Х. Бийм Пайпър
Времепрестъпление (2)

II

Беше средата на деня, но облаци скриваха слънцето. Слаб дъждец ръсеше върху площадката за кацане на Полицейския терминал в Дергабар-еквивалент, когато Вал и Дала слязоха от ракетата. В другия край на напомнящия лава паваж съзряха масивния силует на Торта Карф, изгърбен под дългата мантия и с ниско прихлупена над веждите плоска шапка. Когато се приближиха, той раздруса ръката на Вал и целуна Дала по бузата.

— Натам — кимна той към очакващата ги аерокола. — Вчерашният ден не беше от най-добрите, нали?

— Не беше — съгласи се Вал.

Качиха се и водачът вдигна колата на височина двеста стъпки, след което направиха завой и се спуснаха към сградата на главната квартира на Главния, която се намираше на около миля.

— Не сме спрели окончателно, сър. Рантар Джард работи върху няколко идеи, които биха могли да го отведат до времепределите Колгор, където действат търговците-вещери. Ако не можем да ги засечем на изхода, можем да ги пипнем на входа.

— Освен ако не са се усетили и не са преустановили дейността си — вметна Торта Карф.

— Съмнявам се да са го направили, Главен — отвърна Вал. — Разбира се, ние не знаем кои са и е трудно да отгатнем реакцията им, но те явно са решени да рискуват за големи печалби. Сигурно мислят, че са в безопасност, след като са блокирали единствения компрометиран времепредел и са ликвидирали единствения свидетел, който би могъл да ги изобличи.

— А с какво се занимава Рантар Джард?

— Опитва се да установи местоположението на подсектора и пояса на правдоподобност от казаното от робите за религиозните им вярвания, тамошния крал и принца на Джирда, както и за аристократичните семейства в околността — отговори Вал. — Когато го установи с възможно най-голяма приблизителност, ще започне да обстрелва цялата паратемпорална зона с фотографски автозавръщащи се сонди от аероколи на Полицейския терминал над пространствените еквиваленти на няколко превзети от крутите градове. Получи ли снимка, на която крутите са с огнестрелни оръжия, ще разполага с времепредел на търговци-вещери.

— Звучи простичко — каза Главният. Колата кацна и той помогна на Дала да слезе. — Предполагам и той, и вие съзнавате колко малко са шансовете му въобще да открие нещо. — Приближиха до антиграв-шахтата и се спуснаха до етажа, на който имаше копие на офиса на Торта Карф от Паравремевата сграда в Родния времепредел. — Така или иначе, нямаме друг шанс.

— Безпокои ме едно нещо — каза Дала, щом влязоха в офиса и минаха зад подковообразното бюро. — Разбирам, че новината е разпространена в Родния времепредел късно сутринта на ден едно-шест-едно. Небу-ин-Абеноз е бил убит около 17.00 часа местно време, което прави дергабарско време 01.00 часа тази нощ. Значи са разполагали с четиринайсет часа да чуят новината, да я изпратят в базата си, да поставят тримата под хипноза, да ги дегизират, да ги прехвърлят в сектор Есарон на този времепредел и от там в Кареба. — Тя поклати глава. — Доста светкавично са действали.

Торта Карф метна поглед към Въркън Вал.

— Твоето момиче става за ченге, Вал.

— Много помогна в секторите Есарон и Колгор — потвърди Вал. — Иска да продължи да ми помага. Бих се радвал да е до мен.

Торта Карф кимна. Той също бе убеден, че Дала няма да поиска да се върне в Родния времепредел и да чака отдалеч края на дългото разследване.

— Разбира се, можем да използваме всякаква помощ. Мисля, че Дала може много да помогне. Уреди й някакво звание и полицейски чин — помощник технически експерт или нещо такова… Добре дошла при нас, Дала. — Той стисна ръката й по мъжки и се обърна към Вал: — Изминаха почти двайсет и четири часа от момента, в който чух за това, до момента, в който проклетият Яндар Яд се докопа до информацията. Един от най-долните, безотговорни… — Той едва не се задави от възмущение. — И още четиринайсет часа от момента, в който Скордран изпрати доклада, докато науча за него.

— Голзан Дот е изпратил доклад до своята компания почти по същото време, когато Скордран Кърв е докладвал за първи път на своя подшеф в регионалния сектор — добави Вал.

— Може и да е така — замисли се Торта Карф. — Бих искал да има и друго обяснение, защото това предполага твърде широка информационна мрежа, която може да си позволи само голяма организация. Но се боя, че е точно така. Би ми се искало да мога да арестувам всички от „Обединени извънвремеви хранителни продукти“, които са се занимавали с този доклад, и да ги наркохипнотизирам. Естествено, не можем да си позволим подобно нещо в Родния времепредел, а и при настоящата политическа ситуация…

— Защо, какво се е случило, Главен?

Торта Карф изруга. Беше отегчен и огорчен.

— Салгат Трод. В началото, след като Яндар Яд изстреля информацията в ефир, имаше отделни неорганизирани заяждания от страна на опозицията в Съвета. Салгат изчака до средата на следобеда, когато членовете започнаха да се събират, и взе думата. Центристите и умерените десни се опитаха да поискат дебати. Това свърши толкова работа, колкото ако се опиташ с ръчен пожарогасител да изгасиш горски пожар на Пето ниво. Накрая Салгат поиска да се даде ход на процедура за бламиране на законното правителство. Това означава вот на доверие в десетдневен срок. Салгат разчита на сбирщина от леви и отцепили се центристи. Съмнявам се да събере достатъчно гласове, за да събори Управлението, но нещата ще загрубеят за нас.

— Каквато може би е причината Салгат да предизвика цялата тази бъркотия — предположи Вал.

— Това се обсъжда — отвърна Торта Карф. — Води се неофициално разследване за съдружниците на Салгат Трод, източниците на приходите му и така нататък. Още нищо не е излязло наяве, но имаме надежди.

— Дано имаме повече късмет в Родния времепредел, отколкото извън него — каза Вал.

Торта Карф го изгледа втренчено и зачака.

Вал тъпчеше тютюн в лулата си. После вдигна очи.

— Да, Главен. Налице е голяма престъпна организация — нека използваме за парола „Робски тръст“. Хората, които го управляват, не са глупави. Фактът, че цели десет години прекарват роби в сектор Есарон, без да ги разкрием, го доказва. Както и бързината, с която се отърваха от въпросния Небу-ин-Абеноз под носа на двама наши детективи. Трябва да прибавим и скоростта, с която успяха да се възползват от нахлуването на крутите в сектор Колгор в Индия. Проучвал съм доста нелегални и подривни организации из цялото паравреме и между наистина успешно действащите има някои общи принципи. Един от тях е клетъчно устройство — малки групи, действащи изолирано една от друга, които си сътрудничат помежду си, но не познават структурата си. Другият е принципът на вертикалния контакт — водачите се свързват с подчинените чрез сектори за връзка и неосведомени посредници. Третият е готовността да бъде ликвидиран или принуден да свидетелства всеки потенциален изменник. Например починалият Небу-ин-Абеноз. Бих се обзаложил, че ако пипнем някои от тези търговци-вещери или шайка, която продава роби на някой като Небу-ин-Абеноз в друг парапредел, и ги наркохипнотизираме, всичко, което ще научим, са няколко имена на преки сътрудници, а водачът на групата ще знае, че от време на време с него се свързва някакъв чужденец и му дава разпорежданията си и че в критични моменти може да се свързва само чрез някакъв „сляп адрес“. Тези, които ръководят всичко това, са тъкмо в Родния времепредел, много от тях на високи постове, и ако успеем да пипнем един от тях и да го наркохипнем, може да предизвикаме верижна реакция от разкрития, които ще разруши целия „Робски тръст“.

— Как ще се докопаме до тези височайши мъже? — заинтересува се Торта Карф. — Да дадем обява в някоя телевизионна програма?

— Ще оставят следи — няма начин да го избегнат. Предполагам, че Салгат Трод е един от тях. Мисля, че има и други изтъкнати политици и бизнесмени. Проверете за нередности и странности при сделки с извънвремева обмяна на валута. Например в секциите на обуса в сектор Есарон. Или големи сделки в злато.

— Да. И ако имат наистина сложни извънвремеви бази, не им трябва снаряжение, което може да се набави в родния времепредел — допълни Торта Карф. — Части за паратемпорални конвейери и полеви мрежи. Не можеш просто да влезеш в един хардуерен магазин и да си закупиш подобна стока.

Дала се наведе, за да изтърси пепелта от цигарата си в един пепелник, и предложи:

— Опитайте се да надникнете в Бюрото по психическа хигиена. Там ще попаднете на богата жила.

Вал и Торта Карф се обърнаха рязко и се вторачиха в нея.

— Продължавай — подкани я Торта Карф. — Това звучи интересно.

— Хората, които стоят зад всичко това — продължи Дала, — определено могат да бъдат класифицирани като престъпници. Самите те може и никога да не извършат престъпление, но се разпореждат за извършването на престъпления и имат изгода от тях, следователно притежават мотивацията и психиката на престъпници. Наричаме престъпници онези, които страдат от психически отклонения от антисоциален характер, обикновено параноидни — повишен егоизъм, незачитане правата на другите, неспособност да съблюдават социалната необходимост от взаимно сътрудничество и доверие. В Родния времепредел разполагаме с универсален психологически тест за откриване и отстраняване на подобни характеристики.

— Изглежда, в този случай не е бил направен — предположи Торта Карф.

— Да, разбира се — съгласи се Въркън Вал. — Открий как тези хора са осуетили разпознаването от психотеста. Това ще ни покаже кой е пропуснал да бъде тестван съобразно своя пост, а също така кой се е промъкнал в Бюрото по психическа хигиена, без мястото му да е там.

— Мисля, че следва да дадете на разследването на цялата организация на Бюрото по психическа хигиена изключителен приоритет — добави Дала. — Резултатите от един психотест зависят от хората, които го провеждат, и ако те са престъпници…

— Имаме приятели в Изпълнителния съвет — прекъсна я Торта Карф. — Ще се постарая този въпрос да бъде повдигнат, когато Съветът бъде свикан отново. — Той погледна часовника. — Впрочем, това ще стане след три часа. Ако не друго, ще поставим Салгат Трод натясно. Не може от една страна да настоява за разследване на Паравремевата полиция, а от друга да се противопостави на разследване на Психическата хигиена. Какво друго имаме да обсъдим?

— Онези сто роби, които отървахме в сектор Есарон — отвърна Вал. — Какво ще ги правим? А ако установим местонахождението на времепредела, в който се намират базите на търговците, ще имаме още стотици, а може би и хиляди.

— Не можем да ги сортираме и да ги разпратим обратно по техните времепредели — отвърна Торта Карф. — Какво пък, настани ги някъде в сектор Обслужване. Известно ми е, че Кодексът за паравремево прехвърляне ограничава сектор Обслужване до жители на времепредели под втори ред варварство, но Кодексът до такава степен е съсипан от този бизнес, че още няколко незначителни нарушения на буквата тук-там няма да са кой знае какво. Сега къде са?

— В полицейски терминал на Наркан-еквивалент.

— Засега по-добре да останат там. Може да ни се наложи да открием нов времепредел на сектор Обслужване, за да се погрижим за всички роби, които намерим, ако установим местонахождението на извънвремевите бази, които използват тези хора. Вал, този случай е твърде голям, за да го водим като рутинна операция наред с другите си задължения. Поеми го под свое командване. Изгради щабовете си тук и се снабди с всичко, което ти е необходимо като персонал и снаряжение. И не забравяй, че вотът за доверие е след десет дни — сутринта на ден едно-седем-две. Не очаквам чудеса, но ако не изясним тази работа дотогава, ще си имаме неприятности.

— Разбрах го, сър. Дала, по-добре се върни в Родния времепредел с Главния. Тук с нищо не би могла да ми помогнеш в момента. Отдъхни си и се опитай да издействаш покана за нас двамата за вечеря в апартамента на Талван Драс тази вечер. — Той отново се обърна към Торта Карф. — Дори и да не се занимава с бизнес, Драс все още е собственик на „Обединени извънвремеви хранителни продукти“. Може би ще успее да открие или да ни помогне да открием как историята за тези роби се е разчула извън неговата компания.

— Няма да ми е кой знае колко трудно — отвърна Дала. — Ако шумотевицата в Родния времепредел е толкова голяма, колкото предполагам, Драс ще направи салто-мортале и ще скочи през огнен обръч, за да ни покани на някоя от своите вечери точно в този момент.

 

 

Салгат Трод блъсна нетърпеливо встрани натрупаните хартии и звукозаписни ролки.

— А вие какво очаквахте? — остро запита той. — Това беше следващата логична стъпка. Работата на Бюрото по психическа хигиена е да разкрива всеки, който се грижи преди всичко за собствените си интереси, и да го превърне в почтителен, съблюдаващ законите мухльо. Свещеното Бюро за мухльовци изтърва много от нас. И сега е естествено алиби на Торта Карф.

— Което ще донесе доста неприятности на много от нас — добави младият мъж в усуканата около тялото му туника. — Не желая психотестовете ми да бъдат проверявани от някакъв педантичен фанатик, който не позволява да бъде убеждаван, както не го желаеш и ти.

— Организирам нещо, за да парирам това — отвърна Салгат Трод. — Ще атакувам цялостната научна обосновка на психотеста. Например доктор Фрастор Клав, който твърди, че така наречените криминогенни тенденции са резултат от цялостното обкръжение на индивида и че психотестът и анализът на личността са без никаква стойност, тъй като цялостното обкръжение се променя ежедневно и дори ежечасно…

— Това не върши работа — прекъсна го анонимният млад мъж, пратеник на някой, който беше също толкова анонимен. — Фрастор е загубеняк. Никой от уважаваните психолози или психоексперти не зачита доводите му. А и не желаем да нападаме Психическата хигиена. Хората в нея, с които можем да се сработим, са нашата защита. Те осигуриха за всички нас чисти досиета за психическо здраве и благодарение на тях разполагаме с документи, които го доказват. Онова, което трябва да направим, е да излезе така, че този инцидент в сектор Есарон е единствен по рода си, и да забъркаме самата Паравремева полиция. Всички търговци на роби са параченгета. Вината не е в Бюрото за психическа хигиена, тъй като Паравремевата полиция има свой собствен екип за психотеста. Ето там е бедата — параченгетата не са тествали адекватно собствения си персонал.

— И как ще го направим? — запита подигравателно Салгат Трод.

— Първата ви работа утре сутринта е да вземете думата и да оповестите новите разкрития за търговците-вещери. Ще обвините Паравремевата полиция, че самите те са търговците-вещери. Защо не? Те имат собствени магазини за снаряжение за паратемпорално прехвърляне в Полицейския терминал, те разполагат със средства за производство на копия на всевъзможни извънвремеви принадлежности като огнестрелни оръжия, да речем, и пак те знаят кои времепредели в кои сектори се разработват от легитимни паравремеви търговци и кои не. Какво би могло да спре шайка безскрупулни параченгета да се вмъкне в няколко неочаквани времепредели в Колгор, да закупи пленници от крутите и да ги прехвърли в сектор Есарон?

— Но защо им е да позволят подобно нещо да излезе наяве? — запита Салгат Трод.

— Някой е направил грешка и е преместил много роби в неразработен Есарон времепредел. Или по-скоро „Обединени извънвремеви хранителни продукти“ са създали плантация във времепредел, в който те са прекарвали роби. Всъщност точно това се е случило. Грешката на нашите хора е, че не са закрили този времепредел, когато „Обединени извънвремеви хранителни продукти“ са се настанили там — обясни младият мъж. — Така този Скордран Кърв, глупак, който не знае какво става около него, открил робите и издрънкал за тях на въпросния Голзан Дот, а Голзан докладвал на компанията си и нещата излезли извън контрол. Затова сега Торта Карф се опитва да сплаши общественото мнение с призрачни истории за гигантска паратемпорална конспирация, за да изкрънка по-голям бюджет и власт.

— Докога смятате, че ще мога да се измъквам по този начин? — попита Салгат Трод. — Така мога само да удължа парламентарния имунитет. Рано или късно би трябвало да предявя официални обвинения към специална юридическа комисия, а това означава наркохипноза, при което всичко ще излезе наяве.

— Ще разполагате с доказателства — отвърна младият мъж. — Ще представим няколко от каранданците, които Въркън Вал не успя да пипне. Под наркохипноза те ще потвърдят, че са видели няколко търговци-вещери да си събличат мантиите. Под тях били в униформи на Паравремевата полиция. Следите ли мисълта ми?

Салгат Трод изсумтя в знак на гневно възмущение.

— Но това е нелепо! Предполагам, че на тези каранданци ще бъде дадено нещо, за което измамно се твърди, че изтривало паметта, и пакет псевдоспомени. Колко ще трае това? Трийсетина дни. Не съществува такова нещо като изтриване на паметта. Има потискане на паметта и обвивка от псевдоспомени. Признавам, че с наркохипноза по бързата процедура в задната стаичка на някой полицейски офис тя не би могла да бъде пробита. Но опитен психоексперт ще открие само в рамките на пет минути дали наркохипнотизираният е зареден с псевдопамет и за съвсем кратко време този повърхностен пласт от фалшиви спомени и блокади ще бъде отстранен. Какво правим тогава?

— Спрете за момент, господин член на Съвета. Това не съм си го измислил аз — отговори посетителят. — Това решение е взето на върха. На самия връх.

— Изобщо не ме интересува чия идея е — отсече Салгат Трод. — Цялата работа е пълен идиотизъм и аз нямам намерение да се забърквам в него.

Лицето на посетителя замръзна. Цялото уважение, което демонстрираха маниерите и тонът му, се стопи. Гласът му прозвуча грубо и безцеремонно.

— Виж какво, Салгат, това е нареждане на Организацията. Не се опитвай да не се подчиниш на нареждане на Организацията или да я напуснеш. Поумней, пораснало момче, и прави, каквото ти се казва. — Той извади от джоба си ролка и я остави върху бюрото. — Твоята реч е скицирана тук. Произнеси я със свои думи, но следвай указанията стриктно. — Той изгледа втренчено Салгат Трод. — Няма да си губя времето да ти обяснявам какво ще ти се случи, ако не го направиш. Сам се досещаш.

След което се обърна и излезе през тайния изход. Известно време Салгат Трод остана вторачен в него. По едно време посегна към ролката, но дръпна ръка като ужилен. Погледна часовника. Беше точно 16.00.

 

 

Зелената аерокола кацна на площадката. Въркън Вал, който седеше на предната седалка до пилота, отвори вратата.

— Да ви се обадя ли по-късно, помощник Вал? — попита пилотът.

— Не, благодаря, Дрент. Със съпругата ми сме поканени на вечеря и вероятно след това ще се прехвърлим в някой нощен бар. Утре сутринта всички антиуправленски коментатори ще ме заядат за среднощните ми гуляи вместо да водя битка с „Робския тръст“. Няма нужда да се показвам с официална кола, давайки им шанс да добавят „на обществени разноски“.

— Все пак забавлявайте се, докато можете — посъветва го пилотът и посегна към радиотелефона. — Желаете ли да ви ангажирам стая тук, сър?

— Не, благодаря.

Прислужникът му Кандарго го въведе в апартамента шест етажа по-надолу.

— Госпожа Дала се облича — каза той. — Помоли ме да ви кажа, че сте поканени на вечеря от Таван Драс в апартамента му.

— Ще говоря с нея — отвърна Вал. — Извади ми парадната униформа, късото яке, ботушите, бричовете, както и иглера.

— Да, господарю. Ще извадя нещата ви и ще подготвя ваната.

Прислужникът се обърна и се отдалечи към антрето с тоалетните помещения, вдясно от които се намираше стаята на Вал, който го последва, но зави наляво към стаята на съпругата си.

— Дала! — извика той.

— Тук съм! — чу се гласът й откъм банята.

Намери я просната върху пластмасова кушетка. Прислужницата й Рендара енергично разтриваше тялото й с някакъв мехлем с остра миризма, гъст като грес. Лицето й бе покрито с маска, а косата й бе скрита под еластична шапка. Винаги бе подозирал, че красотата е истинската женска религия, като имаше предвид всеотдайността, с която фанатизираните й последователки се подлагаха на всевъзможни мъчения заради нея. Дала му махна за поздрав и попита:

— Как мина?

— Горе-долу. Организирах си нещо като миниатюрна полицейска сила и разполагам с офицери за свръзка във всяка организация в Регионалния сектор, тъй че да бъда информиран незабавно, ако някъде възникне нещо ново. Какво става в Родния времепредел? Попаднах на една новинарска сводка в щаба на Паравремевата полиция. Изглежда, са изтекли още куп неща. Сектор Колгор, търговци-вещери и всичко останало. Как се случи?

Дала се завъртя, за да може Рендара да разтрие синьозелената смазка върху гърба й.

— „Обединени извънвремеви хранителни продукти“ са пуснали цяла тумба репортери днес. Изглежда, се боят да не бъдат обвинени в съучастничество и искат да си защитят гърба. В този времепредел има само двама наши детективи в плантацията.

— Знам. — Вал се усмихна — Дала вече мислеше за Паравремевата полиция като за „нашите“. — Какво става с вечерята у Драс?

— О, беше лесно. — Тя отново смени позата си. — Просто му се обадих и му казах, че сме си отложили отпуската, и той ни покани, без дори да му намекна. Какво смяташ да облечеш?

— Зелената униформа. С нея мога да бъда с иглер и на масата. Не мисля, че е разумно да се разхождам невъоръжен дори в Родния времепредел. Всъщност именно тук — поправи се той. — В колко часа е вечерята и колко време ще отнеме на Рендара да махне това лепило от теб?

 

 

Салгат Трод спусна аероколата на най-горната площадка за кацане на сградата, в която беше апартаментът му, и нареди на робота да я прибере в хангара. Докато крачеше към антигравитационната шахта, се огледа. Във въздуха над него имаше десетина коли. Всяка би могла да го последва от Паравремевата сграда. Изобщо не се съмняваше, че е под постоянно наблюдение от момента, в който анонимният пратеник му предаде ултиматума на Организацията. Докато не произнесеше речта на следващата сутрин или не демонстрираше намерението си да откаже да го направи, беше в безопасност. След това…

Останал сам в офиса си, бе преценил подробно и многократно ситуацията от всички страни; изводите бяха неизбежни. Организацията му бе наредила да предяви обвинение, което самият той знаеше, че е фалшиво. Това беше предварителното условие. След като го направеше, щяха да го убият. Тъкмо в това бе проблемът да се забъркаш с подобни типове — ставаш заменим и рано или късно решават да те отстранят. Как тогава да постъпи?

Като начало, обвинение в престъпна злоупотреба срещу Управлението или Паравремевата полиция, отправено в Изпълнителния съвет, бе равносилно на обвинение, отправено в съд, и отправящият обвинението автоматично се превръщаше в криминален обвинител и бе длъжен да повтори обвинението под наркопсихоза. Така всичко щеше да изскочи късче по късче на бял свят чак до първата незаконна сделка с индо-уралоалтайски опиум, отклонен при покупка в сектор Кифтан и продаден в сектор Луварианска империя на Второ ниво, както и сделките с радиоактивни отрови и търговията с роби. Би могъл да назове твърде малко имена — дейността на Организацията беше изключително добре парцелирана, — но можеше да разкаже кога, къде и в какви паратемпорални зони се е случило това или онова.

Не. Организацията не би го допуснала, а единственият начин да го предотврати бе смъртта на Салгат Трод веднага след произнасянето на речта. Всички приказки за осигуряване на категорични доказателства бяха глупост. Целта беше да го убедят да тръгне към собствената си гибел. Разбира се, че щяха да го убият по начин, който да потвърди казаното, от което той вече не би могъл да се отрече. Убиецът, който веднага щеше да бъде умъртвен на свой ред от някой друг, щеше да носи униформата на Паравремевата полиция или нещо такова. А и това не би имало никакво значение — той вече нямаше да има никакви грижи.

Една от обслужващите го проли — стройно кафяво момиче, негова икономка и любовница — го посрещна на вратата на апартамента. Той я целуна небрежно и затвори вратата зад себе си.

— Уморен си — каза тя. — Ще кажа на Ниндрандигро да ти донесе охладено вино. Легни и си почини до вечерята.

— Не, не — искам бренди. — Той отиде до шкафа за напитки, извади бутилка и чаша със столче и си наля. — Кога ще е готова вечерята?

Кафявата девойка стисна окачената на врата й малка златна сфера и тих глас заповтаря: „Осемнайсет-двайсет и три-десет, осемнайсет-двайсет и три-единайсет, осемнайсет-двайсет и три-дванайсет…“

— След половин час. Все още е в роботника — отговори тя.

Той изпразни половината чаша, остави я и се приближи към окачено на стената платно — абстрактна рисунка в крещящи червени и ябълковозелени цветове. Бутна я а една страна, отключи скрития зад нея сейф, извади пачка банкноти и я подаде на момичето.

— Вземи, Зингана. Заведи Ниндрандигро и Калила някъде. Идете и се забавлявайте, където решите. Не се прибирайте преди полунощ. Имам да водя преговори тук и искам да съм сам. Изведи ги веднага. Сам ще се погрижа за вечерята. Изхарчете колкото искате.

Момичето прелисти банкнотите.

— Благодаря ти, Трод! — Прегърна го и го целуна възторжено. — Веднага ще им кажа.

— И да прекарате добре, Зингана — колкото е възможно по-добре — каза той, прегърна я и я целуна. — Сега излизайте. Трябва да се съсредоточа.

Щом тя излезе, той довърши питието и си наля пак. Извади и провери иглера. После провери жалузите на прозорците и включи външните видеоекрани, запали пура и седна зад писалището с чашата и иглера пред себе си, за да изчака излизането на прислугата.

Имаше един-единствен изход да остане жив. Знаеше го, но се нуждаеше от още бренди и доста психически усилия, за да предприеме необходимото. Психовъзстановяването бе нещо ужасяващо. Физическите и психическите мъчения щяха да продължат цяла година, по-тежки и от изтезанията в сектор Кифтан. Предстоеше му да изживее срама от разкриването на най-интимните му тайни, които психоекспертите щяха да измъкнат от него, а накрая щеше да се превърне в някой, който нямаше да е вече Салгат Трод, или някой като Салгат Трод, някой, когото щеше да трябва тепърва да опознава и за когото да изгради нов живот.

В един от видеоекраните видя да се отваря вратата на коридора към помещенията за прислугата. Един след друг се появиха Зингана, облечена в черна вечерна рокля и черна пелерина от кадифе, камериерката Калила в нещо, което смяташе, че може да мине за модерна рокля на Първо ниво, и Ниндрандигро в един от вечерните костюми на своя господар. Салгат Трод изчака да стигнат по коридора до антигравитационната шахта и включи видеофона, провери защитата, настрои го на радиосигнал и набра номера.

От екрана го погледна момиче в зелена униформа.

— Паравремева полиция — каза то. — Офисът на шеф Торта.

— Обажда се членът на Изпълнителния съвет Салгат Трод — започна той. — От петнайсет години поддържам престъпни контакти с организация, свързана с търговията на роби, която наскоро бе разкрита в сектор Есарон, Трето ниво. Предавам се безусловно. Желая да направя пълни самопризнания под наркохипноза и съм готов да се поставя на разположение на всякакви съобразени със закона мерки по моя случай. Налага се да изпратите охрана за мен. Бих могъл да дойда сам, но ще бъда убит, преди да стигна до вашето управление…

Момичето, което бе започнало да го слуша с обичайната за телефонистките досада, го гледаше с ококорени очи.

— Само за момент, съветник Салгат Трод. Свързвам ви с Главния Торта.

 

 

Сервирането на вечерята отне половин час. Гостите на Талван Драс се разхождаха из приемната, отпиваха от охладените питиета, похапваха мезета и си бъбреха на групички. Не беше обичайната за вечерите на Талван Драс артистична тълпа: повечето от гостите, изглежда, бяха бизнесмени и политици. Талван Драс бе поканил Вал и Дала в компанията около себе си, където беше и топчестият Брогот Залн с инфантилната физиономия, негов конфиденциален секретар, както и финансовият му адвокат Джаврат Бренд.

— Не разбирам защо вдигат толкова шумотевица около цялата тази работа — възмущаваше се един от Банковия картел. — Предизвикват много по-голямо вълнение от необходимото. В края на краищата тези хора са били роби и в собствения си времепредел и ако не друго, са много по-добре в сектор Есарон, отколкото ако бяха останали пленници на крутите. Каква толкова е разликата между този случай и начина, по който прехвърляме онези от комплексния Примитивен сектор в Четвърто ниво в сектор Обслужване на Пето ниво, за да ни слугуват?

— О, има огромна разлика, Фарн — възкликна Джаврат Бренд. — Ние набираме примитивите от Четвърто ниво от правдоподобни светове на дивашката Каменна ера и ги прехвърляме в собствените си времепредели на Пето ниво, които практически са извънвремеви разширения на Родния времепредел. Така че не съществува абсолютна никаква опасност за разкриване на Паравремевата тайна. Освен това се нуждаем от известно количество човешки труд за задачи, които изискват оригинално мислене и вземане на решения, които не са във възможностите на роботи, а нашите граждани просто не биха се заели с подобен труд.

— А тези от сектор Есарон, които купуват робите, не биха ли оправдали робството по същия начин с морални съображения? — запита една жена, която Вал познаваше като умерено лява от Съвета.

— И тук има голяма разлика — отвърна Дала. — Пролите от сектор Обслужване не ги бием или измъчваме, или оковававаме. Не разбиваме семейства и не разделяме приятели. Когато набираме примитиви от Четвърти ниво, вземаме цели племена и те идват по собствено желание. Освен това…

Един от облечените в черни ливреи прислужници от съсловието, което обсъждаха в момента, се приближи към Вал.

— Видеообаждане за ваша светлост — прошепна той. — Обажда се Главен Торта Карф. Ако обичате, насам…

Вал завари седналия зад бюрото си Торта Карф да го гледа от екрана в кабината; въртеше между пръстите си златна писалка.

— Вал, току-що се случи нещо интересно — започна той с пресилено спокоен тон. — Не мога да ти го кажа сега, но положително ще искаш да го узнаеш. Изпращам ти кола. Доведи и Дала. На нея също ще й е интересно.

— Добре. След няколко минути сме на горната югозападна площадка.

Дала все още разгорещено отхвърляше каквато и да било прилика между обичайните за Първо ниво методи за набиране на работна ръка и дейността на търговците-вещери. Тъкмо привършваше историята за жената, на чието дете бяха разбили главата, когато Вал отново се присъедини към компанията.

— Драс, ужасно съжалявам — каза той. — Вече втори последователен път ни се налага да се оттеглим, но полицаите са като лекарите — винаги на повикване, поради което са гости, на които не може да се разчита. Докато пирувате, съчувствайте на Дала и на мен. По всяка вероятност ще минем с по един сандвич и чаша кафе.

— Ужасно съжалявам — отвърна Талван Драс. — Всички ви очаквахме с нетърпение… Е, какво да се прави! Брогот, поръчай кола за Вал и Дала.

— Изпратена е полицейска кола. Сигурно вече е на площадката — каза Вал. — Довиждане на всички. Хайде, Дала!

 

 

Наложи се да поизчакат под навеса кацането на зелената полицейска аерокола, която се плъзна по мократа от дъжда площадка. Вал отвори задната врата, помогна на Дала да се качи, влезе и тръшна вратата зад себе си. Едва тогава забеляза сгушилия се на задната седалка Торта Карф. Той им направи знак да пазят тишина и не каза нито дума, докато колата не се издигна над сградата.

— Исках да ви информирам колкото е възможно по-скоро — каза той. — Подозрението ти за Салгат Трод се оказа уместно. Обади ми се броени минути, преди да се свържа с теб. Твърди, че тази търговия с роби е работа на нещо, което нарича Организацията. Каза, че от години получава заповеди от тях. Атаката му срещу Управлението и искането на вот на доверие са били продиктувани от висшия ешелон на Организацията. Убеден е, че възнамеряват да го принудят да отправи фалшиво обвинение срещу Паравремевата полиция и да го ликвидират, преди да повтори обвиненията си под наркохипноза. Затова предлага да се оттегли и да предостави информация срещу защита.

— Колко знае? — попита Вал.

Торта Карф поклати глава.

— Предполагам, не толкова много, колкото твърди. Не би искал да намали разменната си цена. Но е замесен в това от петнайсет години и благодарение на известността си като политик би трябвало да знае доста.

— От шайката му можем да го спасим, но можем ли да го спасим от психовъзстановяването?

— Не. И той го знае. Готов е да го приеме. Изглежда, смята, че единствената му алтернатива е смъртта от ръцете на собствените му сътрудници. И вероятно не греши.

Блесналите от светлина зелени кули на Паравремевата сграда се завъртяха под тях, докато се спускаха.

— Защо биха жертвали ценен съучастник като Салгат Трод, за да отправят срещу нас явно фалшиво обвинение? — зачуди се Вал.

— Ха, това беше идея на нашето ченге новобранец! — Торта Карф се ухили и кимна към Дала. — Накарахме Зортан Харн да внесе тази сутрин искане за спешно назначаване на комисия за разследване на Бюрото по психическа хигиена. Искането е минало и това е реакцията. Организацията е уплашена. Както предрече Дала, не искат да открием как хора с потенциално престъпни характеристики не са били засечени на психотеста. Салгат Трод ще бъде жертван, за да попречи на това или да го забави.

Вал кимна. Колелетата се блъснаха в площадката за кацане и антигравитационното поле се изключи. Тъкмо така ставаше, когато едно разследване тръгваше в перспективна посока. Слязоха и забързаха под навеса, а колата зад тях отлетя към хангарите. Това беше истински пробив. Колкото и да бе разчленена тази Организация, човек като Салгат Трод щеше да знае доста неща. Щеше да назове имена, посочените хора щяха да бъдат арестувани и поставени под наркохипноза, щяха да споменат още имена — съвършената верижна реакция от самопризнания и предателства.

Точно пред тях бе кацнала друга полицейска кола, от която слизаха трима мъже. Двама бяха в зелените униформи на Паравремевата полиция, а третият с белезници и в работното облекло на прол от сектор Обслужване.

В първия момент Вал помисли, че водят Салгат Трод, преоблечен като затворник-прол, но в следващия миг забеляза, че затворникът е нисък и набит, за разлика от стройния и елегантен политик. Двамата офицери, които го водеха, разговаряха с лейтенант Сотран Барт пред кабинната до антигравитационната шахта. Докато Вал, Торта Карф и Дала се приближат, колата, която ги бе докарала, излетя.

— Нещо току-що пристигна от 24-ти Индустриален, Главен — отвърна лейтенант Сотран на въпроса на Торта Карф. — Може би за бюрото на помощник Въркън.

— Прол на име Яндрагно, сър — обади се един от полицаите. — Полицията от сектор Индустриален го е хванала да продава цигари от марсианска кукувича прежда на момичетата в един текстилен цех в Кангабар-еквивалент. Капитан Джамзар предполага, че ги е получил от някой от Организацията.

Някакво звънче прозвънна в съзнанието на Въркън Кал, но в първия момент той не можа да схване причината за безпокойството си. Огледа внимателно двамата полицаи и затворника, но не забеляза нищо подозрително в тях. В този момент кацна друга кола и се вмъкна под навеса. Вратата се отвори и отвътре излезе полицейски офицер, последван от елегантно облечен мъж — Салгат Трод. Отвътре вече се измъкваше втори полицай, когато Вал внезапно осъзна какво го е обезпокоило.

Тъкмо Салгат Трод бе съобщил преди по-малко от половин час термина „Организацията“ на Паравремевата полиция. По това време тези хора ако действително бяха това, за което се представяха, би трябвало да се прехвърлят от 24-ти Индустриален на Пето ниво. Той моментално посегна към иглера. Тъкмо го освобождаваше от кобура, когато се започна.

Белезниците паднаха от китките на „затворника“ и той с рязко движение измъкна от якето си неутронен детонатор. Вал успя да измъкне иглера и го облъчи, преди онзи да успее да го насочи. В същия миг забеляза, че двамата мними полицаи са извадили иглери и се целят в Салгат Трод. Не отекнаха никакви изстрели. Единствено светлата точица, която припламна в мерника му, показваше, че е задействал оръжието си. Точката примигна и падна върху единия от „полицаите“. Вал зърна насочения към него иглер на другия. Това бе последното, което щеше да види в този живот. Опита се да насочи своя иглер, но времето сякаш бе замръзнало и ръката му едва помръдна. След това мерна неясните светли очертания на пелерината на Дала и иглерът падна от ръката на предрешения убиец. Изведнъж времето възстанови нормалното си темпо. Той включи предпазителя на иглера и се метна напред.

Стисна с лявата си ръка мъжа в зелената униформа за носа, а с десния юмрук го удари с все сила в корема. Устата му зейна и от нея изхвръкна зелена капсула с размера и формата на бобено зърно. Като избута Дала встрани, за да не настъпи капсулата, Вал ритна убиеца в корема — той се преви на две — и нанесе сечащ удар с ръба на ръката си в тила му. Мнимият полицай рухна в безсъзнание.

Вал извади кърпа от джоба си, вдигна изплютата капсула и я уви внимателно, след като се увери, че не е счупена. След което се огледа. Другите двама убийци бяха мъртви. Торта Карф, който оглеждаше облечения в пролска униформа, когото Вал бе убил пръв, погледна зад себе си и изруга. Вал проследи погледа му и също изруга. Единият от излезлите от аероколата полицаи също бе мъртъв, както и свръхважният свидетел Салгат Трод. Колкото бе мъртъв Небу-ин-Абеноз на сто хиляди парагодини оттук.

Бяха минали точно трийсет секунди. През следващите петнайсетина никой не помръдна, сякаш бяха изпаднали във времеви вакуум, очаквайки да се случи още нещо. Дала бе изпуснала чантичката си, с която бе избила иглера на „затворника“ от ръката му. Сега клекна и почна да събира блещукащите разпилени дреболии. Вил огледа оръжието си и го прибра в кобура. Дежурният лейтенант Сотран Барт закрещя заповеди и от караулното заискачаха мъже, които се втурнаха към аероколите и заизлитаха след аероколата, докарала убийците.

— Барт! — викна Вал. — Имаш ли хиподермична упойваща ампула? Изстреляй я в този — само е замаян от удара. Внимавай с него, важен е. — Той огледа площадката. — Истината е, че разполагаме единствено с него.

След това се приближи да помогне на Дала да прибере нещата си — запалка, малко кристално шишенце парфюм, което по чудо не се бе счупило, кутия за пудра, половината от която се бе разсипала. Подаде й ги, докато Сотран Барт се приведе над затворника да го инжектира. Вал се приближи към тялото на другия мним полицай и разтвори устата му. До бузата му имаше несчупена капсула и той я прибра при първата. Торта Карф го наблюдаваше.

— Същите като убийците на търговеца на роби от Калера в сектор Есарон, нали? — попита той. — Разбира се. Абсолютно същият начин на действие. Да погледнем другия.

Мъжът в пролските дрехи бе стиснал капсулата между кътните си зъби в момента, когато е бил убит — беше счупена и усетиха миризмата на химикал в устата му.

— За втори път ликвидират свидетел под носа ни — Каза Торта Карф. — Крайно време е да се стегнем.

— Поне един от нас си свърши работата. — Вал кимна към Дала. — Изби иглера от ръката му и го пипнахме жив. Полицията й дължи една нова чанта.

— Ще ти намерим най-красивата чанта, Дала — обеща Торта Карф. — Произвеждам те в специален помощник на специалния помощник на Главния. Секцията по убийства на тази Организация действа отлично — всеки могат да ликвидират. Много скоро ще изпратят групичка и за нас. По дяволите, мразя да се движа с охрана като диктатор от Четвърто ниво, но…

От дежурната излезе детектив и се приближи към тях.

— Видеообаждане за вас, сър — докладва той на Торта Карф. — Една от информационните служби иска коментар на току-що получената новина, че незаконно сме арестували съветник Салгат, държим го в изолация и извършваме обиск на апартамента му.

— Това е Организацията — каза Вал. — Не знаят как са се справили момчетата им. Надяват се да им кажем.

— Без коментар — отсече Торта Карф. — Обади се на момичето на централата и му кажи да отговаря на всички следващи обаждания от информационни служби следното: „В момента не коментираме, но предстои публично изявление в… 23.30 часа“ — прецени той, след като погледна часовника си. — Това ще ни осигури време да решим каква линия на поведение да предприемем. Лейтенант Сотран! Поемете си задълженията. Скрийте някъде всички тези тела, включително телата на Салгат Трод и детектив Малтор. Не разрешавайте на никого да коментира случилото се. Пълно затъмнение. Вал, вие с Дала… О, и ти там… свалете затворника в офиса ми. Сотран, някакви съобщения от преследващите фалшивата полицейска кола?

 

 

Въркън Вал и Дала седяха зад бюрото на Торта Карф и Вал издаваше заповеди по интеркома и разговаряше по видеофона с детективите, които се намираха в апартамента на Салгат Трод. Дала подреждаше разпилените си дреболии. Двамата вдигнаха погледи към влезлия Карф, който се присъедини към тях.

— Затворникът е все още под упойка — съобщи Главният. — Ще излезе след два-три часа. Психотехниците искат да излезе от нея естествено и да поспи няколко часа преди да му дадат хипно. Той не е прол от сектор Обслужване — необрязан е, никога не са му правени синтоензимни инжекции или имунизации, нито е подлаган на операция за дълговечност. Същото се отнася и за двата трупа. И тримата нямат лични досиета.

— От апартамента на Салгат съобщиха, че около 18.30 часа икономката и двамата от прислугата са се прехвърлили през домашния конвейер в сектор Обслужване Едно Шест-Пет — докладва Вал. — В този времепредел има увеселителен център за проли. Предполагам, че Салгат ги е освободил за тази вечер, преди да ви се обади.

Торта Карф кимна.

— Разпоредил си се да ги докарат, нали? Новинарските служби са пощръклели. Наложи се да направя предварително изявление, че Салгат Трод не е арестуван, а е дошъл в Щаба по собствено желание и не е под арест.

— Освен, разбира се, под леко вкочаняване — добави Дала. — Това споменахте ли го?

— Не, не го споменах. — Торта Карф сякаш бе глътнал хинин. — Вал, как, по дяволите, ще се оправим с това?

— Длъжни сме да запазим в тайна смъртта на Салгат възможно по-дълго — отвърна Вал. — Организацията не знае със сигурност какво се е случило тук, затова пускат фитили на инфослужбите. Нека се опитаме да ги накараме да повярват, че още е жив и говори.

— Как?

— Все трябва да има някой в Силите, достатъчно сходен с антропоморфичните особености на Салгат Трод, когото нашите козметици да превърнат в негов задоволителен двойник. Нашата версия е, че Салгат е в Полицейския терминал под наркохипноза и ще излъчим негово аудио-визуално изображение веднага щом излезе от наркохипа. Това ще ни даде време да нагласим двойника. Разбира се, ще ни трябват много звукозаписи с гласа на Салгат Трод…

— Ще се погрижа за това. Щом намерим двойник, отиваш да работиш с него. Да видим кой би могъл да ни помогне за тази работа. Ловрант Ролк естествено — от секция Роден времепредел на Изпълнителния отдел на паравремевия код…

 

 

Въркън Вал, Дала, Торта Карф и още четирима-петима души гледаха през бюрото към отсрещната страна. Екранът за телепрограми лумна в разноцветни шарки и постепенно се избистри. Появи се лицето на водещия — млад мъж.

— Сега ще излъчим изявлението, което Торта Карф, Главен на Паравремевата полиция, обеща за този час. Този откъс от програмата е записан аудио-визуално в Щаба на Паравремевата полиция по-рано тази вечер.

На екрана изникна Торта Карф. Разказа как членът на Изпълнителния съвет Салгат Трод му се обадил по видеофона и признал съучастието си в наскоро разкритата паратемпорална търговия с роби.

— Ето запис на обаждането на съветник Салгат от апартамента му в 19.45 часа тази вечер.

Изображението се разпадна на цветни точки и се възстанови. Появи се Салгат Трод зад бюрото в библиотеката на апартамента си с чашата и иглера пред него. Прозвуча гласът му, прекъсван от време на време от гласа на Торта Карф, който задаваше въпроси или уточняваше казаното.

— Нали разбирате, че това признание ви задължава да преминете психовъзстановяване? — попита Торта Карф.

Съветник Салгат отговори утвърдително.

— И сте съгласен да пристигнете доброволно в Щаба на Паравремевата полиция и да се подложите доброволно на наркохипнотично разследване?

Салгат Трод се съгласи и с това.

— А сега прекъсвам записа на обаждането на съветник Салгат. — Торта Карф се появи отново. — Оттук нататък съветник Салгат прави разкрития по престъпната си дейност, които имаме на запис. Тъй като споменава много от своите съучастници, които нямаме никакво намерение да информираме, тази част от обаждането на съветник Салгат не може да бъде оповестена в момента. Нямаме никакво намерение да позволим на някои от заподозрените да избягат или да предоставим възможност на съучастниците им да ги ликвидират, за да попречат на предоставянето на допълнителна информация. Между другото, бе осъществен опит за ликвидирането на съветник Салгат върху площадката за кацане на Щаба на Паравремевата полиция, когато бе доведен под охрана от офицери на Паравремевата полиция…

Той продължи с цветисто и, доколкото бе възможно, правдоподобно описание на нападението на двамата мними полицаи и техния мним затворник. В края на краищата и тримата били ликвидирани, преди да успеят ди изпълнят задачата си, при това единият от самия Салгат Трод.

Образът на Торта Карф бе заместен от телата на убийците върху площадката. И тримата изглеждаха мъртви, включително този, който не беше. По нищо не личеше, че е само упоен. След това бяха показани близки планове на лицата им, докато гласът на Торта Карф призоваваше за внимателно вглеждане и запаметяване.

— Предполагаме, че тези мъже са проли от Пето ниво; смятаме, че са се намирали под хипнотично въздействие или са изпълнявали постхипнотични команди по време на самоубийствената си атака. Ако някой от вас е виждал тези хора, негов дълг е да уведоми Паравремевата полиция.

Торта Карф натисна един бутон пред себе си и екранът потъмня. Зрителите се отпуснаха.

— Добре! Значи на това му се казва публична откровеност? — изкоментира Дала. — Ще го имам предвид, когато слушам изявления на Управлението.

— След около пет минути — обади се един завеждащ, служба — целият ад ще се стовари върху главите ни. Цялата тази работа е абсолютна лудост!

— Надявам се, разполагате с убедителен двойник? — попита Ловрант Ролк.

— Да. Полеви агент Костран Галт — отвърна Торта Карф. — Прекарахме персоналните карти на целия състав през машината. Костран съвпада до една двадесета от процента. В момента е в Полицейския терминал и се връща с ракета от Раванан-еквивалент. Всичко трябва да е готово за излъчване утре до 17.30 часа.

— Не би могъл да се научи да имитира убедително гласа на Салгат за толкова кратко време, като имаме предвид цялата работа, която трябва да свършат върху него козметиците — обади се Дала.

— Направете запис с гласа на самия Салгат от купчината записи, които взехме от апартамента му, и каквото може да се изтегли от новинарските архиви — каза Вал. — Разполагаме с фонетици, които могат да разцепват сричките и да ги сглобяват отново. Костран ще произнесе речта нямо и ще дублираме звука за излъчването. Изпратих съобщение до Полтерма да се заемат с това. Могат да започнат веднага след написването на речта.

— Колкото по-успешно мине номерът, толкова по-голям ще е скандалът, когато накрая признаем, че Салгат е бил убит тук тази вечер — отбеляза главният интерофивен координатор Зоста Олв. — Добре би било да покажем нещо, което да ни оправдае.

— Да, добре би било — съгласи се Торта Карф. — Вал, какво става с операцията в сектор Колгор? Докъде е стигнал Рантар Джард с установяване на местоположението на някой от времепределите на търговците-вещери?

— Не особено далеч — призна Вал. — Ограничил е подсектора, но изглежда, не разполагаме с абсолютно никаква информация за този пояс. Досега не е имало легитимно проникване на паравреми. Той разполага със свои теолози и нае двама от Извънвремевия институт за религии, които са измъкнали от робите всичко, което могат. Почти единственото, което можем да направим, е да предприемем произволни наблюдения с топки-бумеранги.

— Над повече от сто хиляди времепредели — подхвърли с насмешка Зоста Олв. Беше възрастен дори за своята дълговечна раса, с тънък нос и бръчици около устата. — И какво ще търсим?

— Въоръжени крути — отвърна Торта Карф и се обърни към Вал. — Не може ли да го ограничи още повече? Какво са успели да измъкнат тези експерти от робите?

— Това засега не знам. — Вал погледна часовника. — Но ще разбера. Ще се прехвърля в Полицейския терминал и ще му се обадя. И на Скордран Кърв. Не, на Вълтор Тарн — той би се засегнал, ако го заобиколя и се обърна към някой от подчинените му. По половин час в двете посоки и най-много един час разговор с Рантар и Вълтор. Следващите два часа тук няма да има какво ди се прави. — Той се изправи. — Ще се видим, като се върна.

Дала гледаше телеекрана. Превключи на оркестър за танцова музика, после на някакво комедийно шоу и по падна на разяреното лице на мъж във вечерни дрехи:

— … и ще настоявам за пълно разследване след свикването на Съвета утре сутринта! — крещеше той. — Целият този случай е недопустимо оскърбление срещу целия Изпълнителен съвет, вашите избраници, и демонстрира престъпните крайности, до които могат да стигнат този потенциален диктатор Торта Карф и неговият чакал Въркън Вал…

— До скоро, чакал — викна Дала на Вал, докато той излизаше от стаята.

 

 

Прехвърлянето до Полицейския терминал — половин час — прекара в сън. Параремевите прехвърляния и полетите с ракети, изглежда, бяха единственият му шанс да подремне. Все още беше сънен, когато седна пред радиотелевизионния екран зад бюрото-копие на Торта Карф и се свърза с Наркан-еквивалент. Беше 06.00 индийско време. Дежурният в сектор Регионален зад бюрото на Рантар Джард изглеждаше също толкова сънен. Пред него имаше чаша кафе, а в устата му димеше кафяви цигара.

— О, здравейте, помощник Въркън. Да извикам ли зам-главен Рантар?

— Спи ли? В такъв случай недей, за бога. Докъде сте с разследването?

— Вчера пускахме топки-бумеранги, докато имаше слънце, за да маскираме възвръщащите изстрели. Нищо. Крутите са превзели град Сорам под големия завой на реката. Утре, когато имаме слънчева светлина, ще започнем да бумерангираме централния площад. Може да се получи нещо.

— По същото време някъде там ще се появят търговците-вещери — каза Вал. — Крутите би трябвало да имат много стока за тях. Успяхте ли още да ограничите вероятната зона?

Дежурният потисна една прозявка и посегна за чашата кафе.

— Експертите направо изпомпиха всичко от робите — отвърна той. — Местната религия е пълна каша. Изглежда, в началото е била култ към Великата майка, след това са се появили множество богове, заети от други народи, след това се е превърнала в дуалистичен монотеизъм, след това се населила от множество по-дребни божества и дяволи — нови дяволи, обикновено божества от стария пантеон. И огромно количество приказки за феодални войни, междуособици сред аристокрацията и какво ли не още, но всичко изопачено, защото тези хора са селяни, които са знаели какво се случва единствено в имението на техния господар.

— Как е продължило? — попита Вал. — Питайте ги за скорошни промени, нови сгради, нови разчистени полета, нови наводнени оризища, такива неща. Вземете двама с най-висок коефициент на интелигентност от двата времепредела и ги накарайте да посочат местонахождението на имението върху карта голям мащаб и да начертаят планове на разположението на сградите, нивите и други видими особености. Ако се наложи, научете ги да чертаят карти и да скицират с хипномех. След това пуснете между петстотин до хиляда бумерангови топки на равни интервали из цялата паратемпорална зона. Когато установите времепредел, който кореспондира на техните описания, пратете бумеранги над главния площад в Сорам по целия пояс около него, за да откриете въоръжени крути.

Дежурният го изгледа за момент и отпи още кафе.

— Можем, помощник Въркън. Мисля да изпратя веднага някой да събуди зам-главния Рантар. Искате ли да разговаряте с него?

— Не е необходимо. Нали записваш този разговор? В такъв случай му го пусни. И изстискайте робите. Необходима ви е достатъчно информация от тях, за да започнете с топките-бумеранги, когато слънцето се вдигне достатъчно.

Прекъсна връзката и изпрати да му донесат кафе. След което се свърза с Новилан-еквивалент в Западна Северна Америка.

Беше 15.30 часът тамошно време. На екрана се появи Вълтор Тарн.

— Добър ден, помощник Въркън. Предполагам, че се обаждате във връзка с робите. Прехвърлих целия случай на полеви агент Скордран. Произведох го във временен чин заместник зам-главен. Това е съгласувано с вашето одобрение и на Главния Торта, разбира се…

— Издайте постоянна заповед — прекъсна го Вал. — Ще получа пряко потвърждение от Главния Торта. Ако обичате, свържете ме сега да разговарям с него, зам-главен Вълтор.

— Да, сър. Веднага ви прехвърлям.

Екранът избухна в красива абстракция, след което се избистри и се появи лицето на Скордран Кърв.

— Здравейте, заместник Скордран. Моите поздравления. Какво се случи, след като ликвидираха Небу-ин-Абеноз под носа ни?

— Влязохме в този времепредел същата нощ с аерокораб и направихме разузнаване из хълмовете в околностите на Кареба. Открихме разположението на конвейерната станция. Оградена с колове окръжност с диаметър сто стъпки, покрита с мръсотия и без стрък тревичка, върху която могат да се съберат двеста до триста роби едновременно. Никакви признаци да е използвана през последните десетина дни. Направихме доста подробно бумерангиране на този пространствен еквивалент в няколко хиляди времепредела и намерихме още трийсет такива. Предполагам, че търговците са преустановили цялата операция в сектор Есарон, поне временно.

Тъкмо от това се страхуваше Вал. Надяваше се да не постъпят по същия начин в сектор Колгор.

— Дайте ми обозначенията на времепределите, в които сте намерили конвейерни глави — каза той.

— Един момент, господин помощник. Ще ги фотопринтирам. Включен ли сте за получаване?

Вал отвори един плъзгач под екрана, видя, че фотопринт филмът е зареден, затвори и кимна. Скордран Къри постави лист хартия в улея под екрана и ръката му излезе от екрана.

— Пускам, сър.

Двамата преброиха едновременно до десет и Скордран каза:

— Изпратено.

Вал натисна едно лостче под екрана и се подаде правоъгълно микрокопие.

— Това е почти всичко, което имам, сър. Да поддържаме ли готовност тук или да ги пратя другаде?

— Дръж ги в готовност, Кърв — отвърна Вал. — Може би скоро ще ти потрябват. Ще ти се обадя.

Той постави микрокопието в увеличител и занесе увеличения отпечатък в стаята на конвейера. Имаше нещо особено в списъка с обозначенията на времепределите. Бяха изписани с цифрите на Първо ниво — кратки групи символи, които изразяваха абсолютно точно невъобразимо огромни числа. Вал имаше съвсем повърхностни общообразователни математически познания — достатъчни за професорска степен по висша математика в който и да е университет в Евро-американския сектор на Четвърто ниво, да речем — и не можа да определи спецификата им, макар да му бе ясно наличието на някакъв модел. Той включи стартовия лост, отпусна се в едно от креслата и зачака възникването на транспозиционното поле. Заспа още преди мрежовото поле на конвейера да изчезне. Събуди се, продължавайки да държи списъка с обозначенията на времепределите, когато конвейерът се рематериализира в Родния времепредел. Пъхна списъка в джоба си и забърза към антиграв шахтата, за да се качи до етажа с офиса на Торта Карф.

 

 

Торта Карф спеше в креслото си, а Дала довършваше донесената й вечеря, която беше все пак по-вкусна от сандвича и кафето, за които Вал бе споменал пред Талван Драс. Някои от присъствалите при тръгването му ги нямаше, но психоспецът, който отговаряше за арестувания, бе още в офиса.

— Мисля, че вече излиза от упойката — докладва той. — Но все още спи. Искаме да се събуди сам, преди да се заемем с него. Щом се размърда, ще ме извикат.

— Опозицията ни обвинява, че сме упоили и хипнотизирали Салгат, за да направи видеоекранното признание — съобщи Дала. — Можеш ли да се сетиш за някакъв начин, чрез който това може да бъде постигнато, без субектът да е лишен от възможността да лъже?

— Псевдоспомени — отвърна психоспецът. — Би отнело приблизително три пъти повече време от времето, когато Салгат Трод е напуснал апартамента си до момента на телепредаването, въпреки че…

— Добре ли си с висшата математика? — запита го Вал.

— Колкото ми е необходимо да си върша работата. Невронно-синаптични вътрешни връзки, памет-асоциативни модели и други от сорта, които имат математически израз.

Вал кимна и му подаде списъка с обозначенията на времепределите.

— Забелязваш ли някакъв модел?

Психоспецът погледна листа и за момент лицето му стана безизразно — той черпеше от придобитата чрез хипноза информация.

— Да. Всички числа са свързани в нещо като серии с някакво друго число. Опростено до ниво детска градина, да речем, че разликата между A и B е може би една децилионна от разликата между X и A, а разликата между B и C е една децилионна от разликата между X и B и така нататък…

От един от комуникационните репродуктори прозвуча глас:

— Доктор Нентров, пациентът излезе от упойка и се размърдва.

— Трябва да тичам.

Той върна листа на Вал, допи кафето си и излезе с бързи крачки от стаята.

Дала взе листа и го погледна. Вал й обясни какво представляват знаците върху него.

— Ако тези времепредели са в регулярни серии, те са свързани с базисния операционен предел — каза тя. — Вероятно това може да се изчисли. Виждам как би било. Определен интервал между пределите на сектор Есарон, който опростява транспозиционните контролни инсталации.

— Това си мислех и аз. Не е чак толкова елементарно, колкото го изрази доктор Нентров, но може би това е общата идея. По този начин можем да изчислим местоположението на базисния предел. Тук, изглежда, има прекъсване в последователността на числата. Това би трябвало да е времепределът, на който Скордран Кърв е открил робите.

Той посегна към лулата, която бе оставил на бюрото, когато тръгна към Полицейския терминал, и започна да я пълни.

След малко звънна звънец и лампата над един от комуникационните репродуктори светна. Той го включи и се обади:

— Тук Въркън Вал.

Чу се гласът на Сотран Барт:

— Току-що доведоха прислугата на Салгат Трод. Причакали са ги на излизане от домашния конвейер в сградата на апартамента. Не мисля, че знаят за случилото се.

Вал натисна друг бутон и набра комбинация. Светна видеоекран, на който се виждаше площадката за кацане с току-що пристигналата полицейска кола. Единият от полицаите бе слязъл от нея и помагаше на Зингана — едновременно икономка и любовница на Салгат Трод — да слезе. „Наистина е красива“ — помисли си Вал. Източена, деликатна, с тъмни очи и светлокафява кадифена кожа. Беше облечена в черна пелерина и сребристочерна вечерна рокля под нея. В черната й коса проблясваше едно-единствено бижу. Спокойно би могла да мине за жена от неговата раса.

Камериерката и прислужникът нямаха нищо общо с нея. И двамата бяха четвърто-пето поколение примитивни диваци от Четвърто ниво. Жената бе навлякла крещящи евтини парцали; имаше едър кокал и масивно тяло, а косата й бе червеникавокафява. Напомни му за северноевропейските ловци на елени, прогресирали едва до лъка и стрелата. Прислужникът бе смесица от поне половин дузина примитивни раси. Бе облякъл един от овехтелите млечнорозови костюми на господаря си, който определено не подхождаше на цвета на кожата му.

Бяха твърде далеч от звуковото устройство, за да разбере какво си говорят, но камериерката и прислужникът размахваха яростно ръце и енергично протестираха. Един от детективите хвана жената за ръката. Тя се откопчи и замахна към него, но той успя да блокира удара. Икономката се извърна рязко към жената, каза й нещо и тя се укроти. Вал се обади:

— Барт, доведи момичето с черната пелерина в стая за разпити номер четири. Задръж другите двама в отделни арестантски кабини. С тях ще разговаряме по-късно. Прекъсна връзката и се изправи. — Хайде, Дала. Искам да ми помогнеш с момичето.

— Само се опитай да ми попречиш — отвърна тя. — Държа да присъствам на всеки разпит, който провеждаш с тази жена.

 

 

Все още охранявана от детектив, пролката вече се намираше в стаята за разпити. Детективът кимна на Вал, като се помъчи да скрие усмивката си, щом видя Дала, и излезе. Вал покани съпругата си и арестантката да седнат, извади табакерата и предложи цигари.

— Вие сте Зингана от домакинството на Салгат Трод, нали? — попита той.

— Икономка — отвърна момичето. — А също така негова любовница.

Вал кимна и се усмихна.

— Което потвърждава отдавнашното ми уважение към изискания вкус на съветник Салгат.

— О, благодаря. Но се съмнявам, че съм доведени тук, за да получавам комплименти. Или греша?

— Боя се, че не грешите. Чухте ли новините от последните часове, засягащи съветник Салгат?

Тя се изпъна на стола и го погледна изпитателно.

— Не. Тримата с Ниндрандигро и Калила прекарахме вечерта в сектор Обслужване Едно-Шест-Пет. Съветник Салгат ми каза, че има делови ангажименти, и поиска да ги изведа и да ги наблюдавам. Не сме чули никакви новини. — Тя се поколеба. — Нещо… сериозно… ли се е случило?

Вал я огледа съсредоточено, после погледна Дала. Между двамата съществуваше някаква смътна, полутелепатична връзка — никога не бяха успявали да си прехвърлят определени точни мисли, но ясно долавяха емоциите си. Сега той усети съчувствието, което Дала изпитваше към пролката.

— Зингана, ще ви съобщя нещо, което е тайна за публиката — продължи той. — Възниква обаче необходимостта да ви задържим поне за няколко дни. Надявам се да ме извините, но предполагам, че ако не ви кажа, бихте ми простили по-трудно.

— Нещо му се е случило! — промълви тя с широко отворени очи. Тялото й беше напрегнато.

— Да, Зингана. Около 20.10 часа тази вечер съветник Салгат бе убит.

— О! — Тя се отпусна върху облегалката и притвори очи. — Той е мъртъв? — И го повтори, но като констатация, а не като въпрос: — Мъртъв е!

Дълго седя отпусната, сякаш се опитваше да свикне с мисълта за смъртта на Салгат Трод. Вал и Дала я наблюдаваха. След това тя помръдна, отвори очи, погледна цигарата между пръстите си, сякаш до този момент не я беше виждала, и се наведе напред, за да я загаси в пепелника.

— Кой го направи? — попита тя с поглед, от който надничаше дивашкият й праотец.

— Тези, които използваха иглерите, са мъртви — отвърна Вал. — Самият аз убих двама от тях. Но ни предстои да открием тези, които са го планирали. Надявам се, че би искала да ни помогнеш, Зингана.

Той отново хвърли поглед към Дала. Тя кимна. Връзката между Зингана и Салгат Трод не се ограничаваше само до делови отношения. Между двамата действително бе съществувала някаква привързаност. Вал й разказа какво се бе случило, а когато стигна до момента, в който Салгат Трод се бе обадил на Торта Карф, за да направи самопризнания за съучастие в търговията с роби, тя стисна устни и кимна.

— Боя се, че има такова нещо — съгласи се тя. — През последните дни, всъщност след съобщението за търговията с роби, нещо го притесняваше. Струваше ми се, че е зависим от някого. И по-рано се бе случвало да се ангажира с неща, толкова далеч от собствените му политически интереси, че все си мислех, че някой го принуждава да ги прави. Е, този път са стигнали твърде далеч. И после?

— Затова известно време ще запазим абсолютно мълчание по случая — продължи Вал. — Официално Салгат Трод се намира в Полицейския терминал и дава показания под наркохипноза.

На лицето й се появи свирепа усмивка.

— Това ще ги уплаши, а страхът те принуждава да вършиш глупости — заключи тя. Не току-така бе станала любовница на политик. — С какво бих могла да помогна?

— Разкажи ни всичко, което можеш — отвърна той. — Може би така ще сме в състояние да предприемем действията, които бихме предприели, ако Салгат Трод бе останал жив, за да даде показания.

— Да, разбира се. — Тя извади цигара от оставената върху бюрото табакера. — Все пак мисля, че би било по-добре да ме поставите под наркохипноза. За вас е по добре да разчитате на онова, което ще ви кажа, затова бих искала да си спомня всичко точно и с пълни подробности.

Вал кимна утвърдително и погледна Дала.

— Можеш ли да се заемеш сама? В момента аудиовизуалният запис е включен, а тук има всичко необходимо. — Той издърпа чекмеджето, в което се намираше наркохип оборудването. — В слушалката има шепнещо устройство, така че можеш да се обаждаш, без да се безпокоиш, че информацията може да проникне в подсъзнанието на Зингана. Ще се видим, след като свършите. Доведи Зингана в Полицейския терминал — вероятно що съм там.

Той излезе от стаята и по коридора срещна офицера, който отговаряше за прислужника и камериерката.

— Имаме проблеми с тях, сър — съобщи офицерът. — Настроени са враждебно, претендират за правата си и настояват да се срещнат с представител на Пролската защитна лига.

Вал се отзова твърде нецензурно по отношение на последната.

— Ако не желаят да сътрудничат, инжектирайте ги и ги разпитайте на всяка цена — нареди той.

Лейтенантът изглеждаше притеснен.

— И до този момент се държим недопустимо с тях — възрази той. — По-безопасно е да ликвидираш Гражданин, отколкото да разкървавиш носа на някой прол. Защитават ги какви ли не закони.

— Какви ли не закони защитават и Паравремевата тайна — отсече Вал. — А мисля, че има и няколко закончета на убийство на член на Изпълнителния съвет. В случай, че Лигата започне да създава неприятности, не са тук. В знак на вярност са се присъединили към своя любим господар в неговото убежище в Полтерма. Но един от тях или и двамата работят за Организацията.

— Сигурен ли сте?

— Организацията е твърде добре организирана, за да не е имала шпионин в домакинството на Салгат. Не е Зингана, защото сама пожела да направи показания под наркохипноза. Кой значи остава?

— Е, това вече е друго нещо — в такъв случай те са заподозрени. — Лейтенантът изглеждаше успокоен. — Ще изцедим всичко и от двамата.

Торта Карф беше буден и си драскаше в бележника с многоцветната писалка. Вал надникна в бележника и примигна: Главният отново рисуваше буболечки — червени мравки с черни крачета и синьо-зелени бръмбари. След това забеляза, че психоспец Нентров Дард пие чист палмов ром.

— Е, казвай най-лошото — каза Вал.

— Момчето е с изтрита памет — отвърна Нентров Дард, пресуши чашата и отново я напълни. — И е облицовано с една стъпка дебел пласт псевдопамет. Ще ни отнеме петдесет-шейсет дни, за да изчегъртаме целия този боклук и да го разблокираме. Сложих го да спи и го прехвърлих в Полицейския терминал. Утре сутринта, след като подремна, и аз отивам там и се заемам с него. Ако се надявате да измъкнете нещо полезно от него достатъчно навреме, за да предотвратите назряващата криза в Изпълнителния съвет, просто забравете.

— А това отново ни връща при старите ни приятелчета търговците-вещери — обади се Торта Карф. — Ако те са решили да преустановят дейността си и в сектор Колгор…

Той започна да рисува огромен синьо-черен паяк в центъра на бележника.

Нентров Дард загаси пурата си, изпи рома и се изправи.

— Е, лека нощ, шефе. Вал, ако решиш да ме събудиш преди десет, прати някой, от когото искаш да се отървеш завинаги.

Обиколи бюрото и излезе през страничната врата.

— Надявам се, че не са — обади се Вал. — Наистина се съмнявам да го направят. Това е шансът им да се сдобиват с голямо количество евтини роби. Крутите са прекалено заети, за да се пазарят. Отивам в Полицейския терминал. Когато Дала и Зингана приключат, нека ме намерят там.

 

 

В Полицейския терминал намери определения за двойник на Салгат Трод агент Костран Галт. След като извика математика Зултран Торв, който завеждаше Компютърния офис, и му предаде обозначенията на времепредела в сектор Есарон, съобщавайки му споделените от Нентов Дард идеи във връзка с тях, Вал проведе половинчасов разговор с Костран Галт за ролята, която му предстоеше да изпълни. Накрая се съблече и легна на един диван в стаята за почивка в дъното на офиса.

Събуди се на обяд. Взе набързо душ, избръсна се и са облече, после седна на бюрото и си поръча закуска, която пристигна, докато се свързваше с Рантар Джард и Наркан-еквивалент.

— Идеята ви даде резултат, господин помощник — съобщи му зам-главният на Регионален сектор Колгор. — Робите ни предоставиха значително количество информация за имението и разказаха за нови разчистени полета и за язовир, който господарят им Громдур строи, за да наводни нови оризища. Установихме местоположението на един пояс на около пет парагодини, където са осъществени подобни подобрения. Започнахме да изпращаме топки-бумеранги към целия пояс, времепредел по времепредел. До този момент разполагаме с десетина-петнайсет снимки на главния площад в Сорам, на които има въоръжени крути, както и снимки на лагери на търговци-вещери и конвейерни глави в същите времепредели. Нека ви ги покажа. Тази е направена от аерокораб над гората до еквивалента на Сорам.

Когато изображението се смени, не се виждаше никаква джунгла. Забелязваха се стоманени кули, платформи и сгради, свидетелстващи за конвейерни станции, както и огромен правоъгълник от червени и бели антиграв-шамандури, които да предупреждават въздухоплавателните съдове за зоната, над която се извършват бумерангови дейности. Апаратът беше прикрепен на носа на аерокораб, който кръжеше на десет хиляди стъпки височина.

— Топките са готови — чу се глас, който изреди цяла серия обозначения на времепредели. — Време на завръщане 18.20, плюс-минус четири минути.

— Варт — чу се гласът на Рантар Джард, явно от корабното радио. — Сигналът ви се излъчва в Дергабар-еквивалент. Наблюдава помощник Въркън. Кога приблизително е следващото завръщане?

— Всеки момент, сър; очакваме рематериализация.

Вал гледаше, без да мигне, с вилица в ръка на половината разстояние от устата му. Неочаквано на около хиляда стъпки под обектива на апарата лумнаха серия синкави блясъци, а миг по-късно се разтвориха цял куп червено-бели парашути, изхвърлени от фоторазузнавателните топки, завърнали се от сектор Колгор.

— Добре, пускай — извика корабният капитан.

Отдолу бликнаха двайсетсантиметрови сфери, чиито златисти проводникови мрежи блеснаха на слънчевата светлина. Спуснаха се в компактен грозд на около хиляда стъпки, след което избухнаха и изчезнаха. От земята се издигнаха шест или осем аероколи, за да пресрещнат и приберат спускащите се парашути.

Екранът за момент се изпълни с кубчета, след което отново се появи мургавото лице на Рантар Джард. Той извади лулата от устата си и каза:

— Вероятно ще получим позитив от партидата, която току-що видяхте да пристига. Получаваме един средно от две спускания.

— Изпратете списък с обозначенията на времепределите, които сте получили досега, на Зултран Торв в Компютърния офис — нареди Вал. — Той обработва данните от сектор Есарон. Надяваме се да създадем модел. Ще се срещнем след пет часа. Излитам оттук веднага щом уточним още няколко неща.

След това се свърза със Зултран Торв. Обикновено предпазливият и скептичен математик този път тържествуваше.

— Имаме нещичко, Вал — обяви той. — Грубо казано, съвпада с казаното от доктор Нентров — всеки интервал между обозначенията е миниатюрна, но съвсем точна част от разликата между второстепенното обозначение и обозначението на базисния предел.

— Получи ли обозначението на базисния предел? — попита Вал.

— О, да. Тъкмо това щях да ти кажа. Изчислихме го според обозначенията, които ти ми даде. — Той го издиктува. — А обозначенията, които ти ми даде, са…

Вал изобщо не го слушаше. Беше сбърчил чело от недоумение.

— Но това не е обозначение на Пето ниво — прекъсна го той. — Това е Първо ниво!

— Точно така. Сектор Абзар на Първо ниво.

— Защо, по дяволите, никой не се е сетил за това досега? — възкликна той.

И в същия момент си отговори. На никого не му бе идвало наум за сектор Абзар.

Преди дванайсет хилядолетия цивилизацията на Първо ниво била изтощена. Изчерпали ресурсите на родната планета Марс преди сто хилядолетия, потомците на тези, които прекосили пространството, опустошили и третата планета. Предшествениците на народа на Въркън Вал открили принципа на паравремевото прехвърляне и започнали да експлоатират безброй светове върху други предели на правдоподобност. Народът в сектор Дуарма на Първо ниво, който почти изчезнал от най-обикновен глад, напуснал градовете и изоставил технологиите, изграждайки една селско-фермерска култура, лишена от прогрес, промени, любознателност, конкурентност и амбиции, и начин на живот, при който всеки ден бил повторение на вчерашния, а всеки утрешен — повторение на днешния.

Народът на Абзар не постъпил така. Те изчерпали ресурсите си докрай, воювайки ожесточено за последните трохи с ядрени бомби, с пушки, със саби, с лъкове и тояги, докато накрая измрели и оставили след себе си една превърната в пустиня планета, изпъстрена с празни градове, които дори дванайсетте хилядолетия не могли да заличат.

Затова никой от сектор Паравреме не посещаваше сектор Абзар. Там нямаше нищо — освен място да се скриеш.

— Съобщи го на зам-главен Рантар Джард от сектор Колгор в Наркан-еквивалент и на зам-главен Вълтор, сектор Есарон, Новилан-еквивалент — каза Вал. — И не забравяй да отбележиш на съобщението до Вълтор „Спешно на вниманието на заместник Скордран“.

Това му напомни за нещо. Щом приключи със Зултран, той изготви заповед от името на Торта Карф за постоянното повишение на Скордран Кърв и я изпрати. Нещо трябваше да се направи и с Вълтор Тарн. Повишение естествено — да речем, заместник-главен на бюро. Хипномех библиотеката в сектор Дергабар на домашния времепредел — там процедурната педантичност и предпазливост на Вълтор щяха да бъдат предимства, а не недостатъци. Свърза се с адютанта Властор Арф и нареди:

— Искам повече войски от сектори Обслужване и Индустриален. Прегледай всичко и провери откъде какво може да се задели. Не оголвай нито един времепредел, но оформи сила от порядъка на три дивизии. Установи местонахождението на всички големи антигравитационни транспозиционни докове в сектори Търговски и Пътнически и изготви списък на спедиторските и пътническите кораби, които могат да бъдат реквизирани спешно. Предполагаме, че засякохме времепредела, който Организацията използва като база. След като нападнем няколко пункта в близост до еквивалентите на Наркан и Новилан, ще предприемем планетарно почистване.

— Разбрано, господин помощник. Ще направя всичко, което мога, за да сме готови за мащабна операция, без да изтече никаква информация. След нанасяне на първия удар няма да имаме проблеми със сигурността и всичко ще се изясни. Дотогава ще изготвя генерален план и ще подам сигнал на всички наши хора. Нали така?

— Точно така. И за твоя информация, базата не е на пето ниво, а сектор Абзар на Първо.

И посочи обозначението.

Властор Арф се изхили.

— Виж ти! Дори бях забравил, че съществува сектор Абзар. Да съобщя ли на репортерите?

— Да те вземат мътните, не! — почти изрева Вал. И следващия миг го обзе любопитство: — Какви репортери? Какво правят те в Полтерма?

— Главният Торта изпрати тук тази сутрин петдесет-шейсет новинари с нареждане да не им дадем възможност да изпращат материали оттук, но да ги оставим да отразяват набезите, щом започнат. Инструктирани сме да ги снабдим с оръжия, аудио-визуална техника, диктофони и всичко, от което се нуждаят…

Вал се ухили и призна:

— За това никога не бих се сетил. Старата лисица си е стара лисица. Не, нищо не им казвай. Просто ще ги заведем и ще им покажем. А къде са доктор Хедрън Дала и момичето на Салгат Трод?

— В момента спят. Спалня осемнайсет.

 

 

Дала и Зингана бяха заспали върху куп копринени възглавници, почти допрели глави; кафявата ръка на Зингана бе обгърнала бялото рамо на Дала. Лицата им излъчваха спокойна красота и двете леко се усмихваха, сякаш сънуваха щастливи сънища. Вал ги гледа известно време, след това подсвирна тихичко няколко пъти. След четвъртия Дала се събуди, седна и побутна Зингана.

— Колко е часът?

— Един без петнайсет — отвърна той.

— Ооо! Току-що заспахме. Адски се уморихме!

— Доста сте се потрудили. Добре ли се чувстваш след наркохипа, Зингана?

— Не беше толкова зле и имах хубав сън. А Дала…, доктор Хедрън искам да кажа…

— Дала — поправи я съпругата на Вал. — Нали помниш какво ти казах?

— Добре, Дала — усмихна се Зингана. — Дала проведе някакво хипнолечение. Вече не се чувствам така зле заради Трод.

— Добре. Виж, Зингана. Сега един човек ще се представи за съветник Салгат в телепредаване. В момента козметиците го подготвят. Ще бъде ли прекалено мъчително за теб да се срещнете и да поговорите?

— Не, нямам нищо против. Мога да му дам ценни съвети. Не забравяйте, че познавах Трод много добре. Бях негова икономка. Срещала съм се с много от хората, с които поддържаше контакти, и те ме познават. Няма ли е по-убедително, ако се появя с вашия човек?

— Разбира се, че ще е. Това ще помогне много! — отвърна въодушевен Вал. — Може би е време да се надигнете, момичета. Предаването е чак в 19.30, но имаме много работа дотогава.

Дала се прозя.

— Това ли значи да си ченге? — отвърна тя, докато се оправяше и дърпаше Зингана за ръцете. — Хайде, Зина. Да се залавяме за работа!

 

 

Вал стана от екрана-четец в офиса на Рантар Джард и се разкърши. Почти от един час натискаше бутоните, въртеше селектора и увеличителните лостчета и разглеждаше снимките от секторите Колгор и Наркан, направени с топките-бумеранги, спуснати над пространствения еквивалент на Сорам. Цял комплект от тях, заснети от височина две хиляди стъпки, показваше централния площад на града. Резултатите от плячкосването на крутите виждаха ясно, както и скупчените им като стадо под охрана пленници. Увеличавайки изображението, той разгледа отделни групи от варварите-нашественици — едри мъже с руси или тъмнорижави коси, облечени в широки ризи и увиснали панталони и с полуботуши от необработена телешка кожа. Мнозина бяха нахлупили на главите си шлемове, някои бяха с ризници, всички носеха дълги мечове, а приблизително половината бяха затъкнали пистолети в коланите си или провесили мускети през рамо.

Друг комплект снимки показваше лагерите на търговците-вещери и конвейерни станции. На всяка от тях се виждаше голям изпепелен овал сред джунглата, изгорен по всяка вероятност с високомощни топлинни пушки. Лагерите бяха заобиколени с яки огради от телена мрежа. Във всеки имаше по няколко колиби от метални сглобяеми елементи и вътрешни оградени пространства. От всеки навътре в джунглата бе изсечен път до друг изпепелен кръг, в центъра на един-два от които той забеляза действителните конвейерни куполи. Навсякъде кипеше буйна дейност и Вал завъртя увеличителя, за ди разгледа подробно всяка човешка фигура поотделно малко от мъжете, в което бе убеден, бяха Граждани от Първо ниво. Повечето бяха или проли, или извънвреми, най-малко бяха тъмнокожите с груби черти и черни бради.

— Някои от тези приятелчета приличат на кифтани от Второ ниво — отбеляза той. — Изпрати максимално увеличена индивидуална снимка на всеки поотделно до Дергабар-еквивалент. Получи ли всички данни от Зултран Торв?

— Да. Сектор Абзар — отвърна Рантар Джард. — Никога не би ми хрумнало. Чудя се все пак защо използват подобна серийна система. На тяхно място бих разпръснал дейностите си максимално произволно.

— Това е единственото, което са могли да направят — поясни Вал. — Когато пипнем някой от конвейерите, ще намерим в контролния пулт бъркотия от произволни обозначения, а в контролния кабинет ще има нещо като компютърно устройство за избиране на точния времепредел при натискане на бутон или избиране на комбинация, и това би могло да стане единствено чрез установени цифрови серии. А ние се надявахме да установим местонахождението на базата им чрез някой от конвейерите! Дори да дадем наркохип на всички тези от снимките, пак няма да научим обозначението на базовия предел — нито един от тях няма да го знае. Те просто отиват там, където ги отведе конвейерът.

— Вече всичко е изяснено — каза Рантар Джард. — Имам разработен план за нападение. Ако получа разрешението ви, съм готов веднага да го задействам. — Той погледна часовника си. — Предаването за Салгат е свършило в Родния времепредел и след малко ще пуснат презапис в този. Тук ли ще го видите, сър?

 

 

Върху телепредавателния екран във всекидневната ни Торта Карф момиче с яркочервена коса танцуваше под звуците на тиха музика на фон от преливащи се цветове. Седналите в полукръг пред него четирима мъже отпиваха от питиетата си и го наблюдаваха разсеяно.

— Скоро би трябвало да има публична реакция — обади се Торта Карф, като погледна часовника си.

— Трябва да призная, че беше убедително — призна неохотно главният интерофисен координатор Зоста Олф. — Бих повярвал, ако не познавах фактите.

— Заснемането на фона на огромните прозорци е много хитро хрумване — добави Ловрант Ролк. — Всяко дете ще познае по ракетната площадка, че е направено в Полицейския терминал. И като добавим Зингана — истински шедьовър!

— Виждал съм я няколко пъти — обади се помощникът по политическите връзки Елбраз Варк. — Очарователна е, нали!

— А и добра актриса — подхвърли Торта Карф. — Не е лесно да играеш себе си.

— И Костран Галт се справи чудесно — вметна Ловрант Ролк. — Беше направо съвършен — изтъкнатият политик, подкрепен от лоялната си любовница, храбро посрещащ позорния край на обществената си кариера.

— Знаете ли, бих могъл да уредя ангажимент на това момиче в някоя от големите театрални компании. След смъртта на Салгат някой ще трябва да се погрижи за нея.

— Много бързо се ориентираш, Елбраз! — измърмори Зоста Олв.

Музиката спря, сякаш отрязана с нож, и крехката девойка с рижа коса изчезна в мозайка от цветове. Когато екранът се избистри, ги гледаше един от говорителите.

— Прекъсваме програмата за важно сензационно съобщение за аферата Салгат — обяви той. — Чуйте какво казва Яндар Яд…

— Мислех, че си успял да прехвърлиш това дрънкало в Полтерма — каза Зоста.

— Не пожела — отвърна Торта Карф. — Каза, че било номер, за да го махна от Родния времепредел по време на кризата в Съвета.

Яндар Яд вече се бе появил на екрана.

— … фалшив запис на съветник Салгат във времепредела на Полицейския терминал, излъчен преди час в Родния времепредел. И така, не мога да твърдя кой е този мъж, но разполагам с категорично доказателство, че това явно не е Салгат Трод!

— Загубени сме! — изпъшка Зоста Олв. — Никога не би се ангажирал с подобно изявление, ако не може да го докаже.

— … нещо подозрително в цялата работа от самото начало — продължаваше журналистът. — Затова реших да проверя. Ако си спомняте, актьорът, представящ се за Салгат, жестикулираше доста енергично с ръце, имитирайки добре познатите маниери на действителния Салгат Трод. В един момент възглавничката на десния му палец попадна точно пред камерата. Ето стопкадър от този момент.

Той се отмести и се видя видеоекран. Яд натисна един бутон и екранът просветна. Върху него се появи изображението на Костран Галт като Салгат Трод с протегната напред дясна ръка.

— Ето вижте тук. Ще направя бавно увеличение, за да сте сигурни, че не е използван монтаж на кадрите. По-близо камерата, Трат!

Появи се островърха показалка, която докосна десния палец, който ставаше все по-голям, докато не запълни целия екран. Яндар Яд продължи да говори извън кадър.

— Ето тук. Тези от вас, които познават древната наука дактилоскопия, ще потвърдят, че тази структура на очертанията е известна като „двоен клуп“. Моля да запомните изображението, докато ви показвам отпечатък от друг десен пръст, този път на регистрирано фотокопие от отпечатък на пръста на истинския Салгат Трод. — Изображението леко се сви, появи се една снимка, която бе увеличена. — Този тип отпечатък от палец е известен като „свод на шатра“. Забележете разликата.

— Това е краят! — извика Зоста Олв. — Карф, за пръв и последен път искам да ти напомня, че бях против тази лудост от самото начало. Какво ще правим сега?

— Предлагам веднага да се отправим към Щаба — отвърна Торта Карф. — Ако се забавим прекалено, може и да не успеем да влезем.

Яндар Яд отново се бе появил на екрана — разобличаваше яростно Торта Карф. Той се приближи и го изключи.

— Предлагам да се прехвърлим в Полтерма — обади се Ловрант Ролк. — Там ще им е по-трудно да ни призоват.

— Ако искате, вървете в Полтерма — отвърна подигравателно Торта Карф. — Аз оставам тук и ще отвърна на удара, а ако се опитат да ме призоват, по-добре да го направят с робот.

— Ще отвърнеш на удара? — повтори Зоста Олв. — Не можеш да воюваш със Съвета и цялото Управление! Ще те разкъсат на парчета!

— Мога да ги забавя, докато Вал успее да атакува базите в сектор Абзар — отвърна Торта Карф и се замисли за момент. — Може пък всичко да е за добро. Ако това отклони вниманието на Организацията…

 

 

— Би ми се искало да направим разузнаване с топки-бумеранги — каза Рантар Джард, докато наблюдаваше на един от видеоекраните филма, заснет от аерокораб, прехвърлен на граничещ със сектор Абзар времепредел. Корабът направи няколко кръга над лъкатушещата между стръмно скосените брегове ивица на Ганг, прелитайки над пуста равнина, тук-там обрасла с трънливи храсти. — Базата би трябвало да е там някъде, но нямаме никаква представа какви изменения е направила тази шайка.

— Не посмяхме да рискуваме. Изненадата трябва да е пълна. Би трябвало да прилича на мястото, което описаха робите — без постоянни постройки. Операцията е започнала само преди няколко месеца с нашествието на рутите. Може да продължи още четири-пет месеца, докато крутите разпродадат всичките си излишни пленници. Местността — той посочи екрана — ще бъде наводнена от проливните дъждове. Виж как е разрушена от наводненията.

— Разреши ми да отида — настоя Рантар Джард.

— И това не можем да си позволим — отвърна Вал. — Някой трябва да поеме командването тук, а ти познаваш хората си по-добре от мен. А и това няма да е последната подобна операция. Следващия път ще трябва да остана в Полицейския терминал и да командвам от бюрото. Нужен ми е непосредствен опит в извънвремевия периметър, а това е единственият начин да го придобия.

Той наблюдаваше четирите млади полицайки, които работеха пред голямото теренно табло със зоната на времепредела на Полицейския терминал около тях. Бяха покрили миниатюрните сгради, платформи и кули с тънка мрежа в мащаб петдесет стъпки. Всяка пресечка отбелязваше разположението на еднометрова конвейерна сфера, натоварена с бомба с упойващ газ и снабдена с автоматичен детонатор, който щеше да я взриви в мига на рематериализиране в сектор Абзар. Върху по-твърди жици на височина три хиляди стъпки се намираха дисковете на тристаметровите конвейери, които щяха да докарат взводовете на Паравремевата полиция в аероколи и десетметрови аерокораби. На една миля имаше пръстен от големи шейсетметрови конвейери, които щяха да докарат бронираната техника и въздушната пехота, както и малките двуместни скутери на въздушната кавалерия от сектори Обслужващ и Индустриален. Точно над пространствения еквивалент на конвейерите на търговците-вещери в сектор Колгор висеше самотният диск на командния конвейер на Въркън Вал на височина, равностойна на пет хиляди стъпки, а в окръжност с диаметър половин миля около него се намираха петте новинарски конвейера.

— Къде е корабният конвейер? — попита той.

— В момента е на антиграв на пет мили на север оттук — отговори една от младите жени. — В мащаб е приблизително там, където се намира зам-главен Рантар.

Друга от жените добави няколко дребни късчета към мрежата, изобразяваща бомбите с упойващ газ, отстъпи назад, свали слушалките си и докладва:

— Всичко е на мястото си, помощник Въркън.

— Добре. Качвам се на борда — заяви той. — Можеш да поемеш нещата, Джард.

Стисна ръката на Рантар Джард, който застана до превключвача за едновременно активиране на конвейрите, и благодари за пожеланията за успех на момичето до теренното табло. След това отиде до мрежестия купол на трийсетметровия конвейер с петте новинарски конвейера около него. Членовете на екипа му, които пушеха и бъбреха отвън, го видяха и влязоха вътре заедно с новинарите. От говорителя се разнесе глас, който предупреждаваше из цялата зона онези, които тръгват с конвейерите, да заемат местата си. Той влезе през една врата между две аероколи и застана до централните контролни пултове пред видеоекран, над който бе написано „Новилан Екв.“. На него над рамото на мъж в униформата на полеви агент трети клас се виждаше вътрешността на подобен на неговия конвейер.

 

 

— Здравейте, помощник Въркън — чу се глас от говорителя под екрана, щом мъжът помръдна устни.

— Заместник Скордран! Тук помощник Въркън. Хайде!

Скордран Кърв застана пред екрана, щом операторът стана от стола.

— Здравей, Вал. Всички сме готови да потеглим по ваша заповед — докладва той. — Всички сме в състояние на антиграв.

— Това се казва точност. Току-що приключихме с мрежата газови бомби — отвърна Вал. — Минаваме в антиграв сега — добави той, щом усети куполът да се повдига. — Надявам се, няма да се разочароваш, ако там не успеете.

— Съзнаваме, че са блокирали целия сектор Есарон — отговори Скордран Кърв от разстояние над осем хиляди мили. — Тръгваме с няколко кораба. Ще проучим целия бряг. В тази зона има още доста сектори, където могат да се продават роби.

На външния видеоекран, свързан с бавно въртяща се камера на върха на кула, пространствено еквивалентна с една стая във висока сграда в сектор Трипланетарна империя на Второ ниво, Вал проследи вертикалното издигане на собствения си конвейер заедно с последвалите го новинарски конвейери и взводните конвейери, които заеха позиция. Накрая всичко застана на мястото си. Той съобщи това на Скордран Кърв, вдигна ръчния телефон и извика:

— Всички готови ли са за прехвърляне? Започвам да броя. Трийсет секунди… двайсет… петнайсет… пет… четири… три… две… едно… нула!

Всички екрани посивяха. Вътрешността на куполите премина в друг пространствено-времеви континуум, дори в друг вид време-пространство. Прехвърлянето щеше да продължи половин час. Това бе необходимото време за изграждане и огъване на транспозиционното поле, без оглед на изминатото паратемпорално пространство. Куполът над и около тях изчезна. Покритият с извисяващи се кули и сгради свят на Полицейския терминал също се стопи в еднообразното зелено на ненаселеното Пето ниво. Една планета би могла чудесно да се погрижи за себе си, мина му през ума, стига хората да я оставят на спокойствие. След това зърна полята и селищата на Четвърто ниво. Появяваха се и изчезваха градове, все по-големи и по-големи, докато прекосяваха по-цивилизованото Трето ниво. Един от тях бе подложен на въздушно нападение — почти нямаше паратемпорално прехвърляне, което да не профучи през някое сражение.

Той разкопча колана и свали ботушите и туниката. Всички около него се заеха със същото. Не бе необходимо да вдишаш упойващия газ — проникваше до нервната система през всяко отверстие, пора или драскотина. Единствената защита беше космическият скафандър. Единият от детективите му помогна да надене метално-пластмасовата ризница. Преди да постави херметическите ръкавици той върна услугата на детектива, провери иглера, бластера и издължения като полицейска палка ултразвуков парализатор на колана си и се увери, че радиото и слушалките в шлема работят. Надяваше се, че неистовите му усилия да набави няколко хиляди скафандъра за Полицейския терминал от Индустриалния, Комерсиалния и Интерпланетарния сектори не са предизвикали слухове, които да стигнат до ушите на вездесъщите агенти на Организацията.

Местността под тях започна да прелива в сухите кафяво-жълти тонове на сектор Абзар. Друго от конвейерите не се виждаше, но електронната и механичната разлики в индивидуалните контролни уреди и разликата в разстоянието между тях и централния радиоконтрол щяха да предотвратят прехвърлянето им в една и съща микросекунда. Разузнавателните групи започнаха да се качват по колите. Червената светлина отгоре започна да мига в зелено и куполът потрепна, втвърдявайки се в хладен метал. Екраните отново просветнаха и Вал видя Скордран Кърв отвъд Азия и Тихия океан да си нахлузва шлема. Една светла точка в центъра на екрана се разшири, докато мрежата под конвейера се разтваряше под камерата.

Отдолу базата на Организацията — големи правоъгълни оградени участъци за роби с метални бараки в тях, огромната окръжност на конвейерната станция в сектор Колгор и една по-малка конструкция, която вероятно помещаваше конвейери до други времепредели в сектор Абзар, работилници, жилищни сгради, хангари, складове и докове — бе обвита в бяло-зеленикава мъгла. Пръстенът от конвейери на три хиляди стъпки се разтваряше и бълваше аероколи и аерокораби, а малко по-нататък по-големият пръстен от тежки конвейери разтоварваше бронирани и отбранителни бойни съдове. Една аерокола, намираща се вероятно извън обсега на газа, отлиташе в западна посока, преследвана от три полицейски коли. Въздухът около нея блестеше в синкаво от лъчите на неутронните бластери-разрушители. Накрая колата бе улучена и избухна. Трите полицейски коли завиха и полетяха с по-малка скорост обратно. Трихилядитонният пътнически кораб, натъпкан набързо с въоръжени сили, кръжеше над тях. Огромната конвейерна станция, която го бе докарала, бе прехвърлена обратно в Полицейския терминал, за да докара друг кораб.

Вал записа едно съобщение, обявяващо пристигането на отряда с особено назначение, извади записа и го затвори херметически в капсула, постави капсулата в мрежеста съобщителна сфера, включи я в щепсела и щракна ключа. Сферата блесна и изчезна. Когато след половин час се върнеше в Полицейския терминал, щеше да се рематериализира, да изстреля парашут и да включи сигнал за привличане на вниманието. Той херметизира шлема си, качи се в аероколата и включи радиото в шлема за връзка с пилота. Колата се издигна лекичко, излетя през отворения изход и се спусна надолу.

Кацна до сградата на конвейерната станция. Около нея имаше площадки за петдесет конвейера, но само осем бяха по местата си. Единият сигурно бе пристигнал след избухването на газовата бомба — беше натъпкан с безжизнени роби от Каранда. Няколко офицери от Паравремевата полиция теглеха цистерна с упойващ газ около един антиграв повдигач — поддържаха нужната концентрация в случай, че пристигне още някой. До по-малката конвейерна сграда нямаше нито един конвейер, а само няколко очертани с червено петнайсетметрови окръжности около една централна шейсетметрова. Персоналът на Организацията беше измъкнат навън и екип от параполицаи я запечатваше, монтираше робот-пазач и подготвяше обгазяването й. След като бяха разтоварили войниците и амунициите, шейсетметровите конвейери идваха да товарят роби в безсъзнание, за да ги прехвърлят в Полицейския терминал. Аероколи и аерокораби пренасяха обгазени търговци на роби с белезници — стоварваха ги в бараките за роби. След като действието на газа престанеше и се върнеха в съзнание, щяха да ги наркохипнотизират и да ги разпитат.

Вал обиколи складовете и прегледа буретата с барут и бъчвите с бренди, камарите ламарина и пирамидите от сандъци. Вероятно бяха докарани от по-нискоразряден времепредел. Имаше и саби, секири и ножове, изковани в сектор Индустриален — Организацията ги бе закупила чрез някоя лицензирана търговска компания, — а също и огледала, парфюми, изкуствени тъкани и евтина бижутерия. Изглежда, цялата тази стока бе пренесена с кораб от друго място в същия времепредел — складовете бяха твърде далеч от конвейерите и точно до пристанищния док…

Някъде избухна страхотна експлозия. Един от полицаите протегна ръка и Вал погледна. Корабът, който бе прехвърлен с големия конвейер, рухваше, разцепен на две — в момента, в който погледна, двете половини се треснаха върху земята на разстояние няколко мили. Някакъв странен товарен кораб се движеше с голяма скорост към тях. От носа му блесна синя светкавица от активирането на високомощен бластер. Над главите им изтрещя нова експлозия. Всички побягнаха да се скрият. Командният конвейер на Вал се пръсна на сипещи се надолу метални отломъци. В същия миг всички други конвейери, които бяха на антиграв, започнаха да проблясват и да изчезват. Вал знаеше, че това е единственото разумно нещо, което може да се направи. Но той и мъжете му оставаха тук изолирани и сами срещу врага.

 

 

— Значи това е всичко — изсумтя облекчено Далгрот Сорн, паравремеви комисар по сигурността, след като Торта Карф приключи.

— Да, и ще го повторя под наркохип — добави Торта Карф.

— О, не говори така, Карф — изруга Далгрот Сорн. Беше поне един век по-възрастен от него и лицето му напомняше остарял лъв с възпалени зъби. — Искал си да държиш арестанта под похлупак, докато изпомпаш информацията от него, и да заблудиш Организацията, че Салгат е жив и приказва. Одобрявам и двете. Но…

Той посочи отсрещния видеоекран, на който се виждаше гърбът на председателя в Камарата на Съвета. Торта Карф усили звука.

— Та аз повдигам този въпрос — говореше един член на Управлението, — тъй като предишните обвинения за незаконен арест и незаконно задържане са неразделна част от обвиненията, предизвикани от снощното телевизионно излъчване.

— Добре де, телевизионното излъчване беше фалшификация. Това бе установено — апострофира го някой отляво.

— Признанието на съветник Салгат вечерта на ден едно-шест-две не беше фалшификация — отвърна поддръжникът на Управлението Нантав Сков.

— А защо бе нужно да се фалшифицира второто?

Върху пулта на председателя Астар Варн започна да мига лампичка.

— Давам думата на съветник Хастор Флан — обяви Астар.

— Надявам се да изложа теория, която може да обясни това — каза Хастор Флан. — Предполагам, че когато Паравремевата полиция е разпитвала поставения под наркохипноза съветник Салгат, той е направил изявления, които са уличили или Паравремевата полиция като цяло, или неин член, когото Торта Карф е искал да защити — да речем някой като Въркън Вал. Затова са го ликвидирали и са накарали този мошеник…

Торта Карф започна да ругае — използваше по азбучен ред имената на всички божества, които бе чувал. Бе стигнал едва до Аллах от Четвърто ниво, когато пред Астар Варн замига червена светлинка и усиленият глас на един робот-паж изрева:

— Специално спешно съобщение! Специално спешно съобщение! Отправено е искане веднага да бъде активиран новинарският телеекран с презапис от 11.07 часа. Току-що е излъчен важен бюлетин от Нагорабар, Роден времепредел на Индийския субконтинент…

— Вече можеш да спреш да ругаеш, Карф — ухили се Далгрот Сорн. — Мисля, че е това.

 

 

Костран Галт бе седнал на ръба на дивана, обгърнал с едната си ръка кръста на Зингана. От другата му страна Хедрън Дала се бе надигнала на лакти и подпираше главата си с ръце. На екрана пред тях се виждаше помръкващ залез, макар в Дергабар-еквивалент да беше ранен следобед. На фона на червеното небе бавно се спускаше тъмен кораб. В центъра на оградена с мрежа окръжност на двайсетина стъпки от земята висеше на антиграв трийсетметров конвейер, а по-нататък от отворените врати и прозорци на хангар от сглобяеми метални елементи струеше светлина.

— Разпитите на току-що докараната тълпа няма да приключат за по-малко от няколко часа — съобщаваше гласът на говорителя. — Не е известно какви данни ще успеят да съобщят. Психоекспертите споделят, че разказват почти едно и също. Какво е то, естествено не съм в състояние да повторя. След предизвиканата от неназован коментатор тревога — радвам се да обявя, че въпросният не е от нашата новинарска служба, — всички се въздържаме от разстройване сигурността на Паравреме вата полиция. Важна подробност: малко след пристигането на втория кораб от Полицейския терминал — който, повярвайте ми, пристигна точно навреме! — местоположението на мъртвия град в Абзар, който престъпниците са използвали като основна база в този времепредел и от който са предприели въздушното нападение срещу нас, бе установено и току-що пристигна съобщение, че той е изцяло в ръцете на Паравремевата полиция. Лично аз се съмнявам да е получена съществена информация от задържаните. Степента, в която Организацията е държала хората си в неведение, е просто невероятна.

В осветения вход на хангара се появи мъжки силует — излизаше навън.

— Вижте! — извика Дала. — Това е Вал!

— А това е помощник Въркън — потвърди коментаторът. — Господин помощник, ще бъдете ли така любезен да ни кажете няколко думи? Знам, че сте претрупан, сър, но вие сте героят на родния времепредел и всички наши зрители ще са щастливи да споделите нещо с тях…

 

 

Торта Карф заключи вратата на апартамента и активира един от роботите-слуги да донесе питиета. Въркън Вал свали колана с кобура и го остави настрана, след което се отпусна с въздишка на облекчение в едно от креслата. Дала застана в центъра на стаята и се огледа с възторжено изумление.

— Не го ли очакваше след хаоса отвън? — попита Вал. — Сега вече си истинско параченге. Никой извън Силите не знае за това скривалище на Главния.

— По-добре и ти да си намериш едно такова местенце — посъветва го Торта Карф. — Отсега нататък можеш да се надяваш на уединение в апартамента си в Тюркоазената кула, колкото на сцената на Операта в Дергабар.

— И какъв точно е новият ми пост? — попита Вал, докато бъркаше за табакерата си. — Двойник на Главния на Паравремевата полиция?

Роботът се плъзна към тях с три високи чаши и охладена кана на поднос. Спря пред Торта Карф и се завъртя върху гъсеничните си вериги. Карф си наля питие и насочи робота към креслото на Дала, която също се обслужи и го насочи към Вал. След като и Вал взе питието си, отпрати робота обратно към Торта Карф, който го изключи.

— Не позна. Ти си Главен на двойника на самата Паравремева полиция. Поемаш структурата, каквато е в момента, и я разширяваш. Продължаваш настоящата линия на разследване и си готов да използваш всичко ново, което възниква. Оставяш всякаква рутинна черна работа и поемаш единствено Организацията. Боя се, че това ще ти отнеме доста време.

— Забелязах, че разби на пух и прах първия член на Съвета, който започна да крещи, че си ликвидирал колосалния паратемпорален престъпен пръстен — вметна Вал.

— Да. Въобще не е ликвидиран и дълго време няма да бъде ликвидиран. Ще бъда неизразимо удовлетворен, ако ти го ликвидираш, когато ти предам задълженията си. Но дори да успееш, все ще изскача по нещичко, докато се оттеглиш и ти.

— Сега Съветът и Управлението са с нас — каза Вал. — Това е първото тайно заседание на Изпълнителния съвет за повече от две хиляди години. Помислих си, че ще падна мъртъв, когато приеха предложението да се подложат на наркохипноза.

— Някои съветници ще паднат мъртви, преди да бъдат наркохипнотизирани — подхвърли Дала над ръба на чашата си.

— Някои вече го направиха. Имам списък с имената на десетина, с които са се случили фатални инциденти, самоубили са се или просто са починали или изчезнали след обявяването на твоето нападение. Лично видях на екрана четирима как скочиха и хукнаха навън. Както и много други — нашето приятелче Яндар Яд моментално се изпари. Чухте ли какво измъкнахме от прислугата на Салгат Трод?

— Аз не — отвърна Дала. — Какво?

— Двамата са шпиони на Организацията. Докладвали са на някоя си Фарила, която имала приемна за предсказване на бъдещето в област Прол. Окултните й способности обаче не са й помогнали, когато изпратихме взвод цивилни агенти да я приберат. Между другото, задържането й бе абсолютно незаконно, но това ни помогна да установим мрежа от около триста изтъкнати политици, бизнесмени и публични лица, чиито слуги са й докладвали. Мислела, че работи за жълтата хроника.

— Ето защо имаме нов иконом, скъпа — обади се Вал. — Кандарго също е докладвал за нас.

— А тя на кого е докладвала? — попита Дала.

Лицето на Торта Карф грейна.

— При всеки следващ разговор разсъждава все повече като ченге — каза той на Вал. — Най-добре е да я назначиш за свой специален помощник. Всеки ден точно в шест пристигал различен прол, казвал паролата и получавал събраните през деня данни. Пипнахме само един от тях — четиринайсетгодишно момиче. Имаме проблем с разблокирането й, за да я хипнотизираме за разследване. Докато успеем да го направим, предполагам, че ще заличат всичко. Какви са последните новини от сектор Абзар? Пропуснах последния доклад, защото бързах да стигна на заседанието на Съвета.

— Продължаваме да изпращаме бумеранги в сектора, но е дълбок около пет милиарда времепредела и моделът на сектори Колгор и Есарон, изглежда, не съответства. Мисля, че много от времепределите на Абзар са плътно един до друг и че те се прехвърлят от един в друг чрез някакъв терминал на Пето ниво.

Торта Карф кимна. Беше невъзможно да се направи прехвърляне на по-малко от десет парагодини — равностойно на сто хиляди времепредела. Бе невъзможно полето да се изгради и разруши за толкова кратко време.

— Предполагаме, че времепределът Абзар е бил използван единствено за операцията на търговците-вещери от Крута. Нищо от намереното там не е на повече от два месеца — от последния дъждовен сезон в Индия например. В периметъра на Скордран Кърв всичко бе изчистено.

— Кажи му да провери долините на Мисисипи, Мисури и Охайо — нареди Торта Карф. — Много от робите със сигурност са продадени в сектор Кифтан на Второ ниво.

— По всичко изглежда, че отпуската ни се отлага за определено време — отбеляза примирено Дала.

— Защо не прескочите с Вал до фермата ми в Сицилия на Пето ниво? — предложи Торта Карф. — Притежавам целия остров в този времепредел и лесно мога да ви открия, ако се наложи.

— Ще прекараме не по-зле, отколкото в сектор Дуарма! — възкликна Дала. — Шефе, можем ли да заведем няколко приятели?

— Кого?

— Зингана и Костран Галт — отвърна тя. — Изпитват симпатия един към друг. Обсъждат пробен брак.

— Ще бъде изключително пробен — подхвърли Вал. — Костран Галт не може да се ожени за пролка.

— Няма дълго да е пролка. Имам намерение да я обявя за моя сестра.

Торта Карф я погледна втренчено.

— Убедена ли си в това, което искаш да направиш, Дала?

— Разбира се, че съм убедена. Познавам това момиче по-добре, отколкото тя познава самата себе си. Не забравяй, че аз я наркохипнотизирах. Зина би била сестрата, която винаги съм искала да имам.

— В такъв случай всичко е наред. Но по повод женитбата. Тя бе влюбена в Салгат Трод. Сега просто възприема агент Костран като него…

— Била е влюбена в човек, който Салгат би могъл да бъде, ако не се бе забъркал в тази мръсотия с Организацията — отвърна Дала. — Галт е точно такъв човек. Ще се разбират чудесно.

— Добре. Ще трябва да получи статут на Гражданин, но аз ще го уредя. А и е от момичетата, с които бих искал да общуват моите момчета. Като теб, Дала. Да, разбира се. Вземете ги със себе си. Сицилия е достатъчно голяма, за да не си пречат две двойки.

Един телефонен робот, чиято метална антена завършваше с метална сфера, се плъзна в стаята върху ролковите си кънки — придвижваше се несигурно като слепец. Усещаше електроенцефалографските вълнови излъчвания на Торта Карф, но не можеше да установи точното място на източника. Останаха неподвижни по местата си, за да го изчакат. Накрая той се плъзна към креслото на Торта Карф и спря. Той откачи слушалката, проведе дълъг разговор шепнешком и след като приключи, отпрати робота.

— Ето защо сме принудени да изградим организация двойник, Дала — обясни Карф. — Току-що е избухнала революция във Фтана, сектор Цоршей, Трето ниво. Много наши хора, предимно туристи и студенти, са изолирани от конвейерите поради уличните стълкновения. Ще се пролее доста кръв, докато ги измъкнем.

Той допи питието си и се изправи.

— Стойте си спокойно. Трябва да проведа няколко видеоразговора. Изпрати робота да донесе нещо за хапване, Вал. Няма да се бавя.