П. Г. Удхаус
Човек на живота (24)

24
Търсачът на съкровища

По време на вечеря горестта беше положила своя мрачен печат върху всяка гънчица от откритите лицеви части на Негова светлост. Той дължеше двайсет лири, а авоарите му наброяваха всичко на всичко седем шилинга и четири пенса. Без да забелязва сменящите се пред него блюда, той се отдаде на активен размисъл, в резултат на което интелектуална бледост избели иначе розовите му страни. Сандърс мълчаливо съчувстваше на Негова светлост — достолепният майордом ненавиждаше сър Томас като натрапник и хранеше към наследника на титлата, на чийто баща беше служил вярно, нещо като бащинска загриженост. Затова установи лагера си до десния лакът на лорд Дрийвър и се опита да му помогне по единствения достъпен за него начин — следеше непрекъснато в чашата му да бълбука лековита течност. И Спени, подпомогнат от неизвестно количество стимулатор за мисловни процеси, достигна до велико прозрение. Очевидно беше невъзможно да се сдобие от който и да е от своите познати с цели двайсет лири — много по-реалистично беше, ако раздели двайсет на четири части и да апелира към щедростта на компанията.

Надеждата отново пусна филизи в душата му.

Веднага след вечеря той започна да кръстосва замъка като пъргаво семейно привидение.

Пътеката на търсещия кредит е неравна и трънлива, особено в случай като този на Спени, който не се радваше на репутацията на изряден платец.

В по-далечен или по-близък момент във времето Негова светлост беше успявал да се добере до малък заем от всички свои познати, като рядко някой от тях беше имал късмета да прибере обратно в портфейла си отделената сума. Спени страдаше от частична амнезия по отношение на заетата половин крона за такси или десет шилинга за вечеря. Не беше по-различно и с по-солидните суми. Това странно заболяване беше направило приятелите му предпазливи по отношение на финансовите си контакти с Негова светлост. В крайна сметка резултатът от иманярската операция се оказа плачевен. В отговор на запитването си той получи приятелски усмивки, вежливи извинения, искрени уверения в доброжелателство, но не и пари в наличност с изключение на някакви си пет лири от Джими Пит.

Дванайстият граф на Дрийвър се беше обърнал със зов за помощ към Джими в ранните стадии на операцията и Джими, намирайки се в настроение да заеме на всекиго всичко, което си поискаше, му беше подал петте лири без никакво мърморене.

Но какво бяха пет лири? Горестта и интелектуалната бледост бяха заели отново местата си, когато Негова светлост се отправи към стаята си да облече костюма си от туид в крещящи цветове, който като лорд Хърбърт трябваше да носи в Първо действие.

Могат да се изредят много аргументи против кражбата като престъпен акт, но никой от нас не би могъл да отрече факта, че при определени обстоятелства кражбата предлага едно задоволително разрешение на финансови проблеми и ако наказанията не бяха толкова неприятни, то този вид припечелване на хляба сигурно щеше да стане доста моден.

Умът на Негова светлост не стигна веднага до идеята за гореупоменатия изход от затрудненията. Той никога преди това не беше пробвал сили в подобно начинание и затова дълго време мислите му заобикаляха очевидната възможност. Всички имаме своите консервативни привички. Но осъзнавайки постепенно, че това е единственият път, освен ако утре не отидеше при Харгейт с унизителната молба да отложи изплащането на дълга, Негова светлост сериозно започна да разглежда възможността да осигури парите с непозволени от закона средства. Закопчавайки последното копче на театралния си костюм той вече беше узрял за действие.

Планът му беше прост. Знаеше къде са парите — в чекмеджето на тоалетката в стаята на сър Томас. Ясно беше чул инструкциите къде Сандърс да сложи отнетите му банкноти. Какво по-лесно от това да отиде и да си ги вземе обратно? Обстоятелствата също бяха в негова полза. Сър Томас в момента посрещаше гостите си. Брегът беше чист. Щеше да бъде елементарно, сякаш ги е намерил на улицата.

Всъщност — продължаваше разсъжденията си Негова светлост, мъчейки се да довърши бутилката шампанско, която предвидливо беше отклонил от масата като изпитано средство за успокояване на нерви — това нямаше да бъде истинска кражба. В крайна сметка чичо му му беше дал тези пари! Те си бяха негови собствени!

И той запретна решително ръкави. Британският лъв се надигна.

Първият криминален акт в досието на почти всички, пробващи сили в тази област, най-често е потресаващо аматьорски като изпълнение. Вярно е, че от време на време чуваме за начинаещи, които действат като врели и кипели в бранша, но това са изолирани случаи. При средностатистическия новопроходец се наблюдава пълна липса на каквато и да е стратегия и тактика. А лорд Дрийвър без никакви угризенията на съвестта можеше да бъде причислен към тази последна категория. Дори и през ум не му мина, че откривайки липсата на парите, сър Томас би могъл да направи някои разследвания и подозренията да паднат точно върху него. Шампанското може и да вдъхва кураж и решителност в гърдите на изконсумиралия го, но благоразумие — никога.

Театралното представление започна в осем и половина с встъпителен диалог. Публиката зае местата си много по-охотно отколкото би могло да се очаква, окрилена от слуховете, че като награда за търпението след представлението ще има танцова забава. Замъкът беше особено подходящ за такива благородни цели. Имаше достатъчно място както за привържениците на удоволствията с физическо натоварване, така и за любителите на тихите забавления.

Планът на Спени включваше смесване с тълпата в продължение на няколко минути с цел осигуряване на алиби, а след това, по време на встъпителния диалог, изпълнение на спасителната мисия за възвръщане владението на несправедливо отнетата му собственост.

Той изчака и последния от тръпнещата аудитория да заеме мястото си и пое, ако използваме поетичния език, към върха. Но докато бързаше по коридора, една ръка се стовари върху рамото му. Гузната съвест често е причина за много нервни разстройства. В случая Спени прехапа езика си и няколко мига въздушното пространство под тавана беше единствената му опора.

 

— Здрасти, Чартърис! — изхриптя той, когато разпозна притежателя на парния чук, който по негово мнение се беше сгромолясал върху крехката му физика.

Чартърис имаше вид на подивял мустанг. Репетициите го бяха превърнали в черноглед песимист, а сега, когато часът на истината беше настъпил, нервите му бяха като пренатегнати струни на цигулка и готови да се скъсат и при най-малкото невнимателно движение. А причината да скача и да рие с копита беше, че откриването беше след две минути, а човекът, отговорен за него, беше изчезнал.

— Спени — ревна Чартърис, — къде си се забързал?

— Какво искаш да кажеш? Просто ще се кача горе.

— Не, няма никъде да се качваш. Ще дойдеш с мен и ще откриеш. Онзи негодник Блейк се е изпарил. Ще му откъсна главата! Тръгвай!

Спени тръгна с увесен нос. Но по пътя към сцената титулярът се появи с извинението, че е отишъл да изпуши една бърза цигара на терасата и че часовникът му нещо не бил наред. Оставяйки го да доразвие аргументите си пред Чартърис, Спени тихомълком се измъкна.

Забавянето обаче имаше неутрализиращо въздействие върху ободрителния и окуражителен ефект на газирания стимулатор. Британският лъв се нуждаеше от свежи сили. Затова лорд Дрийвър отиде до стаята си да си ги набави. В момента, в който си оказа бърза помощ, той си възвърна отново необходимата за предстоящата задача нахъсеност. За момент се поколеба дали да не слезе долу и да направи „бип“ по носа на сър Томас като част от предварителните приготовления за операцията, но някак си успя да устои на изкушението. Бизнесът преди удоволствията.

С бодри, но някак несигурни крачки той изкачи стълбите на горния етаж и се отправи към стаята на сър Томас. С решителен жест отвори вратата, включи лампата и се упъти към тоалетката. Чекмеджето беше заключено, но в сегашното си състояние на духа Спени както и Любовта, се надсмиваше над ключалките^[1]. Той сграбчи дръжката и дръпна с всички сили. Чекмеджето изскочи с пукот като изстрел от пистолет.

— Ето ги! — викна възторжено Негова светлост.

Там вътре кротко си лежаха четирите банкноти, отнети му така коварно. Гледката върна негодуването му. Той ще даде добър урок на сър Томас! Ще му покаже, че не бива да се държи с него като с малко дете.

Негова светлост посегна към скъпоценните хартийки, но в този миг зад гърба му се разнесе вик на изненада.

Със сложна акробатична серия той успя да обърне паянтовата конструкция, която в този миг представляваше снагата му и се озова лице в лице с Моли. Тя беше облечена в костюм на млекарка, а очите й бяха се разширили от изненада до размерите на чинийки от сервиз за чай. След като излезе от стаята си малко преди това, тя забеляза Негова светлост да препуска из коридора като буен кавалерийски кон и да се юрва нагоре по стълбите. След пренеприятната среща със сър Томас преди вечеря, Моли се надяваше да види лорд Дрийвър насаме. Тя не пропусна да забележи колко оклюмал беше Спени на масата и сърцето й се сви от мисълта, че тя е отговорна за неприятностите му. Момичето веднага усети, че по някаква незнайна причина онова, което съобщи на сър Томас за писмото, веднага вкара лорд Дрийвър в черния списък на чичо му и сега тя искаше да го намери и да му каже колко съжалява.

По тая причина го беше последвала. Негова светлост, както вече имахме случай да подчертаем, се беше сдобил с устрема на боен кон в атака, затова Моли беше още на половината път, когато забеляза, че Спени хлътва в стаята на сър Томас. Тя не можеше да предположи какво би могъл да прави младият пер точно в това помещение. Сър Томас беше долу, затова Спени не би могъл да влиза вътре с идеята да побъбри с чичо си.

Озадачена Моли го последва и точно в момента, когато ключалката се предаде в ръцете на Спени с оглушителен пукот, тя беше стигнала вратата на стаята.

— Лорд Дрийвър! — не успя да сдържи възклицанието си Моли.

Мрачната решителност, изписана на лицето на Негова светлост се разтопи в крива, но приветлива усмивка.

— Мили Боже! — изхриптя той облекчен от гледката. — Радвам се, че те виждам… Нали каза там на стълбите… че сме дружки. Добре дошла. Искаш ли да седнеш?

Той размаха гостоприемно ръката, в която държеше чекмеджето. Движението повдигна една от банкнотите. Тя политна в посока към Моли и мирно се кротна в краката й.

Девойката се наведе и я вдигна. Находката съвсем я обърка.

— Но… но… — заекна учудено Моли.

Негова светлост се разля насреща й в сияйна усмивка на доброжелателност.

— Седни — настоя той. — Ние сме приятели — много добри приятели, нали?

— Но, Спени, какво правиш тук? Какъв беше този шум, който чух?

— Отварях чекмедже — кротко обясни перът.

— Но… — тя замълча и погледна към банкнотата в ръката си. — Но това са пет лири.

— Пет лири — потвърди Негова светлост, — точно така. Има и още тук вътре.

Моли все още не можеше да разбере нищо.

— Но… ти… крадеш ли ги?

Негова светлост вирна глава.

— Не — отрече той. — Не ги крада! В никакъв случай.

— Тогава…

— Ами стана така — преди вечеря старецът беше в добро настроение и ми даде двайсет лири. После обаче те срещнахме на стълбите и ти пусна котките от торбата.

— Но защо? Сигурно…

Негова светлост отново размаха злополучното чекмедже.

— Не те обвинявам — каза Спени великодушно. — Грешката не беше твоя. Просто лош късмет. Ти не знаеше… за писмото.

— За писмото? — изви вежди Моли. — Да, каква беше тази история с писмото? Веднага разбрах, че обърках нещо, още щом казах, че аз съм го писала.

— Проблемът беше — осветли я лорд Дрийвър, — че старият си мислеше, че е любовно писмо. А аз не си направих труда да му разсея заблудата.

— Не му беше казал? Но защо?

Негова светлост вдигна вежди.

— Трябваше да му измъкна двайсетачка — призна си той откровено.

Чувайки причината за всички скорошни вълнения, Моли избухна в смях.

— Не се смей — запротестира Негова светлост засегнат. — Не се майтапя — честна дума.

Той взе останалите три банкноти и сложи чекмеджето на мястото си.

— Но, Спени! — викна Моли. — Ти не можеш! Не трябва да правиш това! Това е кражба! Те не са твои!

Негова светлост й се закани с пръст.

— Ей тук вече грешиш. Мои са! Старецът ми ги даде.

— Даде ти ги? Защо тогава счупи ключалката на чекмеджето?

— Дъртакът му с дъртак си ги взе обратно, когато разбра за писмото.

— Значи не са твои?

— Не, мои са! Аз имам морално право над тях.

Моли загрижено сбърчи чело. Мъже от типа на лорд Дрийвър събуждат майчинския инстинкт у жените. Като мъж Моли не можеше да открие дори едно от качествата, които тя смяташе, че трябва да притежава един представител на силния пол, но като палаво дете, което трябва да бъде предпазено от неприятности, той успя да погълне цялото й внимание.

— Но, Спени… — реши тя да се опита да го убеди. — Не трябва да вземаш тези пари. Ти…

— Изглеждаш превъзходно в тая рокля — смени темата лорд Дрийвър, отминавайки без внимание нейните опити да го вразуми.

— Благодаря, Спени. Но послушай ме — не се отказваше тя от мисията си. — Трябва да оставиш тези пари на мястото им. Виж, аз слагам петте лири в чекмеджето. Дай ми и другите и аз ще ги сложа и тях там. После ще го затворим и никой нищо няма да разбере.

Тя взе парите от ръката му и ги върна обратно в чекмеджето. Той я следеше мълчаливо, сякаш размисляше върху силата на аргументите й.

— Не — изведнъж възкликна той. — Не, тези пари ми трябват. Те ми принадлежат по право. Старецът…

Тя леко го бутна настрани.

— Да, да, знам — ласкаво му заговори Моли. — Знам, че е срамно, задето са ти ги взели, но те трябва да останат тук. Не разбираш ли, че в момента, в който открият липсата им, веднага ще те заподозрат? И тогава ще си имаш още по-големи неприятности.

— Има нещо такова — призна Негова светлост.

— Разбира се, че е така, Спени. Радвам се, че го разбра. А сега вече можем спокойно да слезем долу…

Тя замлъкна. Беше затворила вратата още в началото на драматичната сцена, но острият й слух долови звук от стъпки по коридора отвън.

— Бързо! — изшептя Моли, сграбчи ръката на Негова светлост и щракна ключа за електричеството. — Някой идва. Не трябва да ни заварват тук. Ще видят счупената ключалка и веднага ще се нахвърлят отгоре ти. Бързо!

И тя натика лорда зад завесата, където бяха окачени дрехи на сър Томас.

— Това е сър Томас. Аз ще изляза. Ще му направя „бип“ — малко глухо възвести намеренията си Негова светлост иззад драперията.

— Замълчи! — заповяда му Моли.

Тя също се скри зад завесата и безшумно я дръпна зад себе си.

— Но аз… — започна Негова светлост.

— Ш-ш-т!

Стъпките спряха пред вратата. После дръжката тихо се завъртя. Вратата се отвори и после се затвори без да се чуе звук.

Стъпките се запрокрадваха в стаята.