Х. Бийм Пайпър
Лорд Калван от друкога (16)

I

Като дете бе слушал праведния си баща да обсъжда с презрение правенето на политика в изпълнени с цигарен пушек стаи и будоарната дипломация. Преподобният Александър Морисън трябваше да види това тук — и от двете имаше в изобилие, при това вземаха участие и двама свещеници. Бяха в спалнята на Рила, защото бе по-лесно членовете на тайния съвет на принц Птосфес да се съберат там, отколкото да местят нея някъде другаде. Всички пушеха, а понеже октомврийските нощи бяха толкова студени, колкото горещи дните, всички прозорци бяха затворени.

Обикновено усмихнатите очи на Рила сега излъчваха тревога.

— Можеше да те убият, Калван.

Вече го бе казала няколко пъти. И беше напълно права. Той повдигна рамене.

— Малко хлътнало на нагръдника и голямо черно-синьо петно на ребрата. Другият изстрел уби цял кон — това истински ме ядосва.

— И какво направихте с тях? — попита тя.

— Бяха разпитани — намръщи се баща й. Той също не обичаше изтезанията. — Признаха всичко. Стражи от храма — ще рече главорези от Дома на Стифон, — изпратени от град Саск от архисвещеник Зотнес със знанието на принц Сараск. Казаха ни, че е обявена награда от петстотин унции злато за главата на Калван и толкова за моята. Утре ще бъдат обезглавени на градския площад.

— Значи война със Саск. — Тя погледна към сараческия шедьовър върху крака си. — Надявам се да се освободя от това, преди да започне.

Както се бяха разбрали с Митрон, по-добре само да се надява. Калван подмина засега темата.

— Война със Саск означава война и с Беща — подхвърли гневно Чартифон — А заедно те ни превъзхождат по численост пет към две.

— Тогава няма да се бием едновременно с двете княжества — отвърна Хармакрос. — Можем да ги смажем поотделно. Да започнем със Саск.

— Непрекъснато ли трябва да воюваме? — каза умолително Ксентос. — Никога ли няма да има мир?

Ксентос бе жрец на Дралм, а Дралм бе богът на мира, а и в качеството си на канцлер Ксентос разглеждаше воюването като доказателство за слабо управление на държавата. Може да беше прав, но всяка държавническа дейност се осъществява на кредит, а рано или късно той се изчерпва и трябва да плащаш в твърда валута или да разпродаваш.

Птосфес мислеше по същия начин.

— Не и със съседи като Сараск от Саск и Балтар от Беща — отговори той на Ксентос. — А напролет ще се наложи отново да воюваме с Гормот, както знаеш. Ако дотогава не приключим със Саск и Беща, това ще ни е краят.

Другият свещеник, тъй нареченият Вуйчо Вълк, се съгласи. Както обикновено, бе свалил одеждата си от вълча кожа и пак както обикновено отпиваше начесто от една чаша, докато си играеше с едно от котетата, превърнали спалнята на Рила в свое свърталище.

— Вие имате трима неприятеля. — „Вие“, а не „ние“, тъй като жреците на Галзар можеха да съветват, но никога не вземаха страна. — Поотделно можете да унищожите всеки от тях, но ако се обединят, те ще ви унищожат.

А след като ги победят и тримата, тогава какво? Хостигос бе твърде малко княжество, за да оцелее само. Хостигос, господстващ над Сакс и Беща с победения Ностор и Никлос за съюзник можеше, но ето ти тогава Великият крал Каифранос, а след него и след всичко останало Домът на Стифон.

Следователно ставаше въпрос за империя. Отдавна бе стигнал до това заключение.

Клестреус се окашля.

— Ако първо нападнем Балтар, Сараск от Саск ще се придържа към съюза и ще го възприеме като нападение срещу себе си — каза той. — Той така или иначе иска война с Хостигос. Но ако нападнем Саск, Балтар ще започне да шикалкави, да се консултира със своите гадатели, които ще подкупим, и няма да направи нищо, докато не стане прекалено късно. Познавам ги и двамата. — Той пресуши чашата си, наля си нова и продължи: — Балтар от Беща е най-страхливият, най-алчният, най-мнителният и най-коварният принц на света. Служих му веднъж и дано да ме пази Галзар от такава служба. Разхожда се в овехтяла черна роба, която не става и за парцал за бърсане на прах и цялата е накичена с магьоснически амулети. Дворецът му прилича на заложна къща и не можеш да направиш три крачки, без да се наложи да изблъскаш от пътя си някой нахален шарлатанин гадател. Във всяка сянка му се привиждат убийци, а щом трима души престанат да се поздравяват — това вече е сигурен заговор. — Гаврътна още вино, сякаш искаше да изплакне устата си. — А Сараск от Саск е суетен глупак, който мисли с юмруците и с търбуха си. В името на Галзар, познавам велики крале, които не притежаваха и половината от грубостта му. Заборчал е на Дома на Стифон извънредно много и всички пари са похарчени за карнавални шествия, пирове и посребрени брони за стражите му и бижута за любовниците му, и единственият начин да се издължи е, като превземе Хостигос за тях.

— А дъщеря му се омъжва за брата на Балтар — добави Рила. — И двамата ще си получат, каквото заслужават. Принцеса Амнита харесва яки кавалеристи, а дук Балтамес харесва момчета.

Калван, както и всички останали, знаеше какво стои зад тази сватба — новото княжество Саща, за което се говореше и което да стане трамплин за завоюването и подялбата на Хостигос, и когато това стане — съвместно нападение срещу Ностор. Откакто Гормот бе започнал да произвежда собствено огнено семе, Домът на Стифон искаше и той да бъде унищожен.

Всичко водеше към Дома на Стифон.

— Ако смажем Саск сега и вземем под свое командване наемниците на Сараск, платени от Стифон, това може да уплаши Балтар да се държи добре, без да се налага да воюваме с него.

Не му се вярваше, че е възможно, но изражението на Ксентос се разведри.

Птосфес пушеше замислено лулата си.

— Ако подкрепим младия Балтамес — каза той, — можем да свалим Балтар и да поставим Балтамес на трона. Мисля, че него можем да контролираме.

Ксентос наистина бе доволен. Знаеше, че ще се наложи да воюват със Саск, но изглежда, се очертаваше възможност за безкръвна — е, почти — победа над Беща.

— Балтамес ще склони — намеси се той нетърпеливо. — Можем да направим тайно споразумение с него и да му заемем, да речем, две хиляди наемници. Тогава цялата армия на Беща и знатните благородници ще се присъединят към него.

— Не, Ксентос. Ние не искаме да помагаме на Балтамес да заема трона на брат си — прекъсна го Калван. — Искаме сами да свалим Балтар, след което да накараме Балтамес да демонстрира почитта си към Птосфес, за да го получи. А ако ударим достатъчно тежко Сараск, можем да го детронираме и да го принудим да отстъпи Саск.

За това Ксентос, изглежда, не бе помислил. Преди той да заговори, Птосфес обяви категорично:

— Каквото и да направим, първо ще се заемем със Сараск и ще го победим, преди онази дърта скръндза Балтар да успее да му се притече на помощ.

Птосфес също настояваше за война, преди Рила да има възможност да яхне коня. Калван се запита колко ли държавнически решения в изучаваната от него история са били вземани поради подобни причини.

— Аз ще се погрижа за това — обеща Чартифон. — Той няма да изпрати войски нагоре по Беш.

Ето защо Хостигос разполагаше с две войски сега: армията на Листра, която щеше да предприеме главното нападение срещу Саск, и армията на Беш, командвана лично от Чартифон, която щеше да прегази Южен Саск и да пази границата с Беща.

— А какво ще правим с Тар-Есдрет? — попита Хармакрос.

— Имаш предвид Тар-Есдрет в Саск? Предполагам, Алкидес ще направи на пух и прах всеки, който се завърти натам. Чартифон може да прати малка войска, която да държи долния край на дефилето, а ти можеш да направиш същото откъм Листра.

— А кога можем да започнем? — поиска да знае Чартифон. — Колко време трябва да изпращаме и получаваме пратеници с писма?

Вуйчо Вълк остави чашата си, вдигна котето от скута си и го постави на земята. То измяука тихичко, огледа се, хукна към леглото и скочи при майка си и останалите си братчета и сестричета, които правеха компания на Рила.

— Ако говорим стриктно — започна той, — в момента вие сте в мирни отношения с принц Сараск. Не бихте могли да го нападнете, преди да му изпратите писма за предизвикателство, излагайки причините за своята враждебност.

Изглежда, Галзар не гледаше благосклонно на необявени военни действия. Хармакрос се разсмя.

— И какво да му пишем? — попита той. — Да вземем да му изпратим нагръдника на Калван по-добре.

— Това е справедлива причина — кимна Вуйчо Вълк. — Имате и много други. Лично аз ще занеса писмото. — Освен другите си задължения, свещениците на Галзар изпълняваха и мисии на пратеници. — Направете го под формата на списък от изисквания, които следва да бъдат изпълнени под заплаха от незабавна война — това е най-бързият начин.

— Оскърбителни искания — уточни Клестреус.

— Някой да ми даде плоча и креда — обади се Рила. — Да видим как бихме могли да го оскърбим.

— А също и писмо до Балтар — напомни Ксентос. — Не предизвикателно, а приятелско предупреждение по повод заговорите и подлостта на Сараск и Балтамес. Двамата заговорничат да го въвлекат във война срещу Хостигос и да го оставят да понесе последиците от нея, след което да се нахвърлят срещу него и да разделят княжеството му помежду си. Той ще повярва — на тяхно място би постъпил по същия начин.

— Това е твоя работа, Клестреус — каза Калван. Една дипломатическа задача беше тъкмо за него, а и щеше да го държи настрана от командна дейност, без да засегне чувствата му. — Замини за град Беща още утре. Ти най-добре знаеш на какво ще повярва Балтар и на какво няма да повярва. Постъпи по собствена преценка.

— Тази вечер ще напишем писмата — каза Птосфес. — Сутринта ще проведем заседание на Разширения съвет на Хостигос. Благородниците и народът трябва да дадат думата си при обявяване на война.

Сякаш решението вече не бе взето в изпълнения с пушек будоар на принцеса Рила. Ето това беше истинска демокрация. Също като в Пенсилвания.

II

Разширеният съвет на Хостигос се събра в дълга зала с ламперия върху едната стена и отворени към вътрешната цитадела прозорци на другата. Представителят на селяните, съсухрен от работа селяк със сива брада, казваше се Фосг, седеше в края на масата, а от двете му страни бяха седнали представителите на пастирите и говедарите, на секачите и въглищарите. Следваха занаятчиите, майсторите, търговците, чифликчиите, свещениците, едрите земевладелци и благородниците, чак до принц Птосфес, който бе седнал начело на масата във великолепна кожена мантия с тежка златна верига върху раменете. От лявата му страна седеше лорд Калван в не по-малко великолепна мантия и съвсем малко по-малка златна верига. Мястото срещу него бе свободно и всички гледаха натам.

Говореше се — Калван, Ксентос, Чартифон и Хармакрос се бяха погрижили за това, — че заради нараняването си принцеса Рила няма да присъства. Затова щом двойната врата се отвори и шестима войници внесоха облегнатата на кушетка принцеса Рила, се понесоха възторжени възгласи и аплодисменти. Принцесата наистина бе обичана в Хостигос.

Тя махна с ръка за поздрав и кушетката бе нагласена от дясната страна на Птосфес. Птосфес изчака глъчката да утихне, след което извади кинжала си и удари с дръжката по масата.

— Всички знаете защо сме тук — започна направо той. — Последния път, когато се срещнахме, бе за да решим дали да се оставим да ни прережат гърлата като на овце, или да умрем като мъже. Е, не се наложи нито едно от двете. Сега въпросът е дали да нападнем Сараск от Саск веднага, което ще ни даде преимущество, или да изчакаме Сараск и Балтар да се обединят, което ще даде преимущество на тях. Нека чуя мнението ви по този въпрос.

Напомняше военен съвет. Фосг бе нисичък и стана прав.

— Ами такова, лорд принце. Ще кажа същото като миналия път. Ако трябва да се бием, да се бием.

— Още една вълча глутница, това е — добави представителят на пастирите и говедарите. — Ще направим още една гонка на вълци като при Фитра и устието на Листра.

Изказванията по цялата маса бяха горе-долу едни и същи. Представителят на съдиите поиска да се осведоми, разбира се, дали са сигурни, че принц Сараск ще нападне. Някой го попита защо да не изчакат да му прережат гърлото, да опожарят къщата му и да изнасилят дъщеря му, за да се убеди, че наистина е така. Жрицата на Ирта се въздържа — една служителка на Всемайката не можела да гласува за проливане кръвта на родени от майки синове. Вуйчо Вълк се разсмя. Дойде ред на благородничеството.

— Добре, кой иска тази война със Саск? — запита един от благородниците. — Искам да кажа, освен този чужденец, който стана толкова велик за толкова кратко време сред нас, този лорд Калван.

Калван се приведе леко, за да погледне. Да, Стентрос. Беше някакъв роднина на Птосфес… имаше баронско владение, където би трябвало да е Боулсбърг. Беше се противопоставил при създаването на мелниците за огнено семе — отказа да разреши на селяните си да събират селитра. Тогава Калван го заплаши да му отреже главата и Стентрос бе хукнал да се оплаква на Птосфес. Разговорът протече насаме и никой не знаеше какво му бе казал Птосфес, но баронът си бе тръгнал видимо объркан. Селяните бяха пратени да събират селитра.

— Но кой всъщност е този Калван? — не спираше Стентрос. — Защо допреди пет луни никой в Хостигос не бе чувал за него!

Двама-трима от останалите благородници, единият от които току-що се бе заклел да гази във вражеска кръв до ръба на ботушите си, замърмориха в знак на съгласие. Друг един, който се беше бил при Фитра, се обади:

— Ами никой в Хостигос не беше чувал и за теб, докато сестрата на жената на вуйчо ти не се омъжи за нашия принц.

Вуйчо Вълк отново се разсмя.

— За Калван са чували чак в Ностор, в името на жезъла на бога на войната!

— Да — обади се друг благородник. — Признавам това. Но пък вие трябва да признаете, че този мъж е чужденец и че е малко странно да го гледаме как се издига толкова бързо през главата на благородници от стари хостигски родове. Та когато се появи сред нас, той не можеше да каже нито една дума, която да разберем.

— В името на Дралм, нали сега го разбираме чудесно! — Този присъстваше за първи път на Разширения съвет — представителят на производителите на огнено семе. Чуха се одобрителни мърморения. Все повече започваха да се усещат.

Стентрос не спираше.

— Откъде да знаем, че не е някой избягал свещеник на самия Стифон?

Митрон, който присъстваше като представител на лекарите, хирурзите и аптекарите, скочи.

— Когато Калван пристигна тук, аз лекувах раните му. Той не е обрязан, а всички свещеници на Стифон са обрязани.

И си седна. Това вече не можеше да се опровергае. Добре, че преподобният Морисън бе отказал на доктора да завиши сметката при раждането на сина си заради манипулация, която бе сметнал за несъществена. Повече никога нямаше да каже лоша дума срещу шотландско-ирландската пестеливост. Стентрос обаче не се отказваше.

— А може би това е още по-зле. Действието на огненото семе е абсолютно противоестествено. Мисля, че в него има дяволи, които го карат да избухва, а може би свещениците на Стифон правят нещо, за да не изскачат дяволите, когато избухва… нещо, което не знаем.

Представителят на производителите на огнено семе отново скочи на крака.

— Аз го произвеждам и знам какво има в него. Селитра, сяра и дървени въглища, тъй че там няма никакви дяволи. — Човекът не знаеше нищичко за окисляването, но знаеше, че селитрата е причината за експлозията. — После той ще почне да ни разправя, че има дяволи и във виното или пък в тестото, затова хлябът втасва, или пък…

— Някой да е чул за дяволи около Фитра? — попита някой. — Бая огнено семе изгорихме там.

— Какво ли пък, в името на Галзар, знае Стентрос за Фитра — да не е бил там!

— Ще си поговоря с това приятелче, когато свършим тук — прошепна Птосфес на Калван. — Всичко, което представлява в Хостигос, е благодарение на благосклонността ми, а тя вече започва да се изчерпва.

— Дали има, или няма дяволи, става дума за мястото на лорд Калван сред нас — върна се на темата подкрепилият Стентрос. — Той не е хостиг — какво право има да седи на масата на Съвета?

— Фитра! — викна някой през две-три места от Стентрос.

— Тар-Домбра! — добави друг отсреща.

— Той е седнал тук — заговори Рила с леден глас — като мой годеник по мой собствен избор. Поставяте ли това под въпрос, Еуклестес?

— Седнал е тук като брачен партньор на наследничката на трона на Хостигос и като мой осиновен син — добави Птосфес. — Надявам се, никой няма да си позволи да постави това под въпрос.

— Седи тук като командващ нашата армия — изрева Чартифон — и като войник аз се гордея да му се подчинявам. Ако поставите това под въпрос, направете го със сабя срещу моята!

— Седнал е между нас като пратеник на Дралм. Ще зададете ли въпрос на Великия бог? — запита Ксентос.

Еуклестес метна поглед към Стентрос, който означаваше „видя ли в какво ме забърка“.

— Велик е Дралм, не!

— Добре тогава. Все още предстои гласуването на войната със Саск — напомни Птосфес. — Ти как гласуваш, лорд Стентрос?

— О, война, разбира се. Аз съм лоялен хостиг като всички присъстващи тук.

Нямаше повече спорове. Вотът беше единодушен. Веднага, след като Птосфес благодари, Хармакрос скочи.

— В такъв случай, за да докажем, че сме лоялни в подкрепата си към нашия принц, нека всички гласуваме, че каквито и действия да предприеме той по отношение на Саск, Беща или Ностор във връзка с обявяването на война или установяването на мир след това, има предварителното одобрение на Разширения съвет на Хостигос.

— Какво?! — попита шепнешком Птосфес. — Това пак някоя твоя идея ли е, Калван?

— Да. Ние не знаем как ще ни се наложи да действаме, но така или иначе ще ни се наложи да предприемаме спешни действия и няма нужда след това някои като Стентрос или Еуклестес да се оплакват, че не са били питани.

— Това е мъдро. Щяхме да действаме така при всяко положение, но сега поне няма да има възражения.

Предложението на Хармакрос също бе прието единодушно. Организационният валяк не срещна нито едно камъче.

III

Пътуващият търговец Въркън от Грефтшар изчака, докато останалите — принц Птосфес, старият Ксентос и мъжът, за когото никога и при никакви обстоятелства не трябваше да мисли като за Келвин Морисън — седнат, и едва след това се отпусна върху един стол до масата в кабинета на Птосфес.

— Добре ли пътува? — запита го лорд Калван.

Той кимна и набързо прехвърли измислените подробности около пътуването до град Зигрос, престоя си там и завръщането в Хостигос, съобразявайки ги с реалните факти. След това възбуди зрителна представа във въображението си, като посегна с ръка и натисна черния бутон. Други паравреми използваха друга образност, но резултатът бе един и същ. Псевдоспомените, с които бе зареден под хипноза, изскочиха, действителните спомени от посещенията му в град Зигрос в този времепредел се оттеглиха и бе блокирано всичко, което знаеше за Евро-американския и Испано-колумбийския подсектори на Четвърто ниво.

— Не лошо — отвърна той. — Имах малък проблем в град Гларт в Хос-Агрис. Бях продал двете бурета с огнено семе от Тар-Домбра на един търговец и моментално хукнаха по петите ми — принцът на воините от Гларт и агентите на Дома на Стифон. Изглежда, Домът на Стифон е разпространил слуха, че един от обозите му е плячкосан от разбойници, и всички са нащрек за огнено семе с неясен произход. Арестували и измъчвали търговеца, а той ги насочил към мен. Един убих, друг раних и се измъкнах.

— Кога се случи това? — запита рязко Ксентос.

— Три дни след като потеглих оттук.

— Осем дни след като падна Тар-Домбра и изпратихме писмото на Сесклос — вметна Птосфес. — Тази история досега сигурно се разправя из всичките Пет кралства.

— О, тази я подминаха. Сега имат нова. Допускат, че някой принц в Хос-Харфакс прави собствено огнено семе, но то не е добро.

Калван се разсмя.

— То стреля само с половината сила на тяхното и с два пъти повече боклук.

— О, но във вашето има дяволи. Разбира се, дяволи има във всяко огнено семе, но жреците на Стифон правят тайни церемонии, които карат дяволите да пукнат веднага след като са си свършили работата. А когато стреля вашето, дяволите побягват живи. Бас ловя, че Източен Хостигос в момента е претъпкан с дяволи.

Той се разсмя, но спря, щом забеляза, че никой от останалите не го последва. Калван изруга, а Птосфес спомена нечие име.

— Тази история стигна дотук — обясни Ксентос. — Надявам се, че никой от нашите хора няма да й повярва. Тя идва от град Саск.

— Един от благородниците, Стентрос, мой родственик по съребрена линия — каза Птосфес, — ревнува Калван заради издигането му при нас. Говорих с него и добре го наплаших. Твърдеше, че сам го е измислил, но знам, че лъже. Някой от Саск е бил при него. Проблемът е, че ако го подложим на изтезания, всички останали благородници ще се нахвърлят отгоре ми като стършели. Под наблюдение е.

— Придвижват се бързо — каза Ксентос — и действат като един. Храмовете им са навсякъде и всеки храм има пощенска станция с бързи коне за смяна. Гласът на Стифон може да говори днес в Балф в Хос-Ктемнос и след четвърт луна думите му ще бъдат чути във всеки храм на Петте кралства. Лъжите им могат да пътуват толкова бързо и надалеч, че истината никога не може да ги изпревари.

— Да. И вижте какво ще стане — каза Калван. — Отсега нататък причината за всичко — чумата, гладът, сушата, наводненията, градушките, горските пожари, ураганите — ще са дяволите, изскочили от нашето огнено семе. Така, измъкна се от Гларт. И после?

— Реших, че е по-добре да пътувам нощем. Отне ми осем дни, за да стигна до град Зигрос. Съпругата ми Дала ме чакаше там, както се уговорихме, когато тръгнах на юг от Ултор. В град Зигрос завербувахме пет леяри на месинг — двама отливат оръдия, един камбани, един е иконописец и познава метода за изтичане на восък и един е общ майстор леяр. Намерих и три момичета дърворезбарки и конструкторки и двама наемни сержанти, които наех като охрана. Съобщих тайната на огненото семе на оръжейната гилдия в град Зигрос срещу дванайсет дълги пушки с нарез и направата на витлов нарез на няколко пистолета. Ще ви изпратят цеви с витлов нарез за цената на гладкоцевни. Чули са историята с дяволите, но никой не вярва. Съобщих тайната и на търговци в моята страна и те ще я разпространят.

— И по това време догодина грефтшарско огнено семе ще се продава надолу по Великата река чак до Ксифлон — добави Калван. — Добре. Сега кажи кога могат да започнат да леят оръдия твоите хора.

— Две луни. Ще бъде истинско чудо да съкратим дори един ден.

Той заобяснява за пещите и пясъка за отливане. Калван разбра.

— В такъв случай трябва да водим тази война с това, което имаме. Мисля, че ще започнем до четвърт луна. Днес изпратихме Вуйчо Вълк за град Саск с исканията към принц Сараск. Щом той ги чуе, ще се наложи да го оковат, за да не ухапе някого.

— Освен другите неща, настояваме архисвещеник Зотнес и върховният свещеник на град Саск да ни бъдат изпратени във вериги, за да бъдат съдени за заговор за убийство срещу лорд Калван и мен — съобщи Птосфес. — Ако Зотнес има влияние върху Сараск, както предполагам, това ще е достатъчно.

— Ще поемеш отново командването на конната пехота, нали? — попита Калван. — Включена е в армейския списък като полк, така че ще си полковник. Разполагаме със сто и двайсет пушки.

Дала нямаше да го одобри. Това беше неприятно, но тук не уважаваха хората, които не помагаха на приятелите си в боя. На Дала щеше да й се наложи просто да се съобрази с това, както свикна и с брадата му.

Птосфес довърши виното си и попита:

— Ще отидем ли до стаята на Рила? Радвам се, че доведохте съпругата си, Въркън. Чудесна жена и Рила я харесва. Веднага станаха приятелки. Ще й прави компания, докато сме надалеч.

— Рила ни е обидена — каза Калван. — Смята, че държим шините на крака й, за да не тръгне да воюва с нас. — Той се усмихна. — И е права, защото е така. Може би Дала ще успее да я ободрява.

Вал не се съмняваше в това. Рила и Дала щяха да си паснат чудесно. Притесняваше го, че ще си паснат прекалено добре. Бяха големи хитруши и за каквото не би се досетила едната, щеше да се досети другата.