Х. Бийм Пайпър
Смут в храма

Ят-зар гледаше от златния си трон през мъглата от тамян към дъното на потъналия в сумрак храм с извисяващи се колони. Ят-Зар бе идол, изваян в колосални размери и с изключително майсторство. Имаше три тюркоазени очи, големи колкото топка за врата, и шест ръце. В най-горната си дясна ръка държеше меч с оформено като пламък острие, в средната — украсен със скъпоценни камъни фалически предмет, а с най-долната стискаше за ушите един заек. В левите си ръце държеше бронзова факла с лъскав меден пламък, голяма чаша със столче и везни с яйце върху едното блюдо, балансирано от череп в другото. Имаше голяма разделена на две бради от златни жички, птичи крака и други подобни причудливи анатомически особености. Тронът му се извисяваше върху висок двайсет стъпки каменен плинт, в чиято предна страна зееше вход, закрит с дървен, богато позлатен и изрисуван параван.

Точно пред идола върху голяма възглавница на сини и златисти шарки бе клекнал върховният свещеник Гулам. Бе облечен в тъмносиня мантия със златни пискюли, на главата му бе поставена висока конусообразна златна митра, а фалшивата му светлосиня брада бе разделени на две като тази на идола. Припяваше някаква монотонна молитва, вдигнал в двете си ръце за божествена благословия дълъг извит нож. На трийсетина стъпки зад него около квадратен каменен олтар четирима свещеници в светлосини мантии с по-малки златисти пискюли и тъмносини фалшиви бради подготвяха жертвоприношението. На значително разстояние в задната половина на храма около двеста поклонници — някои по-заможни граждани в туники със златни пискюли, занаятчии в туники без пискюли, войници с ризници и обикновени стоманени шлемове, един офицер в богато варакосани доспехи, няколко селяни в прости ризи и жени от всички съсловия — се бяха проснали върху каменния под.

Гулам се изправи, поклони се дълбоко на Ят-Зар и заотстъпва към олтара, изпънал ножа пред себе си. Един от свещениците бръкна в извезан с пискюли чувал и извади от него доста едър и очевидно домашно отгледан жив заек — стискаше го за ушите, а друг от свещениците хвана задните му крака. Третият свещеник вдигна една сребърна кана, а четвъртият раздуха олтарния огън със сребърно ветрило. Четиримата запяха провлачено и в същия момент Гулам се извърна и светкавично заби острието в гърлото на заека. Свещеникът подложи каната под струйката кръв и щом тя спря да тече, поставиха заека в огъня. Гулам и четиримата му помощници нададоха вик и богомолците отвърнаха със същото.

След малко върховният жрец тръгна с протегнат напред нож, заобиколи молитвената възглавница и влезе през входа под идола в Светая светих. Момче в бяла мантия на послушник го посрещна, пое ножа и го отнесе тържествено към фонтана за измиване. Осемте по-низши свещеници, които бяха седнали до една дълга маса, се изправиха и се поклониха, след което отново седнаха и продължиха да се хранят и да отпиват от питиетата. На друга маса бяха седнали неколцина по-високостоящи свещеници, които кимнаха небрежно за поздрав.

Гулам прекоси стаята, приближи се до Тройния воал пред Палата на Ят-Зар, в който можеха да пристъпват само най-върховните свещеници, открехна завесата и спря пред голямата позлатена врата. Бръкна под мантията и извади малък предмет, който приличаше на автоматичен молив, мушна заострения край в малък отвор във вратата и натисна. Вратата се отвори, той влезе, тя се затвори зад него и едновременно с щракването на ключалката се включи осветлението. Гулам свали митрата и фалшивата брада, постави ги върху една маса, развърза широкия колан и свали мантията. Остана по широки панталони и кремава риза с подобно на пистолет оръжие в презраменния кобур под лявата ръка — вече не Гулам, върховният свещеник на Ят-Зар, а Странор Слет, агент резидент на Транстемпоралната миннодобивна корпорация в този времепредел на сектор Протоарийски в Четвърто ниво. Отвори една врата в противоположния край на преддверието, отиде до антиграв-шахтата и полетя надолу.

 

 

Храмове на Ят-Зар имаше във всеки времепредел на Протоарийския сектор, тъй като преклонението към него бе стародавно за хулгунския народ в тази зона на паравремето, но само няколко бяха тези, които имаха подобни инсталации, и всички бяха собственост на Миннодобивната корпорация, която притежаваше правото за експлоатация на урановите руди в сектора. През изминалите десет века, откак Корпорацията бе започнала дейността си в сектора, процедурата бе стандартна. Няколко паравреми от Първо ниво се прехвърляха в избран времепредел и отвличаха високостоящ свещеник на Ят-Зар, за предпочитане върховния свещеник на храма в Йолдав или Зурб. Упойваха го и го прехвърляха в Първо ниво, където получаваше хипноиндоктриниране и докато се намираше в безсъзнание, правеха хирургическа операция на ушите му, благодарение на което след това можеше да чува звуци извън нормалния диапазон. Например пискливите крясъци на прилепите и още по-важно — да чува гласове по използван в Първо ниво говорител с честотата на усилен телефон. Освен това заличаваха паметта му от момента на отвличането и го зареждаха с псевдоспомени за посещение до Селенията на Ят-Зар от другата страна на небето. След това го връщаха в неговия времепредел и го оставяха на отдалечен от храма планински връх, където винаги го намираше непознат селянин с магаре и го завеждаше в храма, след което изчезваше необяснимо.

Тогава свещеникът започваше да чува гласове, обикновено когато служеше до олтара. Те предсказваха бъдещи събития, които задължително се случваха точно както бяха предсказани. Или пък известяваха за случили се другаде неща, новината за които не би могла да пристигне за по-малко от дни или дори седмици. Не след дълго светецът, който приживе бе видял Селенията на Ят-Зар, се прочуваше като велик прорицател и много бързо се издигаше до върха на свещеническата йерархия.

След това той получаваше две заповеди от Ят-Зар. Първата предписваше всички по-низши свещеници да обикалят от храм на храм, без да се задържат по-дълго от една година на едно място. Това осигуряваше постоянен поток от новодошли, непознати на местните високопоставени свещеници, като повечето от тях бяха паравреми. Втората постановяваше да се построи палат на Ят-Зар до задната стена на всеки храм. Размерите биваха уточнени до най-малките подробности, стените трябваше да бъдат каменни и без прозорци, с една-единствена врата към Светая светих и преди иззиждането им вратата трябваше да бъде залоствана отвътре. Пред вратата трябваше да се закачи троен воал от брокат. Понякога подобни нововъведения срещаха несъгласието на по-консервативните представители на висшето свещеничество. Най-отявленият измежду тях задължително се разболяваше от неочаквана и тежка болест, която отминаваше само ако или когато оттеглеше несъгласието си.

Много скоро след завършването на Палата на Ят-Зар иззад дебелите стени започваха да се чуват странни звуци. След известно време някой от по-младите свещеници оповестяваше, че е имал прозрение да мине през воала и да почука на вратата. Щом минеше зад завесата, той използваше активатора си да влезе вътре и да се върне с паравремеви конвейер в Първо ниво, за да изкара заслужена почивка. Когато върховният свещеник след няколко часа го последваше зад воала и установяваше, че е изчезнал, това се обявяваше за чудо. Седмица по-късно се случваше още по-велико чудо. Младият свещеник се завръщаше през Тройния воал, облечен в одеяния, които никой никога не бе виждал, и със странна кутия в ръцете. Той обявяваше, че Ят-Зар му е наредил да издигне нов храм в планината, чието точно местоположение оповестяваше божият глас от кутията.

Сега вече нямаше никакви съмнения и несъгласия. Предвождана от осенения с кутията в ръце процесия потегляше на път и когато дрезгавият божи глас изломотваше нещо неразбрано, започваше работа на посоченото място. Тези храмове не бяха изграждани от местни зидари. Зидарите и дърводелците пристигаха от много далеч и говореха на странен език, а когато храмът биваше завършван, никой не ги виждаше да го напускат. Хората твърдяха, че били убивани от свещениците и погребвани под олтара, за да бъдат запазени божествените тайни. Във всеки храм имаше идол на Ят-Зар, явно от божествен произход, тъй като изработката не бе по възможностите на никой от местните майстори. Свещениците на такъв храм се освобождаваха по божествена повеля от правилото за ежегодна смяна на храма.

Никой естествено нямаше никаква представа, че под съответния храм се разработва уранова мина, от която рудата се откарва в друг времепредел. Народът хулгун не знаеше нищо за урана, а дори и в сънищата си не бе виждал други времепредели. Тайната на паравремевото прехвърляне принадлежеше единствено на цивилизацията от Първо ниво, която я бе открила и която я охраняваше с всички възможни средства.

 

 

Странор Слет стигна дъното на антиграв-шахтата и инстинктивно погледна надясно към товарните конвейери. Единият бе отнесъл товара си на повече от стотици хиляди парагодини в Първо ниво. Друг току-що се бе върнал празен, а роботи-миньори товареха трети далеч навътре под планината. Двама млади мъже и една млада жена в костюми от Първо ниво ръководеха всички тези операции от контролен пулт с видеоекрани, а шест-седем въоръжени пазачи отдъхваха със запалени цигари, след като бяха проверили новопристигналия конвейер за опасни прикачвания при пътуването. Странор Слет забеляза, че трима от тях са със зелените униформи на Паравремевата полиция.

— Тези кога пристигнаха? — запита той хората пред контролния пулт и кимна към новодошлите със зелените униформи.

— Преди десетина минути с пътническия конвейер — отвърна младата жена. — Дойде и шефът. Бранад Клав. И един паравремеви полицай. Във вашия офис са.

— Очаквах го — каза Странор Слет.

И зави наляво по коридора.

В офиса го очакваха двама мъже. Единият беше нисък и набит, с гневно, напрегнато лице — Бранад Клав, вицепрезидент на Корпорацията и завеждащ операциите. Другият бе висок и слаб, с красиво и съвсем безизразно лице. Беше в офицерска униформа на Паравремевата полиция със синия знак на наследствен благородник върху гърдите и сигма-лъчев иглер в кобура на колана.

— Отдавна ли ме чакате, господа? — запита Странор Слет. — Имах Залезно жертвоприношение в храма.

— Не, току-що влизаме — отвърна Бранад Клав. — Това е Въркън Вал, Маврад от Нерос, специален помощник на Главния Торта на Паравремевата полиция. Странор Слет, нашият агент-резидент.

Странор Слет и Въркън Вал докоснаха ръце.

— Слушал съм доста за вас, сър — каза Странор Слет. — Всички, които работят в паравремето, са чували, разбира се. Съжалявам, че възникна ситуация, която налага присъствието ви, но се радвам, че сте тук. Предполагам, знаете какъв е проблемът ни?

— В най-общи линии — отвърна Въркън Вал. — Главният Торта и Бранад Клав скицираха нещата, но ми се ще да добавите липсващите подробности.

— Разказах ви всичко — прекъсна го нетърпеливо Бранад Клав. — Всичко се свежда до това, че Странор изтърва този проклет местен крал Курчук от контрол. Ако аз… — Той внезапно спря, забелязал кобура под лявата мишница на Странор Слет. — С иглера ли беше горе в храма? — попита натъртено той.

— Дяволски си прав, че бях с него! — отвърна разпалено той. — И при първия случай, когато няма да мога да се въоръжа за самозащита в този времепредел, си подавам оставката. Нямам намерение да се забърквам в някаква каша като онези в Зурб.

— Това няма значение — намеси се Въркън Вал. — Разбира се, че Странор Слет има право да е въоръжен. Самият аз не бих си и помислил да ме хванат невъоръжен в този времепредел. Странор, предлагам да ми разкажете какво става тук от самото възникване на проблема.

— Всичко започна преди около пет години, когато Курчук, кралят на Зурб, се ожени за чулдунската принцеса Дарит от една страна оттатък Черно море и я направи своя кралица напук на цяла дузина дъщери на местни благородници, за които се бе женил преди това. След това докара един чулдунски писар, Ладбург, и го направи Надзирател на кралството — нещо като премиер-министър. Това предизвика много недоволства и в един момент имаше опасност да избухне революция, но той докара пет хиляди чулдунски наемници стрелци — тия хулгуни изобщо не владеят лъка — и недоволството изчезна в небитието заедно с повечето водачи на недоволните. Онова, което разбрах, е, че този Ладбург първо уредил сватбата. Изглежда, императорът на Чулдун възнамерява да завоюва кралствата Хулгун, като започне от Зурб.

— Та тези чулдуни до един почитат божеството Муз-Азин — продължи той. — Това е крокодил с крила на прилеп и с остриета на опашката. В сравнение с него Ят-Зар е направо красавец. Да не говорим за привичките му. Муз-Азин си пада по човешки жертвоприношения. Жертвата се завързва за глезените на триъгълна рамка и се шиба до смърт с камшици с метални шипове. Отвратително божество, но това въобще е отвратителен времепредел. Народът направо изпада в транс, наблюдавайки подобно жертвоприношение. Много по-разтърсващо шоу от нашите заешки убийства. Жертвите обикновено са престъпници или застаряващи непоправими роби, или пък военнопленници. Естествено, когато чулдуните започнаха да нахлуват в двореца, докараха и божеството-крокодил заедно с цяла тълпа свещеници, а крал Курчук им разреши да издигнат свой храм в двореца. Ние, разбира се, започнахме проповеди против това езическо идолопоклонничество в нашите храмове, но религиозният фанатизъм не е сред камарата от грехове в този сектор. Всяко божество е добро като всяко друго — струва ми се, теологичният термин е безпристрастност. Все пак до един момент нещата се развиваха сравнително спокойно, но преди две години ни се струпаха всички тези неприятности…

— Неприятности! — изръмжа Бранад Клав. — Това е дежурното извинение на всеки некадърник!

— Продължете, Странор. Какви неприятности? — попита Въркън Вал.

— Най-напред се случи сушаво лято и по-голямата част от зърнената реколта изгоря. Когато това отмина, заваляха проливни дъждове, имаше и градушки и наводнения, което доунищожи оцелялото от сушата. Когато потънаха малкото, което бе останало, стана ясно, че ще има глад, затова докарахме много зърно с конвейери и го разпределяхме от храмовете — естествено това беше чудотворният подарък на Ят-Зар. След това главният офис на Първо ниво се уплаши, че ще наводним този времепредел с необяснимо голямо количество зърно, което би могло да предизвика подозрения, и нареди спиране на оставките. Тогава Курчук, а мога да добавя, че кралство Зурб пострада най-силно от глада, заповяда мобилизация на армията и нахлу в Джумдун, южно от Карпатите, за да плячкоса зърно. Армията му претърпя поражение и само една четвърт от нея се завърна, без никакво зърно. Ако ме питате, тъкмо Ладбург скрои всичко да се случи точно така. Той посъветва Курчук да нахлуе, а вече споменах за подозренията си, че Хомброг, императорът на Чулдун, възнамерява да завземе кралствата Хулгун. Е, какво по-добро от това да бъде разбита предварително армията на Курчук?

— Как стана разгромяването? — попита Въркън Вал. — Някакви подозрения за предателство?

— Нищо категорично, освен това, че джумдуните, изглежда, бяха отлично информирани за плановете за нахлуването на Курчук. Не би могло да бъде по-зле. Вижте, тези хулгуни и най-вече хулгуните от Зурб са копиеносци. Сражават се в сравнително тънка редица с тежко въоръжена пехота отпред и лека пехота с копия отзад. Благородниците се сражават в леки колесници, обикновено в центъра на фронта, както беше и при битката за Джорм. Самият Курчук беше в центъра с чулдунските си стрелци, струпани около него. Джумдуните използват много кавалерия с дълги мечове и кавалерийски копия, както и големи колесници с двама копиеносци и кочияш. И вместо да ударят в центъра на Курчук, където бяха стрелците, удариха левия фланг и го обградиха, след което заобиколиха отзад и удариха десния фланг в тил. Всичко, което можеха да направят чулдунските стрелци, бе да стоят плътно около краля и да стрелят по всеки приближил се. Останаха почти сами и бяха разцепени на части. Битката свърши с отстъпление на Курчук, неговите благородници и стрелци, преследвани от джумдунската кавалерия, която ги посичаше и мушкаше, докато бягаха.

— Дали причината беше в предателството на Ладбург или в глупостта на Курчук, но и при двата случая беше естествено стрелците да се измъкнат, а хулгунските копиеносци да атакуват — продължи той. — Но я се опитай да кажеш нещо на тези твърдоглавци! Муз-Азин закрилял чулдуните, а Ят-Зар измамил хулгуните и точка. Поклонниците в храма в Зурб започнаха да намаляват, и то най-вече за сметка на роднините на онези, които не се върнаха от Джорм.

— Ако всичко бе свършило с това, пак нямаше да навреди на миннодобивната дейност и щеше да се размине. — Той въздъхна. — Но за капак на всичко зайците започнаха да измират. — Странор Слет извади от бюрото си пура, отхапа края и го изплю с раздразнение. — Туларемия, разбира се — добави той и докосна върха на пурата със запалката си. — Сега вече започнаха да се прехвърлят при Муз-Азин на тълпи, и то не само в Зурб, но във всичките Шест кралства. Трябваше да видите Залезното жертвоприношение тази вечер! Около двеста души, а обикновено бяха по две хиляди. По двама мъже вдигаха след служба кутията с даренията до вратата навремето — а събраните тази вечер пари едва напълниха единия ми джоб!

Тук върховният жрец употреби думи, които дори хулгуните биха сметнали за неподобаващи за духовно лице.

Въркън Вал кимна. Дори без набързо взетия хипномех за този сектор знаеше, че заекът е опитомен от протоарийските хулгуни и е тяхна основна месна храна. Имаше дори дребен внос на Първо ниво и във всички по-добри ресторанти в градове като Дергабар можеше да си поръчаш заек. Той спомена този факт.

— Това не е най-лошото — продължи Странор Слет. — Вижте, заекът е свещено животно. Не табу, а просто свещено животно. Те използват специално осветен нож — освещаването на ножовете за зайците винаги е представлявало сериозно приходно перо за храма — и трябва да изрекат специална молитва преди да го изядат. С всичко друго бихме могли да се справим, дори с битката при Джорм — Ят-Зар праща наказание заради греховно предателство, — но Ят-Зар никога не би пратил болест. Ят-Зар се отнася твърде добре към тях, за да го направи, а и подобно твърдение с нищо не би помогнало, такова е положението.

— Лично аз съм на мнение, че това положение е в резултат на твоята некомпетентност — започна Бранад Клав с раздразнение. — Ти си не само върховният жрец на този храм, но и утвърден религиозен глава на всички кралства Хулгун. Би следвало да държиш здраво хората, да не позволиш да се случи подобно нещо.

— Да държа здраво хората! — почти изрева Странор Слет и хвърли поглед към Въркън Вал. — Какво знаете вие за религията в този сектор? Мислите, че тези диваци измислили това шесторъко чудовище там горе, за да дадат израз на копнежа си по нещо възвишено или да означат духовността си, или пък като философски отговор на дилемата причина-следствие? Дори не са и чували за подобни неща. В този сектор божествата са израз на груб утилитаризъм. Доколкото полагат грижи за своите поклонници, им се принасят полагаемите се жертвоприношения. Престанат ли да го правят, ги смъкват от пиедестала. Откъде, мислите, се е пръкнала в главата на тези чулдуни, които обитават Кавказките планини, идеята за божество-крокодил? Откраднали са го от търговците от Омран чак от долината на Нил. По-рано са имали друго божество — нещо като козел, — което обаче позволило на неприятелите им да ги натупат в две-три битки, и било прогонено. Защо имената на всички божества в сектора са с тирета? Ами защото са смесица от няколко божества, събрани в една персонификация. Знаете ли нещичко за историята на този сектор? — запита той офицера от Паравремевата полиция.

— Знам, че се е развил от алтернативната правдоподобност на това, което наричаме Нило-месопотамска базисна група сектори — отвърна Въркън Вал. — В повечето Нило-месопотамски сектори, както и в секторите Македонска империя или Александрийско-романски, или Александрийско-пунически, или Индо-уралоалтайски е имало арийско нашествие в Източна Европа и Мала Азия преди около четири хиляди години. В този сектор предците на арийците са дошли петнайсетина столетия по-рано като неолитни диваци в ранните стадии на Шумерската и Египетската цивилизации, прекосявайки цяла Югоизточна Европа, Мала Азия и долината на Нил. Достигнали са културата на бронзовата епоха на разрушените от самите тях цивилизации, а по-късно постепенно и културата на желязната епоха. Преди около две хиляди години вече използвали закалена стомана и изграждали големи каменни градове, каквито издигат и в момента. Приблизително по същото време стигнали до стадий на културен застой. Но колкото до религиозните им вярвания, вие ги описахте съвсем точно. Едно божество бива почитано само доколкото хората го смятат за достатъчно могъщо да им помага и да ги закриля. Загубят ли подобна сигурност, се отричат от него и божеството на някой съседен народ заема мястото му. — Той се обърна към Бранад Клав. — Странор не ви ли докладва още в началото за този развой на ситуацията? Знам, че го е направил. Той спомена за доставки на зърно с конвейер, което са разпределяли в храма. Защо не сте докладвали за случая в Паравремевата полиция? Тя е тъкмо за това.

— Да, разбира се, но имах достатъчно доверие в Странор Слет, за да очаквам той сам да се справи със ситуацията. Не допусках, че ще се издъни…

— Вижте, аз не мога да командвам климата, дори енориашите ми да си мислят, че мога — защити се Странор Слет. — И не мога да превърна във военен гений тъпак като Курчук. Не мога също така да имунизирам всички зайци в този времепредел срещу туларемия, дори да очаквах избухването на туларемична епидемия, което не можех да предвидя, тъй като болестта е непозната в този сектор. Това е единственото й разпространение, откакто някой изобщо е чул за съществуването на Протоарийски времепредел.

— Можели сте да направите следното — намеси се Въркън Вал. — Когато този Курчук се е оттеглил от вярата, можехте да поведете към него процесия от свещеници-паравреми, въоръжени с енергийни оръжия, и да му припомните духовните му задължения, а ако той се противопоставеше, можехте да измъкнете иглера и да го облъчите с него, след което да изкрещите: „Ето наказанието на Ят-Зар над греховния крал!“ Хващам се на бас, че наследникът му доста би се замислил дали да премине към Муз-Азин, а и на останалите кралчета едва ли би минала подобна мисъл през главата.

— Тъкмо това исках да направя и аз! — възкликна Странор Слет. — Но кой ме спря? Давам ви възможност да познаете от първия път.

— Очевидно тук някой не си е свършил работата, но това не е бил Странор Слет — заключи Въркън Вал.

— Достатъчно! — извика Бранад Клав. — Никога не съм допускал офицер от Паравремевата полиция да ме критикува за действията ми в рамките на Паравремевия транспозиционен кодекс!

Седнал на ръба на бюрото на Странор Слет, Въркън Вал насочи цигарата си към Бранад Клав като бластер.

— Чуйте ме внимателно — започна той. — Има един-единствен неумолим закон по отношение на извънвременните операции. Тайната на паравремевото прехвърляне следва да се съхранява непокътната и са строго забранени всякакви дейности, които биха могли да я поставят под угроза. Ето защо не позволяваме прехвърлянето на каквито и да било обекти от извънтерестриален произход в който и да е времепредел, в който не съществува космически транспорт. Подобен обект би могъл да се консервира и когато местното население започне да изследва планетата, от която е пристигнал, ще възникнат опасни разсъждения и теории относно неговата поява на Тера толкова отдавна. Лично аз неотдавна бях буквално на косъм от смъртта поради неспазване на това правило. По същата причина не е разрешен износът на извънвремеви партньори на фабрични стоки, които значително са изпреварили технологиите на местната култура. Ето защо например е наложителна ръчната дообработка на всички тези колосални идоли на Ят-Зар — за да се скрият следите от машинната обработка. Някои от тези неща може би ще настъпят съвсем скоро, след няколко хиляди години, когато тези хора развият машинна цивилизация. Но що се отнася до облъчване на Курчук, тези хулгуни са пълни невежи. Изобщо няма да проумеят какво се е случило. Ще повярват, че именно Ят-Зар го е умъртвил на място, както се очаква от божествата на подобен културен стадий, а ако някой от тях въобще забележеше иглера, биха го помислили за някакъв свещен амулет.

— Но законът си е закон… — опита се да възрази Бранад Клав.

Въркън Вал поклати глава.

— Бранад, доколкото разбирам, вие сте повишен в настоящата длъжност след оттеглянето на Салван Март преди десетина години. До него момент сте били във финансовия отдел на вашата компания. Свикнали сте да работите съгласно разпорежданията на Търговския кодекс от Първо ниво. Всеки закон, който задължава жителите на Първо ниво, е неоспорим. Така е редно. Преди около петстотин века открихме, че законите следва да са безкомпромисни и неподлежащи на тълкуване, за да можем да предвиждаме тяхното въздействие и да планираме дейността си съобразно тях. Естествено вие сте свикнали да действате съобразно такъв климат на законодателна безпрекословност.

— Но в паравремето ситуацията е коренно различна — продължи той. — В обхвата на паратемпоралния полеви генератор „Галдрон-Хестор“ съществуват голям брой времепредели от порядъка от десет до сто хилядна степен. Резултат от което е огромният брой различни светове. През последните десет хиляди години сме успели да посетим нищожна част от тях, но сме открили всичко — от населените с човекоподобни маймуни времепредели до равностойните във всяко отношение на нашата цивилизации от Второ ниво, като изключим познаването на паратемпоралното прехвърляне. Познаваме дори една цивилизация от Второ ниво, която скоро ще открие междузвездната хиперпространствена трансмисия, до което ние въобще не сме се доближавали. И между тези две крайности са всевъзможните форми на дивачество, варварство и цивилизованост. Така че просто е невъзможно да се създаде един-единствен законодателен кодекс, приложим за всички условия. Най-доброто, което можем да направим, е да забраним известни крещящо неморални видове дейности като търговията с роби, нови видове наркотични средства или явно пиратство и бандитизъм. Ако имате съмнения относно законосъобразността на извънвремевите си дейности, обърнете се към Правосъдния отдел на Паравремевата комисия за мнение. Тъкмо тук сте допуснали грешка. Не сте се постарали да разберете докъде би било допустимо да стигнете. — Той отново се обърна към Странор Слет. — Значи това е обстановката в момента. Разкажете ми сега какво се случи вчера в Зурб.

— Преди седмица Курчук издаде указ за затваряне на храма в Зурб и заповяда на поданиците си да направят поклонение и парично дарение на Муз-Азин. Храмът в Зурб не е прикритие на мина — Зурб е твърде отдалечен на юг от урановите залежи. Той е просто пропаганден център. Но там има Палат на Ят-Зар и конвейер, а повечето висши свещеници са паравреми. Та нашият човек Таманд Драв, с местно име Корам, не зачете кралското нареждане и Курчук изпрати взвод чулдунски стрелци с лъкове да затворят храма и да арестуват свещениците. Таманд Драв събра в Палата на Ят-Зар всички свои хора, които в този момент се намираха в храма, и ги прехвърли в Първо ниво. Беше получил заповед — той погледна красноречиво Бранад Клав — да не използва енергооръжия и дори ултразвукови парализатори. И понеже засегнахме темата за опасността, ако местните селяндури видят прекалено много неща, петнайсетина от низшите свещеници, които е прехвърлил в Първо ниво, са хулгуни.

— Няма нищо страшно — ще минат през изтриване на паметта и присаждане на псевдоспомени — отвърна Въркън Вал. — Но би трябвало да му се разреши да иглира дузина чулдуни. Научете просяците в бъдеще да уважават Ят-Зар. А какво е станало с шестимата свещеници, които са се намирали извън храма в този момент? От тях само един не е бил параврем. Трябва да ги открием и да ги измъкнем от Зурб.

— Това ще ни поозори — отвърна Странор Слет. — И трябва да стане до утре преди залез-слънце. Всички са в подземния затвор на дворцовата цитадела и Курчук възнамерява да ги принесе в жертва на Муз-Азин утре вечер.

— Как го научихте? — попита Въркън Вал.

— О, имаме един човек в Зурб, който не е свързан с храма — отвърна Странор Слет. — Казва се Кранар Джърт, известен на местните като Кранджур. Има ковачница за мечове и е наел десетина местни калфи и чираци да подковават простите оръжия, които продава на пазара. Освен това внася висококласни остриета от стоманена сплав от Първо ниво, които могат да накълцат местните брони с ниско съдържание на въглерод като сирене. Монтира им тукашни ръкохватки и ги продава на придворните на невероятни цени. Той е Кралският ковач и разполага с цялата дворцова информация. Естествено беше сред първите, които се покръстиха в новата вяра на Муз-Азип. Има тайна стаичка под ковачницата с конвейер и радио.

— Случило се е следното — продължи той. — Шестимата свещеници провеждали церемониално освещаване на заешка ферма извън града и не знаели за нападението срещу храма. На връщане били заобиколени от чулдупски стрелци и арестувани. Нямали никакво оръжие освен жертвените ножове. — Той отново погледна неприязнено Бранад Клав. — И сега им предстои утре по залез-слънце да ги окачат на триъгълниците.

— Трябва да ги измъкнем преди това — отсече Въркън Вал. — Те са наши хора и не можем да ги изоставим. Местният също е под наша закрила, независимо дали го знае, или не. И още нещо — обърна се той към Бранад Клав. — Ако тези свещеници бъдат принесени в жертва на Муз-Азин, можете да закриете всичко в този време и предел, да изтеглите или унищожите инсталациите си и да запълните минните галерии. С Ят-Зар ще е свършено в този времепредел, а покрай него и с вас. А като се има предвид, че правото ви за упражняване на дейност в този сектор следва да бъде подновено догодина, с вашата компания в тази паравремева зона е свършено.

— Вярвате, че всичко това ще се случи? — запита обезпокоен Бранад Клав.

— Знам го, тъй като аз лично ще го препоръчам, ако шестимата бъдат умъртвени утре — отвърна Въркън Вал. — А за петдесетте години, откакто съм в полицейския департамент, само пет подобни препоръки не са одобрени от комисията. Ако не знаете, Синдикатът за полезни изкопаеми от Четвърто ниво се опитва да присвои вашето право. При нормални обстоятелства това не би могло да се случи, но сега нищо чудно да успеят дори без моята препоръка. Грешката е изцяло ваша — че сте пренебрегнали предложението на Странор Слет и сте забранили на тези мъже да носят енергооръжие.

— Но ние просто се опитвахме да останем в рамките на Паравремевия кодекс — опита да се защити Бранад Клав. — Ако не е прекалено късно, можете изцяло да разчитате на сътрудничество от моя страна. — Той заопипва някакви документи върху бюрото. — С какво бихте искали да им помогна?

— Ще ви отговоря след минута. — Въркън Вал се приближи до стената, погледна картата и се върна до бюрото на Странор Слет. — Обясни за тези подземни зандани. Как са разположени и как можем да проникнем в тях?

— Боя се, че не можем — отвърна Странор Слет. — Не и без бой. Намират се под дворцовата цитадела на сто стъпки под земята. Пространствено са коекзистентни на защитните прегради от тежка вода около един от плутониевите реактори на компанията на Първо ниво и са под повърхността на всички незаети времепредели, които познавам, така че не можем да се прехвърлим в тях. Дворецът наистина е ограден с крепост град в града. Ето, ще ви покажа.

Той обиколи бюрото, седна на стола и след като прегледа индекс-екрана, набра някаква комбинация на клавиатурата. Върху видеоекрана изникна изображение от микрофилмовото депо. Представляваше въздушна снимка на град Зурб, направена, както обясни върховният жрец, с инфрачервени лъчи от аерокораб през нощта. Град от предмашинна цивилизация с тесни улички с едноетажни и двуетажни сгради. Макар през зимата да падаше доста сняг, повечето покриви бяха плоски, от масивни каменни плочи, поддържани от колони. Това се отнасяше дори за по-бедните квартали, като изключение правеха само най-бедняшките къщурки и пристройки със сламени покриви. Тук-там сред сгушените си съседи се издигаха по-високи постройки, а от двете страни на по-широките улици се извисяваха по няколко сгради, заобиколени от назъбени стени. Странор Слет посочи една от тях.

— Това е дворецът. А това тук е храмът на Ят-Зар, на около половин миля.

Той докосна една по-голяма сграда, която заемаше цяло каре. Между нея и двореца имаше обширен парк, пресечен от широко шосе с поляни и дървета от двете страни, което ги свързваше.

— А това е подробен изглед от двореца. — Той щракна друга комбинация. На мястото на града се появи нова снимка, направена точно над оградения със стени дворцов комплекс. — Това е централната врата, до която води шосето от храма. Тук вляво е гетото на робите, това са конюшните, работилниците, складовете и така нататък. От другата страна е аристократичният квартал. А това — той посочи висока като кула постройка в задната част на оградената площ — е цитаделата и кралските покои. Залата за приеми е от тази страна, а харемът — отсам. Между тях по продължение на цялата цитадела има широка каменна платформа, висока петнайсет стъпки. Новият храм на Муз-Азин е издигнат приблизително тук, след като е направена снимката. — Той очерта пространството от залата за приеми до централния двор. — И ето тук върху платформата са поставени десетина триъгълници, високи по дванайсет стъпки, на които пребиват жертвите до смърт.

— Да. Може би единственият начин да се доберем до затвора е да се спуснем от въздуха върху покрива на цитаделата и да си пробием път с иглери и бластери, като нямам никакво желание да го правим, ако има някакъв друг начин — каза Въркън Вал. — Ще дадем жертви дори с иглери срещу лъкове, а може и да загубим част от снаряжението си в ръкопашните схватки и то да попадне в ръцете на извънвремите. Казваш, че жертвоприношението трябва да се извърши утре по залез, така ли?

— Плюс-минус един час — тези хора не са астрономи и нямат дори свестни слънчеви часовници, а може и да е облачно — отговори Странор Слет. — Ето тук някъде ще има голям идол на Муз-Азин върху талига. След жертвоприношението ще бъде изтеглен по това шосе до храма на Ят-Зар и ще го поставят там. В момента храмът е окупиран от двайсетина чулдунски наемници и петима-шестима свещеници на Муз-Азин. Те, разбира се, не са проникнали в Палата на Ят-Зар — вратата е от петнайсетсантиметрова стомана с облицовка от нагънат никел. Срязването й би отнело няколко часа дори с най-мощната ни атомна резачка. В този времепредел не съществува средство, с което да бъде дори одраскана. А отвътре стените са изолирани със същата материя.

— Мислиш ли, че вече са измъчвали хората ни? — попита Въркън Вал.

— Не — бе категоричен Странор Слет. — Ще се държат сравнително добре с тях до жертвоприношението. Целта е да издържат колкото е възможно по-дълго на триъгълниците. Муз-Азин обича бавните убийства, също като тълпата.

— Това е добре. Ето моя план. Няма да се опитваме да ги измъкнем от затвора. Ще прехвърлим в храма в Зурб значителна сила от Първо ниво — стотина души — и ще напреднем към двореца, за да ги принудим да ги освободят. Поддържаш постоянна радиовръзка с всички останали храмове в този времепредел, надявам се?

— Да, разбира се.

— Чудесно. Предай следното на всички: като представител на Паравремевата полиция, упълномощен от Торта Карф, искам всички паравреми, които е възможно да бъдат освободени, да се прехвърлят незабавно на Първо ниво и да се съберат на конвейера в храма в Зурб на терминал Първо ниво възможно най-скоро. Прекратете всички рудодобивни дейности и предайте храмовите дейности на местните низши свещеници. Може да им се каже, че висшестоящите свещеници се оттеглят в Палатите на Ят-Зар, за да се молят за спасението на свещениците в ръцете на крал Курчук. И всеки да донесе свещеническия си знак в Първо ниво. Ще ни потрябват. — Той се обърна към Бранад Клав. — Предполагам, че съхранявате резервен знак на Първо ниво?

— Да, разбира се. Съхраняваме доста неща. Мантии, митри, фалшиви бради в различни нюанси, всичко.

— А тези огромни идоли на Ят-Зар серийно ли са произведени на Първо ниво? Разполагате ли с такъв в момента? Чудесно. Бих искал да му се направят някои промени. Първо, целият да се облицова с дебел пласт нагънат никел. Второ, да му се инсталира антиграв механизъм и механизъм за автоматично придвижване, високоговорител и дистанционно управление. И виж страните, свържи се с този ковач Кранар Джърт и го предупреди да ни съдейства. Кажи му да се свърже по радиото с храма в Зурб утре на обяд и да поддържа връзка, докато не получи отговор. Или по-добре му кажи да нагласи конвейера си на своя терминал на Първо ниво и да пренесе подходящи дрехи за ролята на калфа механик. Бих искал да разговарям с него и да го снабдя със специална екипировка. Всичко ли запомнихте? Добре, действайте по изпълнението и докарайте своите паравреми, свещеници и рудодобивни оператори веднага щом се погрижите за всичко. Бранад, ела с мен. Връщаш се веднага на Първо ниво. Предстои ни много работа, затова да започваме.

— Ще направя всичко, с което мога да помогна. Само кажете какво — обеща искрено Бранад Клав. — Странор, искам да поднеса извиненията си. Признавам, че трябваше да се вслушам в препоръките ти още в началото.

 

 

По обяд на следващия ден Въркън Вал бе успял да събере над стотина мъже в голямата зала на ядрената рафинерия в Джарнабар, пространствено коекзистентна с храма на Ят-Зар в Зурб на Четвърто ниво. Имаше известни затруднения да ги разпознае, тъй като всички бяха със сини мантии с пискюли, златни митри и фалшиви сини бради. Навалицата изглеждаше изключително комично. А най-комично от всичко бе, че гледката би довела всеки хулгун от Протоарийския сектор на Четвърто ниво до религиозен екстаз. Половината от тях бяха свещеници в храмовете на Транстемпоралната миннодобивна корпорация. Другите бяха паравремеви полицаи. Освен с храмови ножове всички бяха въоръжени със сигма-лъчеви иглери. Мнозина носеха и ултразвукови парализатори — дълги две педи палки с върхове като луковици. Повечето паравремеви полицаи и някои от свещениците също имаха или топлинни лъчеви пистолети, или неутронни бластери. Самият Въркън Вал също бе въоръжен с такъв.

Паравремевите полицаи се бяха строили отделно за проверка, а Странор Слет, Таманд Драв от храма в Зурб и още няколко върховни жреци оглеждаха автентичността на маскировката си. Малко встрани от останалите един полицай с одежди и брада на върховен жрец носеше окачена на ремък квадратна кутия, с чиито бутони се упражняваше в момента. Огромен снабден с антиграв идол на Ят-Зар се носеше бавно във въздуха, послушно изпълнявайки командите на дистанционното управление, като се издигаше, спускаше се и извършваше грациозни пируети.

— Хей, Вал — викна той на шефа си. — Това как е?

Идолът се издигна на пет стъпки, направи плавен полукръг, премести се надясно и бавно се спусна на пода.

— Чудесно, Хорв — отвърна Въркън Вал, — но не отпускай докрай и не изключвай антиграва. Наблъскан е с предостатъчно никелова облицовка, за да затъне цял метър в мека почва.

— Не знам каква е идеята — обади се стоящият наблизо Бранад Клав. — Разберете, това не е критика. А и нямам никакво право на такава при сложилите се обстоятелства. Но ми се струва, че бронирането на това чудо с огънат никел е излишна презастраховка.

— Може би — съгласи се Въркън Вал. — Искрено се надявам да се окаже точно така. Но нямаме право да рискуваме. Операцията трябва да бъде абсолютно гарантирана. Готов ли си, Таманд? Добре. Първата група към конвейера.

Той се обърна и се приближи към голям купол от фина мрежа в другия край на залата, висок трийсет стъпки и с диаметър шейсет. Таманд Драв с десетте паравремеви жреци и Бранад Клав с десет паравремеви полицаи го последваха. Последният плъзна вратата и я заключи. Въркън Вал пристъпи към контролния пулт в центъра на купола, взе глобус с диаметър две стъпки от същата метална мрежа, отвори го и след като нагласи нещо в него, прикрепи електрически кабел и го затвори. Постави глобуса на пода до пулта и взе ръчната батерия на другия край на кабела.

— Никакви рискове, нали? — попита Бранад Клав, който го наблюдаваше с интерес.

— Никога не го правя, ако не е наложително. В тази работа и без това има прекалено много наложителни рискове. — Въркън Вал натисна бутона на ръчната батерии. Глобусът на пода проблесна и изчезна. — Вчера бяха арестувани пет паравреми. Някой от тях или всички може да имат входни активатори. Странор Слет твърди, че не са подложени на мъчения, но това е само предположение. В случай, че са, може да са изтръгнали от някого действието на активатора. Затова искам проверка на вътрешността на конвейерната камера, преди да се прехвърлим.

Той остави ръчната батерия със свободния край на кабела върху пулта и запали цигара. Другите се събраха около него. Пушеха и наблюдаваха мястото, където бе стоял глобусът. Минаха трийсет минути и глобусът отново се появи, облян във всички цветове на дъгата. Въркън Вал отброи десет секунди и го взе, постави го върху пулта, отвори го и извади отвътре малка квадратна кутия. Плъзна я в един улей под пулта и щракна ключ. Един от видеоекраните просветна и върху него се появи триизмерно изображение — вътрешността на обширна зала, висока около седемдесет стъпки. В нея имаше голямо бюро и радио, маси, дивани, столове и пълна с оръжия стойка, а в единия край на бетонния под абсолютно празен осемнайсетметров кръг, очертан с бледо луминисциращо червено.

— Как го намираш? — попита Въркън Вал Таманд Драв. — Нещо да не е наред?

Върховният жрец на Зурб поклати глава.

— Точно както я оставихме. Никой не е влизал след напускането ни.

Един от полицаите зае мястото на Въркън Вал на пулта и завъртя централния ключ, след като огледа приборите. Паратемпоралното транспозиционно поле се включи с тихо бръмчене, което се засили до писък и след това премина в монотонно бучене. Мрежовидният купол проблесна в цветовете на дъгата и изчезна и се оказаха във вътрешността на огромната ядрена рафинерия, управлявана от паравреми в друг времепредел на Първо ниво. Докато прекосяваха времепределите, гледката започна да се променя. Появяваха се и изчезваха сгради. За няколко секунди попаднаха във вътрешността на хладилна камера насред разтопено олово. Таманд Драв го посочи рязко с пръст, преди да изчезне.

— Това винаги ме безпокои — каза той. — Гадно местенце, ако полето отслабне точно тук. Заради тая работа съм досаден като квачка при проверка на конвейера.

— Не те обвинявам — съгласи се Въркън Вал. — Може би е охладителната система на атомен реактор.

Второ и Трето ниво прекосиха по-плавно. В един момент се озоваха насред грандиозна сухоземна битка с големи наподобяващи танкове моторни средства, които бълваха огън едни срещу други. Прекосиха и някаква въздушна бомбардировка. Всеки времепредел от тази зона на Източна Европа беше бойно поле. Насреща им се зададе огромна процесия с червени знамена и големи портрети на мъж с грубо лице и с черни мустаци и Въркън Вал разпозна Евро-американския сектор от Четвърто ниво. Накрая, след като транспозиционната скорост намаля, видяха безразборно струпани бедняшки сламени къщурки до гранитната задна стена на хулгунски храм на Ят-Зар в Четвърто ниво, в който все още не бяха проникнали агенти на Транстемпоралната миннодобивна корпорация. Бяха стигнали местоназначението. Куполът около тях стана видим и зелената светлинка над главите им бавно замига.

Въркън Вал отвори вратата и пристъпи навън с изваден иглер. Палатът на Ят-Зар изглеждаше точно така, какъвто го бе видял на снимката в автоматичния разузнавателен конвейер. Останалите се скупчиха зад него. Един от обикновените свещеници свали митрата и синята брада, приближи до радиото и си постави слушалките. Въркън Вал и Таманд Драв включиха видеоекрана, на който се появи изображение на Светая светих.

Шестима мъже бяха насядали около банкетната маса на високопоставените свещеници и отпиваха от златни чаши със столчета. Петима бяха облечени в черни мантии със зелени маншети, характерни за жреците на Муз-Азин. Шестият беше офицер на чулдунските стрелци с позлатена ризница и шлем.

— Но това са храмовите свети потири! — извика възмутен Таманд Драв. След което се засмя иронично. — Започвам да гледам сериозно на тая работа. Време е да си взема дълъг отпуск. Светотатството обаче наистина ме вбеси!

— Да пипнем езичниците, докато съгрешават — обади се Въркън Вал. — Парализаторите ще свършат работа.

Той извади палката с луковичи накрайник и отключи вратата. Таманд Драв и един от свещениците на Зурб го последваха, а останалите се струпаха зад тях. Тримата минаха през воалите и се втурнаха в Светая светих. Въркън Вал насочи луковицата на своя парализатор към шестимата насядали около масата мъже и натисна бутона. И други парализатори влязоха в действие и шестимата изпаднаха в безсъзнание. Офицерът се търкулна от стола и ризницата му издрънча на пода. Двама свещеници се захлупиха върху масата. Останалите просто се отпуснаха върху облегалките, изпускайки чашите си.

— Дайте на всеки по още една доза за по-сигурно — нареди Въркън Вал на двама от своите. — Е, Таманд, има ли друг вход към централния храм, освен тази врата?

— Нагоре по тези стълби — посочи Таманд. — Има странична галерия. От нея можем да покрием цялото пространство.

— Вземи твоите хора и се качвайте. Аз ще вляза с няколко души през вратата. Там има двайсетина стрелци, но не бива да позволим на никой да пусне дори и една стрела, преди да ги свалим. Три минути достатъчни ли са?

— Предостатъчни. Нека са две — отвърна Таманд Драв.

Той тръгна със свещениците по стълбите и всички изчезнаха в галерията на храма. Въркън Вал изчака да мине една минута и придружен от Бранад Клав и още няколко паравремеви полицаи, мина под плинта и надникна във вътрешността на храма. Няколко стрелци със стоманени шлемове и плетени ризници без ръкави се бяха струпали около олтара и готвеха нещо в едно гърне. Повечето от останалите, явно стари войници, се бяха проснали в полудрямка на пода. Други петима-шестима бяха клекнали в кръг и играеха на някаква игра със зарове — друга почти универсална военна традиция.

Двете минути изминаха. Вал насочи парализатора към мъжете около олтара, натисна бутона, премествайки луковицата последователно към всеки, и те изпопадаха като цапардосани с тояга. В същото време Таманд Драв и неговият взвод зашеметиха комарджиите. Въркън Вал, Бранад Клав и останалите се погрижиха за задрямалите по пода. За по-малко от трийсет секунди чулдуните в храма бяха обездвижени до един.

— Добре, погрижете се никой да не дойде в съзнание преждевременно — нареди Въркън Вал. — Вземете оръжията им и проверете някой да не е скрил нож или нещо друго в себе си. Кой носи спринцовката и ампулите с упойка?

Оказа се, че са останали у някой, който сигурно все още чакаше на Първо ниво да бъде прехвърлен с конвейера. Въркън Вал изруга. Винаги се случваше нещо такова, когато в една операция участваха повече от половин дузина полицаи.

— Добре, някои да останат тук. Обикаляйте ги един по един и използвайте парализаторите и при най-малко потрепване на мускулче.

Парализаторите бяха чудесни, ефективни и хуманни оръжия, но на тях не можеше да се разчита. Една и съща доза можеше да стигне на един за цял час, но друг държеше само десетина-петнайсет минути.

— И внимавайте някой да не симулира.

Той се върна през вратата под плинта, огледа украсените дървени паравани и се запита колко ли време ще е нужно, за да домъкнат тук новия Ят-Зар от конвейера. Петимата свещеници и офицерът бяха все така в безсъзнание. Един от полицаите ги претърсваше.

— Вижте какви оръжия носят тези свещеници! — Той вдигна къс железен боздуган. — Закачат ги на коланите си. — Пусна боздугана на масата и започна да претърсва следващия жрец. — Охо! Я вижте!

И измъкна ръка изпод лявата страна на безчувствения мъж. Държеше сигма-лъчев иглер. Въркън Вал го огледа и навъсено кимна.

— Държи го в стандартен кобур — добави полицаят, като подаде оръжието през масата. — Какво ще кажете?

— Нещо друго необичайно намери ли у него?

— Минутка. — Полицаят започна да разсъблича жреца на Муз-Азин. Въркън Вал обиколи около масата, за да му помогне. Нямаше други подозрителни предмети.

— Може да го е взел от някой затворник, но не ми харесва, че знае как да си постави кобура — отбеляза Въркън Вал. — Конвейерът вече замина ли? — Полицаят кимна и той продължи: — Когато се върне, откарайте го в Първо ниво. Надявам се да донесат упойката със следващия товар. Когато го върнеш, отведи го незабавно в Дергабар със страторакета и внимавай да стигне жив. Искам да бъде разпитан под наркохипноза от психотехник от Паравремевата комисия в присъствието на Главния Торта Карф и отговорен представител на Комисията. Тази работа ще излезе дебела.

След около час цялата група беше настанена в храма. Дървеният параван не създаде никакви проблеми — плъзна се съвсем плавно встрани — и огромният идол се полюшваше в антиграв в централната част на храма. Въркън Вал постоянно неспокойно поглеждаше часовника си.

— Остават около два часа до залез — каза той на Странор Слет. — Но както сам спомена, тези хулгуни не са астрономи, а е и малко облачно. Би ми се искало Кранар Джърт да се обади с нещо по-определено.

Минаха още двайсет минути. Радиосвързочникът най-после се появи в храма.

— Готово! — викна той. — Човекът на Кранар Джърт се е обадил. Кранар Джърт държи връзка с него чрез миниатюрен предавател в ръкава му. В момента е в двора на двореца. Все още не са извели жертвите, но Курчук е изнесен навън върху трона си до платформата пред цитаделата. Във вътрешния двор се събира огромна тълпа, а още повече са по улиците отвън. Вратите на двореца са широко отворени.

— Това е! — извика Въркън Вал. — Стройте се, парадът започва. Бранад, ти, Таманд, Странор и аз отпред, десетина души с парализатори малко зад нас. След това Ят-Зар на десетина стъпки над земята и накрая останалите. Ходом марш!

Излязоха от храма и закрачиха по широкото шосе към двореца. Отначало нямаше много народ. Повечето жители на Зурб се бяха струпали в двореца — щастливците във вътрешния двор, а закъснелите отвън. Първите, които започнаха да срещат, се опулваха изумени, а някои, които си спомняха за предателското си богохулство, започнаха да вият за прошка. Други — значително мнозинство — осъзнаваха, че истинската тежест на шестте ръце на Ят-Зар ще се стовари върху крал Курчук, и си плюеха на петите, за да се отдалечат колкото е възможно повече от двореца, преди да се е стоварило възмездието.

Колкото повече приближаваха вратите на двореца, толкова по-плътни ставаха тълпите от онези, които не бяха успели да се натъпчат вътре. Паниката тук бе още по-грандиозна. Много народ биваше премазван и осакатяван в суматохата на бягството и се наложи да използват парализаторите, за да си разчистват пътя. Ефектът беше още по-ужасяващ. Всички бяха убедени, че Ят-Зар умъртвява грешниците по пътя си.

За късмет вратите се оказаха достатъчно високи, за да мине през тях божеството, без да се налага да го свалят прекалено ниско до земята. Вътре тълпата се дръпна, отваряйки в двора истинска просека. Достатъчно бе да парализират само няколко души, за да успеят извисяващото се божество и придружаващите го свещеници да се приближат до каменната платформа, където върху трона си бе седнал кралят, а от двете му страни стояха придворните и жреците на Муз-Азин в черните си мантии. Пред тях имаше редица стрелци.

— Хорв, премести Ят-Зар стотина стъпки по-напред и го вдигни петдесет нагоре — нареди Въркън Вал. — По-бързо!

Щом шесторъкият антропоморфичен идол се издигна и се придвижи към гущероподобния си съперник, Въркън Вал извади иглера и го насочи към антуража около трона.

— Къде е проклетият крал? — прогърмя глас — гласът на Странор Слет по миниатюрно радио, което бе свързано с високоговорителя в идола. — Къде е този богохулник и осквернител Курчук?

— Този в червената туника до трона е Ладбург — прошепна Таманд Драв. — А този до него е върховният жрец на Муз-Азин Громдур.

Въркън Вал кимна, без да откъсва очи от групата върху платформата. Громдур, върховният жрец на Муз-Азин, заотстъпва назад, като бъркаше с ръка под туниката си. В същия момент един офицер изрева някаква заповед и чулдунските стрелци измъкнаха стрели от колчаните и ги нагласиха на тетивите. Ултразвуковите парализатори на напредващите паравреми задействаха и наемниците започнаха да се свличат на земята.

— Свалете оръжията, глупаци! — гръмна високоговорителят. — Свалете оръжията или ще ви умъртвя до един! Как дръзвате, окаяни нещастници, да вдигате лъкове срещу Мен?

В първия момент неколцина, а след миг и всички останали отпуснаха или захвърлиха оръжията и се заизмъкваха. Повечето от тези пред самия трон бяха изпопадали. Въркън Вал не отделяше очи от върховния жрец на Муз-Азин, който вдигна ръка и върху нагръдника на Ят-Зар проблесна светкавица и се изви струйка пушек. Боята, която покриваше никела, бе изгорена, но идолът остана невредим. Въркън Вал насочи иглера и облъчи Громдур. Мъжът в черната мантия рухна на земята и бластерът му издрънча върху каменната платформа.

— Това ли е твоят нещастен червей, Муз-Азин? — избоботи гласът. — Къде е сега твоят върховен жрец?

— Хорв, обърни Ят-Зар с лице към Муз-Азин — каза през рамо Въркън Вал и измъкна бластера с лявата си ръка.

Като повечето хора на Първо ниво, той си служеше еднакво добре с двете ръце, макар като всички паравреми инстинктивно да криеше това в извънвремето. Щом извисилият се идол бавно се килна, за да погледне надолу към противника си върху талигата, Въркън Вал насочи бластера и натисна.

От едната страна на идола-крокодил се появи микроскопично петънце и няколко неутрона от атомната структура на камъка, от който беше изваян, се отделиха, превръщайки се във водородни атоми. Целият идол проблесна с оглушителен тътен и изчезна. Ят-Зар се изкикоти злокобно, обърна се с гръб към талигата, която пращеше в пламъци, и отново се насочи към крал Курчук.

— Вдигнете ръце, всички до един! — изкрещя Въркън Вал на езика на Първо ниво и насочи късото дуло на бластера и двете дула на иглера към групичката около трона. — Елате напред, преди да съм ви взривил!

Ладбург вдигна ръце и пристъпи напред. Същото направиха и двама от жреците на Ят-Зар. Няколко паравремеви полицаи моментално ги сграбчиха и ги разоръжиха направо върху платформата. И тримата имаха сигма-лъчеви иглери, а Ладбург бе въоръжен и с бластер.

Крал Курчук стискаше ръчните облегалки на трона, обезумял от ужас. Беше едър плещест мъж с черна брада. При нормални обстоятелства би излъчвал внушителност с позлатената си броня и златната корона. Но сега лицето му бе посивяло и той нервно хапеше долната си устна. Останалите върху платформата изглеждаха още по-зле. Хулгунските благородници се бяха скупчили встрани, сякаш се опитваха да се разграничат едновременно и от краля, и от жреците на Муз-Азин, които се взираха като зашеметени в горящата талига, от която току-що се бе изпарил техният идол. А мъжете, които трябваше да извършат жертвоприносителните мъчения, бяха изпуснали камшиците си от ужас и ломотеха неразбрано.

Насочван от облечения в мантия Хорв, Ят-Зар се бе издигнал точно над трона и бавно се спускаше. Стиснал дръжките на трона си толкова силно, че кокалчетата му бяха побелели, Курчук гледаше вторачено масивния идол, който се спускаше към него. Успя да издържи до момента, в който идолът започна да притиска главата му. Тогава кралят се метна с крясък от трона и се изтърколи почти до ръба на платформата. Ят-Зар помръдна встрани, завъртя се леко и катурна трона, след което се спусна върху платформата. На Курчук, който се надигаше боязливо на ръце и колене, му се стори, че огромният идол го гледа с презрение.

— Къде са моите предани жреци, Курчук? — проехтя гласът на Странор Слет по скритото в ръкава му радио. — Да бъдат доведени пред мен живи и невредими или ще е по-добре никога да не си се раждал!

Шестимата жреци на Ят-Зар, изглежда, вече бяха доведени върху платформата от един от придворните на Курчук. Този благородник, чието име бе Йорзук, познаваше всяко чудо от първия миг и си вярваше, че е на страната на божеството с по-тежката артилерия. Още щом видя Ят-Зар да минава през вратата без видима подкрепа, избърза към затвора с половин дузина свои васали и нареди шестимата затворници да бъдат освободени. Сега не се отделяше от тях и ги убеждаваше, че винаги е бил верен слуга на Ят-Зар и е бил дълбоко опечален от вероотстъпничеството на своя суверен.

— Чуй думата ми, Курчук — продължи Странор Слет по високоговорителя в идола. — Ти извърши гнусен грях срещу мен и ако бях жестоко божество, съдбата ти щеше да е по-тежка от тази на всяко друго човешко същество. Но аз съм милостив бог и можеш да получиш опрощение по моя преценка. В продължение на трийсет дни няма да ядеш месо и да пиеш вино, нито ще се обличаш в злато и хубави одежди, и всеки ден ще идваш в моя храм и ща молиш за опрощение. А на трийсет и първия ден ще се отправиш бос и облечен в дрехи на роб към моя храм в планините над Йолдав и там аз ще ти даря прошка, след като направиш жертвоприношение за мен. Аз, Ят-Зар, казах!

Кралят започна да се надига, ломотейки благодарности.

— Не се изправяй пред мен, докато не съм ти дал опрощение! — прогърмя Ят-Зар. — Изпълзи по корем пред взора ми, окаянико!

 

 

Процесията се върна в храма необезпокоявана и невъзмутима. Шосето беше пусто. Ят-Зар изглеждаше в отлично настроение. Народът на Зурб не му даваше никакво основание да не е така. Жреците на Муз-Азин и техните мъчители бяха натикани в зандана. Йорзук, който бе назначен за регент, докато траеше покаянието на Кур чук, пое управлението и нареди на хулгунските копиеносци и набързо сменилите вярата си чулдунски стрелци да възстановят реда и да ликвидират между другото някои от личните му съперници и политически противници. Жреците и тримата задържани, в които бе намерено оръжие от Първо ниво, влязоха в храма предвождани от триумфално носещия се пред тях Ят-Зар. Няколко благочестиви последователи пристъпваха най-отзад, за да бъдат опростени, но бяха отпратени с обяснението, че в момента се извършват сложни тайни церемонии за освещаване на осквернения олтар.

Въркън Вал, Бранад Клав и Странор Слет влязоха в конвейерната камера с паравремевите полицаи и останалите свещеници заедно с тримата задържани. Вал смъкна фалшивата си брада и се обърна към тях. И тримата го познаха.

— Явно — започна той — сте се забъркали в голяма каша. Нарушили сте едновременно Паравремевия транспозиционен кодекс, Комерсиалния регулационен кодекс и Криминалния кодекс на Първо ниво. Най-добре е да направите самопризнания.

— Няма да кажа нищо без законна консултация — отвърна този, когото тук наричаха Ладбург. — И ако сте приключили с претърсването, моля да ми бъдат върнати цигарите и запалката.

— Вземете една от моите за разнообразие — отвърна Въркън Вал. — Не съм сигурен какво държите в тях освен тютюн. — Той му предложи табакерата и запалката си, след което запали и своята цигара. — Ще направя всичко, което зависи от мен, за да ви върна живи в Първо ниво.

Бившият Надзирател на кралство Зурб повдигна рамене.

— Все пак няма да кажа нищо.

— Така или иначе, можем да измъкнем всичко от вас под наркохипноза — напомни му Въркън Вал. — Освен това заловихме вашия човек, когото заварихме в храма при пристигането си. Той е на пълна обработка, каквато е процедурата за всеки извънврем, у когото е намерено оръжие от Първо ниво. Ако дадете показания веднага, това би облекчило положението ви.

Задържаният пусна цигарата на пода и я стъпка.

— Ако се опитате да измъкнете нещо от мен насила, ще си имате големи неприятности — заяви той. — Имам приятели на Първо ниво, които ще се погрижат за мен.

— Съмнявам се. Ще са доста заети да спасяват самите себе си, когато всичко излезе на бял свят. — Въркън Вал се обърна към двамата в черните мантии. — Някой от вас има ли желание да сподели нещо?

Те поклатиха отрицателно глави и той кимна на групата полицаи, които ги набутаха в конвейера.

— Отведете ги в терминала на Първо ниво и ги дръжте, докато пристигна със следващия конвейер.

 

 

Конвейерът просветна и изчезна. Бранад Клав се загледа за момент в окръжността върху бетонния под, откъдето бе изчезнал, после се обърна към Въркън Вал.

— Все още не мога да повярвам — призна той. — Значи тези приятелчета са паравреми от Първо ниво. Както и онзи жрец Громдур, когото облъчихте.

— Да, разбира се. Работили са за вашите конкуренти — Синдиката за полезни изкопаеми от Четвърто ниво. Компанията, която се опитваше да отнеме правото ви за ползване на Протоарийския сектор. Те вече имат дейност в този сектор — притежават петролното право в Чулдун, източно от Каспийско море. Изнасят в някои от секторите, които ползват мотори с вътрешно горене, като Евро-американския. Повечето им конкурентни битки напоследък по отношение на Евро-американския сектор бяха свързани с петролните полета. Но евро-американците вече започнаха да освобождават ядрена енергия и урановите руди станаха по-важни от петрола. Според предвижданията за по-малко от век атомната енергия ще измести всички останали енергийни ресурси. Синдикатът за полезни изкопаеми се опитваше да си осигури добър източник за доставка на уран и вашето разрешително за Протоарийския сектор бе твърде съблазнително. Допусках нещо подобно, след като Странор спомена, че туларемията по принцип е непозната в този сектор на Евразия. Епидемията вероятно е причинена от внесени микроби. Освен това знаех, че Синдикатът за полезни изкопаеми има агенти в двора на чулдунския император Чомброг, които пазят техните петролни кладенци по източната му граница. Почти цяла нощ проверявах видеоматериали в микрофилмовата библиотека на Паравремевата комисия в Дергабар. Открих, че макар на всеки времепредел в продължение на сто парагодини от двете страни на този да съществува крал Курчук, този времепредел е единственият, на който той се е оженил за принцеса Дарит от Чулдун и на който има следа от чулдунски писар, наречен Ладбург. Именно затова се наложиха всички тези главоболия с облицоването на Ят-Зар с огънат никел. Ако имаше маскирани паравреми сред компанията на Муз-Азин в двора на Курчук, очаквах някой от тях да използва бластер срещу нашия идол, когато влезем в двореца. Специално наблюдавах Громдур и Ладбург и щом първият използва бластера, го иглирах. След това беше лесно.

— Затова ли настояхте да изпратим автоматичния разузнавач предварително?

— Да. Съществуваше опасност да са поставили бомба в Палата на Ят-Зар тук. Знаех, че ще постъпят или по този начин, или напълно ще изоставят мястото. Вероятно са били толкова сигурни, че ще се измъкнат, че не са искали да повредят конвейера или конвейерната камера. Смятали са да ги използват след придобиването на вашето право за дейност.

— А сега какви мерки ще предприеме Комисията? — поинтересува се Бранад Клав.

— Доста. Синдикатът по всяка вероятност ще изгуби паравремевия си лиценз. Всички официални лица, които имат отношение към случая, ще отговарят пред закона. Цялата тази история беше твърде неприятна.

— Има ли смисъл да говорим! — възкликна Странор Слет. — Погледнахте ли камшиците, с които имаха намерение да измъчват нашите хора? Имат метални шипове накрая!

— Видях. Всякакви наказателни мерки, които възнамерявате да предприемете срещу свещениците на Муз-Азин — имам предвид местните, — ще бъдат отхвърлени на Първо ниво. А това ми напомня, че би било добре да набележите линията си на поведение веднага.

— Колкото до жреците и мъчителите, мисля да кажа на Йорзук да ги продаде на бунгунците на изток. Там постоянно се търсят гребци за галери — отвърна Странор Слет и се обърна към Бранад Клав. — Искам възможно по-скоро да се изработят шест златни корони. Точно по модела на Хулгун с религиозните символи на Ят-Зар и с много богата позлата и украса. Всички леко да се различават една от друга. Когато дам опрощение на Курчук, ще го коронясам пред олтара от името на Ят-Зар. След това ще поканя останалите петима хулгунски крале, ще им прочета проповед за техните религиозни задължения, ще ги накарам да си признаят тайните прегрешения, ще ги опростя и също ще ги коронясам. От този момент ще могат да се титулуват само по волята на Ят-Зар.

— И от този момент всички ще очакват да бъдат миропомазани от теб — заключи Въркън Вал. — Това вероятно ще бъде записано в историята на Хулгун като Реформацията на Гулам Благочестивия. Винаги съм се питал дали теорията за божественото кралско предопределение е измислена от кралете, за да узаконят властта си над народа, или от свещениците, за да узаконят властта си над Кралете. И в двата случая обаче върши работа.

— Едно не мога да разбера — каза Бранад Клав. — Причината, поради която попречих на Странор Слет да използва оръжия от Първо ниво и други средства, за да контролира тези хора, демонстрирайки очевидни чудодейни способности, бе абсолютното ми уважение към Паравремевия кодекс. Докато този Синдикат за полезни изкопаеми от Четвърто ниво извършваше дейност, като го нарушаваше, нахлувайки в нашата разрешена зона. Защо не прибягнаха до симулация на тотален терор, за да сплашат туземците?

— Ами тъкмо защото действаха незаконно — отвърни Въркън Вал. — Да предположим, че бяха прибягнали до иглери, бластери, антигравитация и ядрена енергия. Туземците щяха да си помислят, че това е мощта на Муз-Азин, разбира се, но вие какво щяхте да си помислите? Веднага щяхте да заключите, че паравреми от Първо ниво действат срещу вас, и щяхте да представите фактите пред Комисията, вследствие на което този времепредел щеше да бъде задръстен от полицаи. Трябвало е да крият дейността си не само от туземците, както постъпвате вие, но и от нас. Затова не са дръзнали да използват открити техники от Първо ниво.

— Естествено, когато се приближихме към двореца с идола в състояние на антигравитация, те веднага разбраха какво става — обясни той. — Според мен се опитаха да използват бластер срещу идола, за да отвлекат вниманието, което би им позволило да избягат — ако бяха успели да се измъкнат от двореца, щяха да стигнат маскирани до най-близкия конвейер на Синдиката за полезни изкопаеми и да се прехвърлят. Осъзнах, че най-ефикасно биха ни забавили, ако унищожат нашия идол, и тъкмо затова го облицовах с огънат никел. Мисля, че грешката им е в това, че са разрешили на Курчук да арестува жреците и са настояли да бъдат принесени в жертва на Муз-Азин. Ако не бе станало така, Паравремевата полиция изобщо не би се намесила в цялата тази работа.

— Е, Странор, ти искаш да се върнеш в своя храм, Бранад и аз искаме да се върнем на Първо ниво — заключи Въркън Вал. — Съпругата ми очаква да я заведа на банкет в Дергабар тази вечер и едва ще успея да стигна навреме дори с най-бързата страторакета.