си петхилядна войска. Ако иска да воюва с нас, или трябва да събере наемническа войска — а за всеки има ограничения колко войска може да наеме, дори да е финансиран от Дома на Стифон, — или да свика подчинените си принцове. Половината от тях няма да изпратят войски срещу принцове, с които са в добри отношения — след това може да дойде техният ред, — а останалите едва ли ще се унижат да изпълняват заповедите му. При всички положения няма да може да тръгне срещу нас до пролетта.

Птосфес измъкна веригата през главата си.

— Не, Калван — заяви с категоричен тон той, — аз ще си остана принц на Хостигос. Ти трябва да станеш Велик крал.

— Чуй ме, Птосфес, ти трябва да станеш Велик крал! — За момент се почувства отново като десетгодишно хлапе, което се препира с останалите момчетии кой да бъде стражар и кой апаш. — Ти имаш авторитет, ти си принцът. Никой в Хос-Харфакс не ме познава, по дяволите!

Птосфес удари по масата и чашата му се разклати.

— Там е работата, Калван! Познават ме много добре. Аз съм само един принц и с нищо не съм по-добър от тях. Всеки от тях би могъл да каже, че има точно толкова право да стане Велик крал, колкото и аз. А теб не те познават, но чудесно знаят какво си направил. Това и историята, която разказа в началото, че пристигаш далеч отвъд Западния океан, където е Студената земя. Та това е Домът на боговете! Не можем да твърдим, че ти самият си бог — на истинските богове това няма да се хареса. Но всеки ясно вижда, че са те научили и изпратили боговете. Истинско богохулство е да го отричаш!

Птосфес беше прав. Никой от високомерните принцове нямаше да прегъне коляно пред равен на самия себе си. Но Калван, който бе ученик на Галзар и пратеник на Дралм, беше друга работа. Бащата на Рила се надигна, за да падне на колене пред него.

— О, сядай, моля ти се. Седни! Остави Сараск и Балтамес да вършат глупости. Довечера трябва да разговаряме с някои от нашите хора — най-добре в залата за аудиенции.

Хармакрос бе все още сравнително буден. Прие съобщението съвсем спокойно — вече нищо не бе в състояние да го учуди. Наложи се да събудят Рила — бе доста уморена от първия си ден на крака и само кимна сънено. След това очите й се разшириха.

— А това не ме ли прави Велика кралица или нещо такова?

И пак си легна.

Информираха и Чартифон, който пристигна от бещанската граница.

— А защо не Птосфес? — попита той, но кимна в знак на съгласие, щом му обясниха причините. Нямаше никакви колебания по отношение на необходимостта да бъде установено Велико кралство. — Сега какво предстои? Трябва да превземем Беща, нали?

Двайсетина хостигски благородници и висши офицери бяха събрани в залата за аудиенции. Присъстваше и Стентрос. Може би не бе взел участие при Фитра, но никой не можеше да твърди, че не е бил при Фик. Към лорд Калван може и да изпитваше завист, но Великият крал Калван бе отвъд каквато и да било завист. Всички едва се крепяха на крака — бяха изминали огромни разстояния, бяха се опитали да подремнат върху едно влажно пасище с трещящите над главите им оръдия, на сутринта бяха водили „великата усукана битка“, след което бяха изминали още петнайсет мили, за да превземат град Саск и Тар-Саск — но до един искаха да празнуват. Убедиха ги да изпият по едно питие за новия върховен владетел и да си легнат.