Х. Бийм Пайпър
Лорд Калван от друкога (14)

I

Конят се препъна и Калван се сепна от дрямката си. Зад него топуркаха конете на петдесетина ездачи, повечето ранени, но не сериозно. Двайсетината върху носилки и тези, които едва се крепяха на седлата, оставиха във военната болница в Долината на седемте хълма. Не помнеше откога не е свалял дрехите от гърба си. Освен почивките от по четвърт час от време на време, се клатушкаше върху седлото от зазоряване, когато прекоси Атан в обратната посока и остави пушеците на южен Ностор зад гърба си.

Изостанали войници на Хармакрос му разказаха за петнайсетте фургона с по осем коня, за четирите тона огнено семе и седемте хиляди унции злато — това правеше около $150 000, — за двата фургона доспехи, за триста нови пушки и шестстотин пистолета и целия личен багаж и олтарни одежди на архисвещеника на Дома на Стифон. Съжаляваше, че самият той се бе измъкнал — екзекутирането му би било интересно допълнение на празненствата по случай победата.

Беше подминал придвижващи се на изток пленени наемници, въоръжени и в добро настроение, над които стърчаха няколко окичени с червено-сини знамена копия. Повечето закрещяха „Долу Стифон!“, докато минаваше покрай тях. Обратният път от Фитра до Долината на седемте хълма не бе толкова тежък, но в това място, което по-рано знаеше като долината на Нитани, трафикът отново бе претоварен: запасняци от устието на Листра и Врилос, които маршируваха като редовна войска, каквато бяха сега; обози от каруци и фермерски фургони, натоварени с чували и варели или със зелки и картофи, или с покъщнина от господарските къщи. Стада добитък и тълпи невъоръжени пленници в недобро настроение и под тежка охрана: носторски поданици, които отвеждаха в трудови лагери или за усилена психическа обработка „Стифон е измамник“. Както и оръдия върху четириколесни каруци, които не бе виждал в инвентарите за артилерийско въоръжение на Хостигос.

Задръстването в град Хостигос бе рекордно за цялата му история. Той се натъкна на Алкидес, наемника артилерист, който носеше синя лента, откъсната сякаш от кувертюра за легло, и отпорена от женска фустанела червена ивица плат. Беше пиян.

— Лорд Калван! — развика се той. — Видях оръдията ви. Чудесни са! Кой бог ви научи на това? Можете ли да нагласите и моите по този начин?

— Мисля, че мога. Ще поговорим за това утре, ако се събудя дотогава.

Хармакрос бе яхнал коня си в центъра на площада и се опитваше с извадена рапира да сложи ред в бъркотията от фургони, каруци и ездачи. Калван надвика врявата:

— В името на Стифон — откога генерали с три звезди започнаха да изпълняват функциите на регулировчици?

„Военна полиция — да се организира възможно по-скоро. Наемници — яки.“

— Искам да въведа малко ред. Моите ги изпратих нагоре с фургоните. — Изведнъж млъкна и след малко попита: — Чу ли за Рила?

— Не, в името на Дралм. — Усети, че го облива студена пот. — Какво е станало?

— Ранена е — късно вчера оттатък реката. Конят я хвърлил — каза ми го един от адютантите на Чартифон. Тя е в замъка.

— Ще се видим по-късно там.

Обърна коня и препусна през тълпата, като извади сабята и закрещя да му направят път. Народът се разстъпи и закрещя името му. Извън града пътят беше задръстен от войски и тежки товари, които нямаше как да бъдат отместени, и той яздеше почти в канавката. Пленените от Хармакрос фургони — огромни, покрити с платнища — се придвижваха към Тар-Хостигос. Струваше му се, че никога няма да успее да ги задмине — пред него изникваха все нови и нови. Най-накрая мина през портата и препусна в галоп през външния двор.

Хвърли юздите в нечии ръце на стъпалата на централната крепост и се втурна нагоре по тях. Откъм стаята на Генералния щаб дочу весели гласове, между които и гласа на Птосфес. За момент изтръпна от ужас, но след това се успокои — щом Птосфес бе в състояние да се смее, не беше толкова зле.

Щом влезе, всички се струпаха около него, поздравяваха го и го тупаха по гърба. Добре, че беше с бронята. Чартифон, Птосфес, Ксентос, Вуйчо Вълк — почти целият Генерален щаб. Както и десетина офицери, които не бе виждал до този момент — всички до един с нови червено-сини шарфове. Птосфес му представи едър мъжага с червендалесто лице и посивели коса и брада.

— Калван, това е генерал Клестреус — доскоро на служба при принц Гормот, а сега при нас.

— И изключително щастлив от промяната, лорд Калван — добави наемникът. — Чест е да те победи такъв воин.

— Чест за нас, генерале. Сражавахте се майсторски и храбро. — Бе го направил на луд и цялата му армия бе накълцана като хамбургери, но предпочете учтивостта. — Съжалявам, че не се срещнахме по-рано, но нещата бяха малко напрегнати. — Той се обърна към Птосфес. — Как е Рила? Какво се е случило?

— Ами счупи си крака… — започна Птосфес.

Обхвана го ужас. От счупване на крак бяха умирали и в неговия свят, когато медицината била на нивото на „тук и сега“. Прибягвали до ампутация…

— Извън опасност е, Калван — увери го Ксентос — Нямаше да сме тук, ако не беше така. Брат Митрон е при нея. Ако е будна, ще иска да те види.

— Отивам веднага при нея. — Чукна чаша с наемника и отпи. Беше зимно вино, отлежавало доста години и очевидно замразявано през една от най-студените зими. Стопли го и го отпусна. — За вашата сполука в Хостигос, генерале. Вашето залавяне — излъга той — е най-тежката загуба за Гормот и най-голямата придобивка за нас. — Той остави чашата, свали шлема и шапчицата под него, откачи сабята от колана, след което взе чашата и я пресуши. — А сега моля да бъде извинен, господа. Ще се видим по-късно.

Рила, която очакваше да види издъхваща, се бе облегнала на купчина възглавници в леглото и пушеше една от инкрустираните си със сребро лули от червен камък. Беше облечена в широка дреха, а изопнатият й ляв крак беше омотан в дебели кожи — „тук и сега“ не познаваха гипсирането. Митрон, бузестият като херувимче доктор-свещеник, беше при нея, както и няколко от жените, които служеха като акушерки, билкарки и медицински сестри. Рила го видя първа и лицето й светна като слънце.

— Здрасти, Калван! Добре ли си? Кога пристигна? Как мина сражението?

— Рила, скъпа! — Жените отскочиха встрани като скакалци. Той се приведе над нея и тя обви ръце около врата му, а Митрон пристъпи и пое лулата зад гърба му. — Какво се случи?

— Бил си в Щабната зала — промълви тя между целувките. — Подушвам го.

— Как е тя, Митрон? — попита той през рамо.

— О, една малка фрактурка, лорд Калван! — отговори ентусиазирано той. — Един от свещениците на Галзар я намести — справи се чудесно…

— И ми направи краставица на главата — добави Рила. — Конят се стовари отгоре ми. Опожарявахме едно село в Ностор и той стъпи върху горещ въглен. Почти ме хвърли, след това падна върху нещо и се срутихме на земята, но конят се оказа отгоре ми. Бях напъхала два пистолета в ботушите и паднах върху единия. Конят също си счупи крака. Застреляха го. А за мен решиха, че си заслужава да се опитат да ме спасят… Калван! Не прегръщай толкова силно момиче, когато си с ризница!

— Няма причини да се притеснявате, лорд Калван — бърбореше Митрон. — А и на младата дама не й е за първи път. Счупи глезен, когато беше на осем годинки, докато се опитваше да се изкачи по една канара, за да си открадне яйце от гнездото на един ястреб, и рамото си на дванайсет, когато стреля с мускет.

— А сега — прекъсна го Рила — трябва да изчакаме най-малко една луна за сватбата.

— Можем да я направим веднага, скъпа…

— Нямам намерение да правя сватба в спалнята си — обяви тя. — Хората си правят шеги с момичета, на които им се налага това. А и няма да куцукам с патерици в храма на Дралм.

— Добре, принцесо, това е вашата сватба. — Надяваше се очакваната от всички война със Саск да е приключила, преди тя да е в състояние да язди отново. Трябваше да каже две-три думи на Митрон по този въпрос. — Някой да занесе вана с гореща вода в покоите ми и ми кажете, когато я приготвите. Вонята ми сигурно стига чак до носа на Дралм.

— Тъкмо се чудех кога ще се сетиш, скъпи — подхвърли Рила.

II

На следващия ден поприказва с Митрон — издебна го между едно посещение при Рила и работата му във военната болница в града. Отначало Митрон помисли, че Калван няма търпение Рила бързо да се възстанови за сватбата.

— О, лорд Калван, съвсем скоро. Вие знаете, разбира се, че на счупените кости им трябва време да заздравеят, но нашата Рила е млада, а младите кости заздравяват бързо. В рамките на една луна, бих казал.

— Виж, Митрон, знаеш, че ни предстои битка със Сараск от Саск. Когато тя започне, бих бил безкрайно щастлив, ако тя е все още в леглото с превръзките на крака си. Същото се отнася и за принц Птосфес.

— Да. Нашата Рила, ако мога да кажа, е малко безгрижна към безопасността си. — Изказването му беше сдържано на петстотин процента. Митрон го погледна със строг професионален израз. — Трябва да имате предвид естествено, че за никой пациент не е добре да се залежава прекалено дълго. Би трябвало да стане и да се разхожда, колкото е възможно по-скоро. А и носенето на шина никак не е приятно.

Знаеше го. Не бе някаква лека гипсова отливка, а рамка от тежки стоманени подплънки, изковани от стари саблени остриета, привързани с ремъци. Тежеше поне десет фунта и със сигурност стягаше и държеше по-горещо от бронята му. Но следващото нещо, което можеше да си счупи, би могло да е вратът или пък да я улучи някой куршум от мускет и това би поставило точка на неговото и нейното щастие. Мислите му се замятаха като подплашен кон при мисълта, че с неговата прекрасна, любима Рила може да се случи нещо.

— Ще направя всичко по силите си, лорд Калван, но не мога да я оставя в леглото завинаги.

Войната със Саск също нямаше да се проточи толкова дълго. Ксентос поддържаше контакт със свещениците на Дралм в град Саск — те съобщаваха, че новините за Фитра и устието на Листра парализирали за кратко обкръжението на Сараск, след което той започнал бясна подготовка. Наети били още наемници, а между Сараск и Балтар от Беща се водели преговори с неясна цел. Един свещеник на Стифон, някой си Зотнес, пристигнал в град Саск с обоз фургони, голям колкото пленения от Хармакрос в Южен Ностор.

В Тар-Хостигос пристигна един свещеник на Галзар заедно с ескорт и хиляда унции злато — изглежда, „тук и сега“ златото и среброто бяха в съотношение едно към двайсет — за откупа на граф Феблон и останалите пленени благородници в Тар-Домбра. И с новината, че Феблон е станал главнокомандващ на Гормот и се опитва да реорганизира остатъците от армията на Ностор. Гормот щял да бъде готов за ново настъпление през пролетта, което означаваше, че трябва да се справят със Сараск наесен.

Той също имаше проблеми по реорганизацията. Бяха понесли по-тежки загуби, отколкото му се искаше, най-вече сред слабо въоръжените и зле обучени запасняци, които участваха в битката при устието на Листра. Но пък се бяха сдобили с хиляда наемни пехотинци и над две хиляди кавалерия. Те създаваха главоболия и трябваше да се влеят в армията на Хостигос. Той не искаше никаква войска от наемници. Наемниците като отделни войници бяха добри като всички останали — всъщност всеки войник на редовна служба беше просто наемник на служба в собствената си страна. Но наемническите войски като цяло бяха лошо нещо. Те не воюваха за принца, който ги е наел, а за своите капитани, които им плащаха от онова, което бе платил принцът на тях. „Наемническите капитани — сякаш чуваше учителя си по история да цитира Макиавели — са или много способни мъже, или не. Ако са, не можеш да разчиташ на тях, защото винаги се домогват до собственото си величие или като потискат своя господар, или като потискат други пряко вашите намерения. Но ако капитанът не е кадърен, в повечето случаи ще ви погуби.“ Повечето от пленените капитани в източен Хостигос изглеждаха достатъчно кадърни.

Клестреус беше изключение. Беше некомпетентен като боен командващ — Фитра го доказа. Въобще не беше войник, а военен бизнесмен. Можеше да се занимава с продажби, промоции и обществени връзки, но не и с управление и бойни операции. Тъкмо затова бе избран за главен капитан в Ностор. Но отлично познаваше политическата ситуация, повечето принцове в Хос-Харфакс, както и устройството и командването на всички наемнически части в Петте кралства. Затова Калван го назначи за началник на разузнаването, където действително щеше да е полезен и нямаше да има възможност да предвожда войските в сражение. Клестреус бе твърде поласкан.

Нищо не можеше да се направи за раздробяването на наемническите кавалерийски команди, наброяващи над две хиляди души. Все пак пехотата бе разпръсната сред запасните роти в съотношение един наемник на трима запасняци. Това почти доведе до бунтове, докато той не успя да ги убеди, че им се дава положение с ранга и отговорността на редник първи клас със значка. Сержантите бяха сформирани набързо в офицерски групи с ранг втори лейтенант.

Артилериста Алкидес назначи за капитан на Тар-Есдрет на Хостигос и го изпрати там с неговите три осемнайсетфунтови месингови оръдия, сега вече прикрепени върху съответни полеви лафети. Тар-Есдрет на Хостигос беше чувствително място. Границата между Саск и Хостигос вървеше по източното разклонение на Джуниата, Беш и прекосяваше дефилето на Есдрет. От двете му страни се извисяваха два замъка и докато не паднеше един от тях, то щеше да бъде затворено и за Хостигос, и за Саск.

 

 

Десет дни след битките при Фитра и устието на Листра в Тар-Хостигос се появи един незачислен наемник, облечен в бяло-черните цветове на безработен. Такива имаше много и бяха нещо като италианските наемни убийци. Този носеше препоръчителни писма от принц Арманес от Никлос, които Ксентос сметна за достоверни. Клиентът му, пишеше в тях, искал да купи огнено семе, но да го запази в тайна, тъй като все още не бил готов открито да скъса с Дома на Стифон. Запитан дали би търгувал с кавалерийски и артилерийски коне, неофициалният пратеник моментално се съгласи.

Е, започваше се.