Елисавета Багряна
Несебърски сън

По топлите дюни полека назад се завръщаш.

На устните носиш вкуса на лазура и вятъра,

в ушите ти бие морето, очите поглъщат

червеното вино на залеза, пищно разлято.

 

Това е прекрасната вечер на този прекрасен,

отиващ си ден. — Не, това е вълшебно начало

на идеща приказна нощ — а така е прекрасен

живота, когато сърцето е радост огряла.

 

И малкия, стар, полусрутен градец оживява

във своето древно величие… Ето, гемия

с болярска корона към тихия бряг приближава.

В четиресет църкви камбаните почват да бият.

 

О, може би ти си онази болярка-отшелница,

заточена тук зарад обич към мъж-друговерец.

А може би всичко е сън. — И крилатата мелница

крилата на твоите сънища днес е разперила…